Чл. 36

Чл. 36.(1) За сертифициране на самолетни двигатели се контролират следните емисии:

1. димност;
2. газови емисии - неизгорели въглеводороди (HC), въглероден окис (CO), азотни окиси (NОx).

(2) За сертифициране на самолетни двигатели се използват следните единици мерки на измерванията:

1. димните емисии се измерват и изразяват в димно число (SN);
2. масата (Dр) на газовите замърсители HC, CO или NОx, отделени по време на стандартен емисионен цикъл при излитане и кацане (LTO), се измерват и изразяват в грамове.

(3) За стандартни атмосферни условия се приемат условията на ISA - Международна стандартна атмосфера на морско равнище, с изключение на еталонната абсолютна влажност, която се приема за равна на 0,00629 кг вода/кг сух въздух. (4) Двигателят се изпробва на работни режими с достатъчна тяга, така че да могат да се определят характерните за двигателя нива на газообразните емисии и димните числа и да се определят масата на емисиите и димните числа, коригирани към стандартните условия при работа на двигателя при следните значения на разчетната мощност/тяга (в проценти), както следва: (5) За изчисляване и съобщаване на данните за газовите емисии стандартният цикъл за излитане и кацане (LTO) се определя чрез указване на времето на работа за всеки режим на работа на двигателя, както следва: (6) Горивото, използвано по време на изпитанията, трябва да отговаря на спецификациите отприложение № 9. Не трябва да бъдат добавяни добавки, използвани с цел намаляване на димността. (7) Изпитанията се правят с двигателя, монтиран на неговия изпитвателен стенд. (8) Двигателят трябва да бъде в типична сертифицирана конфигурация. Отбор на въздух и допълнителни натоварвания извън необходимите за базовата работа на двигателя не е необходимо да бъдат имитирани. (9) Когато условията на изпитание се различават от стандартните условия, резултатите от изпитанията трябва да бъдат коригирани към стандартните условия, предвидени в чл. 36, ал. 3, 4, 5 и 6.