Чл. 18

Член 18 Дерогация от защитата срещу риска от развитие

1. Чрез дерогация от член 11, параграф 1, буква д) държавите членки могат да запазят в своите правни системи съществуващите мерки, съгласно които икономическите оператори носят отговорност дори когато докажат, че обективното състояние на научните и техническите познания по времето, когато продуктът е бил пуснат на пазара, бил е пуснат в действие или е бил под контрола на производителя, не е било такова, че дефектността да може да бъде открита.

Всяка държава членка, която желае да запази мерките в съответствие с настоящия параграф, уведомява Комисията за текста на мерките не по-късно от 9 декември 2026 г. Комисията информира за това останалите държави членки.

1. Чрез дерогация от член 11, параграф 1, буква д) държавите членки могат да въведат или изменят в своите правни системи мерки, съгласно които икономическите оператори носят отговорност дори когато докажат, че обективното състояние на научните и техническите познания по времето, когато продуктът е бил пуснат на пазара, бил е пуснат в действие или е бил под контрола на производителя, не е било такова, че дефектността да може да бъде открита.
2. Мерките по параграф 2 следва да са:

а) ограничени до специфични категории продукти; б) обосновани от цели от обществен интерес; и в) пропорционални от гледна точка на своята адекватност с оглед на постигането на поставените цели и да не надхвърлят необходимото за постигането на тези цели.

1. Всяка държава членка, която желае да въведе или измени мярка, посочена в параграф 2, уведомява Комисията за текста на предложената мярка и представя обосновка за това как тази мярка е в съответствие с параграф 3. Комисията информира за това останалите държави членки.
2. В срок от шест месеца от получаване на уведомлението по параграф 4 Комисията може да издаде становище относно текста на предложената мярка и обосновката за тази мярка, като вземе предвид всички забележки, получени от други държави членки. Държавата членка, която желае да въведе или измени тази мярка, спира действието на тази мярка в продължение на шест месеца след уведомяването на Комисията, освен ако Комисията не даде становището си по-рано.