Чл. 4

Член 4

1. Член 2, параграфи 1 и 2 не се прилагат за предоставянето на финансови средства или икономически ресурси, необходими за своевременното предоставяне на хуманитарна помощ или за подпомагане на други дейности за задоволяване на основните човешки нужди, когато тази помощ или други дейности се осъществяват от:

a) Организацията на обединените нации, включително нейните програми, фондове и други образувания и органи, както и специализираните ѝ агенции и свързани организации; б) международни организации; в) хуманитарни организации със статут на наблюдатели в Общото събрание на Организацията на обединените нации и членове на тези хуманитарни организации; г) двустранно или многостранно финансирани неправителствени организации, участващи в плановете на ООН за реагиране за хуманитарна помощ, плановете на ООН за реагиране при бежански кризи, в други призиви на ООН или в хуманитарните групи, координирани от Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси; д) организации и агенции, които са получили сертификат за хуманитарно партньорство от Съюза или които са сертифицирани или признати от държава членка в съответствие с националните процедури; е) специализирани агенции на държавите членки; или ж) служителите, получателите на безвъзмездни средства, дъщерните дружества и партньорите по изпълнението на субектите, посочени в букви а)—е), докато и доколкото действат в това си качество.

1. Без да се засяга параграф 1 от настоящия член и по дерогация от член 2, параграфи 1 и 2, компетентните органи на държавата членка могат да разрешат, при условията, които сметнат за целесъобразни, освобождаването или предоставянето на някои замразени финансови средства или икономически ресурси, ако установят, че наличието им е необходимо за своевременното доставяне на хуманитарна помощ или за подкрепата на други действия за осигуряване на основните човешки потребности.

1. При липса на отрицателно решение, искане за информация или уведомление за допълнително време от страна на съответния компетентен орган в срок от пет работни дни от деня на получаване на искането за разрешение съгласно параграф 2, това разрешение се счита за предоставено.

1. Съответната държава членка информира другите държави членки и Комисията за всяко разрешение, предоставено съгласно настоящия член, в срок от четири седмици от предоставянето на разрешението.