Чл. 3

Чл. 3.(1) При оценка на замърсяването на атмосферния въздух за някои вредни вещества, установявани едновременно, се допуска да се определя въздействието на сумарно количество съгласноприложение № 2. В тези случаи се взема предвид не само изолираното им действие, но и комбинираното и комплексното им въздействие. (2) Комбинирано въздействие на атмосферните замърсители означава постъпване в организма на различни вредни вещества по един и същи път едновременно или през период от време, определен за съответните вещества. (3) Комплексно въздействие на атмосферните замърсители означава постъпването по различни пътища в организма на едно и също вещество едновременно или през период от време, определен за съответното вещество.

Заключителни разпоредби § 1. Тази наредба се издава на основаниечл. 6, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.

§ 2. Тази наредба отменяНаредба № 2 за пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места(обн., ДВ, бр. 16 от 1984 г.; доп., бр. 17 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 43 от 1994 г.).

Приложение № 1 къмчл. 2, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1999 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 8 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2007 г.)

Приложение № 2 къмчл. 3, ал. 1 Списък на допустими сумарни концентрации при наличие едновременно на няколко вредни вещества

1. Допуска се едновременно установяване до сумарна концентрация 1 (единица) на следните вредни вещества:

ацетон, акролеин и фталов анхидрид; ацетон и ацетофенон; ацетон и фенол; ацетон, фурфурол, формалдехид и фенол; ацеталдехид и винилацетат; аерозоли на ванадиев петоокис и серен двуокис; аерозоли на ванадиев петоокис и хромов триокис; бензол и ацетофенон; валерианова, капронова и маслена киселина; въглероден окис, азотен двуокис, формалдехид и хексан; въглероден окис и прах от производство на цимент; 2, 3-дихлор-1, 4-нафтохинон и 1, 4-нафтохинон; етилен, пропилен, бутилен и амилен; изо-пропилбензол и хидропрекис на изопропилбензол; озон, азотен двуокис и формалдехид; оцетна киселина и оцетен анхидрид; серен двуокис и аерозоли на сярната киселина; серен двуокис и азотен двуокис; серен двуокис, въглероден окис, азотен двуокис и фенол; серен двуокис и сероводород; серен двуокис и фенол; серен двуокис и флуороводород; серен триокис, серен двуокис, амоняк и азотни окиси; сероводород и динил; сероводород и фенол; силни минерални киселини (сярна, солна и азотна); фенол и ацетофенон; фурфурол, метанол и етанол; циклохексан и бензол. Сумарната концентрация се определя по формулата: където: х е търсената сумарна концентрация; а1, а2, а3, аn са измерените концентрации на съответните вещества в атмосферния въздух; М1, М2, М3, Мn - пределно допустимите концентрации на съответните вещества при изолирано действие.

1. Запазват пределно допустимите си концентрации за всяко поотделно при едновременно установяване в атмосферния въздух:

серовъглерод и сероводород; въглероден окис, азотен двуокис и серен двуокис; въглероден окис и серен двуокис; фталов, малеинов анхидрид и алфанафтохинон.

1. При едновременно установяване в атмосферния въздух на парахлорфенилизоцианат и метахлорфенилизоцианат временно (до разработването на метод за разделното им определяне) нормирането им се извършва по концентрацията на по - токсичното вещество, т. е. пара-хлорфенилизоцианат.
2. При едновременно установяване в атмосферния въздух на газообразен флуор и флуориди максималната еднократна концентрация е 0,03 мг/м3, а средноденонощната 0,01 мг/м3.
3. При комплексно постъпване в организма на динитроортокрезол чрез вода и атмосферен въздух не следва да се превишават съответно концентрациите 0,05 мг/л вода и 0,001 мг/м3въздух.