Чл. 181г ЗЗП
Закон за защита на потребителите
Глава деветаРаздел IIв сила
Изменен с ДВ, бр. 87 от 24.09.2026, в сила от 24.09.2026. Текстът по-долу още не включва изменението.
Официалният текст на изменението
§ 21. В чл. 181г, ал. 3, т. 6 думите „попадащи в обхвата на чл. 2, параграф 1 на Регламент (ЕС) № 524/2013“ се заличават.
Актът е изменен с ДВ, бр. 55 от 16.06.2026, в сила от 19.06.2026. Изменението може да засяга и този член, а текстът по-долу още не го включва.
Официалният текст на изменението
§ 59. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30, 51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 41, 59 и 64 от 2007 г., бр. 36 и 102 от 2008 г., бр. 23, 42 и 82 от 2009 г., бр. 15, 18 и 97 от 2010 г., бр. 18 от 2011 г., бр. 38 и 56 от 2012 г., бр. 15, 27 и 30 от 2013 г., бр. 61 от 2014 г., бр. 14, 57, 60 и 102 от 2015 г., бр. 59 и 74 от 2016 г., бр. 8, 58 и 103 от 2017 г., бр. 7, 20 и 37 от 2018 г., бр. 17, 45 и 100 от 2019 г., бр. 13 и 52 от 2020 г., бр. 20 и 23 от 2021 г., бр. 20 от 2022 г., бр. 84 и 102 от 2023 г., бр. 70 от 2024 г. и бр. 13, 16 и 24 от 2026 г.) навсякъде думите „Министерството на икономиката и индустрията“, „министърът на икономиката и индустрията“ и „министъра на икономиката и индустрията“ се заменят съответно с „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“, „министърът на икономиката, инвестициите и индустрията“ и „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“.
Актът е изменен с ДВ, бр. 24 от 06.03.2026, в сила от 06.03.2026. Изменението може да засяга и този член, а текстът по-долу още не го включва.
Официалният текст на изменението
§ 85. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30, 51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 41, 59 и 64 от 2007 г., бр. 36 и 102 от 2008 г., бр. 23, 42 и 82 от 2009 г., бр. 15, 18 и 97 от 2010 г., бр. 18 от 2011 г., бр. 38 и 56 от 2012 г., бр. 15, 27 и 30 от 2013 г., бр. 61 от 2014 г., бр. 14, 57, 60 и 102 от 2015 г., бр. 59 и 74 от 2016 г., бр. 8, 58 и 103 от 2017 г., бр. 7, 20 и 37 от 2018 г., бр. 17, 45 и 100 от 2019 г., бр. 13 и 52 от 2020 г., бр. 20 и 23 от 2021 г., бр. 20 от 2022 г., бр. 84 и 102 от 2023 г., бр. 70 от 2024 г. и бр. 13 и 16 от 2026 г.) се създава чл. 186з: „Чл. 186з. Министърът на икономиката и индустрията или определени от него длъжностни лица са контактна точка по смисъла на чл. 5 от Директива (ЕС) 2020/1828, като данните за връзка на тези длъжностни лица се предоставят на Европейската комисия.“
Органът за АРС гарантира, че неговатапроцедураза алтернативно решаване на потребителски спорове (процедураза АРС) е достъпна за потребителите и те могат да отнасят до него спор срещу търговец, установен на територията на страната, когато спорът попада в обхвата на тази процедура.
Органът за АРС разглежда спорове между потребители и търговци при спазване на изискванията към процедурата за АРС и принципите на експертност, независимост, безпристрастност, прозрачност, ефективност, справедливост, свобода и законосъобразност.
Органът за АРС трябва да:
има процедурни правила за работа, които отговарят на изискванията на този раздел;
поддържа актуализирана интернет страница, която предоставя на страните лесен достъп до информация относно процедурата за АРС и която позволява на потребителите да подават жалби и необходимите към тях документи онлайн;
предоставя на страните по тяхно искане информацията по т. 2 относно процедурата за АРС на траен носител;
предоставя възможност на потребителя да подаде жалба на мястото, където е установен, по пощенски път, по факс или друг начин (офлайн), когато е приложимо;
предоставя възможност за обмен на информация между страните чрез електронни средства или, когато е приложимо, по пощенски път;
разглежда национални и трансгранични спорове, попадащи в обхвата начл. 2, параграф 1 на Регламент (ЕС) № 524/2013;
гарантира, че при обработка на личните данни спазва изискванията за тяхната защита.
Органът за АРС изготвя процедурни правила за работа, с които определя процедурата за АРС, както и окончателния акт, с който завършва - с предлагане на решение, налагане на решение или събиране на страните по спора, с цел подпомагане намирането на решение по взаимно съгласие.
Органът за АРС може да откаже да разгледа спор на потребител срещу търговец, когато в неговите процедурни правила за работа са предвидени някои от следните основания:
потребителят не е опитал да разреши спора директно с търговеца;
спорът е незначителен или неоснователен;
спорът се разглежда или е бил разгледан от друг орган за АРС, от органите на досъдебното производство или от съда;
жалбата е с по-ниска или с по-висока стойност от предварително определен долен и/или горен паричен праг;
потребителят не е подал жалба до органа за АРС в предварително определен срок, който не може да бъде по-кратък от една година, считано от датата, на която потребителят е изпратил жалбата си до търговеца;
разглеждането на спора ще затрудни сериозно работата на органа за АРС поради фактическата му и правна сложност.
Когато органът за АРС откаже да разгледа спор въз основа на някое от основанията по ал. 5, предвидени в неговите процедурни правила за работа, той трябва да мотивира отказа пред двете страни не по-късно от три седмици от получаване на жалбата.
Основанията за отказ по ал. 5, предвидени в процедурните правила за работа на органа за АРС, не трябва да възпрепятстват достъпа на потребителя до процедура за АРС, включително в случаите на трансгранични спорове.
Когато органът за АРС е определил в процедурните си правила за работа долен и/или горен паричен праг, под и/или над чиято стойност не разглежда жалби на потребители, определените прагове не трябва да възпрепятстват достъпа до процедура за АРС.