Чл. 12

Чл. 12.(1) Работодателят е длъжен да отстрани или да сведе до минимум рисковете, произтичащи от електромагнитни полета на работното място, като вземе предвид техническия прогрес и наличието на мерки за контролиране генерирането на електромагнитни полета при източника. (2) Рисковете по ал. 1 се намаляват при спазване на общите принципи на превенция съгласночл. 4 ЗЗБУТ. (3) Въз основа на оценката на риска почл. 11, когато съответните СПД почл. 6 - 10иприложения № 2и№ 3са превишени, и освен ако оценката, извършена в съответствие счл. 11, ал. 1, 6, 7 и 8, не покаже, че експозицията не надвишава съответните ГСЕ и че е изключен всякакъв риск за безопасност, работодателят изготвя и прилага план за действие, който съдържа технически и/или организационни мерки с цел експозицията да не превишава ГСЕ по отношение на последиците за здравето и ГСЕ по отношение на ефектите за чувствителност, като се отделя специално внимание на:

1. други методи на работа, които водят до по-ниска експозиция на електромагнитни полета;
2. избора на подходящо работно оборудване, излъчващо електромагнитни полета с по-ниски интензитети, като се има предвид работата, която се извършва;
3. техническите мерки за намаляване излъчването на електромагнитни полета, включително, където е необходимо, използването на механизми за блокиране (заключване), екраниране или подобни механизми за защита на здравето;
4. подходящи мерки за определяне, ограничаване и контролиране на достъпа (като знаци/сигнали, табели, маркировка на пода, заграждения);
5. мерките и процедурите за управление на искровите разряди и контактните токове, в случай на експозиция на електромагнитни полета, чрез технически средства и чрез обучение на работещите;
6. подходящи програми за поддържане на работното оборудване, работните места и работните станции;
7. проектирането и разполагането на работните места и на работните станции;
8. ограничаването на продължителността и на интензивността на експозицията;
9. наличието на подходящи лични предпазни средства.

(4) Въз основа на оценката на риска почл. 11работодателят изготвя и прилага план за действие, който съдържа технически и/или организационни мерки за превенция на всички рискове за работещите, изложени на специфичен риск, и на всички рискове, произтичащи от непреките ефекти почл. 11. (5) Като изпълнява задълженията си за осигуряване на информацията почл. 13и съгласно изискванията начл. 16, ал. 1, т. 2а, 3 и 4 ЗЗБУТ, работодателят е длъжен да приспособява мерките по този член към нуждите на работещите, изложени на специфичен риск, и когато е приложимо, да адаптира тези мерки към индивидуалните оценки на рисковете, особено по отношение на работещите, които са заявили, че носят активно или пасивно имплантирани медицински изделия (като кардиостимулатори) или медицински изделия, които се поставят върху тялото (като инсулинови помпи), както и по отношение на бременните работнички, които са информирали работодателя за своето състояние. (6) Работните места, за които оценката на риска съгласночл. 11показва, че работещите могат да бъдат експонирани на електромагнитни полета, превишаващи СПД, се означават с подходящи знаци съгласноприложения № 2и№ 3от тази наредба и съгласноНаредба № РД-07/8 от 2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа(ДВ, бр. 3 от 2009 г.). (7) Местата и зоните по ал. 6 се идентифицират и достъпът до тях се ограничава по подходящ начин. (8) Когато достъпът до местата и зоните по ал. 7 е ограничен по съответния начин поради други причини и работещите са информирани относно рисковете, възникващи от електромагнитните полета, не се изискват специфичните за електромагнитни полета знаци и ограничения на достъпа. (9) В случаите почл. 9, т. 1работодателят е длъжен да предприеме специфични защитни мерки, както следва:

1. обучение на работещите съгласночл. 13;
2. използване на технически средства и индивидуална защита, като заземяване на работното оборудване/места, свързване на работещите с работното оборудване/места (свързване с еднакъв потенциал);
3. осигуряване на защитни изолиращи обувки, ръкавици и защитно облекло при спазване на изискванията начл. 7, т. 1 от Наредба № 3 от 2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място(ДВ, бр. 46 от 2001 г.), когато е приложимо.

(10) В случаите почл. 10, т. 1работодателят е длъжен да предприеме специфични мерки за защита на работещите, като контролиране на движенията. (11) Работещите не трябва да бъдат експонирани на стойности, превишаващи ГСЕ по отношение на последиците за здравето и ГСЕ по отношение на ефектите за чувствителност, освен при условията начл. 16, ал. 1иличл. 8и9иличл. 10. (12) Когато въпреки предприетите от работодателя мерки ГСЕ по отношение на последиците за здравето и ГСЕ по отношение на ефектите за чувствителност бъдат превишени, работодателят е длъжен:

1. да предприеме незабавни действия за намаляване експозицията на електромагнитни полета под посочените гранични стойности на експозиция;
2. да определи и документира причините, поради които ГСЕ по отношение на последиците за здравето и ГСЕ по отношение на ефектите за чувствителност са превишени;
3. да промени предприетите мерки за защита и превенция с цел да се избегне повторно превишаване на граничните стойности на експозиция.

(13) Променените мерки за защита и превенция по ал. 12, т. 3 се документират съгласноНаредба № 5 от 1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на рискав подходящ проследим вид, който позволява да бъдат правени консултации и справки на по-късен етап. (14) В случаите почл. 8 - 10и при поява на преходни симптоми, за които работещият е съобщил, работодателят е длъжен при необходимост да актуализира оценката на риска и мерките за превенция. (15) Преходните симптоми по ал. 14 могат да включват:

1. сетивните възприятия и въздействията върху функциите на централната нервна система в главния мозък, предизвикани от променливи във времето магнитни полета, и
2. ефектите от постоянните магнитни полета, като световъртеж и гадене.