Чл. 2

Член 2 Прекъсване на давността по отношение на налагане на санкции

1. Давността по отношение налагане на санкции се прекъсва чрез всяко действие на Комисията или на държава-членка, предприето по искане на Комисията, състоящо се в проучване или производство по налагане на санкции. Прекъсването на давността настъпва в деня, в който действието е известено на най-малко едно от предприятията, или сдружение от предприятия, участвали в нарушението.

Действията, прекъсващи давността са следните: а) писмено искане за информация от страна на Комисията или от компетентния орган на държава-членка, действаща по искане на Комисията; или решение на Комисията, изискващо въпросната информация; б) писмено упълномощаване за извършване на проучването, издадено на служители на Комисията или от компетентните органи на държава-членка по искане на Комисията; или решение на Комисията, нареждащо извършването на проучване; в) образуване на производство от страна на Комисията; г) уведомяване за исканията, които Комисията ще вземе предвид.

1. Прекъсването на давността произвежда действие по отношение на всяко едно предприятие, или сдружение от предприятия, които са участвали в нарушението.

1. След всяко прекъсване давността започва да тече отначало. При това давността изтича най-късно в деня, когато изтича срок два пъти по-голям от срока на давността, когато Комисията не е наложила глоба или санкция; този срок се удължава с времето, през което давността е спряна по реда на член 3.