Чл. 8

Член 8 Процедура за получаване на разрешение

1. Когато се изисква разрешение, като лиценз, разрешително, концесия, съгласие или одобрение, за изграждането или експлоатацията на съоръженията за природен газ, съоръжения за производство на водород и инфраструктура на системата за водород, държавите членки или всякакви компетентни органи, определени от тях, разрешават изграждането или експлоатацията на такива съоръжения, инфраструктура, тръбопроводи или свързаното с тях оборудване на своя територия, в съответствие с параграфи 2—11. Държавите членки или компетентните органи, определени от тях, могат да дават разрешение на същата основа за доставката на природен газ и водород и за клиенти на едро.
2. Когато държавите членки имат система за разрешаване, те изработват обективни и недискриминационни критерии и прозрачни процедури, които се спазват, когато предприятията кандидатстват за разрешение за доставка на природен газ и водород или за изграждането или експлоатацията на съоръжения за природен газ, съоръжения за производство на водород или инфраструктура на системата за водород. Критериите и процедурите за предоставяне на разрешение се публикуват. Държавите членки гарантират, че процедурите за предоставяне на разрешение по отношение на такива съоръжения, инфраструктура, тръбопроводи или свързано с тях оборудване, са съобразени със значението на проекта за вътрешните пазари на природен газ и водород, когато е целесъобразно. Държавите членки гарантират съгласуваност на системата за издаване на разрешения за инфраструктурата на системата за водород с плановете за развитие на мрежите за пренос и разпределение на водород, приети съгласно членове 55 и 56.
3. По отношение на доставчиците на природен газ държавите членки могат да оценяват финансовата стабилност и техническите възможности на заявителите като критерии за издаване на разрешение. Тези критерии следва да бъдат напълно прозрачни и недискриминационни.
4. Държавите членки гарантират, че всички национални правила относно процедурата за разрешаване, посочена в настоящия член, са пропорционални и необходими и допринасят за прилагането на общите правила за организацията на пазарите на природен газ и водород и достъпа до инфраструктура, за прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място, за постигането на целите на Съюза в областта на климата и енергетиката, както и за изпълнението на интегрираните национални планове и дългосрочните стратегии на държавите членки в областта на енергетиката и климата, приети съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999.
5. Продължителността на процедурите за предоставяне на разрешение за дейностите, посочени в параграф 1, не надвишава две години, включително всички съответни процедури на компетентните органи. Когато това е надлежно обосновано поради изключителни обстоятелства, срокът от две години може да бъде удължен с най-много една година.
6. Държавите членки оценяват какви национални законодателни и незаконодателни мерки са необходими за рационализиране на процедурите за предоставяне на разрешение, включително без да се възпрепятстват процедурни стъпки, свързани с процедурите за оценка на въздействието върху околната среда и публичните консултации. Държавите членки докладват на Комисията за резултатите от тази оценка като част от своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, посочени в процедурата, определена в член 3 от Регламент (ЕС) 2018/1999, и в съответствие с процедурата, определена в членове 7—12 от посочения регламент, а също и като част от своите интегрирани национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата съгласно член 17 от същия регламент.
7. Сроковете, установени в параграф 5 от настоящия член, се прилагат без да се засягат задълженията съгласно действащото право на Съюза в областта на околната среда и енергетиката, включително Директива (ЕС) 2018/2001, обжалването по съдебен ред, правните средства за защита и другите производства пред съд или правораздавателен орган, както и алтернативни механизми за разрешаване на спорове, включително процедури за подаване на жалби, извънсъдебно обжалване и средства за защита, и могат да бъдат удължавани с продължителността на тези процедури.
8. Държавите членки създават или определят едно или повече звена за контакт. Тези звена за контакт, при поискване от заявителя и безплатно, насочват заявителя и улесняват цялата процедура за издаване на решение относно дейностите, посочени в параграф 1, до предоставянето от страна на отговорните органи в края на процедурата. През целия процес от заявителя не се изисква да контактува с повече от едно звено за контакт.
9. Държавите членки гарантират, че разрешенията съгласно националното право за изграждането и експлоатацията на инфраструктурата на системата за природен газ се прилагат и за инфраструктурата на системата за водород. Това не засяга правото на държавите членки да отменят тези разрешения, ако инфраструктурата за водород не съответства на правилата за техническа безопасност на инфраструктурата на системата за водород, установени в правото на Съюза или в националното право.
10. Държавите членки гарантират, че съществуващите права за ползване на земя за изграждането и експлоатацията на газопроводи и други мрежови активи за природен газ се прилагат също към тръбопроводи и други мрежови активи за транспортиране на водород.
11. В случай на прехвърляне на собственост върху инфраструктура в рамките на едно и също предприятие, за да се изпълнят изискванията на член 69, разрешенията и правата за ползване на земя, отнасящи се до тази инфраструктура, също се прехвърлят на новия собственик.
12. Държавите членки гарантират, че основанията за всеки отказ на разрешение са обективни и недискриминационни и се предоставят на кандидата. Основанията за такива откази се нотифицират на Комисията за информация. Държавите членки установяват процедура, която дава възможност на кандидата да обжалва такива откази.
13. За развитието на области с ново снабдяване и ефикасна експлоатация като цяло, без да се засягат разпоредбите на член 34, държавите членки може да откажат да предоставят допълнително разрешение за построяване и експлоатация на газоразпределителни тръбопроводни мрежи за природен газ в някоя конкретна област, ако такива тръбопроводни системи вече са построени или е разрешено изграждането им в тази област и ако съществуващият или предлаганият капацитет не е изчерпан.
14. Държавите членки отказват да издадат разрешение за изграждане и експлоатация инфраструктура за пренос или разпределение на природен газ в райони, в които планът за развитие на мрежата съгласно член 55 предвижда извеждане от експлоатация на газопреносната система или на съответните части от нея е одобрен план за извеждане от експлоатация на газоразпределителната мрежа съгласно член 57.
15. Когато разрешение по смисъла на параграф 1 от настоящия член попада в приложното поле на член 15 и членове 15б—17 от Директива (ЕС) 2018/2001, се прилагат само тези разпоредби.