Чл. 68д ЗЗП

Закон за защита на потребителите

Глава четвъртаРаздел IIIв сила

Официален текст

Изменен с ДВ, бр. 87 от 24.09.2026, в сила от 24.09.2026. Текстът по-долу още не включва изменението.

Официалният текст на изменението

§ 17. В чл. 68д се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 т. 2 се изменя така: „2. основните характеристики на стоката или услугата като: наличност, преимущества, рисковете, които съдържа, изпълнение, състав, екологични или социални характеристики, принадлежности, аспектите, свързани с кръговата икономика, като трайност, наличие на възможност за ремонт или рециклиране, извънгаранционно обслужване и разглеждане на жалби, начин и дата на производство или предоставяне, доставка, пригодност за използване по предназначение, употреба, количество, спецификация, географски или търговски произход, или резултатите, които могат да се очакват от нейната употреба, или резултатите и съществените характеристики от изпитвания или проверки, извършени върху стоката или услугата;“. 2. В ал. 3 се създават т. 4 и 5: „4. всяко твърдение за екологосъобразност, свързано с бъдещи екологични показатели, без ясни, обективни, публично достъпни, поети задължения, които може да бъдат проверени и които са посочени в подробен и реалистичен план за изпълнение, включващ измерими и обвързани със срокове цели и други съществени елементи, необходими за неговото изпълнение, като предоставянето на ресурси; …

В Държавен вестник

Актът е изменен с ДВ, бр. 55 от 16.06.2026, в сила от 19.06.2026. Изменението може да засяга и този член, а текстът по-долу още не го включва.

Официалният текст на изменението

§ 59. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30, 51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 41, 59 и 64 от 2007 г., бр. 36 и 102 от 2008 г., бр. 23, 42 и 82 от 2009 г., бр. 15, 18 и 97 от 2010 г., бр. 18 от 2011 г., бр. 38 и 56 от 2012 г., бр. 15, 27 и 30 от 2013 г., бр. 61 от 2014 г., бр. 14, 57, 60 и 102 от 2015 г., бр. 59 и 74 от 2016 г., бр. 8, 58 и 103 от 2017 г., бр. 7, 20 и 37 от 2018 г., бр. 17, 45 и 100 от 2019 г., бр. 13 и 52 от 2020 г., бр. 20 и 23 от 2021 г., бр. 20 от 2022 г., бр. 84 и 102 от 2023 г., бр. 70 от 2024 г. и бр. 13, 16 и 24 от 2026 г.) навсякъде думите „Министерството на икономиката и индустрията“, „министърът на икономиката и индустрията“ и „министъра на икономиката и индустрията“ се заменят съответно с „Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията“, „министърът на икономиката, инвестициите и индустрията“ и „министъра на икономиката, инвестициите и индустрията“.

В Държавен вестник

Актът е изменен с ДВ, бр. 24 от 06.03.2026, в сила от 06.03.2026. Изменението може да засяга и този член, а текстът по-долу още не го включва.

Официалният текст на изменението

§ 85. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30, 51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 41, 59 и 64 от 2007 г., бр. 36 и 102 от 2008 г., бр. 23, 42 и 82 от 2009 г., бр. 15, 18 и 97 от 2010 г., бр. 18 от 2011 г., бр. 38 и 56 от 2012 г., бр. 15, 27 и 30 от 2013 г., бр. 61 от 2014 г., бр. 14, 57, 60 и 102 от 2015 г., бр. 59 и 74 от 2016 г., бр. 8, 58 и 103 от 2017 г., бр. 7, 20 и 37 от 2018 г., бр. 17, 45 и 100 от 2019 г., бр. 13 и 52 от 2020 г., бр. 20 и 23 от 2021 г., бр. 20 от 2022 г., бр. 84 и 102 от 2023 г., бр. 70 от 2024 г. и бр. 13 и 16 от 2026 г.) се създава чл. 186з: „Чл. 186з. Министърът на икономиката и индустрията или определени от него длъжностни лица са контактна точка по смисъла на чл. 5 от Директива (ЕС) 2020/1828, като данните за връзка на тези длъжностни лица се предоставят на Европейската комисия.“

В Държавен вестник
1

Търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното и представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.

2

Обстоятелствата по ал. 1 включват информация за:

1.

съществуването или естеството на стоката или услугата;

2.

основните характеристики на стоката или услугата като: наличност, преимущества, рисковете, които тя съдържа, изработка, състав, допълнителни части към стоката или услугата, извънгаранционно обслужване, разглеждане на жалби на потребителите, начин и дата на производство или на представяне на стоката или услугата, доставка, годност за употреба, използването и, количество, спецификация, географски или търговски произход, резултатите, които могат да се очакват от нейната употреба, или резултатите и съществените характеристики от извършените изпитвания или проверки на стоката или услугата;

3.

обхват на задълженията на търговеца, мотивите за използване на търговската практика и естеството на процеса на продажба, както и всяко твърдение или символ, които дават основание да се смята, че търговецът или стоката и услугата са обект на спонсорство или на друга форма на пряка или непряка подкрепа;

4.

цената или начина на нейното изчисляване, или съществуването на специфично предимство по отношение на цената;

5.

необходимостта от предоставяне на допълнителна услуга, резервна част, от замяна или ремонт на стоката;

6.

вида, статуса и правата на търговеца или на неговия представител като: името, постоянния адрес на физическите лица и наименованието, адреса на управление на юридическите лица, неговото имущество, квалификация, разрешение за извършване на дейност, членство в професионални организации или друг вид обвързаност, неговите права на индустриална, търговска и интелектуална собственост или получените награди и отличия;

7.

правата на потребителя, включително правото му да замени стоката, да развали договора, да му бъде възстановена заплатената от него сума на основаниечл. 112 - 115или рисковете, на които потребителят може да бъде изложен.

3

Заблуждаваща е и всяка търговска практика, която от целия и фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, води или е възможно да доведе средния потребител до вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика, и когато тя включва:

1.

всяка маркетингова дейност по отношение на стока или услуга, включително използване на сравнителна реклама, която създава объркване с друга стока, услуга, марка, търговско наименование или друг отличителен знак на конкурент;

2.

неспазване на ангажиментите, поети от търговеца чрез присъединяването му към кодекс за добра търговска практика, когато тези ангажименти имат задължителен характер, могат да бъдат проверени и при използването на дадена търговска практика търговецът посочва, че е обвързан да спазва съдържащите се в него правила;

3.

всяко предлагане на стока в държава - членка на Европейския съюз, като идентична на стока, предлагана на пазара в други държави - членки на Европейския съюз, когато тази стока има значителни разлики в състава или характеристиките, освен ако това не е обосновано от законосъобразни и обективни фактори, като:

а)

изискванията на националното законодателство;

б)

наличието или сезонния характер на суровините, необходими за производство на стоката;

в)

наличието на доброволни стратегии, имащи за цел подобряване на достъпа до здравословни храни;

г)

правото на търговците да предлагат стоки от същата марка в опаковки с различно тегло или обем на различните пазари.

4

Заблуждаващият характер на предлагането на стоки по ал. 3, т. 3 се преценява, като се вземе предвид дали средният потребител може да установи лесно разликата в стоките въз основа на проверка на предоставената от търговеца информация и нейната адекватност.