Чл. 21

Член 21 Проверка на условията за влизане и оценка на риска

1. При разглеждане на заявление за издаване на единна виза се проверява дали кандидатът изпълнява условията за влизане, посочени в член 5, параграф 1, букви а), в), г) и д) от Кодекса на шенгенските граници, като по-специално се преценява дали кандидатът представлява риск за незаконна имиграция или за сигурността на държавите-членки, както и дали възнамерява да напусне територията на държавите-членки преди изтичане на визата, за която кандидатства.

1. За всяко заявление за издаване на виза се прави справка във ВИС в съответствие с член 8, параграф 2 и член 15 от Регламента за ВИС. Държавите-членки гарантират, че се използват напълно всички критерии за търсене съгласно член 15 от Регламента за ВИС, за да се избегне грешен отказ или неправилно установяване на самоличността.

1. Когато проверява дали кандидатът отговаря на условията за влизане, консулството проверява:

а) дали представеният документ за задгранично пътуване не е неистински, подправен или преправен; б) дали кандидатът е обосновал целта и условията на планирания престой, дали разполага с достатъчно средства за издръжка както за срока на планирания престой, така и за завръщането си в държавата на произход или пребиваване, или за транзитното преминаване в трета държава, в която е сигурен, че ще бъде допуснат, или дали може да придобие тези средства по законен начин; в) дали кандидатът е лице, за което има подаден сигнал в Шенгенската информационна система (ШИС) с цел отказ за влизане; г) дали кандидатът не представлява заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве, определени в член 2, параграф 19 от Кодекса на шенгенските граници, или за международните отношения на държава-членка, по-специално когато няма подаден сигнал в националните бази данни на държавите-членки с цел отказ за влизане на посочените основания; д) че кандидатът притежава подходяща и валидна медицинска застраховка за пътуване в чужбина, когато е приложимо.

1. Когато е приложимо, консулството проверява продължителността на предишни и планирани престои с цел проверка дали кандидатът не е превишил максималния срок на разрешен престой на територията на държавите-членки, без да се вземат предвид евентуални периоди на престой, разрешени на основание национална виза за дългосрочно пребиваване или разрешение за пребиваване, издадени от друга държава-членка.

1. Средствата за издръжка за планирания престой се преценяват с оглед на продължителността и целта на престоя и въз онова на средните цени в съответната(ите) държава(и)-членка(и) за храна и настаняване от среден клас, умножени по броя на дните на престоя, като за база се използват референтните суми, установени от държавите-членки в съответствие с член 34, параграф 1, буква в) от Кодекса на шенгенските граници. Доказателство за финансово подпомагане и/или за настаняване при частно лице може също да представлява доказателство за достатъчно средства за издръжка.

1. При разглеждане на заявление за издаване на виза за летищен транзит консулството по-специално проверява:

а) дали представеният документ за задгранично пътуване не е неистински, подправен или преправен; б) местата на отпътуване и местоназначение на гражданина на трета държава и съответствието между планирания маршрут и летищния транзит; в) доказателството за следващо пътуване до крайното местоназначение.

1. Разглеждането на заявлението се основава главно на автентичността и надеждността на представените документи, както и на истинността и надеждността на направените от кандидата декларации.

1. При разглеждането на дадено заявление консулствата могат в надлежно обосновани случаи да поканят кандидата на интервю и да поискат допълнителни документи.

1. Предишен отказ за издаване на виза не води до автоматичен отказ по ново заявление. Ново заявление за издаване на виза се оценява въз основа на цялата налична информация.