Чл. 87

Член 87 Мрежи за водород в изолирани региони

1. Държавите членки могат да предоставят дерогации от прилагането на член 46, 68 или 71 по отношение на мрежи за водород, разположени в най-отдалечените региони по смисъла на член 349 от ДФЕС и в изолирани региони със следните кодове по NUTS 2 и NUTS 3 от Номенклатурата на териториалните единици за статистически цели (NUTS), създадена с Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета (52):

i) Кипър (NUTS 2 CY00) ii) Каинуу (NUTS 3 FI1D8) iii) Лапландия (NUTS 3 FI1D7) iv) Малта (NUTS 2 MT00) v) Северна Остроботния (NUTS 3 FI1D9) vi) Северен Норланд (NUTS 2 SE33)

1. Всяка дерогация, предоставена съгласно параграф 1, се оповестява публично и се нотифицира на Комисията.
2. Дерогациите, предоставени съгласно параграф 1, изтичат 15 години след датата, на която са предоставени, и във всеки случай не по-късно от 31 декември 2044 г. Тези дерогации не се подновяват. Държавите членки оттеглят дерогация, предоставена съгласно параграф 1, когато дадена мрежа за водород, ползваща се от такава дерогация, бъде разширена извън изолирания регион или бъде свързана към мрежи за водород, разположени извън региона.
3. На всеки седем години от датата на предоставяне на дерогацията съгласно параграф 1 или при обосновано искане от страна на Комисията регулаторният орган на държавата членка, която е предоставила дерогацията, публикува оценка на въздействието на тази дерогация върху конкуренцията, развитието на инфраструктурата и функционирането на пазара. Ако регулаторният орган след такава оценка заключи, че трайното прилагане на дерогацията би създало риск от възпрепятстване на конкуренцията или неблагоприятно въздействие върху ефективното внедряване на инфраструктурата за водород или развитието на пазара на водород в държавата членка или в Съюза, държавата членка оттегля дерогацията.