Чл. 132

1)

обобщение на най-важните елементи на плана и на общия потенциал за възстановяване;

2)

обобщение на съществени промени в институцията от последно представения план за възстановяване;

3)

план за връзки с обществеността и оповестяване на информация, в който се очертават начините, по които дружеството възнамерява да се справи с всякакви евентуални отрицателни реакции на пазара;

4)

набор от действия, свързани с капитала и ликвидността, необходими за поддържане или възстановяване на жизнеспособността на финансовото състояние на институцията;

5)

прогнозен график за изпълнение на всеки съществен аспект от плана;

6)

подробно описание на всяка съществена пречка пред ефективното и своевременно изпълнение на плана, включително анализ на въздействието върху останалата част от групата, клиенти и контрагенти;

7)

набелязване на критичните функции,

8)

подробно описание на процесите за определяне на стойността на основни стопански дейности, операции и активи на институцията и възможността за тяхната продажба;

9)

подробно описание на това как планирането на възстановяването е отразено в структурата за корпоративно управление на институцията, както и политиките и процедурите, които уреждат одобрението на плана за възстановяване, и посочване на лицата в организацията, които отговарят за изготвяне и прилагане на плана;

10)

правила и мерки за запазване или възстановяване на собствения капитал на институцията;

11)

правила и мерки, които да гарантират, че институцията има подходящ достъп до източници на финансиране при извънредни ситуации, включително и потенциални източници на ликвидност; оценка на наличното обезпечение и оценка на възможността за прехвърляне на ликвидност между субектите и стопанските дейности от групата, за да се гарантира, че тя може да продължи операциите си и може да продължи да изпълнява задълженията си при настъпване на падежа им;

12)

правила и мерки за намаляване на риска и ливъриджа;

13)

правила и мерки за преструктуриране на задълженията;

14)

правила и мерки за реорганизация на стопански дейности;

15)

правила и мерки, необходими за поддържане на непрекъснат достъп до инфраструктурата на финансовите пазари;

16)

правила и мерки, необходими за поддържане на непрекъснатото функциониране на оперативните процеси на институцията, включително инфраструктурата и информационните услуги;

17)

подготвителни мерки за улесняване на продажбата на активи или стопански дейности в срокове, подходящи за възстановяване на финансовата стабилност;

18)

други действия или стратегии на ръководството за възстановяване на финансовата стабилност и очакваните финансови последици от тези действия или стратегии;

19)

подготвителни мерки, които институцията е предприела или планира да предприеме с цел улесняване на изпълнението на плана за възстановяване, включително мерките, необходими за улесняване на своевременната рекапитализация на институцията;

20)

рамка от показатели, в която са набелязани ситуациите, в които могат да бъдат предприети съответните посочени в плана действия.

РАЗДЕЛ Б

Информация, която органите за преструктуриране могат да изискат от институциите за целите на изготвяне и поддържане на планове за преструктуриране

Органите за преструктуриране може да изискват от институциите да предоставят най-малко следната информация за целите на изготвянето и поддържането на плановете за преструктуриране:

1)

подробно описание на организационната структура на институцията, включително и списък с всички юридически лица;

2)

посочване на преките притежатели на участие и процент на участието със и без право на глас във всяко юридическо лице;

3)

местоположението, юрисдикцията на учредяване, лицензите и основното ръководство, свързани с всяко юридическо лице;

4)

схема на критичните операции и основните стопански дейности на институцията, включително всички съществени участия и задължения, свързани с тези операции и стопански дейности с посочване на съответните юридически лица;

5)

подробно описание на компонентите на задълженията на институцията и задълженията на всичките ѝ юридически лица, подразделени най-малко по вид и сума на краткосрочен и дългосрочен дълг, обезпечени, необезпечени и подчинени задължения;

6)

подробни данни за приемливите задължения на институцията;

7)

набелязване на процесите, необходими за определяне на кого институция е предоставила обезпечение, лицето, което държи обезпечението, и юрисдикцията, в която се намира обезпечението;

8)

описание на задбалансовите експозиции на институцията и нейните юридически лица, включително схема на критичните ѝ операции и основните стопански дейности;

9)

съществено хеджиране на институцията, включително схема на юридическите лица;

10)

определяне на основните или най-важни контрагенти на институцията, както и анализ на въздействието на неизпълнението на задълженията от страна на основните контрагенти върху финансовото положение на институцията;

11)

всяка система, на която институцията извършва съществени по брой или по стойност търговски операции, включително схема на юридическите лица, критичните операции и основните стопански дейности на институцията;

12)

всяка платежна или клирингова система или система за сетълмент, в която институцията членува пряко или косвено, включително схема на юридическите лица, критичните операции и основните стопански дейности на институцията;

13)

подробен списък и описание на ключовите информационни системи за управление, включително тези за управление на риска, за счетоводно, финансово и регулаторно отчитане, използвани от институцията, включително схема на юридическите лица, критичните операции и основните стопански дейности на институцията;

14)

посочване на собствениците на системите по точка 13, свързани с тях споразумения за ниво на обслужване и всякакви софтуер и системи или лицензи, включително схема на техните юридическите лица, критичните операции и основните стопански дейности;

15)

посочване и схема на юридическите лица и взаимовръзките и взаимозависимостите между различните юридически лица като:

—

общи или споделени помещения, служители и системи;

—

договорености за капитал, финансиране или ликвидност;

—

съществуващи или условни кредитни експозиции;

—

споразумения за взаимни гаранции, договорености за взаимни обезпечения, разпоредби за кръстосано неизпълнение и споразумения за нетиране в различни поделения;

—

рискови прехвърляния и споразумения за огледални търговски операции; споразумения за ниво на обслужване;

16)

компетентния орган и органа за преструктуриране за всяко юридическо лице;

17)

члена на ръководния орган, отговарящ за предоставянето на информацията, необходима за изготвяне на плана за преструктуриране на институцията, както и лицата, ако са различни, отговарящи за различните юридически лица, критични операции и основни стопански дейности;

18)

описание на договореностите, които институцията е сключила, за да гарантира, че при преструктуриране органът за преструктуриране ще разполага с цялата необходима информация, която органът за преструктуриране прецени за необходима за прилагането на инструментите и правомощията за преструктуриране;

19)

всички споразумения, сключени от институциите и техните юридически лица с трети лица, които могат да бъдат прекратени в резултат от решение на органите да приложат инструмент за преструктуриране, като се посочва дали последиците от прекратяването могат да засегнат прилагането на инструмента за преструктуриране;

20)

описание на евентуални източници на ликвидност за подпомагане на преструктурирането;

21)

информация за тежести върху активи, ликвидни активи, задбалансови дейности, стратегии за хеджиране и счетоводни практики.

РАЗДЕЛ В

Въпроси, които органът за преструктуриране разглежда при оценката на възможността за преструктуриране на дадена институция или група

Когато оценява възможността за преструктуриране на институция или група, органът за преструктуриране преценява следното:

Когато се оценява възможността за преструктуриране на група, позоваванията на институция се считат за включващи всяка институция или дружество по член 1, параграф 1, буква в) или г) в рамките на дадена група:

1)

степента, до която институцията може да свърже основни стопански дейности и критични операции с определени юридически лица;

2)

степента, до която правните и корпоративните структури са хармонизирани с основните стопански дейности и критичните операции;

3)

степента, до която са налице мерки за осигуряване на основен персонал, инфраструктура, финансиране, ликвидност и капитал в подкрепа и за поддържането на основните стопански дейности и критични операции;

4)

степента, до която споразуменията за ниво на обслужване, които институцията поддържа, могат да бъдат изпълнени в случай на преструктуриране на институцията;

5)

степента, до която структурата за управление на институцията е подходяща, за да се осигури и управлява спазването на вътрешната политика на институцията по отношение на нейните споразумения за ниво на обслужване;

6)

степента, до която институцията разполага с процес за прехвърляне на трети лица на услугите, предоставяни по споразумения за ниво на обслужване, в случай на обособяване на критични функции или основни стопански дейности;

7)

степента, до която съществуват планове за извънредни ситуации и мерки за осигуряване непрекъснатост на достъпа до платежни системи и системи за сетълмент;

8)

доколко са подходящи системите за управление на информацията за гарантиране на възможността органите за преструктуриране да съберат точна и пълна информация относно основните стопански дейности и критичните операции с цел улесняване на бързия процес на вземане на решения;

9)

капацитета на системите за управление на информацията да предоставят по всяко време, дори и при бързо променящи се условия, информация, която е от съществено значение за ефективното преструктуриране на институцията;

10)

степента, до която институцията е тествала своите системи за управление на информацията при сценарии за сътресения, определени от органа за преструктуриране;

11)

степента, до която институцията може да осигури непрекъснатост на своите системи за управление на информацията както за засегнатата институция, така и за новата институция, в случай че критичните операции и основни стопански дейности са обособени от останалите операции и стопански дейности;

12)

степента, до която институцията е установила подходящи процеси, за да гарантира, че на органите за преструктуриране е предоставена информацията, необходима за определяне на вложителите и сумите, гарантирани от схемите за гарантиране на депозити;

13)

когато групата използва вътрешногрупови гаранции, степента, в която тези гаранции се предоставят при пазарни условия, и доколко са стабилни системите за управление на риска по отношение на тези гаранции;

14)

когато групата извършва огледални транзакции, доколко те се извършват при пазарни условия и доколко са стабилни системите за управление на риска по отношение на тези транзакции;

15)

степента, до която използването на вътрешногрупови гаранции или огледални счетоводни транзакции увеличава разпространението на проблеми в цялата група;

16)

степента, до която правната структура на групата пречи на прилагането на инструменти за преструктуриране поради броя на юридическите лица, сложността на структурата на групата или трудностите стопанските дейности да бъдат отнесени към определени субекти от групата;

17)

сумата и вида на приемливите задължения на институцията;

18)

когато оценката включва холдинг със смесена дейност, степента, до която преструктурирането на субектите от групата, които са институции или финансови институции, може да има отрицателно въздействие върху нефинансовата част от групата;

19)

наличието и сигурността на споразумения за ниво на обслужване;

20)

дали органите на трета държава разполагат с инструментите за преструктуриране, необходими за подпомагане на действията по преструктуриране на органите за преструктуриране от Съюза, и обхвата на координираните действия между органите на Съюза и на третата държава;

21)

степента, до която е възможно да се използват инструменти за преструктуриране по начин, който отговаря на целите за преструктуриране, като се вземат предвид наличните инструменти и структурата на институцията.

22)

степента, до която структурата на групата позволява на органите за преструктуриране да преструктурират цялата група или едно или повече от нейните субекти, без да се предизвикват значителни преки или непреки неблагоприятни последици върху финансовата система, върху доверието на пазара или икономиката и с цел да се постигне максимална стойност за цялата група;

23)

механизмите и средствата, чрез които преструктурирането би могло да бъде улеснено в случай на групи, които имат дъщерни предприятия, установени в различни юрисдикции;

24)

надеждността на използването на инструменти за преструктуриране по начин, който постига целите за преструктуриране, като се отчита възможното въздействие върху кредиторите, контрагентите, клиентите и служителите и възможните действия, които могат да предприемат органите на трета държава;

25)

степента, до която въздействието на преструктурирането на институцията върху финансовата система и доверието на финансовите пазари може да бъде адекватно оценено;

26)

степента, до която преструктурирането на институцията би могло да окаже значителни преки или непреки неблагоприятни последици върху финансовата система, доверието на пазара и икономиката;

27)

степента, до която разпространението на проблемите към други институции или към финансовите пазари би могло да се ограничи чрез прилагането на инструменти и правомощия за преструктуриране;

28)

степента, до която преструктурирането на институцията би могло да има съществени последици за работата на платежните системи и системите за сетълмент.