Чл. 87
Делегиран регламент (ЕС) 2020/689 на Комисията от 17 декември 2019 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правилата за надзор, програмите за ликвидиране и статута „свободен от болест“ за някои болести от списъка и нововъзникващи болести (текст от значение за ЕИП) (текст от значение за ЕИП)
Член 87 Влизане в сила и прилагане Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 21 април 2021 г Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки Съставено в Брюксел на 17 декември 2019 година За Комисията Председател Ursula VON DER LEYEN 3 6 2020 г BG Официален вестник на Европейския съюз L 174/265 СПЕЦИФИЧНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЛУЧАЙ НА БОЛЕСТ ПРИ СУХОЗЕМНИ ЖИВОТНИ ПРИЛОЖЕНИЕ I Р а з д е л 1 В и с о к о п а т о г е н н а и н ф л у е н ц а п о п т и ц и т е ( Н Р А I ) 1 Животно или група животни трябва да се счита от компетентния орган за случай на съмнение за високопатогенна инфлуенца по птиците, когато отговаря на критериите, определени в член 9, параграф 1 2 Животно или група животни трябва да се счита от компетентния орган за потвърден случай на високопатогенна инфлуенца по птиците, когато: а) б) в) в проба от животно или от група животни се изолира болестотворният агент, причиняващ високопатогенна инфлуенца по птиците, с изключение на ваксинните щамове; в проба от животно или група животни се установява наличие на нуклеинова киселина, характерна за болестотворния агент, причиняващ високопатогенна инфлуенца по птиците, което не е следствие от ваксинация; или в проба от отглеждано животно или от група отглеждани животни, които проявяват клинични признаци, присъщи на болестта, или са епидемиологично свързани с предполагаем или потвърден случай, при непряк диагностичен метод се получава положителен резултат, което не е следствие от ваксинация 3 За целите на това определение на случай на болест болестотворният агент, причиняващ високопатогенна инфлуенца по птиците, трябва да е: а) б) вирус тип А на инфлуенцата от подтипове Н5 и Н7 или всеки вирус тип А на инфлуенцата с интравенозен индекс на патогенност (IVPI), по-голям от 1,2; или вирус тип А на инфлуенцата от подтипове Н5 и Н7 с последователност от множество основни аминокиселини, налична в мястото на разцепване на хемаглутининовата молекула (HA0), която е подобна на наблюдаваната при други изолати на високопатогенна инфлуенца по птиците И н ф е к ц и я с в и р у с и н а н и с к о п а т о г е н н а т а и н ф л у е н ц а п о п т и ц и т е ( L PA I ) Р а з д е л 2 1 Животно или група животни трябва да се счита от компетентния орган за случай на съмнение за инфекция с вируси на нископатогенната инфлуенца по птиците, когато отговаря на критериите, определени в член 9, параграф 1 2 Животно или група животни трябва да се счита от компетентния орган за потвърден случай на инфекция с вируси на нископатогенната инфлуенца по птиците, когато: а) б) в) в проба от животно или от група животни се изолира болестотворният агент, причиняващ инфекция с вируси на нископатогенната инфлуенца по птиците, с изключение на ваксинните щамове; в проба от животно или група животни се установява наличие на нуклеинова киселина, характерна за болестотворния агент, причиняващ инфекция с вируси на нископатогенната инфлуенца по птиците, което не е следствие от ваксинация; или в проба от отглеждано животно или от група отглеждани животни, които проявяват клинични признаци, присъщи на болестта, или са епидемиологично свързани с предполагаем или потвърден случай, при непряк диагностичен метод се получава положителен резултат, което не е следствие от ваксинация 3 За целите на това определение на случая болестотворният агент, причиняващ инфекция с нископатогенната инфлуенца по птиците, трябва да е всеки вирус тип А на инфлуенцата от подтип Н5 и Н7, който не е вирус, причиняващ високопатогенна инфлуенца по птиците Р а з д е л 3 И н ф е к ц и я с в и р у с а н а н ю к а с ъ л с к а т а б о л е с т 1 Животно или група животни трябва да се счита от компетентния орган за случай на съмнение за инфекция с вируса на нюкасълската болест, когато отговаря на критериите, определени в член 9, параграф 1 L 174/266 BG Официален вестник на Европейския съюз 3 6 2020 г 2 Животно или група животни трябва да се счита от компетентния орган за потвърден случай на инфекция с вируса на нюкасълската болест, когато: а) б) в) в проба от животно или от група животни се изолира болестотворният агент, причиняващ инфекция с вируса на нюкасълската болест, с изключение на ваксинните щамове; в проба от животно или група животни се установява наличие на нуклеинова киселина, характерна за болестотворния агент, причиняващ инфекция с вируса на нюкасълската болест, което не е следствие от ваксинация; или в проба от отглеждано животно или от група отглеждани животни, които проявяват клинични признаци, присъщи на болестта, или са епидемиологично свързани с предполагаем или потвърден случай, при непряк диагностичен метод се получава положителен резултат, което не е следствие от ваксинация 3 За целите на това определение на случая болестотворният агент, причиняващ инфекция с вируса на нюкасълската болест, трябва да е всеки птичи парамиксовирус от серотип 1 (APMV-1) (птичи Avulavirus тип 1), който: а) има интрацеребрален патогенен индекс (ICPI) 0,7 или по-голям; или б) представя множество основни аминокиселини в C-края на белтъка F2 и фенилаланин при остатък в позиция 117, който е N-краят на белтъка F1 Терминът „множество основни аминокиселини“ се отнася за най-малко три аргининови или лизинови остатъка между позиции 113 и 116 При недоказване на характерната схема на аминокиселинни остатъци, както е описана по-горе, се изисква характеризиране на изолирания вирус посредством изследване за интрацеребрален патогенен индекс (ICPI) В настоящото определение аминокиселинните остатъци са номерирани от N-края на аминокиселинната последователност, произхождаща от нуклеотидната последователност на F0 гена (113—116 отговаря на остатък –4 до –1 от мястото на разцепване) 3 6 2020 г BG Официален вестник на Европейския съюз L 174/267 ПРИЛОЖЕНИЕ II ПРОГРАМА ЗА НАДЗОР НА РАВНИЩЕТО НА СЪЮЗА НАДЗОР НА ИНФЛУЕНЦАТА ПО ПТИЦИТЕ ПРИ ДОМАШНИ И ДИВИ ПТИЦИ ЧАСТ I Р а з д е л 1 О б щ п о д х о д и и з и с к в а н и я 1 ТЕРИТОРИАЛЕН ОБХВАТ Надзорът при домашните и дивите птици трябва да се извършва във всички държави членки 2 СРОК НА ПРИЛАГАНЕ Докато бъде отменен 3 ОБЩ ПОДХОД Системата за надзор трябва да бъде насочена към целите, предвидени в раздел 2, и да се основава на широкообхватен подход, в който се включват различни взаимодопълващи се компоненти на дейностите по надзор на популациите на домашните и дивите птици: — системи за ранно откриване, както е предвидено в раздели 3 и 4; — надзор въз основа на риска, както е предвидено в раздели 5 и 6 Р а з д е л 2 Ц е л и н а н а д з о р а п р и д о м а ш н и и д и в и п т и ц и 1 Ранно откриване на високопатогенна инфлуенца по птиците (HPAI) при домашните птици 2 Ранно откриване на високопатогенна инфлуенца по птиците при дивите птици, с което се дава възможност за: а) ранно предупреждение за възможна поява на високопатогенна инфлуенца по птиците при домашните птици, по- специално при навлизането на вируси в Съюза посредством миграционните движения на диви птици; б) информация за оценката на рисковете от разпространяване на вируса след констатиране на високопатогенна инфлуенца по птиците при диви птици 3 Откриване на високопатогенна инфлуенца по птиците при видове диви птици, които обикновено не проявяват значителни клинични признаци 4 Откриване на циркулиращи вируси на нископатогенната инфлуенца по птиците (вируси на нископатогенната инфлуенца по птиците), които лесно могат да се разпространяват между стадата домашни птици, по-специално в области с голям брой животновъдни обекти за домашни птици, предвид техния потенциал да мутират до високопатогенна инфлуенца по птиците, с цел: а) установяване на струпвания на случаи на инфекция с вируси на нископатогенната инфлуенца по птиците; както и б) мониторинг на риска от разпространяване на вируси на нископатогенната инфлуенца по птиците чрез движението на домашни птици и посредством преносители в някои производствени системи в риск 5 Принос за повишаване на знанията относно високопатогенна инфлуенца по птиците и вирусите на нископатогенната инфлуенца по птиците, пораждащи потенциален зоонозен риск Р а з д е л 3 Р а н н о о т к р и в а н е н а в и с о к о п а т о г е н н а и н ф л у е н ц а п о п т и ц и т е п р и д о м а ш н и п т и ц и 1 Системите за ранно откриване на високопатогенна инфлуенца по птиците при домашни птици трябва да са част от общите изисквания за надзор, както е предвидено в член 3, параграф 1, буква а), и да се прилагат в целия птицевъден сектор L 174/268 BG Официален вестник на Европейския съюз 3 6 2020 г 2 В надзора, посочен в точка 1, трябва да се включва най-малко ранното откриване и проучването в животновъдните обекти, разположени в област с установен повишен риск от поява и разпространяване на високопатогенна инфлуенца по птиците, като се следи за: а) всяка промяна в нормалното производство и здравните показатели, като например процента на смъртност, приемането на храна и вода и производството на яйца; както и б) всички клинични признаци или постмортални лезии, сочещи за наличието на високопатогенна инфлуенца по птиците 3 Редовното изследване на проби, събрани от мъртви и болни домашни птици в животновъдните обекти, разположени в област с установен повишен риск от поява и разпространяване на високопатогенна инфлуенца по птиците, също може да е целесъобразно, когато се установи повишен риск на национално, европейско или регионално равнище, дължащ се на огнища на високопатогенна инфлуенца по птиците при домашните и/или дивите птици Р а н н о о т к р и в а н е н а в и с о к о п а т о г е н н а и н ф л у е н ц а п о п т и ц и т е п р и д и ви п т и ц и 1 Ранното откриване на високопатогенна инфлуенца по птиците при диви птици трябва да се основава на вземане на проби Р а з д е л 4 и изследване на птици, които са: а) открити мъртви; б) открити ранени или болни; в) отстреляни при лов птици с клинични признаци При откриване на високопатогенна инфлуенца по птиците при диви птици може да е необходимо да се повиши надзорът с помощта на системи за наблюдение с организирани патрули с цел откриване и събиране на мъртви и болни птици 2 Планирането на този надзор трябва да се основава на риска, като се взема под внимание най-малко съответната орнитологична, вирусологична и екологична информация 3 Надзорът трябва да се прилага за птици от целевите видове диви птици, както е предвидено в раздел 8 Въпреки това всички смъртни случаи при дивите птици, за които има съмнение, трябва да бъдат изследвани с цел изключване на високопатогенна инфлуенца по птиците Към целевите видове диви птици могат да бъдат включени и допълнителни, след като се извърши оценка на тяхното специфично епидемиологично значение за територията на държавата членка 4 Освен това на приоритетни местоположения и ключови места, по-специално където птиците от целевите видове диви птици влизат в Съюза, най-малко по североизточния и източния миграционен маршрут по време на миграционните движения, в надзора може да с е включи вземането на проби и изследването на: а) хванати в капани птици; б) отстреляни при лов здрави птици; в) индикаторна група птици 5 В резултатите от надзора върху високопатогенна инфлуенца по птиците при дивите птици трябва да се включат допълнителни източници на информация, получена от проучванията на диви птици във връзка с огнищата на високопатогенна инфлуенца по птиците при отглежданите птици Д о п ъ л н и т е л е н н а д з о р в ъ з о с н о в а н а р и с к а в ъ р х у в и с о к о п а т о г е н н а и н ф л у е н ц а п о п т и ц и т е п р и в и д о в е д о м а ш н и п т и ц и , к о и т о о б и к н о в е н о н е п р о я в я в а т з н а ч и т е л н и к л и н и ч н и п р и з н а ц и Р а з д е л 5 1 При надзора въз основа на риска върху инфекцията с високопатогенна инфлуенца по птиците в животновъдните обекти за домашни птици, където се отглеждат патици, гъски, домашни птици от вида Anseriformes за запаси от дивеч или пъдпъдъци, предназначени за пускане в дивата природа, трябва да се вземат под внимание най-малко следните рискови фактори: а) предишната и настоящата епидемиологична обстановка по отношение на болестта и нейното развитие с течение на времето при домашните и дивите птици; б) близостта на животновъдните обекти до водни обекти и други места, където прелетните птици, по-специално водните птици, може да се събират в по-голям брой или където се намират местата им за спиране по време на движението им във и през Съюза; 3 6 2020 г BG Официален вестник на Европейския съюз L 174/269 в) периода на по-активно движение на прелетни диви птици от целевите видове във и през Съюза; г) д) структурата на птицевъдството, включваща по-широкия отрасъл, свързан с различните системи за производство; географското местоположение на животновъдните обекти в област с висока гъстота на домашни птици; е) практиките за биологична сигурност, прилагани в животновъдните обекти; ж) вида и честотата на движение на домашни птици, продукти и превозни средства, транспортиращи домашни птици, и търговските модели; както и з) оценките на риска и научните становища по отношение на значението на разпространяването на високопатогенна инфлуенца по птиците от диви птици 2 Въз основа на научно обосновани данни могат да бъдат включени допълнителни рискови фактори, освен изброените в точка 1, букви а)—з), а фактори, които не са от значение за конкретната ситуация в държавата членка, могат да бъдат пропуснати Р а з д е л 6 Н а д з о р в ъ з о с н о в а н а р и с к а с ц е л у с т а н о в я в а н е н а с т р у п в а н и я н а ж и в о т н о в ъ д н и о б е к т и , и н ф е к т и р а н и с в и р у с и н а н и с к о п а т о г е н н а т а и н ф л у е н ц а п о п т и ц и т е и с н е п р е к ъ с н а т о р а з п р о с т р а н я в а н е н а в и р у с и н а н и с к о п а т о г е н н а т а и н ф л у е н ц а п о п т и ц и т е 1 Надзорът въз основа на риска за откриването на циркулиращи вируси на нископатогенната инфлуенца по птиците (вируси на нископатогенната инфлуенца по птиците), които лесно могат да се разпространяват между стадата домашни птици, по- специално в области с голям брой животновъдни обекти за домашни птици, както е посочено в раздел 2, точка 4, трябва да се прилага към животновъдни обекти за домашни птици, за които в оценката на компетентния орган е установено многократно възникване на струпвания на случаи на инфекция с вируси на нископатогенната инфлуенца по птиците в миналото, или се счита, че има голяма вероятност да възникнат такива струпвания 2 Тези струпвания се характеризират с инфекция с вируси на нископатогенната инфлуенца по птиците на групи животновъдни обекти, свързани по време и географска близост 3 В оценката за подбора на животновъдни обекти за целенасочен надзор трябва да се взема предвид рискът от по-късно предаване на вируса поради структурата и комплексния характер на производствената система и функционалните връзки между животновъдните обекти, по-специално когато надзорът се извършва в области с голям брой животновъдни обекти 4 В допълнение към критериите за подбор във връзка с целевия надзор на животновъдните обекти, посочени в точка 3, трябва да се вземат предвид следните рискови фактори на равнището на животновъдния обект: а) отглежданите видове; б) цикълът и продължителността на производството: в) наличието на няколко вида домашни птици; г) наличието на разнородни по възраст стада домашни птици; д) наличието на домашни птици с голяма продължителност на живота; е) прилагането на принципа all in/all out (всички птици влизат в производството и напускат производството едновременно, в една процедура); ж) продължителността на периода на изчакване между партидите; както и з) практиките за биологична сигурност и условията на отглеждане Р а з д е л 7 Ц е л е в а п о п у л а ц и я н а д о м а ш н и п т и ц и 1 Системите за ранно откриване на инфекция с високопатогенна инфлуенца по птиците, посочено в раздел 3, трябва да се прилагат към всички популации на домашни птици 2 Допълнителният надзор на инфекцията с високопатогенна инфлуенца по птиците, посочен в раздел 5, при видове домашни птици, които обикновено не проявяват значителни признаци при инфектиране с високопатогенна инфлуенца по птиците, трябва да се прилага към: а) патици за разплод; б) гъски за разплод; в) патици за угояване; г) гъски за угояване; L 174/270 BG Официален вестник на Европейския съюз 3 6 2020 г д) пъдпъдъци; е) домашни птици от вида Anseriformes за запаси от дивеч, предназначен за пускане в дивата природа 3 В допълнение към видовете и категориите, изброени в точка 2, целенасоченото вземане на проби и изследване за инфекция с вируси на нископатогенната инфлуенца по птиците, посочена в раздел 6, може да се прилага към следните видове домашни птици и производствени категории: а) кокошки носачки, включително свободно отглеждани; б) пуйки за разплод; в) пуйки за угояване; г) домашни птици от видовете, принадлежащи към разред Galliformes, за запаси от дивеч, предназначен за пускане в дивата природа Р а з д е л 8 Ц е л е в и п о п у л а ц и и н а д и в и п т и ц и Установено е, че целевите видове диви птици, по-специално прелетните водни птици, са изложени на по-висок риск от инфектиране със и предаване на високопатогенната инфлуенца по птиците Списъкът на „целевите видове диви птици“, съставен и актуализиран с оглед на най-новите знания, е наличен на уебсайта на референтните лаборатории на Европейския съюз (РЛЕС) М е т о д и з а в з е м а н е н а п р о б и и л а б о р а т о р н и и з с л е д в а н и я Р а з д е л 9 1 Броят на животновъдните обекти за домашни птици, от които следва да се вземат проби, и броят на домашните птици, които да бъдат изследвани, на животновъден обект, и, по целесъобразност, на епидемиологична единица (напр стадо домашни птици, помещение и т н ) в съответния животновъден обект, трябва да се основава на статистически валиден метод за формиране на извадка Този метод може да е същият като използвания за вземането на представителни проби, т е прогнозно разпространение, която следва да се установи в съответствие с предварително зададено ниво на достоверност, определено от компетентния орган 2 Честота и период за изследване: а) б) в) честотата на вземане на проби и изследване на животновъдните обекти за домашни птици трябва да се определя въз основа на резултата от оценка на риска, извършена от компетентния орган; времевият период за вземане на проби трябва да съвпада със сезонното производство по отношение на всяка производствена категория, но да не компрометира подхода за надзор въз основа на риска; когато е целесъобразно, при времевия период за вземане на проби трябва да се отчита периодът на повишен риск, както е посочено в раздел 3, точка 3 Пробите трябва да бъдат подложени на лабораторно изследване чрез вирусологични методи, когато са взети с цел: i) ранно откриване на високопатогенна инфлуенца по птиците при домашни птици, посочено в раздел 3; ii) ранно откриване на високопатогенна инфлуенца по птиците при диви птици, посочено в раздел 4; iii) прилагане на допълнителния надзор на високопатогенната инфлуенца по птиците при видове домашни птици, които обикновено не проявяват значителни клинични признаци на високопатогенна инфлуенца по птиците, посочен в раздел 5; iv) проследяване на серопозитивни находки, посочено в точка 4, буква б) При вирусологичното изследване трябва да се вземат предвид разпространението и времевият прозорец за откриване на активна инфекция 3 Пробите трябва да бъдат подложени на лабораторни изследвания чрез серологични методи, когато са взети с цел: а) прилагане на допълнителния надзор на високопатогенната инфлуенца по птиците при видове домашни птици, които обикновено не проявяват значителни клинични признаци на високопатогенна инфлуенца по птиците, посочен в раздел 5, като допълнение към вирусологичните изследвания, когато е целесъобразно; б) откриване на струпвания на инфектирани с вируси на нископатогенната инфлуенца по птиците животновъдни обекти, посочени в раздел 6 Когато по технически или други надлежно обосновани причини вземането на проби за серология не е уместно, трябва да се извършват вирусологични изследвания 3 6 2020 г BG Официален вестник на Европейския съюз L 174/271 ДИАГНОСТИЧНИ МЕТОДИ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕТО И ЗАПАЗВАНЕТО НА СТАТУТА „СВОБОДЕН ОТ БОЛЕСТ“ ВЪВ ВРЪЗКА С НЯКОИ БОЛЕСТИ ПРИ СУХОЗЕМНИТЕ ЖИВОТНИ ПРИЛОЖЕНИЕ III Р а з д е л 1 И н ф е к ц и я с B r u c e l l a a b o r t u s , B . m e l i t e n s i s и B . s u i s 1 Серологични изследвания: а) изследвания за кръвни проби: i) изследвания с буфериран бруцелозен антиген; ii) изследване чрез реакция за свързване на комплемента (CFT); iii) индиректен ензимно-свързан имуносорбентен анализ (I-ELISA) iv) флуоресцентно-поляризационен тест (FPA); v) конкурентен ензимно-свързан имуносорбентен анализ (C-ELISA); б) изследвания за млечни проби: i) ринг тест (MRT); ii) I-ELISA 2 Кожен тест с бруцелин (BST) За изследването, посочено в приложение IV, част I, глава 1, раздели 1 и 2, кожният тест с бруцелин (BST) се използва само при овце и кози Р а з д е л 2 И н ф е к ц и я с к о м п л е к с M y c o b a c t e r i u m t u b e r c u l o s i s 1 Туберкулинови кожни тестове а) единичен интрадермален туберкулинов тест (SITT); б) сравнителен интрадермален туберкулинов тест (CITT) 2 Гама-интерферонови анализи Р а з д е л 3 Е н з о о т и ч н а л е в к о з а п о г о в е д а т а 1 Серологични изследвания: а) изследвания за кръвни проби: i) агар-гел имунодифузионен тест (AGID); ii) ензимно-свързан имуносорбентен анализ с блокиране (В-ELISA); iii) I-ELISA б) изследвания за млечни проби: i) I-ELISA L 174/272 BG Официален вестник на Европейския съюз 3 6 2020 г И н ф е к ц и о з е н р и н о т р а х е и т п о г о в е д а т а / и н ф е к ц и о з е н п у с т у л о з е н в у л в о в а г и н и т ( И Б Р / И П В ) Р а з д е л 4 неваксинирани говеда Методи: I-ELISA за говежди херпес вирус-1 (BoHV-1) (а) gB В-ELISA (б) ваксинирани съгласно СРИВЖ говеда с ваксина с gE-отрицателен щам gE В-ELISA (в) Матрица: отделни серумни проби (г) проби от мляко отделни серумни проби (г) отделни проби месен сок отделни серумни проби отделни проби от месен сок (а) I-ELISA за откриване на антитела срещу цял BoHV-1 При изследванията за предоставяне на статут „свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит“ може да се обединят до 50 проби от мляко (индивидуални или сборни), а при изследванията за запазването му — от до 100 проби от мляко (индивидуални или сборни) (б) В-ELISA за откриване на антитела срещу гликопротеин B на BoHV-1 (BoHV-1-gB) Настоящият метод може да използва и при изследванията за откриване на антитела срещу цял BoHV-1, посочени в приложение IV, част IV (в) В-ELISA за откриване на антитела срещу гликопротеин E на BoHV-1 (BoHV-1-gE) Отделни проби от мляко могат да се използват при изследване за доказване на запазването на статута „свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит“ Пробите могат да бъдат обединени, при което броят проби във всяка сборна проба може да бъде избран въз основа на документирани доказателства за това, че при всички условия на ежедневната работа на лабораторията изследването е достатъчно чувствително, за да се открие една-единствена положителна проба в сборната проба (г) Когато изследването се извършва, за да се докаже запазването на статута „свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит“, отделно взетите проби могат да бъдат обединени Броят проби във всяка сборна проба може да бъде променен въз основа на документирани доказателства за това, че при всички условия на ежедневната работа на лабораторията системата за изследване е достатъчно чувствителна, за да се открие и най-слабата положителна проба в променената по обем сборна проба И н ф е к ц и я с в и р у с а н а б о л е с т т а н а А у е с к и ( A D V ) Р а з д е л 5 неваксинирани свине ваксинирани съгласно СРИВЖ свине с ваксина с gE-отрицателен щам Методи: Матрица: ELISA за вируса на болестта на Ауески (ADV) (а) отделни или най-много 5 смесени серумни (или плазмени) проби отделни или най-много 5 смесени проби на филтърна хартия отделни проби месен сок gE ELISA (б) отделни серумни проби (а) ELISA за откриването на антитела срещу цял вирус на болестта на Ауески или срещу неговите гликопротеин B (ADV-gB) или гликопротеин D (ADV-gD) За контрола на партидите от набори за откриване на антитела срещу гликопротеин В (ADV-gB), срещу гликопротеин D (ADV-gD) или срещу целия вирус на болестта на Ауески референтният серум на Общността ADV 1 или подстандарти трябва да покажат положителен резултат при разреждане в отношение 1:2 Всяко от тези изследвания може да се използва и за откриването на цял вирус на болестта на Ауески, посочено в приложение IV, част V (б) ELISA за откриване на антитела срещу гликопротеин E (ADV-gE) на вируса на болестта на Ауески За контрола на партида трябва да се получи положителен резултат за референтен серум на Общността ADV 1 или подстандарти при разреждане в отношение 1:8 Р а з д е л 6 В и р у с н а д и а р и я п о г о в е д а т а ( В Д Г ) 1 Преки методи: а) б) обратно транскриптазна полимеразна верижна реакция в реално време ензимносвързан имуносорбентен анализ (ELISA) за откриване на антиген на вируса на вирусната диария по говедата 2 Серологични изследвания: а) I-ELISA б) B-ELISA 3 6 2020 г BG Официален вестник на Европейския съюз L 174/273 ПРИЛОЖЕНИЕ IV СПЕЦИФИЧНИ ЗА ВСЯКА ОТДЕЛНА БОЛЕСТ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕТО, ЗАПАЗВАНЕТО, СПИРАНЕТО И ОТНЕМАНЕТО НА СТАТУТА „СВОБОДЕН ОТ БОЛЕСТ“ НА РАВНИЩЕТО НА ЖИВОТНОВЪДНИТЕ ОБЕКТИ И СПЕЦИФИЧНИ ЗА ВСЯКА ОТДЕЛНА БОЛЕСТ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕТО И ЗАПАЗВАНЕТО НА СТАТУТА „СВОБОДЕН ОТ БОЛЕСТ“ НА РАВНИЩЕТО НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ ИЛИ ЗОНИТЕ ЧАСТ I ИНФЕКЦИЯ С BRUCELLA ABORTUS, B. MELITENSIS И B. SUIS Животновъден обект, свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis без ваксинация ГЛАВА 1 Р а з д е л 1 П р е д о с т а в я н е н а с т а т у т а 1 Статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis без ваксинация“ може да бъде предоставен на животновъден обект, в които се отглеждат говеда, овце или кози, само ако: а) през последните 12 месеца не е имало потвърден случай на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при говеда, овце или кози, отглеждани в животновъдния обект; б) през последните 3 години нито едно животно от отглежданите в животновъдния обект говеда, овце или кози не е било ваксинирано срещу инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis; в) всички некастрирани говеда на възраст над 12 месеца и всички некастрирани овце или кози на възраст над 6 месеца, намиращи се в животновъдния обект в момента на вземане на пробите, са показали отрицателни резултати при серологично изследване, направено двукратно, както следва: i) първото изследване трябва да се направи върху проби, взети не по-рано от 3 месеца след отстраняването на последния потвърден случай и на последното животно, показало положителен резултат при имунологично изследване; ii) второто изследване трябва да се направи върху проби, взети не по-рано от 6 месеца и не по-късно от 12 месеца след датата на вземане на пробите, посочени в подточка i); г) животните, проявяващи клинични признаци на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis, като например аборти, са показали отрицателни резултати на направените им изследвания; д) от началото на вземането на пробите, посочени в буква в), подточка i), всички въведени в животновъдния обект говеда, овце или кози идват от животновъдни обекти, свободни от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis без ваксинация или свободни с ваксинация, като не са били ваксинирани срещу инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis през последните 3 години, както и i) идват от държава членка или зона, свободна от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при съответната животинска популация; ii) са некастрирани говеда на възраст над 12 месеца или некастрирани овце или кози на възраст над 6 месеца и трябва да са показали отрицателни резултати при серологично изследване на проба, взета: — през последните 30 дни преди въвеждането им в животновъдния обект; или — през последните 30 дни след въвеждането им, при условие че са били изолирани през този период; или iii) са женски животни след раждане, държани в изолация от въвеждането им в животновъдния обект до получаването на отрицателни резултати от серологично изследване на проба, взета не по-рано от 30 дни след раждането; както и е) от началото на вземането на пробите, посочени в буква в), подточка i), всички въведени или използвани в животновъдния обект зародишни продукти от говеда, овце или кози идват от: i) животновъдни обекти, свободни от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis без ваксинация; или ii) одобрени животновъдни обекти за зародишни продукти L 174/274 BG Официален вестник на Европейския съюз 3 6 2020 г 2 Чрез дерогация от точка 1 статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis без ваксинация“ може да бъде предоставен на животновъден обект, ако всички говеда, овце или кози идват от животновъдни обекти, свободни от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis без ваксинация или свободни с ваксинация, и не са били ваксинирани през последните 3 години, както и: а) идват от държава членка или зона, свободна от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при съответната животинска популация; б) са некастрирани говеда на възраст над 12 месеца или некастрирани овце или кози на възраст над 6 месеца и са показали отрицателни резултати при серологично изследване на проба, взета: — през последните 30 дни преди въвеждането им в животновъдния обект; или — през последните 30 дни след въвеждането им в животновъдния обект, при условие че са били държани изолирани през този период; или в) са женски животни след раждане, държани в изолация от въвеждането им в животновъдния обект до получаването на отрицателни резултати от серологично изследване на проба, взета не по-рано от 30 дни след раждането 3 Чрез дерогация от точка 1 статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis без ваксинация“ може да бъде предоставен на животновъден обект със статут „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis с ваксинация“, ако: а) продължават да се спазват изискванията, посочени в точка 1, букви а), б), г), д) и е); и б) продължава да се спазва изискването в раздел 2, буква б), подточка i) Р а з д е л 2 З а п а з в а н е н а с т а т у т а Статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis без ваксинация“ на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, овце или кози, може да бъде запазен само ако: а) продължават да се спазват изискванията, посочени в раздел 1, точка 1, букви а), б), г), д) и е); както и б) са извършени серологични изследвания, с отрицателните резултати, върху проби, взети от: i) всички некастрирани говеда на възраст над 12 години и всички некастрирани овце или кози на възраст над 6 месеца, на подходящи интервали от не повече от 12 месеца, определени от компетентния орган, като са отчетени видът на производството, обстановката по отношение на болестта и установените рискови фактори; или ii) всички говеда на възраст над 12 години и всички овце или кози на възраст над 6 месеца, отглеждани в животновъдни обекти, разположени в държава членка или зона, свободна от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis, в съответствие с режим на изследване, въведен от компетентния орган, като са отчетени видът на производството и установените рискови фактори Р а з д е л 3 С п и р а н е и в ъ з с т а н о в я в а н е н а с т а т у т а 1 Статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis без ваксинация“ на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, овце или кози, трябва да бъде спрян, ако: а) не са изпълнени едно или повече от изискванията, посочени в раздел 2; или б) има съмнение за случай на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при говеда, овце или кози, отглеждани в животновъдния обект 2 Статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis без ваксинация“ може да бъде възстановен само ако: а) са изпълнени изискванията, посочени в раздел 1, точка 1, букви б), г), д) и е) и раздел 2, буква б); б) резултатите от по-нататъшните проучвания потвърждават липсата на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis и статутът на всички случаи на съмнение е бил определен 3 6 2020 г BG Официален вестник на Европейския съюз L 174/275 Р а з д е л 4 О т н е м а н е и п о д н о в я в а н е н а с т а т у т а 1 Статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis без ваксинация“ на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, овце или кози, трябва да бъде отнет, ако: а) не са изпълнени едно или повече от изискванията, определени в раздел 2, след изтичането на посочения в член 20, параграф 3, буква б) максимален срок от спирането на статута; б) инфекцията с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis не може да бъде отхвърлена в съответствие с раздел 3, точка 2, буква б); в) е бил потвърден случай на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при говеда, овце или кози, отглеждани в животновъдния обект; или г) контролът на инфекцията с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis е обоснован от други нужди 2 Ако статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis без ваксинация“ е бил отнет в съответствие с точка 1, буква а), той може да бъде подновен само ако са изпълнени изискванията, определени в раздел 2 3 Ако статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis без ваксинация“ е бил отнет в съответствие с точка 1, букви б), в) или г), той може да бъде подновен само ако всички потвърдени случаи на болестта и всички животни, показали неотрицателни резултати от изследванията, са били отстранени, а останалите говеда, овце или кози отговарят на изискванията, посочени в раздел 1, точка 1, буква в) 4 Чрез дерогация от точка 3, когато инфекцията с B. suis биовариант 2 е била потвърдена при едно-единствено животно от отглежданите в животновъдния обект говеда, овце или кози, статутът може да бъде подновен след получаване на отрицателни резултати от изследването върху проби, взети в съответствие с изискванията, посочени в раздел 1, точка 1, буква в), подточка i) Животновъден обект, свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis с ваксинация ГЛАВА 2 Р а з д е л 1 П р е д о с т а в я н е н а с т а т у т а 1 Статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis с ваксинация“ може да бъде предоставен на животновъден обект, в които се отглеждат говеда, овце или кози, само ако: а) са спазени изискванията, посочени в глава 1, раздел 1, точка 1, букви а), в) и г); б) от началото на вземането на пробите, посочени в глава 1, раздел 1, точка 1, буква в), подточка i), всички въведени в животновъдния обект говеда, овце или кози идват от животновъдни обекти, свободни от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis без ваксинация или свободни от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis с ваксинация, и: i) идват от държава членка или зона, свободна от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при съответната животинска популация; ii) са некастрирани говеда на възраст над 12 месеца или некастрирани овце или кози на възраст над 6 месеца и са показали отрицателни резултати при серологично изследване на проба, взета: — през последните 30 дни преди въвеждането им в животновъдния обект; или — през последните 30 дни след въвеждането им в животновъдния обект, при условие че са били държани изолирани през този период; или iii) са женски животни след раждане, държани в изолация от въвеждането им в животновъдния обект до получаването на отрицателни резултати от серологично изследване на проба, взета не по-рано от 30 дни след раждането; както и L 174/276 BG Официален вестник на Европейския съюз 3 6 2020 г в) от началото на вземането на пробите, посочени глава 1, раздел 1, точка 1, буква в), подточка i), всички въведени или използвани в животновъдния обект зародишни продукти от говеда, овце или кози идват от: i) животновъдни обекти, свободни от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis без ваксинация или свободни от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis с ваксинация; или ii) одобрени животновъдни обекти за зародишни продукти 2 Чрез дерогация от точка 1 статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis с ваксинация“ може да бъде предоставен на животновъден обект, ако всички говеда, овце или кози идват от животновъдни обекти, свободни от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis без ваксинация или свободни с ваксинация, както и: а) идват от държава членка или зона, свободна от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при съответната животинска популация; б) са некастрирани говеда на възраст над 12 месеца или некастрирани овце или кози на възраст над 6 месеца и са показали отрицателни резултати при серологично изследване на проба, взета: i) през последните 30 дни преди въвеждането им в животновъдния обект; или ii) през последните 30 дни след въвеждането им в животновъдния обект, при условие че са били държани изолирани през този период; или в) са женски животни след раждане, държани в изолация от въвеждането им в животновъдния обект до получаването на отрицателни резултати от серологично изследване на проба, взета не по-рано от 30 дни след раждането Р а з д е л 2 З а п а з в а н е н а с т а т у т а Статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis с ваксинация“ на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, овце или кози, може да бъде запазен само ако: а) продължават да са изпълнени изискванията, посочени в раздел 1, точка 1, букви б) и в) от настоящата глава, и в глава 1, раздел 1, точка 1, букви а) и г); и б) са извършени серологични изследвания, с отрицателни резултати, върху проби, взети от всички некастрирани говеда на възраст над 12 години и от всички некастрирани овце или кози на възраст над 6 месеца, през подходящи интервали от не повече от 12 месеца, определени от компетентния орган, като са отчетени видът на производството, обстановката по отношение на болестта и установените рискови фактори Р а з д е л 3 С п и р а н е и в ъ з с т а н о в я в а н е н а с т а т у т а 1 Статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis с ваксинация“ на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, овце или кози, трябва да бъде спрян, ако: а) не са изпълнени едно или повече от изискванията, посочени в раздел 2; или б) има съмнение за случай на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при говеда, овце или кози, отглеждани в животновъдния обект 2 Статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis с ваксинация“ може да бъде възстановен само ако: а) са изпълнени изискванията, посочени в глава 1, раздел 1, точка 1, буква г), раздел 1, точка 1, букви б) и в) и раздел 2, буква б); б) резултатите от по-нататъшните проучвания потвърждават липсата на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis и статутът на всички случаи на съмнение е бил определен 3 6 2020 г BG Официален вестник на Европейския съюз L 174/277 Р а з д е л 4 О т н е м а н е и п о д н о в я в а н е н а с т а т у т а 1 Статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis с ваксинация“ на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, овце или кози, трябва да бъде отнет, ако: а) не са изпълнени едно или повече от изискванията, определени в раздел 2, след изтичането на посочения в член 20, параграф 3, буква б) максимален срок от спирането на статута; б) инфекцията с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis не може да бъде отхвърлена в съответствие с раздел 3, точка 2, буква б); в) е бил потвърден случай на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при говеда, овце или кози, отглеждани в животновъдния обект; или г) контролът на инфекцията с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis е обоснован от други нужди 2 Ако статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis с ваксинация“ е бил отнет в съответствие с точка 1, буква а), той може да бъде подновен само ако са изпълнени изискванията, определени в раздел 2 3 Ако статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis с ваксинация“ е бил отнет в съответствие с точка 1, букви б), в) или г), той може да бъде подновен само ако всички потвърдени случаи на болестта и всички животни, показали неотрицателни резултати от изследванията, са били отстранени, а останалите говеда, овце или кози отговарят на изискванията, посочени в глава 1, раздел 1, точка 1, буква в) 4 Чрез дерогация от точка 3, когато инфекцията с Brucella suis биовариант 2 е била потвърдена при едно-единствено животно от отглежданите в животновъдния обект говеда, овце или кози, статутът може да бъде подновен, след като бъдат получени отрицателни резултати от изследването върху проби, взети в съответствие с изискванията, посочени в глава 1, раздел 1, точка 1, буква в), подточка i) Държава членка или зона, свободна от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis по отношение на отглеждани говеда ГЛАВА 3 П р е д о с т а в я н е н а с т а т у т а п о о т н о ш е н и е н а о т г л е ж д а н и г о в е д а Р а з д е л 1 Статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis“ по отношение на отглеждани говеда може да бъде предоставен на държава членка или зона само ако: а) поне през последните 3 години не е имало потвърден случай на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при отглеждани говеда; б) през последните 3 години са прилагани общи изисквания за надзор в съответствие с член 3, параграф 1, буква а) с цел ранното откриване на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при отглеждани говеда, в които е било включено най-малко следното: i) редовното изпращане на проби от случаи на аборт за лабораторни изследвания; ii) своевременното проучване на случаите на аборт, които може да са били причинени от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis; в) през последните 3 години най-малко 99,8 % от животновъдните обекти, в които се отглеждат говеда, представляващи поне 99,9 % от популацията на говедата, са запазили статута си на свободни от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis без ваксинация; г) в продължение на най-малко 3 години не е била правена ваксинация на говеда срещу инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis и никое от въведените в държавата членка или зоната говеда не е било ваксинирано през последните 3 години преди въвеждането му L 174/278 BG Официален вестник на Европейския съюз 3 6 2020 г З а п а з в а н е н а с т а т у т а п о о т н о ш е н и е н а о т г л е ж д а н и г о в е д а Р а з д е л 2 1 Статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis“ на държава членка или зона по отношение на отглеждани говеда може да бъде запазен само ако: а) продължават да се спазват изискванията, посочени в раздел 1, букви а), б) и г); както и б) през първите 2 последователни години след предоставяне на статута е осъществяван годишен надзор на базата на представителна извадка от всички животновъдни обекти, където се отглеждат говеда, което трябва да позволява най- малко откриването с ниво на достоверност 95 % на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при болестност съгласно плана на изследването 0,2 % от животновъдните обекти, в които се отглеждат говеда, или при болестност съгласно плана на изследването 0,1 % от популацията на говеда; в) ако в продължение на 2 последователни години след предоставянето на статута не е бил потвърден случай на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при отглеждани говеда, надзорът трябва да бъде основан на: i) годишен надзор на случаен принцип, което трябва да позволява най-малко откриването с ниво на достоверност 95 % на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при болестност съгласно плана на изследването 0,2 % от животновъдните обекти, където се отглеждат говеда, или при болестност съгласно плана на изследването 0,1 % от популацията на говеда; или ii) годишен надзор въз основа на риска за откриване на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis, като се отчитат системите на производство и установените рискови фактори, включително разпространяването на инфекция от други животни, различни от отглежданите говеда 2 Статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis“ на държава членка или зона по отношение на отглеждани говеда не се засяга от потвърждението на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis в животинска популация, различна от отглеждани говеда, при условие че са били приложени ефективни мерки и е извършвана периодична оценка с цел предотвратяване на предаването на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis на отглеждани говеда 3 Чрез дерогация от точка 1, буква а) в случай на потвърждение на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis“ на държава членка или зона по отношение на отглеждани говеда може да бъде поддържан, ако: а) б) болестите, определени в член 24, в животновъдния обект, в който е била установена инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при отглеждани говеда, незабавно са били подложени на съответните мерки за контрол; в срок от 60 дни след първото потвърждение на инфекцията компетентният орган е извършил епидемиологично проучване и е направил проучвания, както е определено в член 25, с цел установяване на вероятния източник и на разпространението на инфекцията, като е излязъл със заключения относно вероятния източник на инфекцията, и са били инфектирани само ограничен брой животновъдни обекти, като те са епидемиологично свързани с първото открито огнище; в) след прилагането на мерките, предвидени в буква б), във всеки отделен животновъден обект с установени предполагаеми или потвърдени случаи незабавно са били въведени съответните мерки за контрол на болестите, определени в член 21 или член 24, до възстановяването или подновяването на неговия статут „свободен от болест“; г) надзорът, посочен в точка 1, е бил адаптиран и е било получено доказателство за разрешаването на случая Държава членка или зона, свободна от инфекция с Brucella abortus,. melitensis и B. suis по отношение на отглеждани овце и кози ГЛАВА 4 П р е д о с т а в я н е н а с т а т у т а п о о т н о ш е н и е н а о т г л е ж д а н и о в ц е и к о з и Р а з д е л 1 Статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis“ по отношение на отглеждани овце и кози може да бъде предоставен на държава членка или зона само ако: а) най-малко през последните 3 години не е имало потвърден случай на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при отглеждани овце и кози; 3 6 2020 г BG Официален вестник на Европейския съюз L 174/279 б) през последните 3 години са прилагани общи изисквания за надзор в съответствие с член 3, параграф 1, буква а) с цел ранното откриване на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при отглеждани овце и кози, в които е било включено най-малко следното: i) редовното изпращане на проби от случаи на аборт за лабораторни изследвания; ii) своевременното проучване на случаите на аборт, които може да са били причинени от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis; в) г) през последните 3 години е бил извършван надзор върху популациите на овце и кози и най-малко 99,8 % от животновъдните обекти, в които се отглеждат овце или кози, представляващи поне 99,9 % от популацията на овцете и козите, са поддържали статута си на свободни от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis без ваксинация; както и през последните най-малко 3 години не е извършвана ваксинация на овце и кози срещу инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis и нито една от въведените в държавата членка или зоната овце или кози не е била ваксинирана през последните 3 години преди въвеждането ѝ З а п а з в а н е н а с т а т у т а п о о т н о ш е н и е н а о т г л е ж д а н и о в ц е и к о з и Р а з д е л 2 1 Статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis“ на държава членка или зона по отношение на отглеждани овце и кози може да бъде запазен само ако: а) продължават да се спазват изискванията, определени в раздел 1, букви а), б) и г); както и б) през първите 2 последователни години след предоставяне на статута се осъществява годишен надзор на базата на представителна извадка от всички животновъдни обекти, където се отглеждат овце или кози, което трябва да позволява най-малко откриването с ниво на достоверност 95 % на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при болестност съгласно плана на изследването 0,2 % от животновъдните обекти, в които се отглеждат овце или кози, или при болестност съгласно плана на изследването 0,1 % от популацията на овце и кози; в) ако в продължение на 2 последователни години след предоставянето на статута не е бил потвърден случай на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при отглеждани овце и кози, надзорът трябва да бъде основан на: i) годишен надзор на случаен принцип, което трябва да позволява най-малко откриването с ниво на достоверност 95 % на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при болестност съгласно плана на изследването 0,2 % от животновъдните обекти, в които се отглеждат овце или кози, или при болестност съгласно плана на изследването 0,1 % от популацията на овце и кози; или ii) годишен надзор въз основа на риска за откриване на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis, при който се вземат под внимание системите на производство и установените рискови фактори, включително разпространяването на инфекция от други животни, различни от отглежданите овце и кози 2 Статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis“ на държава членка или зона по отношение на отглеждани овце и кози не се засяга от потвърждението на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis в животинска популация, различна от отглеждани овце и кози, при условие че са били приложени ефективни мерки и е извършвана периодична оценка с цел предотвратяване на предаването на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis на отглеждани овце и кози 3 Чрез дерогация от точка 1, буква а) в случай на потвърждение на инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis статутът „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis“ на държава членка или зона по отношение на отглеждани овце и кози може да бъде поддържан, ако: а) б) в животновъдния обект, в който е била установена инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis при отглеждани овце и кози, незабавно са били приложени съответните мерки за контрол на болестите, определени в член 24; в срок от 60 дни след първото потвърждение на инфекцията компетентният орган е извършил епидемиологично проучване и е направил проучвания, както е определено в член 25, с цел установяване на вероятния източник и на разпространението на инфекцията, като е излязъл със заключения относно вероятния източник на инфекцията, и са били инфектирани само ограничен брой животновъдни обекти, като те са епидемиологично свързани с първото открито огнище; L 174/280 BG Официален вестник на Европейския съюз 3 6 2020 г в) след прилагането на мерките, предвидени в буква б), във всеки отделен животновъден обект с установени предполагаеми или потвърдени случаи незабавно са били въведени съответните мерки за контрол на болестите, определени в член 21 или член 24, до възстановяването или подновяването на неговия статут „свободен от болест“; както и г) надзорът, посочен в точка 1, е бил адаптиран и е било получено доказателство за разрешаването на случая ИНФЕКЦИЯ С КОМПЛЕКС MYCOBACTERIUM TUBERCULOSIS ЧАСТ II Животновъден обект, свободен от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis ГЛАВА 1 Р а з д е л 1 П р е д о с т а в я н е н а с т а т у т а 1 Статутът „свободен от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, Mycobacterium tuberculosis, Mycobacterium caprae)“ може да бъде предоставен на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, само ако: а) през последните 12 месеца не е имало потвърден случай на инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis) при говедата, отглеждани в животновъдния обект; б) говедата на възраст над 6 седмици, намиращи се в животновъдния обект в момента на изследването или вземането на проби, са показали отрицателни резултати при имунологично изследване, направено двукратно, както следва: i) първото изследване трябва да се направи на говеда или върху проби, взети от говеда, не по-рано от 6 месеца след отстраняването на последния потвърден случай и на последното животно, показало положителен резултат при имунологично изследване; ii) второто изследване трябва да се направи на говеда или върху проби, взети от говеда, не по-рано от 6 месеца и не по-късно от 12 месеца след датата на изследване на говедата или след вземането на пробите, посочени в подточка i); в) от началото на изследването или вземането на проби, посочено в буква б), подточка i), всички говеда, въведени в животновъдния обект, идват от животновъдни обекти, свободни от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis), както и: i) идват от държава членка или зона, свободна от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M caprae и M tuberculosis); ii) са говеда на възраст над 6 седмици и са показали отрицателни резултати при имунологично изследване: — през последните 30 дни преди въвеждането им в животновъдния обект; или — през последните 30 дни след въвеждането им, при условие че са били държани изолирани през този период; както и г) от началото на изследването или вземането на проби, посочено в буква б), подточка i), всички въведени или използвани в животновъдния обект зародишни продукти от говеда идват от: i) животновъдни обекти, свободни от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis); или ii) одобрени животновъдни обекти за зародишни продукти 2 Чрез дерогация от точка 1 статутът „свободен от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis)“ може да бъде предоставен на животновъден обект, ако всички говеда идват от животновъдни обекти, свободни от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis), както и: а) идват от държава членка или зона, свободна от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis); б) ако са говеда на възраст над 6 седмици — са показали отрицателни резултати при имунологично изследване: i) през последните 30 дни преди въвеждането им в животновъдния обект; или ii) през последните 30 дни след въвеждането им, при условие че са били държани в изолация през този период 3 6 2020 г BG Официален вестник на Европейския съюз L 174/281 3 Чрез дерогация от точка 1, буква в) и точка 2, буква б) компетентният орган може да не изисква това изследване, ако: а) говедата, въведени в животновъдния обект: i) са показали отрицателни резултати при имунологично изследване, направено през последните 6 месеца; както и ii) идват от животновъдни обекти, където говедата са показали отрицателни резултати при режима на изследване, както е предвидено в раздел 2, точка 1, буква в) или точка 2, проведен през последните 6 месеца; или б) говедата, въведени в животновъдния обект: i) са показали отрицателни резултати при имунологично изследване, направено през последните 12 месеца; както и ii) идват от животновъдни обекти, където говедата са показали отрицателни резултати при режим на изследване, както е предвидено в раздел 2, точка 2, буква б) или в), проведен през последните 12 месеца Р а з д е л 2 З а п а з в а н е н а с т а т у т а 1 Статутът „свободен от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis)“ на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, може да бъде запазен само ако: а) продължават да се спазват изискванията, посочени в раздел 1, точка 1, букви а), в) и г); б) компетентният орган е уведомен и е проучил всеки случай на съмнение за инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis) при говеда, отглеждани в конкретния животновъден обект или въведени от този обект в дадена кланица; както и в) на интервали от не повече от 12 месеца е бил извършвано имунологично изследване, с отрицателни резултати, на всички говеда на възраст над 6 седмици; 2 Чрез дерогация от точка 1, буква в) компетентният орган може да измени режима на изследване, както следва: а) б) в) г) в държава членка или зона, където изчисляваният към 31 декември всяка година годишен процент на животновъдните обекти, инфектирани с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis), не надвишава 1 % през последните 24 месеца, интервалът между изследванията може да бъде удължен на 24 месеца; в държава членка или зона, където изчисляваният към 31 декември всяка година годишен процент на животновъдните обекти, инфектирани с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis), не надвишава 0,2 % за последните 48 месеца, интервалът между изследванията може да бъде удължен на 36 месеца; в държава членка или зона, където изчисляваният към 31 декември всяка година годишен процент на животновъдните обекти, заразени с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis), не надвишава 0,1 % за последните 72 месеца, интервалът между изследванията може да бъде удължен на 48 месеца; в държава членка или зона, свободна от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M caprae и M tuberculosis), ако рискът от предаване на комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M caprae и M tuberculosis) от диви животни на говеда е бил оценен посредством подходящ надзор, интервалът между изследванията може да се основава на вида на производството и на установените рискови фактори, като се вземат предвид най-малко следните рискове: i) местоположение, свързано с предполагаем или потвърден случай на инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M caprae и M tuberculosis) при диви животни; ii) данни от минали периоди за инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M caprae и M tuberculosis) през последните 5 години; iii) епидемиологична връзка с животновъдни обекти по подточка i) или ii) Р а з д е л 3 С п и р а н е и в ъ з с т а н о в я в а н е н а с т а т у т а 1 Статутът „свободен от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis)“ на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, трябва да бъде спрян, ако: а) не са изпълнени едно или повече от изискванията, определени в раздел 2; или б) има съмнение за случай на инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis) при животно от отглежданите в животновъдния обект говеда; L 174/282 BG Официален вестник на Европейския съюз 3 6 2020 г 2 Статутът „свободен от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis)“ може да бъде възстановен само ако: а) са изпълнени изискванията, определени в раздел 1, точка 1, букви в) и г), раздел 2, точка 1, буква б) и, по целесъобразност, в раздел 2, точка 1, буква в) или раздел 2, точка 2; б) резултатите от по-нататъшните проучвания потвърждават липсата на инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M caprae и M tuberculosis) и статутът на всички случаи на съмнение бил определен Ако при това положение говедата, за които е имало съмнение, че са инфектирани, са заклани, в проучванията трябва да бъде включено изследване на проби с преки диагностични методи Р а з д е л 4 О т н е м а н е и п о д н о в я в а н е н а с т а т у т а 1 Статутът „свободен от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis)“ на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, трябва да бъде отнет, ако: а) не са изпълнени едно или повече от изискванията, определени в раздел 2, след изтичането на посочения в член 20, параграф 3, буква б) максимален срок от спирането на статута; б) инфекцията с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M caprae и M tuberculosis) не може да бъде отхвърлена в съответствие с раздел 3, точка 2, буква б); в) г) е бил потвърден случай на инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M caprae и M tuberculosis) при животно от отглежданите в животновъдния обект говеда; или контролът на инфекцията с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M caprae и M tuberculosis) е обоснован от други нужди 2 Ако статутът „свободен от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis)“ е бил отнет в съответствие с точка 1, буква а), той може да бъде подновен само ако са изпълнени изискванията, определени в раздел 2 3 Ако статутът „свободен от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis)“ е бил отнет в съответствие с точка 1, букви б), в) или г), той може да бъде подновен само ако: а) са били отстранени всички потвърдени случаи и всички животни, които са показали неотрицателен резултат от имунологичното изследване; както и б) останалите говеда отговарят на изискванията, определени в раздел 1, точка 1, буква б) 4 Чрез дерогация от точка 3, буква б) статутът може да бъде подновен, ако: а) всички говеда на възраст над 6 седмици, намиращи се в животновъдния обект в момента на изследването, са показали отрицателни резултати при две имунологични изследвания, както следва: i) първото изследване трябва да е направено на говеда или върху проби, взети от говеда, не по-рано от 2 месеца след отстраняването на последния потвърден случай и на последното животно, показало положителен резултат при имунологично изследване; ii) второто изследване трябва да е направено на говеда или проби, взети от говеда, не по-рано от 2 месеца и не по- късно от 12 месеца след датата на изследване или вземане на пробите от говедата, както е посочено в подточка i); както и ако б) се прилага най-малко един от следните критерии: i) в заключенията от епидемиологичното проучване се посочва, че инфекцията се дължи на въвеждането на едно или повече инфектирани животни в животновъдния обект през последните 12 месеца преди откриването на инфекцията с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M caprae и M tuberculosis); или ii) от откриването на инфекцията с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M caprae и M tuberculosis) при имунологично изследване за комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M caprae и M tuberculosis) е бил потвърден само един-единствен случай или само едно-единствено говедо е показало положителен резултат и статутът на животновъдния обект не е бил отнеман през последните 3 години; или iii) говедата в животновъдния обект са показали отрицателни резултати при имунологично изследване, извършено по-малко от 12 месеца преди откриването на инфекцията с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M caprae и M tuberculosis), в съответствие с раздел 2, точка 1, буква в) или точка 2 3 6 2020 г BG Официален вестник на Европейския съюз L 174/283 Държава членка или зона, свободна от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis) ГЛАВА 2 П р е д о с т а в я н е н а с т а т у т а п о о т н о ш е н и е н а о т г л е ж д а н и г о в е д а Р а з д е л 1 Статутът „свободен от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis)“ по отношение на отглеждани говеда може да бъде предоставен на държава членка или зона само ако: а) през последните 3 години най-малко 99,8 % от животновъдните обекти, в които се отглеждат говеда, представляващи поне 99,9 % от популацията на говедата, са поддържали статута си на свободни от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis) и заболяемостта в животновъдните обекти с потвърдена инфекция не е надвишавала 0,1 % през съответната година; както и ако б) през последните 3 години са прилагани общи изисквания за надзор в съответствие с член 3, параграф 1, буква а) с цел откриване на инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis) при отглеждани говеда, в които е било включено най-малко следното: i) системните проучвания на лезии от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M caprae и M tuberculosis) при всички заклани говеда по време на предкланичния и следкланичния надзор; ii) проучванията на лезии, които биха могли да се дължат на инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M caprae и M tuberculosis) Р а з д е л 2 З а п а з в а н е н а с т а т у т а 1 Статутът „свободен от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis)“ на държава членка или зона по отношение на отглеждани говеда може да бъде запазен само ако: а) продължават да се спазват изискванията в раздел 1, буква б); както и б) през първите 2 последователни години след предоставянето на статута трябва да е извършван годишен надзор на случаен принцип въз основа на представителна извадка от всички животновъдни обекти, в които се отглеждат говеда, с цел доказване с ниво на достоверност 95 %, че: i) най-малко 99,8 % от животновъдните обекти, представляващи най-малко 99,9 % от популацията на говедата, са свободни от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis); ii) заболеваемостта в животновъден обект с потвърдена инфекция през съответната година не надвишава 0,1 %; в) ако условията в буква б) са били изпълнявани в продължение на 2 последователни години, надзорът се основава на: i) ii) годишен надзор на случаен принцип с цел доказване с ниво на достоверност от най-малко 95 %, че заболеваемостта в животновъдните обекти с потвърдена инфекция през съответната година не надвишава 0,1 %; или годишен надзор въз основа на риска, извършван с цел откриване на инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis), като се вземат под внимание системите на производство, включително разпространяването на инфекция от други животни, различни от отглеждани говеда, както и въз основа на засилен надзор в животновъдните обекти, свързани с най-малко един от специфичните рискове, посочени в глава 1, раздел 2, точка 2, буква г) 2 Статутът „свободен от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis)“ на държава членка или зона не се засяга от потвърждението на инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis) в животинска популация, различна от отглеждани говеда, при условие че са били приложени и периодично оценявани ефективни мерки за предотвратяване на предаването на инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis) на отглеждани говеда L 174/284 BG Официален вестник на Европейския съюз 3 6 2020 г ЧАСТ III ЕНЗООТИЧНА ЛЕВКОЗА ПО ГОВЕДАТА ГЛАВА 1 Животновъден обект, свободен от ензоотична левкоза по говедата Р а з д е л 1 П р е д о с т а в я н е н а с т а т у т а 1 Статутът „свободен от ензоотична левкоза по говедата (ЕЛГ)“ може да бъде предоставен на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, само ако: а) през последните 24 месеца при говедата, отглеждани в животновъдния обект, не е имало потвърден случай на ензоотична левкоза по говедата; б) през последните 12 месеца говедата на възраст над 24 месеца, които се отглеждат в животновъдния обект, са показали отрицателни резултати при серологично изследване, извършено най-малко двукратно през интервал от не по-малко от 4 месеца; в) от началото на вземането на проби за изследването, посочено в буква б), всички говеда, въведени в животновъдния обект: i) идват от животновъдни обекти, свободни от ензоотична левкоза по говедата; или ii) идват от животновъдни обекти, където в рамките на 24 месеца преди изпращането им не е имало клинични или следкланични данни за наличието на ензоотична левкоза по говедата, нито данни за ензоотична левкоза по говедата от диагностично изследване; както и — ако са на възраст над 24 месеца — са били подложени на серологични изследвания, показали отрицателни резултати, извършени двукратно през интервал от не по-малко от 4 месеца, като през това време са били държани в изолация от другите говеда в животновъдния обект; или са били подложени на серологично изследване, показало отрицателен резултат, което е било извършено в срок от 30 дни преди въвеждането им, при условие че всички говеда са били изследвани съгласно буква б); — ако са на възраст под 24 месеца — са родени от майки, които са били подложени на серологично изследване, с отрицателни резултати, за ензоотична левкоза по говедата, проведено върху проби, взети двукратно през последните 12 месеца през интервал от не по-малко от 4 месеца; както и г) от началото на вземането на проби за изследването, посочено в буква б), всички въведени в животновъдния обект зародишни продукти от говеда идват от: i) животновъдни обекти, свободни от ензоотична левкоза по говедата; или ii) одобрени животновъдни обекти за зародишни продукти 2 Чрез дерогация от точка 1 статутът „свободен от ензоотична левкоза по говедата“ може да бъде предоставен на животновъден обект, ако всички говеда идват от свободни от ензоотична левкоза по говедата животновъдни обекти, разположени в държава членка или зона, свободна от ензоотична левкоза по говедата, или в държава членка или зона, обхваната от одобрена програма за ликвидиране Р а з д е л 2 З а п а з в а н е н а с т а т у т а Статутът „свободен от ензоотична левкоза по говедата“ на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, може да бъде запазен само ако: а) продължават да се спазват изискванията, определени в раздел 1, точка 1, букви а), в) и г); както и б) е извършено серологично изследване за ензоотична левкоза по говедата, с отрицателни резултати, върху проби, взети: i) през интервали от не повече от 36 месеца, от всички говеда на възраст над 24 месеца; или ii) в съответствие с глава 2, раздел 2, букви б) или в), според случая, ако животновъдният обект е разположен в държава членка или зона, свободна от ензоотична левкоза по говедата 3 6 2020 г BG Официален вестник на Европейския съюз L 174/285 Р а з д е л 3 С п и р а н е и в ъ з с т а н о в я в а н е н а с т а т у т а 1 Статутът „свободен от ензоотична левкоза по говедата“ на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, трябва да бъде спрян, ако: а) не са изпълнени едно или повече от изискванията, определени в раздел 2; б) съществува предполагаем случай на ензоотична левкоза по говедата при някое от отглежданите в животновъдния обект говеда 2 Статутът „свободен от ензоотична левкоза по говедата“ може да бъде възстановен само ако: а) са изпълнени изискванията, определени в раздел 1, точка 1, букви в) и г) и раздел 2, буква б); б) резултатите от по-нататъшните проучвания потвърждават липсата на ензоотична левкоза по говедата и статутът на всички случаи на съмнение е бил определен Р а з д е л 4 О т н е м а н е и п о д н о в я в а н е н а с т а т у т а 1 Статутът „свободен от ензоотична левкоза по говедата“ на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, трябва да бъде отнет, ако: а) не са изпълнени едно или повече от изискванията, определени в раздел 2, след изтичането на посочения в член 20, параграф 3, буква б) максимален срок от спирането на статута; или б) е бил потвърден случай на ензоотична левкоза по говедата при някое от отглежданите в животновъдния обект говеда 2 Ако статутът „свободен от ензоотична левкоза по говедата“ е бил отнет в съответствие с точка 1, буква а), той може да бъде подновен само ако са изпълнени изискванията, определени в раздел 1, точка 1, букви в) и г) и в раздел 2, буква б) 3 Ако статутът „свободен от ензоотична левкоза по говедата“ е бил отнет в съответствие с точка 1, буква б), той може да бъде подновен само ако: а) б) са били отстранени всички говеда, показали положителен резултат на изследване за ензоотична левкоза по говедата, и цялото им потомство на възраст под 24 месеца; всички говеда на възраст над 12 месеца са показали отрицателни резултати от серологично изследване, извършено двукратно през интервал от не по-малко от 4 месеца, като първото изследване трябва да е извършено върху проби, взети не по-малко от 4 месеца след отстраняването на последния потвърден случай 4 Чрез дерогация от точка 3, буква а) потомството на майки, показали положителен резултат от серологично изследване за ензоотична левкоза по говедата или показали лезии от ензоотична левкоза по говедата, може да остане в животновъдния обект, ако: а) потомството е било отделено от майката веднага след отелването и е показало отрицателни резултати при изследване с полимерна верижна реакция (PCR), извършено двукратно, като първата проба трябва да е взета в срок от 3 до 5 седмици, а втората — на 8 до 10 седмици след раждането; както и б) потомството остане в животновъдния обект до навършване на 24 месеца и даде отрицателен резултат при серологично изследване или ако бъде изпратено преди изследването директно в кланицата в съответствие с изискванията, определени в член 27, параграф 4 Държава членка или зона, свободна от ензоотична левкоза по говедата ГЛАВА 2 Р а з д е л 1 П р е д о с т а в я н е н а с т а т у т а Статутът „свободен от ензоотична левкоза по говедата“ по отношение на отглеждани говеда може да бъде предоставен на държава членка или зона само ако: а) най-малко 99,8 % от животновъдните обекти, в които се отглеждат говеда, са свободни от ензоотична левкоза по говедата; както и L 174/286 BG Официален вестник на Европейския съюз 3 6 2020 г б) всички говеда на възраст над 24 месеца, заклани в конкретната държава членка или зона, са подложени на официален постмортален преглед, като проби от всички животни с тумори, които биха могли да са причинени от ензоотична левкоза по говедата, са изпратени за лабораторно изследване, за да се потвърди или отхвърли наличието на ензоотична левкоза по говедата Р а з д е л 2 З а п а з в а н е н а с т а т у т а Статутът „свободен от ензоотична левкоза по говедата“ на дадена държава членка или зона по отношение на отглеждани говеда може да бъде запазен само ако: а) продължават да се спазват изискванията, определени в раздел 1; и б) през първите 5 години след предоставянето на статута „свободен от ензоотична левкоза по говедата“ е извършван надзор въз основа на: i) ежегодно вземане на проби на случаен принцип, за да се открият с ниво на достоверност 95 % поне животновъдните обекти, инфектирани с ензоотична левкоза по говедата, при болестност съгласно плана на изследването 0,2 %; или ii) най-малко едно серологично изследване на всички говеда на възраст над 24 месеца; в) след първите 5 години от предоставянето на статута „свободен от ензоотична левкоза по говедата“ е извършван надзор с цел доказване на липсата на инфекция, като са взети под внимание системата на производство и установените рискови фактори ИНФЕКЦИОЗЕН РИНОТРАХЕИТ ПО ГОВЕДАТА/ИНФЕКЦИОЗЕН ПУСТУЛОЗЕН ВУЛВОВАГИНИТ ЧАСТ IV Животновъдни обекти, свободни от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит ГЛАВА 1 Р а з д е л 1 П р е д о с т а в я н е н а с т а т у т а 1 Статутът „свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит“ може да бъде предоставен на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, само ако: а) през последните 12 месеца не е имало потвърден случай на инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит при говедата, отглеждани в животновъдния обект; б) през последните 2 години нито едно животно от отглежданите в животновъдния обект говеда не е било ваксинирано срещу инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит; в) говедата, отглеждани в животновъдния обект, са били подложени най-малко на един от следните режими на изследване, вземайки предвид предишните ваксинации съгласно СРИВЖ, като са направени серологични изследвания за откриване на антитела срещу цял BoHV-1 или, ако е необходимо, на антитела срещу BoHV-1-gE, на: i) проба от кръв, мляко или месен сок, вземана от всяко говедо в продължение на не повече от 12 месеца; или ii) проби от кръв, мляко или месен сок, взети най-малко двукратно през интервал от не по-малко от 2 месеца и не повече от 12 месеца, от — всички женски говеда на възраст над 12 месеца, както и — от всички мъжки говеда на възраст над 12 месеца, използвани или предназначени за разплод, както и — извадка на случаен принцип от мъжки животни на възраст над 12 месеца, които не са предназначени за разплод Броят на изследваните животни трябва да позволява най-малко откриването с ниво на достоверност 95 % на серопозитивни животни при болестност съгласно плана на изследването 10 %; или iii) при животновъден обект, в който най-малко 30 % от говедата са дойни крави — — сборни проби от мляко, взети най-малко трикратно през интервали от не по-малко от 3 месеца, от дойни крави, представляващи всички епидемиологични единици от животновъдния обект, както и 3 6 2020 г BG Официален вестник на Европейския съюз L 174/287 — кръвни проби, взети от недойни крави на възраст над 12 месеца, и от всички мъжки говеда на възраст над 12 месеца, използвани или предназначени за разплод, както и — проба от кръв или месен сок, взета на случаен принцип, от мъжки животни на възраст над 12 месеца, които не са предназначени за разплод Броят на изследваните животни трябва да позволява най-малко откриването с ниво на достоверност 95 % на серопозитивни животни при болестност съгласно плана на изследването 10 %; или iv) при животновъден обект, в който по-малко от 5 % от отглежданите говеда са мъжки и най-малко 95 % от женските животни на възраст над 24 месеца са предназначени или се използват за производство на мляко — сборни проби от мляко, взети най-малко шест пъти през интервали от не по-малко от 2 месеца, от дойни крави, представляващи всички епидемиологични единици в животновъдния обект; г) от началото на вземането на проби за изследването, посочено в буква в), всички говеда, въведени в животновъдния обект: i) идват от животновъдни обекти, свободни от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит, и които, в случай че животновъдните обекти на произход са разположени в държава членка или зона, която не е свободна от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит, нито обхватната от одобрена програма за ликвидиране, са показали отрицателни резултати при серологично изследване за откриване на антитела срещу цял BoHV-1 или, ако е необходимо, на антитела срещу BoHV-1-gE в проба, взета след въвеждането им и преди предоставянето на статута „свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/ инфекциозен пустулозен вулвовагинит“; или ii) са били поставени под карантина преди въвеждането им и са показали отрицателни резултати при серологично изследване за откриване на антитела срещу цял BoHV-1 на проба, взета не по-рано от 21 дни след началото на карантината; както и д) от началото на вземането на проби за изследването, посочено в буква в), всички въведени в животновъдния обект зародишни продукти от говеда идват от: i) животновъдни обекти, свободни от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит; или ii) одобрени животновъдни обекти за зародишни продукти 2 Чрез дерогация от точка 1 статутът „свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит“ може да бъде предоставен на животновъден обект, ако всички говеда идват от свободни от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит животновъдни обекти, разположени в държава членка или зона, свободна от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит, или в държава членка или зона, обхваната от одобрена програма за ликвидиране, при условие че отговарят на изискванията, посочени в раздел 2, букви в) и г), според случая Р а з д е л 2 З а п а з в а н е н а с т а т у т а Статутът „свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит“ може да бъде запазен в животновъден обект, в който се отглеждат говеда, само ако: а) продължават да се спазват изискванията, определени в раздел 1, точка 1, букви а), б) и д); б) е извършено серологично изследване за откриване на антитела срещу цял BoHV-1 или, ако е необходимо, на антитела срещу BoHV-1-gE, показало отрицателни резултати, като са взети под внимание предишни ваксинации с ваксини, отговарящи на изискванията на СРИВЖ, i) върху проби от кръв, мляко или месен сок, вземани ежегодно от всички говеда на възраст над 24 месеца; или ii) при животновъден обект, в който най-малко 30 % от говедата са дойни крави — поне веднъж годишно на: — сборни проби от мляко, взети най-малко трикратно през интервали от не по-малко от 3 месеца, от дойни крави, представляващи всички епидемиологични единици от животновъдния обект, както и — кръвни проби, взети от всички мъжки говеда за разплод на възраст над 24 месеца; или iii) при животновъден обект, в който по-малко от 5 % от отглежданите говеда са мъжки и най-малко 95 % от женските животни на възраст над 24 месеца са предназначени или се използват за производство на мляко — поне веднъж годишно на сборни проби мляко, взети най-малко шест пъти през интервали от не по-малко от 2 месеца от дойни крави, представляващи всички епидемиологични единици в животновъдния обект; или iv) при условие че статутът „свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит“ е бил запазен през последните 3 последователни години — ежегодно на проби от кръв или мляко, взети от такъв брой говеда, което трябва да позволява най-малко откриването с ниво на достоверност 95 % серопозитивни животни при болестност съгласно плана на изследването 10 %; или L 174/288 BG Официален вестник на Европейския съюз 3 6 2020 г v) ако животновъдният обект е разположен в държава членка или зона, свободна от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит — върху проби, взети в съответствие с глава 2, раздел 2, точка 1, буква б) или глава 2, раздел 2, точка 3, ако е целесъобразно в) в животновъдния обект са въвеждани само говеда, които не са били ваксинирани срещу инфекция с инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит, ако обектът е разположен в държава членка или зона: i) свободна от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит; или ii) където съществува забрана за ваксинация като част от стратегията за ликвидиране в рамките на одобрена програма за ликвидиране г) всички въведени говеда отговарят на изискванията, описани в раздел 1, точка 1, буква г), подточка ii), или идват от животновъдни обекти, свободни от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит, и са показали отрицателни резултати при серологично изследване за откриване на антитела срещу цял BoHV-1 или, ако е необходимо, на антитела срещу BoHV-1-gE в проба, взета в животновъдните обекти на произход в рамките на 15 дни преди изпращането им, когато: i) животновъдният обект е разположен в държава членка или зона, свободна от инфекциозен ринотрахеит по говедата/ инфекциозен пустулозен вулвовагинит, а животновъдните обекти на произход не са разположени в държава членка или зона, свободна от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит; или ii) животновъдният обект е разположен в държава членка или зона, обхваната от одобрена програма за ликвидиране, а животновъдните обекти на произход не са разположени в държава членка или зона, свободна от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит, нито са обхванати от одобрена програма за ликвидиране Р а з д е л 3 С п и р а н е и в ъ з с т а н о в я в а н е н а с т а т у т а 1 Статутът „свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит“ на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, трябва да бъде спрян, ако: а) не са изпълнени едно или повече от изискванията, определени в раздел 2; б) има съмнение за случай на инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит при някое от отглежданите в животновъдния обект говеда; 2 Статутът „свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит“ може да бъде възстановен само ако: а) са изпълнени изискванията, посочени в раздел 1, точка 1, букви б) и д) и в раздел 2, букви б), в) и г); б) резултатите от по-нататъшните проучвания потвърждават липсата на инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит и статутът на всички случаи на съмнение е бил определен Р а з д е л 4 О т н е м а н е и п о д н о в я в а н е н а с т а т у т а 1 Статутът „свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит“ на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, трябва да бъде отнет, ако: а) не са изпълнени едно или повече от изискванията, определени в раздел 2, след изтичането на посочения в член 20, параграф 3, буква б) максимален срок от спирането на статута; б) е бил потвърден случай на инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит при някое от оглежданите в животновъдния обект говеда 2 Ако статутът „свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит“ е бил отнет в съответствие с точка 1, буква а), той може да бъде подновен само ако са изпълнени изискванията, определени в раздел 1, точка 1, букви б) и д) и в раздел 2, букви б), в) и г) 3 Ако статутът „свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит“ е бил отнет в съответствие с точка 1, буква б), той може да бъде подновен само ако: а) са били отстранени всички потвърдени случаи; б) бил е проведен поне един от режимите на изследване, определени в раздел 1, точка 1, буква в), с отрицателни резултати, върху проби, взети не по-рано от 30 дни след отстраняването на последния потвърден случай 3 6 2020 г BG Официален вестник на Европейския съюз L 174/289 Държава членка или зона, свободна от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит ГЛАВА 2 Р а з д е л 1 П р е д о с т а в я н е н а с т а т у т а Статутът „свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит“ по отношение на отглеждани говеда може да бъде предоставен на държава членка или зона само ако: а) е било забранено ваксинирането на отглеждани говеда срещу инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит; както и б) най-малко 99,8 % от животновъдните обекти, представляващи най-малко 99,9 % от съответната популация на говеда, са свободни от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит Р а з д е л 2 З а п а з в а н е н а с т а т у т а 1 Статутът „свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит“ на държава членка или зона по отношение на отглеждани говеда може да бъде запазен само ако: а) продължават да се спазват изискванията, определени в раздел 1; както и б) се извършва годишен надзор на взети на случаен принцип проби, което трябва да позволява най-малко откриването с ниво на достоверност 95 % на инфектирани с BoHV-1 животновъдни обекти при болестност съгласно плана на изследването 0,2 % от животновъдните обекти, или на инфектирани с BoHV-1 говеда при болестност съгласно плана на изследването 0,1 % от популацията на говеда 2 Чрез дерогация от точка 1, буква а) използването на ваксинация съгласно СРИВЖ може да бъде разрешено от компетентния орган в случай на възникване на огнище, ако а) резултатите от епидемиологичното проучване и проучванията съгласно член 25 са показали, че само ограничен брой животновъдни обекти са били засегнати от огнището; б) използването на стратегия за ваксинация DIVA се ограничава до контрола на това огнище, ако се счете за необходимо от компетентния орган; в) г) говедата са ваксинирани съгласно СРИВЖ под надзора на компетентния орган и използването на ваксини, отговарящи на изискванията на СРИВЖ, е документирано за всяко отделно животно; ваксинираните съгласно СРИВЖ говеда се придвижват единствено директно до кланица или до животновъден обект в друга зона или държава членка, където не е въведена забрана за ваксинация 3 Чрез дерогация от точка 1, буква б) надзорът може да бъде извършен с цел ежегодно доказване на липсата на инфекция с BoHV-1, като се вземат под внимание системите на производство и установените рискови фактори, при условие че в продължение на 5 последователни години след предоставянето на статута „свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит“ в конкретната държава членка или зона не са били открити огнища ЧАСТ V ИНФЕКЦИЯ С ВИРУСА НА БОЛЕСТТА НА АУЕСКИ Животновъден обект, свободен от инфекция с вируса на болестта на Ауески ГЛАВА 1 Р а з д е л 1 П р е д о с т а в я н е н а с т а т у т а 1 Статутът „свободен от инфекция с вируса на болестта на Ауески“ може да бъде предоставен на животновъден обект, в който се отглеждат свине, само ако: а) през последните 12 месеца не е имало потвърден случай на инфекция с вируса на болестта на Ауески при свинете, отглеждани в животновъдния обект; L 174/290 BG Официален вестник на Европейския съюз 3 6 2020 г б) през последните 12 месеца нито едно животно от отглежданите в животновъдния обект свине не е било ваксинирано срещу болестта на Ауески; в) през последните 12 месеца свинете, отглеждани в животновъдния обект, са били подложени на един от следните режими на изследване, като са взети предвид предишните ваксинации съгласно СРИВЖ, като са направени серологични изследвания за откриване на антитела срещу вируса на болестта на Ауески или, ако е необходимо, на антитела срещу ADV-gE, показали отрицателни резултати, върху: i) проба от кръв или месен сок, взета от всяка свиня; или ii) проби от кръв или месен сок, взети двукратно през интервал от 2 до 3 месеца от такъв брой животни, който трябва да позволява най-малко откриването с ниво на достоверност 95 % на серопозитивни животни при болестност съгласно плана на изследването 10 % г) от началото на вземането на пробите, посочени в буква в), всички свине, въведени в животновъдния обект: i) идват от животновъдни обекти, свободни от инфекция с вируса на болестта на Ауески, и които, в случай че животновъдните обекти на произход са разположени в държава членка или зона, която не е свободна от инфекция с вируса на болестта на Ауески, нито обхватната от одобрена програма за ликвидиране, са показали отрицателни резултати при серологично изследване за откриване на антитела срещу цял вирус на болестта на Ауески или, при необходимост, на антитела срещу ADV-gE, след въвеждането им и преди предоставянето на статута „свободен от инфекция с вируса на болестта на Ауески“; или ii) са били поставени под карантина за период от най-малко 30 дни преди въвеждането им и са показали отрицателни резултати при серологично изследване за откриване на антитела срещу цял ADV, извършено двукратно през интервал от не по-малко от 30 дни между вземането на всяка проба Пробата за последното изследване трябва да е взета в срок от 15 дни преди изпращането; д) от началото на вземането на пробите, посочени в буква в), всички въведени в животновъдния обект зародишни продукти от свине идват от: i) животновъдни обекти, свободни от инфекция с вируса на болестта на Ауески; или ii) одобрени животновъдни обекти за зародишни продукти 2 Чрез дерогация от точка 1 статутът „свободен от инфекция с вируса на болестта на Ауески“ може да бъде предоставен на животновъден обект, ако всички свине идват от свободни от инфекция с вируса на болестта на Ауески животновъдни обекти, разположени в държава членка или зона, свободна от инфекция с вируса на болестта на Ауески, или в държава членка или зона, обхваната от одобрена програма за ликвидиране, при условие че отговарят на изискванията, посочени в раздел 2, буква г) Р а з д е л 2 З а п а з в а н е н а с т а т у т а Статутът „свободен от инфекция с вируса на болестта на Ауески“ на животновъден обект, в който се отглеждат свине, може да бъде запазен само ако: а) продължават да се спазват изискванията, определени в раздел 1, точка 1, букви а), б) и д); б) е извършено серологично изследване, с отрицателни резултати, на представителен брой проби от кръв или месен сок, взети от отглежданите в животновъдния обект свине, за да се потвърди липсата на инфекция с вируса на болестта на Ауески, въз основа на режим на изследване, при който се вземат предвид производственият цикъл и рискът от въвеждане на вируса на болестта на Ауески: i) в случай че всички отглеждани свине не са ваксинирани срещу болестта на Ауески — най-малко веднъж годишно с изследвания за откриване на антитела срещу цял вирус на болестта на Ауески; или ii) най-малко веднъж годишно с изследвания за откриване на антитела срещу цял вирус на болестта на Ауески и, ако е необходимо, с изследвания за откриване на антитела срещу ADV-gE; в) при условие че животновъдният обект е разположен в държава членка или зона, свободна от инфекция с вируса на болестта на Ауески, серологичното изследване, посочено в буква б), е извършено според изискванията в съответствие с надзора, предвиден в глава 2, раздел 2, точка 1, буква б) или в глава 2, раздел 2, точка 4, ако е целесъобразно; г) всички въведени свине: i) отговарят на изискванията, определени в раздел 1, точка 1, буква г), подточка ii); или 3 6 2020 г BG Официален вестник на Европейския съюз L 174/291 ii) идват от животновъдни обекти, свободни от инфекция с вируса на болестта на Ауески, и са били подложени на серологично изследване за антитела срещу цял вирус на болестта на Ауески, показало отрицателен резултат, извършено върху проба, взета в животновъдните обекти на произход в рамките на 15 дни преди изпращането им, в случаите, когато: — животновъдният обект е разположен в държава членка или зона, свободна от инфекция с вируса на болестта на Ауески, а животновъдните обекти на произход не са разположени в държава членка или зона, свободна от инфекция с вируса на болестта на Ауески; или — животновъдният обект е разположен в държава членка или зона, обхваната от одобрена програма за ликвидиране, а животновъдните обекти на произход не са разположени в държава членка или зона, свободна от инфекция с вируса на болестта на Ауески, нито са обхванати от одобрена програма за ликвидиране Броят на изследваните свине трябва да позволява най-малко откриването с ниво на достоверност 95 % на серопозитивни животни при болестност съгласно плана на изследването 10 % Чрез дерогация от първия абзац при свине на възраст под 4 месеца, родени от майки, които са ваксинирани съгласно СРИВЖ, може да се използва серологичното изследване за откриване на антитела срещу ADV-gE Р а з д е л 3 С п и р а н е и в ъ з с т а н о в я в а н е н а с т а т у т а 1 Статутът „свободен от инфекция с вируса на болестта на Ауески“ на животновъден обект, в който се отглеждат свине, трябва да бъде спрян, ако: а) вече не са изпълнени едно или повече от изискванията, определени в раздел 2; б) има съмнение за случай на инфекция с вируса на болестта на Ауески при животно от отглежданите в животновъдния обект свине 2 Статутът „свободен от инфекция с вируса на болестта на Ауески“ може да бъде възстановен само ако: а) са изпълнени изискванията, посочени в раздел 1, точка 1, букви б) и д) и раздел 2, букви б) или в), ако е целесъобразно, и буква г); б) резултатите от по-нататъшните проучвания потвърждават липсата на инфекция с вируса на болестта на Ауески и статутът на всички случаи на съмнение е бил определен Р а з д е л 4 О т н е м а н е и п о д н о в я в а н е н а с т а т у т а 1 Статутът „свободен от инфекция с вируса на болестта на Ауески“ на животновъден обект, в който се отглеждат свине, трябва да бъде отнет, ако: а) не са изпълнени едно или повече от изискванията, определени в раздел 2, след изтичането на посочения в член 20, параграф 3, буква б) максимален срок от спирането на статута; б) е бил потвърден случай на инфекция с вируса на болестта на Ауески при животно от отглежданите в животновъдния обект свине 2 Ако статутът „свободен от инфекция с вируса на болестта на Ауески“ е бил отнет в съответствие с точка 1, буква а), той може да бъде подновен само ако са изпълнени изискванията, определени в раздел 1, точка 1, букви б) и д) и раздел 2, букви б) или в), ако е целесъобразно, и буква г) 3 Ако статутът „свободен от инфекция с вируса на болестта на Ауески“ е бил отнет в съответствие с точка 1, буква б), той може да бъде подновен само ако са били отстранени всички свине в животновъдния обект Държава членка или зона, свободна от инфекция с вируса на болестта на Ауески ГЛАВА 2 Р а з д е л 1 П р е д о с т а в я н е н а с т а т у т а Статутът „свободен от инфекция с вируса на болестта на Ауески“ по отношение на отглеждани свине може да бъде предоставен на държава членка или зона само ако: а) е било забранено ваксинирането на отглеждани свине срещу болестта на Ауески през предходните 12 месеца; L 174/292 BG Официален вестник на Европейския съюз 3 6 2020 г б) е бил извършен надзор, за да се докаже, че в нито един животновъден обект в съответната държава членка или зона не е имало никакви клинични, вирусологични или серологични признаци за инфекция с вируса на болестта на Ауески най- малко в продължение на предходните 24 месеца; както и в) в случай че е известно наличието на инфекция с вируса на болестта на Ауески при дивите свине — са били въведени мерки за предотвратяване на предаването на вируса на болестта на Ауески от диви на отглеждани свине Р а з д е л 2 З а п а з в а н е н а с т а т у т а 1 Статутът „свободен от инфекция с вируса на болестта на Ауески“ на държава членка или зона по отношение на отглеждани свине може да бъде запазен само ако: а) продължават да се спазват изискванията, определени в раздел 1, букви а) и в); както и б) се извършва годишен надзор въз основа на вземане на проби на случаен принцип, за да се позволи най-малко откриването с ниво на достоверност 95 % на животновъдните обекти, инфектирани с вируса на болестта на Ауески, при болестност съгласно плана на изследването 0,2 % Броят на пробите от кръв или месен сок, взети от отглежданите в даден животновъден обект свине, трябва да позволява най-малко откриването с ниво на достоверност 95 % на серопозитивни животни при болестност съгласно плана на изследването 20 % 2 Чрез дерогация от точка 1 статутът „свободен от инфекция с вируса на болестта на Ауески“ при популацията на свинете в дадена държава членка или зона може да бъде запазен в случай на възникване на огнище, ако: а) са били отстранени всички свине в засегнатите животновъдни обекти; б) компетентният орган е извършил епидемиологично проучване и проучвания, включително клиничен преглед и серологично или вирусологично изследване: i) във всички животновъдни обекти, където се отглеждат свине, които са били в пряк или непряк контакт със инфектирания животновъден обект, за да отхвърли възможността за инфекция; и ii) във всички животновъдни обекти, в които се отглеждат свине, разположени в радиус от най-малко 2 km от инфектирания животновъден обект, за да се докаже, че тези животновъдни обекти не са инфектирани Броят на пробите от кръв или месен сок, взети от отглежданите в тези животновъдни обекти свине, трябва да позволява най-малко откриването с ниво на достоверност 95 % на серопозитивни животни при болестност съгласно плана на изследването 10 %; или iii) в случай че е използвана ваксинация съгласно СРИВЖ — извършено е двукратно серологично изследване за антитела срещу ADV-gE през интервал от 2 месеца в животновъдни обекти, в които се отглеждат свине и които са разположени в радиуса, в който е направена ваксинацията, от инфектирания животновъден обект, за да се докаже липсата на инфекция; в) г) резултатът от проучването съгласно буква б) показва, че само ограничен брой животновъдни обекти са били засегнати от огнището; във всеки един инфектиран с вируса на болестта на Ауески животновъден обект незабавно са били приложени съответните мерки за контрол, посочени в член 24, включително, когато е необходимо, ваксинация с ваксини, отговарящи на изискванията на СРИВЖ 3 Чрез дерогация от раздел 1, буква а) използването на ваксинация съгласно СРИВЖ може да бъде разрешено от компетентния орган в случай на възникване на огнище, посочено в част 2, ако: а) нейното използване се ограничава до контрола на това огнище, ако се счете за необходимо от компетентния орган; б) в) свинете са ваксинирани съгласно СРИВЖ под надзора на компетентния орган и използването на ваксини, отговарящи на изискванията на СРИВЖ, е документирано за всяко отделно животно; ваксинираните съгласно СРИВЖ свине се придвижват единствено директно до кланица или до животновъден обект в друга държава членка или зона, където не е въведена забрана за ваксинация 4 Чрез дерогация от точка 1, буква б) надзорът може да бъде извършван с цел ежегодно доказване на липсата на инфекция с вируса на болестта на Ауески, като се вземат под внимание системите на производство и установените рискови фактори, при условие че не са били открити огнища в продължение на 2 последователни години след предоставянето на статута „свободен от инфекция с вируса на болестта на Ауески“ в конкретната държава членка или зона 3 6 2020 г BG Официален вестник на Европейския съюз L 174/293 ЧАСТ VI ВИРУСНА ДИАРИЯ ПО ГОВЕДАТА ГЛАВА 1 Животновъден обект, свободен от вирусна диария по говедата Р а з д е л 1 П р е д о с т а в я н е н а с т а т у т а 1 Статутът „свободен от вирусна диария по говедата (ВДГ)“ може да бъде предоставен на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, само ако: а) през последните 18 месеца не е имало потвърден случай на вирусна диария по говедата при говедата, отглеждани в животновъдния обект; б) отглежданите в животновъдния обект говеда са били подложени най-малко на един от следните режими на изследване, като са взети предвид евентуални предишни ваксинации: i) били са изследвани проби от всички говеда за откриване на антиген или геном на вируса на вирусната диария по говедата, като са показали отрицателни резултати Най-малко от всички телета, родени през предходните 12 месеца, пробите трябва да са били взети след или едновременно с официалната идентификация, но не по-късно от 20 дни след раждането Майките на телетата, показали отрицателни резултати, не е необходимо да се изследват; ii) били са направени серологични изследвания за откриване на антитела срещу вирус на вирусна диария по говедата, с отрицателни резултати, върху проби от говедата, които са били отглеждани в животновъдния обект в продължение на най-малко 3 месеца преди изследването, взети поне трикратно в продължение на не по-малко от 12 месеца през интервали от най-малко 4 месеца Броят на изследваните животни трябва да позволява най-малко откриването с ниво на достоверност 95 % на серопозитивни животни при болестност съгласно плана на изследването 50 %, като трябва да бъде най-малко пет или всички животни, ако броят на отглежданите животни е по-малък от пет; В случай че говедата в животновъдния обект са отглеждани в отделни групи без пряк контакт между групите, трябва да бъде изследван съответен брой проби от животните от всяка група; iii) била е прилагана комбинация от режимите на изследване, определени в подточки i) и ii), в продължение на не по-малко от 12 месеца Капацитетът на комбинирания режим на изследване за установяването на болестта трябва да е еквивалентен на капацитета на режимите на изследване, посочени в подточки i) и ii); в) от началото на вземането на пробите, посочени в точка 1, буква б), всички говеда, въведени в животновъдния обект: i) идват от животновъдни обекти, свободни от вирусна диария по говедата, разположени в държава членка или зона, свободна от вирусна диария по говедата; или ii) идват от животновъдни обекти, свободни от вирусна диария по говедата, където — през последните 4 месеца са извършвани серологичните изследвания, посочени в глава 1, раздел 2, точка 1, буква в), подточка ii) или iii), показали отрицателни резултати; или — преди изпращането им са били изследвани поотделно, за да се изключи пренасяне на вируса на вирусната диария по говедата в животновъдния обект по местоназначение, като се вземат предвид данните от предишни изследвания и ако е от значение, стадия на бременността на животното; или iii) са показали отрицателни резултати при изследване за антиген или геном на вируса на вирусната диария по говедата, както и — са били поставени под карантина в продължение най-малко на 21 дни преди изпращането им, а при бременни майки — са показали отрицателни резултати за антитела срещу вируса на вирусната диария по говедата от проби, взети след не по-малко от 21 дни карантина; или — са показали положителни резултати за антитела срещу вируса на вирусната диария по говедата преди изпращането им или, при бременни майки — преди осеменяването, предхождащо настоящата бременност; L 174/294 BG Официален вестник на Европейския съюз 3 6 2020 г г) от началото на вземането на проби за изследването, посочено в точка 1, буква б), всички въведени в животновъдния обект зародишни продукти от говеда идват от: i) животновъдни обекти, свободни от вирусна диария по говедата; или ii) одобрени животновъдни обекти за зародишни продукти 2 Чрез дерогация от точка 1 статутът „свободен от вирусна диария по говедата“ може да бъде предоставен на даден животновъден обект, ако: а) б) всички говеда идват от животновъдни обекти, свободни от вирусна диария по говедата, разположени в държава членка или зона, свободна от вирусна диария по говедата, или в държава членка или зона, обхваната от одобрена програма за ликвидиране, и отговарят на изискванията, определени в точка 1, буква в), ако е относимо; или всички говеда идват от животновъдни обекти, свободни от вирусна диария по говедата, не са предназначени за разплод и статутът „свободен от вирусна диария по говедата“ на животновъдния обект е запазен в съответствие с раздел 2, точка 2 Р а з д е л 2 З а п а з в а н е н а с т а т у т а 1 Статутът „свободен от вирусна диария по говедата“ на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, може да бъде запазен само ако: а) продължават да се спазват изискванията, определени в раздел 1, точка 1, букви а), в) и г); б) нито едно животно от говедата не е било ваксинирано срещу вирусна диария по говедата, откакто на животновъдния обект е бил предоставен статутът „свободен от вирусна диария по говедата“; в) е проведен поне един от следните режими на изследване, показал отрицателни резултати: i) всяко новородено теле е показало отрицателни резултати за антиген или геном на вируса на вирусната диария по говедата при изследване на проба, взета след или едновременно с официалната идентификация, но не по-късно от 20 дни след раждането; ii) поне веднъж годишно са извършвани серологични изследвания за откриване на антитела срещу вируса на вирусната диария по говедата върху проби, взети от говеда, които са били отглеждани в животновъдния обект в продължение на най-малко 3 месеца преди изследването Броят на изследваните животни трябва да позволява най-малко откриването с ниво на достоверност 95 % на серопозитивни животни при болестност съгласно плана на изследването 50 %, като трябва да бъде най-малко пет или всички животни, ако броят на отглежданите животни е по-малък от пет; В случай че говедата в животновъдния обект са отглеждани в отделни групи без пряк контакт между групите, трябва да бъде изследван съответен брой проби от животните от всяка група; iii) прилагана е комбинация от режимите на изследване, определени в подточки i) и ii) Капацитетът на комбинирания режим на изследване за установяването на болестта трябва да е еквивалентен на капацитета на режимите на изследване, посочени в подточки i) и ii); iv) ако животновъдният обект е разположен в държава членка или зона, свободна от вирусна диария по говедата, са направени изследвания върху проби, взети в съответствие с глава 2, раздел 2, точка 1, буква б) или в глава 2, раздел 2, точка 3, ако е целесъобразно; г) в животновъдния обект са въведени само говеда, които не са били ваксинирани срещу вирусна диария по говедата, ако животновъдният обект е разположен в държава членка или зона, свободна от вирусна диария по говедата 2 Чрез дерогация от точка 1 статутът „свободен от вирусна диария по говедата“ на даден животновъден обект, посочен в раздел 1, точка 2, буква б), може да бъде запазен без изследване на говедата в съответствие с точка 1, буква в), ако: а) продължават да се спазват изискванията, определени в раздел 1, точка 2, буква б); б) в) говедата не се използват за разплод; говедата нямат контакт с животни, които са предназначени или се използват за разплод и се движат от конкретния животновъден обект до дадена кланица: i) директно или ii) посредством операция по събиране, извършвана в същата държава членка или зона, като се събират само животни, които отговарят на изискванията в букви б) и в) и са с произход от животновъдни обекти, които отговарят на изискванията в буква а) 3 6 2020 г BG Официален вестник на Европейския съюз L 174/295 Р а з д е л 3 С п и р а н е и в ъ з с т а н о в я в а н е н а с т а т у т а 1 Статутът „свободен от вирусна диария по говедата“ на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, трябва да бъде спрян, ако: а) не са изпълнени едно или повече от изискванията, определени в раздел 2; б) има съмнение за случай на вирусна диария по говедата при животно от отглежданите в животновъдния обект говеда; 2 Статутът „свободен от вирусна диария по говедата“ може да бъде възстановен само ако: а) са изпълнени изискванията, посочени в раздел 1, точка 1, букви в) и д) и в раздел 2, точка 1, букви б), в) и г) и, ако е целесъобразно, раздел 2, точка 2 б) резултатите от по-нататъшните проучвания потвърждават липсата на вирусна диария по говедата и статутът на всички случаи на съмнение е бил определен Р а з д е л 4 О т н е м а н е и п о д н о в я в а н е н а с т а т у т а 1 Статутът „свободен от вирусна диария по говедата“ на животновъден обект, в който се отглеждат говеда, трябва да бъде отнет, ако: а) не са изпълнени едно или повече от изискванията, определени в раздел 2, след изтичането на посочения в член 20, параграф 3, буква б) максимален срок от спирането на статута; б) е бил потвърден случай на вирусна диария по говедата при някое от отглежданите в животновъдния обект говеда 2 Ако статутът „свободен от вирусна диария по говедата“ е бил отнет в съответствие с точка 1, буква а), той може да бъде подновен само ако са изпълнени изискванията, определени в раздел 1, точка 1, букви в) и д) и в раздел 2, точка 1, букви б), в) и г) и, ако е целесъобразно, в раздел 2, точка 2 3 Ако статутът „свободен от вирусна диария по говедата“ е бил отнет в съответствие с точка 1, буква б), той може да бъде подновен само ако: а) б) в) са били отстранени всички животни, показали положителен резултат за вируса на вирусната диария по говедата; е бил определен статутът по отношение на инфекцията с вируса на вирусната диария по говедата на всяко животно от отглежданите в животновъдния обект говеда; всички телета, които може да са били инфектирани с вируса на вирусната диария по говедата в утробата, са били родени и държани в изолация, докато покажат отрицателни резултати за антиген или геном на вируса на вирусната диария по говедата Държава членка или зона, свободна от вирусна диария по говедата ГЛАВА 2 Р а з д е л 1 П р е д о с т а в я н е н а с т а т у т а Статутът „свободен от вирусна диария по говедата“ по отношение на отглеждани говеда може да бъде предоставен на държава членка или зона само ако: а) е било забранено ваксинирането на отглеждани говеда срещу вирусна диария по говедата; б) поне през предходните 18 месеца не е имало потвърден случай на вирусна диария по говедата при отглеждани говеда; както и в) най-малко 99,8 % от животновъдните обекти, представляващи най-малко 99,9 % от популацията на говедата, са свободни от инфекция с вирусна диария по говедата Р а з д е л 2 З а п а з в а н е н а с т а т у т а 1 Статутът „свободен от вирусна диария по говедата“ на държава членка или зона по отношение на отглеждани говеда може да бъде запазен само ако: а) продължават да се спазват изискванията, определени в раздел 1, букви а) и в); както и L 174/296 BG Официален вестник на Европейския съюз 3 6 2020 г б) се извършва годишен надзор, с които трябва да се позволява най-малко откриването с ниво на достоверност 95 % на инфектирани с вируса на вирусната диария по говедата животновъдни обекти при болестност съгласно плана на изследването 0,2 % от животновъдните обекти, или на инфектирани с вируса на вирусната диария по говедата говеда при болестност съгласно плана на изследването 0,1 % от популацията на говеда 2 Чрез дерогация от точка 1, буква а) използването на ваксинация може да бъде разрешено от компетентния орган в случай на възникване на огнище, ако: а) б) резултатите от епидемиологичното проучване и проучванията съгласно член 25 показват, че само ограничен брой животновъдни обекти са били засегнати от огнището; за овладяването на това огнище компетентният орган е счел за необходимо да бъдат ваксинирани само ограничен брой говеда под неговия надзор и използването на ваксинация е документирано за всяко отделно животно 3 Чрез дерогация от точка 1, буква б) надзорът може да бъде извършван с цел ежегодно доказване на отсъствието на вирусна диария по говедата, като се вземат под внимание системите на производство и установените рискови фактори, при условие че не са откривани огнища в продължение на 5 последователни години след предоставянето на статута „свободен от вирусна диария по говедата“ в конкретната държава членка или зона 3 6 2020 г BG Официален вестник на Европейския съюз L 174/297 СПЕЦИФИЧНИ ЗА ВСЕКА ОТДЕЛНА БОЛЕСТ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕТО И ПОДДЪРЖАНЕТО НА СТАТУТА „СВОБОДЕН ОТ БОЛЕСТ“ НА РАВНИЩЕТО НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ ИЛИ ЗОНИТЕ ПРИЛОЖЕНИЕ V ЧАСТ I ИНФЕКЦИЯ С ВИРУСА НА БЯС ГЛАВА 1 Технически изисквания за ваксинацията срещу бяс Р а з д е л 1 В а к с и н а ц и я н а о т г л е ж д а н и ж и в о т н и 1 За целите на програмите за ликвидиране на инфекция с вируса на бяс ваксинация срещу бяс трябва да се извършва само на домашни любимци, които са идентифицирани, и тя да отговаря на изискванията, определени в приложение III към Регламент (ЕС) № 576/2013 на Европейския парламент и на Съвета
2 За целите на програмите за ликвидиране на инфекция с вируса на бяс ваксинацията срещу бяс на отглеждани животни, различни от посочените в първия параграф, трябва да е основана на риска и да се извършва с цел защита на хората от излагането им на вируса на бяс, като се използват ваксини, които отговарят на изискванията, определени в точка 1, букви а) и б) от приложение III към Регламент (ЕС) № 576/2013 на Европейския парламент и на Съвета Р а з д е л 2 В а к с и н а ц и я н а д и в и ж и в о т н и 1 За целите на програмите за ликвидиране на инфекция с вируса на бяс пероралната ваксинация на диви животни срещу инфекция с вируса на бяс трябва:
да бъде организирана и осъществена като редовни планирани или извънредни кампании, като се взема под внимание оценката на риска, предвидена в член 32, параграф 2, буква а);
да бъде предмет на адекватно разпространение на ваксината от гледна точка на своевременността и покритието на областта на ваксинация, като се вземат предвид биологичните характеристики на целевата животинска популация, епидемиологичната обстановка и топографските особености на областта;
да бъде подложена на оценка на правилното географско разпределение на примамките, с помощта на географски информационни системи, извършвана с честота, която да позволява предприемането на корективни мерки, ако това е необходимо; и да бъде подложена на наблюдение на ефективността от ваксинацията, което може да включва установяването на наличието на биомаркер и серологичното изследване при мъртви животни от целевата животинска популация за ваксинацията 2 За целите на програмите за ликвидиране на инфекция с вируса на бяс ваксинацията на популациите на безстопанствени кучета срещу инфекция с вируса на бяс трябва:
да бъде организирана и осъществена, ако е необходимо, като част от мерките за контрол и управление на популациите на безстопанствени кучета, като се взема под внимание оценката на риска, предвидена в член 32, параграф 2, буква а);
да отговаря на изискванията в раздел 1 Държава членка или зона, свободна от инфекция с вируса на бяс ГЛАВА 2 Р а з д е л 1 П р е д о с т а в я н е н а с т а т у т а 1 Статутът „свободен от инфекция с вируса на бяс“ може да бъде предоставен на държава членка или зона само ако:
е бил осъществяван надзор в съответствие с изискванията, определени в член 3, параграф 1, поне в продължение на последните 24 месеца; както и
Регламент (ЕС) № 576/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г относно движението с нетърговска цел на домашни любимци и за отмяна на Регламент (ЕО) № 998/2003 (ОВ L 178, 28 6 2013 г , стр 1) L 174/298 BG Официален вестник на Европейския съюз 3 6 2020 г
не е имало потвърден случай на инфекция с вируса на бяс в целевата животинска популация през последните 24 месеца 2 Чрез дерогация от точка 1, буква б), ако е бил потвърден случай на инфекция с вируса на бяс, статутът може да бъде предоставен, ако случаят на инфекция не е възникнал в държавата членка или в зоната; както и ако:
случаят е бил официално потвърден и не може да е възникнала епидемиологична връзка, довела до появата на допълнителен случай, което включва откриване на случая на граничен контролен пункт, или в обект за карантина или в карантинни съоръжения в обособен специализиран животновъден обект; или
може да е възникнала епидемиологична връзка, но не е бил открит допълнителен случай на заразяване чрез повишен надзор и епидемиологично проучване и проучвания, извършени през 6-те месеца след смъртта на заразеното животно Р а з д е л 2 З а п а з в а н е н а с т а т у т а Статутът „свободен от инфекция с вируса на бяс“ на държава членка или зона може да бъде запазен само ако:
е осъществяван надзор в съответствие с изискванията, определени в член 3, параграф 1, с цел ранно откриване на болестта; както и
не е имало потвърден случай на инфекция с вируса на бяс в целевата животинска популация или на възникване на зараза и са били спазени условията, определени в раздел 1, точка 2 ИНФЕКЦИЯ С ВИРУСА НА БОЛЕСТТА СИН ЕЗИК (СЕРОТИПОВЕ 1—24) ЧАСТ II ГЛАВА 1 Минимални изисквания за надзора Р а з д е л 1 Н а д з о р з а о т к р и в а н е т о н а с е р о т и п о в е н а в и р у с а н а б о л е с т т а с и н е з и к , к о и т о н е с а д о к л а д в а н и п р е з п р е д х о д н и т е 2 г о д и н и 1 В надзора върху инфекцията с вируса на болестта син език (серотипове 1—24) с цел гарантиране на ранното откриване на внасянето или повторното възникване на инфекция с всеки от серотиповете 1—24 на вируса на болестта син език, които не са били докладвани през предходните 2 години, трябва да се включва:
общи изисквания за надзор съгласно предвиденото в член 3, параграф 1, буква а); активен надзор съгласно предвиденото в раздел 4 2 Планирането на надзора, предвиден в точка 1, трябва да бъде насочено към:
риска от инфекция с ограничени клинични прояви;
риска от внасяне на серотипове на вируса на болестта син език, свързан с разпространението на всеки от серотиповете 1—24 в околностите; както и
всеки друг установен рисков фактор от значение за внасянето на всеки от серотипове 1—24 на вируса на болестта син език, който не е докладван през предходните 2 години 3 Надзорът в съседна(и) на всяка инфектирана държава членка, зона или трета държава област(и) трябва бъде засилен на площ до 150 km от границата с тази държава членка, зона или трета държава Очертаването на областта на засилен надзор може да бъде адаптирано към съответните екологични или географски особености, които биха могли за улеснят или прекъснат предаването на вируса на болестта син език, или адаптирано в резултат от прилагането на мерките за контрол на болестта, обуславящо избора между по-голямо или по-малко разстояние 4 Предвиденият в точка 1, буква б) и точка 3 надзор трябва да позволява най-малко откриването с ниво на достоверност 95 % на инфекцията в целевата животинска популация при болестност съгласно плана на изследването 5 %, освен ако в глава 4, раздел 2 е посочено друго 3 6 2020 г BG Официален вестник на Европейския съюз L 174/299 Н а д з о р с ц е л о п р е д е л я н е н а р а з м е р а н а и н ф е к ц и я т а Р а з д е л 2 1 В надзора върху инфекцията с вируса на болестта син език с цел гарантиране на своевременното очертаване на разпространяването на заразата при наличието на един или повече серотипове на вируса на болестта син език и, ако е необходимо, с цел мониторинг на равнището на разпространение трябва да бъдат включени:
общи изисквания за надзор съгласно предвиденото в член 3, параграф 1, буква а); както и активен надзор съгласно предвиденото в раздел 4 2 При планирането на надзора, предвиден в точка 1, трябва да се вземе предвид: цялата налична информация относно епидемиологията на болестта и биологичните особености на вектор, който се среща често на територията 3 Болестността съгласно плана на изследването при надзора, предвиден в точка 1, трябва да бъде адаптирана към епидемиологичната обстановка, като се вземат предвид рисковите фактори, като например целевата животинска популация и популацията на вектора на болестта Н а д з о р с ц е л д о к а з в а н е н а л и п с а н а и н ф е к ц и я с в и р у с а н а б о л е с т т а с и н е з и к 1 Надзорът на инфекцията с вируса на болестта син език с цел доказване на липсата на инфекция с който и да било от серотипове 1—24, която е била открита по-рано на територията, трябва да включва: Р а з д е л 3
общи изисквания за надзор съгласно предвиденото в член 3, параграф 1, буква а); както и активен надзор съгласно предвиденото в раздел 4 2 Планирането на надзора, предвиден в точка 1, трябва да бъде насочено към:
риска от инфекция с ограничени клинични прояви;
цялата налична информация относно епидемиологията на болестта и биологичните особености на вектор, който се среща често на територията; както и
всеки конкретен риск от упорито запазване на установената инфекция 3 Предвиденият в точка 1, буква б) надзор трябва да позволява най-малко откриването с ниво на достоверност 95 % на инфекцията в целевата животинска популация при болестност съгласно плана на изследването 1 % Р а з д е л 4 И з и с к в а н и я п о о т н о ш е н и е н а а к т и в н и я н а д з о р н а и н ф е к ц и я с в и р у с а н а б о л е с т т а с и н е з и к 1 Географските единици, посочени в член 40, параграф 1, буква а), трябва да бъдат на базата на мрежа от 45 km на 45 km и да могат да бъдат адаптирани към:
епидемиологичната обстановка, бързината на разпространяване на инфекцията и формата и размера на зоните, обхванати от програмата за ликвидиране в случай на потвърждение на инфекцията; както и
зоните в съответствие с член 13, параграф 2, буква б) 2 Активният надзор трябва да е въз основа на една от следните дейности или на комбинация от тях:
наблюдение на контролни животни, при което се използва серологично или вирусологично изследване; както и
структурни проучвания за разпространението въз основа на стратегия за вземане на проби на случаен принцип или въз основа на риска, като се използва серологично или вирусологично изследване; 3 Тези проби трябва да бъдат вземани с честота:
поне веднъж годишно през периода от годината, когато е най-вероятно да бъде открита инфекция или сероконверсия; както и
ежемесечно през активния сезон на вектора, като е необходима редовна информация поради риска от разпространяване на инфекцията L 174/300 BG Официален вестник на Европейския съюз 3 6 2020 г 4 Животните, от които се вземат проби, трябва:
да не са ваксинирани срещу серотипа(овете) на вируса на болестта син език, обект на надзора; вече да не са под въздействието на имунитета, предаден от майката, в случай че майка им е била ваксинирана или инфектирана; да са пребивавали достатъчно дълго време в съответната географска единица и да не са били защитени от излагане на въздействието на вектора; да са от представителен характер за географското разпределение на целевата животинска популация в съответната географска единица; както и
да са първоначално серонегативни, когато надзорът е въз основа на серологично изследване на контролни животни 5 Размерът на пробата във всяка географска единица трябва да се изчислява в съответствие с болестността съгласно плана на изследването въз основа на целите, определени в раздели 1—3 6 Когато надзорът трябва да бъде адаптиран, както е предвидено в член 43, параграф 2, буква в), в него трябва да се включва най-малко проучване относно:
въведените животни, което: i) трябва да е въз основа на вземането на проби и изследването на всички въведени животни; ii) трябва да се извършва възможно най-скоро след тяхното въвеждане; или
обхваща целевата животинска популация, която е в най-голям риск поради евентуалното разпространение на вируса, като надзорът: i) трябва да позволява най-малко откриването с ниво на достоверност 95 % на инфекция с вируса на болестта син език при болестност съгласно плана на изследването 5 %; ii) трябва или — да не се извършва, преди да са изминали 21 дни след въвеждането на животните, ако проучването е еднократно; или — да се извършва с честота, адаптирана към честотата на движението на животните, които могат да застрашат здравния статус Проучването не се изисква, ако честотата на вземането на проби се определя в съответствие с точка 3, буква б) Р а з д е л 5 Е н т о м о л о г и ч е н н а д з о р 1 Ентомологичният надзор трябва да се състои от най-малко една активно действаща годишна програма за улавяне на вектора на болестта посредством постоянно поставени уловители с аспирация, предназначени за определяне на динамиката на популацията на вектора и, ако е целесъобразно, на периода, свободен от вектори 2 Уловителите с аспирация, оборудвани с ултравиолетов светлинен източник, трябва да бъдат използвани в съответствие с предварително установените протоколи; те трябва да бъдат пускани в действие през цялата нощ и да работят поне:
една нощ седмично през месеца преди очакваното начало и през месеца преди очаквания край на периода, свободен от вектори; както и
една нощ месечно през периода, свободен от вектори Въз основа на получените доказателства през първите 3 години от функционирането на уловителите с аспирация честотата на тяхното действие може да бъде коригирана 3 Най-малко един уловител с аспирация трябва да бъде поставен във всяка географска единица, посочена в член 40, параграф 1, буква а), по цялата зона, в която през определен сезон не се наблюдава болестта син език Количеството насекоми, събрани в уловителите с аспирация, трябва да бъде изпратено в специализирана лаборатория, в която да е възможно да се преброят и идентифицират видовете или комплексите, за които има съмнение, че са вектори 4 Когато ентомологичният надзор е организиран в контекста на определянето на период, свободен от вектори, с оглед на тълкуването на резултатите трябва да се определи максимален праг на куликоидите При липса на солидно доказателство в подкрепа на определянето на максималния праг, като максимален праг трябва да се използва пълното отсъствие на екземпляри от вида Culicoides imicola и наличието на по-малко от пет раждали куликоиди на уловител 3 6 2020 г BG Официален вестник на Европейския съюз L 174/301 ГЛАВА 2 Движение на животни и зародишни продукти Р а з д е л 1 Д в и ж е н и е н а ж и в о т н и 1 Животните идват от държава членка или зона, свободна от инфекция с вируса на болестта син език, и не са ваксинирани с жива ваксина срещу инфекция с вируса на болестта син език през последните 60 дни преди датата на движението 2 Животните идват от държава членка или зона, обхваната от програмата за ликвидиране, и е спазено поне едно от следните изисквания:
животните са били отглеждани в държава членка или зона, в която не се наблюдава болестта син език през определен сезон, в съответствие с член 40, параграф 3: i) в продължение на най-малко 60 дни преди датата на движението; ii) в продължение на най-малко 28 дни преди датата на движението и са били подложени на серологично изследване, с отрицателни резултати, проведено върху проби, взети най-малко 28 дни след датата на въвеждане на животното в държавата членка или зоната, в която не се наблюдава болестта син език през определен сезон; или iii) в продължение на най-малко 14 дни преди датата на движението и са били подложени на изследване с PCR, с отрицателни резултати, проведено върху проби, взети най-малко 14 дни след датата на въвеждане на животното в държавата членка или зоната, в която не се наблюдава болестта син език през определен сезон;
животните са били защитени от нападения на вектори по време на транспортирането до местоназначението и са отглеждани защитени от нападения на вектори в защитен от вектори животновъден обект: i) в продължение на най-малко 60 дни преди датата на движението; или ii) в продължение на най-малко 28 дни преди датата на движението и са били подложени на серологично изследване, с отрицателни резултати, проведено върху проби, взети най-малко 28 дни след началото на периода на защита от нападения на вектори; или iii) в продължение на най-малко 14 дни преди датата на движението и са били подложени на изследване с PCR, с отрицателни резултати, проведено върху проби, взети най-малко 14 дни след началото на периода на защита срещу нападения на вектори на болестта:
животните са били ваксинирани срещу всички серотипове 1—24 на вируса на болестта син език, за които е докладвано през последните 2 години в конкретната държава членка или зона, те са в периода на имунитет, гарантиран от спецификациите на ваксината, и отговарят на поне едно от следните изисквания: i) били са ваксинирани повече от 60 дни преди датата на движението; или ii) са били ваксинирани с инактивирана ваксина и подложени на изследване с PCR, с отрицателни резултати, проведено върху проби, взети най-малко 14 дни след създаването на имунната защита, предвидена в спецификациите на ваксината;
животните са били подложени на серологично изследване, с положителни резултати, с което може да се открият специфични антитела срещу всички серотипове 1—24 на вируса на болестта син език, за които е докладвано през последните 2 години в съответната държава членка или зона, и: i) серологичното изследване е било проведено върху проби, взети най-малко 60 дни преди датата на движението; или ii) серологичното изследване е било проведено върху проби, взети най-малко 30 дни преди дата на движението, и животните са били подложени на изследване с PCR, с отрицателни резултати, проведено върху проби, взети не по-рано от 14 дни преди датата на движението 3 Животните идват от държава членка или зона, която не е със статут на свободна от вируса на болестта син език, нито е обхваната от програма за ликвидиране на инфекция срещу болестта син език, както и:
те отговарят на посоченото в точка 2, буква б); или L 174/302 BG Официален вестник на Европейския съюз 3 6 2020 г
животните са били отглеждани най-малко през последните 60 дни преди заминаването в област с радиус най-малко 150 km от животновъдния обект, в който са отглеждани, или в държава членка, в която е бил извършен надзор в съответствие с изискванията, определени в глава 1, раздели 1 и 2, най-малко 60 дни преди заминаването, както и: i) те са били ваксинирани в съответствие с точка 2, буква в) срещу всички серотипове 1—24 на вируса на болестта син език, за които е докладвано през последните 2 години в област с радиус най-малко 150 km от центъра на мястото, където са отглеждани животните; или ii) те са били имунизирани в съответствие с точка 2, буква г) срещу всички серотипове 1—24 на вируса на болестта син език, за които е докладвано през последните 2 години в област с радиус най-малко 150 km от центъра на мястото, където са отглеждани животните 4 Животните идват от държава членка или зона, която не е със статут „свободна от вируса на болестта син език“, и са предназначени за незабавно клане, като се прилагат следните изисквания:
да не е било съобщавано за случай на инфекция с вируса на болестта син език в животновъдния обект на произход в продължение на най-малко 30 дни преди датата на движението;
животните се транспортират директно от държавата членка или зоната на произход до кланицата по местоназначение, където биват заклани в рамките на 24 часа след пристигането;
операторът на животновъдния обект на произход е уведомил оператора на кланицата по местоназначение за движението най-малко 48 часа преди натоварването на животните 5 Животните идват от държава членка или зона, която не е със статут на свободна от вируса на болестта син език, нито е обхваната от програма за ликвидиране на инфекция срещу болестта син език, и отговарят на изискванията, посочени в точка 2, буква а) 6 Животните идват от държава членка или зона, която не е със статут на свободна от вируса на болестта син език и:
са били предпазени от нападения на вектори чрез инсектициди или репеленти в продължение най-малко на 14 дни преди датата на движението; и
през този период те са били подложени на изследване с PCR, с отрицателни резултати, проведено върху проби, взети най-малко 14 дни след датата, на която е започнала защитата срещу нападения на вектори на болестта 7 Животните отговарят на специални ветеринарно-здравни изисквания, определени от компетентния орган, за да се гарантира, че имат достатъчна имунологична защита преди заминаването 8 Животните отговарят на което и да било от изискванията, предвидени в точки 2, 3, 5, 6 или 7, само по отношение на серотиповете на болестта син език, за които е докладвано през последните 2 години в държавата членка или зоната на произход, но не и в държавата членка или зоната по местоназначение през същия период Р а з д е л 2 Д в и ж е н и е н а з а р о д и ш н и п р о д у к т и 1 Животните донори са били отглеждани в продължение на най-малко 60 дни преди и по време на събирането на зародишни продукти в държава членка или зона, свободна от инфекция с вируса на болестта син език 2 Зародишните продукти идват от държава членка или зона, обхваната от програмата за ликвидиране на инфекция с вируса на болестта син език, и е изпълнено поне едно от изискванията за спермата, посочени в буква а), за получените in vivo ембриони от говеда — в буква б), или за различни от получените in vivo ембриони от говеда и за овоцитите — в буква в):
спермата е била получена от животни донори, отговарящи на поне едно от следните изисквания: i) били са защитени от нападения на вектори в защитен от вектори животновъден обект в продължение на най- малко 60 дни преди началото и по време на събирането на спермата; ii) били са отглеждани в държава членка или зона, в която не се наблюдава болестта син език през определен сезон, в продължение на най-малко 60 дни преди началото и по време на събирането на спермата; iii) били са подложени на серологично изследване, показало отрицателни резултати и проведено върху проби, взети между 28 и 60 дни от датата на всяко събиране на спермата; 3 6 2020 г BG Официален вестник на Европейския съюз L 174/303 iv) са били подложени на пряк диагностичен метод, показал отрицателни резултати и проведен върху проби, взети: — при първоначалното и последното събиране на спермата за изследване; както и — през периода на събиране на сперма: най-малко на всеки 7 дни при изследване за изолиране на вируса или най-малко на всеки 28 дни при изследване с PCR;
получените in vivo ембриони от говеда са били взети от животни донори, които не проявяват никакви клинични признаци на инфекция с вируса на болестта син език в деня на събирането, и са събрани, обработени и съхранявани в съответствие с приложение III, част 2 към Делегиран регламент (ЕС) 2020/686 на Комисията (2);
ембрионите, различни от получените in vivo ембриони от говеда, и овоцитите са били получени от животни донори, които отговарят на поне едно от следните изисквания: i) те са били предпазени от нападения на вектори в защитен от вектори животновъден обект в продължение на най-малко 60 дни преди началото и по време на събирането на ембрионите/овоцитите; ii) те са били подложени на серологично изследване, с отрицателни резултати, проведено върху проби, взети между 28 и 60 дни от датата на всяко събиране на ембрионите/овоцитите; iii) те са били подложени на изследване с PCR, с отрицателни резултати, проведено върху проби, взети в деня на събирането на ембрионите/овоцитите; iv) те са били отглеждани в държава членка или зона, в която не се наблюдава болестта син език през определен сезон, в продължение на най-малко 60 дни преди събирането на ембрионите/овоцитите 3 Зародишните продукти идват от държава членка или зона, която не е със статут „свободна от вируса на болестта син език“ и не е обхваната от програма за ликвидиране на инфекция с болестта син език, както и отговарят на изискванията, посочени в точка 2, буква а), подточки i), iii) и iv), точка 2, буква б) и точка 2, буква в), подточки i), ii) или iii) 4 Зародишните продукти идват от държава членка или зона, която не е със статут на свободна от вируса на болестта син език и не е обхваната от програма за ликвидиране на инфекция с болестта син език, и трябва да отговарят на изискванията, посочени в точка 2, буква а), подточка ii) или точка 2, буква в), подточка iv) ГЛАВА 3 Защитен от вектори животновъден обект Статутът на защитен от вектори може да бъде предоставен на даден животновъден обект само ако:
на входа и на изхода му са поставени съответните прегради;
отворите задължително са снабдени с мрежа срещу вектори с подходяща големина на пролуките, която трябва да се импрегнира редовно с одобрен инсектицид според инструкциите на производителя;
в защитения от вектори животновъден обект и около него задължително трябва се осъществява надзор и контрол на векторите на болестта; трябва да са взети мерки за ограничаване или унищожаване на местата за размножаване на векторите, които са в близост до защитения от вектори животновъден обект; както и трябва да са установени стандартни процедури за работа, включително описание на резервните и алармените системи, свързани с функционирането на защитените от вектори животновъдни обекти и транспортирането на животните до мястото на натоварване Държава членка или зона, свободна от инфекция с вируса на болестта син език ГЛАВА 4 Р а з д е л 1 П р е д о с т а в я н е н а с т а т у т а 1 Статутът „свободен от инфекция с вируса на болестта син език“ може да бъде предоставен на държава членка или зона само ако:
е бил осъществяван надзор в съответствие с глава 1, раздел 1 най-малко през последните 24 месеца; както и
Делегиран регламент (ЕС) 2020/686 на Комисията от 17 декември 2019 г за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на одобряването на животновъдни обекти за зародишни продукти и на изискванията за проследимост и ветеринарно-здравните изисквания при движение в рамките на Съюза на зародишни продукти от определени отглеждани сухоземни животни (вж страница 1 от настоящия брой на Официален вестник) L 174/304 BG Официален вестник на Европейския съюз 3 6 2020 г
не е имало потвърден случай на инфекция с вируса на болестта син език в целевата животинска популация през последните 24 месеца 2 Статутът „свободен от инфекция с вируса на болестта син език“ може да бъде предоставен на държава членка или зона, където вече е докладвано за вируса на болестта син език, само ако:
е бил осъществяван надзор в съответствие с глава 1, раздел 3 най-малко през последните 24 месеца; както и
не е имало потвърден случай на инфекция с вируса на болестта син език в целевата животинска популация през последните 24 месеца Р а з д е л 2 З а п а з в а н е н а с т а т у т а 1 Статутът „свободен от инфекция с вирус на болестта син език“ може да бъде запазен само ако:
продължават да се спазват изискванията, определени в раздел 1, точка 1; както и
движението на животни и зародишни продукти от целевата животинска популация към или през държава членка или зона се извършва само когато са спазени изискванията, определени в членове 43 и 45 2 Интензитетът и честотата на надзора, посочен в раздел 1, точка 1, трябва да бъде надлежно адаптиран към:
здравния статус на съседните държави членки, зони или трети държави в съответствие с глава 1, раздел 4, точка 3; въвеждането на животни от целевата животинска популация, които може да са застрашили здравния статус на държавата членка или зоната, в съответствие с глава 1, раздел 4, точка 6 3 Ако не е било установено разпространение на заразата в продължение на 2 последователни години след предоставянето на статута „свободен от инфекция с вируса на болестта син език“ на държава членка или зона, надзорът трябва да се основава на:
годишен надзор на случаен принцип с цел най-малко откриването с ниво на достоверност 95 % на инфекцията с вируса на болестта син език при болестност съгласно плана на изследването 20 %; или годишен надзор въз основа на риска с цел откриване на инфекция с вируса на болестта син език, като са взети под внимание системите на производство и установените рискови фактори Държава членка или зона, свободна от вируса на болестта син език през определен сезон ГЛАВА 5 1 Статутът „свободен от вируса на болестта син език през определен сезон“ може да бъде установен в дадена държава членка или зона от нея само ако:
началото и краят на периода, свободен от вектори и съответно на периода, който е свободен от вируса на болестта син език през определен сезон, е бил доказан въз основа на ентомологичен надзор в съответствие с глава 1, раздел 5; както и
прекратяването на предаването на вируса на болестта син език е било доказано чрез: i) осъществяването на надзор в съответствие с глава 1, раздел 2 поне през последните 12 месеца, в които се включва един пълен активен сезон на вектора на болестта; както и ii) липсата на нови случаи на инфекция с който и да било от серотипове 1—24 на вируса на болестта син език от края на активния сезон на вектора 2 Чрез дерогация от точка 1, буква а), ако периодът, през който не се наблюдава вирусът на болестта син език, е бил успешно доказван в продължение на 3 последователни години, допълнителни критерии, като например температура, може да заменят ентомологичния надзор с цел потвърждаване на началото и края на периода на отсъствие на вируса на болестта син език въз основа на научни доказателства 3 Статутът на свободна от вируса на болестта син език през определен сезон държава членка или зона трябва незабавно да бъде спрян, когато е налице доказателство за края на периода, свободен от вектори, или на разпространение на вируса 3 6 2020 г BG Официален вестник на Европейския съюз L 174/305 ЧАСТ III ОПАРАЗИТЯВАНЕ С VARROA SPP. Р а з д е л 1 П р е д о с т а в я н е н а с т а т у т а н а с в о б о д н а о т о п а р а з и т я в а н е с Va r r o a s p p. ( в а р о а т о з а ) д ъ р ж а в а ч л е н к а и л и з о н а Статутът „свободен от вароатоза“ може да бъде предоставен на държава членка или зона по отношение на съответната популация медоносни пчели само ако:
е била извършена оценка на риска, с която се определят всички възможни фактори за появата на вароатозата и тяхното евентуално наличие в миналото; в продължение на поне една година се е изпълнявала текуща програма за осведоменост с цел насърчаване на докладването на всички случаи, показващи признаци на вароатоза;
не е имало потвърден случай на вароатоза както при отглежданите, така и при дивите семейства на медоносни пчели;
в продължение на най-малко една година годишният надзор е доказал отсъствието на вароатоза при изследване на представителна проба от отглеждани медоносни пчели в държавите членки или зоните от тях, с което се позволява най- малко откриването с ниво на достоверност 95 % на вароатоза при болестност съгласно плана на изследването 1 % от пчелините и болестност съгласно плана на изследването 5 % от кошерите в рамките на пчелина;
при наличието на дива самовъзпроизвеждаща се популация на видове пчели от рода Apis в продължение на най-малко една година се е изпълнявала текуща програма за надзор на дивата популация, при който не са установени данни за вароатоза; както и
през цялото време на надзора, посочен в буква г), компетентният орган предприема необходимите мерки за проучването и по-нататъшното третиране на медоносните пчели през всеки етап от жизнения им цикъл, включително движението на пчелните люпила към конкретната държава членка или към конкретната зона, с цел предотвратяване на опаразитяването на популацията им от въвеждането на медоносни пчели с по-нисък здравен статус З а п а з в а н е н а с т а т у т а н а с в о б о д н а о т в а р о а т о з а д ъ р ж а в а ч л е н к а и л и з о н а Р а з д е л 2 Статутът „свободен от вароатоза“, предоставен на държава членка или зона по отношение на съответната популация медоносни пчели, може да бъде запазен само ако:
компетентният орган поддържа надзор, при който: i) ежегодно се доказва отсъствието на вароатоза при изследване на представителна проба от отглеждани медоносни пчели в неопаразитената област; ii) се дава възможност за ранното откриване на вароатоза в пчелините и кошерите; iii) се вземат под внимание конкретна целева област, където въз основа на оценка на риска има по-голяма вероятност от въвеждане или опаразитяване с Varroa spp ;
са били проучени всички случаи на съмнение и не е бил потвърден случай на вароатоза нито при семействата на отглежданите, нито на дивите медоносни пчели;
няма дива самовъзпроизвеждаща се популация на видовете пчели от рода Apis или се изпълнява текуща програма за надзор на дивата популация, при който не са установени данни за вароатоза; както и
движението на медоносните пчели през всеки етап от жизнения им цикъл, включително на пчелните люпила към свободната от опаразитяване област, се извършва само когато: i) идват от държава членка или зона от нея, или от трета държава, или от територия със статут на свободна от болест по отношение на вароатозата; както и ii) са защитени от вароатоза по време на транспортиране L 174/306 BG Официален вестник на Европейския съюз 3 6 2020 г СТАТУТ „СВОБОДЕН ОТ ИНФЕКЦИЯ С ВИРУСА НА НЮКАСЪЛСКАТА БОЛЕСТ БЕЗ ВАКСИНАЦИЯ“ ЧАСТ IV Р а з д е л 1 П р е д о с т а в я н е н а с т а т у т а „ с в о б о д е н о т и н ф е к ц и я с в и р у с а н а н ю к а с ъ л с к а т а б о л е с т б е з в а к с и н а ц и я“ Статутът „свободен от инфекция с вируса на нюкасълската болест без ваксинация“ при популацията на домашни птици и птици, отглеждани в плен, от разред Galliformes, може да бъде предоставен на държава членка или зона само ако в продължение най- малко на последните 12 месеца:
е била забранена ваксинацията срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест при домашните птици и птиците, отглеждани в плен, от разред Galliformes; в животновъдните обекти, в които се отглеждат домашни птици или птици, отглеждани в плен, от разред Galliformes, не е имало ваксинирани срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест домашни птици или птици, отглеждани в плен, от разред Galliformes;
прилагани са общи изисквания за надзор в съответствие с член 3, параграф 1, буква а) с оглед на ранното откриване на инфекция с вируса на нюкасълската болест;
бил е приложен един от следните режими на изследване: i) всички животновъдни обекти, в които се отглеждат домашни птици за разплод, са били подложени на изследване за наличието на антитела срещу инфекция с вируса на нюкасълската болест с отрицателни резултати, проведен върху кръвни проби от най-малко 60 птици, избрани на случаен принцип от всеки отделен животновъден обект, както и на серологично изследване чрез хемаглутинационен-инхибиционен тест; или ii) проведено е проучване на представителна извадка от животновъдните обекти, с което да се позволи най-малко откриването на инфекцията с ниво на достоверност 95 % при болестност съгласно плана на изследването 1 % в животновъдните обекти за домашни птици и болестност съгласно плана на изследването 10 % от на серопозитивните птици в рамките на един животновъден обект; както и
не е имало потвърден случай на инфекция с вируса на нюкасълската болест при домашните птици и птиците, отглеждани в плен, от разред Galliformes Р а з д е л 2 З а п а з в а н е н а с т а т у т а 1 Статутът „свободен от инфекция с вируса на нюкасълската болест без ваксинация“, предоставен на държава членка или на зона, може да бъде запазен само ако продължават да се изпълняват изискванията в раздел 1, букви а)—д) 2 Чрез дерогация от параграф 1 статутът „свободен от инфекция с вируса на нюкасълската болест без ваксинация“, предоставен на държава членка или на зона, може да бъде запазен при потвърждение на случай на инфекция с вируса на нюкасълската болест, ако:
незабавно са били приложени съответните мерки за контрол на болестта във всеки животновъден обект с предполагаеми или потвърдени случаи до разрешаването им;
компетентният орган е направил заключение, че са били инфектирани само ограничен брой животновъдни обекти, епидемиологично свързани с първото открито огнище; както и
в продължение на 12 месеца мерките за контрол на болестта, посочени в буква а), не са били прилагани за по-дълго от три месеца 3 Статутът „свободен от инфекция с вируса на нюкасълската болест без ваксинация“, предоставен на държава членка или на зона от нея, не се засяга от потвърждението на инфекцията в друга популация на птици, при условие че, като се взема предвид прилагането на всички необходими мерки за предотвратяване на предаването на инфекция с вируса на нюкасълска болест на домашни птици и птици, отглеждани в плен, от разред Galliformes, компетентният орган е преценил, че статутът не е бил застрашен 3 6 2020 г BG Официален вестник на Европейския съюз L 174/307 СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА БОЛЕСТИТЕ ПРИ ВОДНИ ЖИВОТНИ ПРИЛОЖЕНИЕ VI ЧАСТ I НАДЗОР ВЪЗ ОСНОВА НА РИСКА ГЛАВА 1 Минимални изисквания за надзор въз основа на риска в определени одобрени животновъдни обекти за аквакултура 1 Общ подход 1 1 Надзорът въз основа на риска, в който се включват посещения за проверка на здравословното състояние и евентуално вземане на проби, се прилага в определени одобрени животновъдни обекти за аквакултура и в определени одобрени групи животновъдни обекти за аквакултура по начин, подходящ за естеството на производството, и с цел установяване на:
повишена смъртност;
болести от списъка;
нововъзникващи болести 1 2 Честотата на тези посещения ще зависи от риска, който одобреният животновъден обект за аквакултура или одобрената група животновъдни обекти за аквакултура създава във връзка със заразяването и разпространяването на болести Този риск се отнася за болестите от списъка и за потенциални нововъзникващи болести и поради това ще включва животновъдни обекти за аквакултура и групи животновъдни обекти за аквакултура, в които се отглеждат видове от списъка, а в определени случаи — животновъдни обекти за аквакултура и групи животновъдни обекти за аквакултура, в които се отглеждат невключени в списъка видове Компетентният орган трябва да прецени риска, който представлява всеки одобрен животновъден обект за аквакултура или всяка одобрена група животновъдни обекти за аквакултура, и да ги определи като обекти с високо, средно или ниско ниво на риск В глава 2 се съдържат подробности за рисковите фактори, които следва да бъдат взети предвид по време на процеса на определяне на риска Това определяне на риска ще бъде повторено и актуализирано, ако някой от рисковите фактори, посочени в букви а)—л), показват, че създаденият от животновъдния обект риск се е променил 1 3 В глава 3 се определя минималната честота на посещенията за проверка на здравословното състояние, които трябва да бъдат направени, в зависимост от това дали компетентният орган е определил даден животновъден обект като обект с високо, средно или ниско ниво на риск 1 4 Надзорът върху здравето на животните въз основа на риска, осъществяван в животновъдни обекти за аквакултура и групи животновъдни обекти за аквакултура, може да се комбинира с посещения за проверка на здравословното състояние и вземане на проби, които се извършват:
като част от задължителните или изборните програми за ликвидиране на една или повече от болестите от списъка; или за доказване и запазване на статут „свободен от болест“ по отношение на една или повече от болестите от списъка; или
като част от програма за надзор за една или повече болести от категория С ГЛАВА 2 Определяне на риска, което следва да се прилага към определени одобрени животновъдни обекти за аквакултура При определянето на риска съгласно глава 1, точка 1 2 трябва да се вземат предвид най-малко рисковите фактори, посочени в букви а) и б) Когато е целесъобразно, ще бъдат взети предвид и букви в)—л):
възможност за директно разпространяване на патогенни чрез водата;
движение на аквакултурни животни;
вид на производството; видовете отглеждани аквакултурни животни; система за биологична сигурност, включително компетентност и обучение на персонала; L 174/308 BG Официален вестник на Европейския съюз 3 6 2020 г
гъстота на животновъдните обекти за аквакултура и на обектите за обработка, намиращи се в областта около засегнатия животновъден обект;
близост на животновъдните обекти с по-нисък здравен статус от този на засегнатия животновъден обект;
история на болестите на засегнатия животновъден обект и на други местни животновъдни обекти;
наличие на инфектирани диви водни животни в областта около засегнатия животновъден обект;
риск, създаван от човешките дейности, извършвани в близост до засегнатия животновъден обект, като например риболов, наличие на транспортни пътища и пристанища, на които се извършва обмен на баластни води;
достъп до засегнатия животновъден обект на хищници, които могат да причинят разпространяване на болестта;
история на животновъдния обект по отношение на спазването на изискванията на компетентния орган ГЛАВА 3 Честота на посещенията за проверка на здравословното състояние на животните въз основа на риска Честотата на посещенията за проверка на здравословното състояние въз основа на риска, които трябва да се извършват в определени одобрени животновъдни обекти и одобрени групи животновъдни обекти, зависи от определянето на риска, посочено в глава 2, като тези посещения се осъществяват, както следва:
най-малко веднъж годишно в животновъдните обекти с високо ниво на риск;
най-малко на всеки две години в животновъдните обекти със средно ниво на риск;
най-малко на всеки три години в животновъдните обекти с ниско ниво на риск ЧАСТ II СПЕЦИФИЧНИ ЗА ВСЯКА ОТДЕЛНА БОЛЕСТ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТАТУТА „СВОБОДЕН ОТ БОЛЕСТ“ ПРИ ВОДНИТЕ ЖИВОТНИ Част II обхваща специфичните за всяка отделна болест изисквания във връзка със статута „свободен от болест“ по отношение на следните болести от списъка: Вирусна хеморагична септицемия Инфекциозна хематопоетична некроза (ИХН) Инфекция с вируса на инфекциозната анемия по сьомгата с генотип HPR-с делеции Инфекция с Marteilia refringens Инфекция с Bonamia exitiosa Инфекция с Bonamia ostreae Инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване Глава 1 Глава 1 Глава 2 Глава 3 Глава 4 Глава 5 Глава 6 Ликвидиране, статут „свободен от болест“ и диагностични методи при вирусна хеморагична септицемия и инфекциозна хематопоетична некроза ГЛАВА 1 Р а з д е л 1 О б щ и и з и с к в а н и я з а п о с е щ е н и я т а з а п р о в е р к а н а з д р а в о с л о в н о т о с ъ с т о я н и е и в з е м а н е т о н а п р о б и Посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби във връзка с надзора, посочен в член 3, параграф 2, точка б), подточка ii), трябва да отговарят на следните изисквания:
посещенията за проверка на здравословното състояние и, когато е целесъобразно, вземането на проби трябва да се извършват през периода от годината, когато температурата на водата е под 14 °C, а в случай че не се достигат температури под 14 °C, пробите трябва да се вземат при най-ниската годишна температура; 3 6 2020 г BG Официален вестник на Европейския съюз L 174/309
когато се изисква целенасочен надзор на диви популации поради по-малкия брой животновъдни обекти за аквакултура, включени в дадена програма за ликвидиране, трябва да бъдат определени броят и географското разпределение на точките за вземане на проби, така че държавата членка, зоната или компартментът да бъдат обхванати в достатъчна степен Точките за вземане на проби трябва да са представителни за различните екосистеми, където се намират популациите от възприемчиви диви животински видове;
когато животновъдните обекти или дивите популации следва да бъдат подложени на посещения за проверка на здравословното състояние или вземане на проби повече от веднъж годишно в съответствие с раздели 2—4, интервалите между посещенията за проверка на здравословното състояние и между събирането на пробите трябва да бъдат най-малко 4 месеца или колкото може по-дълги, като се вземат под внимание изискванията за температурата, предвидени в буква а); всички производствени единици, като например езера, водоеми и мрежести клетки, трябва да бъдат инспектирани с цел установяване на наличието на мъртви, слаби или с анормално поведение риби Специално внимание трябва да се отдели на водоотливната точка, където има тенденция за натрупване на слаби риби поради течението;
рибата от включените в списъка видове, която се събира за проби, трябва да се подбира, както следва: i) при наличие на дъгова пъстърва за вземането на проби трябва да се подбира само риба от този вид, с изключение на случаите на наличие на други възприемчиви видове, които проявяват типични признаци на вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза; ако няма дъгова пъстърва, пробата трябва да е представителна за всички други налични възприемчиви видове; ii) при наличие на слаби риби, риби с анормално поведение или наскоро умрели риби, но които все още не са се разложили, трябва да се подбират предимно те; ако за производството на рибата се използва повече от един водоизточник, в пробата трябва да бъдат включени риби от всички водоизточници; iii) в подбраните риби трябва да бъдат включени екземпляри, събрани по начин, при който всички производствени единици, като например мрежести клетки, водоеми и езера, на животновъдния обект, както и всички възрастови групи по години, да бъдат пропорционално представени в пробата Р а з д е л 2 П р е д о с т а в я н е н а с т а т у т а „ с в о б о д е н о т в и р у с н а х е м о р а г и ч н а с е п т и ц е м и я“ и л и „ с в о б о д е н о т и н ф е к ц и о з н а х е м а т о п о е т и ч н а н е к р о з а “ н а д ъ р ж а в и ч л е н к и , з о н и и к о м п а р т м е н т и с н е и з в е с т е н з д р а в е н с т а т у с Статутът „свободен от вирусна хеморагична септицемия“ или „свободен от инфекциозна хематопоетична некроза“ може да бъде предоставен на държава членка, зона или компартмент с неизвестен здравен статус по отношение на вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза само ако:
всички животновъдни обекти и, когато се изисква, всички точки за вземане на проби в дивите популации, подбрани в съответствие с раздел 1, буква б), са били подложени на една от следните схеми: i) модел А — двугодишна схема Животновъдните обекти или точките за вземане на проби трябва да са били обект на посещения за проверка на здравословното състояние и вземане на проби в продължение на най-малко 2 последователни години, както е определено в таблица 1 А През този двугодишен период изследването на всички проби чрез използване на диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 2, трябва да е показало отрицателни резултати за вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза и трябва да е било отхвърлено всяко съмнение за вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза в съответствие с методите за вземане на проби и диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 3; ii) модел Б — четиригодишна схема с намален размер на пробата Животновъдните обекти или точките за вземане на проби трябва да са били обект на посещения за проверка на здравословното състояние и вземане на проби в продължение на най-малко 4 последователни години, както е определено в таблица 1 Б През този четиригодишен период изследването на всички проби чрез използването на диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 2, трябва да е показвало отрицателни резултати за вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза и трябва да е било отхвърлено всяко съмнение за вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза в съответствие с методите за вземане на проби и диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 3;
ако по време на надзора, посочен в буква а), е била открита вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза; преди началото на нова двугодишна или четиригодишна схема съответните животновъдни обекти в държавата членка, зоната или компартмента трябва: i) да бъдат подложени на минималните мерки за контрол на болестите, определени в членове 58 — 65; ii) да бъдат повторно заселени с риба от животновъден обект в дадена държава членка, зона или компартмент със статут „свободен от вирусна хеморагична септицемия“ или статут „свободен от инфекциозна хематопоетична некроза“, или от животновъден обект в дадена държава членка, зона или компартмент, обхванати от програма за ликвидиране на вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза L 174/310 BG Официален вестник на Европейския съюз 3 6 2020 г Схема за държави членки, зони и компартменти за двугодишния период на контрол, посочен в буква а), подточка i), който предхожда предоставянето на статута „свободен от вирусна хеморагична септицемия“ и „свободен от инфекциозна хематопоетична некроза“ Таблица 1.А Вид животновъден обект
Животновъдни обекти с риби за развъждане
Животновъдни обекти само с риби за развъждане
Животновъдни обекти без риби за развъждане Брой посещения за проверка на здравословното състояние на година във всеки отделен животновъден обект Брой вземания на проби на година във всеки отделен животновъден обект
Брой на рибите в пробата
Брой на растящите риби Брой на рибите за развъждане
50 (първо посещение) 75 (второ посещение) 30 (първо или второ посещение)
75 (първо или второ посещение) 75 (първо И второ посещение)
Максимален брой риби в басейн: 10
В случай на крайбрежни зони или крайбрежни компартменти пробите трябва да бъдат събрани не по-рано от 3 седмици след прехвърлянето на рибата от прясна в солена вода
Овариална или семенна течност от рибите за развъждане се събира по време на зреенето във връзка с десорбцията Схема за държави членки, зони или компартменти, в които се използва намален размер на пробата, за четиригодишния период на контрол, посочен в буква а), подточка ii), който предхожда предоставянето на статута „свободен от вирусна хеморагична септицемия“ и „свободен от инфекциозна хематопоетична некроза“ Таблица 1.Б Брой посещения за проверка на здравословното състояние на година във всеки отделен животновъден обект
Вид животновъден обект Първи 2 години
Животновъдни обекти с риби за развъждане
Животновъдни обекти само с риби за развъждане
Животновъдни обекти без риби за развъждане Последни 2 години
Животновъдни обекти с риби за развъждане
Животновъдни обекти само с риби за развъждане
Животновъдни обекти без риби за развъждане Максимален брой риби на воден басейн: 10 Брой на рибите в пробата
Брой вземания на проби на година във всеки отделен животновъден обект Брой на растящите риби Брой на рибите за развъждане
1
30 (първо или второ посещение)
30 (второ посещение) 30 (първо и второ посещение) 30 (второ посещение)
30 (първо или второ посещение) 30 (първо посещение) 30 (първо и второ посещение)
В случай на крайбрежни зони или крайбрежни компартменти пробите трябва да бъдат събрани не по-рано от 3 седмици след прехвърлянето на рибата от прясна в солена вода
Овариална или семенна течност от рибите за развъждане се събира по време на зреенето във връзка с десорбцията 3 6 2020 г BG Официален вестник на Европейския съюз L 174/311 Р а з д е л 3 П р е д о с т а в я н е н а с т а т у т а „ с в о б о д е н о т в и р у с н а х е м о р а г и ч н а с е п т и ц е м и я “ и л и „ с в о б о д е н о т и н ф е к ц и о з н а х е м а т о п о е т и ч н а н е к р о з а “ н а д ъ р ж а в и ч л е н к и , з о н и и к о м п ар т м е н т и , з а к о и т о е и з в е с т н о , ч е с а б и л и и н ф е к т и р а н и с в и р у с н а х е м о р а г и ч н а с е п т иц е м и я и л и с и н ф е к ц и о з н а х е м а т о п о е т и ч н а н е к р о з а 1 Статутът „свободен от вирусна хеморагична септицемия“ или „свободен от инфекциозна хематопоетична некроза“ може да бъде предоставен на държава членка, зона или компартмент, за които е известно, че са били инфектирани с вирусна хеморагична септицемия или с инфекциозна хематопоетична некроза, само ако всички животновъдни обекти в рамките на тази държава членка, зона или компартмент, в които се отглеждат видовете от списъка, са били подложени на програма за ликвидиране, която отговаря на следните изисквания:
трябва да са били прилагани ефективно минималните мерки за контрол, определени в членове 55—65, и в близост до животновъдния(те) обект(и), обявен(и) за инфектиран(и) с вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза, трябва да е била установена ограничителна зона с подходящ размер, както е предвидено в член 58, параграф 1, буква в), когато е целесъобразно, разделена на защитна зона и надзорна зона, като са взети предвид изискванията, посочени в точка 2; всички животновъдни обекти в рамките на защитната зона, в които се отглеждат видовете от списъка, или когато не е била установена защитна зона — в рамките на ограничителната зона, която не е била инфектирана с вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза, трябва да бъдат подложени на проучване, включващо най-малко следните елементи: i) вземането на проби за изследване от 10 риби, когато се наблюдават клинични признаци или лезии след смъртта, характерни за инфекция с вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза, или най- малко 30 риби, когато не се наблюдават клинични признаци или постмортални лезии; ii) в животновъдните обекти, където изследванията, посочени в подточка i), са показали отрицателни резултати; посещенията за проверка на здравословното състояние трябва да продължат да се извършват веднъж месечно през периода, когато температурата на водата е под 14 °C, освен когато рибовъдните басейни, водоемите, каналите или мрежестите клетки са покрити с лед, до премахването на защитната зона в съответствие с буква в);
съответните животновъдни обекти трябва да бъдат изпразнени съгласно член 62, почистени и дезинфекцирани съгласно член 63 и да са преминали през период на некултивиране съгласно член 64 Продължителността на периода на некултивиране, посочен в член 64, параграф 2, буква а), трябва да е най-малко 6 седмици Когато всички животновъдни обекти, инфектирани в рамките на една и съща защитна зона, или когато такава не е установена — в рамките на ограничителната зона, са изпразнени, трябва да бъде осъществен най-малко 3-седмичен период на синхронизирано некултивиране Когато се осъществява период на некултивиране в инфектираните животновъдни обекти, ограничителната зона или защитната зона, когато е установена такава, трябва да бъде преобразувана в надзорна зона до завършването на схемата, посочена в раздел 2 повторно заселване може да се извърши само когато всички инфектирани животновъдни обекти са били изпразнени, почистени, дезинфекцирани и преминали през период на некултивиране в съответствие с буква в); всички животновъдни обекти, различни от посочените в буква е), в които се отглеждат видовете от списъка, в рамките на държавата членка, зоната или компартмента, обхванати от програмата за ликвидиране, а когато се изисква осъществяване на надзор на дивите популации — всички подбрани в съответствие с раздел 1, буква б) точки за вземане на проби, трябва впоследствие да бъдат подложени на схемата, определена в раздел 2; за отделен животновъден обект, в който се отглеждат видовете от списъка и чийто здравен статус не зависи от здравния статус на околните води, не се изисква да отговаря на схемата, определена в раздел 2, след възникване на огнище на болестта, при условие че животновъдният обект отговаря на изискванията, посочени в член 80, параграф 3, и е заселен повторно с риба, получена от държави членки, зони или компартменти със статут „свободен от вирусна хеморагична септицемия“ или статут „свободен от инфекциозна хематопоетична некроза“
2 Ограничителната зона трябва да е била определена въз основа на всеки отделен случай и:
трябва да са взети предвид факторите, които влияят върху рисковете от разпространение на вирусната хеморагична септицемия или инфекциозната хематопоетична некроза при отглежданите и дивите риби, като например: i) броят, процентът и разпространението на смъртността сред рибите в животновъдния обект, инфектиран с вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза, или в други животновъдни обекти за аквакултура; ii) разстоянието до и гъстотата на съседните животновъдни обекти; iii) близостта до кланици; iv) контактните животновъдни обекти; v) наличните видове в животновъдните обекти; vi) прилаганите земеделски практики в инфектираните и в съседните животновъдни обекти; L 174/312 BG Официален вестник на Европейския съюз 3 6 2020 г vii) хидродинамичната среда; както и viii) други установени фактори от епидемиологично значение;
географското обозначаване в крайбрежните зони трябва да отговаря на следните минимални изисквания: i) защитната зона трябва да се състои от област, попадаща в окръжност с радиус, равен най-малко на хоризонталното разстояние, изминато за един приливно-отливен цикъл, или най-малко 5 km — която от двете стойности е по- голяма, с център на окръжността животновъдният обект, инфектиран с вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза, или еквивалентна област, определена според съответните хидродинамични или епидемиологични данни; както и ii) надзорната зона трябва да се състои от област, заобикаляща защитната зона, която обхваща припокриващите се зони на хоризонталните разстояния, изминати за един приливно-отливен цикъл; или област, заобикаляща защитната зона и включена в кръг с радиус 10 km от центъра на защитната зона; или еквивалентна област, определена според съответните хидродинамични или епидемиологични данни; или iii) когато не са създадени отделни защитни и надзорни зони — ограничителната зона трябва да се състои от област, представляваща както защитната, така и надзорната зона;
географското обозначаване във вътрешните райони трябва да обхваща целия водосборен басейн, в който се намира инфектираният с вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза животновъден обект Компетентният орган може да ограничи обхвата на ограничителната зона до части от водосборния басейн, при условие че това ограничение не застрашава мерките за контрол на болестите по отношение на вирусната хеморагична септицемия или инфекциозната хематопоетична некроза Р а з д е л 4 З а п а з в а н е н а с т а т у т „ с в о б о д е н о т в и р у с н а х е м о р а г и ч н а с е п т и ц е м и я“ и с т а т у т „ с в о б о д е н о т и н ф е к ц и о з н а х е м а т о п о е т и ч н а н е к р о з а “ 1 Когато се изисква целенасочен надзор с цел запазване на статута „свободен от вирусна хеморагична септицемия“ или „свободен от инфекциозна хематопоетична некроза“ на държава членка, зона или компартмент в съответствие с член 81, във всички животновъдни обекти, в които се отглеждат видовете от списъка, намиращи се в рамките на съответната държава членка, зона или компартмент, трябва да се извършват посещения за проверка на здравословното състояние, както и да се вземат проби от рибите съгласно таблица 1 В, като се взема предвид нивото на риска от заразяване в животновъдния обект с вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза 2 При определяне на честотата на посещенията за проверка на здравословното състояние с цел запазване на статута „свободен от вирусна хеморагична септицемия“ или „свободен от инфекциозна хематопоетична некроза“ на компартментите, където здравният статус по отношение на вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза зависи от здравния статус на популациите на водните животни в заобикалящите естествени води, рискът от заразяване с вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза трябва да се счита за висок 3 Статутът „свободен от болест“ трябва да бъде запазен само при условие че изследването на всички проби чрез диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 2, е показало отрицателни резултати за вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза и е било отхвърлено всяко съмнение за вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза в съответствие с диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 3 Схема за държави членки, зони или компартменти за запазване на статута „свободен от вирусна хеморагична септицемия“ или статута „свободен от инфекциозна хематопоетична некроза“ Таблица 1.В Ниво на риска
Брой посещения за проверка на здравословното състояние на година във всеки отделен животновъден обект Брой на рибите в пробата (2),
Високо Средно Ниско веднъж годишно веднъж на 2 години веднъж на 3 години
Максимален брой риби на воден басейн: 10
Ниво на риска в животновъдния обект, определено от компетентния орган, както е посочено в част I, глава 2, освен при зависимите компартменти, когато всички животновъдни обекти се считат за високорискови
По време на всяко посещение за проверка на здравословното състояние се взема по една проба
В случай на крайбрежни зони или крайбрежни компартменти пробите трябва да бъдат събрани не по-рано от 3 седмици след прехвърлянето на рибата от прясна в солена вода 3 6 2020 г BG Официален вестник на Европейския съюз L 174/313 Д и а г н о с т и ч н и м е т о д и и м е т о д и з а в з е м а н е н а п р о б и Р а з д е л 5 1 Органите или тъканите, от които трябва да се вземат и изследват проби, са далакът, предната част на бъбрека и или сърцето, или мозъкът Когато се вземат проби от риби за развъждане, може да се изследва също овариална или семенна течност В случай на малки риби могат да се изследват цели риби Могат да бъдат обединени пробите от най-много 10 риби 2 Диагностичният метод за предоставянето или запазването на статута „свободен от вирусна хеморагична септицемия“ или „свободен от инфекциозна хематопоетична некроза“ в съответствие с раздели 2—4 трябва да бъде:
изолиране на вируса в клетъчна култура с последваща идентификация на вируса чрез ELISA, индиректен имунофлуоресцентен тест (IFAT), вирус неутрализационен тест или тест за откриване на генома на вируса; или
откриване чрез количествена полимеразна верижна реакция в реално време (RT-qPCR) Подробните процедури за изпълнението на диагностичните методи трябва да бъдат одобрените от референтните лаборатории на Европейския съюз (РЛЕС) процедури за болести по рибите 3 Когато се изисква потвърждаване или отхвърляне на съмнение за вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза в съответствие с член 55, посочените по-долу процедури за посещения за проверка на здравословното състояние, вземане на проби и изследване трябва да отговарят на следните критерии:
в животновъдния обект със съмнение за болестта трябва да бъде извършено най-малко едно посещение за проверка на здравословното състояние и едно вземане на проби от 10 риби, когато се наблюдават клинични признаци или лезии след смъртта, характерни за инфекция с вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза, или най-малко 30 риби, когато не се наблюдават клинични признаци или постмортални лезии Пробите се изследват чрез използване на един или повече от диагностичните методи, посочени в точка 2, букви а) и б), в съответствие с одобрените от РЛЕС подробни методи и процедури за болестите по рибите;
наличието на вирусна хеморагична септицемия трябва да се счита за потвърдено, ако при един или повече от тези диагностични методи бъдат получени положителни резултати за вируса на вирусната хеморагична септицемия Наличието на ИХН трябва да се счита за потвърдено, ако при един или повече от тези диагностични методи бъдат получени положителни резултати за вирус на ИХН Потвърждението на първия случай на вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза в държави членки, зони или компартменти, които не са били инфектирани преди това, трябва да се основава на конвенционално изолиране на вируса в клетъчна култура с последваща имунохимична или молекулярна идентификация на вируса или с откриване на геном на вируса, включително потвърждение чрез секвениране на продукта от амплификацията (RT-PCR);
съмнението за вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза може да бъде отхвърлено, ако при култивирането на клетки или при изследванията с RT-qPCR не бъдат установени други доказателства за наличието на вируса на вирусната хеморагична септицемия или на вируса на инфекциозната хематопоетична некроза Ликвидиране, статут „свободен от болест“ и диагностични методи за инфекция с вируса на инфекциозната анемия по сьомгата (ISAV) с генотип HPR-с делеции (ISAV с генотип HPR-с делеции) ГЛАВА 2 Р а з д е л 1 О б щ и и з и с к в а н и я з а п о с е щ е н и я т а з а п р о в е р к а н а з д р а в о с л о в н о т о с ъ с т о я н и е и в з е м а н е т о н а п р о б и Посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби във връзка с надзора, посочен в член 3, параграф 2, точка б), подточка ii), трябва да отговарят на следните изисквания:
когато посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби от животновъдните обекти трябва да се извършват повече от един път годишно в съответствие с раздели 2—4, интервалите между тях трябва да бъдат възможно най-дълги;
когато се изисква целенасочен надзор на диви популации поради по-малкия брой животновъдни обекти за аквакултура, включени в програмата за ликвидиране, трябва да бъдат определени броят и географското разпределение на точките за вземане на проби, така че в достатъчна степен да се обхване държавата членка, зоната или компартментът;
точките за вземане на проби трябва да са представителни за различните екосистеми, където се намират популациите от възприемчиви видове диви животни; всички производствени единици, като например езера, водоеми и мрежести клетки, трябва да бъдат инспектирани с цел установяване на наличието на мъртви, слаби или с анормално поведение риби Специално внимание трябва да се отдели на периферията на клетките или на водоотливната точка, според случая, където има тенденция за натрупване на слаби риби поради течението L 174/314 BG Официален вестник на Европейския съюз 3 6 2020 г
рибата от включените в списъка видове, която се събира за проби, трябва да се подбира, както следва: i) при наличие на атлантическа сьомга за вземането на проби трябва да се подбира само риба от този вид, с изключение на случаите на наличие на други възприемчиви видове, които проявяват типични признаци на инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции Ако в животновъдния обект няма атлантическа сьомга, пробата трябва да е представителна за всички други налични възприемчиви видове; ii) при наличие на умиращи или наскоро умрели риби, но които все още не са се разложили, трябва да се подбират предимно те, по-специално риби, при които се наблюдава анемия, кръвоизливи или други клинични признаци, предполагащи циркулаторни нарушения; ако за производството на рибата се използва повече от един водоизточник, в пробата трябва да бъдат включени риби, представляващи всички водоизточници; iii) в подбраните риби трябва да бъдат включени такива, събрани по начин, при който всички производствени единици, като например мрежести клетки, водоеми и езера, на животновъдния обект, както и всички възрастови групи по години, да бъдат пропорционално представени в пробата П р е д о с т а в я н е н а с т а т у т а „ с в о б о д е н о т и н ф е к ц и я с I S AV с г е н о т и п H P R - с д е л е ц и и “ н а д ъ р ж а в и ч л е н к и , з о н и и к о м п а р т м е н т и с н е и з в е с т е н з д р а в е н с т а т у с Р а з д е л 2 Статутът „свободен от инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции“ може да бъде предоставен на държава членка, зона или компартмент с неизвестен здравен статус по отношение на ISAV с генотип HPR-с делеции само ако всички животновъдни обекти и, ако се изисква, избрани точки за вземане на проби в дивите популации, подбрани в съответствие с раздел 1, буква б), са били подложени на следната схема:
в животновъдните обекти или точките за вземане на проби са били извършвани посещения за проверка на здравословното състояние и вземане на проби в продължение на най-малко 2 последователни години, както е определено в таблица 2 А;
през този двугодишен период изследването на всички проби чрез използването на диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 2, трябва да е показало отрицателни резултати за ISAV с генотип HPR-с делеции и трябва да е било отхвърлено всяко съмнение за инфекция в съответствие с диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 3;
ако по време на надзора, посочен в буква а), се открие инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции, преди да се възобнови схемата, съответните животновъдни обекти в рамките на държавата членка, зоната или компартмента трябва: i) да бъдат подложени на минималните мерки за контрол на болестите, определени в членове 58 — 65; ii) да бъдат повторно заселени с риба от животновъден обект в дадена държава членка, зона или компартмент, свободни от инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции, или от животновъден обект в дадена държава членка, зона или компартмент, обхванати от програма за ликвидиране на тази болест Схема за държави членки, зони и компартменти за двугодишния период на контрол, който предхожда предоставянето на статута „свободен от инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции“ Таблица 2.А Година на надзор Брой посещения за проверка на здравословното състояние на година във всеки отделен животновъден обект Брой лабораторни изследвания за година
Брой на рибите в пробата Година 1 Година 2
Пробите трябва да се събират всяка година през пролетта и есента Максимален брой риби на воден басейн: 5 П р е д о с т а в я н е н а с т а т у т а „ с в о б о д е н о т и н ф е к ц и я с I S AV с г е н о т и п H P R - с д е л е ц и и “ н а д ъ р ж а в и ч л е н к и , з о н и и к о м п а р т м е н т и , з а к о и т о е и з в е с т н о , ч е с а б и л и и н ф е к т и р а н и с I S AV с г е н о ти п H P R - с д е л е ц и и Р а з д е л 3 1 Статутът „свободен от инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции“ може да бъде предоставен на държава членка, зона или компартмент, за които е известно, че са били инфектирани с ISAV с генотип HPR-с делеции, само ако всички животновъдни обекти в рамките на държавата членка, зоната или компартмента, в които се отглеждат видовете от списъка, са били подложени на програма за ликвидиране, която отговаря на следните изисквания:
били са прилагани минималните мерки за контрол, определени в членове 55—65, и в близост до животновъдния(те) обект(и), инфектиран(и) с ISAV с генотип HPR-с делеции, трябва да е била установена ограничителна зона с подходящ размер, както е предвидено в член 58, параграф 1, буква в), когато е целесъобразно, разделена на защитна зона и надзорна зона, като са взети предвид изискванията, посочени в точка 2; всички животновъдни обекти в рамките на защитната зона, в които се отглеждат видовете от списъка, или когато не е била установена защитна зона — в рамките на ограничителната зона, която не е била инфектирана с ISAV с генотип HPR-с делеции, трябва да бъдат подложени на проучване, включващо най-малко следните елементи: i) вземането на проби за изследване от най-малко 10 умиращи риби, когато се наблюдават клинични признаци или лезии след смъртта, характерни за инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции, или най-малко 30 риби, когато не се наблюдават клинични признаци или постмортални лезии; ii) в животновъдните обекти, където изследванията, посочени в подточка i) дават отрицателни резултати, посещенията за проверка на здравословното състояние трябва да продължат да се извършват веднъж месечно до премахването на защитната зона в съответствие с буква в);
съответните животновъдни обекти трябва да бъдат изпразнени съгласно член 62, почистени и дезинфекцирани съгласно член 63 и да са преминали през период на некултивиране съгласно член 64 Продължителността на периода на некултивиране, посочен в член 64, параграф 2, буква б), е най-малко 3 месеца Когато всички животновъдни обекти, инфектирани в рамките на една и съща защитна зона, или когато такава не е установена — в рамките на ограничителната зона, са изпразнени, трябва да бъде осъществен най-малко 6-седмичен период на синхронизирано некултивиране Когато се осъществява период на некултивиране в инфектираните животновъдни обекти, ограничителната зона или защитната зона, когато е установена такава, трябва да бъде преобразувана в надзорна зона до завършването на схемата, посочена в раздел 2; повторно заселване може да се извърши само когато всички инфектирани животновъдни обекти са били изпразнени, почистени, дезинфекцирани и преминали през период на некултивиране в съответствие с буква в); всички животновъдни обекти, различни от посочените в буква е), в които се отглеждат видовете от списъка, в рамките на държавата членка, зоната или компартмента, обхванати от програмата за ликвидиране, и когато се изисква осъществяване на надзор на дивите популации, всички подбрани в съответствие с раздел 1, буква б) точки за вземане на проби трябва впоследствие да бъдат подложени на схемата, посочена в раздел 2; за отделен животновъден обект, в който се отглеждат видовете от списъка и чийто здравен статус не зависи от здравния статус на околните води, не се изисква да отговаря на схемата, посочена в раздел 2, след възникване на огнище на болестта, при условие че животновъдният обект отговаря на изискванията, посочени в член 80, параграф 3, и е повторно заселен с риба, получена от държави членки, зони или компартменти със статут „свободен от инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции“
2 Ограничителната зона трябва да е била определена въз основа на всеки отделен случай и:
трябва да са взети предвид факторите, които оказват влияние върху рисковете от разпространение на инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции при отглежданите и дивите риби, като например: i) броят, процентът и разпространението на смъртността в животновъдния обект, инфектиран с ISAV с генотип HPR-с делеции, или в други животновъдни обекти за аквакултура; ii) разстоянието до и гъстотата на съседните животновъдни обекти; iii) близостта до кланици; iv) контактните животновъдни обекти; v) наличните видове в животновъдните обекти; vi) прилаганите земеделски практики в инфектираните животновъдни обекти и в съседните на инфектирания животновъден обект; vii) хидродинамичната среда; както и viii) други установени фактори от епидемиологично значение;
географското обозначаване в крайбрежните зони трябва да отговаря на следните минимални изисквания: i) защитната зона трябва да се състои от област, попадаща в окръжност с радиус, равен най-малко на хоризонталното разстояние, изминато за един приливно-отливен цикъл, или най-малко 5 km — която от двете стойности е по-голяма, с център на окръжността животновъдният обект, инфектиран с ISAV с генотип HPR-с делеции, или еквивалентна област, определена според съответните хидродинамични или епидемиологични данни; както и L 174/316 BG Официален вестник на Европейския съюз 3 6 2020 г ii) надзорната зона трябва да се състои от област, заобикаляща защитната зона, която обхваща припокриващите се зони на хоризонталните разстояния, изминати за един приливно-отливен цикъл; или област, заобикаляща защитната зона и включена в кръг с радиус 10 km от центъра на защитната зона; или еквивалентна област, определена според съответните хидродинамични или епидемиологични данни; или iii) когато не са създадени отделни защитни и надзорни зони — ограничителната зона трябва да се състои от област, представляваща както защитната, така и надзорната зона;
географското обозначаване във вътрешните области трябва да обхваща целия водосборен басейн, в който се намира инфектираният с ISAV с генотип HPR-с делеции животновъден обект Компетентният орган може да ограничи обхвата на ограничителната зона до части от водосборния басейн, при условие че това ограничение не застрашава мерките за контрол на болестите по отношение на инфекцията с ISAV с генотип HPR-с делеции З а п а з в а н е н а с т а т у та „ с в о б о д е н о т и н ф е к ц и я с I S AV с г е н о т и п H P R - с д е л е ц и и “ Р а з д е л 4 1 Когато се изисква целенасочен надзор с цел запазването на статута „свободен от инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции“ на държава членка, зона или компартмент съгласно член 81, във всички животновъдни обекти, в които се отглеждат видовете от списъка, намиращи се в рамките на засегнатата държава членка, зона или компартмент, трябва да се извършват посещения за проверка на здравословното състояние, както и да се вземат проби от рибите съгласно таблица 2 Б, като се взема предвид нивото на риска от заразяване на животновъдния обект с ISAV с генотип HPR-с делеции 2 При определяне честотата на посещенията за проверка на здравословното състояние с цел запазване на статута „свободен от инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции“ на компартментите, когато здравният статус зависи от здравния статус на популацията на водните животни в заобикалящите естествени води, рискът от заразяване с ISAV с генотип HPR-с делеции трябва да се счита за висок 3 Статутът „свободен от болест“ трябва да бъде запазен само при условие че изследването на всички проби чрез диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 2, е показало отрицателни резултати за ISAV с генотип HPR-с делеции и всяко съмнение за инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции е било отхвърлено в съответствие с диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 3 Таблица 2.Б Схема за държави членки, зони или компартменти за запазване на статута „свободен от инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции“
3 6 2020 г
BG
Официален вестник на Европейския съюз
L 174/315
Ниво на риска
Брой посещения за проверка на здравословното състояние на година Брой лабораторни изследвания за година (3),
Брой на рибите в пробата Високо Средно Ниско
веднъж на 2 години веднъж на 2 години
Не се прилага за животновъдни обекти, в които се отглежда само дъгова пъстърва (Oncorhynchus mykiss) или кафява пъстърва (Salmo trutta), или и двете, и когато водоизточниците са предимно сладководни и в тях няма популации на атлантическа сьомга (Salmo salar)
Ниво на риска в животновъдния обект, определено от компетентния орган, както е посочено в част I, глава 2, точка 1, освен при зависимите компартменти, когато всички животновъдни обекти се считат за високорискови
Когато се изискват по две проби годишно, пробите трябва да се вземат през пролетта и есента
Когато се изисква по една проба годишно, пробите трябва да се вземат през пролетта или есента Максимален брой риби на воден басейн: 5 3 6 2020 г BG Официален вестник на Европейския съюз L 174/317 Р а з д е л 5 Д и а г н о с т и ч н и м е т о д и и м е т о д и з а в з е м а н е н а п р о б и 1 Органите или тъканите, от които се вземат и изследват проби, трябва да са:
хистология: предна част на бъбрек, черен дроб, сърце, панкреас, черва, далак и хриле;
имунохистохимичен метод: средната част на бъбрек и сърце, включително клапи и bulbus arteriosus;
анализ с RT-qPCR: предна част на бъбрек и сърце;
култура с вируси: средна част на бъбрек, сърце, черен дроб и далак Могат да бъдат обединени парченца от органите на най-много пет риби 2 Диагностичният метод, който да се използва за предоставяне или запазване на статута „свободен от инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции“ в съответствие с раздели 2—4, трябва да е RT-qPCR, последван от конвенционален RT-PCR и секвениране на HE-ген на положителни проби, в съответствие с одобрените от РЛЕС подробни методи и процедури за болестите по рибите При положителен резултат на RT-qPCR трябва да се изследват още проби преди изпълнението на първоначалните мерки за контрол, предвидени в членове 55—65 Тези проби трябва да се изследват, както следва, в съответствие с одобрените от РЛЕС подробни методи и процедури за болестите по рибите:
скрининг на пробите с RT-qPCR, последвано от конвенционален RT-PCR и секвениране на HE-ген за потвърждаване на HPR-с делеции; както и
откриване на антиген на ISAV в препарати от тъкани с помощта на специални антитела срещу ISAV; или
изолиране на ISAV в клетъчна култура и последващо идентифициране на ISAV с HPR-с делеции 3 Когато трябва да се потвърди или отхвърли съмнение за ISAV с HPR-с делеции съгласно член 55, посочената по-долу процедура за посещения за проверка на здравословното състояние, вземане на проби и изследване трябва да отговаря на следните критерии:
в животновъдния обект със съмнение за болестта трябва да бъде извършено най-малко едно посещение за проверка на здравословното състояние и едно вземане на проби от 10 умиращи риби, когато се наблюдават клинични признаци или лезии след смъртта, характерни за инфекция с ISAV с HPR-с делеции, или най-малко 30 риби, когато не се наблюдават клинични признаци или постмортални лезии Пробите се изследват чрез използване на един или повече от диагностичните методи, посочени в точка 2, в съответствие с одобрените от РЛЕС подробни диагностични методи и процедури за болести по рибите;
при положителен резултат на RT-qPCR за ISAV с генотип HPR-с делеции се изследват още проби, преди изпълнението на първоначалните мерки за контрол, предвидени в член 58 Случай на съмнение за инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции се потвърждава в съответствие със следните критерии, като се използват одобрените от РЛЕС подробни методи и процедури за болестите по рибите: i) откриване на ISAV с RT-qPCR, включително секвениране на HE-ген за потвърждаване на HPR-с делеции, и откриване на ISAV в препаратите от тъкани с помощта на специални антитела срещу ISAV; ii) откриване на ISAV с RT-qPCR, включително секвениране на HE-ген за потвърждаване на HPR-с делеции; както и изолиране и идентифициране на ISAV в клетъчна култура от най-малко една проба от риба от животновъдния обект;
когато се наблюдават клинични общи патологични промени или хистопатологични находки, които отговарят на признаци за инфекция, находките трябва да бъдат потвърдени с откриване на вируса чрез два диагностични метода с независими принципи на откриване, като например RT-qPCR и IHC, в съответствие с одобрените от РЛЕС процедури за болестите по рибите Съмнението за ISAV с HPR-с делеции може да бъде отхвърлено, ако при изследванията и посещенията за проверка на здравословното състояние за период от 12 месеца от датата на възникване на съмнението не са открити други доказателства за наличието на вируса L 174/318 BG Официален вестник на Европейския съюз 3 6 2020 г Ликвидиране, статут „свободен от болест“ и диагностични методи за инфекция с Marteilia refringens ГЛАВА 3 Р а з д е л 1 О б щ и и з и с к в а н и я з а п о с е щ е н и я т а з а п р о в е р к а н а з д р а в о с л о в н о т о с ъ с т о я н и е и в з е м а н е т о н а п р о б и Посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби във връзка с надзора, посочен в член 3, параграф 2, точка б), подточка ii), трябва да отговарят на следните изисквания:
посещенията за проверка на здравословното състояние, а когато е целесъобразно и вземането на проби, трябва да се извършват през периода на годината, когато е известно, че паразитът се разпространява в държавата членка, зоната или компартмента в най-голяма степен Когато тези данни не са налични, вземането на проби трябва да се извърши веднага след като температурата на водата е надвишила 17°С
когато трябва да се вземат проби от мекотели в съответствие с изискванията, посочени в раздели 2—4, трябва да се прилагат следните критерии за подбор: i) при наличие на Ostrea spp за вземането на проби трябва да се подбират само стриди от този вид При отсъствие на Ostrea spp пробата трябва да е представителна за всички други налични възприемчиви видове; ii) ако в производствените единици има слаби, отворени или наскоро умрели мекотели, но които още не са се разложили, трябва да се подбират предимно те Ако няма такива мекотели, в подбраните екземпляри трябва да се включат най- старите здрави мекотели; iii) когато се вземат проби в животновъдни обекти за мекотели, в които за производство на мекотели се използва повече от един водоизточник, при вземане на проба трябва да се включат мекотели от всички водоизточници, така че в пробата да са представени пропорционално всички части от животновъдния обект; iv) когато се вземат проби в животновъдни обекти или групи животновъдни обекти за мекотели, в пробата трябва се включат мекотели от достатъчно точки за вземане на проби, така че в пробата да са представени пропорционално всички части от животновъдния обект или групата животновъдни обекти Основните фактори, които следва да се вземат под внимание при подбирането на тези точки за вземане на проби, са: точките за вземане на проби, където преди е бил открит Marteilia refringens, гъстотата на животните, водните течения, присъствието на възприемчиви видове, присъствието на видове вектори, батиметричните характеристики на басейна и практиките на управление При вземането на пробите трябва да се включат естествените легла във или близо до животновъдния обект или групата животновъдни обекти Р а з д е л 2 П р е д о с т а в я н е н а с т ат у т а „ с в о б о д е н о т и н ф е к ц и я с M a r t e i l i a R e f r i n g e n s“ в д ъ р ж а в и ч л е н к и , з о н и и к о м п а р т м е н т и с н е и з в е с т е н з д р а в е н с т а т у с 1 Статутът „свободен от инфекция с Marteilia refringens“ може да бъде предоставен на държава членка, зона или компартмент с неизвестен здравен статус по отношение на инфекция с Marteilia refringens само ако за всички животновъдни обекти или групи животновъдни обекти, в които се отглеждат видовете от списъка, намиращи се в рамките на държавата членка, зоната или компартмента, а когато се изисква — за точките за вземане на проби в дивите популации, е била приложена следната тригодишна схема:
в животновъдните обекти или групите животновъдни обекти, в които се отглеждат видовете от списъка, са били извършвани посещения за проверка на здравословното състояние и вземане на проби в продължение на най-малко 3 последователни години, както е определено в таблица 3 А;
през този тригодишен период изследването на всички проби чрез използване на диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 2, е показало отрицателни резултати за Marteilia refringens, като е било отхвърлено всяко съмнение за Marteilia refringens в съответствие с диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 3;
когато в пробата трябва да бъдат включени екземпляри от Ostrea edulis, получени от държава членка, зона или компартмент със статут „свободен от болест“, те трябва да са били въведени в животновъдния обект или групата животновъдни обекти поне през пролетта, непосредствено предхождаща периода, през който се провежда схемата 2 Ако по време на тригодишната схема, посочена в точка 1, бъде открита Marteilia refringens, преди началото на новата тригодишна схема съответните животновъдни обекти в държавата членка, зоната или компартмента трябва:
да бъдат подложени на минималните мерки за контрол на болестите, определени в членове 58—65; 3 6 2020 г BG Официален вестник на Европейския съюз L 174/319
да бъдат повторно заселени с мекотели от животновъден обект в дадена държава членка, зона или компартмент, свободни от инфекция с Marteilia refringens, или от животновъден обект в дадена държава членка, зона или компартмент, обхванати от програма за ликвидиране на тази болест Схема за държави членки, зони или компартменти за тригодишния период на контрол, който предхожда предоставянето на статута „свободен от инфекция с Marteilia refringens“ Таблица 3.А Година на надзор Брой посещения за проверка на здравословното състояние на година във всеки отделен животновъден обект/група животновъдни обекти Брой лабораторни изследвания за година Брой на мекотелите в пробата Година 1 Година 2 Година 3
П р е д о с т а в я н е н а с т а т у т а „ с в о б о д е н о т и н ф е к ц и я с M a r t e i l i a r e f r i n g e n s“ н а д ъ р ж а в и ч л е н к и , з о н и и к о м п а р т м ен т и , з а к о и т о е и з в е с т н о , ч е с а б и л и и н ф е к т и р а н и с M ar t e i l i a r e f r i n g e n s Р а з д е л 3 1 Статутът „свободен от инфекция с Marteilia refringens“ може да бъде предоставен на държава членка, зона или компартмент, за които е известно, че са били инфектирани с Marteilia refringens, когато компетентният орган прецени, че ликвидирането на тази болест е осъществимо, само ако всички животновъдни обекти или групи животновъдни обекти в рамките на тази държава членка, зона или компартмент, в които се отглеждат видовете от списъка, са били подложени на програма за ликвидиране, която отговаря на следните изисквания:
били са прилагани ефективно минималните мерки за контрол, определени в членове 55—65, и в близост до животновъдния(те) обект(и) или групата животновъдни обекти, инфектирани с Marteilia refringens, трябва да е била установена ограничителна зона с подходящ размер, както е предвидено в член 58, параграф 1, буква в), когато е целесъобразно, разделена на защитна зона и надзорна зона, като са взети предвид изискванията, посочени в точка 2;
всички животновъдни обекти и групи животновъдни обекти, в които се отглеждат видовете от списъка, в рамките на защитната зона или, когато не е била установена защитна зона — в рамките на ограничителната зона, която не е била инфектирана с Marteilia refringens, трябва да бъдат подложени на проучване, включващо най-малко събирането на проби за изследване на 150 мекотели след началото на периода на предаване на Marteilia refringens Когато периодът на предаване не е известен, вземането на проби трябва да започне през период, след като температурата на водата надвиши 17 °С;
съответните животновъдни обекти и групи животновъдни обекти трябва да бъдат изпразнени в съответствие с член 62 и, ако е възможно, почистени и дезинфекцирани в съответствие с член 63 Периодът на некултивиране трябва бъде проведен в съответствие с член 64 и продължителността му да бъде най-малко: i) 2 месеца за животновъдни обекти и групи животновъдни обекти, които могат да бъдат напълно пресушени и основно почистени и дезинфекцирани, като например люпилни басейни и развъдници; ii) 2 месеца за животновъдни обекти и групи животновъдни обекти, които не могат да бъдат пресушени и основно почистени и дезинфекцирани, при условие че инфектираните мекотели от включените в списъка видове и тези с епидемиологични връзки с инфектирания животновъден обект или група животновъдни обекти са били събрани или отстранени преди периода от годината, когато е известно, че Marteilia refringens се разпространява в най-голяма степен, а ако този период не е известен — преди периода, когато температурата на водата надвишава 17 °C; iii) 14 месеца за животновъдни обекти и групи животновъдни обекти, които не могат да бъдат пресушени и основно почистени и дезинфекцирани, ако инфектираните мекотели от включените в списъка видове и тези с епидемиологични връзки с инфектирания животновъден обект или група животновъдни обекти за мекотели не са били събрани или отстранени преди периода от годината, когато е известно, че Marteilia refringens се разпространява в най-голяма степен, а ако тези данни не са известни — когато мекотелите от възприемчивите видове не са били събрани или отстранени преди периода, когато температурата на водата надвишава 17 °C Когато всички инфектирани животновъдни обекти и групи инфектирани животновъдни обекти бъдат изпразнени, трябва да бъде проведен най-малко 4-седмичен синхронизиран период на некултивиране; L 174/320 BG Официален вестник на Европейския съюз 3 6 2020 г
повторно заселване може да се извърши само когато всички инфектирани животновъдни обекти или групи инфектирани животновъдни обекти са били изпразнени, почистени, дезинфекцирани и преминали през период на некултивиране в съответствие с буква в); всички животновъдни обекти и групи животновъдни обекти, различни от посочените в буква е), в които се отглеждат видовете от списъка, в рамките на държавата членка, зоната или компартмента, обхванати от програмата за ликвидиране, трябва впоследствие да бъдат подложени на схемата, посочена в раздел 2; за отделен животновъден обект, в който се отглеждат видовете от списъка и чийто здравен статус не зависи от здравния статус на околните води, не се изисква да отговаря на схемата, посочена в раздел 2, след възникване на огнище на болестта, при условие че животновъдният обект отговаря на изискванията, посочени в член 80, параграф 3, и е заселен повторно с мекотели, получени от държави членки, зони или компартменти със статут „свободен от инфекция с Marteilia refringens“ 2 Ограничителната зона трябва да е била определена въз основа на всеки отделен случай и:
трябва да са взети предвид факторите, които оказват влияние върху рисковете от разпространение на инфекция с Marteilia refringens, включително други животновъдни обекти и диви мекотели, като например: i) броят, възрастта, процентът и разпространението на смъртността на мекотелите в животновъдния обект или групата животновъдни обекти, инфектирани с Marteilia refringens; ii) разстоянието до и гъстотата на съседните животновъдни обекти или групи животновъдни обекти и диви мекотели; iii) близостта до преработвателни обекти и контактни животновъдни обекти или групи животновъдни обекти; iv) видовете, и по-специално възприемчивите видове и видовете вектори, които присъстват в животновъдните обекти или групите животновъдни обекти; v) прилаганите земеделски практики в засегнатите и в съседните животновъдни обекти и групи животновъдни обекти; vi) хидродинамичната среда; както и vii) други установени фактори от епидемиологично значение;
географското обозначаване трябва да отговаря на следните минимални изисквания: i) защитната зона трябва да се състои от област, попадаща в окръжност с радиус, равен най-малко на хоризонталното разстояние, изминато за един приливно-отливен цикъл, или най-малко 5 km — която от двете стойности е по- голяма, с център на окръжността животновъдният обект, инфектиран с Marteilia refringens, или еквивалентна област, определена според съответните хидродинамични или епидемиологични данни; и ii) надзорната зона трябва да се състои от област, заобикаляща защитната зона, която обхваща припокриващите се зони на хоризонталните разстояния, изминати за един приливно-отливен цикъл; или област, заобикаляща защитната зона и включена в кръг с радиус 10 km от центъра на защитната зона; или еквивалентна област, определена според съответните хидродинамични или епидемиологични данни; или iii) когато не са създадени отделни защитни и надзорни зони — ограничителната зона трябва да се състои от област, представляваща както защитната, така и надзорната зона З а п аз в а н е н а с т а т у т а „ с во б о д е н о т и н ф е к ц и я с M a r t e i l i a r e f r i n g e n s“ Р а з д е л 4 1 Когато се изисква целенасочен надзор с цел запазването на статута „свободен от инфекция с Marteilia refringens“ на държава членка, зона или компартмент съгласно член 81, във всички животновъдни обекти, в които се отглеждат видовете от списъка, намиращи се в рамките на въпросната държава членка, зона или компартмент, трябва да се извършват посещения за проверка на здравословното състояние, както и да се вземат проби от мекотелите, съгласно таблица 3 Б, като се взема предвид нивото на риска от заразяването на животновъдния обект с Marteilia refringens 3 6 2020 г BG Официален вестник на Европейския съюз L 174/321 2 При определяне на честотата на посещенията за проверка на здравословното състояние с цел запазване на статута „свободен от инфекция с Marteilia refringens“ на компартментите, където здравният статус по отношение на тази болест зависи от здравния статус на популациите на водните животни в заобикалящите естествени води, рискът от заразяване с Marteilia refringens трябва да се счита за висок 3 Статутът „свободен от инфекция с Marteilia refringens“ може да бъде запазен само при условие че всички изследвани проби чрез използването на диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 2, са показали отрицателни резултати за Marteilia refringens, като е било отхвърлено всяко съмнение за инфекция с Marteilia refringens в съответствие с диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 3 Таблица 3.Б Схема за държави членки, зони или компартменти за запазване на статута „свободен от болест“ по отношение на Marteilia refringens Ниво на риска
Брой посещения за проверка на здравословното състояние във всеки отделен животновъден обект/група животновъдни обекти Брой лабораторни изследвания Брой на мекотелите в пробата Високо Средно Ниско веднъж годишно веднъж на 2 години веднъж на 2 години веднъж на 2 години веднъж на 3 години веднъж на 3 години
Ниво на риска в животновъдния обект, определено от компетентния орган, както е посочено в част I, глава 2, точка 1, освен при зависимите компартменти, когато всички животновъдни обекти се считат за високорискови Р а з д е л 5 Д и а г н о с т и ч н и м е т о д и и м е т о д и з а в з е м а н е н а п р о б и 1 За извършването на диагностичните изследвания, предвидени в точки 2 и 3, в лабораторията трябва да бъде предадено цялото мекотело 2 Диагностичните методи, които следва да се използват за предоставяне или запазване на статута „свободен от инфекция с Marteilia refringens“ в съответствие с раздели 2—4, трябва да са съобразени с одобрените от РЛЕС диагностични методи и процедури за болестите по мекотелите и да представляват хистопатология, тъканни отпечатъци или PCR 3 Когато се изисква потвърждаване или отхвърляне на съмнение за инфекция с Marteilia refringens съгласно член 55, трябва да се спазва следната процедура за посещение, вземане на проби и изследване:
проучването трябва да включва поне едно вземане на проби от 30 мекотели от възприемчиви видове, ако съмнението се основава на доклад за смъртността, или в случай че не се основава на такъв доклад — проба от 150 мекотели от възприемчиви видове, взета след началото на периода на предаване на Marteilia refringens Когато периодът на предаване не е известен, вземането на проби трябва да започне през период, след като температурата на водата надвиши 17°С;
пробите трябва да се изследват чрез използване на диагностичните методи, посочени в подточка i), в съответствие с одобрените от РЛЕС подробни диагностични методи и процедури за болестите по мекотелите: i) наличието на Marteilia refringens трябва да бъде считано за потвърдено, когато положителният резултат от хистопатологията, тъканните отпечатъци или in situ хибридизацията е комбиниран с положителен резултат при PCR, допълнен от секвениране При липса на биологичен материал за хистопатология, тъканни отпечатъци или in situ хибридизация наличието на Marteilia refringens трябва да бъде считано за потвърдено, когато са получени положителни резултати чрез използването на два анализа с PCR, насочени към различни фрагменти на генома на паразита и допълнени от секвениране; ii) съмнението за инфекция с Marteilia refringens може да бъде отхвърлено, ако изследванията, посочени в подточка i), не разкриват други доказателства за наличието на Marteilia refringens L 174/322 BG Официален вестник на Европейския съюз 3 6 2020 г Ликвидиране, статут „свободен от болест“ и диагностични методи за инфекция с Bonamia exitiosa ГЛАВА 4 О б щ и и з и с к в а н и я з а п о с е щ е н и я т а з а п р о в е р к а н а з д р а в о с л о в н о т о с ъ с т о я н и е и в з е м а н е т о н а п р о б и Р а з д е л 1 Посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби във връзка с надзора, посочен в член 3, параграф 2, точка б), подточка ii), трябва да отговарят на следните изисквания:
посещенията за проверка на здравословното състояние, а когато е целесъобразно и вземането на проби, трябва да се извършват през периода на годината, когато е известно, че паразитът се разпространява в държавата членка, зоната или компартмента в най-голяма степен Когато тези данни не са налични, вземането на проби се извършва два пъти годишно — през пролетта и есента;
когато от мекотелите следва да се вземат проби в съответствие с изискванията, посочени в раздели 2—4, трябва да се прилагат следните критерии: i) при наличие на Ostrea spp за вземането на проби трябва да се подбират само стриди от този вид При отсъствие на Ostrea spp пробата трябва да е представителна за всички други налични възприемчиви видове; ii) ако има слаби, отворени или наскоро умрели мекотели, но които още не са се разложили, трябва да се подбират предимно те Ако няма такива мекотели, в подбраните екземпляри трябва да се включат най-старите здрави мекотели; iii) когато се вземат проби в животновъдни обекти или групи животновъдни обекти, в които за производство на мекотели се използва повече от един водоизточник, при вземане на проба трябва да се включат мекотели от всички водоизточници, така че в пробата да са представени пропорционално всички части от животновъдния обект; iv) когато се вземат проби в животновъдни обекти или групи животновъдни обекти за мекотели, в пробата трябва се включат мекотели от достатъчно точки за вземане на проби, така че в нея да бъдат пропорционално представени всички части от животновъдния обект или групата животновъдни обекти Основните фактори, които следва да се вземат под внимание при подбирането на тези точки за вземане на проби, са: предишните точки, където е бил установен Bonamia exitiosa, гъстотата на животните, водните течения, присъствието на възприемчиви видове, присъствието на векторни видове (напр Crassostrea gigas), батиметричните характеристики на басейна и практиките на управление При вземането на пробите се включват естествените легла във или близо до животновъдния обект или групата животновъдни обекти П р е д о с т а в я н е н а с т а т у т а „ с в о б о д е н о т и н ф е к ц и я с B o n a m i a e x i t i o s a “ н а д ъ р ж а в и ч л е н к и , з о н и и к о м п а р т м е н т и с н е и з в е с т е н з д р а в е н с т а т у с Р а з д е л 2 1 Статутът „свободен от инфекция с Bonamia exitiosa“ може да бъде предоставен на държава членка, зона или компартмент с неизвестен здравен статус по отношение на инфекция с Bonamia exitiosa само ако всички животновъдни обекти или групи животновъдни обекти, в които се отглеждат видовете от списъка, намиращи се в рамките на държавата членка, зоната или компартмента, а когато се изисква — точките за вземане на проби в дивите популации, са били подложени на следната 3-годишна схема:
животновъдните обекти и групите животновъдни обекти, в които се отглеждат видовете от списъка, са били подложени на посещения за проверка на здравословното състояние и вземане на проби в продължение на най-малко 3 последователни години, както е определено в таблица 4 А;
през този тригодишен период изследването на всички проби чрез използването на диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 2, е показвало отрицателни резултати за Bonamia exitiosa, като е било отхвърлено всяко съмнение за Bonamia exitiosa в съответствие с диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 3;
когато в пробата следва да се включат екземпляри от Ostrea edulis, получени от държава членка, зона или компартмент със статут „свободен от болест“, те трябва да са били въведени в животновъдния обект или групата животновъдни обекти поне една година преди провеждането на схемата 2 Ако по време на 3-годишната схема, посочена в точка 1, бъде открита инфекция с Bonamia exitiosa, преди началото на нова тригодишна схема съответните животновъдни обекти в държавата членка, зоната или компартмента трябва:
да бъдат подложени на минималните мерки за контрол на болестите, определени в членове 58—65; 3 6 2020 г BG Официален вестник на Европейския съюз L 174/323
да бъдат повторно заселени с мекотели от животновъден обект в дадена държава членка, зона или компартмент, свободни от инфекция с Bonamia exitiosa, или от животновъден обект в дадена държава членка, зона или компартмент, обхванати от програма за ликвидиране на тази болест Схема за държави членки, зони или компартменти за тригодишния период на контрол, който предхожда предоставянето на статута „свободен от инфекция с Bonamia exitiosa“ Таблица 4.А Година на надзор Година 1 Година 2 Година 3 Брой посещения за проверка на здравословното състояние във всеки отделен животновъден обект или група животновъдни обекти на година
Брой лабораторни изследвания за година Брой на мекотелите в пробата
Р а з д е л 3
П р е д о с т а в я н е н а с т а т у т а „ с в о б о д е н о т и н ф е к ц и я с B o n a m i a e x i t i o s a “ н а д ъ р ж а в и ч л е н к и , з о н и и к о м п а р т м е н т и , з а к о и т о е и з в е с т н о , ч е с а б и л и и н ф е к т и р а н и с B o n a m i a e x i t i o s a 1 Статутът „свободен от инфекция с Bonamia exitiosa“ може да бъде предоставен на държава членка, зона или компартмент, за които е известно, че са били инфектирани с Bonamia exitiosa, когато компетентният орган прецени, че ликвидирането на тази болест е осъществимо, само ако всички животновъдни обекти или групи животновъдни обекти в рамките на тази държава членка, зона или компартмент, в които се отглеждат видовете от списъка, са били подложени на програма за ликвидиране, която отговаря на следните изисквания:
трябва да са били прилагани ефективно минималните мерки за контрол, определени в членове 55—65, и в близост до животновъдния обект или групата животновъдни обекти, обявени за инфектирани с Bonamia exitiosa, трябва да е била установена ограничителна зона с подходящ размер, както е предвидено в член 58, параграф 1, буква в), когато е целесъобразно, разделена на защитна зона и надзорна зона, като са взети предвид изискванията, посочени в точка 2; всички животновъдни обекти и групи животновъдни обекти, в които се отглеждат видовете от списъка, в рамките на защитната зона или, когато не е била установена защитна зона — в рамките на ограничителната зона, която не е била инфектирана с Bonamia exitiosa, трябва да бъдат подложени на проучване, включващо най-малко събирането на проби за изследване на 150 мекотели от възприемчиви видове след началото на периода на предаване на Bonamia exitiosa Когато периодът на предаване не е известен, пробите трябва да се вземат от стриди, които са прекарали поне една година в границите на защитната зона;
съответните животновъдни обекти и групи животновъдни обекти трябва да бъдат изпразнени в съответствие с член 62 и, ако е възможно, почистени и дезинфекцирани съгласно член 63 Периодът на некултивиране трябва бъде проведен в съответствие с член 64 и продължителността му да бъде най- малко 6 месеца
Когато всички инфектирани животновъдни обекти или инфектирани групи животновъдни обекти бъдат изпразнени, трябва да бъде проведен най-малко 4-седмичен период на синхронизирано некултивиране; повторно заселване може да се извърши само когато всички инфектирани животновъдни обекти или групи инфектирани животновъдни обекти са били изпразнени, почистени, дезинфекцирани и преминали през период на некултивиране в съответствие с буква в); всички животновъдни обекти и групи животновъдни обекти, различни от посочените в буква е), в които се отглеждат видовете от списъка, в рамките на държавата членка, зоната или компартмента, обхванати от програмата за ликвидиране, трябва впоследствие да бъдат подложени на схемата, посочена в раздел 2; за отделен животновъден обект, в който се отглеждат видовете от списъка и чийто здравен статус не зависи от здравния статус на околните води, не се изисква да отговаря на схемата, посочена в раздел 2, след възникване на огнище на болестта, при условие че животновъдният обект отговаря на изискванията, посочени в член 80, параграф 3, и е заселен повторно с мекотели, получени от държави членки, зони или компартменти със статут „свободен от инфекция с Bonamia exitiosa“ L 174/324 BG Официален вестник на Европейския съюз 3 6 2020 г 2 Ограничителната зона трябва да е била определена въз основа на всеки отделен случай и:
трябва да са взети предвид факторите, които оказват влияние върху рисковете от разпространение на инфекция с Bonamia exitiosa, включително други животновъдни обекти и диви мекотели, като например: i) броят, възрастта, процентът и разпространението на смъртността на мекотелите в животновъдния обект или групата животновъдни обекти, инфектирани с Bonamia exitiosa; ii) разстоянието до и гъстотата на съседните животновъдни обекти или групи животновъдни обекти и диви мекотели; iii) близостта до преработвателни обекти и контактни животновъдни обекти или групи животновъдни обекти; iv) видовете, и по-специално възприемчивите видове и видове вектори, които присъстват в животновъдните обекти или групите животновъдни обекти; v) прилаганите земеделски практики в засегнатите и в съседните животновъдни обекти и групи животновъдни обекти; vi) хидродинамичната среда; както и vii) други установени фактори от епидемиологично значение;
географското обозначаване трябва да отговаря на следните минимални изисквания: i) защитната зона трябва да се състои от област, попадаща в окръжност с радиус, равен най-малко на хоризонталното разстояние, изминато за един приливно-отливен цикъл, или най-малко 5 km — която от двете стойности е по-голяма, с център на окръжността животновъдният обект, инфектиран с Bonamia exitiosa, или еквивалентна област, определена според съответните хидродинамични или епидемиологични данни; както и ii) надзорната зона трябва да се състои от област, заобикаляща защитната зона, която обхваща припокриващите се зони на хоризонталните разстояния, изминати за един приливно-отливен цикъл; или област, заобикаляща защитната зона и включена в кръг с радиус 10 km от центъра на защитната зона; или еквивалентна област, определена според съответните хидродинамични или епидемиологични данни; или iii) когато не са създадени отделни защитни и надзорни зони — ограничителната зона трябва да се състои от област, представляваща както защитната, така и надзорната зона З а п аз в а н е н а с т а т у т а „ с во б о д е н о т и н ф е к ц и я с B o n a m i a e x i t i o s a“ Р а з д е л 4 1 Когато се изисква целенасочен надзор с цел запазването на статута „свободен от инфекция с Bonamia exitiosa“ на държава членка, зона или компартмент съгласно член 81, във всички животновъдни обекти, в които се отглеждат видовете от списъка, намиращи се в рамките на въпросната държава членка, зона или компартмент, трябва да се извършват посещения за проверка на здравословното състояние, както и да се вземат проби от мекотелите, съгласно таблица 4 Б, като се взема предвид нивото на риска от заразяването на животновъдния обект с Bonamia exitiosa 2 При определяне на честотата на посещенията за проверка на здравословното състояние с цел запазване на статута „свободен от инфекция с Bonamia exitiosa“ на компартментите, където здравният статус по отношение на тази болест зависи от здравния статус на популациите на водните животни в заобикалящите естествени води, рискът от заразяване с Bonamia exitiosa трябва да се счита за висок 3 Статутът „свободен от инфекция с Bonamia exitiosa“ може да бъде запазен само при условие че всички изследвани проби чрез използването на диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 2, са показали отрицателни резултати за Bonamia exitiosa, като е било отхвърлено всяко съмнение за инфекция с Bonamia exitiosa в съответствие с диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 3 3 6 2020 г BG Официален вестник на Европейския съюз L 174/325 Схема за държави членки, зони или компартменти за запазване на статута „свободен от инфекция с Bonamia exitiosa“ Таблица 4.Б Ниво на риска
Брой посещения за проверка на здравословното състояние във всеки отделен животновъден обект/група животновъдни обекти Брой лабораторни изследвания Брой на мекотелите в пробата Високо Средно Ниско веднъж годишно веднъж на 2 години веднъж на 2 години веднъж на 2 години веднъж на 3 години веднъж на 3 години
Ниво на риска в животновъдния обект, определено от компетентния орган, както е посочено в част I, глава 2, точка 1, освен при зависимите компартменти, когато всички животновъдни обекти се считат за високорискови Д и а г н о с т и ч н и м е т о д и и м е т о д и з а в з е м а н е н а п р о б и Р а з д е л 5 1 За извършването на диагностичните изследвания, предвидени в точки 2 и 3, в лабораторията трябва да бъде предадено цялото мекотело 2 Диагностичните методи, които следва да се използват за предоставяне или запазване на статута „свободен от инфекция с Bonamia exitiosa“ в съответствие с раздели 2 и 4, трябва да са съобразени с одобрените от РЛЕС диагностични методи и процедури за болестите по мекотелите и да представляват хистопатологични находки, тъканни отпечатъци или PCR 3 Когато се изисква потвърждаване или отхвърляне на съмнение за инфекция с Bonamia exitiosa съгласно член 58, трябва да се спазва следната процедура за посещение, вземане на проби и изследване:
проучването трябва да се включва поне една проба, взета от 30 мекотели от възприемчиви видове, ако съмнението се основава на доклад за смъртността, или, в случай че не се основава на такъв доклад — проба от 150 мекотели от възприемчиви видове, взета след началото на периода на предаване на Bonamia exitiosa Когато периодът на предаване не е известен, вземането на проби се извършва два пъти годишно — през пролетта и есента;
пробите трябва да се изследват чрез използване на диагностичните методи, посочени в подточка i), в съответствие с одобрените от РЛЕС подробни диагностични методи и процедури за болестите по мекотелите: i) наличието на Bonamia exitiosa трябва да бъде считано за потвърдено, когато положителният резултат от хистопатологията, тъканните отпечатъци или in situ хибридизацията е комбиниран с положителен резултат при PCR, последвана от секвениране При липса на биологичен материал за хистопатология, тъканни отпечатъци или in situ хибридизация наличието на Bonamia exitiosa трябва да бъде считано за потвърдено, когато са получени положителни резултати чрез използването на два анализа с PCR, насочени към различни фрагменти на генома на паразита и допълнени от секвениране; ii) съмнението за наличие на инфекция с Bonamia exitiosa трябва да бъде отхвърлено, ако тези изследвания не разкриват други доказателства за наличието на Bonamia exitiosa Ликвидиране, статут „свободен от болест“ и диагностични методи за инфекция с Bonamia ostreae ГЛАВА 5 Р а з д е л 1 О б щ и и з и с к в а н и я з а п о с е щ е н и я т а з а п р о в е р к а н а з д р а в о с л о в н о т о с ъ с т о я н и е и в з е м а н е т о н а п р о б и Посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби във връзка с надзора, посочен в член 3, параграф 2, буква б), подточка ii), трябва да отговарят на следните изисквания:
посещенията за проверка на здравословното състояние, а когато е целесъобразно и вземането на проби, трябва да се извършват през периода на годината, когато е известно, че паразитът се разпространява в държавата членка, зоната или компартмента в най-голяма степен Когато тези данни не са налични, вземането на проби трябва да се извършва през зимата или в началото на пролетта L 174/326 BG Официален вестник на Европейския съюз 3 6 2020 г
когато от мекотелите следва да се вземат проби в съответствие с изискванията, посочени в раздели 2—4, трябва да се прилагат следните критерии: i) при наличие на Ostrea edulis за вземането на проби трябва да се подбират само стриди от този вид При отсъствие на Ostrea edulis пробата трябва да е представителна за всички други налични възприемчиви видове; ii) ако има слаби, отворени или наскоро умрели мекотели, но които още не са се разложили, трябва да се подбират предимно те Ако няма такива мекотели, в подбраните екземпляри трябва да се включат най-старите здрави мекотели; iii) когато се вземат проби в животновъдни обекти или групи животновъдни обекти, в които за производство на мекотели се използва повече от един водоизточник, при вземане на проба трябва да се включат мекотели от всички водоизточници, така че в пробата да са представени пропорционално всички части от животновъдния обект; iv) когато се вземат проби в животновъдни обекти или групи животновъдни обекти за мекотели, в пробата трябва се включат мекотели от достатъчно точки за вземане на проби, така че в нея да бъдат пропорционално представени всички части от животновъдния обект или групата животновъдни обекти Основните фактори, които следва да се вземат под внимание при подбирането на тези точки за вземане на проби, са: предишните точки, където е бил открит Bonamia ostreae, гъстотата на животните, водните течения, присъствието на възприемчиви видове, присъствието на видове вектори, батиметричните характеристики на басейна и практиките на управление При вземането на пробите се включват естествените легла във или близо до животновъдния обект или групата животновъдни обекти Р а з д е л 2 П р е д о с т ав я н е н а с т а т у т а „ с в об о д е н о т и н ф е к ц и я с B o n a m i a o s t r e a e “ н а д ъ р ж а в и ч л е н к и , з о н и и к о м п а р т м е н т и с н е и з в е с т е н з д р а в е н с т а т у с 1 Статутът „свободен от инфекция с Bonamia ostreae“ може да бъде предоставен на държава членка, зона или компартмент с неизвестен здравен статус по отношение на инфекция с Bonamia ostreae само ако всички животновъдни обекти или групи животновъдни обекти, в които се отглеждат видовете от списъка, намиращи се в рамките на държавата членка, зоната или компартмента, а когато се изисква — точките за вземане на проби в дивите популации, са били подложени на следната 3-годишна схема:
животновъдните обекти и групите животновъдни обекти, в които се отглеждат видовете от списъка, са били подложени на посещения за проверка на здравословното състояние и вземане на проби в продължение на най-малко 3 последователни години, както е определено в таблица 5 А;
през този тригодишен период изследването на всички проби чрез използването на диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 2, е показвало отрицателни резултати за Bonamia ostreae, като е било отхвърлено всяко съмнение за Bonamia ostreae в съответствие с диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 3;
когато в пробата следва да се включат екземпляри от Ostrea edulis, получени от държава членка, зона или компартмент със статут „свободен от болест“, те трябва да са били въведени в животновъдния обект или групата животновъдни обекти поне една година преди провеждането на схемата 2 Ако по време на 3-годишната схема, посочена в точка 1, бъде открита инфекция с Bonamia ostreae, преди началото на нова тригодишна схема съответните животновъдни обекти в държавата членка, зоната или компартмента трябва:
да бъдат подложени на минималните мерки за контрол на болестите, определени в членове 58—65;
да бъдат повторно заселени с мекотели от животновъден обект в дадена държава членка, зона или компартмент, свободни от инфекция с Bonamia ostreae, или от животновъден обект в дадена държава членка, зона или компартмент, обхванати от програма за ликвидиране на тази болест П р е д о с т а в я н е н а с т а т у т а „ с в о б о д е н о т и н ф е к ц и я с B o n a m i a o s t r e a e “ н а д ъ р ж а в и ч л е н к и , з о н и и к о м п а р т м е н ти , з а к о и т о е и з в е с т н о , ч е с а б и л и и н ф е к т и р а н и с B o n a m i a o s t r e a e Р а з д е л 3 1 Статутът „свободен от инфекция с Bonamia ostreae“ може да бъде предоставен на държава членка, зона или компартмент, за които е известно, че са били инфектирани с Bonamia ostreae, когато компетентният орган прецени, че ликвидирането на тази болест е осъществимо, само ако всички животновъдни обекти или групи животновъдни обекти в рамките на тази държава членка, зона или компартмент, в които се отглеждат видовете от списъка, са били подложени на програма за ликвидиране, която отговаря на следните изисквания:
трябва да са били прилагани ефективно минималните мерки за контрол, определени в членове 55—65, и в близост до животновъдния обект или групата животновъдни обекти, обявени за инфектирани с Bonamia ostreae, трябва да е била установена ограничителна зона с подходящ размер, както е предвидено в член 58, параграф 1, буква в), когато е целесъобразно, разделена на защитна зона и надзорна зона, като са взети предвид изискванията, посочени в точка 2; 3 6 2020 г BG Официален вестник на Европейския съюз L 174/327
всички животновъдни обекти и групи животновъдни обекти, в които се отглеждат видовете от списъка, в рамките на защитната зона или, когато не е била установена защитна зона — в рамките на ограничителната зона, която не е била инфектирана с Bonamia ostreae, трябва да бъдат подложени на проучване, включващо най-малко събирането на проби за изследване на 150 мекотели от възприемчиви видове след началото на периода на предаване на Bonamia ostreae Когато периодът на предаване не е известен, вземането на проби трябва да започне през зимата или през началото на пролетта
съответните животновъдни обекти и групи животновъдни обекти трябва да бъдат изпразнени в съответствие с член 62 и, ако е възможно, почистени и дезинфекцирани съгласно член 63 Периодът на некултивиране трябва бъде проведен в съответствие с член 64 и продължителността му да бъде най- малко 6 месеца
Когато всички инфектирани животновъдни обекти или инфектирани групи животновъдни обекти бъдат изпразнени, трябва да бъде проведен най-малко 4-седмичен период на синхронизирано некултивиране; повторно заселване може да се извърши само когато всички инфектирани животновъдни обекти или групи инфектирани животновъдни обекти са били изпразнени, почистени, дезинфекцирани и преминали през период на некултивиране в съответствие с буква в); всички животновъдни обекти и групи животновъдни обекти, различни от посочените в буква е), в които се отглеждат видовете от списъка, в рамките на държавата членка, зоната или компартмента, обхванати от програмата за ликвидиране, трябва впоследствие да бъдат подложени на схемата, посочена в раздел 2; за отделен животновъден обект, в който се отглеждат видовете от списъка и чийто здравен статус не зависи от здравния статус на околните води, не се изисква да отговаря на схемата за надзор, посочена в раздел 2, след възникване на огнище на болестта, при условие че животновъдният обект отговаря на изискванията, посочени в член 80, параграф 3, и е заселен повторно с мекотели, получени от държави членки, зони или компартменти със статут „свободен от инфекция с Bonamia ostreae“ 2 Ограничителната зона трябва да е била определена въз основа на всеки отделен случай и:
трябва да са взети предвид факторите, които оказват влияние върху рисковете от разпространение на инфекция с Bonamia ostreae, включително други животновъдни обекти и диви мекотели, като например: i) броят, възрастта, процентът и разпространението на смъртността на мекотелите в животновъдния обект или групата животновъдни обекти, инфектирани с Bonamia ostreae; ii) разстоянието до и гъстотата на съседните животновъдни обекти или групи животновъдни обекти и диви мекотели; iii) близостта до преработвателни обекти и контактни животновъдни обекти или групи животновъдни обекти; iv) видовете, и по-специално възприемчивите видове и видовете вектори, които присъстват в животновъдните обекти или групите животновъдни обекти; v) прилаганите земеделски практики в засегнатите и в съседните животновъдни обекти и групи животновъдни обекти; vi) хидродинамичната среда; както и vii) други установени фактори от епидемиологично значение;
географското обозначаване трябва да отговаря на следните минимални изисквания: i) защитната зона трябва да се състои от област, попадаща в окръжност с радиус, равен най-малко на хоризонталното разстояние, изминато за един приливно-отливен цикъл, или най-малко 5 km — която от двете стойности е по- голяма, с център на окръжността животновъдният обект, инфектиран с Bonamia ostreae, или еквивалентна област, определена според съответните хидродинамични или епидемиологични данни; и ii) надзорната зона трябва да се състои от област, заобикаляща защитната зона, която обхваща припокриващите се зони на хоризонталните разстояния, изминати за един приливно-отливен цикъл; или област, заобикаляща защитната зона и включена в кръг с радиус 10 km от центъра на защитната зона; или еквивалентна област, определена според съответните хидродинамични или епидемиологични данни; или iii) когато не са създадени отделни защитни и надзорни зони — ограничителната зона трябва да се състои от област, представляваща както защитната, така и надзорната зона L 174/328 BG Официален вестник на Европейския съюз 3 6 2020 г Схема за държави членки, зони или компартменти за тригодишния период на контрол, който предхожда предоставянето на статута „свободен от инфекция с Bonamia ostreae“ Таблица 5.А Година на надзор Брой посещения за проверка на здравословното състояние във всеки отделен животновъден обект или група животновъдни обекти на година Брой лабораторни изследвания за година Брой на мекотелите в пробата Година 1 Година 2 Година 3
З а п а з в а н е н а с т а т у т а „ с в о б о д е н о т и н ф е к ц и я с B o n a mi a o s t r e a e“ Р а з д е л 4 1 Когато се изисква целенасочен надзор с цел запазването на статута „свободен от инфекция с Bonamia ostreae“ на държава членка, зона или компартмент съгласно член 81, във всички животновъдни обекти, в които се отглеждат видовете от списъка, намиращи се в рамките на въпросната държава членка, зона или компартмент, трябва да се извършват посещения за проверка на здравословното състояние, както и да се вземат проби от мекотелите, съгласно таблица 5 Б, като се взема предвид нивото на риска от заразяването на животновъдния обект с Bonamia ostreae 2 При определяне на честотата на посещенията за проверка на здравословното състояние с цел запазване на статута „свободен от инфекция с Bonamia ostreae“ на компартментите, когато здравният статус по отношение на тази болест зависи от здравния статус на популациите на водните животни в заобикалящите естествени води, рискът от заразяване с Bonamia ostreae трябва да се счита за висок 3 Статутът „свободен от инфекция с Bonamia ostreae“ може да бъде запазен само при условие че всички изследвани проби чрез използването на диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 2, са показали отрицателни резултати за Bonamia ostreae, като е било отхвърлено всяко съмнение за инфекция с Bonamia ostreae в съответствие с диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 3 Схема за държави членки, зони или компартменти за запазване на статута „свободен от инфекция с Bonamia ostreae“ Таблица 5.Б Ниво на риска
Брой посещения за проверка на здравословното състояние във всеки отделен животновъден обект/група животновъдни обекти Брой лабораторни изследвания Брой на мекотелите в пробата Високо Средно Ниско веднъж годишно веднъж на 2 години веднъж на 2 години веднъж на 2 години веднъж на 3 години веднъж на 3 години
Ниво на риска в животновъдния обект, определено от компетентния орган, както е посочено в част I, глава 2, точка 1, освен при зависимите компартменти, когато всички животновъдни обекти се считат за високорискови Д и а г н о с т и ч н и м е т о д и и м е т о д и з а в з е м а н е н а п р о б и Р а з д е л 5 1 За извършването на диагностичните изследвания, предвидени в точки 2 и 3, в лабораторията трябва да бъде предадено цялото мекотело 2 Диагностичните методи, които следва да се използват за предоставяне или запазване на статута „свободен от инфекция с Bonamia ostreae“ в съответствие с раздели 2 и 4, трябва да са съобразени с одобрените от РЛЕС диагностични методи и процедури за болести по мекотелите, и да представляват хистопатологични находки, тъканни отпечатъци или PCR 3 6 2020 г BG Официален вестник на Европейския съюз L 174/329 3 Когато се изисква потвърждаване или отхвърляне на съмнение за инфекция с Bonamia ostreae съгласно член 58, трябва да се спазва следната процедура за посещение, вземане на проби и изследване:
в проучването трябва да се включва поне една проба, взета от 30 мекотели от възприемчиви видове, ако съмнението се основава на доклад за смъртността, или, в случай че не се основава на такъв доклад — проба от 150 мекотели от възприемчиви видове, взета след началото на периода на предаване на Bonamia ostreae Когато периодът на предаване не е известен, вземането на проби започва през зимата или през началото на пролетта
пробите трябва да се изследват чрез използване на диагностичните методи, посочени в подточка i), в съответствие с одобрените от РЛЕС подробни диагностични методи и процедури за болести по мекотелите: i) наличието на Bonamia ostreae трябва да бъде считано за потвърдено, когато положителният резултат от хистопатологията, тъканните отпечатъци или in situ хибридизацията е комбиниран с положителен резултат при PCR, последвана от секвениране При липса на биологичен материал за хистопатология, тъканни отпечатъци или in situ хибридизация наличието на Bonamia ostreae трябва да бъде считано за потвърдено, когато са получени положителни резултати чрез използването на два PCR анализа, насочени към различни фрагменти на генома на паразита и допълнени от секвениране; ii) съмнението за наличие на инфекция с Bonamia ostreae трябва да бъде отхвърлено, ако тези изследвания не разкриват други доказателства за наличието на Bonamia ostreae Ликвидиране, статут „свободен от болест“ и диагностични методи за инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване ГЛАВА 6 Р а з д е л 1 О б щ и и з и с к в а н и я з а п о с е щ е н и я т а з а п р о в е р к а н а з д р а в о с л о в н о т о с ъ с т о я н и е и в з е м а н е т о н а п р о б и Посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби във връзка с надзора, посочен в член 3, параграф 2, буква б), подточка ii), трябва да отговарят на следните изисквания:
вземането на проби от ракообразни за лабораторни изследвания трябва да се извършва, когато температурата на водата е вероятно да достигне най-високата си стойност за годината Това изискване по отношение на температурата на водата трябва да се прилага и за посещенията за проверка на здравословното състояние, когато това е осъществимо;
когато трябва да се вземат проби от отглеждани ракообразни в съответствие с изискванията, посочени в раздели 2—4, трябва да се прилагат следните критерии: i) ако в производствените единици има слаби или умиращи ракообразни, трябва да се подбират предимно такива екземпляри Ако няма такива ракообразни, сред подбраните екземпляри трябва да се включат ракообразни от различни по големина групи, а именно млади и възрастни, от подбраните възприемчиви видове, пропорционално представени в пробата; ii) ако за производството на ракообразните се използва повече от един водоизточник, в пробата трябва да бъдат включени възприемчиви ракообразни, представляващи всички водоизточници;
когато се изисква целенасочен надзор на диви популации поради малкия брой животновъдни обекти, включени в програмата за ликвидиране, трябва да бъдат определени броят и географското разпределение на точките за вземане на проби, така че в достатъчна степен да се обхване държавата членка, зоната или компартментът Точките за вземане на проби трябва също така да са представителни за различните екосистеми, където се намират популациите на възприемчиви видео диви животни, а именно морските, естуарните, речните и езерните системи В тези ситуации ракообразните, от които се вземат проби, трябва да бъдат подбрани, както следва: i) в районите на морските и естуарните системи трябва да се подберат един или повече от следните видове: Carcinus maenas, Cancer pagurus, Eriocheir sinensis, Liocarcinus depurator, Liocarcinus puber, Crangon crangon, Homarus gammarus, Palaemon adspersus или видове скариди от семейство Penaeidae, а именно Penaeus japonicus, Penaeus kerathurus, Penaeus semisulcatus При отсъствие на тези видове пробата трябва да е представителна за други налични възприемчиви видове; ii) в речните и езерните системи трябва да се подберат един или повече от следните видове: Pacifastacus leniusculus, Astacus leptodactylus, Austropotamobius pallipes или Orconectes limosus При отсъствие на тези видове пробата трябва да е представителна за други налични възприемчиви видове; iii) ако има слаби или умиращи ракообразни, трябва да се подбират предимно те Ако няма такива ракообразни, сред подбраните екземпляри трябва да се включат ракообразни от различно големи групи, а именно млади и възрастни, от подбраните възприемчиви видове, пропорционално представени в пробата L 174/330 BG Официален вестник на Европейския съюз 3 6 2020 г Р а з д е л 2 П р е д о с т а в я н е н а с т а т у т а „ с в о б о д е н о т и н ф е к ц и я с в и р у с а н а с и н д р о м а н а б я л о п е тн и с т о з а б о л я в а н е “ н а д ъ р ж а в и ч л е н к и , з о н и и к о м п а р т м е н т и с н е и з в е с т е н з д р а в е н с т а т у с 1 Статутът „свободен от инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване“ може да бъде предоставен на държава членка, зона или компартмент с неизвестен здравен статус по отношение на инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване само ако всички животновъдни обекти или групи животновъдни обекти, в които се отглеждат видовете от списъка, намиращи се в рамките на държавата членка, зоната или компартмента, а когато се изисква — точките за вземане на проби в дивите популации, са били подложени на следната двугодишна схема:
в животновъдните обекти или групите животновъдни обекти са били извършвани посещения за проверка на здравословното състояние и вземане на проби в продължение на най-малко 2 последователни години, както е определено в таблица 6 А;
през този двугодишен период изследването на всички проби чрез използването на диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 2, е показвало отрицателни резултати за инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване, като е било отхвърлено всяко съмнение за инфекция в съответствие с диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 3; 2 Ако по време на двугодишната схема, посочена в точка 1, бъде открита инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване, преди началото на новата двугодишна схема съответните животновъдни обекти в държавата членка, зоната или компартмента трябва:
да бъдат подложени на минималните мерки за контрол на болестите, определени в членове 58 — 65;
да бъдат повторно заселени с ракообразни от животновъден обект в дадена държава членка, зона или компартмент, свободни от инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване, или от животновъден обект в дадена държава членка, зона или компартмент, обхванати от програма за ликвидиране на тази болест Р а з д е л 3 П р е д о с т а в я н е н а с т а т у т а „ с в о б о д е н о т и н ф е к ц и я с в и р у с а н а с и н д р о м а н а б я л о п е т н и с т о з а б о л я в а н е“ н а д ъ р ж а в и ч л е н к и , з о н и и к о м п а р т м е н т и , з а ко и т о е и з в е с т н о , ч е с а б и л и и н ф е к т и р а н и с в и р у с а н а с и н д р о м а н а б я л о п е т н и с т о з а б о л я в а н е 1 Статутът „свободен от инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване“ може да бъде предоставен на държава членка, зона или компартмент, за които е известно, че са били инфектирани с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване, само ако всички животновъдни обекти в рамките на тази държава членка, зона или компартмент, в които се отглеждат видовете от списъка, са били подложени на програма за ликвидиране, която отговаря на следните изисквания:
трябва да са били прилагани ефективно минималните мерки за контрол, определени в членове 55—65, и в близост до животновъдния(те) обект(и), обявен(и) за инфектиран(и) с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване, трябва да е била установена ограничителна зона с подходящ размер, както е предвидено в член 58, параграф 1, буква в), когато е целесъобразно, разделена на защитна зона и надзорна зона, като са взети предвид изискванията, посочени в точка 2; всички животновъдни обекти в рамките на защитната зона, в които се отглеждат видовете от списъка, или когато не е била установена защитна зона — в рамките на ограничителната зона, която не е била инфектирана с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване, трябва да бъдат подложени на проучване, включващо най-малко следните елементи: i) вземане на проби за изследване от 10 ракообразни, когато се наблюдават клинични признаци или лезии след смъртта, характерни за инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване, или 150 ракообразни, когато не се наблюдават клинични признаци или постмортални лезии; както и ii) посещения за проверка на здравословното състояние; в животновъдните обекти, където изследванията, посочени в подточка i), са показали отрицателни резултати, посещенията за проверка на здравословното състояние трябва да продължат да се извършват веднъж месечно през сезона, когато температурата на водата е вероятно да достигне най-високата си стойност за годината, до премахването на защитната зона в съответствие с буква в);
съответните животновъдни обекти трябва да бъдат изпразнени в съответствие с член 62, почистени и дезинфекцирани в съответствие с член 63 и да преминат през период на некултивиране в съответствие с член 64 Продължителността на периода на некултивиране трябва да бъде най-малко 6 седмици Когато всички инфектирани животновъдни обекти бъдат изпразнени, се провежда най-малко 3-седмичен период на синхронизирано некултивиране Докато трае периодът на некултивиране в официално обявените за инфектирани животновъдни обекти, защитните зони се преобразуват в надзорни зони;
повторно заселване може да се извърши само когато всички инфектирани животновъдни обекти са били изпразнени, почистени, дезинфекцирани и преминали през период на некултивиране в съответствие с буква в); 3 6 2020 г BG Официален вестник на Европейския съюз L 174/331
всички животновъдни обекти, различни от посочените в буква е), в които се отглеждат видовете от списъка, в рамките на държавата членка, зоната или компартмента, обхваната от програмата за ликвидиране, и когато се изисква осъществяване на надзор на дивите популации — всички точки за вземане на проби, подбрани така, че да се осигури най-голямо покритие на географската област, включена в програмата за ликвидиране, трябва да бъдат подложени поне на схемата, посочена в раздел 2; за отделен животновъден обект, в който се отглеждат видовете от списъка и чийто здравен статус не зависи от здравния статус на околните води, не се изисква да отговаря на схемата, посочена в раздел 2, след възникване на огнище на болестта, при условие че животновъдният обект отговаря на изискванията, посочени в член 80, параграф 3, и е заселен повторно с ракообразни, получени от държави членки, зони или компартменти със статут „свободен от инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване“ 2 Ограничителната зона трябва да бъде определена въз основа на всеки отделен случай, като се вземат предвид факторите, които оказват влияние върху риска от разпространяването на вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване при отглежданите и дивите ракообразни, като например: i) броят, възрастта, процентът и разпространението на смъртността на ракообразните в животновъдния обект или групата животновъдни обекти, инфектирани с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване, включително други животновъдни обекти и диви ракообразни; ii) разстоянието до и гъстотата на съседните животновъдни обекти или групи животновъдни обекти, включително диви ракообразни; iii) близостта до преработвателни обекти и контактни животновъдни обекти или групи животновъдни обекти; iv) видовете, и по-специално възприемчивите видове и видове вектори, които присъстват в животновъдните обекти или групите животновъдни обекти; v) прилаганите земеделски практики в засегнатите и в съседните животновъдни обекти и групи животновъдни обекти; vi) хидродинамичната среда; както и vii) други установени фактори от епидемиологично значение Таблица 6.A Схема за държави членки, зони и компартменти за двугодишния период на контрол, който предхожда предоставянето на статута „свободен от инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване“ Година на надзор Брой посещения за проверка на здравословното състояние във всеки отделен животновъден обект или група животновъдни обекти на година Брой лабораторни изследвания за година Брой на ракообразните в пробата Година 1 Година 2
Р а з д е л 4 З а п а з в а н е н а с та т у т а „ с в о б о д е н о т и н ф е к ц и я с в и р у с а н а с и н д р о м а н а б я л о п е тн и с т о з а б о л я в а н е“ 1 Когато се изисква целенасочен надзор с цел запазването на статута „свободен от инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване“ на държава членка, зона или компартмент съгласно член 81, във всички животновъдни обекти, в които се отглеждат видовете от списъка, намиращи се в рамките на въпросната държава членка, зона или компартмент, трябва да бъдат извършени посещения за проверка на здравословното състояние, както и да бъдат взети проби от ракообразните съгласно таблица 6 Б, като се взема предвид нивото на риска от заразяването на животновъдния обект с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване 2 В държави членки, зони или компартменти, където броят на животновъдните обекти е ограничен и целенасоченият надзор на тях не предоставя достатъчно епидемиологични данни, в надзора за запазването на статута „свободен от болест“ трябва да се включат точки за вземане на проби, подбрани в съответствие с изискванията, определени в раздел 1, буква б) 3 При определяне честотата на посещенията за проверка на здравословното състояние с цел запазване на статута „свободен от инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване“ на компартментите, когато здравният статус по отношение на тази болест зависи от здравния статус на популациите на водните животни в заобикалящите естествени води, рискът от заразяване с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване трябва да се счита за висок 4 Статутът „свободен от инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване“ може да бъде запазен само при условие че всички изследвани проби чрез използването на диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 2, са показали отрицателни резултати за вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване, като е било отхвърлено всяко съмнение за инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване в съответствие с диагностичните методи, посочени в раздел 5, точка 3 L 174/332 BG Официален вестник на Европейския съюз 3 6 2020 г Схема за държави членки, зони или компартменти за запазване на статута „свободен от инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване“ Таблица 6.Б Ниво на риска
Брой посещения за проверка на здравословното състояние във всеки отделен животновъден обект/група животновъдни обекти Брой лабораторни изследвания Брой на ракообразните в пробата Високо Средно Ниско веднъж годишно веднъж на 2 години веднъж на 2 години веднъж на 2 години веднъж на 2 години веднъж на 4 години
Ниво на риска в животновъдния обект, определено от компетентния орган, както е посочено в част I, глава 2, точка 1, освен при зависимите компартменти, когато всички животновъдни обекти се считат за високорискови Д и а г н о с т и ч н и м е т о д и и м е т о д и з а в з е м а н е н а п р о б и Р а з д е л 5 1 Проби от интегументалния епидермис, изрязан или намиращ се в крачетата за придвижване, плеоподалните крачета, частите от устата или хрилете на изследваното животно трябва да бъдат фиксирани в 95 % етанол преди подготвянето на пробите за PCR Други проби, фиксирани за хистология и трансмисионна електронна микроскопия, може да бъдат взети в подкрепа на диагностичните данни от PCR 2 Диагностичните методи и процедури, които следва да бъдат използвани за предоставяне или запазване на статута „свободен от болест“ по отношение на инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване, трябва да са PCR и последващо секвениране При прилагането на тези диагностични методи трябва да се спазват съответните одобрени от РЛЕС подробни методи и процедури за болестите по ракообразните При положителен резултат от изследването с PCR трябва да бъде направено последващо секвениране на ампликона, преди да се приложат първоначалните мерки за контрол, предвидени в член 63 от Регламент (ЕС) 2016/429 3 Когато се изисква потвърждаване или отхвърляне на съмнение за инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване съгласно член 58, трябва да се спазва следната процедура за посещение, вземане на проби и изследване:
в проучването трябва да се включи най-малко едно посещение за проверка на здравословното състояние и едно вземане на проби от 10 ракообразни, когато се наблюдават клинични признаци или лезии след смъртта, характерни за инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване, или 150 ракообразни, когато не са наблюдават клинични признаци или постмортални лезии Пробите трябва да бъдат изследвани чрез използване на диагностичния метод, посочен в точка 2;
наличието на вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване трябва да се счита за потвърдено, когато резултатът от PCR и последващо секвениране, извършени в съответствие с одобрените от РЛЕС подробни методи и процедури за болести по ракообразните, е положителен Съмнението за наличие на инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване може да бъде отхвърлено, ако тези изследвания не разкриват други доказателства за наличието на вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване ИЗИСКВАНИЯ ЗА ДОКАЗВАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОГРАМИ ЗА НАДЗОР НА БОЛЕСТИТЕ ОТ КАТЕГОРИЯ С И ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО НА ТЕЗИ ПРОГРАМИ СЛЕД ВЪЗНИКВАНЕ НА ОГНИЩЕ НА БОЛЕСТ В част III са обхванати изискванията за животновъдните обекти във връзка с доказването на изпълнението на програма за надзор на конкретна болест, както и изискванията за възобновяване на тази програма за надзор след възникване на огнище на болест ЧАСТ III Вирусна хеморагична септицемия Инфекциозна хематопоетична некроза (ИХН) Инфекция с вируса на инфекциозната анемия по сьомгата с генотип HPR-с делеции Инфекция с Marteilia refringens Инфекция с Bonamia exitiosa Инфекция с Bonamia ostreae Инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване Глава 1 Глава 1 Глава 2 Глава 3 Глава 4 Глава 5 Глава 6 3 6 2020 г BG Официален вестник на Европейския съюз L 174/333 Изисквания за животновъдните обекти във връзка с доказването на изпълнението на програма за надзор на вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза и изисквания за възобновяване на тази програма след възникване на огнище на болестта ГЛАВА 1 Р а з д е л 1 О б щ и и з и с к в а н и я з а п р о в е р к а н а з д р а в о с л о в н о т о с ъ с т о я н и е и в з е м а н е н а п р о б и з а в и р у с н а х е м о р а г и ч н а с е п т и ц е м и я и и н ф е к ц и о з н а х е м а т о п о е т и ч н а н е к р о з а Посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на пробите, посочени в член 3, параграф 2, буква б), подточка iv), трябва да отговарят на следните изисквания:
посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби трябва да се извършват през периода от годината, когато температурата на водата е под 14 °C, а в случай че не се достигат температури под 14 °C — пробите трябва да се вземат при най-ниската годишна температура;
всички производствени единици, като например езера, водоеми и мрежести клетки, трябва да бъдат инспектирани с цел установяване на наличието на мъртви, слаби или с анормално поведение риби Специално внимание трябва да се отдели на водоотливната точка, където има тенденция за натрупване на слаби риби поради течението;
рибата от включените в списъка видове, която се събира за проби, трябва да се подбира, както следва: i) при наличие на дъгова пъстърва за вземането на проби трябва да се подбира само риба от този вид, с изключение на случаите на наличие на други възприемчиви видове, които проявяват типични признаци на вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза; ако няма дъгова пъстърва, пробата трябва да е представителна за всички други налични възприемчиви видове; ii) при наличие на слаби риби, риби с анормално поведение или наскоро умрели риби, но които все още не са се разложили, трябва да се подбират предимно те; ако за производството на рибата се използва повече от един водоизточник, в пробата трябва да бъдат включени риби, представляващи всички водоизточници; iii) в подбраните риби трябва да се включват такива, събрани по начин, при който всички части на животновъдния обект, както и всички възрастови групи по години, са пропорционално представени в пробата Р а з д е л 2 С п е ц и ф и ч н и и з и с к в а н и я з а д о к а з в а н е н а и з п ъ л н е н и е т о н а п р о г р а м а з а н а д з о р 1 Посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби от рибите трябва да се извършват в съответствие с раздел 1 и таблица 1 2 Пробите, взети в съответствие с раздел 1, таблица 1, трябва да се изследват чрез използване на диагностичните методи, посочени в част II, глава 1, раздел 5, точка 2, и да покажат отрицателни резултати за вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза Р а з д е л 3 И з и с к в а н и я з а в ъ з о б н о в я в а н е н а п р о г р а м а з а н а д з о р с л е д в ъ з н и к в а н е н а о г н и щ е н а б о л е с т т а В инфектиран с вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза животновъден обект програмата за надзор на тези болести може да се възобнови, при условие че:
животновъдният обект е бил изпразнен от всички животни в съответствие с член 62, почистен и дезинфекциран в съответствие с член 63 и е преминал през период на некултивиране в съответствие с член 64; както и
повторното заселване се извършва с риба, която идва от животновъдни обекти: i) от държава членка, зона или компартмент, свободни от вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза; ii) от държава членка, зона или компартмент, обхванати от програма за ликвидиране на вирусна хеморагична септицемия или инфекциозна хематопоетична некроза; или iii) в които се изпълнява програма за надзор на вирусната хеморагична септицемия или инфекциозната хематопоетична некроза L 174/334 BG Официален вестник на Европейския съюз 3 6 2020 г Таблица 1 Програма за надзор на вирусна хеморагична септицемия/инфекциозна хематопоетична некроза Ниво на риска
Брой посещения за проверка на здравословното състояние на година във всеки отделен животновъден обект Брой на рибите в пробата
Високо Средно Ниско веднъж годишно веднъж на 2 години веднъж на 3 години
В случай на крайбрежни зони или крайбрежни компартменти пробите трябва да бъдат събрани не по-рано от 3 седмици след прехвърлянето на рибата от прясна в солена вода
Ниво на риска в животновъдния обект, определено от компетентния орган, както е посочено в част I, глава 2, точка 1 Максимален брой риби на воден басейн: 10 Изисквания за животновъдните обекти във връзка с доказването на изпълнението на програма за надзор на ISAV с генотип HPR-с делеции и изисквания за възобновяване на тази програма след възникване на огнище на болестта ГЛАВА 2 Р а з д е л 1 О б щ и и з и с к в а н и я з а п р о в е р к а н а з д р а в о с л о в н о т о с ъ с т о я н и е и в з е м а н е н а п р о б и п р и и н ф е к ц и я с I S AV с г е н о т и п H P R - с д е л е ц и и Посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на пробите, посочени в член 3, параграф 2, буква б), подточка iv), трябва да отговарят на следните изисквания:
при посещенията за проверка на здравословното състояние трябва да се вземат под внимание всички производствени единици, като например езера, водоеми и мрежени клетки, за да се установи показали са налични мъртви, слаби или с анормално поведение риби Специално внимание трябва да се отдели на периферията на клетките или на водоотливната точка, според случая, където има тенденция за натрупване на слаби риби поради течението
рибата, която следва да се събира за проби, трябва да се подбира, както следва: i) трябва да се подбират само умиращи или наскоро умрели риби, но които все още не са се разложили; по-специално на първо място трябва да се събират риби, при които се наблюдават анемия, кръвоизливи или други клинични признаци, предполагащи цикрулаторни нарушения; ii) при наличие на атлантическа сьомга за вземането на проби трябва да се подбира само риба от този вид, с изключение на случаите на наличие на други възприемчиви видове, които проявяват типични признаци на инфекциозна анемия по сьомгата Ако в животновъдния обект няма атлантическа сьомга, трябва да се вземат проби от други видове от списъка; iii) ако за производството на рибата се използва повече от един водоизточник, в пробата трябва да бъдат включени риби, представляващи всички водоизточници; iv) в подбраните риби трябва да бъдат включени такива, събрани по начин, при който всички производствени единици, като например мрежести клетки, водоеми и езера, както и всички възрастови групи по години в животновъдния обект, са пропорционално представени в пробата Р а з д е л 2 С п е ц и ф и ч н и и з и с к в а н и я з а д о к а з в а н е н а и з п ъ л н е н и е т о н а п р о г р а м а з а н а д з о р 1 Посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби от рибите трябва да се извършват в съответствие с раздел 1 и таблица 2 2 Пробите, взети в съответствие с раздел 1, таблица 2, трябва да се изследват чрез използване на диагностичните методи, посочени в част II, глава 2, раздел 5, точка 2, и да дават отрицателни резултати за ISAV с генотип HPR-с делеции 3 6 2020 г BG Официален вестник на Европейския съюз L 174/335 Таблица 2 Програма за надзор на ISAV с генотип HPR-с делеции Ниво на риска
Брой посещения за проверка на здравословното състояние на година във всеки отделен животновъден обект Брой лабораторни изследвания за година Брой на рибите в пробата Високо Средно Ниско
1
веднъж на 2 години веднъж на 2 години
Максимален брой риби на воден басейн: 5
Ниво на риска в животновъдния обект, определено от компетентния орган, както е посочено в част I, глава 2, точка 1
Когато се изискват по две проби годишно, пробите трябва да се вземат през пролетта и есента
Когато се изисква само една проба годишно, пробите трябва да се събират през пролетта или есента Р а з д е л 3 И з и с к в а н и я з а в ъ з о б н о в я в а н е н а п р о г р а м а з а н а д з о р с л е д в ъ з н и к в а н е н а о г н и щ е н а б о л е с т т а В инфектиран с ISAV с генотип HPR-с делеции животновъден обект програмата за надзор на тази болест може да се възобнови, при условие че:
животновъдният обект е бил изпразнен от всички животни в съответствие с член 62, почистен и дезинфекциран в съответствие с член 63 и е преминал през период на некултивиране в съответствие с член 64; както и
повторното заселване се извършва с риба, която идва от животновъдни обекти: i) от държава членка, зона или компартмент, свободни от инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции; ii) от държава членка, зона или компартмент, обхванати от програма за ликвидиране на инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции; или iii) в които се изпълнява програма за надзор на инфекция с ISAV с генотип HPR-с делеции Изисквания за животновъдните обекти във връзка с доказването на изпълнението на програма за надзор на инфекция с Marteilia refringens и изисквания за възобновяване на тази програма след възникване на огнище на болестта ГЛАВА 3 Р а з д е л 1 О б щ и и з и с к в а н и я з а п р о в е р к а н а з д р а в о с л о в н о т о с ъ с т о я н и е и в з е м а н е н а п р о б и п р и и н ф е к ц и я с M a r t e i l i a r e f r i n g e n s Посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби, посочени в член 3, параграф 2, буква б), подточка iv), трябва да отговарят на следните изисквания:
посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби за лабораторни изследвания трябва да се извършват през периода на годината, когато е известно, че паразитът се разпространява в държавата членка, зоната или компартмента в най-голяма степен Когато тези данни не са налични, вземането на проби се извършва веднага след като температурата на водата надвиши 17°С
когато от мекотелите трябва да се вземат проби в съответствие с изискванията, посочени в таблица 3, трябва да се прилагат следните критерии: i) трябва да се вземат проби от Ostrea spp При отсъствие на Ostrea spp пробата трябва да е представителна за всички други налични видове от списъка; L 174/336 BG Официален вестник на Европейския съюз 3 6 2020 г ii) ако в производствените единици има слаби, отворени или наскоро умрели мекотели, но които още не са се разложили, трябва да се подбират предимно те Ако няма такива мекотели, в подбраните екземпляри трябва да се включат най- старите здрави мекотели; iii) когато се вземат проби в животновъдни обекти за мекотели, в които за производство на мекотели се използва повече от един водоизточник, при вземане на проба трябва да бъдат включени мекотели от всички водоизточници, така че в пробата да са представени пропорционално всички части от животновъдния обект; iv) когато се вземат проби в животновъдни обекти или групи животновъдни обекти за мекотели, в пробата трябва се включат мекотели от достатъчно точки за вземане на проби, така че в нея да бъдат пропорционално представени всички части от животновъдния обект или групата животновъдни обекти Основните фактори, които следва да се вземат под внимание при подбирането на тези точки за вземане на проби, са: гъстотата на животните, водните течения, присъствието на възприемчиви видове, присъствието на видове вектори, батиметричните характеристики на басейна и практиките на управление При вземането на пробите трябва да бъдат включени естествените легла във или близо до животновъдния обект или групата животновъдни обекти Р а з д е л 2 С п е ц и ф и ч н и и з и с к в а н и я з а д о к а з в а н е н а и з п ъ л н е н и е т о н а п р о г р а м а з а н а д з о р 1 Посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби от мекотелите трябва да се извършват в съответствие с раздел 1 и таблица 3 2 Пробите, взети в съответствие с раздел 1, таблица 3, трябва да се изследват чрез използване на диагностичните методи, посочени в част II, глава 3, раздел 5, точка 2, и да дават отрицателни резултати за Marteilia refringens Таблица 3 Програма за надзор на Marteilia refringens Ниво на риска
Брой посещения за проверка на здравословното състояние във всеки отделен животновъден обект/група животновъдни обекти Брой лабораторни изследвания Брой на мекотелите в пробата Високо Средно Ниско веднъж годишно веднъж на 2 години веднъж на 2 години веднъж на 2 години веднъж на 2 години веднъж на 4 години
Ниво на риска в животновъдния обект, определено от компетентния орган, както е посочено в част I, глава 2, точка 1 И з и с к в а н и я з а в ъ з о б н о в я в а н е н а п р о г р а м а з а н а д з о р с л е д в ъ з н и к в а н е н а о г н и щ е н а б о л е с т т а Р а з д е л 3 В инфектиран с Marteilia refringens животновъден обект програмата за надзор на тази болест може да се възобнови, при условие че:
животновъдният обект е бил изпразнен от всички животни в съответствие с член 62, почистен и дезинфекциран в съответствие с член 63 и е преминал през период на некултивиране в съответствие с член 64; и
повторното заселване се извършва с риба, която идва от животновъдни обекти: i) от държава членка, зона или компартмент, свободни от инфекция с Marteilia refringens; ii) от държава членка, зона или компартмент, обхванати от програма за ликвидиране на инфекция с Marteilia refringens; или iii) в които се изпълнява програма за надзор на инфекция с Marteilia refringens 3 6 2020 г BG Официален вестник на Европейския съюз L 174/337 Изисквания за животновъдните обекти във връзка с доказването на изпълнението на програма за надзор на инфекция с Bonamia exitiosa и изисквания за възобновяване на тази програма след възникване на огнище на болестта ГЛАВА 4 Р а з д е л 1 О б щ и и з и с к в а н и я з а п р ов е р к а н а з д р а в о с л о в н о т о с ъ с т о я н и е и в з е м а н е н а п р о б и п р и и н ф е к ц и я с B o n a m i a e x i t i o s a Посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на пробите, посочени в член 3, параграф 2, буква б), подточка iv), трябва да отговарят на следните изисквания:
посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби от производствените единици трябва да се извършват през периода на годината, когато е известно, че Bonamia exitiosa се разпространява в държавата членка, зоната или компартмента в най-голяма степен Когато тези данни не са налични, вземането на проби се извършва два пъти годишно — през пролетта и есента;
когато от мекотелите се вземат проби в съответствие с изискванията, посочени в таблица 4, трябва да се прилагат следните критерии: i) при наличие на Ostrea spp за вземането на проби трябва да се подбират само стриди от този вид При отсъствие на Ostrea spp пробата трябва да е представителна за всички други налични възприемчиви видове; ii) ако има слаби, отворени или наскоро умрели мекотели, но които още не са се разложили, трябва да се подбират предимно те Ако няма такива мекотели, в подбраните екземпляри трябва да се включат най-старите здрави мекотели; iii) когато се вземат проби в животновъдни обекти, в които за производство на мекотели се използва повече от един водоизточник, при вземане на проба трябва да се включат мекотели от всички водоизточници, така че в пробата да са представени пропорционално всички части от животновъдния обект; iv) когато се вземат проби в животновъдни обекти или групи животновъдни обекти, в пробата трябва се включат мекотели от достатъчно точки за вземане на проби, така че в пробата да са представени пропорционално всички части от животновъдния обект или групата животновъдни обекти Основните фактори, които следва да се вземат под внимание при подбирането на тези точки за вземане на проби, са: гъстотата на животните, водните течения, присъствието на възприемчиви видове, присъствието на видове вектори (напр Crassostrea gigas), батиметричните характеристики на басейна и практиките на управление При вземането на пробите трябва да бъдат включени естествените легла във или близо до животновъдния обект или групата животновъдни обекти Р а з д е л 2 С п е ц и ф и ч н и и з и с к в а н и я з а д о к а з в а н е н а и з п ъ л н е н и е т о н а п р о г р а м а з а н а д з о р 1 Посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби от мекотелите трябва да се извършват в съответствие с раздел 1 и таблица 4 2 Пробите, взети в съответствие с раздел 1, таблица 4, трябва да се изследват чрез използване на диагностичните методи, посочени в част II, глава 4, раздел 5, точка 2, и да дават отрицателни резултати за Bonamia exitiosa Таблица 4 Програма за надзор на инфекция с Bonamia exitiosa Ниво на риска
Брой посещения за проверка на здравословното състояние във всеки отделен животновъден обект/група животновъдни обекти Брой лабораторни изследвания Брой на мекотелите в пробата Високо Средно Ниско веднъж годишно веднъж на 2 години веднъж на 2 години веднъж на 2 години веднъж на 2 години веднъж на 4 години
Ниво на риска в животновъдния обект, определено от компетентния орган, както е посочено в част I, глава 2, точка 1 L 174/338 BG Официален вестник на Европейския съюз 3 6 2020 г Р а з д е л 3 И з и с к в а н и я з а в ъ з о б н о в я в а н е н а п р о г р а м а з а н а д з о р с л е д в ъ з н и к в а н е н а о г н и щ е н а б о л е с т т а В инфектиран с Bonamia exitiosa животновъден обект програмата за надзор може да се възобнови, при условие че:
животновъдният обект е бил изпразнен от всички животни в съответствие с член 62, почистен и дезинфекциран в съответствие с член 63 и е преминал през период на некултивиране в съответствие с член 64; и
повторното заселване се извършва с риба, която идва от животновъдни обекти: i) от държава членка, зона или компартмент, свободни от инфекция с Bonamia exitiosa; ii) от държава членка, зона или компартмент, обхванати от програма за ликвидиране на инфекция с Bonamia exitiosa; или iii) в които се изпълнява програма за надзор на инфекция с Bonamia exitiosa. Изисквания за животновъдните обекти във връзка с доказването на изпълнението на програма за надзор на инфекция с Bonamia ostreae и изисквания за възобновяване на тази програма след възникване на огнище на болестта ГЛАВА 5 Р а з д е л 1 О б щ и и з и с к в а н и я з а п р о в е р к а н а з д р а в о с л о в н о т о с ъ с т о я н и е и в з е м а н е н а п р о б и п р и и н ф е к ц и я с B o n a mi a o s t r e a e Посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби, посочени в член 3, параграф 2, буква б), подточка iv), трябва да отговарят на следните изисквания:
посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби от производствените единици се извършват през периода на годината, когато е известно, че Bonamia ostreae се разпространява в държавата членка, зоната или компартмента в най-голяма степен Когато тези данни не са налични, вземането на проби се извършва през зимата или в началото на пролетта
когато от мекотелите трябва да се вземат проби в съответствие с изискванията, посочени в таблица 5, трябва да се прилагат следните критерии: i) при наличие на Ostrea edulis за вземането на проби трябва да се подбират само стриди от този вид При отсъствие на Ostrea edulis пробата трябва да е представителна за всички други налични възприемчиви видове; ii) ако има слаби, отворени или наскоро умрели мекотели, но които още не са се разложили, трябва да се подбират предимно те Ако няма такива мекотели, в подбраните екземпляри трябва да се включат най-старите здрави мекотели; iii) когато се вземат проби в животновъдни обекти, в които за производство на мекотели се използва повече от един водоизточник, при вземане на проба трябва да се включат мекотели от всички водоизточници, така че в пробата да са представени пропорционално всички части от животновъдния обект; iv) когато се вземат проби в животновъдни обекти или групи животновъдни обекти за мекотели, в пробата трябва да се включат екземпляри от достатъчен брой точки за вземане на проби Основните фактори, които следва да се вземат под внимание при подбирането на тези точки за вземане на проби, са: гъстотата на животните, водните течения, присъствието на видове вектори, присъствието на видове преносители, батиметричните характеристики на басейна и практиките на управление При вземането на пробите трябва да бъдат включени естествените легла във или близо до животновъдния обект или групата животновъдни обекти Р а з д е л 2 С п е ц и ф и ч н и и з и с к в а н и я з а д о к а з в а н е н а и з п ъ л н е н и е т о н а п р о г р а м а з а н а д з о р 1 Посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби от мекотелите трябва да се извършват в съответствие с раздел 1 и таблица 5 2 Пробите, взети в съответствие с раздел 1, таблица 5, трябва да се изследват чрез използване на диагностичните методи, посочени в част II, глава 5, раздел 5, точка 2, и да дават отрицателни резултати за Bonamia ostreae 3 6 2020 г BG Официален вестник на Европейския съюз L 174/339 Таблица 5 Програма за надзор на инфекция с Bonamia ostreae Ниво на риска
Брой посещения за проверка на здравословното състояние във всеки отделен животновъден обект/група животновъдни обекти Брой лабораторни изследвания Брой на мекотелите в пробата Високо Средно Ниско веднъж годишно веднъж на 2 години веднъж на 2 години веднъж на 2 години веднъж на 2 години веднъж на 4 години
Ниво на риска в животновъдния обект, определено от компетентния орган, както е посочено в част I, глава 2, точка 1 И з и с к в а н и я з а в ъ з о б н о в я в а н е н а п р о г р а м а з а н а д з о р с л е д в ъ з н и к в а н е н а о г н и щ е н а б о л е с т т а Р а з д е л 3 В инфектиран с Bonamia ostreae животновъден обект програмата за надзор на тази болест може да се възобнови, при условие че:
животновъдният обект е бил изпразнен от всички животни в съответствие с член 62, почистен и дезинфекциран в съответствие с член 63 и е преминал през период на некултивиране в съответствие с член 64; и
повторното заселване се извършва с риба, която идва от животновъдни обекти: i) от държава членка, зона или компартмент, свободни от инфекция с Bonamia ostreae; ii) от държава членка, зона или компартмент, обхванати от програма за ликвидиране на инфекция с Bonamia ostreae; или iii) в които се изпълнява програма за надзор на инфекция с Bonamia ostreae Изисквания за животновъдните обекти във връзка с доказването на изпълнението на програма за надзор на инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване и изисквания за възобновяване на тази програма след възникване на огнище на болестта ГЛАВА 6 О б щ и и з и с к в а н и я з а п р о в е р к а н а з д р а в о с л о в н о т о с ъ с т о я н и е и в з е м а н е н а п р о б и п р и и н ф е к ц и я с в и р у с а н а с и н д р о м а н а б я л о п е т н и с т о з а б о л я в а н е Р а з д е л 1 Посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на пробите, посочени в член 3, параграф 2, буква б), подточка iv), трябва да отговарят на следните изисквания:
вземането на проби от ракообразни за лабораторни изследвания трябва да се извършва, когато температурата на водата е вероятно да достигне най-високата си стойност за годината Това изискване по отношение на температурата на водата трябва да се прилага и за посещенията за проверка на здравословното състояние, когато това е осъществимо и целесъобразно;
когато следва да се вземат проби от отглеждани ракообразни в съответствие с изискванията, посочени в таблица 6, трябва да се прилагат следните критерии: i) ако в производствените единици има слаби или умиращи ракообразни, трябва да се подбират предимно те Ако няма такива ракообразни, сред подбраните трябва да се включат ракообразни от различно големи групи, и по-специално млади и възрастни, от подбраните възприемчиви видове, пропорционално представени в пробата; ii) ако за производството на ракообразните се използва повече от един водоизточник, в пробата трябва да бъдат включени възприемчиви ракообразни, представляващи всички водоизточници L 174/340 BG Официален вестник на Европейския съюз 3 6 2020 г Р а з д е л 2 С п е ц и ф и ч н и и з и с к в а н и я з а д о к а з в а н е н а и з п ъ л н е н и е т о н а п р о г р а м а з а н а д з о р 1 Посещенията за проверка на здравословното състояние и вземането на проби от ракообразните се извършват в съответствие с раздел 1 и таблица 6 2 Пробите, взети в съответствие с раздел 1, таблица 6, трябва да се изследват чрез използване на диагностичните методи, посочени в част II, глава 6, раздел 5, точка 2, и да дават отрицателни резултати за инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване Програма за надзор на инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване Таблица 6 Ниво на риска
Брой посещения за проверка на здравословното състояние във всеки отделен животновъден обект/група животновъдни обекти Брой лабораторни изследвания Брой на ракообразните в пробата Високо Средно Ниско веднъж годишно веднъж на 2 години веднъж на 2 години веднъж на 2 години веднъж на 2 години веднъж на 4 години
Ниво на риска в животновъдния обект, определено от компетентния орган, както е посочено в част I, глава 2, точка 1 Р а з д е л 3 И з и с к в а н и я з а в ъ з о б н о в я в а н е н а п р о г р а м а з а н а д з о р с л е д в ъ з н и к в а н е н а о г н и щ е н а б о л е с т т а В инфектиран с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване животновъден обект програмата за надзор на тази болест може да се възобнови, при условие че:
животновъдният обект е бил изпразнен от всички животни в съответствие с член 62, почистен и дезинфекциран в съответствие с член 63 и е преминал през период на некултивиране в съответствие с член 64; както и
повторното заселване се извършва с риба, която идва от животновъдни обекти: i) от държава членка, зона или компартмент, свободни от инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване; ii) от държава членка, зона или компартмент, обхванати от програма за ликвидиране на инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване; или
Практика по чл. 87
0 решения, 0 цитирания
Няма налични съдебни препратки за избрания филтър.