Чл. 34

Член 34 Влизане в сила и прилагане Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от 1 януари 2021 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. Съставено в Брюксел на 29 април 2021 година.

За Европейския парламент

Председател

D. M. SASSOLI

За Съвета

Председател

A. P. ZACARIAS

(1) ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 292.

(2) ОВ C 86, 7.3.2019 г., стр. 272.

(3) Позиция на Европейския парламент от 17 април 2019 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и позиция на Съвета на първо четене от 16 март 2021 г. (ОВ C 124, 9.4.2021 г., стр. 1). Позиция на Европейския парламент от 29 април 2021 г. (все още непубликувана в Официален вестник).

(4) ОВ L 433 I, 22.12.2020 г. стр. 28.

(5) Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета от 17 декември 2020 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021 — 2027 (ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 11).

(6) Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).

(7) Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1).

(8) Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, 23.12.1995 г., стр. 1).

(9) Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).

(10) Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОВ L 283, 31.10.2017 г., стр. 1).

(11) Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (ОВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 29).

(12) Решение на Съвета 2013/755/ЕС от 25 ноември 2013 г. за асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейския съюз („Решение за отвъдморско асоцииране“) (ОВ L 344, 19.12.2013 г., стр. 1).

(13) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(14) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(15) Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (ОВ L 321, 17.12.2018 г., стр. 36).

(16) Регламент (ЕС) 2021/695 на Европейския парламент и на Съвета от 28 април 2021 г. за установяване на „Хоризонт Европа“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации, за определяне на правилата за участие и разпространение и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1290/2013 и (ЕС) № 1291/2013 (OВ L 170, 12.5.2021 г., стр. 1).

(17) Регламент (ЕС) 2021/523 на Европейския парламент и на Съвета от 24 март 2021 г. за създаване на програмата InvestEU и за изменение на Регламент (ЕС) 2015/1017 (ОВ L 107, 26.3.2021 г., стр. 30).

(18) Регламент (ЕС) 2018/1488 на Съвета от 28 септември 2018 г. за създаване на Съвместно предприятие за европейски високопроизводителни изчислителни технологии (ОВ L 252, 8.10.2018 г., стр. 1).

(19) Регламент (ЕС) 2019/881 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно ENISA (Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност) и сертифицирането на киберсигурността на информационните и комуникационните технологии, както и за отмяна на Регламент (ЕС) № 526/2013 (Акт за киберсигурността) (ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 15).

(20) ОВ L 1, 3.1.1994 г., стр. 3.

(21) ОВ L 282, 19.10.2016 г., стр. 4.

(22) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(23) Решение (ЕС) 2015/2240 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за създаване на програма за решения за оперативна съвместимост и общи рамки за европейските публични администрации, предприятията и гражданите (програма ISA2) като средство за модернизиране на публичния сектор (ОВ L 318, 4.12.2015 г., стр. 1).

(24) Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).

(25) Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза (ОВ L 194, 19.7.2016 г., стр. 1).

(26) Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 на Комисията от 13 март 2015 г. относно правилата за сигурност за защита на класифицираната информация на ЕС (ОВ L 72, 17.3.2015 г., стр. 53).

(27) Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65).

(28) Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 243).

(29) Регламент (ЕС) № 283/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. относно насоки за трансевропейските мрежи в областта на телекомуникационната инфраструктура и за отмяна на Решение № 1336/97/ЕО (ОВ L 86, 21.3.2014 г., стр. 14).

ПРИЛОЖЕНИЕ I ДЕЙСТВИЯ

Техническо описание на Програмата: обхват на действията

Първоначалните и когато е целесъобразно, последващите действия по Програмата се изпълняват в съответствие със следното техническо описание:

Специфична цел 1 — Високопроизводителни изчислителни технологии (ВИТ)

Програмата изпълнява европейската стратегия за ВИТ, като подпомага изграждането на цялостна екосистема на Съюза, която да осигури на Европа необходимия капацитет за ВИТ и данни, за да бъде конкурентоспособна в световен мащаб. Целта на стратегията е да се внедри интегрирана инфраструктура на световно равнище за високопроизводителни ексафлопс изчисления и за данни между 2022 г. и 2023 г. и съоръжения за скорости над ексафлопс между 2026 г. и 2027 г., като по този начин Съюзът да разполага със собствена независима и конкурентоспособна технология за високопроизводителни изчисления, да се постигнат върхови постижения в областта на приложенията за ВИТ и да се разширят наличността и използването на ВИТ. Първоначалните и, когато е целесъобразно, последващите действия в рамките на тази цел включват: 1. Рамка за съвместни поръчки, която дава възможност за подход на съвместно проектиране с цел да се придобие интегрирана мрежа за ВИТ на световно равнище, включително инфраструктура за данни и за високопроизводителни ексафлопс изчисления. Тази мрежа ще бъде леснодостъпна за потребителите от публичния и частния сектор, по-специално МСП, независимо в коя държава членка се намират, и за научно-изследователски цели в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1488. 2. Рамка за съвместни поръчки с цел придобиване на инфраструктура за високопроизводителни изчисления със скорости над ексафлопс, включително интеграция с технологии за квантови изчисления. 3. Координация и подходящи финансови ресурси на равнището на Съюза в подкрепа на разработването, поръчката и експлоатацията на такава инфраструктура. 4. Свързване в мрежа на капацитета на държавите членки за ВИТ и данни и подкрепа за държавите членки, които желаят да усъвършенстват или придобият нови високопроизводителни изчислителни мощности. 5. Свързване в мрежа на националните специализирани експертни центрове по високопроизводителни изчислителни технологии — най-малко един за всяка държава членка и асоцииран с националния център за суперизчисления, за да се предлагат свързани с ВИТ услуги на промишлеността, по-специално на МСП, академичните среди и публичните администрации. 6. Внедряване на готова за употреба работеща технология, по-специално високопроизводителните изчисления като услуга, произтичаща от научни изследвания и иновации, за да се изгради интегрирана европейска екосистема за ВИТ, която обхваща всички сегменти на научната и индустриална верига на добавената стойност (хардуер, софтуер, приложения, услуги, междусистемни връзки и задълбочени цифрови умения).

Специфична цел 2 — Изкуствен интелект

Програмата трябва да изгради и укрепи основния капацитет за ИИ в Европа, включително източниците на данни и регистрите на алгоритми, и да осигури достъп до тях за всички публични администрации и предприятия, и да укрепи и насърчи връзките между съществуващите и новосъздадените съоръжения за изпитване и експериментиране в областта на ИИ в държавите членки. Първоначалните и, когато е целесъобразно, последващите действия в рамките на тази цел включват: 1. Създаване на общи европейски пространства за данни, които да предоставят достъпни данни в цяла Европа, включително събраната информация от повторната употреба на информацията в обществения сектор, и да се превърнат в източник на данни за решения в областта на ИИ. Пространствата следва да бъдат отворени за публичния и частния сектор. С цел засиленото използване на данните в дадено пространство следва да се осигури оперативната им съвместимост, по-специално чрез формати на данни, които да са отворени, машинночитаеми, стандартизирани и документирани, както във взаимодействията между публичния и частния сектор, така и в рамките на отделните сектори и между различните сектори (семантична оперативна съвместимост). 2. Разработване на общи европейски хранилища или интерфейси на хранилища с алгоритми, които да бъдат леснодостъпни за всички потенциални европейски ползватели, при справедливи, разумни и недискриминационни условия. Предприятията и публичният сектор трябва да могат да идентифицират и придобият най-подходящото решение за своите нужди. 3. Съвместно инвестиране с държавите членки в референтни съоръжения на световно равнище за изпитване и експериментиране в реални условия с акцент върху приложения на ИИ в основни сектори като здравеопазването, наблюдението на Земята или мониторинга на околната среда, транспорта и мобилността, сигурността, производството и финансите, както и в други области от обществен интерес. Тези съоръжения трябва да бъдат отворени за всички участници в цяла Европа и свързани с мрежата на европейските цифрови иновационни центрове. Тези съоръжения трябва да бъдат оборудвани или свързани с големи съоръжения за изчисления и обработка на данни, както и с най-новите технологии в областта на ИИ, включително нововъзникващи области като невроморфните изчислителни технологии, задълбоченото машинно учене и роботиката.

Специфична цел 3 — Киберсигурност и доверие

Програмата стимулира укрепването, изграждането и придобиването на съществен капацитет за обезпечаване на цифровата икономика, обществото и демокрацията на Съюза чрез укрепване на промишления потенциал и конкурентоспособността на Съюза в областта на киберсигурността, както и чрез подобряване на капацитета на частния и публичния сектор за защита на гражданите и предприятията от киберзаплахи, включително подкрепа за изпълнението на Директива (ЕС) 2016/1148. Първоначалните и, когато е целесъобразно, последващите действия в рамките на тази цел включват: 1. Съвместно инвестиране с държавите членки в съвременно оборудване, инфраструктура и знания в областта на киберсигурността, които са от съществено значение за защитата на критичните инфраструктури и на цифровия единен пазар като цяло. Това съвместно инвестиране би могло да включва инвестиции в квантови съоръжения и ресурси от данни за киберсигурността, информираност за ситуацията в киберпространството, както и други инструменти, които да бъдат предоставени на публичния и частния сектор в цяла Европа. 2. Увеличаване на съществуващия технологичен капацитет, свързване в мрежа на експертните центрове в държавите членки и гарантиране, че този капацитет отговоря на потребностите на публичния сектор и на промишлеността, включително чрез продукти и услуги, които допринасят за киберсигурността и доверието в рамките на цифровия единен пазар. 3. Широко внедряване на ефективни най-съвременни решения, свързани с киберсигурността и доверието, във всички държави членки. Това внедряване включва укрепване на сигурността и безопасността на продуктите — от проектирането до пазарната им реализация. 4. Подкрепа за преодоляване на недостига на умения в областта на киберсигурността, например чрез съгласуване на програмите за изграждане на умения в тази област с цел те да се адаптират към специфичните секторни нужди и да се улесни достъпът до целенасочено специализирано обучение.

Специфична цел 4 — Задълбочени цифрови умения

Програмата спомага за достъпа до задълбочени цифрови умения и възможностите за обучение в сферата на задълбочените цифрови умения, по-специално в областта на ВИТ, анализите на големите данни, ИИ, технологиите на разпределения регистър (например блок-верига) и киберсигурността, на настоящата и бъдещата работна сила, като предоставя inter alia на студентите, наскоро дипломиралите, понастоящем работещите и гражданите на всяка възраст, нуждаещи се от повишаване на уменията, където и да се намират, средства за придобиване и развиване на тези умения. Първоначалните и, когато е целесъобразно, последващите действия в рамките на тази цел включват: 1. Достъп до обучение на работното място чрез участие в стажове в експертни центрове и предприятия, внедряващи модерни цифрови технологии. 2. Достъп до курсове по модерни цифрови технологии, които следва да се предлагат от висшите училища, изследователските организации и органите за професионално сертифициране в промишлеността, в сътрудничество със субектите, участващи в Програмата (очаква се темите да включват ИИ, киберсигурност, технологиите на разпределения регистър (например блок-верига), ВИТ и квантови технологии). 3. Участие в краткосрочно, специализирано професионално обучение, което е получило сертификация, например в областта на киберсигурността. Интервенциите са с акцент върху задълбочените цифрови умения, свързани с конкретни технологии. Европейските цифрови иновационни центрове, предвидени в член 16, действат като посредници, които улесняват възможностите за обучение, като поддържат контакт с доставчиците на образование и обучение.

Специфична цел 5 — Внедряване и използване по най-добрия начин на цифровия капацитет и оперативна съвместимост

Проектите, свързани с внедряването и използването по най-добрия начин на цифровия капацитет или с оперативната съвместимост, представляват проекти от общ интерес. I. 1. Модернизация на публичната администрация: 1.1. Оказване на подкрепа за държавите членки при прилагането на принципите на декларацията от Талин относно електронното управление във всички области на политиката със създаване при необходимост на съответните регистри и взаимното им свързване при пълно спазване на Регламент (ЕС) 2016/679. 1.2. Оказване на подкрепа за изготвянето, пилотните проекти, внедряването, поддръжката, развитието и насърчаването на последователна екосистема от инфраструктура за трансгранични цифрови услуги и улесняване на безпроблемните, с обхват „от край до край“, сигурни, многоезични, трансгранични или междусекторни решения и общи рамки в публичните администрации. Методиките за оценка на въздействието и ползите трябва също да бъдат включени. 1.3. Оказване на подкрепа за оценката, актуализирането и популяризирането на съществуващите общи спецификации и стандарти и разработването, създаването и насърчаването на нови общи спецификации, отворени спецификации и стандарти чрез платформите за стандартизация на Съюза и в сътрудничество, в зависимост от случая, с европейски или международни организации по стандартизация. 1.4. Сътрудничество за изграждане на европейска екосистема за надеждни инфраструктури с евентуално използване на услуги и приложения, базирани на технологиите на разпределените регистри (например блок-верига), включително подпомагане на оперативната съвместимост и стандартизацията и насърчаване на внедряването в Съюза на трансгранични приложения. 2. Здравеопазване 2.1. Гарантиране на възможността гражданите да контролират личните си данни и да имат достъп до своите здравни данни, да ги споделят, използват и управляват трансгранично по сигурен начин и по начин, който гарантира правото им на неприкосновеност на личния живот, независимо къде се намират те или данните им, в съответствие с приложимото законодателство за защита на данните. Доизграждане на инфраструктурата за цифрови услуги в областта на електронното здравеопазване и нейното разширяване с нови цифрови услуги във връзка с превенцията на заболявания, здравеопазването и грижите и оказване на подкрепа за внедряването на такива услуги, въз основа на широка подкрепа чрез действия на Съюза и държавите членки, по-специално в рамките на мрежата за електронно здравеопазване съгласно член 14 от Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (1). 2.2. Предоставяне на по-добри данни за научните изследвания, превенцията на заболявания и персонализираното здравеопазване и грижи. Гарантиране на достъпа на европейските изследователи в областта на здравеопазването и клиничните специалисти до необходимия обем от ресурси (пространства със споделени данни, включително съхранение и обработка на данни, експертни знания и аналитичен капацитет) с цел постигне на пробив както по отношение на широкоразпространените, така и на редките заболявания. Целта е да се осигури група от населението от поне 10 милиона граждани. 2.3. Предоставяне на цифрови инструменти за овластяване на гражданите и за ориентирани към човека грижи чрез подкрепа за обмена на иновативни и най-добри практики в областта на цифровото здравеопазване, изграждането на капацитет и техническата помощ, по-специално по отношение на киберсигурността, ИИ и ВИТ. 3. Съдебна система Предоставяне на възможност за безпрепятствена и сигурна трансгранична електронна комуникация в рамките на съдебната система и между съдебните и другите компетентни органи в областта на гражданското и наказателното правораздаване. Подобряване на достъпа до правосъдие и до правна информация и процедури за гражданите, предприятията, практикуващите юристи и представителите на съдебната система посредством предоставянето на междусистемни връзки, гарантиращи семантична оперативна съвместимост с базите данни и регистрите, както и улесняване на извънсъдебното разрешаване на спорове онлайн. Насърчаване на разработването и прилагането на иновативни технологии за съдилищата и практикуващите юристи въз основа inter alia на решения с използване на ИИ, за които е вероятно да рационализират и ускорят процедурите (например приложения „legal tech“). 4. Транспорт, мобилност, енергетика и околна среда Внедряване на децентрализирани решения и инфраструктури, необходими за мащабни цифрови приложения като свързаното автоматизирано управление, безпилотните въздухоплавателни средства, концепциите за интелигентна мобилност, интелигентните градове, интелигентните селски райони или най-отдалечени региони, в подкрепа на транспортната и енергийната политика и политиката за околната среда и в координация с действията за цифровизиране на транспортния и енергийния сектор в рамките на Механизма за свързване на Европа. 5. Образование, култура и медии: Предоставяне на достъп на творците, творческата индустрия и културния сектор в Европа до най-новите цифрови технологии — от ИИ до модерните изчислителни системи. Използване на европейското културно наследство, включително Europeana, за оказване на подкрепа на образованието и научните изследвания и за насърчаване на културното многообразие, социалното сближаване и европейското общество. Подпомагане на навлизането на цифровите технологии в областта на образованието, както и в частно и публично финансираните културни институции.

6. Други действия в подкрепа на цифровия единен пазар Подкрепа за действия като насърчаването на цифровата и медийната грамотност и повишаването на осведомеността сред непълнолетните, родителите и преподавателите във връзка с рисковете, на които непълнолетните могат да бъдат изложени онлайн, и начините да бъдат те защитени, борбата с кибертормоза и разпространението на онлайн материали, показващи сексуално насилие над деца, чрез подпомагане на паневропейска мрежа от центрове за по-безопасен интернет. Насърчаване на мерки за откриване и борба с разпространението на умишлена дезинформация, като по този начин бъде повишена цялостната устойчивост на Съюза; подкрепа за изграждането на обсерватория на Съюза за икономиката на цифровите платформи, както и проучвания и дейности за популяризиране. Действията, посочени в точки 1—6, могат отчасти да се подпомагат от европейските цифрови иновационни центрове чрез капацитета, развит в подкрепа на промишлеността с оглед на цифровата трансформация (вж. точка II). II Принос към разширяване на мрежата на европейските цифрови иновационни центрове, за да се гарантира достъпът до цифров капацитет за бизнеса, по-специално за МСП, във всички региони на Съюза. Този принос включва: 1. Достъп до общо европейско пространство за данни и платформи за ИИ и европейски съоръжения за ВИТ за анализ на данни и приложения, изискващи висока изчислителна мощност 2. Достъп до съоръжения за широкомащабно изпитване на ИИ и усъвършенствани инструменти в областта на киберсигурността 3. Достъп до задълбочени цифрови умения Действията, посочени в първа алинея, ще бъдат координирани и ще допълват иновационните действия в областта на цифровите технологии, подкрепяни по-специално по линия на „Хоризонт Европа“, както и инвестициите в европейските цифрови иновационни центрове, подпомагани в рамките на ЕФРР. Безвъзмездни средства с цел въвеждане на пазара могат да се предоставят по линия на Програмата при спазване на правилата за държавна помощ. Достъпът до финансиране с цел по-нататъшни стъпки в цифровата трансформация ще бъде подпомаган чрез финансови инструменти, използващи програмата InvestEU.

(1) Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (ОВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 45).

ПРИЛОЖЕНИЕ II ИЗМЕРИМИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА МОНИТОРИНГ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО И ВЪВ ВРЪЗКА С ДОКЛАДВАНЕТО ОТНОСНО НАПРЕДЪКА НА ПРОГРАМАТА КЪМ ПОСТИГАНЕ НА ОБЩИТЕ И СПЕЦИФИЧНИТЕ ЦЕЛИ

Специфична цел 1 — високопроизводителни изчислителни технологии

1.1. 1.2.

Специфична цел 2 — Изкуствен интелект

2.1. 2.2. 2.3.

Специфична цел 3 — Киберсигурност и доверие

3.1. 3.2.

Специфична цел 4 — Задълбочени цифрови умения

4.1. 4.2. 4.3.

Специфична цел 5 — Внедряване и използване по най-добрия начин на цифровия капацитет и оперативна съвместимост

5.1. 5.2. 5.3. 5.4.

(1) „Инфраструктури“ обикновено означава научноизследователска или експериментална инфраструктура, например изпитателни центрове, киберполигони или съоръжения за изчисления/комуникация. Те могат да бъдат само данни и/или софтуер, или да включват физически съоръжения.

„Инструменти“ обикновено означава физически устройства и/или софтуер/алгоритъм, използвани за повишаване на сигурността на ИКТ системите. Примери за такива са софтуерът за засичане на непозволен достъп или ресурси от данни, които дават възможност за ситуационна осведоменост относно критичните инфраструктури. Регламентът за център за експертни познания в областта на киберсигурността дава възможност за всякакъв вид поръчки, не само съвместни поръчки: от Европейски център за промишлени, технологични и изследователски експертни познания в областта на киберсигурността като орган на Съюза; от други — с помощта на безвъзмездни средства от Съюза; или от няколко страни.

ПРИЛОЖЕНИЕ III ПОЛЕЗНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ С ДРУГИ ПРОГРАМИ НА СЪЮЗА 1. а) Макар и някои тематични области, обхванати от Програмата и „Хоризонт Европа“, да са подобни, видът на подпомаганите действия, очакваните резултати от тях и интервенционната им логика са различни и взаимно се допълват; б) „Хоризонт Европа“ ще предостави широка подкрепа на научните изследвания, технологичното развитие, демонстрациите, пилотните проекти, доказването на работоспособността на концепции, изпитванията и иновациите, включително предпазарния стадий на иновативните цифрови технологии, по-специално посредством: i) специален бюджет за клъстер „Цифрова сфера, промишленост и космическо пространство“ в стълб „Глобални предизвикателства и конкурентоспособност на европейската промишленост“ за разработване на базови технологии (ИИ и роботика, интернет от следващо поколение, ВИТ и големи данни, ключови цифрови технологии, съчетаващи цифрови с други технологии); ii) подкрепа за научноизследователските инфраструктури по стълб „Високи постижения в научната област“; iii) интегриране на цифровите технологии във всички глобални предизвикателства (здравеопазване, сигурност, енергетика и мобилност, климат и др.); и iv) подкрепа за иновации за мащабен пробив в рамките на стълб „Иновативна Европа“ (много от които ще съчетаят цифровите и физическите технологии); в) Програмата ще инвестира в i) изграждане на цифров капацитет в областта на ВИТ, ИИ, технологиите на разпределения регистър (например блок-верига), киберсигурността и задълбочените цифрови умения; и ii) национално, регионално и местно развитие, в обхвата на рамка на Съюза, на цифров капацитет и най-новите цифрови технологии в области от обществен интерес (като здравеопазване, публична администрация, съдебна система и образование) или при неефективност на пазара (например цифровизация на предприятията, по-специално на МСП); г) Капацитетът и инфраструктурите на Програмата се предоставят на научноизследователската и иновационната общност, включително за дейности, подкрепяни чрез „Хоризонт Европа“, като изпитвания, експерименти и демонстрационни дейности във всички сектори и дисциплини; д) С утвърждаването на развитието на новите цифрови технологии чрез „Хоризонт Европа“ тези технологии постепенно ще бъдат поети и внедрени от Програмата; е) Инициативите на „Хоризонт Европа“ за развитието на учебни програми за цифрови умения и компетентности, включително тези, предоставяни в колокационните центрове на общностите за знание и иновации не EIT, се допълват чрез изграждането на капацитет в областта на задълбочените цифрови умения с подкрепата на Програмата; ж) Въведени са добри координационни механизми за планирането и изпълнението, с които се съгласуват всички процедури на двете програми, доколкото това е възможно. Структурите им за управление ще включват всички съответни служби на Комисията. 2. а) Договореностите за допълнително финансиране от програмите на Съюза в режим на споделено управление и на Програмата се използват за подкрепа на действия, осигуряващи мост между интелигентните специализации и подкрепа за цифровата трансформация на европейската икономика и общество; б) ЕФРР допринася за изграждането и укрепването на регионалните и местните иновационни екосистеми, промишлената трансформация, както и цифровата трансформация на обществото и публичните администрации, като по този начин се стимулира също и изпълнението на Декларацията от Талин относно електронното управление. Това включва подкрепа за цифровата трансформация на промишлеността и усвояване на резултатите, както и внедряването на нови технологии и иновативни решения. Програмата ще допълни и подкрепи транснационалното свързване и картографиране на цифровия капацитет, с цел той да бъде предоставен на малките и средните предприятия заедно с оперативно съвместими ИТ решения във всички региони на Съюза. 3. а) Програмата се концентрира върху изграждането на широкомащабен цифров капацитет и инфраструктура за ВИТ, ИИ, киберсигурност и задълбочени цифрови умения, с цел широко разпространение и внедряване в цяла Европа на критични налични или изпитани иновативни цифрови решения в обхвата на рамка на Съюза в области от обществен интерес или където се наблюдава неефективност на пазара. Програмата се осъществява главно чрез координирани и стратегически инвестиции с държавите членки, по-специално чрез съвместни обществени поръчки, в цифров капацитет, който да се сподели в цяла Европа, и в действия на Съюза в подкрепа на оперативната съвместимост и стандартизацията като част от развитието на цифровия единен пазар; б) Капацитетът и инфраструктурите на Програмата се предоставят за внедряването на иновативни нови технологии и решения в областта на мобилността и транспорта. В рамките на Механизма за свързване на Европа се подкрепя разгръщането и внедряването на иновативни нови технологии и решения в областта на мобилността и транспорта; в) Трябва да бъдат установени координационни механизми по-специално чрез подходящи управленски структури. 4. а) Подкрепа чрез пазарно финансиране, включително за изпълнение на цели на политиката по Програмата, се предоставя съгласно Регламент (ЕС) 2021/523; Такова пазарно финансиране може да се съчетава с безвъзмездни средства; б) Достъпът на предприятията до финансови инструменти е улеснен от подкрепата, предоставяна от европейските цифрови иновационни центрове. 5. а) Програмата подпомага разработването и придобиването на задълбочените цифрови умения, необходими за внедряването на модерни технологии, като например ИИ или ВИТ, в сътрудничество със съответните отрасли; б) Задълбочените умения, част от „Еразъм+“, допълват интервенциите на Програмата, насочени към придобиване на умения във всички области и на всички нива, благодарение на опита, натрупан чрез мобилност. 6. а) Направление „МЕДИА“ на програма „Творческа Европа“ подкрепя инициативи, които могат да постигнат реално въздействие за секторите на културата и творчеството в цяла Европа, като спомага те да се адаптират спрямо цифровата трансформация; б) Програмата наред с другото предоставя на творците, творческата индустрия и културния сектор в Европа достъп до най-новите цифрови технологии — от ИИ до модерните изчислителни системи. 7.

Гарантират се полезните взаимодействия с други програми и инициативи на Съюза, свързани с компетентности и умения.