Чл. 7

Член 7 Служби за защита и превенция

1. Без да се засягат задълженията по членове 5 и 6, работодателят определя един или повече работници, които да извършват дейностите, свързани със защитата и предотвратяването на професионалните рискове в предприятието и/или ведомството.
2. Определените работници не могат да бъдат поставяни в неблагоприятно положение поради техните дейности, свързани със защитата и предотвратяването на професионалните рискове.

Определените работници трябва да разполагат с достатъчно време, за да имат възможност да изпълняват задълженията си, произтичащи от настоящата директива.

1. В случай, че такива защитни и превантивни мерки не може да се организират поради липса на компетентни лица в предприятието и/или ведомството, работодателят трябва да привлече компетентни външни служби или лица.
2. Когато работодателят привлича компетентни външни служби или лица, той трябва да ги информира за факторите, за които е известно или се подозира, че засягат безопасността и здравето на работниците, и те трябва да имат достъп до информацията, посочена в член 10, параграф 2.
3. Във всички случаи:

— определените работници трябва да имат необходимите възможности и нужните средства, — външните служби или лица, с които се извършват консултации, трябва да имат необходимите способности, персонал и професионални средства, — определените работници и външните служби или лица, с които се извършват консултации, трябва да бъдат достатъчно на брой, за да се справят с организацията на защитните и превантивни мерки, като се отчита големината на предприятието и/или ведомството и/или опасностите, на които са изложени работниците, както и тяхното разпространение в цялото предприятие и/или ведомство.

1. Защитата и предотвратяването на рисковете за здравето и безопасността, които представляват предмет на този член, се осигуряват от един или повече работници, на една служба или отделни служби, независимо дали са вътрешни, или външни за предприятието и/или ведомството.

Работникът(ците) и/или службата(ите) трябва да работят съвместно, когато е необходимо.

1. Държавите-членки могат да определят съобразно естеството на дейностите и големината на предприятията, категориите предприятия, в които работодателят, в случай че е компетентен, може сам да поеме отговорността за мерките, посочени в параграф 1.
2. Държавите-членки определят необходимите възможности и способности, посочени в параграф 5.

Те могат да определят достатъчния брой, посочен в параграф 5.