Чл. 30

Член 30 Решение относно възможностите за междузоново хеджиране на риска

1. ОПС по границата на тръжна зона издават дългосрочни права за пренос, освен ако компетентните регулаторни органи по границата на тръжната зона са приели координирани решения да не се издават дългосрочни права за пренос по границата на въпросната тръжна зона. Когато приемат своите решения, компетентните регулаторни органи по границата на тръжната зона се консултират с регулаторните органи на съответния регион за изчисляване на преносната способност и вземат надлежно предвид техните становища.

1. Ако в момента на влизане в сила на настоящия регламент за дадена граница на тръжна зона не съществуват дългосрочни права за пренос, компетентните регулаторни органи по границата на тръжната зона приемат в срок от шест месеца след влизането в сила на настоящия регламент координирани решения за въвеждането на дългосрочни права за пренос.

1. Решенията съгласно параграфи 1 и 2 се основават на оценка, в която се посочва дали форуърдният пазар на електроенергия предоставя достатъчно възможности за хеджиране във въпросните тръжни зони. Оценката се извършва координирано от компетентните регулаторни органи по границата на тръжната зона и включва най-малко:

а) консултация с участниците на пазара за техните нужди от възможности за хеджиране на риска при междузоново пренасяне по съответната граница на тръжна зона; б) оценка.

1. Оценката, посочена в параграф 3, буква б), трябва да изследва функционирането на пазарите на електроенергия на едро и да се основава на ясни и прозрачни критерии, които включват най-малко:

а) анализ на това дали продуктите или комбинацията от продукти, предлагани на форуърдните пазари, представляват хеджиране срещу нестабилността на цените за ден напред на съответната тръжна зона. Такъв продукт или комбинация от продукти се счита за подходящо средство за хеджиране срещу риска от промяна на цената за ден напред в съответната тръжна зона, когато е налице достатъчна взаимовръзка между цените за ден напред на съответната тръжна зона и свързаните с тях цени, спрямо които продуктът или комбинацията от продукти е уреден/а; б) анализ на това дали продуктите или комбинацията от продукти, предлагани на форуърдните пазари, са ефективни. За тази цел, се оценяват най-малко следните показатели: i) времеви хоризонт на търгуването; ii) спред купува-продава; iii) търгувани обеми по отношение на действителното потребление; iv) открити позиции по отношение на действителното потребление.

1. В случай, че оценката, посочена в параграф 3, покаже, че не са налице достатъчно възможности за хеджиране в една или повече тръжни зони, компетентните регулаторни органи изискват от съответните ОПС:

а) да издадат дългосрочни права за пренос; или б) да се уверят, че са предоставени други дългосрочни междузонови продукти за хеджиране, с цел да се подкрепи функционирането на пазарите на електроенергия на едро.

1. В случай че компетентните регулаторни органи решат да отправят искане, както е посочено в параграф 5, буква б), съответните ОПС разработват необходимите разпоредби и ги представят на компетентните регулаторни органи за одобрение в срок от шест месеца след искането на компетентните регулаторни органи. Тези мерки започват да се прилагат не по-късно от шест месеца след получаване на одобрението от компетентните регулаторни органи. Компетентните регулаторни органи могат да удължат по искане на съответните ОПС срока на прилагане с не повече от 6 месеца.

1. В случаите когато регулаторните органи решат, че съответните ОПС не трябва да издават дългосрочни права за пренос или че съответните ОПС трябва да издават други дългосрочни продукти за междузоново хеджиране, членове 16, 28, 29, 31—57, 59 и 61 не се прилагат за ОПС по границата на тръжната зона.

1. Въз основа на съвместно искане на ОПС по дадена тръжна граница или по своя собствена инициатива, и поне веднъж на 4 години, компетентните регулаторни органи по съответната граница на тръжна зона извършват, в сътрудничество с Агенцията, оценка съгласно параграфи 3—5.