Чл. 6

Член 6 Последващи плащания, които трябва да се извършат от работодателите

1. По отношение на всяко нарушение на забраната, посочена в член 3, държавите-членки гарантират, че работодателят отговаря за плащането на:

а) всяко дължимо заплащане на незаконно наетия на работа гражданин на трета държава. По презумпция договореното равнище на възнаграждение съответства най-малко на възнаграждението, предвидено в приложимите законови разпоредби относно минималните възнаграждения, в колективните трудови договори или в съответствие с установената практика в съответните сектори на заетост, освен ако работодателят или служителят не докаже друго, като същевременно се спазват, по целесъобразност, задължителните национални разпоредби относно възнагражденията; б) сума, равна на всички данъци и социалноосигурителни вноски, които работодателят би платил, в случай че гражданинът на трета държава би бил законно нает на работа, включително съответните административни глоби; в) по целесъобразност, всички разходи, произтичащи от изпращането на последващите плащания в държавата, в която се е върнал или е бил върнат гражданинът на трета държава.

1. С цел да се осигури наличието на ефективни процедури за прилагане на параграф 1, букви а) и в), и като се взема надлежно предвид член 13, държавите-членки създават механизми, които да гарантират, че незаконно наетите на работа граждани на трети държави:

а) може да предявят иск срещу своя работодател със срок за погасяване на правото на иск, определен съгласно националното право, и евентуално да приведат в изпълнение съдебно решение срещу работодателя за всяко дължимо възнаграждение, включително в случаите, когато са се върнали или са били върнати, или; б) когато това е предвидено в националното законодателство, може да изискат от компетентния орган на държавата-членка да започне процедури за събиране на дължимото възнаграждение, без да има нужда в този случай гражданинът на трета държава да предявява иск. Преди изпълнението на решение за връщане на незаконно наетите на работа граждани на трети държави систематично и обективно се предоставя информация относно техните права по настоящия параграф и по член 13.

1. С цел прилагане на параграф 1, букви а) и б), държавите-членки въвеждат презумпцията за трудово правоотношение с продължителност най-малко три месеца, освен ако, наред с другото, работодателят или служителят не могат да докажат друго.
2. Държавите-членки вземат мерки за осигуряване на необходимите механизми, които да гарантират, че незаконно наетите на работа граждани на трета държава могат да получат всяко последващо плащане на възнаграждение, посочено в параграф 1, буква а), което е събрано при предявяване на исковете, посочени в параграф 2, включително в случаите, когато тези граждани са се върнали или са били върнати.
3. По отношение на случаите, в които са били предоставени разрешения за пребиваване с ограничена продължителност съгласно член 13, параграф 4, държавите-членки определят съгласно националното право условията, при които срокът на тези разрешения може да бъде удължен, докато гражданинът на трета държава получи всяко последващо плащане на своето възнаграждение, събрано съгласно параграф 1 от настоящия член.