Чл. 384

Чл. 384.(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) Централно управление на системите за отопление, вентилация и климатизация се предвижда в нови сгради за обществено обслужване и в производствени сгради, а за съществуващи сгради за обществено обслужване - когато сградите подлежат на задължително сертифициране по реда наЗЕЕ. За всички останали сгради се предвижда централно управление на системите за отопление, вентилация и климатизация, когато е заложено в заданието за проектиране.

Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на тази наредба:

1. "Енергиен обект" е обект или съвкупност от обекти, в които или посредством които се извършва производство на електрическа и/или топлинна енергия с определена мощност, добив или съхранение на природен газ, пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ, както и неговите спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ, както и неговите спомагателни мрежи и съоръжения, без инсталациите на потребителите.
2. "Топлопреносна мрежа" е система от топлопроводи и технологични съоръжения, разположени между границите на собственост на топлопреносното предприятие с топлоизточника и/или потребителите, служещи за пренос на топлинна енергия от топлоизточника до потребителите.
3. "Пренос на електрическа и топлинна енергия или природен газ" е транспортирането на електрическата или топлинната енергия или природния газ през преносната мрежа.
4. "Разпределение на топлинна енергия" е транспортирането на топлинна енергия чрез инсталациите за битово горещо водоснабдяване, отопление, климатизация и др. на потребителите.
5. "Разпределително топлинно табло" е устройство, предназначено за разпределение и регулиране на топлина, което се прилага в отоплителни инсталации със собствен топлоизточник.
6. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) "Колектор" е елемент на тръбната система (мрежа) за събиране (събирателен) или разпределяне (разпределителен) на течности, пара или газове.
7. "Пиезометричен график на налягането в топлопреносната мрежа" е графичното изображение на изменението на налягането на топлоносителя в топлопреносната система, в т.ч. топлоизточника, топлопреносната мрежа и абонатните станции, при различни оразмерителни и експлоатационни условия.
8. "Опасни вещества" са:

а) химичните вещества, класифицирани в една или повече категории на опасност съгласноЗакона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати; б) химичните агенти, за които са определени гранични стойности във въздуха на работното място съгласноНаредба № 13 от 2003 г.за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа; в) химичните вещества, посочени вНаредба № 3 от 2004 г. за пределно допустимите концентрации на химични вещества, отделяни от полимерни строителни материали в жилищни и обществени сгради(ДВ, бр. 17 от 2004 г.).

Преходни и Заключителни разпоредби § 2. Тази наредба се издава на основаниечл. 125, ал. 4 ЗЕичл. 169, ал. 3във връзка счл. 169, ал. 1, т. 7 ЗУТ.

§ 3. (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2006 г.) Наредбата влиза в сила за строежи, чието проектиране започва девет месеца след обнародването й в "Държавен вестник".

§ 4. Наредбата отменя Нормите за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации, утвърдени със заповед № РД-14-02-84 от 3.II.1986 г. на министъра на строителството и селищното устройство и отпечатани в Бюлетина за строителство и архитектура (кн. 6, 7, 8 и 9 от 1986 г.), Нормите за проектиране на топлопреносни мрежи, одобрени със заповед № 1278 от 24.VII.1972 г. на министъра на архитектурата и благоустройството,Правилата за изпълнение и приемане на СМР за топлоснабдителни системи от ПИПСМР - Външни мрежи за водоснабдяване, канализация и топлоснабдяване(БСА, бр. 4 от 1984 г.; попр., бр. 3 - 4 от 1985 г.; изм. и доп., бр. 1 от 1993 г.) иПравилата за приемане на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации(БСА, бр. 1 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 6 - 7 от 1991 г.).

§ 5. (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) Указания по прилагане на наредбата дават министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът наенергетиката.

НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 15 ОТ 2005 Г. ЗА ТЕХНИЧЕСКИ ПРАВИЛА И НОРМАТИВИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ, ИЗГРАЖДАНЕ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ОБЕКТИТЕ И СЪОРЪЖЕНИЯТА ЗА ПРОИЗВОДСТВО, ПРЕНОС И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ Допълнителни разпоредбиКЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 15 ОТ 2005 Г. ЗА ТЕХНИЧЕСКИ ПРАВИЛА И НОРМАТИВИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ, ИЗГРАЖДАНЕ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ОБЕКТИТЕ И СЪОРЪЖЕНИЯТА ЗА ПРОИЗВОДСТВО, ПРЕНОС И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ Допълнителни разпоредби (ОБН. - ДВ, БР. 6 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 23.04.2016 Г.) § 77. (1) С тази наредба се въвеждат разпоредби наДиректива 2010/31/ЕСна Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ, L 153/13 от 18 юни 2010 г.). (2) Наредбата е преминалапроцедурата за обмен на информация в областта на техническите регламенти по реда наПостановление № 165 на Министерския съвет от 2004 г. за организацията и координацията на обмена на информация за технически регламенти и правила за услуги на информационното общество и за установяване на процедурите, свързани с прилагането на някои национални технически правила за продукти, законно предлагани на българския пазар(ДВ, бр. 64 от 2004 г.), с което е въведенаДиректива 98/34/ЕС, изменена сДиректива 98/48/ЕС.

Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 15 ОТ 2005 Г. ЗА ТЕХНИЧЕСКИ ПРАВИЛА И НОРМАТИВИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ, ИЗГРАЖДАНЕ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ОБЕКТИТЕ И СЪОРЪЖЕНИЯТА ЗА ПРОИЗВОДСТВО, ПРЕНОС И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ Преходни и Заключителни разпоредби (ОБН. - ДВ, БР. 6 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 23.04.2016 Г.) § 78. (1) Наредбата се прилага за инвестиционни проекти, за които производството по одобряване и производството по издаване на разрешение за строеж започват след влизането й в сила. (2) За започнато производство по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се счита датата на внасяне на инвестиционния проект за одобряване от компетентния орган. За започнато производство се счита и наличието на съгласуван идеен инвестиционен проект.

§ 79.Наредбатавлиза в сила три месеца след обнародването й в "Държавен вестник".

Приложение № 1 къмчл. 61, ал. 1 Определяне на изчислителните разходи на топлоносителя при различни топлинни консумации

1. Отопление

Изчислителният разход на мрежова вода за отопление на магистралните, разпределителните и присъединителните мрежи (Gои) в kg/h се определя по формулата:

1. Вентилация

Изчислителният разход на мрежова вода за вентилация на магистралните, разпределителните и присъединителните мрежи (Gеи) в kg/h се определя по формулата: Забележка. При присъединяване на местни отоплителни инсталации към топлопреносната мрежа по индиректна схема температурата на мрежовата вода в обратната линия след топлообменника се приема 10°C по-висока от температурата на водата в обратната линия на местната отоплителна или вентилационна система.

1. Горещо водоснабдяване

3.1. Зимните изчислителни разходи на мрежова вода за горещо водоснабдяване се определят и зависимост от типа на системата, характера на температурния график и схемата на присъединяване на подгревателите за горещо водоснабдяване (ПГВ) и абонатните станции, както следва: 3.1.1. При затворени системи на топлоснабдяване и отоплителен температурен график: а) по паралелна схема на свързване на ПГВ изчислителният разход на мрежова вода за изчисляване на присъединителните и разпределителните магистрални мрежи (Gгни) в kg/h се определя по формулата: където: a= 1,16 - при наличие на акумулиращи резервоари при консуматорите; a= 1,51 - 1,63 - при липса на акумулиращи резервоари; б) по двустепенна смесена схема на свързване на ПГВ изчислителният разход на мрежова вода за изчисляване на присъединителните и разпределителните мрежи (Gгви) в kg/h за жилищни комплекси с население до 6000 жители (Q общо ~ 11,6 - 14 МW) се определя по формулата: Изчислителният разход на мрежова вода за изчисляване на магистралните и разпределителните мрежи Gгвив kg/h, топлоснабдяващи повече от 6000 жители, се определя по формулата: където: a= 1,16 - при наличие на акумулиращи резервоари при консуматорите за изчисляване на всички участъци на топлопреносните мрежи; a= 1,4 - 1,51 - при липса на акумулиращи резервоари; в) по двустепенна последователна схема на свързване на ПГВ изчислителният разход на мрежова вода за изчисляване на присъединителните, разпределителните и магистралните мрежи се определя по формула (5). 3.1.2. При затворени системи на топлоснабдяване и повишен температурен график: а) по паралелна схема на свързване на ПГВ изчислителният разход на мрежова вода за изчисляване на присъединителните, разпределителните и магистралните мрежи Gгвив kg/h се определя по формулата: където: a= 1,16 - при наличие на акумулиращи резервоари при консуматорите; a= 1,51 - 1,63 - при липса на акумулиращи резервоари; б) по двустранна смесена схема на свързване на ПГВ изчислителният разход на мрежова вода за изчисляване на присьединителните и разпределителните мрежи Gгвив kg/h, топлоснабдяващи до 6000 жители, се определя по формулата: Изчислителният разход на мрежова вода за изчисляване на магистралните и разпределителните мрежи Gгвив kg/h, топлоснабдяващи повече от 6000 жители, се определя по формулата: където: a= 1,16 - при наличие на акумулиращи резервоари при консуматорите; a= 1,4 - 1,51 - при липса на акумулиращи резервоари; в) по двустепенна последователна схема на свързване на ПГВ - при:

• изчисляването на присъединителните мрежи при липса на акумулиращи резервоари се извършва по формула (8);
• изчисляването на разпределителните и магистралните мрежи, както и при наличие на акумулиращи резервоари при консуматорите, се извършва по формулата:

Изчисляването на присъединителните мрежи при липса на акумулиращи резервоари се извършва по формула (8). Изчисляването на разпределителните и магистралните мрежи при липса на акумулиращи резервоари се извършва по формулата: Изчисляването на всички участъци на топлопреносните мрежи при наличие на акумулиращи резервоари при консуматорите се извършва по формулата: 3.1.3. При отворени системи на топлоснабдяване и отоплителен температурен график: а) при наличие на акумулиращи резервоари изчислителният разход на мрежова вода в подаващия тръбопровод Gгвив kg/h се определя по формулата: като разходът в обратния тръбопровод е равен на нула; б) при липса на акумулиращи резервоари изчислителният разход на мрежова вода за изчисляване на присъединителните мрежи Gгвив kg/h се определя по формулата: Изчислителният разход на мрежова вода за изчисляване на разпределителните магистрални мрежи Gгвив kg/h се определя по формулата: 3.1.4. При отворени системи на топлоснабдяване и коригиран температурен график: а) при за изчисляване на присъединителните мрежи при липса на акумулиращи резервоари - се извършва по формула (12); за изчисляването на разпределителните и магистралните мрежи, както и при наличие на акумулиращи резервоари при консуматорите, Gгви= 0; б) при за изчисляването на присъединителни мрежи при липса на акумулиращи резервоари - се извършва по формула (12); за изчисляването на разпределителните и магистралните мрежи при липса на акумулиращи резервоари се извършва - по формулата: При наличие на акумулиращи резервоари при консуматорите изчислителният разход на мрежова вода в подаващата линия Gгвив kg/h се определя по формулата: като разходът в обратната линия е равен на нула. 3.2. Летните изчислителни разходи на мрежова вода за горещо водоснабдяване се определят в зависимост от типа на системата, характера на консуматорите и наличието или липсата на акумулиращи резервоари, както следва: 3.2.1. При затворени системи на топлоснабдяване: а) при наличие на акумулиращи резервоари изчислителният разход на мрежова вода за изчисляване на всички участъци от мрежата Gгвив kg/h се определя по формулата: б) при липса на акумулиращи резервоари изчислителният разход на мрежова вода за изчисляване на присъединителните мрежи Gгвив kg/h се определя по формулата: където: bе коефициент, зависещ от характера на консуматорите; b= 1,16 - за промишлени предприятия; b= 0,76 - за жилищни и общественообслужващи сгради. 3.2.2. При отворени системи на топлоснабдяване: а) при наличие на акумулиращи резервоари изчислителният разход на мрежова вода в подаващата линия за изчисляване на всички участъци от мрежата се определя по формулата: където: -b= 1,16 - при топлоснабдяване на промишлени зони; -b= 0,76 - при топлоснабдяване на градове и населени места, като изчислителният разход на мрежова вода в обратната линия се приема 10 % от разхода в подаващата линия; б) при липса на акумулиращи резервоари изчислителният разход на мрежова вода в подаващата линия за изчисляване на присъединителните мрежи се определя по формула (17). Изчислителният разход на мрежова вода в подаващата линия за изчисляване на разпределителните и магистралните мрежи се определя по формула (18). Изчислителният разход на мрежова вода в обратната линия се приема 10 % от разхода в подаващата линия. 3.3. Изчислителните разходи на мрежова вода при самостоятелни мрежи за горещо водоснабдяване се определят в зависимост от характера на консуматорите и наличието или липсата на акумулиращи резервоари, както следва: 3.3.1. Зимни изчислителни разходи за мрежова вода: а) при наличие на акумулиращи резервоари при консуматорите Gгвив kg/h се определя по формулата: б) при липса на акумулиращи резервоари при консуматорите:

• за изчисляване на присъединителните мрежи Gгвив kg/h се определя по формулата:
• за изчисляване на разпределителните и магистралните мрежи GГВСРв kg/h се определя по формулата:

където: b= 1,16 - при топлоснабдяване на промишлени зони; b= 2,33 - при топлоснабдяване на градове и населени места. 3.3.2. Летните изчислителни разходи на мрежова вода за горещо водоснабдяване на градове и населени места се приемат 65 % от зимните изчислителни разходи. 3.3.3. Изчислителните разходи в циркулационните тръбопроводи се приемат 10 % от определените по формули (19), (20) и (21).

1. Сумарният изчислителен разход на пара (Gпи) в t/h се определя, както следва:

4.1. за паропроводи, транспортиращи прегрята пара - като сума от изчислителните разходи на отделните консуматори; 4.2. за паропроводи, транспортиращи наситена пара - като сума от изчислителните разходи на отделните консуматори, като се отчитат допълнителните разходи на пара, необходими за възстановяване на кондензиралата вследствие на топлинните загуби пара - по формулата: Gпи= G + 0,5 Gзаг+SGзаг, (22) където: G е изчислителният разход на пара в t/h в дадения участък на паропровода, без да се отчитат допълнителните разходи за възстановяване на кондензиралата пара; Gзаг- разходът на пара, кондензираща в дадения участък вследствие на топлинните загуби, t/h; aGзаг- сумата от разходите на кондензиращата пара в отклоненията от главния паропровод, t/h. Разходът на кондензиращата пара в даден участък Gзагсе определя по формулата: където: gе топлината на изпарение във W h/kg, съответстваща на средното налягане на парата в разглеждания участък с дължина l, m; qср.- средната температура на парата в разглеждания участък,°C; определя се по формулата: qср.=q1+q2/ 2 , (24) къдетоq1иq2са температурата на парата в началото и в края на разглеждания участък,°C; q0- температурата на околната среда,°C; q - специфичната загуба на топлина в изолирания паропровод, като се отчитат допълнителните загуби в арматурата, опорите и компенсаторите, W/m°C.

1. Зимните изчислителни разходи на конденз за изчисляване на кондензопроводите се определят като сума от максималните часови разходи на конденза, връщан от отделните консуматори.
2. Използваните във формули (1) - (21) означения имат следните значения:

Qо'; Qв'са максималните часови разходи на топлина съответно за отопление и вентилация, без да се отчитат загубите на топлина в топлопреносната мрежа, W; Qгвмакс; Qгвср- съответно максималният часов и средночасовият разход на топлина за ПГВ, определен за денонощието с най-голяма консумация съгласно т. 3.1.1, без да се отчитат загубите на топлина в топлопреносната мрежа, W; е отношението на средночасовия разход на топлина за БГВ към максимално часовия разход на топлина за отопление, прието за основа при построяване на повишения график (характерно за основните консуматори на дадения район); t1';t2о'- температурата на мрежовата вода по отоплителен график при изчислителен режим за отопление съответно в подаващата и обратната линия на отоплителната инсталация,°C; t1";t2в"- температурата на мрежовата вода по отоплителен график при изчислителен режим за вентилация съответно в подаващата и обратната линия на вентилационната инсталация,°C; t1''';t2о'''- температурата на мрежовата вода в точката на счупване на отоплителния график, съответно в подаващата и обратната линия на отоплителната инсталация,°C; t1л;t3л- температурата на мрежовата вода съответно в подаващата и обратната линия през летния период,°C; t1n'''- температурата на мрежовата вода в подаващата линия в точката на счупване на повишения температурен график,°C; gС.З.;gСЛ- температурата на студената вода съответно през зимния и летния период; gr- температурата на горещата вода, постъпваща в местната система за горещо водоснабдяване,°C; gn- температурата на водата след първата степен на ПГВ в точката на счупване на температурния график,gn=t20"- 5 ; С - специфичната топлина на водата, С = 1,163 W h/kg°C.

Приложение № 2 къмчл. 77

Приложение № 3 къмчл. 86

Приложение № 4 къмчл. 103, ал. 3, т. 1 и 2 Таблица 1 Избор на дренажни устройства в зависимост от диаметъра на основния топлопровод Таблица 2 Избор на обезвъздушителни устройства в зависимост от диаметъра на основния топлопровод

Приложение № 5 къмчл. 107, ал. 1 Диаметри на щуцерите със спирателна арматура при пусков дренаж в зависимост от диаметъра на паропровода

Приложение № 6 къмчл. 108, ал. 1 Диаметри на щуцерите с глухи фланци и кондензни гърнета за постоянно дрениране в зависимост от диаметъра на паропровода

Приложение № 7 къмчл. 129, ал. 2

Приложение № 8 къмчл. 130, ал. 2 Забележка. При липса на точни данни изчислителната скорост на вятъра се приема равна на 10 m/s.

Приложение № 9 къмчл. 186, ал. 3 (Предишно Приложение № 9 към чл. 191, ал. 2, изм. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) Забележки: І категория (високо ниво на очакване) се препоръчва за помещения, обитавани от хора със специфични нужди, в т.ч. хора с намалена подвижност, хора с увреждания, възрастни хора и др. ІІ категория (нормално ниво на очаквания) трябва да се използва за нови сгради и при обновяване на съществуващи сгради. ІІІ категория (умерено или приемливо ниво на очакване) може да се използва за съществуващи сгради. ІV категория - стойностите са извън критериите за посочените по-горе категории. Тази категория трябва да бъде призната (одобрена) само за ограничена част от годината.

Приложение № 10 къмчл. 191, ал. 3ичл. 254 Таблица 1 Таблица 2 Таблица 3

Приложение № 11 къмчл. 194, ал. 1 и 2 (Попр. - ДВ, бр. 78 от 2005 г.) Климатични изчислителни параметри на външния въздух Таблица 1 Изчислителни параметри на външния въздух за отоплителни, вентилационни и климатични инсталации Забележки: където H е надморската височина, m. Таблица 2 (попр. - ДВ, бр. 78 от 2005 г.)

Приложение № 12 къмчл. 195, ал. 1, т. 1 и 2,чл. 305,чл. 347, ал. 1 и 2ичл. 366 (Доп. - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) Таблица 1 Изчислителни параметри на микроклимата в общественообслужващи и жилищни сгради по БДС CR 1752 и БДС EN 15251 Забележки:

1. Данните от табл. 1 се използват за посочения брой обитатели на единица отопляема/климатизирана площ при ефективност на вентилацията, равна на единица.
2. За много видове сгради и пространства с умерени отоплителни и охладителни товари температурата на въздуха е приблизително равна на температурата на усещане. При проектирането за изчислителна температура може да се използва най-високата температура от температурния обхват през лятото и най-ниската температура през зимата.
3. Допълнителен вентилационен дебит се предвижда, когато 20 % от обитателите са пушачи, като допълнително се отчита рискът за здравето от пасивно пушене.
4. Температурите през зимата за стълбищни клетки и помощни помещения се определят в заданието за проектиране в границите от 10 - 20°C.
5. Температурите през лятото могат да се считат за препоръчителни.

Таблица 2 Изчислителни параметри на микроклимата в производствени предприятия по БДС 14776

Приложение № 13 къмчл. 236

Приложение № 14 къмчл. 255ичл. 259, ал. 2

Приложение № 15 къмчл. 273, ал. 1

Приложение № 16 къмчл. 276

Приложение № 17 къмчл. 301

Приложение № 18 къмчл. 305 Забележки:

1. Данните от таблицата се използват, когато се предполага, че хората са единственият източник на замърсяване.
2. Данните от таблицата се използват за среда, в която не се пуши, и за различни нива на пушене.
3. За 40 - 100 % пушачи дебитът на пресния въздух е еднакъв, тъй като пушачите понасят по-добре среда, в която се пуши.

Приложение № 19 къмчл. 321, ал. 2

Приложение № 20 къмчл. 354

Приложение № 21 къмчл. 361, ал. 1

• Скоростите на въздуха са отнесени към фасадите на сградите.

Приложение № 22 към чл.361, ал. 2

Приложение № 23 къмчл. 361, ал. 3

Приложение № 24 къмчл. 198 (Ново - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) Методика за изчисляване наотоплителен товар на сгради

1. ВЪВЕДЕНИЕ

С тази методика се определят правилата за изчисляване на топлинната мощност, необходима за постигане на изискваната вътрешна температура при стандартни изчислителни условия. Изчислителният топлинен товар се определя, както следва:

• стая по стая или отоплявано пространство по отоплявано пространство, за да се оразмерят отоплителните тела;
• за част от сградата или за цялата сграда, за да се определи топлинната мощност, с която те ще бъдат осигурени.

Основните случаи обхващат сгради:

• с ограничена височина на стаята (не повече от 5 m);
• които е прието да бъдат отоплявани при постоянна по време температура на външния въздух, равна на изчислителната температура.

Примери за такива сгради са: къщи, офис сгради и административни сгради, училища, библиотеки, болници, сгради за развлечения, сгради за търговия с хранителни стоки, универсални магазини и други сгради за бизнес цели, индустриални сгради и др. В приложенията към методиката е дадена информация и за специални случаи, като:

• сгради с голяма етажна височина и халета;
• сгради, в които температурата на въздуха и средната радиационна температура се различават съществено.

Методиката за изчисляване на отоплителния товар и Методиката за изчисляване на показателите за разход на енергия и на енергийните характеристики на сгради (приложение № 3 от Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност на сгради(обн., ДВ, бр. 5 от 2005 г.) имат много сходни елементи, тъй като физиката на топлопреноса е една и съща. И към двете методики са дадени опростени методи за определяне на отоплителната мощност или на необходимата топлинна енергия, използвани за експресни оценки, предпроектни проучвания и идейни проекти. Основните разлики са следните: по първата методика се определя количеството необходима топлина (първична енергия), а по втората - последователността на определяне на общия отоплителен товар и оразмеряване на отоплителната мощност; различни климатични данни (изчислителни температури и параметри на външния въздух и на микроклимата, съответно климатични данни); при изчисляване на отоплителния товар не се отчитат притоците от вътрешни източници, слънчево греене и др.

1. ПОЗОВАВАНИЯ

Тази методика е разработена въз основа на европейските стандарти и добрите европейски практики. В нея са включени изисквания на стандарти, като позоваванията на тях са направени на съответните места в текста, както следва:

• БДС EN 673 "Стъкло за строителството. Определяне на коефициента на топлопреминаване (U-стойност). Изчислителен метод";
• БДС EN ISO 6946 "Строителни елементи. Съпротивление на топлопреминаване и коефициент на топлопреминаване. Изчислителен метод";
• БДС EN ISO 10077-1 "Топлинни характеристики на прозорци, врати и капаци. Изчислителен метод. Част 1: Опростен метод";
• БДС EN ISO 13789 "Топлинни характеристики на сградите. Коефициент на топлинните загуби. Изчислителен метод";
• БДС EN ISO 13370 "Топлинни характеристики на сградите. Топлопренасяне през земята. Изчислителен метод";
• БДС EN ISO 10077-2 "Термично поведение на прозорци, врати и жалузи. Изчисляване на топлопреминаването. Част 2: Числен метод за рамки (ISO/DIS 10077-2:1998)";
• БДС EN ISO 10211-1 "Топлинни мостове в конструкцията на сградата. Топлинни потоци и повърхностни температури. Част 1: Общи изчислителни методи (ISO 10211-1:1995)";
• БДС EN ISO 10211-2 "Топлинни мостове в конструкцията на сградата. Топлинни потоци и повърхностни температури. Част 2: Линейни топлинни мостове (ISO 10211-2:2001)";
• БДС EN ISO 10456 "Материали и продукти за сградата -процедураза определяне на обявените и проектните термични стойности (ISO 10456:1999)";
• БДС EN 12524 "Строителни материали и продукти. Топло- и влаготехнически свойства. Таблични проектни стойности";
• БДС EN ISO 14683 "Топлинни мостове в конструкцията на сградата. Линейно топлопреминаване - опростени методи и нормативни стойности (ISO 14683:1999)".

1. ОСНОВНИ ОЗНАЧЕНИЯ, ЕДИНИЦИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ И ИЗПОЛЗВАНИ СИМВОЛИ

Таблица 1 Таблица 2 По смисъла на тази методика: "Сутерен"- стая се разглежда като сутерен, ако повече от 70 % от външната площ на стена е в контакт със земята. "Елемент на сградата"- сградна ограждаща конструкция или елемент, като стена, под и др. "Обособена част от сградата"- общ обем на отопляваните пространства, обслужвани от една обща отоплителна система (т.е. самостоятелни жилища), където топлоснабдяването към всяко самостоятелно жилище може да бъде контролирано от обитателя. "Проектна температурна разлика"- разликата между вътрешната и външната изчислителна температура. "Изчислителни топлинни загуби"- количеството топлина за единица време, напускащо сградата към околната среда при определени изчислителни условия "Коефициент на топлинни загуби" -топлинни загуби за единица температурна разлика. "Топлопреминаване"- топлината, преминала през ограждащите конструкции и елементи в резултат на температурната разлика. "Топлинен товар"- необходимата топлина за постигане на зададени вътрешни изчислителни условия. "Загуби от топлопреминаване на разглежданото пространство"- топлинни загуби към външната среда като резултат от топлопроводност през ограждащите повърхности, както и на топлопреминаване между отопляваните пространства в сградата "Вентилационни загуби на разглежданото пространство"- топлинни загуби от вентилация или инфилтрация през ограждащите елементи на сградата и преминаване на въздух от едно пространство към друго пространство. "Външна температура на въздуха"- температурата на въздуха извън сградата. "Външна изчислителна температура"- външната температура на въздуха, която се използва за изчисляване на топлинните загуби. "Отоплявано пространство"- пространство, което трябва да се отоплява до определена вътрешна температура. "Вътрешна температура на въздуха"- температура на въздуха вътре в сградата. "Вътрешна изчислителна температура" -температура на усещането в центъра на отопляваното пространство (помещение) (във височина 0,6 - 1,6 m), която се използва за изчисляване на топлинните загуби. "Средногодишна външна температура"- средната стойност на външната температура през годината "Температура на усещане"- средноаритметично между вътрешната температура на въздуха и средната радиационна температура. "Топлинна зона"- част от отопляваното пространство, което е със зададена температура и с незначителни пространствени изменения на тази температура. "Неотоплявано пространство"- помещение, което не е част от отопляваното пространство. "Вентилационна система"- система, която осигурява определен дебит пресен въздух. "Зона"- група от помещения, които имат сходни топлинни свойства.

1. ПРИНЦИПИ НА ИЗЧИСЛИТЕЛНИЯ МЕТОД

За основните случаи изчислителният метод се основава на следните хипотези:

• температурното разпределение (температурата на въздуха и изчислителната температура) се приема да бъде равномерно;
• топлинните загуби се изчисляват при стационарни условия, приемайки постоянни стойности за температурата, характеристиката на строителните елементи и т.н.

За основните случаипроцедурата може да се използва за по-голяма част от сградите:

• с етажна височина не по-голяма от 5 m;
• отоплявани или приемайки да бъдат отоплявани със зададени постоянни температури;
• където е възможно температурата на въздуха и температурата на усещане да се приемат с еднакви стойности.

В лошо изолираните сгради и/или през периоди на дозагряване с топлоотдаващи системи с мощно конвективно топлоотдаване или с големи отопляващи повърхности със значителни лъчисти елементи (например подово лъчисто отопление) може да има значителни разлики между температурата на въздуха и температурата на усещане, както и отклонение от равномерността на температурата в стаята. Тези случаи са разгледани като специални случаи в приложение Б. Случаят на неравномерност на температурното разпределение е разгледан също и в т. 7.1.4. Първоначално се изчисляват топлинните загуби, след което резултатите от тях се използват за определяне на топлинния товар. За изчисляване на топлинните загуби на отоплявано пространство трябва да бъдат разгледани следните елементи:

• изчислителните загуби от топлопреминаване, които са топлинни загуби в резултат на топлопроводност през ограждащите елементи, както и на топлопреминаване към съседни помещения, отоплявани до различна температура;
• топлинните загуби от вентилация, които са топлинни загуби за загряване на външен въздух от вентилация или инфилтрация или на постъпил от съседно, по-студено помещение въздух.

1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

5.1. ИЗЧИСЛИТЕЛЕН МЕТОД ЗА ОТОПЛЯВАНО ПРОСТРАНСТВО Стъпките при изчислителния метод за отоплявано пространство са показани на фиг.1 и са, както следва: а) определяне стойностите на външната изчислителна температура и на средногодишната външна температура; б) определяне на вида на пространството (отоплявано или неотоплявано) и на стойностите на вътрешната температура за всяко пространство; в) определяне на всички размери и топлинни характеристики на строителните елементи за всяко отоплявано и неотоплявано пространство; г) изчисляване на коефициента на топлопреминаване и умножаване с температурната разлика, за да се получат топлинните загуби от топлопреминаване в отопляваното пространство; д) изчисляване на коефициента за вентилация и умножаване с температурната разлика, за да се получат топлинните загуби от вентилация в отопляваното пространство; е) получаване на пълните топлинни загуби в отопляваното пространство като сума на топлинните загуби от топлопреминаване и топлинните загуби от вентилация; ж) изчисляване на топлинната мощност за донагряване на отопляваното пространство, т.е. допълнително необходимата мощност, която да компенсира ефекта на прекъсване на отоплението; з) получаване на топлинния товар на отопляваното пространство чрез сумиране на топлинните загуби и мощността за донагряване. 5.2. ИЗЧИСЛИТЕЛЕН МЕТОД ЗА ЧАСТ ОТ СГРАДАТА ИЛИ ЗА ЦЯЛАТА СГРАДА За оразмеряване на топлоснабдяването, т.е. на топлообменник в абонатна станция или котел, се изчисляват общите топлинни товари на частта от сградата или на цялата сграда. Процедурата се основава на резултатите от изчисленията "пространство по пространство". Стъпките на изчислителнатапроцедураза частта от сградата или за цялата сграда са следните: а) сумират се топлините загуби за всички отоплявани пространства, без да се има предвид топлопреминаването вътре в границите на системата, за да може да се изчислят общите топлинни загуби на частта от сградата или на цялата сграда; б) сумират се загубите от вентилация за всички отоплявани пространства, без да се има предвид вентилацията вътре в границите на системата, за да може да се изчислят общите загуби от вентилация на частта от сградата или на цялата сграда; в) изчисляват се общите топлинни загуби на частта от сградата или на цялата сграда чрез сумиране на загубите от топлопреминаване и вентилационните загуби; г) сумират се мощностите за донагряване на всички отоплявани пространства, за да се получи общата мощност за донагряване на частта от сградата или на сградата, необходима за компенсиране ефекта на прекъсване на отоплението; д) изчислява се общият отоплителен товар на частта от сградата или на сградата като сума от общите топлинни загуби и общата мощност за донагряване. 5.3. ИЗЧИСЛИТЕЛЕН МЕТОД ЗА ОПРОСТЕНИ ИЗЧИСЛЕНИЯ Изчисляването по опростения метод следва процедурите, описани в т. 5.1 и 5.2. Тези опростени изчисления се използват за съставяне на задание за проектиране, за изработване на идейни проекти, за извършване на експресни оценки, за прединвестиционни проучвания. Този метод е показан в т. 9. Фиг. 1.Изчислителнапроцедураза отоплявано пространство

1. НЕОБХОДИМИ ДАННИ

Необходимите данни за определяне на топлинния товар са: 6.1. КЛИМАТИЧНИ ДАННИ

• външна изчислителна температура (qe)за изчисляване на топлинните загуби;
• средногодишна изчислителна температура (qm,e) за изчисляване на топлинните загуби към земята.

6.2. ВЪТРЕШНА ИЗЧИСЛИТЕЛНА ТЕМПЕРАТУРА Вътрешната температура, която се използва за изчисляване на топлинните загуби, е вътрешната изчислителна температура (qint). За основните случаи температурата на усещане и вътрешната температура на въздуха се приемат с еднакви стойности. В случаите, когато това е неприложимо, приложение Б съдържа повече информация. 6.3. ДАННИ ЗА СГРАДАТА Входните данни, които се изискват за изчисляването "стая по стая", са: -Vi- вътрешен обем на всяка стая (отоплявани или неотоплявани пространства), m3; -Ak- площ на всеки елемент от сградата ,m2; -Uk- коефициент на топлопреминаване на всеки елемент от сградата, W/m2K; -yl- линеен коефициент на топлопреминаване на топлинен мост, W/m.K; -ll- дължина на топлинен мост, m. Изчисляването на коефициента на топлопреминаване (U стойностите) на сградните елементи трябва да се прави с оглед на граничните условия и характеристиките на материала, които са дефинирани и препоръчани в конкретните стандарти. Обобщаването на всички параметри, които са използвани за изчисляването на U-стойностите на сградата, заедно с отнасянето към подходящи за използване стандарти, са дадени в табл. 3. Таблица 3 За изчисляване на коефициента на топлинни загуби от вентилация са използвани следващите величини:

• nmin- минимална кратност на въздухоoбмена на час, h-1;
• n50- кратност на въздухообмена при разлика между наляганията във и извън сградата 50 Pa, h-1;

-- дебит на инфилтрирания въздушен поток през неуплътнените ограждащи елементи; -- дебит на приточния въздушен поток, m3/s; -- дебит на отработения въздушен поток, m3/s; -hv- ефективност на система за оползотворяване топлината на отработения въздух. Изборът на размерите на сградата трябва да бъде ясно посочен и да не се променя при изчисленията. Независимо от избора трябва да се включат загубите през пълната площ на външна стена. Съгласно БДС EN ISO 13789 може да се използват вътрешни, външни и осови размери, но стандартът не покрива подхода "стая по стая".

1. ОБЩИ ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ЗА ОТОПЛЯВАНИ ПРОСТРАНСТВА. ОСНОВНИ СЛУЧАИ

Пълните топлинни загуби за отопляваното пространство (i), (Фi) се изчисляват по формулата: (1) Фi= ФT,i+ ФV,i, W, където: ФT,iса изчислителните топлинни загуби от топлопреминаване за отопляваното пространство (i), W, ФV,i- изчислителните топлинни загуби от вентилация за отопляваното пространство(i), W. 7.1. ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ОТ ТОПЛОПРЕМИНАВАНЕ Топлинните загуби от топлопреминаване за отопляваното пространство (i) се изчисляват по формулата: (2) ФT,i= (HT,ie+ HT,iue+ HT,ig+ HT,j) (qint,i+qe), W, където: HT,ieе коефициентът на директни топлинни загуби от топлопреминаване през ограждащи елементи, граничещи с външния въздух, W/K; HT,iue- коефициентът на топлинни загуби през неотоплявани пространства, W/K; HT,ig- коефициентът на топлинни загуби при стационарен режим през елементи, разположени върху земята, W/K; HT,ij- коефициентът на топлинни загуби от отопляваното пространство (i) към съседното пространство, отоплявано със значително по-различна температура (j), т.е.съседни отоплявани пространства в частта от сградата или отоплявано пространство в съседната част от сградата, W/K; qint,i- вътрешната изчислителна температура на отопляваното пространство (j), °C; qe- външната изчислителна температура, °C. 7.1.1. ДИРЕКТНИ ТОПЛИННИ ЗАГУБИ. КОЕФИЦИЕНТ НА ДИРЕКТНИ ТОПЛИННИ ЗАГУБИ HT,ie Коефициентът на директни топлинни загуби се отнася за всички елементи на сградата и за линейните топлинни мостове, разделящи отопляваното пространство от околната среда, като стени, подове, тавани, врати, прозорци. Той се изчислява по формулата: (3), W/K, където: Akе площта на елемент от сградата (к), m2; ek, elса корекционните фактори за изложение, които отчитат климатични влияния, като различна изолация, абсорбиране на влагата от елементите на сградата, скорост и температура вятъра, като се приема, че тези влияния не са взети предвид при изчисляване на U стойностите (БДС EN ISO 6946); стойностите на еки еlса дадени в 10.4.1; Ukе коефициентът на топлопреминаване за елемент на сградата, изчислен съгласно следните стандарти:

• БДС EN ISO 6946 - за непрозрачни елементи;
• БДС EN ISO 10007-1 - за врати и прозорци;

ll- дължината на линеен топлинен мост (l) между вътрешността и околната среда, m; yl- линейният коефициент на топлопреминаване на топлинен мост (l), W/m.K, който може да се изчисли по един от двата начина:

• за груба оценка се използват табличните стойности съгласно БДС EN ISO 14683;
• изчисляване съгласно БДС EN ISO 10211-2.

Табличните стойности на ?lв БДС EN ISO 14683 могат да се използват при подхода "изчисляване на сградата като цяло" и не се прилагат при подхода "стая по стая". Пропорционалното разделяне на ?lстойностите между стаите е по преценка на проектанта. Нелинейните топлинни мостове не се третират в това изчисление. Опростени методи за отчитане на линейните загуби от топлопреминаване За изчисляване на линейните загуби от топлопреминаване може да се използва следният опростен метод: (4) UKC =UK +?Utb, W/m2.K, където: UKCе коригираният коефициент на топлопреминаване на елементите на сградата (k), като се имат предвид линейните топлинни мостове, W/m2.K; UK- коефициентът на топлопреминаване за елементите на сградите, W/m2.K; ? Utb- корекционен фактор, който зависи от вида на елемента на сградата, W/m2.K. Нормативни стойности са дадени в 10.4.1. 7.1.2. ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ПРЕЗ НЕОТОПЛЯВАНИ ПРОСТРАНСТВА. КОЕФИЦИЕНТ НА ТОПЛИННИ ЗАГУБИ HT,iue Ако между отопляваното пространство (i) и външната среда (e) има неотоплявано пространство (u), изчислителният коефициент на топлинните загуби (HT,iue) от отопляваното пространство навън се изчислява, както следва: (5), където bUе факторът за намаляване на температурата, който отчита температурната разлика между неотопляваното пространство и външната изчислителна температура. Този фактор се изчислява по един от следните три метода: а) ако температурата на неотопляваното пространствоquе приета или изчислена при изчислителни условия, bUсе определя по формулата: (6); б) ако стойността наquе неизвестна, bUсе определя по формулата: (7), където: Hiuе коефициентът на топлинни загуби от отопляваното пространство (i) към неотопляваното пространство (u), W/K, като се имат предвид:

• топлинните загуби от топлопреминаване (от отоплявано към неотоплявано пространство);
• топлинните загуби от вентилация (дебитът на въздуха между отопляваното и неотопляваното пространство);

Hue- коефициентът на топлинни загуби от неотопляваното пространство (u) към външната среда (e), W/K, като се имат предвид:

• топлинните загуби от топлопреминаване (към външната среда и земята);
• топлинните загуби от вентилация (между неотопляваното пространство и външната среда);

в) нормативни стойности на buса дадени в 10.4.2. 7.1.3. TОПЛИННИ ЗАГУБИ ПРИ СТАЦИОНАРЕН РЕЖИМ ПРЕЗ ЕЛЕМЕНТИ, РАЗПОЛОЖЕНИ ВЪРХУ ЗЕМЯТА. КОЕФИЦИЕНТ НА ТОПЛИННИ ЗАГУБИ HT,ig Топлинните загуби през подовете и сутеренните стени, директно или индиректно в контакт със земята, зависят от няколко фактора: площта и изложения периметър на подовата плоча, дълбочината на подовата плоча под земното ниво и термичните свойства на земята. Топлинните загуби могат да се изчислят съгласно БДС EN ISO 13370, както следва:

• по детайлизиран начин;
• по опростения метод показан по-долу; в този случай топлинните загуби през топлинните мостове не са взети предвид.

Изчислителният стационарен коефициент на топлинни загуби през под HT,igот отопляваното пространство (i) към земята (g) се определя, както следва: (8),W/K, където: fg1е корекционен фактор, зависещ от средногодишното изменение на външната температура; нормативните му стойности са дадени в 10.4.3; fg2- температурният фактор, отчитащ разликата между средногодишната температура и изчислителната външна температура; определя се по формулата: (9) Аk- площта на елемент от сградата (k) в контакт с почвата, m2; Uequiv,k- коефициентът на еквивалентно топлопреминаване на елемент на сградата (k), W/m2K, изчислен в зависимост от вида на пода (виж фиг. 3 - 6 и табл. 4 - 6); GW- корекционен фактор, отчитащ влиянието на подпочвените води, което се взема предвид, ако разстоянието между приетото водно ниво и нивото на пода на сутерена (подова плоча) е по-малко от 1 m; този фактор може да бъде изчислен по БДС EN ISO 13370; нормативните му стойности са дадени в 10.4.3. На фиг. 3 - 6 и табл. 4 - 7 са дадени стойностите на Uequiv,kза различните видове подове съгласно БДС EN ISO 13370 като функция на U стойностите на елементи на сградата и пространствената характеристика В?. В тези фигури и таблици топлопроводността на почвата е приета ?g= 2 W/m.K, като ефектите на крайната изолация не са взети предвид. Пространствената характеристика В? се определя по следния начин (виж фиг. 2): (10), където: Agе площта на земната основа, m2; за цялата сграда Ag е общата площ на приземния под; за част от сградата Agе площта на приземния под, която се разглежда; Р - периметърът на земната основа, m; за цялата сграда Р е общият периметър на сградата; за част от сградата Р включва само дължината на външните стени, отделящи разглежданото отоплявано пространство от външната среда. Фиг. 2.Определяне на пространствената характеристика В? В БДС EN ISO 13370 пространствената характеристика В? е изчислена за сградата като цяло. При подхода "стая по стая" тя може да бъде определена по един от следните три начина:

• за всички стаи без външните стени, които разделят разглежданото отоплявано пространство от външната околна среда, се използват стойностите на пространствената характеристика В?, изчислени за цялата сграда;
• за всички стаи с добре изолиран под (Ufloor< 0,5 W/m2K) се използват стойностите на пространствената характеристика В?, изчислени за цялата сграда;
• за всички други стаи пространствената характеристика В? се изчислява поотделно - "стая по стая".

Подова плоча на земното ниво Коефициентът на еквивалентно топлопреминаване на пода на сутерена е даден на фиг. 3 и табл. 4 като функция на коефициента на топлопреминаване през пода и пространствената характеристика В?. Фиг. 3.Uequiv,bf- стойност за подова плоча върху земя като функция на коефициента на топлопреминаване през пода и пространствената характеристика B?: а - бетонен под (няма изолация); b - пространствена характеристика В?, m Таблица 4 Отопляван сутерен с подова плоча под земното ниво Основата за изчисляване на еквивалентния коефициент на топлопреминаване за отоплявани сутерени частично или изцяло под земното ниво е подобна на тази за подова плоча върху земя, но включва два типа елементи на сградата, т.е. Uequiv,bf- за подови елементи, и Uequiv,bw- за елементи на стената. Еквивалентният коефициент на топлопреминаване за подовите елементи е даден на фиг. 4 и 5 и табл. 5 и 6 като функция на коефициента на топлопреминаване през пода и пространствената характеристика B?. Еквивалентният коефициент на топлопреминаване за стенни елементи е даден на фиг. 6 и табл. 7 като функция на коефициента на топлопреминаване на стената и дълбочината под земното ниво. За отоплявани сутерени частично под земното ниво топлинните загуби директно към външната среда от тази част на сутерена, която е над земното ниво, се изчисляват съгласно т. 7.1.1 без никакви влияния от земята, като се отчитат само тези части от елементите на сградата, които са над земното ниво. Фиг. 4.Uequiv,bf- стойности за подова плоча 1,5 m под земното ниво като функция на коефициента на топлопреминаване през пода и пространствената характеристика B?: а - бетонен под (няма изолация); b - пространствена характеристика B?, m Таблица 5 Фиг. 5.Uequiv,bf- стойности за подова плоча 3 m под земното ниво като функция на коефициента на топлопреминаване през пода и пространствената характеристика B?: а - бетонен под (няма изолация); b - пространствена характеристика В?, m Таблица 6 Фиг. 6.Uequiv,bw- стойности за стената в отопляваното пространство като функция на коефициента на топлопреминаване през пода и дълбочината z под земното ниво: а - U - стойности на стената, W/m2K Таблица 7 Неотопляван сутерен Коефициентът на топлопреминаване през под, разделящ отопляваното пространство от неотопляван сутерен, се изчислява съгласно т. 7.1.2. U стойностите на пода се изчисляват по същия начин, както за под, без никакви влияния от почвата (уравнение (8) и фактори fg1, fg2и Gwне се включват). Окачен под Стойностите на коефициента на топлопреминаване на окачен под се изчисляват съгласно т. 7.1.2. U стойностите на окачения под се изчисляват по същия начин, както за под, без никакви влияния от почвата (уравнение 8 и фактори fg1, fg2и Gwне се включват). 7.1.4. ТОПЛИННИ ЗАГУБИ КЪМ ИЛИ ОТ ОТОПЛЯВАНИ ПРОСТРАНСТВА С РАЗЛИЧНА ТЕМПЕРАТУРА. КОЕФИЦИЕНТ НА ТОПЛИННИ ЗАГУБИ HT,ij Коефициентът на топлинни загуби HT,ijизразява преминаването на топлина от отоплявано пространство (i) към съседно отоплявано пространство (j) при значително различна температура. Това може да бъде съседна стая вътре в частта от сградата (например баня, стая за медицинско изследване, килер, стая, принадлежаща на съседна част от сградата (апартамент), или стая, намираща се в съседна сграда, която не е отоплявана. Коефициентът на топлинни загуби HT,ijсе изчислява, както следва: (11), W/K, където: ?ijе факторът за намаляване на температурата, който отчита разликата между температурата на съседното помещение и външната изчислителна температура: (12). Нормативни стойности на HT,ijса дадени в 10.4.4. Ак- площта на елемент от сградата(к), m2; Uk- коефициентът на топлопреминаване на елемент на сградата (к), W/m2K. Ефектът на топлинните мостове не е взет предвид при тези изчисления. 7.2. ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ОТ ВЕНТИЛАЦИЯ Изчислителните топлинни загуби от вентилация на отоплявани пространства се определят, както следва: (13), W, където: HV,iе изчислителният коефициент на топлинни загуби от вентилация, W/K; qint,i- вътрешната изчислителна температура на отопляваното пространство (i), °C; qe- външната изчислителна температура, °C. Изчислителният коефициент на топлинни загуби от вентилация на отопляваното пространство се определя, както следва: (14), W/K, където: е дебитът на въздуха за отопляваното пространство (i), m3/s; r- плътността на въздуха приqint,i, kg/m3; cp- специфичният топлинен капацитет на въздуха приqint,i, J/kgK. При приемане на константни?иcpуравнение (14) добива вида: (15), W/K, къдетов случая се изразява в m3/h. Изчислителната процедура за определяне на съответния дебит зависи от избрания случай, т.е. със или без вентилационна система. Без вентилационна система Когато няма вентилационна система, се приема, че приточният въздух е със същите топлинни характеристики както външния въздух. Затова топлинните загуби са пропорционални на разликата между вътрешната изчислителна температура и външната температура на въздуха. От стойностите на дебита на въздуха за отопляваното пространство (i), които се използват за изчисляването на коефициента на загуби на топлина от вентилация, се избира по-голямата стойност между инфилтрационния дебит вследствие дебита през пукнатините и фугите в ограждащите елементи и минималния дебит по санитарно-хигиенни норми: (16), m3/h, където: трябва да се изчисли съгласно т. 7.2.2; трябва да се изчисли съгласно т. 7.2.1. С вентилационна система Когато има вентилационна система, подаваният въздух е с температура, различна от температурата на външния въздух, и има различни от него стойности на топлинните характеристики. Температурният редукционен фактор се представя, като се вземе предвид разликата между температурата на подавания въздух и външната изчислителна температура. За системи с по-голям дебит на отработения от приточния въздух разликата се покрива от въздух, навлизащ през огражденията на сградата, което също се взема предвид. Уравнението за изчисляване на дебита на въздуха за отопляваното пространство (i), което се използва за определяне на изчислителния коефициент на топлинните загуби от вентилация, е: (17), m3/h, където: е инфилтрационният дебит на отопляваното пространство (i), m3/h;

• дебитът на приточния въздух за отопляваното пространство (i), m3/h;
• дебитът на отработения в повече въздух спрямо приточния въздух за отопляваното пространство (i), m3/h, изчислен съгласно т. 7.2.3.2;

fV,i- температурният редукционен фактор, който се определя по следния начин: (18); ?su, i- температурата на приточния въздух в отопляваното пространство (i) (или от централната въздушна отоплителна система, или от съседни отоплявани или неотоплявани пространства, или от външната среда), °C; ако се използва oтпадната топлина,?su, iможе да се изчисли от ефективността на системата; за целта?su, iможе да бъде по-ниска или по-висока от вътрешната температура; трябва да бъде равен или по-голям от минималния дебит съгласно т. 7.2.1. Прецизен метод за изчисляване на дебита на въздуха в сгради е посочен в prEN 13465. Опростени методи за определянето на дебита са дадени в т. 7.2.2 и 7.2.3. 7.2.1. ДЕБИТ НА ВЪЗДУХА За нуждите на хигиената се изисква минимален дебит на пресен въздух. Минималният дебит на въздуха за отопляваното пространство може да се определи по следния начин: (19), m3/h, където: nminе минималната кратност на въздухоoбмена за час, h-1; Vi- обемът на отопляваното пространство (i); изчислява се на базата на вътрешните размери, m3. Нормативни стойности на минималната кратност на въздухообмена са дадени в 10.5.1. Кратностите, дадени в 10.5.1, се основават на вътрешните размери. Ако при изчисленията се използват външните размери, стойностите на дебита, дадени в 10.5.1, ще се умножат със съотношението между външния и вътрешния обем на помещението (приблизително стойността е 0,8). За отворени камини трябва да се вземе предвид по-високият вентилационен поток въздух, необходим за изгарянето. 7.2.2. ИНФИЛТРАЦИЯ ПРЕЗ ОГРАЖДЕНИЯТА НА СГРАДАТА. ДЕБИТ НА ВЪЗДУШНИЯ ПОТОК Дебитът на инфилтрирания въздух в отопляваното пространство (i), причинен от вятъра и коминния ефект, може да се изчисли по следния начин: (20), m3/h, където: n50е кратността на въздухообмена при разлика в наляганията във и извън сградата 50 Pa, h-1, като се отчита и ефектът на входовете за въздух; ei- коефициентът за защитеност; eiе височинен корекционен фактор, който отчита нарастването на скоростта на вятъра в зависимост от височината над земното ниво. Множителят "2" в уравнение (20) е заложен, тъй като n50стойности са дадени за цялата сграда. При изчисляването трябва да се вземе предвид най-лошият случай, в който въздухът от инфилтрация навлиза от едната страна на сградата. Стойността наще бъде равна или по-голяма от нула. Нормативни стойности за различни конструкции на сгради са дадени в 10.5.2, 10.5.3 и 10.5.4. 7.2.3. ДЕБИТ НА ВЪЗДУШНИЯ ПОТОК ОТ ВЕНТИЛАЦИОННАТА СИСТЕМА 7.2.3.1. Приточен дебит Ако вентилационната система е непозната, загубите от вентилация се изчисляват както за инсталация без вентилационна система. Ако вентилационната система е позната, приточният дебит на въздухана отопляваното пространство (i) се изчислява от проектанта при оразмеряване на вентилационната система. Ако постъпващият въздух е от съседните стаи, той има топлинните характеристики на тези стаи. Ако постъпващият въздух навлиза през канал, той обикновено е загрят. И в двата случая въздушният поток ще бъде определен и подходящият дебит ще бъде изчислен за разглежданите стаи. 7.2.3.2. По-голям дебит на отработения въздух от приточния При по-голям дебит на отработения въздух от приточния за някои вентилационни системи разликата се замества от външния въздух, който влиза през огражденията на сградата. Ако разликата не е определена по друг начин, той може да се изчисли за цялата сграда, както следва: (21), m3/h, където: е дебитът на отработения въздух за цялата сграда, m3/h;

• приточният дебит за цялата сграда, m3/h.

За жилищни сгради приточният дебит за цялата сграда често се приема да е равен на нула. Първоначалносе определя за цялата сграда. Впоследствие разпределението на този дебит на външен въздух за всяко пространство от сградата се изчислява от въздухопропускливостта* на пространството, пропорционално на пропускливостта на цялата сграда. Ако няма никакви стойности за пропускливостта, разпределението на дебита на външния въздух се извършва по опростен метод във функция от обема на всяко пространство, както следва: (22), m3/h, където Viе обемът на пространството (i). Това уравнение може да се използва и за определянето на приточния дебит за всяко пространство, ако е даден приточният въздух за цялата сграда. 7.3. ОТОПЛЯВАНИ С ПРЕКЪСВАНЕ ПРОСТРАНСТВА Отопляваните с прекъсване пространства изискват отоплителна мощност, за да се постигне исканата изчислителна вътрешна температура след понижаването й в даден период. Тази топлинна мощност зависи от:

• топлинния капацитет на елементите на сградата;
• времето за донагряване;
• температурния спад при понижаване на температурата;
• характеристиката на автоматиката.

Отоплителната мощност за донагряване невинаги може да е необходима, например ако:

• автоматиката е способна да преодолее влошаването през най-студените дни;
• топлинните (вентилационните) загуби могат да се намалят през периода на понижаване на температурата.

Отоплителната мощност за донагряване се съгласува с потребителя. Отоплителната мощност може да бъде определена по детайлизиран начин чрез динамични изчислителни процедури. В следващите случаи даденият по-долу опростен изчислителен метод може да се използва за определяне на допълнителната отоплителна мощност (за донагряване) на топлинния генератор и отоплителните тела: • за жилищни сгради:

• периодът на ограничение (нощно понижение) е 8 часа;
• ако конструкцията на сградата не е лека (като конструкция с дървени рамки);

• за административни сгради:

• периодът на ограничение е 48 часа (понижаване през почивните дни);
• периодът на обитаване през работните дни е повече от 8 часа на ден;
• вътрешната изчислителна температура е 20 - 22 °C.

За отоплителни тела с висока топлинна маса трябва да се има предвид, че е необходимо по-дълго време за донагряване. Опростен метод за определяне на отоплителната мощност за донагряване Отоплителната мощност за донагряване, необходима за компенсиране ефекта на отопление с прекъсване (ФRH,i) в отопляваното пространство (i), се изчислява, както следва: (23) ФRH,i=Ai?RH, W, където: Aiе площта на пода на отопляваното пространство, m2; ?RH- корекционен фактор, който зависи от времето за донагряване и приетия пад на вътрешната температура, W/m2. Нормативни стойности на корекционния фактор са дадени в 10.6, като тези данни не са приложими за акумулиращи отоплителни системи.

1. ИЗЧИСЛИТЕЛЕН ТОПЛИНЕН ТОВАР

Изчислителният топлинен товар може да се определи за отопляваното пространство, за част от сградата и за цялата сграда, за да се оразмерят отоплителното тяло, топлообменникът, топлинният източник и др. 8.1. ИЗЧИСЛИТЕЛЕН ТОПЛИНЕН ТОВАР ЗА ОТОПЛЯВАНО ПРОСТРАНСТВО За отоплявано пространство (i) изчислителният топлинен товар се определя, както следва: (24) ФHL,i= ФT,i+ ФV,i+ ФRH,i, W, където: ФT,iса топлинните загуби от топлопреминаване (i), W; ФV,i- топлинните загуби от вентилация за отопляваното пространство (i), W; ФRH,i- отоплителната мощност за донагряване, която да компенсира ефекта на отопление с прекъсване в отопляваното пространство (i), W. 8.2. ИЗЧИСЛИТЕЛЕН ТОПЛИНЕН ТОВАР ЗА ЧАСТ ОТ СГРАДАТА ИЛИ ЗА ЦЯЛАТА СГРАДА Изчислителният топлинен товар за част от сградата или за цялата сградат (ФHL) се определя по следния начин: (25), W, където: е сумата на топлинните загуби от топлопреминаване на всички отоплявани пространства, като се изключи топлопреминаването вътре в частта от сградата или в цялата сграда, W;

• топлинните загуби от вентилация на всички отоплявани пространства, като се изключи пренесената топлина вътре в частта от сградата или в цялата сграда, W.

Уравнение (25) съдържа общия дебит за сградата. Доколкото дебитът на всяко помещение се основава на най-лошия случай за него, не е уместно да се сумират дебитите за всички пространства, тъй като най-лошият случай се наблюдава в част от помещенията едновременно. Дебитът за сградатасе изчислява, както следва: При система без вентилация: (26); При система с вентилация: (27), къдетоhvе ефективността на системите за оползотворяване на топлината на отработения въздух; в случай че няма такава система,hv= 0. За оразмеряването на топлинния генератор се използва осреднена 24-часова стойност. Ако приточният въздух се загрява в съседна система, необходимият топлинен товар ще бъде изчислен за нея.

• сумата на топлинните мощности на всички отоплявани пространства, необходими за компенсиране ефекта на прекъсваното отопление, W.

1. ОПРОСТЕН ИЗЧИСЛИТЕЛЕН МЕТОД

Опростеният изчислителен метод се прилага за съставяне на задание за проектиране, за изработване на идейни проекти, за прединвестиционни проучвания, за извършване на експресни оценки. При тези изчисления външните размери се използват като основни (фиг. 7). При определяне на вертикалните размери дебелината на пода на сутерена може да не се взема предвид. При определяне на хоризонталните размери вътрешните стени могат да се разглеждат с половината от тяхната дебелина. Фиг. 7.Примери за външни размери при опростения изчислителен метод 9.1. ИЗЧИСЛИТЕЛНИ ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ЗА ОТОПЛЯВАНО ПРОСТРАНСТВО 9.1.1. ОБЩИ ИЗЧИСЛИТЕЛНИ ТОПЛИННИ ЗАГУБИ Общите изчислителни топлинни загуби (ФI) за отоплявано пространство (i) се определят, както следва: (28), W, където: ФT,iса изчислителните топлинни загуби от топлопреминаване за отоплявано пространство (i) ,W; ФV,i- изчислителните топлинни загуби от вентилация за отоплявано пространство (i), W; fDq,i- температурен корекционен фактор, който отчита допълнителните топлинни загуби от стаите, отоплявани с по-висока температура, към съседните отоплявани стаи. Нормативни стойности на fDq,iса дадени в 10.7.3. 9.1.2. ИЗЧИСЛИТЕЛНИ ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ОТ ТОПЛОПРЕМИНАВАНЕ Изчислителните топлинни загуби от топлопреминаване (ФT,i) за отоплявано пространство (i) се определят, както следва: (29), W, където: fkе температурният корекционен фактор за елементи на сградата (k), който отчита разликата между конкретната температура в случая и външната изчислителна температура; Ak- площта на елемент на сградата (k), m2; Uk- коефициентът на топлопреминаване на елемент на сградата (k) ,W/m2K. Стойности наfkса дадени в 10.7.2. 9.1.3. ИЗЧИСЛИТЕЛНИ ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ОТ ВЕНТИЛАЦИЯ Изчислителните загуби от вентилация (ФV,i)за отоплявано пространство (i) се определят по следния начин: (30), W, където: е минималният приточен дебит на въздуха за отопляваното пространство (i), необходим по санитарно-хигиенни съображения, m3/h; определя се по формулата: (31), m3/h, където: nminе минималната кратност на въздухообмена на час, h-1; Vi- обемът на отопляваното пространство (i), m3, изчислен въз основа на вътрешните размери; за сравнение този обем е 0,8 пъти от обема на пространството, изчисляван въз основа на външните размери. Нормативни стойности наnminса дадени в 10.5.1. Забележка.При механична вентилационна система дебитът на въздуха зависи от изчисляването и оразмеряването на системата. Еквивалентната кратност на въздухообмена с външен въздух може да се изчисли за всяко механично вентилирано пространство въз основа на дебита, температурата на приточния въздух и въздушния обем. 9.2. ИЗЧИСЛИТЕЛЕН ТОПЛИНЕН ТОВАР ЗА ОТОПЛЯВАНО ПРОСТРАНСТВО 9.2.1. ОБЩ ИЗЧИСЛИТЕЛЕН ТОПЛИНЕН ТОВАР Общият топлинен товар (ФHL,i) за отоплявано пространство (i) се изчислява, както следва: (32) ФHL,i= Фi+ ФRH,i, W, където: Фiса общите изчислителни топлинни загуби на отопляваното пространство (i), W; ФRH,i- топлинният товар за донагряване на отопляваното пространство (i), W. 9.2.2. ОТОПЛЯВАНИ С ПРЕКЪСВАНЕ ПРОСТРАНСТВА Топлиният товар за донагряване трябва да компенсира ефекта на отопляването с прекъсване (ФRH,i) в отопляваното пространство (i) и се определя по формулата: (33) ФRH,i=Ai+ ?RH, W, където: Aiе площта на пода на отопляваното пространство (i), m2; ?RH- факторът за донагряване, който зависи от вида и конструкцията на сградата, времето и приетия пад на вътрешната температура по време на прекъсването. Нормативни стойности на ?RHса дадени в 10.6. 9.3. ТОПЛИНЕН ТОВАР ЗА ЧАСТ ОТ СГРАДАТА ИЛИ ЗА ЦЯЛАТА СГРАДА Общият изчислителен топлинен товар за част от сградата или за цялата сграда (ФHL) се определя, както следва: (34), W, където: е сумата от топлинните загуби от топлопреминаване на всички отоплявани пространства, като се изключи преносът на топлина вътре в частта от сградата или в цялата сграда;

• топлинните загуби от вентилация на всички отоплявани пространства, като се изключи преносът на топлина вътре в частта от сградата или в цялата сграда;
• сумата на мощностите за донагряване на всички отоплявани пространства за компенсиране ефекта на отопляване с прекъсване.

1. НОРМАТИВНИ ДАННИ И СТОЙНОСТИ ЗА ИЗЧИСЛЕНИЯТА ПО Т. 6 - 9

В това приложение са определени въведените нормативни данни и стойности, които се използват за определяне на изчислителния отоплителен товар в т. 6 - 9. 10.1. КЛИМАТИЧНИ ДАННИ Външната изчислителна температура и средногодишната външна температура се определят съгласноприложение № 11от Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия (обн., ДВ, бр. 68 от 2005 г.; попр., бр. 78 от 2005 г.; изм., бр. 20 от 2006 г.). 10.2. ВЪТРЕШНА ИЗЧИСЛИТЕЛНА ТЕМПЕРАТУРА (виж т. 6.2) Нормативните стойности на вътрешната изчислителна температура са дадени в табл. 10.1 за различни видове сгради. Таблица 10.1 10.3. ДАННИ ЗА СГРАДАТА (виж т. 6.3) Външните размери ще се използват като основни при изчислението (виж т. 9, фиг. 7). 10.4. ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ОТ ТОПЛОПРЕМИНАВАНЕ 10.4.1. ДИРЕКТНИ ТОПЛИННИ ЗАГУБИ HT, ie(виж т. 7.1.1) Корекционни фактори за изложение еки еi: Нормативната стойност заекиеiе 1,0. Линейни загуби от топлопреминаване - корекционен фактор?Utb Нормативните стойности на корекционния фактор ?Utbса дадени в табл. 10.2а - 10.2с. Таблица 10.2а Таблица 10.2в Таблица 10.2с "Пробиващи" сградни елементи "Непробиващи" сградни елементи Фиг. 10.1.Пример за "пробиващи" и "непробиващи" сградни елементи 10.4.2. ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ПРЕЗ НЕОТОПЛЯВАНИ ПРОСТРАНСТВАHT,iue(виж т. 7.1.2) Нормативните стойности на фактора за намаляване на температурата (bu) са дадени в табл. 10.3. Таблица 10.3 Стаята може да се разглежда като сутерен, ако повече от 70 % от площта на външните стени са в контакт с почвата. 10.4.3. ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ПРИ СТАЦИОНАРЕН РЕЖИМ ПРЕЗ ЕЛЕМЕНТИ, РАЗПОЛОЖЕНИ ВЪРХУ ЗЕМЯТА,HT, ij(виж т. 7.1.3) Нормативните стойности на корекционния фактор fg1и Gwса, както следва:

• fg1=1,45;
• Gw=1,00, ако разстоянието между приетото водно ниво и плочата на пода е повече от 1 m;
• Gw=1,15, ако разстоянието между приетото водно ниво и плочата на пода е по-малко от 1 m.

10.4.4. ТОПЛИННИ ЗАГУБИ КЪМ ИЛИ ОТ ПРОСТРАНСТВА, ОТОПЛЯВАНИ С РАЗЛИЧНА ТЕМПЕРАТУРА, HT, ij(виж т. 7.1.4) Нормативните стойности на температурата на съседно отоплявано пространство са дадени в табл. 10.4. Таблица 10.4 ?m.eесредногодишната външна температура. 10.5.ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ОТ ВЕНТИЛАЦИЯ 10.5.1. МИНИМАЛНА КРАТНОСТ НА ВЪЗДУХООБМЕНА С ВЪНШЕН ВЪЗДУХ nmin(виж т. 7.2.1 и 9.1.3) Нормативните стойности на минималната кратност на въздухообмена nminса дадени в табл. 10.5. Таблица 10.5 10.5.2. КРАТНОСТ НА ВЪЗДУХООБМЕНАn50(виж т. 7.2.2) Нормативните стойности на кратността на въздухообменаn50за цялата сграда в резултат на разликата в налягането от 50 Pa между външния и вътрешния въздух са дадени в табл. 10.6. Таблица 10.6 Кратността на въздухообмена за цялата сграда може да бъде представена за други разлики в наляганията под 50 Ра, но тези резултати трябва да се преработят за уравнение (17) по т. 7.2.2. 10.5.3. КОЕФИЦИЕНТ ЗА ЗАЩИТЕНОСТе(виж т. 7.2.2) Нормативните стойности на коефициента за защитеностеса дадени в табл. 10.7. Таблица 10.7 10.5.4. КОРЕКЦИОНЕН ФАКТОР ЗА ВИСОЧИНА?(виж т. 7.2.2) Нормативните стойности на корекционния фактор за височина?са дадени в табл. 10.8. Таблица 10.8 10.6. ПРОСТРАНСТВА, ОТОПЛЯВАНИ С ПРЕКЪСВАНЕ Нормативните стойности на фактора за донагряване fRHса дадени в табл. 10.9а и 10.9б. Тези таблици са съставени въз основа на вътрешните размери на пода и могат да се използват за стаи със средна височина не по-голяма от 3,5 m. Ефективната сградна маса е дадена за три категории, както следва:

• голяма маса на сградата (бетонни подове и тавани, комбинирани с тухлени или бетонни стени);
• средно тежки сгради (бетонни подове и тавани и леки стени);
• лека сградна маса (окачени тавани и повдигнати подове и леки стени).

Таблица 10.9а Таблица 10.9б 10.7. ОПРОСТЕН ИЗЧИСЛИТЕЛЕН МЕТОД (виж т. 9) 10.7.1. ТЕМПЕРАТУРЕН КОРЕКЦИОНЕН ФАКТОР fk(виж т. 9.1.2) Нормативните стойности на температурния корекционен факторfkса дадени в табл. 10.10. Таблица 10.10 10.7.2. ТЕМПЕРАТУРЕН КОРЕКЦИОНЕН ФАКТОРf??(виж т. 9.1.1) Нормативните стойности на температурния корекционен факторf??за стаи, отоплявани с по-висока температура от съседните стаи (например баня), са дадени в табл. 10.11. Таблица 10.11

1. ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ТОПЛИННИТЕ ЗАГУБИ ПРИ СПЕЦИАЛНИ СЛУЧАИ

11.1. ТАВАННА ВИСОЧИНА И ГОЛЕМИ ПРОСТРАНСТВА За основните случаи топлинните загуби се изчисляват, като се приеме еднаква температура на отопляваното пространство с височина 5 m или по-малка. Такова приемане не е валидно, ако височината на стаята надвишава 5 m, тъй като вертикалният температурен градиент повишава топлинните загуби особено през тавана и в този случай той не може да бъде пренебрегнат. Вертикалният температурен градиент нараства с нарастването на височината на стаята и зависи съществено от общите изчислителни топлинни загуби (нивото на изолация на сградата и външната изчислителна температура) и от вида и мястото на отоплителните тела. Тези ефекти трябва да бъдат взети предвид с добавки към изчислителните топлинни загуби. Допълнителните топлинни загуби се определят най-добре, като се използват резултатите от динамичните симулационни изчисления, тъй като те отчитат индивидуалните свойства на сградата. За сгради с изчислителни топлинни загуби, по-малки или равни на 60 W/m2от пода, общите изчислителни топлинни загуби (Фi) за пространства с високи тавани могат да бъдат коригирани с въвеждането на корекционен коефициент за таванна височина (fh,i): (1) Фi=(ФT,i +ФV,i)fh,i, където стойностите наfh,iса дадени в табл. 11.1. Таблица 11.1 11.2. СГРАДИ, В КОИТО ТЕМПЕРАТУРАТА НА ВЪЗДУХА И СРЕДНАТА РАДИАЦИОННА ТЕМПЕРАТУРА СЕ РАЗЛИЧАВАТ СЪЩЕСТВЕНО За основния случай се приема, че температурата на въздуха, средната радиационна температура и работната температура на усещане са с еднакви стойности. Затова топлинните загуби от топлопреминаване и вентилация се изчисляват, като се използва температурата на усещане. За пространства, където има съществена разлика между температурата на въздуха и средната радиационна температура, изчисляването на топлинните загуби с използването на температурата на усещане води до некоректни резултати. За тези случаи загубите от топлопреминаване все още се изчисляват, като се използва температурата на усещане. Изчисляването на топлинните загуби от вентилация обаче трябва да се извършва с вътрешната температура на въздуха. В противен случай изчисленията за топлинните загуби от вентилация (инфилтрация) ще дадат прекалено големи стойности за радиационната отопляваща система и прекалено ниски стойности за конвективната отоплителна система. Това се взема предвид, ако грешката при изчисляване на топлинните загуби от вентилация е повече от 5 %. Например при изчислителна температурна разлика 30 K разликата между температурата на въздуха и температурата на усещане е 1,5 K, което съответства на 5 % разлика за топлинните загуби от вентилация. Това съответства на 3 K разлика между температурата на въздуха и средната радиационна температура. За пространства, където средните U стойности на прозорци/стени удовлетворяват израза по-долу, е необходимо да се коригира разликата между температурата на въздуха и температурата на усещане: (2) където: Uwса средните U стойности на прозорец/стена, W/m2.K; ?int- вътрешната изчислителна температура на въздуха, °C; ?e- външната изчислителна температура на въздуха, °C. За тези случаи средната радиационна температура се изчислява по вътрешната повърхностна температура. Вътрешната повърхностна температура може да бъде изчислена за дадени U-стойности, вътрешна изчислителна температура, външна изчислителна температура и повърхностна температура на отоплителното тяло. Ако изчислената средна радиационна температура се отклонява повече от 1,5 K от вътрешната изчислителна температура, топлинните загуби от вентилация могат да бъдат изчислени, като се използва температурата на въздуха : (3)?a=2?0- ?r, °C, където: ?0е температурата на усещане, °C; ?r- средната радиационна температура, °C. В някои индустриални помещения, където скоростта на въздуха надвишава 0,20 m/s, по-коректната връзка между температурата на усещане, температурата на въздуха и средната радиационна температура се определя по следния начин: (4)?0=FB?a +(1 -FB)?r, °C, където: FB= 0,5 - за скорост на въздуха, по-малка от 0,2 m/s; FB= 0,6 - за скорост на въздуха 0,2 - 0,6 m/s; FB= 0,7 - за скорост на въздуха, по-голяма от 0,6 m/s.

Приложение № 25 къмчл. 201 (Ново - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) МЕТОДИКА за изчисляване на сух охладителен товар на сгради Топлинните печалби в зависимост от начина на постъпване към дадена сграда или към отделни пространства (помещения) са вследствие на топлопреминаване през сградните ограждащи конструкции и елементи (външни стени и покриви и др.), слънчево греене (облъчване) през осветителни отвори, топлопреминаване през преградни (вътрешни), топлина, отдавана в помещението от хора, осветление, уреди, от охлаждани материали и машини, задвижвани с електрически двигатели, топлина от инфилтрация на външен въздух и топлина от изгаряне на газове. Топлинните печалби се делят на явни и скрити (латентни). Топлинните печалби са явни, когато е налице постъпване на топлина чрез топлопроводност, конвекция и излъчване към помещението, което предизвиква повишаване на температурата на въздуха в него. Топлинните печалби са латентни, когато в помещението се добавя влага, която увеличава влагосъдържанието на въздуха в него. Явните топлинни печалби от излъчване се абсорбират частично от огражденията и мебелировката на помещенията и не влияят в определен момент на температурата на въздуха в помещението (за разлика от конвективните), а с известно закъснение, когато загретите от абсорбираната топлина повърхности повишат температурата си и започнат да отдават топлина към въздуха с конвекция. Тъй като изменението на повърхностната температура е във функция на акумулационната способност, закъснението е различно по време. Във връзка с изложеното сумирането на моментните топлинни печалби води до по-голяма охладителна мощност от необходимата за поддържане на зададената температура в помещението в определен момент и до неоправдано преоразмеряване на хладилната машина, което е толкова по-голямо, колкото по-голяма е акумулационната способност на помещението. За правилното и икономично оразмеряване на хладилната машина се налага изчисляването на "охладителен товар за помещение", който се дефинира като топлинна мощност, която трябва да се отвежда от него в определен момент, за да се поддържат зададените температура и влагосъдържание на въздуха. Явните топлинни печалби водят до т. нар. "сух охладителен товар", който е по-малък от сумата им, докато латентните топлинни печалби определят влажностен охладителен товар, който е равен на сумата им.

1. Сух охладителен товар за помещение

За изчисляването на сухия охладителен товар се използват методиките от международни стандарти, които се основават на метода на преносната функция за обвързване на явните топлинни печалби и сухия охладителен товар. В методиките влиянието на променливата външна температура и на интензитета на пълно слънчево облъчване върху топлопреминаването през външни стени и покриви се отчита с температурна разлика за охладителния товар (DqCL), а влиянието на акумулационната способност на помещението по отношение на радиационната съставка на топлинните печалби - с фактор на охладителния товар (FCL), катоDqCLиFCLсе задават по време. Във връзка с естеството на топлинните печалби сухият охладителен товар се дели на две съставки: външни въздействия и вътрешни източници. Методиката за изчисляване на сухия охладителен товар е разработена за помещения, в които се поддържа постоянна температура. Благодарение на корекциите, които могат да се извършват, тази температура може да се изменя в широки граници. За помещения, в които поради значителни разлики в местните натоварвания се налага зоново климатизиране, изчисленията за охладителния товар трябва да се правят поотделно за зоните. Изчислителният охладителен товар се определя за месец юли. Само за помещения с ориентация югоизток (ЮИ), юг (Ю) и югозапад (ЮЗ) контролни изчисления следва да се провеждат за месеците септември, октомври или ноември в зависимост от големината на остъкляването. Табличният материал за изчисленията е за средната географска ширина на България - 42,75°. ОХЛАДИТЕЛЕН ТОВАР ОТ ВЪНШНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ 1.1. Топлопреминаване през плътни сградни конструкции и елементи, огрени от слънцето (ФdT,i) Изчислява се за всеки час от денонощието по формулата: (1)ФdT,i=UADqCL, W, където: U е коефициентът на топлопреминаване, W/m2K; A - повърхнината на съответния елемент (повърхнината на покрив се изчислява със светлите размери, а на стени - със светлата дължина и етажната височина), m2; DqCL- температурната разлика за охладителния товар,°C (табл. 1, 2 и 3). Стойностите наDqCLв табл. 1 и 3 са изчислени за следните условия:

• тъмна от гледна точка на абсорбирането на слънчевите лъчи повърхност;
• температура на помещението 25,5°C;
• максимална (изчислителна) температура на външния въздух 35°C, средна температура на външния въздух 29,4°C и денонощна температурна амплитуда 11,6°C;
• слънчева радиация, типична за 40°с.г.ш. на 21 юли;
• съпротивление на топлопредаване на външната и вътрешната повърхност съответноRe= 0,059 m2K/WиRint= 0,121 m2K/W.

Когато условията за конкретен случай се различават от посочените, се използва коригирана стойност на температурната разлика за охладителния товар, която се изчислява по уравнението: където: Kmе корекцията за определен месец от годината (табл. 4); Kc- корекцията за цвят на повърхността; за покриви Kc= 1 - при тъмно оцветяване или при светло оцветяване в индустриалната зона, и Kc= 0,5 - при трайно светло оцветяване в полски области със слабо замърсяване на въздуха; за стени Kc= 1 - при тъмно оцветяване или при светло оцветяване в индустриалната зона, Kc= 0,5 - при трайно средно светло оцветяване в полска област; qint- температурата на въздуха в помещението,°C. Средната температурана външния въздух се определя по формулата: къдетоq*e,sе изчислителната температура за лятото (през месец юли),°С. Когато изчисленията се провеждат за друг месец, се използва коригирана изчислителна температура, която се определя, както следва: qe,s,cor=q*e,s+Dq*, където: Dq*,°С, се отчита от табл. 5 в зависимост от годишната амплитуда на температурата за дадена местност; Q- денонощната амплитуда на температурата за различни месеци и местности в България; отчита се от табл. 6; Kv- корекцията за вентилируемо подпокривно пространство с външен въздух. Стойностите наDqCLв табл. 1 са изчислени за случаи със и без окачен таван, но без да е предвиждана вентилация на пространството между покрива и окачения таван. Ако таванът е изолиран (има подпокривно пространство) и е организирана вентилация, Kv= 0,75. Случаите, когато подпокривното пространство се използва за камера, през която минава засмукваният от помещението въздух, следва да бъдат анализирани отделно. За външни стени тази корекция не се прави. Стойностите на коефициента на топлопреминаване U в табл. 1 и 2 трябва да се използват само като ориентировъчни. В конкретен случай те се отчитат от справочни данни или се изчисляват предварително. За една конкретна конструкция на покрив или външна стена, която не може да бъде намерена в табл. 1 или 2,DqCLсе избира за подобна конструкция с близки стойности на масата (kg/m2) и топлинния капацитет за единица повърхнина (kJ/m2K), след което се правят корекциите заDqCL,corпо описания начин. За външни стени, които са непрекъснато в сянка, стойностите на се избират за посока север, независимо от действителното им изложение. При повече от една външна стена охладителният товар се изчислява за всяка страна поотделно. 1.2. Топлопреминаване и слънчево облъчване през остъклени елементи (Фd,F,i) 1.2.1. Охладителен товар от топлопреминаване (Фd,FT,i) Изчислява се за всеки час от денонощието и за всеки отделен тип остъкляване по формулата: (3)Фd,FT,I= UA'(qe,t-qint),W, където: U е коефициентът на топлопреминаване на остъкления елемент, W/m2K; А' - повърхнината на остъкления елемент (по зидарски мерки), m2. Температурата на външния въздух за t час от денонощието се изчислява по следния начин: където: Qе денонощната амплитуда на температурата; Kt- корекцията на външната температура, % (отчита се от табл. 7); за други месеци освен юли вместоq*e,sсе използваq*e,s,corиQза съответния месец (табл. 6). 1.2.2. Охладителен товар от слънчево облъчване през огрятата част на остъкления елемент (Фd,FSL,i) Изчислява се за всеки час от периода на слънцегреене за всеки вид остъкляване и за различните изложения по формулата: (4)Фd,FSL,i= ASLФt,maxFSCFCL,W, където: ASLе повърхнината на нето остъкляването, огрято от слънцето, m2(вж. за изчисляването му по-долу при определяне засенчването на фасадни остъклени елементи); Фt,max- максималният топлинен поток през единично остъкляване (3 mm) вследствие на пълното слънчево облъчване, W/m2(отчита се в зависимост от изложението и месеца от табл. 8); FSC- факторът на проникване (отчита се в зависимост от вида на остъкляването и начина на защита от слънчево облъчване от табл. 9); FCL- факторът на охладителния товар; отчита се от табл. 10а, 10б и 10в - за прозорци без вътрешно засенчване, и от табл. 11 - за прозорци с вътрешно засенчване в съответствие с изложението за всеки час от денонощието. Специфичната маса на помещението (g) в kg/m2, необходима при работа с табл. 10а, 10б и 10в, се изчислява, както следва:

• за помещение на междинен етаж:
• за помещение на първия етаж:
• за помещение на най-горен етаж:

където: Аe,W,Аint,W,АFи АCса повърхнините съответно на външните стени, вътрешните стени, пода и тавана на климатизираното помещение, m2; ge,W,gint,W,gF,gc- специфичната маса съответно на външните стени, вътрешните стени, пода и тавана, kg/m2. 1.2.3. Охладителен товар от слънчево облъчване през засенчената част на остъкления елемент (Фd,FSH,i) Изчислява се както за огрятата част на остъкления елемент: (5)Фd,FSH,i= ASHФd,maxFSCFCL,W, където: ASHе повърхнината на нето остъкляването, което е засенчено, m2(вж. за изчисляването му по-долу при определяне засенчването на фасадни остъклени елементи); Фd,max- максималният топлинен поток през единично остъкляване (3 mm) вследствие на дифузното облъчване, W/m2(отчита се в зависимост от изложението и месеца от табл. 8); FSCи FCL- както за огрятата част. 1.2.4. Изчисляване засенчването на фасадни остъклени елементи Огрятата от слънцето повърхност на прозорците в общия случай е по-малка от действителната, защото или остъклената част е монтирана навътре от повърхността на фасадата, или по фасадата има издадени части около прозорците (козирки, ребра), които хвърлят сянка в горната и страничната част на прозореца. Засенчването се изменя във времето и зависи от геометричните размери на засенчващите елементи, ориентацията на фасадата, годишното и денонощното време, азимута на слънцето (?) и височинния ъгъл на слънцето (?). За да се избегне извършването на обемни пресмятания, се използва номограмата на фиг. 1. Стойностите на азимутния и височинния ъгъл на слънцето за различните месеци и слънчевото време и за средната географска ширина на България (42°75') са дадени в табл. 12. С помощта на взетите от таблицата стойности на ъглите от номограмата за всеки месец и за всеки час от денонощието за съответното изложение може да се определи сянката отгоре (m') или отстрани (n') на прозореца, при условие че широчината на засенчващия елемент е 1 m. Действително огрятата от слънцето нето остъклена повърхнина е: или където: m и n са съответно сянката отгоре и отстрани; a, b, c, d, L и H - конструктивните размери на прозореца съгласно фиг. 2; s - отношението на повърхнината на нето остъкляването към остъкляването по зидарски мерки (вж. табл. 13). Засенчената част на нето остъклената повърхнина се определя по следния начин: АSLи АSHв (4) и (5) се изчисляват за часа, в който се получаваФt,max(вж. табл. 8). Сухият охладителен товар вследствие на топлопреминаване и слънчево облъчване през остъклени елементи се получава за всеки час от денонощието като сбор от съставките си: (8)Фd,F,i=Фd,FT,I+Фd,FSL,I+ Fd,FSH,I, W, ОХЛАДИТЕЛЕН ТОВАР ОТ ВЪТРЕШНИ ИЗТОЧНИЦИ 1.3. Топлопреминаване през вътрешни ограждащи елементи (ФdTN,i) Изчислява се за всеки час от денонощието за всяко ограждение по формулата: (9)ФdTN,I= UA(qnr,t-qint),W, където: U е коефициентът на топлопреминаване на вътрешното ограждение (стена, под, таван), W/m2K; A - повърхнината на вътрешното ограждение, m2(определя се аналогично на покриви и външни стени); ?nr,t- температурата на съседното неклиматизирано помещение за всеки час от денонощието,oC; приема се с 2,8оС по-ниска от te,t, но не по-ниска от 20оС; допуска се да се работи с ?e,tза ?nr,t; за кухни и котелни ?nr,tможе да бъде с 8 - 28оС по-висока от ?e,tв зависимост от сезона. За подове върху земя или върху мазе, което не се вентилира, нито отоплява, охладителен товар не се изчислява. 1.4. Осветление (?d,L,i) Изчислява се за всеки час от денонощието и поотделно за различните типове осветителни тела по формулата: (10)?d,L,I= PyuseysaFCL,W, където: P е общата мощност на всички еднотипни осветителни тела, W (произведението на броя на осветителните тела и лампената мощност, написана на табелката на осветителното тяло); ?use- коефициент на използване (отношението на мощността, която ще се използва, към сумарната мощност); ?sa- коефициент за типа на осветителното тяло (за нажежаеми лампи ?sa=1, за луминесцентни лампи ?sa=1,25, за друг тип разрядни лампи (с живачни или натриеви пари) ?sa=1,04?1,37 - по данни на производителя); FCL- фактор на охладителния товар; избира се във функция на два показателя: "а" - съгласно табл. 14, и "b" - съгласно табл. 15, както и във функция на продължителността (времето) на работа на осветлението (8, 10, 12, 14 и 16 часа) от табл. 16а, 16б, 16в, 16г и 16д. Показателят "a" отчита стайната мебелировка, типа на осветителните тела (невентилируеми или вентилируеми) и организацията на въздухообмена. Показателят "b" отчита масивността на пода и интензивността на циркулацията на въздуха. Когато работните времена на осветлението и на климатичната инсталация са равни, както и когато осветлението работи денонощно, FCL=1. За идейни проекти P се определя по формулата: където: E е осветеността на помещението, lx (табл. 17); ?L=0,3?0,9- коефициентът на полезно действие на осветлението; ?lf- светлинният добив (за нажежаеми лампи ?lf= 10?15 lm/W; за луминесцентни лампи ?lf= 20?50 lm/W; за лампи с живачни пари?lf= 50?60 lm/Wи за лампи с натриеви пари ?lf= 60?70 lm/W). 1.5. Хора (?d,p) Изчислява се за всеки час от денонощието по формулата: (11)?d,p= n?s,pFCL,W, където: n е броят на хората; FCL- факторът на охладителния товар; избира се от табл. 18 в зависимост от продължителността на престоя на хората в климатизираното помещение и времето, изминало след влизането им в него; когато престоят на хората съвпада с времето на работа на климатичната инсталация или обектът е гъсто населен (театър, аудитория), ; ?s,p- отделената явна топлина от един човек, W; за различните видове дейност и температура на помещението тя се отчита от табл. 19; отделената явна топлина може да бъде изчислена и от уравненията: ?s,p= 177,9914 + 9,1304153.10-2?t,p- 4,817442qint, W; ?s,p= 184,5614 + 0,3638804.10-2?t,p- 7,529174qint, W, където: ?t,pе пълно отделената топлина от един човек (вж. табл. 20 за различните видове дейност), W; ?int- температурата на въздуха в помещението,оС. Първото уравнение е валидно за?t,p= 100?220 W, второто - за ?t,p= 230?525 W. За двете уравненияqint= 20?30оС. 1.6. Уреди, лабораторно оборудване и материали (?d,A) Изчислява се за всеки час от денонощието по формулата: (12)?d,A=?max?useKrFCL,W, където: ?useе коефициентът на използване (за кухненско оборудване ?use= 0,5); Kr- корекцията за частта от топлината, отдавана с радиация от топлоизточника (прави се само за уреди под чадър - Kr= 0,32); FCL- факторът на охладителния товар; избира се от табл. 21 и 22 в зависимост от това дали се ползва чадър, или не се ползва такъв, от продължителността на работа на топлоизточника и от времето след включването му; когато климатичната инсталация работи с прекъсване, FCL= 1; Фmax- максималната мощност на топлоизточника, W. При кухненско оборудване, захранвано с ел. ток, Фmaxсе отчита от каталог. При захранване с пара където mvе масовият дебит на парата, kg/s, r - топлината на изпарение, J/kg. При кухненско оборудване с директно изгаряне на гориво, като се отчита, че част от топлината излиза с димните газове, където mfе масовият дебит на горивото, kg/s;QHV- долната топлина на изгаряне на горивото, J/kg. Когато над кухненското оборудване няма чадър, се приема, че 66 % от Фmaxсе предават като осезаема топлина, а 34 % - като латентна. За административни сгради, изчислителни центрове и производствени сгради Фmaxи ?useсе задават от инвеститора. При охлаждане на материали в климатизираното помещение: където: mmatемасовият дебит на материала, kg/s (подлежи на анализ във връзка с нестационарността на процеса); cmat- специфичният топлинен капацитет на материала, J/(kgK); ?beg- началната температура наs материала,оС; ?end- крайната температура на материала,оС. 1.7. Машини, задвижвани с електрически двигатели (?d,P,i) Изчислява се за всеки час от денонощието по формулата: (14)Фd,P,i=ФpFCL,W, където: Фре топлинната печалба от електрически двигатели, W. Когато електрическите двигатели и задвижваните машини са в климатизираното помещение, където: ?smе коефициентът на едновременност (определя се от инвеститора); ?l- коефициентът на натоварване (отношението на действително потребяваната мощност към номиналната); ?j- коефициентът на полезно действие на j-тия електрически двигател; Pj- мощността на вала на j-тия електрически двигател (посочена на табелката му), W. Когато задвижваната машина е в климатизираното помещение, а електрическият двигател - извън него, (16)Фр=?smS?l,jPj, W. Когато електрическият двигател е в климатизираното помещение, а задвижваната машина - извън него, По последното уравнение може да се определят топлопостъпленията от вентилатори и помпи, които нагнетяват въздуха извън помещението. FCLе фактор на охладителния товар и се отчита от табл. 21. Когато климатичната инсталация работи с прекъсване, FCL=1.

1. Влажностен охладителен товар за помещение (?h,CL,i)

Влагоотделянията са източник на скрито (латентно) топлопостъпление в помещението, което представлява влажностният му охладителен товар. Той се изчислява за всеки час от денонощието по формулата: където: mw,j(kg/s)са влагоотделянията от един източник; hw,j(kJ/kg)- енталпията на водна пара при температурата на източника на влагоотделяне (например хора, открити водни повърхности на басейни или технологични вани, в които с нагряване се поддържа постоянна температура, или енталпията на вода при съответната й температура ?w, когато топлината за изпарението й се получава от въздуха в помещението (например от разлята вода върху неподгрявани подове(?w=?int,w)или от фино разпръсквана вода за овлажняване).

1. Товар от инфилтрация на външен въздух (?V,inf,CL,i)

За условията на климата в България, когато в помещението се поддържа свръхналягане, инфилтрацията не се отчита. В противен случай тя се изчислява при най-тежките условия, както следва: (19)ФV,inf,CL,i= 1200Vinf,i(he- hint,i),W, където обемният дебит на инфилтрирания въздух е: ФwV,inf,Iса топлинните загуби от инфилтрация през зимата, W; (?int,i-?e)- изчислителната температурна разлика през зимата,оС.

1. Пълен охладителен товар за помещение

Сумата от сухия товар, влажностния товар и товара от инфилтрация за едно помещение дава пълния охладителен товар за помещението: (20)Фt,CL,i=Фd,CL,i+Фh,CL,i+ФV,inf,CL,i, W. Изчислява се за всеки час от денонощието. Максималната стойност на пълния охладителен товар на помещението, както и съставките му служат за изчисляване на дебита на нагнетявания в помещението въздух за климатизиране.

1. Пълен охладителен товар за инсталацията на помещение

Изискванията за качество на въздуха в помещението налагат въвеждането на известно количество външен въздух в него за вентилиране или работа на инсталацията изцяло с външен въздух. Този въздух трябва да бъде доведен до желаните параметри на въздуха в помещението, което формира т.нар. "вентилационен товар": където: ? е плътността на нагнетявания въздух (kg/m3);

• дебитът на външния въздух (m3/s);

he- изчислителната енталпия на външния въздух (kJ/kg); hint,i- енталпията на въздуха в помещението (kJ/kg). Вентилационният товар, както и товарът от инфилтрация на външен въздух може да бъде осезаем и латентен. Осезаемият вентилационен охладителен товар се изчислява по формулата: където: cp,a(kJ/kg) е специфичният топлинен капацитет на сухия въздух; ?е- изчислителната температура на външния въздух,оC; ?int,i- температурата на въздуха в помещението,оC. Латентният вентилационен товар се изчислява по формулата: където: hwе енталпията на водните пари във въздуха, kJ/kg; xe- изчислителното влагосъдържание на външния въздух, kg/kg; а xint.i- влагосъдържанието на въздуха в помещението, kg/kg. Когато за вентилационния въздух се предвижда система за използване на топлината на изхвърляния въздух (СИТИВ), параметрите на подавания към помещението външен въздух се изчисляват, като се изхожда от ефективността на пренасяне на осезаема и пълна топлина, както и на влага (?s, ?t, ?x) на системата. Охладителният товар от вентилация и инфилтрация се приема постоянен при часовите изчисления. Максималният пълен охладителен товар за инсталацията на помещение се определя по часовите изчисления: (24)Фmaxt,CL,eq,i=Фmaxt,CL,i+ФV,CL,i, W. С този товар се оразмерява въздухоохладителят във въздухообработващата централа или се избира вътрешното тяло (вентилаторен конвектор) за помещението. С него могат да се проверят получените мощности на въздухоохладителя след построяване на процесите на обработка на въздуха в h,x - диаграма. Графично описание на последователността на изчисленията е показано на фиг. 3.

1. Пълен охладителен товар за сграда или част от сграда

Пълният охладителен товар за сграда или част от нея се получава, като се сумиратпо време(за всеки час от денонощието) получените стойности за пълния охладителен товар за инсталацията в отделните помещения. Максималната стойност на тези суми ще представлява пълният охладителен товар за сградата, с който ще се оразмери студовият център при централизирано студоснабдяване. При децентрализирано студоснабдяване и възможност с едно външно тяло (компресорно-кондензаторен агрегат) да се обслужват повече от едно вътрешни тела (вентилаторни конвектори) е целесъобразно последните да бъдат зонирани в помещения с различно изложение с оглед намаляване на моментния максимален охладителен товар за външното тяло. Информационна таблица 1 Информационна таблица 2а Информационна таблица 2б Таблица 3 Забележка.Най-често използваните ограждащи конструкции, съответно групи стени са, както следва: Таблица 4 Таблица 5 Таблица 6 Таблица 7 Таблица 8 Таблица 9 Продължение на табл. 9 Забележка.Стойностите на коефициента на светопропускане ? са дадени за сведение. Таблица 10а Таблица 10б Таблица 10в Таблица 11 Таблица 12 Таблица 13 Таблица 14 Таблица 15 Таблица 16а Таблица 16б Таблица 16в Таблица 16г Таблица 16д Таблица 17 Таблица 18 Таблица 19 Таблица 20 Таблица 21 Таблица 22 Фиг. 1.Определяне големината на сянката от козирки, стрехи, еркери, ребра и съседни сгради Фиг. 2.Прозорец със засенчващи елементи Фиг. 3.Последователност на изчисленията за охладителен товар

Приложение № 26 къмчл. 204 (Ново - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) МЕТОДИКА за изчисляване на влажностен товар Влагоотделянията са източник на скрито (латентно) топлопостъпление в помещението, което представлява влажностният му товар. където: mw,j(kg/s) - са влагоотделянията от един източник; hw,j(kJ/kg) - енталпията (топлосъдържанието) на водна пара при температурата на източника на влагоотделяне (например хора, открити водни повърхности на басейни или технологични вани, в които с нагряване се поддържа постоянна температура, или енталпията на вода при съответната й температураqw, когато топлината за изпарението й се получава от въздуха в помещението (например от разлята вода върху неподгрявани подове (qw=qint, w) или от фино разпръсквана вода за овлажняване). Балансовото уравнение на влагоотделянията (поглъщането) има вида: Отделните членове на (2) са означени със следните индекси: s - открити водни повърхности; f - мокър под на помещението; p - хора; mat - сушене на материали; l - пропуски от неплътности; ch - химични процеси, sb - сорбция. Стойностите на отделните членове на уравнение (2) се определят в зависимост от предназначението на помещението, производствените условия и вида на въздухообменните системи. Открити водни повърхности.Изпарената вода от повърхността на вани, басейни, корита и други без предвидени местни смукателни инсталации се определя по формулата: където: pw,sе парциалното налягане на водните пари при насищане на температурата на повърхността на течността, Ра; рw,a- парциалното налягане на водните пари във въздуха на помещението, Ра; Fa- комплексен фактор за движението на въздуха със скорост va, чиято стойност се отчита от табл. 1 в зависимост от температурата на водатаqw. Таблица 1 За оросени повърхности на ограждащи строителни елементи Fa= 0,2. Ако водата в съда непрекъснато се размесва, стойностите на температурата й на повърхносттаqw,sи в дълбочинаqwса еднакви. Ако водата е в спокойно състояние,qw,s<qw, като приqw<= 40 °С - (qw-qw,s) = 2 °С; приqw= 75 °С разликата достига максимума си от 12 °С, а след това при доближаване до 100 °С разликата отново намалява до 3 °С. Мокър под и мокри повърхности.Приема се, че водният филм е с температурата на мокрия термометърqint, w. Отделената влага се изчислява по формулата: където А е повърхнината на изпарение, m2. Хора.Влагоотделянето от хора се определя по формулата: където: n е броят на хората, пребиваващи в помещението; mw, ps- влагата, отделена от един човек, kg/h; определя се в зависимост от категорията труд съгласно табл. 2. Таблица 2 Изсушаване на мокри материали в помещението.Отделената влага mw,matсе определя по формулата: (6) където: mmatе количеството на мокрия материал, преминаващо за един час през помещението, kg/h; х1,х2- началното и крайното влагосъдържание на материала, kg/kg. Химични процеси.Влагата, отделена в помещението от протичащи химични процеси, се определя по израза: При директно изгаряне на горива в помещението се отделя влага, която може да се изчисли по формулата: Yе коефициентът на пълно изгаряне, който се изменя в зависимост от горивото в границите от 0,7 до 0,95; mf- количеството на изгорялото гориво за един час, kg/h; mw, f- влагата, която се отделя при изгарянето на един килограм гориво, kg/kg; отчита се от табл. 3. Влагата, която се отделя при протичане на екзотермични (mw,ext) и ендотермични (mw, ent) химични процеси, се задава за конкретния технологичен процес или се изчислява чрез стехиометрични уравнения. Таблица 3 Пропуски на топлоносител (пара или вода).В съвременните инсталации с високо качество на изпълнение този елемент на балансовото уравнение за влагата трябва да бъде равен на нула. Той се взема предвид при неплътни инсталации (резбови връзки, фланци, салници и др.). Колкото по-стара е инсталацията, толкова по-големи са пропуските. Влагоотделянето през неплътности mw,lможе да се приеме 0,1?0,3 % от общото количество пара или гореща вода, което се обработва в инсталацията. Сорбция.Кондиционирането на някои материали, участващи в технологичния процес, се съпровожда с поглъщане на влага. Ако е известно технологичното време за сорбция на материала tsb, където е масата на материала в началото и в края на кондиционирането, kg. В случай че са известни масата на сухото вещество mmatи влагосъдържанието на материалите в началото и в края на кондиционирането , тогава:

Приложение № 27 къмчл. 205 (Ново - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) МЕТОДИКА за изчисляване на отделяните опасни вещества Балансът на опасните вещества служи за определяне на необходимото количество въздух с оглед осигуряване на допустимата им концентрация. Отделяне на въглероден диоксид (СО2) от хора.В резултат на газова дифузия белодробните капиляри отделят заедно с издишания въздух около 5 % по обем СО2(табл. 1). Концентрацията на СО2в помещение с общо предназначение в някои случаи може да достигне до 1 %. Повишаването на съдържанието на СО2предизвиква влошаване на здравословното състояние на хората (табл. 2). Обикновено концентрацията на СО2във въздуха на помещенията е под 0,1 %. Таблица 1 Таблица 2 Отделяне на газове и пари при химични реакции.Масата на газовете, които се отделят при химични реакции, се определя въз основа на стехиометричните уравнения на тези реакции. Отделяне на газове и пари от свободна повърхност.Масовият разход на изпаряващ се разтвор (mg) , съдържащ химични вещества, може да бъде определен с достатъчно приближение по формулата: където: М е относителната молекулна маса на изпаряващата се течност; va- скоростта на движение на въздуха над повърхността на течността, m/s; р - парциалното налягане на парите в наситено състояние при температура 20 °С, Ра (табл. 3); А - повърхнината на изпарение, m2. Таблица 3 Проникване на газове и пари през неплътности.Масовият разход на газове и прегрети пари (mpn) които се просмукват през неплътностите на работещите под налягане технологични апарати, инсталации и тръбопроводи, се определя по формулата: където: k е коефициентът на запас, характеризиращ състоянието на технологичното оборудване (k = 1?2); Y- коефициентът, характеризиращ налягането на газовете или парите в инсталацията (табл. 4); Vins- вътрешният обем на инсталацията, m3; М - относителната молекулна маса на газовете или парите; Т - абсолютната температура на газовете или парите, К. Масовият разход на опасни вещества (mp) , отделящи се чрез салник на помпа, може да бъде определен по формулата: където: d е диаметърът на вала, mm; Нp- напорът на помпата, Ра; k - коефициент, отчитащ състоянието на салника и степента на токсичност на отделянията (k = 0,0002 … 0,0003). Таблица 4 Изпарение на различни разтворители и лакове.Масовият дебит на парите на разтворители (mslv), които се отделят при боядисване или лакиране, се определя по формулата: където: mptе разходът на лаково-бояджийски материали, kg/m2; определя се съгласно табл. 5; Y- съдържанието на летливи разтворители в лаково-бояджийския материал, %; А - повърхнината на изделие, боядисвано или лакирано за един час, m2/h. Таблица 5 Газоотделяне при изгаряне на гориво.Масовият дебит на газовете (mbrn), които се отделят при изгаряне на гориво, се определя по формулата: (5) mbrn= mfgf, kg/h където: mfе масовият разход на гориво, kg/h; gf- масата на продуктите на изгаряне, kg/kg. В табл. 6 са показани типичните стойности и диапазонът на изменение на масата на продуктите на изгаряне на някои горива. Таблица 6 Газоотделяне при работа на дизелови двигатели.Масовият дебит на газовете (md), които се отделят във въздуха в машинни зали през неплътностите на дизеловите двигатели, се определя по формулата: (6) md= P (3Kcl+ 3Kcr), mg/h където: P е ефективната мощност на дизеловия двигател, kW; Kclи Kcrса коефициенти на отделяне в цилиндрите и в картера, чиито стойности са дадени в табл. 7. Таблица 7 Газоотделяне при работа на дизелови и карбураторни автомобилни двигатели.Масовият дебит на газове (акролеин и въглеродни окиси) (mdk), които се отделят в помещението при работа на дизелови и карбураторни двигатели на автомобилите, се определя по формулата: където: mg, f= 15 kg/ kg е масата на изпусканите газове, образуващи се от 1 kg гориво; mf- разходът на гориво на един автомобил, kg/h; р - съдържанието на въглеродни окиси или акролеин в изпусканите газове, % (табл. 8). Разходът на гориво от един автомобил, работещ на място или при маневриране, зависи от работния обем (Vcl) на двигателя му: (8) mf= 0,6 + 0,8 Vcl,kg/h Таблица 8 Взривоопасност на газове и пари.С повишена взривоопасност се отличават смесите на въздуха с ацетилен, етилен, бензол, метан, СО, NH3, Н2и др. "Долна граница на взривяване" е минималното съдържание на газ или пара във въздуха, което при източник на огън може да доведе до взрив. "Горна граница на взривяване" е максималното съдържание на газ или пара във въздуха, което при източник на огън може да доведе до взрив. Опасната зона на взривяване лежи между долната и горната граница на взривяване. Типични стойности на границите на взривоопасните концентрации на някои видове газове и пари са дадени в табл. 9. Таблица 9 Границата на взривяване на газовъздушни смеси (Ехсм) в % може да бъде определена по формулата: (9) където: V1, V2...Vnе съдържанието на отделените газове в сместа (по обем), %; Ех1, Ех2... Eхn- границата на взривяване на съставните газове (по обем), %. Концентрацията на газове от гледна точка на осигуряване на взривобезопасност в помещенията на производствените сгради не трябва да превишава 30 % от долната граница на взривяване.

Приложение № 28 къмчл. 314, ал. 1 (Ново - ДВ, бр. 6 от 2016 г., в сила от 23.04.2016 г.) Правила за разполагане на отворите за засмукване на пресен въздух и на отворите за изхвърляне на отработения въздух (по БДС EN 13779:2007)

1. Тези правила се отнасят за системите за механична вентилация и климатизация в сгради. Когато се прилагат за други системи, например за естествена вентилация или за хибридни вентилационни системи, се отчитат и специфичните особености на тези системи.
2. Разполагането на отворите за засмукване на пресен въздух и за изхвърляне на отработения въздух се съобразява с качеството на въздуха. Класификация на качеството на отработения въздух от сгради за обществено обслужване е дадена в табл. А.1.

Таблица А.1

1. Разполагането на отворите за засмукване на пресен въздух се съобразява със следните основни изисквания:

3.1. Отворът се разполага на хоризонтално разстояние не по-малко от 8 m от мястото на събиране на боклук, паркинг зони за три или повече автомобила, пешеходни алеи, товаро-разтоварни зони, канализация, вентилационни отвори за отработен въздух, изходи на комини и други подобни замърсяващи източници. 3.2. Специално внимание следва да се обърне на разполагането и формата на отворите в близост до изпарителните системи за охлаждане, за да се сведе до минимум рискът от разпространение на примесите в притока на въздух. Не се допуска отвори за засмукване на пресен въздух да се поставят по пътя на вятъра след агрегатите за изпарително охлаждане. 3.3. Не се допуска разполагането на отвора на фасада към оживена улица. Когато това е единственото възможно място, отворът се разполага на възможно най-голяма височина над земята. 3.4. Не се допуска разполагането на отвора на места, където е възможен обратен поток на отработения въздух или на други замърсители. 3.5. Когато отворът се разполага непосредствено над земята, минималната височина над нивото на терена е не по-малка от 1,5 пъти очакваната дебелина на снежната покривка. 3.6. Отворът за засмукване на пресен въздух се разполага на наветрената страна - на билото или на фасадите, когато концентрацията на вредности в околния въздух от двете страни на сградата (наветрена и подветрена) е еднаква. 3.7. Отворът за засмукване на пресен въздух се защитава от прекомерно загряване от слънцето през летния период. 3.8. Където съществува риск от проникване на вода във всякаква форма (сняг, дъжд, мъгла и др.) или на прах (включително листа), необезопасен отвор трябва да бъде оразмерен за максимална скорост на въздуха в живото сечение 2 m/s. 3.9. Височината на дъното на отвора за засмукване на въздух, разположен на покрив, е най-малко 1,5 пъти по-голяма от максималната годишна очаквана дебелина на снега. 3.10. Необходимо е да се предвидят възможности за почистване.

1. При разполагането на отвора за изхвърляне на отработения въздух от категории ЕНА 1 и ЕНА 2 на външна стена на сградата се спазват следните основни изисквания:

4.1. Разстоянието между отвора и съседната сграда е най-малко 8 m. 4.2. Разстоянието между отвора за изхвърляне на отработения въздух и отвора за засмукване на пресен въздух на същата стена е най-малко 2 m. При възможност отворът за засмукване се разполага по-ниско. 4.3. Дебитът на отработения въздушен поток е не по-голям от 0,5 m3/s. 4.4. Скоростта на въздушния поток в живото сечение на отвора е не по-малка от 5 m/s. Във всички други случаи отворът за изхвърляне на отработения въздух се разполага на покрива на сградата. Отработеният въздух се изхвърля нагоре над покрива от най-високата секция на сградата. Височината на разполагане на отвора е не по-малка от 1,5 пъти очакваната дебелина на снежната покривка. По екологични и хигиенни съображения височината и скоростта на изходящия въздушен поток може да се увеличат.

1. Разстояние между отворите за засмукване на пресен въздух и за изхвърляне на отработения въздух

Минималните препоръчителни разстояния между отворите за засмукване на пресен въздух и за изхвърляне на отработения въздух се определят по табл. A.2 или по фиг. 1 - 17. Таблица A.2 Минимално разстояние между отвора за засмукване на пресен въздух и отвора за изхвърляне на отработения въздух Случаи, когато засмукването и изхвърлянето се извършват на покрива на сградата, минималните разстояния може да се определят и по фиг. 1. Легенда: 1 - вертикално разстояние; изхвърляне над отвора за засмукване (горе); 2 - хоризонтално разстояние; 3 - категория ЕНА; 4 - дебит на отработения въздух в сечението на отвора за изхвърляне, m3/s; A - минимално разстояние по хоризонтала, m.