Чл. 10

Чл. 10.(1) Доведените за настаняване в дома лица се приемат само след установяване на самоличността им съгласночл. 61 ЗМВР, а при необходимост се извършват действия и по идентификацията им по реда начл. 62 ЗМВРи когато са представени следните документи:

1. мотивирано искане за настаняване, изготвено от началника на съответното териториално структурно звено на МВР, на чиято територия е констатирана проявата;
2. докладна записка от служител на МВР, в която се поддържат фактическите и юридическите основания за настаняването;
3. констативни и предупредителни протоколи или други документи, изготвени от служители на МВР, установили проявите на скитничество и просия.

(2) Началникът на дома изготвя мотивирано предложение за настаняване и го изпраща на районния прокурор по местонахождение на дома. (3) Районният прокурор по местонахождение на дома издава постановление след предоставяне на документите по ал. 1 и 2. (4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г.) След издаване на постановлението по ал. 3 лицето се настанява в дома със заповед на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР)/съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) или на упълномощено от него длъжностно лице. Заповедта се издава в срок до 24 часа от приемането на лицето. В заповедта се отбелязва, че на лицето не могат да бъдат ограничени други права освен правото на свободно придвижване. (5) За всяко настанено в дома лице се попълва регистрационна карта, която се подписва от началника на дома. Настаняването на лицето изрично се отбелязва в дневник за приети и настанени лица.