Чл. 9

Член 9 Настоящият регламент влиза в сила на 20-ия ден от публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 25 юни 1996 година.

За Съвета

Председател

M. PINTO

(1) ОВ С 287, 30.10.1995 г., стр. 114

(2) Становище от 21.6.1995 г. (още непубликувано в Официален вестник).

(3) ОВ С 133, 31.5.1995, стр. 2.

(4) Евростат: „Европейска система от интегрирани икономически сметки“ (ESA), второ издание, Статистическа служба на Европейските общности, Люксембург, 1979 г.

(5) ОВ L 181, 28.6.1989 г., стр. 47.

(6) ОВ L 59, 6.3.1991 г., стр. 19.

(7) ОВ L 49, 21.2.1989 г., стр. 26. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 1994 г.

(8) ОВ L 155, 7.6.1989 г., стр.9.

(9) ОВ L 332, 31.12.1993 г., стр. 7.

(10) ОВ L 293, 12.11.1994 г., стр. 9.

(11) ОВ L 293, 12.11.1994 г., стр. 14.

(12) ОВ L 151, 15.6.1990 г., стр. 1. Регламент, изменен с Акта за присъединяване от 1994 г.

(13) ОВ L 155, 7.6.1989 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕИО, Евратом) № 2729/94 (ОВ L 293, 12.11.1994 г., стр. 5). (1) за да бъдат повторно използвани като такива; (2) да бъдат съборени или разрушени; получените в резултат продукти обикновено се превръщат в суровини (например отпадъчно желязо), които се използват за производството на нови стоки (например стомана). б) ценности, които са продадени от една единица на друга; в) съществуващи потребителски стоки за дълготрайна употреба, които са продадени от домакинства или военни власти на други единици: (1) за да бъдат повторно използвани като такива; (2) за да бъдат разрушени и преобразувани в отпадъчни материали. г) съществуващи стоки за недълготрайна употреба (например отпадъчна хартия, парцали, стари дрехи, стари бутилки и други), които се продават от всяка единица или за да бъдат използвани отново, или за да се преобразуват в суровини за производството на нови стоки (стоки от рециклирани суровини). 3.149 Трансферът на съществуващи стоки се отчита като отрицателен разход (придобиване) за продавача и като положителен разход (придобиване) за купувача. 3.50 Това довежда до следните последствия: а) Когато продажбата на съществуващ дълготраен актив или ценност се осъществява между двама производители резиденти, отчетените положителни и отрицателни стойности за бруто образуване на основен капитал се изравняват за икономиката като цяло, с изключение на разходите по прехвърляне на собствеността; б) Когато даден съществуващ недвижим дълготраен актив (например сграда) е продаден на нерезидент, по условие последният се третира като закупуващ финансов актив, т.е. стойността на актива на условна (фиктивна) единица резидент. Тогава тази условна (фиктивна) единица резидент се счита, че закупува дълготрайният актив. В резултат на това продажбата и покупката на дълготрайният актив се извършват между резиденти. в) Когато се изнася даден съществуващ движим дълготраен актив, като например кораб или самолет, никъде другаде в икономиката не се отчита положително бруто образуване на основен капитал, което да компенсира отрицателното бруто образуване на основен капитал на продавача. г) Някои стоки за дълготрайна употреба, като например превозни средства, могат да бъдат класифицирани като дълготрайни активи или като потребителски стоки за дълготрайна употреба в зависимост от собственикът им и от целта, за която те ще бъдат използвани. Следователно, ако собствеността на подобна стока се прехвърля от предприятие на домакинство, за да бъде използвана за крайно потребление, за предприятието се отчита отрицателно бруто образуване на основен капитал, а за домакинството се отчита положителен разход за потребление. В по-рядко срещаният случай, когато собствеността на подобна стока се прехвърля от домакинство на предприятие, за домакинството се отчита отрицателен разход за крайно потребление, а за предприятието се отчита положително бруто образуване на основен капитал. д) Операциите със съществуващи ценности трябва да се отчитат като придобиване на ценност (положително бруто образуване на капитал) от купувача и като продажба на ценност (отрицателно бруто образуване на капитал) от продавача. В случай на операция с Останалия Свят, трябва да се отчете внос или износ на стока (виж параграф 3.135). Продажбата на ценност от домакинство не трябва да се отчита като отрицателен разход за крайно потребление. е) Когато съществуващи военни стоки за дълготрайна употреба са продадени в чужбина от държавното управление, това трябва да се отчита като износ на стоки и като отрицателно междинно (и крайно) потребление за държавното управление. 3.151 За разходите, свързани с продажбата, поети от бившият собственик (разходи по прехвърляне на собствеността) трябва да се отчете холдингова загуба. Подобен запис трябва да се направи за частта от неговата първоначалната стойност на придобиване, която не е била изписана като потребление на основен капитал. 3.152 Операциите със съществуващи стоки трябва да се отчитат в момента на смяна на собствеността. Принципите на остойностяване, които трябва да бъдат приложени са тези, които са съответни на вида (видовете) на участвуващите операции със продукти. (1) (2) (3) Продукти (1) Производство по продукти и по отрасли Внос по продукти Общо ресурс по продукти Общо (2) Общо производство по отрасли Общо внос Общо ресурс 9.04. Таблицата „Използване“ показва използването на стоки и услуги по продукти и по начин на използване, например за междинно потребление (по отрасли), за крайно потребление, за бруто капиталообразуване или за износ. Нещо повече, таблицата показва компонентите на брутната добавена стойност, например компенсация на заетите лица, други данъци върху производството, намалени със субсидиите, нетен смесен доход, нетен опериращ излишък и потребление на основен капитал. Опростен пример за таблица „Използване“ е даден в таблица IX.2. Таблица IX.2. Опростена таблица „Използване“ Използване Отрасли Останала свят Крайно потребление Бруто капиталообразуване Общо (1) (2) (3) (4) (5) Продукти (1) Междинно потребление по продукти и по отрасли Износ Разходи за крайно потребелние Бруто капиталообразуване Общо използване по продукти Елементи на добавената стойност (2) Добавена стойност по елементи и по отрасли

Общо (3) Общо вложения по отрасли

9.05. Между таблица „Ресурс“ и таблица „Използване“ са в сила два вида тъждества (при условие, че ресурсите и използването са оценени по съвместим начин; вж. таблици IX.5. и IX.6.): а) Тъждеството по отрасли (94): Производството по отрасли = Вложенията по отрасли. По отношение на нашите опростени таблици „Ресурс“ и „Използване“, това означава, че векторът-ред в клетка (2,1) в таблица IX.1. трябва да бъде равен на този в клетка (3,1) в таблица IX.2. Следователно, за всеки отрасъл: Производството = Междинното потребление + Добавената стойност. б) Тъждеството по продукти: Общият ресурс по продукти = Общото използване по продукти. По отношение на нашите опростени таблици векторът- колона в клетка (1,3) от таблица IX.1. трябва да бъде равен на вектора колона в клетка (1, 5) от таблица IX.2. Следователно, за всеки продукт: Производство + Внос = Междинно потребление + Износ + Разходи за крайно потребление + Бруто капиталообразуване Тези тъждества по отрасли и продукти могат да бъдат използвани за проверка и подобряване на съгласуваността и пълнотата на оценките (вж. параграф 9.11.). 9.06. Таблиците „Ресурс“ и „Използване“ са централна рамка за всички таблици по отрасли, например тези за заетост, бруто образуване на основен капитал и капиталови запаси. 9.07. Таблиците „Ресурс“ и „Използване“ съдържат всички потоци, които формират: — Сметка „Стоки и услуги“; — Сметка „Производство“; — Сметка „Формиране на дохода“; 9.08. Таблица „Ресурс“ и таблица „Използване“ могат също така да бъдат съчетани и представени като единна таблица. Това може да бъде постигнато чрез добавяне на два реда и една колона за производството и вноса в таблицата „Използване“ (вж. таблица IX.3.). Забележете, че тук редовете и колоните на таблицата „Ресурс“, представена в параграф 9.03., са транспонирани. Таблица IX.3. Опростена комбинирана таблица „Ресурс-Използване“

Продукти Отрасли Останал свят Крайно потребление Бруто капиталообразуване Общо (1) (2) (3) (4) (5) (6) Продукти (1) — Междинно потребление Износ Разходи за крайно потребелние Бруто капиталообразуване Общо използване по продукти Отрасли (2) Производство — — — — Общо производство по отрасли Елементи на добавената стойност (3) — Добавена стойност

Останал свят (4) Внос —

Общо (5) Общо ресурс по пордукти Общо вложения по отрасли

9.09. Симетричната „input-output“ таблица представлява матрица „продукти × продукти“ или „отрасли × отрасли“, описваща подробно процеса на местното производство и операциите с продуктите на националната икономика в големи детайли. Симетричната „input-output“ таблица преобразува двете таблици („Ресурс“ и „Използване“) в една таблица. Съществува едно основно концептуално различие между симетричната „input-output“ таблица и комбинираната таблица „Ресурс-Използване“: в таблицата „Ресурс-Използване“ статистическите данни показват връзките между продукти и отрасли, докато в симетричната „input-output“ таблица те показват връзките между продукти и продукти или отрасли и отрасли. Ето защо в симетричната „input-output“ таблица се използва или продуктова, или отраслова класификация, както за редовете, така и за колоните (вж. таблица IX.4.). Таблица IX.4. Опростена симетрична производствена таблица (продукти × продукти)

Продукти Останал свят Крайно потребление Бруто капиталообразуване Общо

(1) (2) (3) (4) (5) Продукти (1) Междинно потребление Износ Разходи за крайно потребелние Бруто капиталообразуване Общо използване по продукти Елементи на добавената стойност (2) Добавена стойност — — — — Останал свят (3) Внос — — — — Общо (4) Общо ресурс по продукти — — — Общо ресурс = Общо използване 9.10. В по-голямата си част статистическата информация, която може да бъде получена от производствените единици, показва какъв вид продукти те са продали и обикновено не така изчерпателно какви видове продукти са закупили/използвали. Форматът на таблиците „Ресурс“ и „Използване“ е създаден така, че да съответства на този вид статистическа информация (например, отрасли × продукти). За сравнение, често не разполагаме с информация от типа „продукти × продукти“ или „отрасли × отрасли“, каквато изисква симетричната „input-output“ таблица. Например, изследванията на отраслите обикновено обезпечават информация за вида на използваните продукти и за произведените продукти. Въпреки това, информацията за вложенията по отношение на продуктите и компонентите на добавената стойност за всеки произведен продукт обикновено не подлежи на събиране (в идеалния случай администрацията на дадено предприятие ще покаже разпределението на всички разходи по различните видове производства и едновременно с това ще покаже сьстава на междинното потребление по видове продукти). На практика информацията, представена под формата на таблици „Ресурс“ и „Използване“, представлява практическа отправна точка за генериране на по-аналитична информация в симетричните input-output таблици. Информацията „отрасли × по продукти“ в таблиците „Ресурс“ и „Използване“ може да бъде преобразувана в статистически данни „продукти × продукти“ („отрасли × отрасли“) чрез прибавянето на допълнителна статистическа информация относно структурата на вложенията или чрез възприемането на постоянна структура на вложенията по продукти или по отрасли (вж. параграфи 9.54.-9.60.). 9.11. Таблиците „Ресурс“ и „Използване“ служат както за статистически, така и за аналитични цели. Важни статистически цели са: а) Идентифициране на празнотите и несъответствията в основните източници на данни; б) Претегляне и изчисляване на индексии на ценови и обемни измерители В) Направа на оценки чрез остатък (оценяване на променлива, като първо се оценят всички останали променливи в тъждеството), например за производството или крайното потребление на специфични продукти; г) Проверка и подобряване на съгласуваността, достоверността и изчерпателността на данните в таблиците „Ресурс“ и „Използване“ и получените данни (такива като тези в сметка „Производство“). За тази цел процесът на балансиране не трябва да се ограничава само до таблиците „Ресурс“ и „Използване“ по текущи цени: 1. Чрез съставяне на таблици „Ресурс“ и „Използване“ по текущи и сьпоставими цени за две или повече години, оценките за измененията в обемите, стойностите и цените могат да бьдат балансирани едновременно: сравнено с интегрирането на таблиците „Ресурс“ и „Използване“ за една самостоятелна година, това представлява основно разширение на ефективността на интегрираната рамка. 2. С помощта на таблиците, показващи връзката със секторните сметки, може да бъде направено директно сравнение с информацията от последните, например информацията относно разпределението на дохода, относно спестяванията и относно нетното кредитиране (изчислено като резултат от финансовите операции). Това най-малкото гарантира, че след процеса на балансиране се постига съгласуваност между таблиците „Ресурс“ и „Използване“ и секторните сметки. 3. Опитът да се изведат симетрични input-output таблици от таблиците „Ресурс“ и „Използване“ може да разкрие несъответствия и слабостиа в таблиците „Ресурс“ и „Използване“. Ето защо, в този смисъл съществува и обратна връзка от симетричните input-output таблици към таблиците „Ресурс“ и „Използване“. д) Оценяване на данни за периоди, за които има информация с по-малка надеждност, например: оценяване на годишни данни на базата на детайлизирани данни за ресурсите и използването за базисна година или да се оценят тримесечни данни на база на годишни таблици „Ресурс“ и „Използване“. 9.12. Таблиците „Ресурс“ и „Използване“ и симетричната „input-output“ таблица дават подробна картина за сьстава на ресурса и използването на стоки, услуги и труд, и включените първични доходи. Тези таблици и отношенията, които могат да бъдат изведени от тях, като например данни за производителността, са важен обект за икономическия анализ. 9.13. Таблиците „Ресурс“ и „Използване“ и симетричните input-output таблици могат също така да бъдат използвани като инструменти на икономическия анализ. Двата вида таблици имат различни достойнства. За изчисляването на преки и косвени ефекти е необходимо таблиците „Ресурс“ и „Използване“ да бъдат пригодени с помощта на специфични предположения или допълнителна статистическа информация. За изчисляването на кумулативни ефекти изискванията за такива предположения или допълнителни данни са от първостепенна важност. Всъщност, изискванията за изчисляване на кумулативни ефекти с помощта на таблица „Ресурс“ и „Използване“ се свеждат до съставяне на симетрична input-output таблица. Ето защо, симетричната „input-output“ таблицата е предпочитано средство за изчисляване на кумулативни ефекти. Въпреки това, за изчисляването на преки ефекти и ефекти от първи ред приспособените с помощта на избран брой предположения (или допълнителна статистическа информация) таблици „Ресурс“ и „Използване“ по правило е за предпочитане, тъй като:

ПРИЛОЖЕНИЕ А ЕВРОПЕЙСКА СИСТЕМА ОТ СМЕТКИ ESA 1995 СЪДЪРЖАНИЕ

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ХОМОГЕННИТЕ БРАНШОВЕ

Събиране на данни за финансовите сделки от измененията в счетоводния баланс

Приложение 5.1: Връзка с мерките за пари

Финансови активи в чужда валута

Финансови баланси

Приложение 7.1: Дефиниция на всяка категория активи

Приложение 7.2: Схема на записите в баланса от началото до края на счетоводния период

Общо приложение

Приложение към специфични потоци Потоци от стоки и пазарни услуги Потоци от непазарни услуги Данъци и субсидии за продукция и внос Потребление на основен капитал Компенсация на заетите лица Салда на възпроизводими дълготрайни активи и материални запаси Мерки за реален доход за цялата икономика ИЗБОР НА ФОРМУЛИ ЗА ИНДЕКСНОТО ЧИСЛО И БАЗОВАТА ГОДИНА МЕЖДУПРОСТРАНСТВЕНИ ЦЕНОВИ И ОБЕМНИ ИНДЕКСИ

ПРИНОС НА ТРУДА НА ЗАЕТИТЕ ЛИЦА ПРИ ПОСТОЯННА КОМПЕНСАЦИЯ

ГЛАВА 12.

А.IV.7.

1.70 Свързването на таблиците за ресурс и използване със секторните сметки е възможно чрез кръстосаното класифициране на продукция, междинно потребление и компонентите на добавена стойност по сектори и по икономически дейности.

2.118 Класификацията на хомогенните отрасли, които се използват в междуотрасловите таблици се основава на Класификация на Продукти по Дейности (CPA) (38). CPA е продуктова класификация, чиито елементи са структурирани според критерия за произход, в резултат на промишлено производство, дефиниран от NACE rev.1.

съществуващи сгради и други капиталови стоки, които са продадени от производствени единици на други единици:

4.167. В системата от сметки другите капиталови трансфери се посочват в измененията на задълженията и нетната стойност в сметка Капитал на секторите и на останал свят.

5.145. В случаите, при които не се разполага с основни статистически данни за финансовите транзакции, финансовите транзакции могат да бъдат съставени (извлечени) въз основа на промени във финансовите баланси, тоест промени в размера на притежаваните финансови активи и неуредените пасиви между последния баланс и първия баланс. Разликата между размера на финасовите транзакции и промените в последните баланси се състои от записи в сметката на преоценката и сметката на другите промени в обема на активите.

Приложение 5.1 Връзка с парични мерки

5.146. Това приложение съдържа обяснение на метод, който позволява отразяването на паричните мерки в балансите и във финансовите сметки. 5.147. Определенията на паричните мерки, които се прилагат, варират за различните държави и в различно време. В допълнение, тези определения не се основават непременно на класификацията на финансовите активи и класификацията на секторите, съгласно определението им в Системата. Следователно, паричните мерки не са определени в Системата. 5.148. При интегриране на паричните мерки в балансите и във финансовите сметки възникват следните проблеми. Първо, пъричните мерки могат да бъдат съставени от компоненти, които не съответствуват на класовете, тоест категориите, подкатегориите и подпозициите на финансовите активи и пасиви, както са определени в Системата. Например, една парична мярка може да включва само подклас на категорията валута и депозити (AF.2). Този подклас може да бъде определен по отношение на падежа и/или по отношение на институционалната единица, която притежава или емитира валутата и депозитите. Второ, паричните мерки могат да включват сектори — създаващи пари, притежаващи пари, монетарно-неутрални сектори, ето защо мерките не могат да бъдат създадени от секторите и подсекторите, както са определени в Системата. Трето, източниците на информация, използувани за създаването на паричните агрегати, могат на практика да се различават от информационните източници, използувани за създаването на балансите и финансовите сметки на секторите и останалата част на света. 5.149. С цел да се определи парична мярка МХi в балансите или във финансовите сметки, може да се окаже необходимо да се подраздели който и да е клас финансови активи и пасиви, определен в Системата, на два подкласа: — МХi: подклас на финансови активи (пасиви), класифицирани в клас i и включени в парична мярка МХ; — MX-i: подклас на финансови активи (пасиви), класифицирани в клас i, но невключени в парична мярка МХ. На практика някои класове финансови активи (пасиви) не се вписват дори в широки парични мерки, например, монетарно злато и специални права на тираж (AF.1), или застрахователни технически резерви (AF.6). Следователно MX1 и МХ6 биха били нула, тоест не е необходима разбивка на AF.1 в МХ1 и МХ-1, или на AF.6 в МХ6 и МХ-6. 5.150. Паричната мярка МХ е равна на сумата на всички подкласове финансови активи МХi на секторите, притежаващи пари, и МХ е равно на сумата на свички подкласове пасиви МХi на създаващите пари сектори. 5.151. Главното преимущество на този метод е неговата гъвкавост. В случаите, при които определението на паричната мярка е променено, трябва да се адаптират само разбивките на някои класове финансови активи и пасиви в МХi и МХ-i. Парични мерки в балансите или финансовите сметки Финансови активи на притежаващи пари сектори

Задлъжения на създаващите пари сектори Общо Домакинства Останалата част на света Общо

AF.1

AF.2

от които МХ2

МХ-2

AF.3

AF.33

от които МХ33

МХ-33

AF.34

от които МХ34

МХ-34

AF.4

AF.41

от които МХ41

МХ-41

AF.42

от които МХ42

МХ-42

AF.5

AF.51

от които МХ51

МХ-51

AF.52

от които МХ52

МХ-52

AF.6

AF.7

AF.71

От които МХ71

МХ-71

AF.79

Общ размер на финансовите активи и пасиви, от които МХ

6.58. Стойността на финансовите активи в чуждестранна валута се измерва чрез тяхната текуща пазарна стойност в чуждестранна валута, конвертирана в националната валута по текущия валутен курс. Номиналните холдингови печалби могат следователно да възникнат не само, защото цената на актива в местна валута се променя, но и защото се променя валутния курс. Общата стойност на номиналните холдингови печалби, натрупващи се през отчетния период, могат да се изчислят по обичайния начин чрез изваждане на стойността на операциите от разликата между стойностите в началните и крайните баланси. За тази цел, операциите във финансови активи в чуждестранна валута трябва да се конвертират в националната валута, като се използуват валутните курсове към момента на възникване на операциите, докато стойностите в началните и крайните баланси трябва да се конвертират, като се използуват валутните курсове към момента, за който се отнасят балансите. Това предполага, че общата стойност на операциите — придобиване минус намаление (продажба) — изразена в чуждестранна валута на практика е конвертирана чрез среднопретеглен валутен курс, при който теглата са определени от стойността на операциите, осъществени на различни дати.

7.69 Финансовият баланс по длъжник/ кредитор (на сектор или за останалия свят) представлява разширение на финансовия баланс като допълнително показва разбивката на финансовите активи в сектор на длъжници и разбивка на пасивите в сектор на кредитори. Следователно той осигурява информация за съотношенията длъжник/ кредитор и е съвместим с финансовата сметка по длъжник/ кредитор (виж 5.13).

Приложение 7.1 Дефиниция на всяка категория активи Класификация на активите Дефиниции НЕФИНАНСОВИ АКТИВИ (AN.) Единици, върху които се прилагат, индивидуално или колективно, права на собственост от институционалните единици и от които могат да се получат икономически ползи за техните собственици от държането им, или използването им през определен период от време, които обхващат материални активи, както произведени, така и непроизведени и повечето нематериални активи, за които не се отчитат кореспондиращи задължения.

Произведени активи (AN.1)

Нефинансови активи, които са възникнали като продукция от производствени процеси. Произведените активи обхващат дълготрайни активи, материални запаси и ценности, както са дефинирани по-долу. Дълготрайни активи (AN.11) Произведени активи, които се използват многократно или непрекъснато в производствени процеси за повече от една година. Дълготрайните активи обхващат материални и нематериални дълготрайни активи, както са дефинирани по-долу. Дълготрайни материални активи (AN.111) Дълготрайните активи, които обхващат жилища; други сгради и постройки; машини и оборудване и култивирани активи, както са дефинирани по-долу. Жилища (AN.1111) Сгради, които се използват изцяло или предимно като място за живеене, включително всякакви прилежащи постройки, като гаражи и всичкото постоянно обзавеждане, обикновено инсталирано в жилищата. Къщите-лодки, баржи, мобилни жилища и каравани, използвани като основни жилища на домакинствата, също са включени, както и исторически паметници, идентифицирани най-вече като жилища. Включват се също и разходите за разчистване и подготовка на площадката. Примерите включват жилищни сгради, като сгради, където се помещават едно и две жилища и други жилищни сгради, предвидени за постоянно обитаване. Незавършените жилища се включват дотолкова, доколкото крайният потребител се счита за влязъл във владение или защото строителството е за собствена сметка или защото това е удостоверено от наличието на договор за продажба/покупка. Жилищата, придобити за военния състав, се включват, защото се използват, както са и жилищата, придобити от граждански субекти, за предоставянето на жилищни услуги. Други сгради и постройки (AN.1112) Нежилищни сгради и други структури, както са дефинирани по-долу. Незавършените сгради и постройки се включват дотолкова, доколкото крайният потребител се счита за влязъл във владение или защото строителството е за собствена сметка или защото това е удостоверено от наличието на договор за продажба/покупка. Сградите и постройките, придобити за военни цели се включват дотолкова, доколкото наподобяват граждански сгради, придобити за целите на производството и се използват по същия начин. Нежилищни сгради (AN.11121) Сгради, различни от жилища, включително обзавеждане, съоръжения и оборудване, които представляват неразделна част от постройки и разходите за разчистване и подготовка на площадката. Включени са също и исторически паметници, идентифицирани най-вече като нежилищни сгради. Примерите включват складове и промишлени сгради, сгради за търговски цели, такива за развлечения, хотели, ресторанти, сгради, използвани за образователни цели и здравеопазване и пр. Други постройки (N.11122) Постройки, различни от сгради, включително и стойността на улиците, канализацията и разходите за разчистване и подготовка на площадката,различни от тези за жилищни и нежилищни сгради. Включват се също и исторически паметници, за които е невъзможно да се идентифицират като жилища или нежилищни сгради и шахти, тунели и други постройки, свързани с добива на подземни активи. (Основни подобрения на земя като язовирни стени и диги за защита от наводнения се включват в стойността на земята.) Такива примери са магистрали, улици, пътища, ж.п. линии и летищни писти, мостове, естакади, тунели и подземни метро съоръжения, водни пътища, пристанища, язовирни стени и други водни строителни постройки, дълги тръбопроводи и кабелопроводи, допълнителни работи, постройки за миннодобивни и производствени цели и постройки за спорт и развлечение. Машини и оборудване (АN.1113) Транспортното оборудване и другите машини и оборудване, както са дефинирани по-долу, различни от такива, придобити от домакинства за крайно потребление. Могат да бъдат изключени инструментите, които са сравнително евтини и са закупени на сравнително постоянни цени, като ръчни инструменти. Изключват се също и машините и оборудването, които са неразделна част от сгради, т.е. които са включени в жилища и нежилищни сгради. Изключва се е незавършените машини и оборудване, освен ако не са произведени за собствено ползване, тъй като крайният потребител се приема за влязъл във владение само след доставката на актива. Машините и оборудването, придобити за военни цели, се включват само дотолкова, доколкото приличат на стоки, придобити от граждански единици за целите на производството и военното им използване е по същия начин. Машините и оборудването, придобити от домакинствата за крайно потребление, не се третират като активи. Вместо това, те се включват в меморандумната позиция „Потребителски дълготрайни стоки“ в счетоводния баланс за домакинствата. Лодки, използвани за живеене, баржи и мобилни домове и каравани, използвани от домакинствата като основно жилище, са включени при жилищата. Транспортно оборудване (AN.11131) Оборудването за придвижване на хора и предмети. Примери за такова включват продукти, различни от части, включени в Класификацията на продуктите по дейности (CPA) (84), подраздел DM, транспортно оборудване, като моторни превозни средства, ремаркета и полуремаркета, параходи, ж.п. и трамвайни локомотиви и подвижен състав, въздухоплавателни и космически апарати и мотоциклети, велосипеди и пр. Други машини и оборудване (AN.11132) Машини и оборудване, които не са класифицирани никъде другаде. Примерите за такива включват продукти, различни от части, услуги по инсталацията, ремонта и поддръжката, включени в Класификацията на продуктите по дейности (CPA) в групи 29.1 — машини за производството и използването на механична сила, с изключение на въздухоплавателни апарати, превозни средства и двигатели с вътрешно горене; 29.2 — други машини с общо предназначение; 29.3 — машини за селското и горското стопанство; 29.4 — металорежещи машини; 29.5 — други специализирани машини; в CPA — раздели 30 — офис техника и компютри, 31 — електрооборудване и апарати n.e.c.; 32 — радио и телевизионно и комуникационно оборудване и апарати; и 33 — медицински, оптични и уреди с висока точност, ръчни и други часовници. Други примери са продукти, различни от части, услуги по инсталацията, ремонта и поддръжката, включени в Класификацията на продуктите по дейности (CPA) в категория 23.30.2 — топлоотделящи елементи (зарядни касети), неотработени, за ядрени реактори; в CPA — групи 36.1 — мебели, 36.3 — музикални инструменти, 36.4 — спортни стоки и 28.3 парни генератори, с изключение на котли за централно парно отопление. Култивирани активи (AN.1114) Добитък за разплод, за мляко, впрегатен добитък и пр. и лозя, овощни градини и други дървесни насаждения, даващи продукция многократно, които са под прекия контрол, отговорност и управление на институционални единици, както е дефинирано по-долу. Недостигналите зрялост култивирани активи се изключват, освен ако не се произвеждат за собствено използване. Добитък за разплод, за мляко, впрегатен добитък и пр. (AN.11141) Добитък, който се отглежда за продуктите, които дава в продължение на години. Тук се включват популациите за разплод (включително риби и птици), добитък за млеконадой, впрегатен добитък, овце и други животни, използвани за производство на вълна и животни, използвани за транспортиране, езда и конни надбягвания или развлечения. Лозя, овощни градини и други дървесни насаждения, даващи продукция многократно (AN.11142) Дърветата (включително и лозите и храстите), култивирани за продуктите, които дават в продължение на години, включително и тези, култивирани за плодове и ядки, за растителните им сокове и смолите им и за кората и листните им продукти. Дълготрайни нематериални активи (AN.112) Дълготрайни активи, които обхващат експлоатацията на полезни изкопаеми, компютърен софтуер, развлечения, литературни или художествени оригинали и други дълготрайни нематериални активи, както са дефинирани по-долу, предвидени за използване за повече от една година. Експлоатация на минерали (AN.1121) Стойността на разходите за проучването на нефтени и ненефтени залежи и залежи от природен газ. Разходите включват предлицензионни разходи, разходи за лицензи и придобиване, разходи за оценки и разходи за действителни проучвателни сондажи и пробивни работи, както и разходите за въздушни и други геодезични снимки, транспортни разходи и пр., направени, за да дадат възможност за провеждането на проучвателните работи. Компютърен софтуер (AN.1122) Компютърни програми, описания на програми и помощни материали както за системен, така и за приложен софтуер. Тук се включват закупен софтуер и софтуер, разработен за своя собствена сметка, ако разходите са големи. Големите разходи за покупка, разработване или разширение на компютърни бази данни, които се очаква да се използват за повече от една година, независимо дали са продадени или не, също се включват. Развлечения, литературни или художествени оригинали (AN.1123) Оригинали на филми, звукозаписи, ръкописи, ленти, модели и пр., на които са записани или пресъздадени театрални представления, радио и телевизионни програми, музикални изпълнения, спортни състезания, литературни и художествени творби и пр. Тук се включват и творбите за своя собствена сметка. В някои случаи, като при филмите например, може да има множество оригинали. Други дълготрайни нематери-ални активи (AN.1129) Нова информация, специализирани знания и пр., които не са класифицирани другаде и чието използване в производството е ограничено до единиците, които са установили право на собственост върху тях или други единици, лицензирани от същите. Материални запаси (AN.12) Произведени активи, които обхващат стоки и услуги, възникнали през текущия период или предходен период, държани за продажба, използване в производството, или друго използване на по-късна дата. Те обхващат материали и доставки, незавършено производство, готова продукция и стоки за препродажба, както са дефинирани по-долу. Тук се включват всички материални запаси, държани от държавата, включително, но без да се ограничават до, материални запаси от стратегически материали, зърно и други стоки от специално значение за нацията. Материали и консумативи (AN.121) Стоки, чиито собственици възнамеряват да ги използват като междинни входящи материали в собствените си производствени процеси, а не за продажба. Незавършено производство (AN.122) Стоки и услуги, които са частично завършени, но които обикновено не се предават на други единици без допълнителна обработка, или които не са достигнали зрялост и чиито производствен процес ще продължи в последващ период от същия производител. Изключват се частично завършените постройки, за които се счита, че собствеността е преминала в крайния собственик, или защото производството е за собствено ползване или както е доказано с наличието на договор за продажба/покупка. Те обхващат незавършено производство или култивирани активи и друго незавършено производство, както е дефинирано по-долу. Незавършено производство по култивирани активи (AN.1221) Добитък, отглеждан за продукти, добивани само чрез клане, като птици и риба, отглеждани за търговски цели, дървета и друга растителност, която дава продукт еднократно при унищожаването ѝ и недостигнали зрелост култивирани активи, които дават продукт многократно. Друго незавършено произ-водство (АN.1222) Стоки, различни от култивирани активи и услуги, които са частично обработени, произведени, или сглобени от производителя, но които обикновено не се продават, доставят, или предават на други без допълнителна обработка. Готова продукция (AN.123) Стоки, които са готови за продажба или експедиция от производителя. Стоки за препродажба (AN.124) Стоки, придобити от предприятия, като търговци на едро и дребно, с цел да бъдат препродадени без допълнителна обработка (т.е. без да бъдат трансформирани по друг начин, освен да бъдат представени по начини, които са привлекателни за клиентите). Ценности (AN.13) Произведени активи, които не се използват главно за производство или потребление и които се очаква да повишават стойността си, или най-малкото реалната им стойност да не се понижи, които не се развалят с течение на времето при нормални условия и които се придобиват и държат най-вече като начин за съхраняване на стойността. Ценностите включват благородни метали и скъпоценни камъни, антики и други произведения на изкуството и други ценности, както са дефинирани по-долу. Благородни метали и скъпоценни камъни (AN.131) Благородните метали и скъпоценните камъни, които не се държат от предприятията за да се използват като входящи ресурси в техните производствени процеси. Антики и други произведения на изкуството (AN.132) Картини, скулптури и пр., признати за произведения на изкуството и антики. Други ценности (AN.139) Ценности, които не са класифицирани другаде, като колекции и бижута със значителна стойност, изработени от скъпоценни камъни и благородни метали.

Непроизведени активи (AN.2) Нефинансови активи, които са възникнали по начини, различни от процеси на производство. Непроизведените активи обхващат материални активи и нематериални активи, както са дефинирани по-долу. Тук се включват и разходите за прехвърляне на правото на собственост върху и основните разходи за подобряване на тези активи. Материални непроизведени активи (AN.21) Непроизведени активи, които възникват в природата и върху които не може да се приложи собственост или прехвърляне на собственост. Изключват се активите от околната среда, върху които не са и не могат да бъдат наложени права на собственост, като откритите морета или въздуха. Материалните непроизведени активи обхващат земя, подземни активи, некултивирани биологични ресурси и водни ресурси, както са дефинирани по-долу.

Земя (AN.211) Земята, включително слоят почва, която я покрива и всякакви свързани с нея повърхностни води, върху които се прилагат права на собственост. Тук се включват също основните подобрения, които не могат да бъдат физически отделени от самата земя. Изключват се всякакви сгради, или други постройки, намиращи се върху земята, или преминаващи през нея; култивирани реколти, дървета и животни, подземни активи; некултивирани биологични ресурси и водни ресурси под земята. Земята включва земята под сгради и постройки, земята, която се обработва, земята за развлечения и свързаните с нея повърхностни води и друга земя и свързаните с нея повърхностни води, както са дефинирани по-долу. Земя, върху която са застроени сгради и постройки (AN.2111) Земята, върху която са застроени жилища, нежилищни сгради и постройки, или в която са вкопани техните основи, включително дворове и градини, се считат за неразделна част от жилища, които са или не са част от селскостопански ферми, както и пътищата за подстъп към фермите. Обработваема земя (AN.2112) Земя, върху която се осъществява земеделско или градинарско производство за търговски цели или за препитание, включително, по принцип, земя под насаждения, градини и лозя. 3емя, използвана за развлечения и свързаните с тях повърхностни води (AN.2113) Земи които се използват като частно притежавани площи за развлечения, паркове и площадки за развлечения и публични паркове и зони за отмора, заедно със свързаните с тях повърхностни води. Други земи и свързаните с тях повърхностни води (AN.2119) Земя, която не е класифицирана другаде, включително и частни градини и парцели, които не се обработват за препитание, за търговски цели, или като общинска мера за паша, земи около жилища в допълнение към дворовете и градините, които се считат за неразделна част от жилищата, които са или не са част от селскостопански ферми, както и свързаните с него надземни води. Подземни активи (AN.212) Доказани резерви от залежи на подземни изкопаеми, намиращи се под земната повърхност, които са икономически експлоатируеми, като се имат предвид настоящите технологии и относителните цени. Правата на собственост върху подземните активи обикновено могат да бъдат отделени от тези върху самата земя. Подземните активи обхващат резервите от въглища, нефт и природен газ, резервите от метални изкопаеми, резервите от неметални изкопаеми, както са дефинирани по-долу. Резерви от въглища, нефт и природен газ (AN.2121) Залежи от антрацитни, битумни и кафяви въглища; резерви от нефт и природен газ и нефтени и газови полета. Резерви от метални изкопаеми (AN.2122) Залежи от руди на черни, цветни и благородни метали. Резерви от неметални изкопаеми (AN.2123) Каменни кариери и кариери за пясък и глина, залежи от химически и торови полезни изкопаеми; солни залежи; залежи от кварц, гипс, полускъпоценни камъни, асфалт и битум, торф и други неметални полезни изкопаеми, различни от въглища и нефт. Некултивирани биологически ресурси (AN.213) Животни и растения, които дават продукти еднократно или многократно, по отношение на които се прилагат права на собственост, но за които естественият прираст и/или възстановяване не са под прекия контрол, отговорност и управление на институционални единици. Примери за такива са девствените гори и риборазвъдниците на територията на страната. Трябва да се включват само ресурсите, които са текущо или има вероятност да бъдат скоро експлоатируеми за икономически цели. Водни ресурси (AN.214) Водоносни хоризонти и други подземни водни ресурси, дотолкова, доколкото тяхната рядкост води до установяването на собственост или права на ползване върху тях, пазарна оценка и известна степен на икономически контрол. Нематериални непроиведени активи (AN.22) Непроизведени активи, които са създадени от обществото. Те се доказват с правни или счетоводни действия, като даването на патент или прехвърлянето на трета страна на някаква икономическа полза. Някои дават право на своите собственици да се занимават с определени дейности и да изключват други институционални единици от тези дейности, освен с разрешение на собственика. Нематериалните непроизведени активи обхващат патентовани единици, лизинги и други прехвърляеми договори, закупен гудуил и други нематериални непроизведени активи. Патентовани единици (AN.221) Открития в категории технически нововъведения, на които по закон или със съдебно решение може да се даде патентна защита. Примери за такива включват строеж на веществата, процеси, механизми, електрически и електронни вериги и устройства, фармацевтични формули и изкуствено произведени нови варианти на живи организми. Лизинги и други прехвърляеми договори (AN.222) Лизинги и договори, при които лизингополучателят има право да прехвърли лизинга на трета страна независимо от лизингодателя. Примери за такива са аренда на земя и сгради и други постройки, концесии или изключителни права за експлоатация на залежи от полезни изкопаеми или риборазвъдници, прехвърляеми договори със спортисти и автори и опции за закупуването на материални активи, които все още не са произведени. Лизинговите договори за наемане на машини се изключват от нефинанасовите нематериални активи. Закупенa репутация (AN.223) Разликата между стойността, платена за дадено предприятие като действащо такова и общата стойност на активите му минус общата стойност на задълженията му, като всяка от тези позиции е била идентифицирана и оценена поотделно. Ето защо, стойността на репутацията включва всичко от дългосрочна полза за дейността, което не е било идентифицирано поотделно като актив, както и стойността на факта, че групата от активи се използва заедно, а не като прост сбор от отделни активи. Други нематериални непроизведени активи (AN.229) Нематериални непроизведени активи, които не са били класифицирани другаде. ФИНАНСОВИ АКТИВИ (AF.) Финансовите активи са икономически активи, включващи платежни средства, финансови вземания и икономически активи, близки по своята същност до финансови вземания. Платежните средства обхващат монетарното злато, специалните права на тираж, банкнотите и монетите и прехвърляемите депозити. Финансовите вземания дават право на своите собственици, кредиторите, да получат плащане или поредица от плащания без никакво насрещно изпълнение от страна на други институционални единици, длъжниците, които са поели кореспондиращите задължения. Примери за икономически активи, близки по естеството си до финансови вземания са акциите и другия акционерен капитал.

Монетарно злато и СПТ (AF.1) Финансовите активи, класифицирани в категорията, са единствените, които нямат кореспондиращи задължения в системата. Монетарно злато (AF.11) Златото, държано като компонент на чуждестранните резерви от паричните власти или от други, обект на ефективния контрол на властите. Специални права на тираж (СПТ) (AF.12) Международни резервни активи, създадени от Международния валутен фонд (МВФ) и разпределени между неговите членове в допълнение към съществуващите им резервни активи.

Банкноти и монети и депозити (AF.2) Банкнотите и монети в обращение и всички видове депозити в националната и чужда валута. Банкноти и монети (AF.21) Банкнотите и монетите в обращение, които обикновено се използват за извършване на плащания. Прехвърлими депозити (AF.22) Депозити (в националната или чужда валута), които са непосредствено конвертируеми в банкноти и монети, или които са прехвърляеми чрез чек, банкови преводи наредени от клиенти, дебитен счетоводен запис или други подобни, и в двата случая без никакъв вид значимо ограничение или санкция. Други депозити (AF.29) Депозити (в националната или чужда валута), различни от прехвърляеми депозити. Другите депозити не могат да се използват за извършване на плащания във всеки момент и не са конвертируеми в банкноти и монети, нито са прехвърляеми депозити, без никакъв вид значимо ограничение или санкция.

Ценни книжа различни от акции (AF.3)

Финансови активи, които са прехвърляеми инструменти и инструменти на приносител, обикновено се търгуват на вторичните пазари и не дават на държателя право на собственост в емитиращата ги институционална единица. Ценни книжа различни от акции, без финансови деривати (AF.33) Ценните книжа различни от акции, които дават на държателя безусловното право на фиксиран, договорно определен, променлив паричен доход, изплащан под формата на купони (лихва) и/или официално обявена фиксирана сума на специфицирана дата или дати, или от дата, определена при емисията на ценните книжа. Краткосрочни ценни книжа различни от акции, без финансови деривати (AF.331) Краткосрочни ценни книжа различни от акции, чиито първоначален срок на падеж обикновено е една година или под една година и в извънредни случаи най-много две години, с изключение на финансовите деривати. Дългосрочни ценни книжа различни от акции, без финансови деривати (AF.332) Дългосрочни ценни книжа различни от акции, чиито първоначален срок на падеж обикновено е най-малко над една година и в извънредни случаи над две години, с изключение на финансовите деривати. Финансови деривати (AF.34) Финансови активи основани или получени на база на базисен инструмент. Този базисен инструмент обикновено е друг финансов актив, но може да бъде и стока или индекс.

Заеми (AF.4)

Финансови активи създадени, когато кредиторите отпускат в заем пари на кредитополучателите или пряко или чрез брокери, които или се удостоверяват с непрехвърляеми документи, или не се удостоверяват с никакви документи. Краткосрочни заеми (AF.41) Заеми, чиито първоначален срок на падеж обикновено е една година или-под една година и в извънредни случаи най-много две години, както и заеми платими при поискване. Дългосрочни заеми (AF.42) Заеми, чиито първоначален срок на падеж обикновено е най-малко над една година, а в извънредни случаи над две години.

Акции и друг акционерен капитал (AF.5)

Финансови активи, които представляват права на собственост върху корпорации или квази-корпорации. Тези финансови активи по принцип дават право на държателите си на дял от печалбата на корпорациите или квази-корпорациите и на дял от техните нетни активи в случай на ликвидация. Акции и друг акционерен капитал без акции на инвестиционни фондове (AF.51) Финансови активи без акции на инвестиционни фондове, които представляват права на собственост върху корпорации или квази-корпорации. Тези финансови активи по принцип дават право на държателите си на дял от печалбата на корпорациите или квази-корпорациите и на дял от техните нетни активи в случай на ликвидация. Котирани на борсата акции без акции на инвестиционни фондове (AF.511) Акциите обхващат участието в плодоползването на капитала на корпорациите под формата на ценни книжа, които са по принцип прехвърляеми. Подпозиция АF.511 обхваща акциите с цени, котирани на призната фондова борса или друга форма на вторичен пазар. Некотирани на борсата акции без акции на инвестиционни фондове (AF.512) Некотираните на борсата акции обхващат акциите, които не са котирани по този начин. Друг акционерен капитал (AF.513) Всички форми на акции, различни от тези, класифицирани в подпозиции AF.511, AF.512 и подкатегория AF.52. Акции на инвестиционни фондове (AF.52) Акции, емтирани от конкретен вид финансови корпорации, чиято изключителна цел е да инвестират събраните средства на паричния пазар, капиталовия пазар и/или в недвижими имоти.

Застрахователни технически резерви (AF.6)

Техническите провизии на застрахователните корпорации и (автономните и неавтономни) пенсионни фондове за държатели на полици или бенефициенти, както е предвидено в Директива на Съвета 91/674/ЕИО от 19 декември 1991 г. по годишните отчети и консолидираните отчети на застрахователните предприятия. Нетно акционерно участие на домакинствата в животозастрахователни резерви и резерви на пенсионни фондове (AF.61) Провизии, заделени в съответните корпорации за целите на получаване, след като бъдат постигнати установените условия, на предвидените застрахователни обезщетения и осигурителни плащания. Нетно акционерно участие на домакинствата в животозастрахователни резерви (AF.611) Провизии за потенциални рискове и провизии за застраховане с цел печалба, които увеличават стойността на падежа на прехвърляемите застрахователни полици с цел печалба и други подобни застрахователни полици. Нетно акционерно участие на домакинствата в резерви на пенсионни фондове (AF.612) Провизии, държани от автономни и неавтономни пенсионни фондове, установени от работодатели и/или заети лица или групи от самоосигуряващи се лица за осигуряване на пенсии за заетите лица и самоосигуряващите лица.

Предплащане на застрахователни премии и резерви за потенциални обезщетения (AF.62)

Провизии, установени от застрахователни корпорации и (автономни и неавтономни) пенсионни фондове за — сумата, представляваща тази част от брутните записани премии, която трябва да се разпредели пред следващия отчетен период (предплащане на застрахователни премии), — общата приблизителна крайна цена на изплащане на всички искове за обезщетения, произтичащи от събития, възникнали до края на отчетния период, независимо дали са отчетени или не, минус изплатените вече суми по такива искове за обезщетения (провизии за неизплатени искове за застрахователни обезщетения).

Други вземания/задължения (AF.7)

Финансови активи, които се създават като кореспондиращи на финансова или нефинансова сделка, когато има разлика във времето между тази сделка и кореспондиращото ѝ плащане. Търговски кредити и аванси (AF.71) Финансови активи, произтичащи от прякото отпускане на кредити от доставчиците и купувачите по сделки за стоки и услуги и авансови плащания за работа, която е в процес на извършване, или която ще бъде предприета и е свързана с такива сделки. Други вземания/задължения без търговски кредити и аванси (AF.79) Финансови активи, произтичащи от разлики във времето между разпределителни сделки или финансови сделки на вторичния пазар и съответстващото им плащане. Тя включва също и финансови вземания, дължими по доходи, натрупващи се с течение на времето.

Меморандумни позиции Системата има нужда от няколко меморандумни позиции, за да показва активи, които не са идентифицирани самостоятелно в централната рамка и които са от по-специализиран аналитичен интерес. Потребителски дълготрайни стоки (AN.m) Дълготрайни стоки, придобивани от домакинствата за крайно потребление (т.е. които не се използват от домакинствата за съхраняване на стойност или от неинкорпорирани предприятия, собственост на домакинства за целите на производството). Преки чуждестранни инвестиции (AF.m) Преките чуждестранни инвестиции са свързани с дългосрочно взаимоотношение, отразяващо продължително участие на резидентна институционална единица от една икономика („пряк инвеститор“) в институционална единица, резидент на друга икономика, различна от тази на инвеститора („предприятие с участие на преки инвестиции“). Целта на прекия инвеститор е да окаже значителна степен на влияние върху ръководството на предприятието, резидент на другата икономика.

Приложение 7.2 Схема на записите в баланса от началото до края на счетоводния период Класификация на активи, пасиви и нетна стойност IV.1 Начален баланс III.1 и III.2 Операции III.3.1 Други промени в обема III.3.2 Печалби от държане IV.3 Краен баланс III.3.2.1 Неутрални холдингови печалби и загуби III.3.2.2 Реални холдингови печалби и загуби от държане Нефинансови активи AN P.5, K.1, K.2 K.3, K.4, K.5, K.6, K.7, K.8, K.12.22 K.11.1 K.11.2 AN Произведени активи AN.1 P.5, K.1 K.4, K.7, K.8, K.9, K.12.1 K.12.22 K.11.1 K.11.2 AN.1 Дълготрайни активи (85)

AN.11 P.51, K.1 K.4, K.7, K.8, K.9, K.12.1 K.12.22 K.11.1 K.11.2 AN.11 Дълготрайни материални активи AN.111 P.511, K.1 K.4, K.7, K.8, K.9, K.12.1 K.12.22 K.11.1 K.11.2 AN.111 Жилища AN.1111 P.511, K.1 K.4, K.7, K.8, K.9, K.12.1 K.12.22 K.11.1 K.11.2 AN.1111 Други сгради и съоръжения AN.1112 P.511, K.1 K.4, K.7, K.8, K.9, K.12.1 K.12.22 K.11.1 K.11.2 AN.1112 Машини и оборудване AN.1113 P.511, K.1 K.7, K.8, K.9, K.12.1 K.12.22 K.11.1 K.11.2 AN.1113 Култивирани активи AN.1114 P.511, K.1 K.7, K.8, K.9, K.12.1 K.12.22 K.11.1 K.11.2 AN.1114 Дълготрайни нематериални активи AN.112 P.512, K.1 K.7, K.8, K.9, K.12.1 K.12.22 K.11.1 K.11.2 AN.112 Запаси AN.12 P.52 K.7, K.8, K.9, K.12.1 K.12.22 K.11.1 K.11.2 AN.12 Ценности AN.13 P.53 K.4, K.7, K.8, K.9, K.12.1 K.12.22 K.11.1 K.11.2 AN.13 Непроизведени активи AN.2 К.2, P.513, K.1 K.3, K.5, K.61, K.62, K.7, K.8, K.9, K.12.1, K.12.22 K.11.1 K.11.2 AN.2 Непроизведени активи AN.21 K.21, P.513, K.1 K.3, K.5, K.61, K.62, K.7, K.8, K.9, K.12.1, K.12.22 K.11.1 K.11.2 AN.21 Земя AN.211 K.21, P.513, K.1 K.3, K.62, K.7, K.8, K.9, K.12.1, K.12.22 K.11.1 K.11.2 AN.211 Подпочвени активи AN.212 K.21, P.513 K.3, K.61, K.62, K.7, K.8, K.9, K.12.1, K.12.22 K.11.1 K.11.2 AN.212 Некултивирани биологични ресурси AN.213 K.21, P.513 K.3, K.5, K.61, K.62, K.7, K.8, K.9, K.12.1, K.12.22 K.11.1 K.11.2 AN.213 Водни ресурси AN.214 K.21, P.513 K.3, K.61, K.62, K.7, K.8, K.9, K.12.1, K.12.22 K.11.1 K.11.2 AN.214 Нематериални непроизведени активи AN.22 K.22, P.513 K.3, K.62, K.7, K.8, K.9, K.12.1, K.12.22 K.11.1 K.11.2 AN.22 Финансови активи/ пасиви (86)

AF. F. K.7, K.8, K.10, K.12.1, K.12.21, K.12.22 K.11.1 K.11.2 AF. Монетарно злато и СПТ (само активи) AF.1 F.1 K.7, K.8, K.10, K.12.1, K.12.21, K.12.22 K.11.1 K.11.2 AF.1 Валута и депозити AF.2 F.2 K.7, K.8, K.10, K.12.1, K.12.22 K.11.1 K.11.2 AF.2 Ценни книжа различни от акции AF.3 F.3 K.7, K.8, K.10, K.12.1, K.12.22 K.11.1 K.11.2 AF.3 Заеми AF.4 F.4 K.7, K.8, K.10, K.12.1, K.12.22 K.11.1 K.11.2 AF.4 Акции и нетни активи AF.5 F.5 K.7, K.8, K.10, K.12.1, K.12.22 K.11.1 K.11.2 AF.5 Застрахователни технически резерви AF.6 F.6 K.7, K.8, K.10, K.12.1, K.12.22 K.11.1 K.11.2 AF.6 Други сметки за получаване/ плащане AF.7 F.7 K.7, K.8, K.10, K.12.1, K.12.22 K.11.1 K.11.2 AF.7 Нетна стойност B.90 B.10.1 B.10.2 B.10.31 B.10.32 B.90 AN. … и AF. … са от класификацията на активите

Балансиращи статии B.10.1 Промени в нетната стойност, вследствие на спестяване и капиталови трансфери B.10.2 Промени в нетната стойност, вследствие на други промени в обема на активите B.10.31 Промени в нетната стойност, вследствие на неутрални печалби/загуби от държане B.10.32 Промени в нетната стойност, вследствие на реални печалби/загуби от държане В.90 Нетна стойност Операции с финансови активи и пасиви F. Операции с финансови активи и пасиви F.1 Монетарно злато и специални права на тираж (СПТ) F.2 Валута и депозити F.3 Ценни книжа, различни от акции F.4 Заеми F.5 Акции и други нетни активи F.6 Застрахователни технически резерви F.7 Други сметки за получаване/плащане Операции със стоки и услуги P.5 Бруто капиталообразуване P.51 Бруто образуване на основен капитал P.511 Придобиване минус намаление (продажба) на материални P.512 Придобиване минус намаление (продажба) на нематериални дълготрайни активи P.513 Увеличения на стойността на непроизведените нефинансови активи P.52 Изменение на запасите P.53 Придобиване минус намаление (продажба) на ценности Други акумулиращи статии K.1 Потребление на основен капитал K.2 Придобиване минус намаление (продажба) на нефинансови непроизведени активи K.21 Придобиване минус намаление (продажба) на земя и други материални непроизведени активи K.22 Придобиване минус намаление (продажба) с нематериални непроизведени активи K.3 Икономическо появяване на непроизведени активи K.4 Икономическо появяване на произведени активи K.5 Естествен прираст на некултивирани биологически ресурси K.61 Изчерпване на природни ресурси K.62 Друго икономическо изчезване на непроизведени активи K.7 Катастрофални загуби K.8 Некомпенсирани конфискации K.9 Други промени в обема на нефинансовите активи, некласифицирани другаде. K.10 Други промени в обема на финансовите активи и пасиви, некласифицирани другаде. K.11 Номинални холдингови печалби/загуби K.11.1 Неутрални холдингови печалби/загуби K.11.2 Реални холдингови печалби/загуби K.12 Промени в класификацията и структурата K.12.1 Промени в секторната класификация и структура K.12.21 Монетаризация/демонетаризация на злато K.12.22 Промени в класификацията на активите и пасивите, различни от монетаризация/демонетаризация на златото

1468.9

Общо

— Изчислението е в по-малка степен зависимо от предположенията; — Таблиците „Ресурс“ и „Използване“ дават повече подробности от симетричната „input-output“ таблица; — Информацията в таблиците „Ресурс“ и „Използване“ може по-добре да се обвърже с други видове статистически данни. Тези характеристики също така са полезни, когато таблиците „Ресурс“ и „Използване“ са интегрирани в макроикономически модел: полученият обобщен модел е по-близък до реалната статистика, може да представи много подробна информация и може относително лесно да бъде свързан с области, за които съществуват други статистически данни (например, за пазара на труда или за околната среда). 9.14. Таблиците „Ресурс“ и „Използване“ и симетричните input-output таблици могат да бъдат използвани да се изчислят: а) Ефекти от изменения в цените или данъчните ставки върху стойността на ресурсите или използването; б) Ефекти от изменения в обемите върху стойността на ресурсите или използването; в) Ефекти от изменения в цените на ресурсите върху цените на използването; г) Ефекти от изменения в обема на използването върху обема на ресурсите; д) Ефекти от изменения в обема на ресурсите върху обема на използването; Изчисленията могат да покажат както косвени, така и преки ефекти. Например, значителното нарастване на цените на енергията ще окаже влияние не само на тези отрасли, които интензивно използват енергия, но също и на отраслите, използващи продукцията на производителите с енергоемко производство. С помощта на някои предположения оценки за размера на такива косвени ефекти могат да бъдат изведени от таблиците „Ресурс“ и „Използване“ и симетричните input-output таблици. Примери за общи често срещани предположения са: а) Постоянна структура на вложенията по отношение на стойностите; б) Постоянна структура на стойността на производството по отрасли и по продукти; в) Постоянна структура на стойността на разходите за крайно потребление на домакинствата по продукти. Тези предположения са твърде груби, тъй като предполагат, че относителните цени не се променят, че производствените процеси остават технически същите и че не се осъществява замяна между категориите на разходите за крайно потребление на домакинствата. Въпреки това, тези общи предположения могат да бъдат видоизменени, като се допуснат на първо място изменения в относителните цени, например: ценовият модел на Леонтиев. Впоследствие това може да бъде разширено с иконометрични или други оценки на влиянието на относителните цени и други променливи върху техническите коефициенти или разходите за крайно потребление на домакинствата. Изчисленията не трябва да се свеждат единствено до ресурса и използването на стоки и услуги. Те могат да бъдат приложени и при предлагането и използването на труда и елементите на добавената стойност. 9.15. Таблиците „Ресурс“ и „Използване“ и симетричната „input-output“ таблица могат да бъдат интегрирани в макроикономически модели, за да ги осигурят с подробна мезо-икономическа основа. Специфични видове анализи, обслужвани от таблиците „Ресурс“ и „Използване“ и симетричната „input-output“ таблица, са например: а) Анализ на производството, структурата на разходите и производителността; б) Анализ на цените; в) Анализ на заетостта; г) Анализ на структурата на образуването на капитал, крайното потребление, износа и т.н.; д) Анализ на връзките между местното производство и околната среда (например, акцентиране върху използването на специфични продукти, като гориво, хартия и стъкло); е) Анализ на необходимата енергия от внос; ж) Анализ на влиянието на новите технологии; з) Анализ на чувствителността на ефектите от измененията в данъчните ставки и данъчното законодателство. ТАБЛИЦИ „РЕСУРС“ И „ИЗПОЛЗВАНЕ“ 9.16. Таблици IХ.5 и IХ.6 показват таблиците „Ресурс“ и „Използване“ в по-големи детайли. 9.17. Класификацията, използвана за отраслите е NACE. Ревизия 1, а класификацията, използвана за продуктите е CPA. Тези класификации са изцяло свьрзани една с друга – на всяко едно ниво на агрегация, CPA показва основните продукти на отраслите според NACE. Ревизия 1. 9.18. В таблиците „Ресурс“ и „Използване“ класификацията за продуктите е най-малкото толкова подробна колкото и класификацията за отраслите, например, трицифреното ниво на CPA и двуцифреното ниво на NACE. Ревизия 1. 9.19. Разграничаването на продукцията, предназначена за пазара от продукцията за собствено крайно потребление и друга непазарна продукция трябва да се използва само при общата продукция по отрасли. Разграничаването не се изисква за всяка продуктова група. 9.20. Разграничаването на пазарните производители от производителите, които произвеждат за собствено крайно потребление от една страна и от производителите, които произвеждат непазарна продукция от друга, трябва да се използва само по отрасли в случаите, когато и двата вида производители присъстват в един отрасъл. Ето защо по принцип това разграничаване се използва само при под-класифицирането на много ограничен брой отрасли, например, здравеопазване и образование (вж. Параграф 3.66). 9.21. Вносът и износът следва да бъдат разделени на: — вътрешни за ЕС доставки; — внос и износ с други страни. Таблица IX.5. Таблица „Ресурс“ по базисни цени, включваща преобразуване в цени на купувач

Отрасли (NACE) 1 2 3 4 … …n У(1) Внос CIF Общо ресурс по базисни цени Търговски и транспортни надбавки Данъци, намалени със субсидии върху продуктите Общо ресурс по цени на купувач (1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) 1 2 3 4 . . . Продукти (CPA) . . . M (коригиращи пера) (1) Производство по продукти и по отрасли по базисни цени

У(1) (2) Общо производтво по отрасли

0

Общо, от което:

Пазарно производство (3)

За собствено крайно потребление

0

0

Друго непазарно производство

0

0

Таблица IX.6. Таблица „Използване“ по цени на купувач

Отрасли (NACE) 1 2 3 4 … …n У(1) Крайно използване a) б) в) г) д) е) У(3) У(1) + У(3) (1) (2) (3) (4) (5) 1 2 3 4 . . . Продукти (CPA) . . . M (коригиращи пера) (1) Междинно потребление по цени на купувач по продукти и по отрасли

Крайно използцване по цени:

на купувач Разходи за крайно потребление: а) на домакинствата б) на НТИ, обслужващи домакинствата в) на правителството

Бруто капиталообразуване г) бруто образуване на основен капитал и ценности д) изменения в запасите е) износ

У(1) (2) Общо междинно потребление по отрасли

Общо крайно използване по вид

Крайно използване Компенсация на заетите лица (3) Елементи на добавената стойност по отрасли

Други нетни данъци върху производството

Потребление на основен капитал

Опериращ излишък, нето

У(3) (4) Добавена стойност по отрасли

У(1) + У(3) (5) Производство по базисни цени по отрасли

Допълнителна информация: Брутообразуване на основен капитал Запаси от дълготрайни ективи Влоежения за труд (6)

9.22. В таблицата „Ресурс“ потоците от стоки и услуги са оценени по базисни цени. В таблицата „Използване“ потоците от стоки и услуги са оценени по цени на купувач. С цел да се постигне идентичност между ресурсите и използването, таблица IХ.5 показва сьщо прехода на ресурсите по базисни цени кьм цени на купувач. Тъй като ресурсите трябва да бъдат равни на използването, таблицата показва също и прехода на използването по цени на купувач кьм базисни цени. Като следствие от тези преобразувания могат да бъдат изведени две тъждества: — ресурсите по цени на купувач са равни на използването по цени на купувач; — ресурсите по базисни цени са равни на използването по базисни цени. 9.23. Добавената стойност се записва по базисни цени. Тя е равна на нетния резултат от оцененото производство по базисни цени, намалено с оцененото междинно потребление по цени на купувач. 9.24. Концепцията за добавената стойност по факторни разходи не е заложена в ESA. Въпреки това тя би могла да бъде изведена, като от добавената стойност по базисни цени се извадят други данъци, намалени със субсидии върху производството. 9.25. БВП се оценява по пазарни цени. Този агрегат може да бъде изведен от таблиците „Ресурс“ и „Използване“ по три различни начина: а) Агрегатьт на продукцията по базисни цени по отрасли, минус агрегатьт на междинно потребление по цени на купувач по отрасли, плюс нетните данъци върху продуктите (производственият метод ); междинното потребление по отрасли включва използването на косвено измерените финансово-посреднически услуги, които се записват в един фиктивен отрасъл (вж. параграф 9.33.); б) Агрегатите на различните елементи на добавената стойност по базисни цени по отрасли, минус използването на косвено измерените финансово-посреднически услуги (записани във фиктивен отрасъл, вж. параграф 9.33.), плюс нетните данъци върху продуктите (стойностният метод ); в) Сумата от крайното използване по категории, минус вноса: Износ – Внос + Разходи за крайно потребление + Бруто капиталообразубане (всички по цени на купувач) (методьт на крайното използване). 9.26. Таблицата „Използване“ IX.6. също така съдържа и някои допълнителни данни: бруто капиталообразуване , запаси от дълготрайни активи и вложения на труд по отрасли. Тази информация е от определящо значение за анализа на производителността и също така може да се използва и при някои други типове анализ (например, анализ на заетостта). 9.27. В ESA запасите от дълготрайни активи са оценени по пазарни цени от деня на съставяне на балансовата таблица. За дълготрайни активи, закупени през предишни години, това предполага, че потреблението на основен капитал за предходните години следва да бъде извадено от текущите пазарни цени на нови активи от същия вид и качество. Това нето-понятие за запас от основен капитал би могло да бъде използвано при изчисляването на интензивността на капитала. Въпреки това, за анализа на производителността по-често се използва специфично бруто-понятие за запас от основен капитал. Според това бруто-понятие всички дълготрайни активи трябва да бъдат оценени по текущи пазарни цени на нови активи от същия вид и качество. Не трябва да се приспада потреблението на капитала през последната и предходни години. Това бруто-понятие за запас от основен капитал не е стандартно понятие от ESA, но може лесно да бъде изчислено с помощта на метода на перманентната инвентаризация. Имайки предвид голямата употреба на такива брутни данни , препоръчително е като допълнителна информация за запаса от основен капитал да се включат както нетни, така и брутни данни. 9.28. За анализа на производителността предпочитаната променлива за вложения труд са отработените часове. Когато се правят изводи по отношение на заетите лица, обаче, броят на работните места също може да има значение е. И двете променливи могат да бъдат под-класифицирани, например в частта, отнасяща се до заетите лица и самозаетите лица. 9.29. За правилно съставяне и разбиране на таблиците „Ресурс“ и „Използване“ е важно да припомнят някои от счетоводните практики, използвани в ESA: а) Продукциите от спомагателните дейности не се записват поотделно; всички вложения, направени в една спомагателна дейност, се третират като вложения в основната или страничната дейност, в зависимост от това коя от тях тя подпомага. Спомагателни дейности могат да бъдат например: маркетинг, счетоводство, складово стопанство и почистване (вж. параграф 3.12. и 3.13.); б) Стоки или услуги, произведени и консумирани в рамките на един и същ счетоводен период и в рамките на една и съща местна единица по вид дейност не са идентифицирани поотделно. Ето защо те не са записани като част от продукцията или междинното потребление на конкретната местна единица по вид дейност. Това може да се отнася например до: 1. Посевен и посадъчен материал; 2. Антрацитните въглища, използвани за производството на брикети от въгледобивните мини; 3. Електроенергията, използвана от електроцентралите. в) Незначителна преработка, поддръжка, сервиз или поправка от страна на други местни единици по вид дейност следва да бъдат записвани нето, т.е. като се изключи стойността на използваните стоки. От друга страна, когато стоките подлежат на значителни физически изменения, операцията трябва да бъде записана бруто, т.е. като покупка и продажба на използваните стоки. г) Стоки за дълготрайно потребление могат да бъдат наети или да са обект на оперативен лизинг. В такива случаи те се записват като образуване на основен капитал и запас от основен капитал в отрасъла на техния собственик; в отрасъла на ползвателя се записва като междинно потребление в размер на наема. д) Лицата, работещи чрез подизпълнители, се записват като наети на тези подизпълнители, а не в отраслите, в които те действително работят. Вследствие на това в последните отрасли заплащането на тези лица се записва като междинно потребление (а не като компенсация на заетите лица). По подобен начин се третира труда, предоставен по силата на външни договори. е) Заетостта и компенсацията на заетите лица в ESA са обширни понятия: 1. Заетостта по социални причини също се приема за заетост; това се отнася, например, до разкриването на работни места за инвалиди, проекти за заетост за лица, които са били безработни продължителен период от време и програми за заетост за млади хора, търсещи работа. Вследствие на това, лицата, включени в тези програми, се явяват наети и получават компенсация като наети (а не социални трансфери), въпреки че тяхната производителност може би е (много) по-ниска, отколкото тази на другите наети. 2. Заетостта включва също така и някои случаи, при които от участващите лица изобщо не се очаква да работят, например лица, освободени от работа, но получаващи за определен период плащания от бившия си работодател. Въпреки това, вложеният труд по отношение на отработените часове не се изменя, тъй като в действителност отработените часове са нула. 9.30. В таблиците „Ресурс“ и „Използване“ трябва да бъдат въведени две коригиращи пера за съгласуване на оценката на вноса в таблиците „Ресурс“ и „Използване“ и в секторните сметки (вж. също и таблица 3.2).

В таблицата „Ресурс“ вносът на стоки се оценява по цени CIF. Това по същество е надценяване на разходите по вноса, когато транспортните и застрахователните услуги, включени в цената CIF са предоставени от местни лица (например, транспорт за собствена сметка или транспорт от специализирани превозвачи резиденти). За да се постигне точния баланс между вноса и износа, износът на услуги при това трябва също да бъде увеличен с размера на това надценяване на вноса. В секторните сметки вносът на стоки се оценява по цени FOB. Това е надценяване на вноса, също като в случая с цени CIF. Въпреки това, в случая на FOB цените надценяването е по-малко, което предполага, че приписаното увеличение на износа също е по-малко. Резултатът от използването на различни принципи за оценка следователно е, че нетният общ износ остава непроменен, но че и общия износ, и общия внос са по-големи при оценки CIF. Двата принципа за оценка могат да бъдат приведени в съответствие с таблиците „Ресурс“ и „Използване“ чрез въвеждането на коригиращи пера за вноса, както и за износа. Коригиращите пера трябва да бъдат равни на стойността на транспортните и застрахователните услуги, предоставени от резиденти, включени в цените CIF, но не и във цените FOB, отнасящи се до транспорта и застраховката от границата на страната-износител до границата на страната-вносител. Тези коригиращи пера, веднъж включени в таблиците „Ресурс“ и „Използване“, не изискват никакво специално третиране в input-output изчисленията. 9.31. Трансферът на съществуващите стоки се записва в таблицата „Използване“ като отрицателен разход за продавача и положителен разход за купувача. За включената продуктова група трансферът на съществуваща стока се свежда до прекласифициране на различните видове използване. Само разходите за операции не са прекласифициране: те се записват като използване на бизнес- или професионални услуги. За целите на описанието и анализа може да бъде от полза показването поотделно на относителния размер на трансфера на съществуващи стоки за някои продуктови групи, например важността на колите втора употреба или важността на рециклираната хартия. 9.32. Преките покупки от чужбина, осъществявани от местни лица и покупките, осъществявани от чуждестранни лица на националната територия, често се оценяват като специално упражнение в процеса на съставянето на статистическите данни Те са въведени като корекции към първоначалните оценки на вноса, износа и що се касае до частта „потребление“ от покупките от чужбина – до разходите за крайно потребление. С цел постигане на баланс между ресурсите и използването по продукти, всички тези покупки трябва да бъдат разбити по съответните различни продуктови групи. За продуктовите групи, за които тези видове покупки са важни, те биха могли да бъдат показани като подкатегория, например квартирни разходи. 9.33. В таблиците „Ресурс“ и „Използване“ отрасловата класификация NACE Ревизия 1 е разширена с един фиктивен отрасъл за използване на косвено измерените финансово-посреднически услуги. В таблицата „Ресурс“ не се записват никакви операции за този отрасъл. В таблицата „Използване“ общото използване на косвено измерените финансово-посреднически услуги се записва като междинно потребление за този фиктивен отрасъл. Тъй като в този фиктивен отрасъл няма никакви други операции, неговият нетен опериращ излишък е отрицателен до размера на неговото междинно потребление; всички други компоненти на добавената стойност на този отрасъл са нули. Вследствие на това неговата съвкупна брутна добавена стойност е равна на неговия (отрицателен) нетен опериращ излишък. 9.34. Преминаването от ресурса и използването по базисни цени към цени на потребител включва: а) Преразпределяне на търговските надбавки б) Преразпределяне на транспортните надбавки в) Прибавяне на данъците върху продуктите (с изключение на подлежащия на приспадане ДДС); г) Приспадане на субсидиите върху продуктите. Оценката на този преход е важна част от процеса на балансиране. Отделни таблици могат да покажат прехода по-подробно (вж. таблици IX.7. и IX.8). Тези таблици могат също така да служат за важни аналитични цели, например анализ на цените и анализ на последствията от измененията в данъчните ставки за продуктите. 9.35. По принцип при изготвянето на таблиците „Ресурс“ и „Използване“ и извършването на подходящото балансиране между двете страни винаги може да се избере върху кой от двата противоположни подхода за коригиране на статистическите данни да се акцентира: а) Ресурсьт на всеки продукт по базисни цени би могьл да бъде коригиран до цени на купувач , за да се позволи балансирането с използването по цени на купувач; б) Всеки вид използване по цени на купувач би могъл да бъде коригиран до базисни цени, за да съответства на ресурса по базисни цени. 9.36. На практика и двата типа баланси могат да бъдат необходими за съставянето на таблица „Ресурс“ и „Използване“. И двете алтернативи работят с или изискват подобни по вид корекции , т.е.за данъци, намалени със субсидии върху продуктите и търговски и транспортни надбавки по продукти. Всъщност, първата алтернатива не е възможна без втората, тъй като обикновено не е възможно да знаем информацията от колоните, отнасяща се до данъци върху продуктите, субсидии върху продуктите и търговски и транспортни надбавки , разбити по продукти в таблицата „Ресурс“, освен ако не ни е известно разпределението между различните видове използване на отделните продукти в таблицата „Използване“ по цени на купувач(таблица IX.6.). 9.37. Ето защо, в процеса на балансиране са използвани следните таблици: — Таблиците „Ресурс“ и „Използване“ IX.5. и IX.6., показващи крайните резултати от балансирането на общите ресурси и използване по продукти по цени на купувач и по базисни цени; — Таблиците, отнасящи се до търговските и транспортни надбавки и до данъците, намалени със субсидиите върху продуктите (таблици IX.7 и IX.8). 9.38. Преходьт на ресурсите и използването от базисни цени към цени на купувач (вж. параграф 9.34.) се свежда до преразпределяне на търговските надбавки: оценяването по базисни цени предполага, че търговските надбавки са записани като част от търговията с продукта, докато оценяването по цени на купувач предполага, че търговските надбавки са разпределени по продуктите, за които се отнасят. Аналогична е ситуацията с транспортните надбавки. 9.39. Сумата от търговските надбавки по продукти е равна на сумата от търговските надбавки от търговските отрасли, плюс търговските надбавки от страничната дейност на други отрасли. Равенството, отнасящо се до транспортните надбавки, е аналогично. Таблица IX.7. Опростена таблица за търговски и транспортни надбавки

Отрасли (NACE) 1 2 3 4 … …n У(1) Крайно използване a) б) в) г) д) е) У(3) У(1) + У(3) (1) (2) (3) (4) (5) 1 2 3 . . . Продукти (CPA) . . . M (1) Търговски и транспортни надбавки върху междинното потребелние по продукти и по отрасли

Трговски и транспортни надбавки за крайно потребление:

Разходи за крайно потребление а) на домакинствата б) на НТИ обслужващи домакинствата в) на правителството

Бруто капиталообразуване г) брутообразуване на основен капитал и ценности д) изменения в запасите е) износ

У(1) (2) Търговски и транспортни надбавки върху междинното потнребление по отрасли

Търговски и транспортни надбавки върху крайното използване по вид

Общо търговски и транспортни надбавки

Таблица IX.8. Опростена таблица за данъците, намалени със субсидиите върху продуктите

Отрасли (NACE) 1 2 3 4 … …n У (1) Крайно използване а) б) в) г) д) е) У (3) У(1) + У(3) (1) (2) (3) (4) (5) 1 2 3 . . . Продукти (CPA) . . . M (1) Данъци, намалени със субсидиите върху продуктите върху междинното потребление по продукти и по отрасли

Даньци,намалени сьс субсидиите вьрху продуктите за крайно използване

Разходи за крайно потребление а) на домакинствата б) на НТИ обслужващи домакинствата в) на правителството

Бруто капиталообразуване: г) брутообразуване на основен капитал и ценности д) изменения в запасите е) износ

У(1) (2) Данъци, намалени със субсидиите върху подуктите за междинното потребление по отрасли

Данъци, намалени със субсидиите върху продуктите за крайно използване по вид

Общо данъци, намалени със субсидиите върху продуктите 9.40. Транспортните надбавки се състоят от всички транспортни разходи, които са включени в използването на продуктите по цени на купувач, а не в продукцията на производителите по базисни цени или в търговските надбавки на търговците на едро и дребно. Транспортните надбавки включват по-специално: а) транспорта на стоки от мястото, където са произведени до мястото, където купувача получава доставката на тези стоки в случай, че производителят заплаща на трета страна за този транспорт; б) транспорта на стоки в случаите, в които купувача трябва да заплати отделно за транспортните разходи, дори и тогава когато транспорта се извършва от производителя или от самия търговец на едро или дребно. Всички други разходи за транспортирането на стоки не се записват като транспортни надбавки, т.е.: а) ако производителят транспортира сам стоките, тези транспортни разходи ще бъдат включени в базисните цени на продукцията на производителя; този транспорт представлява спомагателна дейност и отделните разходи за транспорт няма за бъдат разграничени като транспортни разходи; б) ако производителят организира транспорта на стоките, без да издаде отделна фактура за транспортните услуги, тези транспортни разходи ще бъдат включени в базисните цени на продукцията на производителя; тези транспортни разходи ще бьдат идентифицирани като такива и ще бъдат записани като част от междинното потребление на производителя; в) ако търговците на едро и дребно организират транспорта на стоките от мястото, на което те получават доставката от тези стоки до мястото, където друг купувач получава доставка, тези разходи ще бъдат включени в търговската надбавка , ако купувачът не е заплатил отделно за транспорта. И тук, както при производителите, тези разходи могат да представляват спомагателна за търговеца на едро и дребно дейност или закупуване на междинна услуга и по този начин влизат в състава на търговските, но не на транспортните надбавки. г) Ако едно домакинство закупи стоки с цел крайно потребление и организира транспортирането им посредством трета страна, тези транспортни разходи се записват като разходи за крайно потребление на услуги (и не се включват в някоя търговска или транспортна надбавка). 9.41. Таблица IХ.7 показва един вид опростена картина на матрица на търговски и транспортни надбавки, тъй като: а) Не е направено ясно разграничение между търговски и транспортни надбавки. И двата вида надбавки биха могли да бъдат показани за всяка продуктова група. Друго решение е да се предложат отделни таблици – една за търговските надбавки и една за транспортните надбавки; б) За търговските надбавки разграничаването между търговия на едро и търговия на дребно трябва да бъде направено с цел да се вземат предвид разликите в техните цени. При съставянето на таблиците, трябва да се вземе предвид, че търговците на едро могат също да продават директно на домакинства (например, мебели), и че търговците на дребно сьщо могат да продават на представители на някои отрасли (например, кафенета и ресторанти). в) При изчисляването и анализирането на търговските надбавки вьрху продукти за крайно потребление на домакинствата, за всяка продуктова група биха могли също така да бъдат разграничени и най-важните канали за дистрибуция, за да се вземат предвид разликите в техните цени; разграничаването между търговия на едро и търговия на дребно на практика е твърде грубо. Например, стоки и услуги могат да бъдат закупени от домакинствата в супермаркета, бакалията, магазина за цветя, универсалния магазин, от чужбина или да бъдат получени под формата на доход в натура. Нещо повече, за някои продукти вторичните продажби могат да бъдат от голяма важност, например при цигарите това може да се отнася до продажбите на кафенетата, ресторантите и бензиностанциите. Разбира се такива по-изчистени разграничения могат да бъдат представени единствено ако наличните източници на данни осигуряат достатъчно информация поне за груби оценки на значимостта на всеки един от каналите за дистрибуция. г) При изчисляванена транспортните надбавки разграничаването по вид транспорт би могло да бьде много полезно (например, железопътен, въздушен, морски/речен или сухопътен). 9.42. Данъците върху производството и вноса се състоят от: а) данъци върху продуктите (D21): 1. данъци от вида добавена стойност (ДДС) (D211); 2. данъци и мита върху вноса; с изключение на ДДС (D212); 3. данъци върху продуктите, с изключение на ДДС и данъците върху вноса (D214); б) други данъци върху производството (D29). Подобни категории са разграничени за субсидиите върху производството и вноса.Субсидиите се третират като негативни даньци вьрху производството и вноса. Дефинициите на всички тези категории са дадени в параграфи 4.17.—4.24. 9.43. Ресурса по базисни цени включва нетните други данъци върху производството (т.е. намалени с други субсидии върху производството). За да се осъществи преминаването от базисни цени към цени на купувач (или обратно; вж. параграф 9.34.), трябва да бъдат прибавени различните данъци върху продуктите и приспаднати субсидиите върху продуктите (или обратно). 9.44. ДДС може да подлежи на приспадане, да не подлежи на приспадане или просто да не е приложим: а) Подлежащия на приспадане ДДС обикновено се прилага към по-голямата част от междинното потребление, по-голямата част от бруто образуването на основен капитал и кьм част от измененията в запасите. б) Не подлежащия на приспадане ДДС често се прилага към: разходите за крайно потребление,; част от бруто образуването на основен капитал,; част от измененията в запасите и част от междинното потребление. в) По принцип ДДС не е приложим за: 1. износа (поне този за страни извън границите на ЕС); 2. Всички стоки и услуги, подлежащи на облагане с нулева ставка на ДДС, без значение на тяхното използване

3. Всички производители, освободени от регистрация по ДДС (малки фирми, религиозни организации и др.). 9.45. ДДС се записва нето в ESA: всички ресурси се оценяват по базисни цени, т.е. без фактурирания ДДС; междинното и крайното използване се записват по цени на купувач, т.е. без подлежащия на приспадане ДДС. 9.46. Таблица IХ.8 за данъците, намалени със субсидиите върху продуктите е опростена, поради: а) различните видове данъци върху продуктите не са разграничени и субсидиите не са показани отделно; б) различни данъчни ставки и субсидии могат да бъдат приложени към различни канали за дистрибуция; последните следователно би трябвало също да бъдат разграничени, когато е налице достатъчна и приложима информация. 9.47. Данъци и субсидии върху продуктите представляват сумите, подлежащи на плащане, само когато те са подкрепени от данъчни оценки, декларации и др. или от действително платените суми (вж. параграф 4.27.). Данъците (и субсидиите) върху продуктите обикновено се оценяват по продукти чрез прилагане на официалните ставки за данъци (субсидии) към различните потоци. След това трябва да бъде направен анализ за разликите с данъчните оценки или действително платените суми. а) Някои от тези разлики сочат, че първоначалната оценка на данъците върху продуктите не съответства на дефинициите в ESA: 1. В случай на освобождаване, първоначалната оценка на данъците върху продуктите трябва да бъде понижена; 2. В случай на избягване на плащането на данъци върху продуктите (например, плащането на данъци е задължително, но липсва данъчна оценка), оценката на данъците върху продуктите трябва да бъде понижена; 3. В случай на глоби оценката на данъците върху продуктите трябва да бъде увеличена. Измененията в оценките на данъците върху продуктите имат сьпьтстващ ефект върху променливите, оценявани чрез прибавяне или приспадане на оценките за данъци върху продуктите. Например, продукцията по базисни цени от определена продуктова група може да бъде оценена чрез приспадане на inter alia данъците върху продуктите от оцененото използване по цени на купувач. Все пак, оценка на продукцията по базисни цени може също да бъде съчетана с inter alia оценки на данъците върху продуктите, за да се достигне до оценка на използването по цени.на купувач б) Някои други видове различия не следва да се вземат предвид в таблиците „Ресурс“ и „Използване“: 1. Разликите в сроковете, например плащанията могат да се отнасят до данъчни оценки за няколко години; 2. Предприятия, които не са в състояние да плащат (фалирали): това трябва да се запише като друго изменение в обема на финансовите активи и пасиви, т.е. не в таблиците „Ресурс“ и „Използване“. в) В някои случаи разликите сьщо могат да покажат, че първоначалната оценка за данъците и субсидиите върху продуктите е свързана със сериозна грешка, например производството на някой продукт е подценено. В такъв случай могат да бъдат оправдани и модификации в оценките на потоците от стоки и услуги. При преминаване на използването на продукт по цени на купувач към базисни цени, модификацията на първоначалната оценка на данъците и субсидиите върху продуктите може да бъде показана като отделно перо. Все пак, за всички изчисления на вложенията и продукцията ще бъде необходимо тази модификация да се разпредели по продукти, дори ако това може да се базира само на прост математически механизъм (например, пропорционално разпределение). 9.48. Таблицата „Използване“ IХ.6 не показва до каква степен използваните стоки и услуги са били произведени вътре в страната или са били внесени. Тази информация е необходима за всички анализи, в които връзката между ресурсите и използването на стоки и услуги в рамките на националната икономика играе роля. Съществен е случаят при анализа на влиянието на измененията в износа или разходите за крайно потребление от внос, местно производство и свързани променливи, такива като заетостта. На практика, това се прилага при повечето анализи, отбелязани в параграф 9.14. и 9.15. Ето защо, междуотрасловата рамка съдържа както таблица „Използване“ за внесените продукти, така и друга за произведените в страната стоки и услуги (вж. таблици IХ.9 и IХ.10). 9.49. Таблицата „Използване“ за внесените продукти трябва да бъде съставена чрез използването на цялата налична информация относно използването на вноса, например, за някои продукти може да са известни основните предприятия, вносители на тези продукти, а за някои производители може да съществува информация относно размера на вноса. Все пак, на практика, пряката статистическа информация относно използването на вноса е оскъдна. Ето защо, тази информация обикновено трябва да се допълни чрез предположения по продуктови групи. 9.50. В такъв случай, таблицата „Използване“ за стоки и услуги, произведени в страната може да бъде изведена чрез отделяне на таблицата „Използване“ за внесените стоки от общата таблица „Използване“. Таблица IХ.9. Таблица „Използване“ за вноса

Отрасли (NACE) 1 2 3 4 … …n У(1) Крайно използване а) б) в) г) д) е) У(3) У(1) + У(3) (1) (2) (3) (4) (5) 1 2 3 . . . Продукти (CPA) . . . M (1) За внесените продукти: междинно потребление по цени CIF по продукти и по отрасли

За внесени продукти: Крайно използцване по цени на купувач:

Разходи за крайно потребление а) на домакинствата б) на НТИ обслужващи домакинствата в) на правителството

Бруто капиталообразуване г) брутообразуване на основен капитал и ценности д) изменения в запасите е) износ

У(1) (2) Общо междинно потребление на внесени продукти по отрасли

Общо крайно използване на внесените продукти по вид

Общо внос

Таблица IХ.10. Таблица „Използване“ по базисни цени за местното производство

Отрасли (NACE) 1 2 3 4 … …n У(1) Крайно използване а) б) в) г) д) е) У(3) У(1) + У(3) (1) (2) (3) (4) (5) 1 2 3 . . . Продукти (CPA) . . . M (1) За вътрешното производство: Междинното потребление по базисни цени по продукти и по отрасли

За местно производство:

Крайно използване по базисни цени Разходи за крайно потребление: а) на домакинствата б) на НТИобслуьващи в) домакинстватав) на правителството

Бруто капиталообразуване: г) брутообразуване на основен капитал и ценности д) изменения в запасите е) износ

У(1) (2) Общо междинно потребление на местно производство по базисни цени по отрасли

Крайно използване на местно производство по базисни цени

Общо местно поризводство Използване на внесените продукти (3) Общо междинно потребление на внесените продукти по отрасли

Крайно използване на внесените продукти по базисни цени

Общо внос Нетни данъци върху продуктите (4) Нетни данъци върху продуктите за междинното потребление по отрасли

Нетни данъци върху продуктите за крайно потребление

Общо нетни данъци върху продуктите У(1) + У(3) + У(4) (5) Общо междинно потрбеление по цени на купувач по отрасли

Общо крайно използване по вид

Общо използване Компенсация на заетите лица Други нетни данъци върху производството Потребление на основен капитал Опериращ излишък, нето (6) Елементи на добавената стойност по отрасли

У(6) (7) Добавена стойност по отрасли

У(1) + У(3) + У(5) (8) Продукция по базисни цени по отрасли

Образуване на основен капитал Запаси от основен капитал Вложения за труд (9)

9.51. За да служат за по-специфични цели, таблиците „Ресурс“ и „Използване“, представени по-горе, могат да бъдат модифицирани чрез въвеждане на алтернативни и допълнителни класификации. Важни случаи за отбелязване са: а) по-подробни продуктови и отраслови класификации, базирани на националните класификации или да се вземат предвид специфични цели, например за анализа на ролята на научната и развойна дейност в националната икономика; б) по-подробно географско разпределение на вноса и износа, например за вътрешната за ЕС търговия, под-класифицирана по страни и за външната за ЕС търговия, под-класифицирана по икономически региони и някои специфични страни, като САЩ и Япония; в) класификация на вноса по: 1. внос на продукти, които се произвеждат и в националната икономика („конкурентен внос“); 2. внос на продукти, които не се произвеждат в националната икономика („допълващ внос“). И от двата вида внос може да се очаква да имат различна връзка с и важност за националната икономика. Конкурентният внос може да бъде обект на анализ (и икономическа политика), тъй като може да бъде заместител на местното производство; ето защо, би могъл да бъде изразен като отделна категория на (потенциалното) крайно използване в таблицата „Използване“. За допълващия внос, анализите главно ще се фокусират върху влиянието на измененията в цената или обема му (например, в случай на петролна криза) върху националната икономика; г) класификация на компенсацията на заетите лица по критерии, като ниво на образование, пълен/непълен работен ден, възраст и пол. Тази класификация също би могла да бъде приложена към допълващата информация относно заетостта. По този начин таблиците „Ресурс“ и „Използване“ могат да бъдат използвани и за всички видове анализ на пазара на труда; д) разбивка на компенсацията на заетите лица по: 1. надници и заплати, от които: — социалните осигуровки от страна на заетите лица (95)

2. социалните осигуровки от страна на работодателите; Тази разбивка позволява анализ на ролята на социалните осигуровки за цената на вложения труд и прехвърлянето на тази тежест към брутния опериращ излишък; е) класификация на крайното потребление по предназначение (за домакинствата: COICOP и за правителството: COFOG). Функционалното класифициране на тези разходи позволява да бьде оценено влиянието на всяка една функция от останалата част от икономиката. Например, може да бъде оценено значението на обществените и частните разходи за здравеопазването, транспорта и образованието. Друг случай за отбелязване е анализът на влиянието на държавните разходи за отбрана върху някои национални отрасли, в частност производителите на самолети, товарни автомобили и оръжие; ж) прекласификация на образуването на основен капитал и основен капитал в дълготрайни активи, които са дадени под наем от собственика, т.е. в случая на оперативен лизинг – дълготрайните активи могат да бъдат записани като притежавани от ползвателя (за разлика от стандартното третиране в ESA). Целта на тази преквалификация е да направи съпоставими структурите на разходите на отраслите, които наемат дълготрайни активи, с тези, които притежават подобни собствени дълготрайни активи. За съгласувано счетоводно третиране тази преквалификация изисква също и модификация на междинното потребление на наемодателя и производството на наемателя в размер на наема на дълготрайния актив; h) прекласификация на заетостта и компенсацията на заетите лица за труда, предоставен по силата на външен договор и лицата, работещи чрез подизпълнители: целта на тази преквалификация е да направи структурата на разходите на отраслите по-съпоставима чрез записване на лица като наети в отраслите, „в които те действително работят“. Тази преквалификация също се свежда до модификация на понятията за междинно потребление и производство на разглежданите отрасли. ТАБЛИЦИ, СВЪРЗВАЩИ ТАБЛИЦИТЕ „РЕСУРС“ И „ИЗПОЛЗВАНЕ“ СЪС СЕКТОРНИТЕ СМЕТКИ 9.52. Информацията в таблиците „Ресурс“ и „Използване“ трябва да бъде свързана със секторните сметки, за да осигури съгласуваността на таблицата „Ресурс“ и „Използване“ със секторните сметки. Това се постига чрез въвеждане на таблица на сьответствията по отрасли и по сектори (вж. таблица IХ.11).

СИМЕТРИЧНИ INPUT-OUTPUT ТАБЛИЦИ 9.53. В ESA input-output таблицата „продукти×продукти“ е най-важната симетрична input-output таблица и тази таблица е описана тук. 9.54. Input-output таблицата „продукти×продукти“ (вж. таблици IХ.4 и IХ.12) може да бъде съставена чрез преобразуване на таблиците „Ресурс“ и „Използване“ по базисни цени. Това включва промяна във формата, т.е. от две несиметрични таблици в една симетрична таблица (вж. също параграф 9.09.). Преобразуването може да бъде разделено на три стъпки: а) отнасяне на продуктите от страничните производства в таблицата „Ресурс“ към отраслите, на които те са основни продукти; б) прегрупиране на колоните на таблицата „Използване“ от вложения в отрасли към вложения в хомогенни браншове (без сумиране на редовете); в) обединяване на подробно изброените продукти (редовете) на новата таблица „Използване“ в хомогенните браншове, показани в колони, ако е уместно. 9.55. Стъпка (1) включва трансфера на продукция под формата на продукти от странично производство в таблицата „Ресурс“. Тъй като продуктите от страничните дейности се явяват записи извън главния диагонал в таблицата „Ресурс“, този вид трансфер е сравнително лесен. Тези продукти от страничното но производство се третират като добавени в отраслите, за които те са основни и извадени от отраслите, в които те са били произведени. 9.56. Стъпка (2) е по-сложна, тъй като основните данни относно вложенията се отнасят до отраслите, а не до всеки отделен продукт, произведен от всеки отрасъл. Преобразуването което се налага тук, предполага трансфер на вложенията, свързани сьс страничните производства, от отрасъла, в който тези странични производства са били произведени, към отрасъла, към който те принципно (типично) принадлежат. При осъществяването на този трансфер, биха могли да бъдат възприети два различни подхода: 1. посредством допълнителна статистическа и техническа информация; 2. посредством предположения. 9.57. Допълнителната статистическа и техническа информация трябва да бъде оползотворена възможно най-пълно. Например, би било възможно да се извлече специфична информация относно вложенията, необходими да се произведат определени видове продукция. Все пак, информация от този вид обикновено е непълна. В края на краищата обикновено се налага да се прибегне до прости предположения, за да се извършат трансферите. Таблица IX.12. Симетрична input-output таблица по базисни цени (продукт×продукт)

Продукти CPA 1 2 3 4 … …n У(1) Крайно използване а) б) в) г) д) е) У(3) У(1) + У(3)

(1) (2) (3) (4) (5) 1 2 3 . . . Продукти (CPA) . . . M (1) Междинно потребление по базисни цени по продукти и по продукти

Крайно използванепо базисни цени:

Разходи за крайнопотребление: а) на домакинствата б) на НТИ обслужващи домакинствата в) на правителството

Бруто капиталообразуване г) брутообразуване на основен капитал и ценности д) изменения в запасите е) износ

У(1) (2) Общо междинно потребление по базисни цени по продукти

Крайно използване по базисни ценипо вид

Общо използване по базисни цени Данъци върху продуктите Субсидии върху продуктите (–) (3) Нетни данъци върху продукти по продукти

Нетни данъци върху продуктите по вид на крайното използване

Общо нетни данъци върху проудктите У(1) + У(3) (4) Общо междинно потребление по цени на купувач по продукти

Общо крайно използване по вид по цени на купувач

Общо използване по цени на купувач Компенсация на заетите лица Други нетни данъци върху произвидтсвото Потребление на основен капитал Опериращ излишък, нето (5) Елементи на добавената стойност по порудкти

У(5) (6) Добавена стойност по пордукти

У(1) + У(3) + У(5) (7) Производство по базисни цени по продукти

Внос (8) Внос CIF по продукти

У(7)+У(8) (9) Ресурс по базисни цени по продукти

Образуване на основен капитал Запаси от основен капитал Вложения за труд (10)

9.58. Предположенията, използвани за трансфера на производствата и свързаните с тях вложения, зависят от два вида технологични предположения: а) отраслова технология, предполагаща, че всички продукти, произведени от местните единици по вид дейност в даден отрасъл, са произведени с една и съща структура на вложенията; б) продуктова технология, предполагаща, че всички продукти в дадена продуктова група имат една и съща структура на вложенията, независимо кой отрасъл ги произвежда. Изборът на най-доброто предположение, което да се приложи във всеки отделен случай, не е лесен. На практика, той трябва да зависи от структурата на националните отрасли, например, от степента на специализация и от хомогенността на националните технологии, използвани за производството на продуктите в рамките на една и съща продуктова група. Например, едни ботуши могат да бъдат произведени от естествена кожа и от синтетичен материал. Ето защо, приемането на една и съща технология за всички ботуши (или, когато е използвано по-високо ниво на агрегация – обувки, например) може да бъде проблемно; в този случай, приемането на отраслова технология може да бъде по-добра алтернатива. Простото приложение на приемането на продуктова технология често е давало резултати, които са неприемливи дотолкова, доколкото понякога генерираните input-output коефициенти са неправдоподобни или дори невъзможни (например, отрицателни коефициенти). Неправдоподобните коефициенти могат да се дължат на грешки в измерването на хетерогенност (продуктова комбинация) в отрасъла, на който трансферирания продукт е основният продукт. Това би могло да бъде преодоляно чрез коригиране, основано на допълнителна информация или на възможно най-пълно използване на компетентна преценка. Разбира се, друго решение е да се приложи алтернативното предположение за отраслова технология. На практика, използването на предположения за смесени технологии, съчетано с допълнителна информация, е най-добрата стратегия за съставянето на симетрични input-output таблици. 9.59. Важността на ролята, която играят предположенията зависи от размера на страничното производство, което от своя страна зависи не само от това как е организирано производството в икономиката, но също и от разбивката на продуктите. Колкото по-подробна е разбивката на продуктите, толкова повече странична продукция може да се очаква. 9.60. Стъпка c) включва прибавянето на продуктите в новата таблица „Използване“ към отраслите, които ги създават според стъпка a) и това води до една симетрична input-output таблица, съпоставяща продукти с продукти. Докато тези изменения започват от данните, базирани на местните единици по вид дейност, приключващите записи се правят в съответствие с тези на „хомогенни производствени единици“. 9.61. Класификациите в симетричната input-output таблица съвпадат с тези в таблиците „Ресурс“ и „Използване“, като първите са трансформация на вторите (с изключение на класификацията по отрасли/хомогенни браншове, разбира се). 9.62. Симетричната input-output таблица IX.12 трябва да бъде съпътствана от най-малко две таблици: а) матрица, показваща използването на вноса; форматът на тази таблица е същият като този на таблицата за вноса, подкрепяща таблиците „Ресурс“ и „Използване“ (вж. таблица IX.10), освен че е използвана класификация продукти×продукти; б) симетрична input-output таблица за местното производство (таблица IX.13). Последната таблица трябва да бъде използвана при изчисленията на кумулативни коефициенти, т.е. обратната матрица на Леонтиев. По отношение на таблица IX.13, обратната матрица на Леонтиев е транспонирана матрица на разликата между единичната матрица I и матрицата в клетка (1,1). Обратната матрица на Леонтиев би могла да бъде изчислена за местното производство и за конкурентния внос (вж. параграф 9.51.). В този случай трябва да се приеме, че конкурентният внос е бил произведен по същия начин както местното производство, с което се конкурира. Таблица IX.13. Симетрична input-output таблица за местно производство („продукт × продукт“).

Продукти (CPA) 1 2 3 4 … …n У(1) Крайно използване а) б) в) г) д) е) У(3) У(1) + У(3) (1) (2) (3) (4) (5) 1 2 3 . . . Продукти (CPA) . . . M (1) За вътрешно производство: Междинно потребление по базисни цени по продукти и по пордукти

За местно производство: Крайно използване по базисни цени:

Разходи за крайно потребление: а) на домакинствата б) на НТИ обслужващи домакинствата в) на правителството

Бруто капиталообразуване: г) брутообразуване на основен капитал и ценности д) изменения в запасите е) износ

У(1) (2) Общо междинно потребление на местно производство по базисни цени по продукти

Крайно използване на местното производство по базисни цени

Общо местно производство Използване на внесените продукти (3) Общо междинно потребление на внесените продукти по продукти

Крайно използване на внесените продукти по базисни цени

Общо внос Нетни данъци върху продуктите (4) Нетни данъци върху пордукитте за междинно потребление по продукти

Нетни данъци върху пордуктите за крайно използване

Общо нетни данъци в/у про-дуктите У(1) + У(3) + У(4) (5) Общо междинно потребление по цени на купувач по продукти

Общи крайно използване по вид

Общо използване Компенсация на заетите лица Други нетни данъци върху производтсвото Потребление на основен капитал Опериращ излишък, нето (6) Елементи на добавената стойност по продукти

У(5) (7) Добавена стойност по продукти

У(1) + У(3) + У(5) (8) Производство по базисни цени по продукти

Образуване на основен капита лЗапаси от основен капитал Вложения за труд (9)

(1) Брутна добавена стойност (2) Компенсация на заетите лица (3) Заетост (4) Заети лица (5) Бруто образуване на основен капитал б) Брутен вътрешен продукт по региони (БВПР) в) Регионални сметки за домакинствата МЕТОДИ ЗА РЕГИОНАЛИЗАЦИЯ 13.15. Регионалните сметки се основават на операциите на единици, които са резидентни на дадена регионална територия. Най-общо, регионализацията може да бъде извършена като се използват методи за разпределяне на национални агрегати, за обобщаване на базисна информация и смесени методи. Методите могат да бъдат описани както следва: а)

Методи за обобщаване на базисна информация

Методът за обобщаване на базисна информацияпредполага използването на информацията за единиците, които са резидентни в региона, и чрез последващо възходящо прибавяне до достигане на регионалната стойност на дадения агрегат. След сумиране на всички регионални величини се достига до кореспондиращата на национално ниво стойност. б)

Методи за разпределяне на национални агрегати

Методът за разпределяне на национални агрегати предполага разпределянето на националната стойност между регионите, без да се обособяват отделните резидентни единици, посредством използване на разпределителен ключ, който отразява възможно най-точно характеристиката, която се оценява. Методът е наречен „метод за разпределяне на национални агрегати“, защото агрегатът се отнася до регион, а не за отделна единица. Но независимо от това, идеята за резидентна единица е необходима, за да има коректно регионално покритие на ключа, който ще бъде използван. в)

Смесени методи

Смесените методи също намират своето място, тъй като метода за обобщаване на базисна информация рядко се прилага в чистия си вид. Понякога една променлива или съвкупност от променливи може да бъде регионализирана с помощта на метод за обобщаване на базисна информация само до ниво NUTS-1. За по-нататъшна регионализация на нива NUTS-2 или NUTS-3 трябва да се използва методът за разпределяне на национални агрегати. 13.16. Принципното предимство на метода за обобщаване на базисна информация е, че той използва директно подходящите източници на регионално ниво. Едно предимство на методите за разпределяне на национални агрегатие гарантираната числена съгласуваност между националните и регионалните сметки. Недостатък представлява това, че оценките не се постигат с базисни данни, а с ключ, за който се предполага, че е корелиран с величината, която ще бъде измервана. 13.17. Когато е възможно, регионалнитестойности, които концептуално съответстват пряко на националните стойности, трябва да бъдат оценявани директно посредством метода за обобщаване на базисна информация. Процедурата за разпределяне на национални агрегати не води до устойчива, надеждна основа от данни за преценяване на точността на оценените стойности, докато при метода за обобщаване на базисна информациявниманието се насочва към възможното разминаване с националните съвкупни стойности. АГРЕГАТИ ПО ОТРАСЛИ 13.18. Един отрасъл за даден регион се състои от група местни ЕВД, заети с една и съща или подобни видове дейности (вж. параграф 2.108.). Местната ЕВД е единицата, на която се основават данните, свързани с производствените дейности (производство, междинно потребление и т.н.). 13.19. Като общ принцип, агрегатите за производствените дейности трябва да бъдат разпределени към региона, където е резидентна единицата, извършваща съответните операции. Резидентността на местната ЕВД е основен критерий за разпределението на тези агрегати към определен регион. 13.20. Общият принцип за разпределяне на брутното образуване на основен капитал по региони е собствеността, точно както при сметките за съвкупната икономика (вж. параграф 2.05., бележка под линия 1). Дълготрайните активи, притежавани от много-регионална единица, се разпределят към местните ЕВД, където се използват. Както и при националните сметки, дълготрайните активи, получени чрез оперативен лизинг, се записват в региона на собственика, а тези, придобити чрез финансов лизинг – в региона на ползвателя. 13.21. На практика е възможно да има информация само на нивото на единиците, които съдържат няколко местни ЕВД, ангажирани в различни дейности и/или региони. В такъв случай, трябва да се използват наличните показатели (например, компенсацията на заетите лица или заетостта по региони), за да се регионализират числата по отрасли. 13.22. Когато се дефинира една местна ЕВД, могат да се обособят три ситуации: а) Една производствена дейност със значително (104) количество вложен труд при фиксирано местоположение не води до никакви проблеми. Все пак, в някои случаи е необходимо по-нататъшно доизясняване (вж. параграфи 13.24.—13.27.). б) Една производственадейност без значително количество вложен труд при фиксирано местоположение не трябва да се счита за отделна местна ЕВД, а продукцията трябва да се припише на местната единица, която е отговорна за управлението на това производство. в) За една производствена дейност без фиксирано местонахождение трябва да се приложи понятието за резидентност на национално ниво. 13.23. Спомагателните дейности не са изолирани, за да формират обособени единици, нито пък са отделени от основните или второстепенните дейности или единиците, които обслужват (вж. параграф 2.104.). Съответно, спомагателните дейности трябва да бъдат обединени с местните ЕВД, които обслужват. Спомагателните дейности могат да бъдат осъществявани на обособени местонахождения, намиращи се в регион, различен от този на местните ЕВД, които обслужват. Стриктното приложение на гореспоменатото правило за географското разпределение на спомагателните дейности би довело до подценяването на агрегатите в регионите, където са концентрирани спомагателните дейности. Ето защо, съгласно принципа за резидентност, те трябва да бъдат разпределени към региона, където са разположени спомагателните дейности; те остават в същия отрасъл, в който са и ЕВД, които обслужват. 13.24. За някои отрасли методите за регионализация се нуждаят от по-задълбочено разяснение. Отраслите са: а) строителство; б) транспорт и съобщения в) финансово посредничество 13.25. За отрасъла на строителството строителните обекти следва да се третират като независими местни ЕВД, когато дейността е значима (вж. Параграф 2.09., бележка под линия). При дадена мобилност на някои видове оборудване, като например машини за набиване на колове и кранове, и при липса на информация на ниво строителна площадка се препоръчва брутното натрупване на основен капитал за такова оборудване да се отнася към главния офис на единицата по вид дейност. 13.26. За транспортните отрасли, включително тръбопроводния транспорт, е съществено да се дефинират местни ЕВД, към които трябвада се отнесе продукцията и формирането на капитала. За отраслите на наземния транспорт (с изключение на железопътния транспорт), продукцията и формирането на капитала трябва да се отнесат към гаражите или подобните местни ЕВД, където се съхранява оборудването. За отраслите на водния транспорт продукцията и мобилното оборудване трябва да бъдат отнесени към основната база на единицата. Тръбопроводните мрежи трябва да бъдат прикрепени към местната ЕВД, която ги експлоатира.

10.74. Индексът EKS ползва всички косвени индекси, свързващи страна A със страна Б, както и прекия индекс между тях. Между страните A и Б това е геометричната средна на прекия индекс между A и Б, и всеки възможен косвен индекс, свързващ страните A и Б. На прекия индекс се прилага два пъти теглото на всеки косвен индекс. Транзитивността се постига чрез включването на всяка трета страна в индекса EKS за всяка дадена двойка страни.

б)

членовете (98) на въоръжените сили на страната, разположени в останалия свят в) граждани (98), които са от екипа на национални научни бази, установени извън географската територия на страната г) граждани (98), които са от състава на дипломатическите мисии в чужбина д) граждани (98), които са членове на екипажите на риболовни, други кораби, летателни апарати и плаващи платформи, действащи частично или изцяло извън икономическата територия.

11.08. Обратно, населението на една страна не включва: а) Чуждите граждани, пребиваващи на територията за по-малко от година (гранични работници, сезонни работници, туристи, пациенти и т.н.) б) Граждани, пребиваващи в чужбина за период от една година или повече в) Военен персонал на страната, работещ в международни организации, намиращи се в останалия свят г) Персонал за техническо сътрудничество по дългосрочни задачи, който работи в чужбина и се счита за нает от правителството домакин или от негова име или от името на международната организация, която в действителност финансира неговата дейност и също така, а) Чуждестранните студенти, независимо от това колко продължително е обучението им в страната б) Въоръжените сили на чужда страна, които са разположени в страната в) Чуждестранният персонал на чуждестранни научни бази, разположени на географската територия на страната г)

Членовете на чуждестранните дипломатически мисии, разположени в страната.

11.09. Дадената по-горе дефиниция се различава от наличното (или де факто) население, което се състои от лицата, които в действителност се намират на географската територия на страната към дадена дата. ИКОНОМИЧЕСКИ АКТИВНО НАСЕЛЕНИЕ

Определение: Икономически активното население се състои от всички лица, от който и да е пол и над определена възраст, които осигуряват предлагане на труд за производствените дейности (попадащи в производствената граница на системата), за определен съответен период от време. Икономически активното население включва всички лица, които отговарят на изискванията да бъдат включени в категорията на заетите (наети или самонаети) или безработните. „Заетите лица“ и „самозаетите лица“ се определят с понятието „заетост“. „Безработните“ се определят с понятието „Безработица“. ЗАЕТОСТ

Определение: Заетостта покрива всички лица (заети или самозаети), ангажирани в дадена производствена дейност, която попада в рамките на производствената граница на системата. ЗАЕТИ ЛИЦА (99)

Определение: Заетите лица се определят като лицата, които по споразумение работят за друга резидентна институционална единица и получават възнаграждение (отчетено се като D1 компенсация на заетите лица). Връзката между работодател и наето лице съществува, когато е налице споразумение, което може да бъде официално или неофициално, между предприятие и лице, в което обикновено и двете страни влизат доброволно, и при което лицето работи за предприятието в здължащи се на:амяна на възнаграждение в пари или в натура. Заетите лица се класифицират тук, ако те не се намират и в положение на самонаети, което представлява тяхна основна дейност: в такъв случай те биват класифицирани като самонаети. 11.13. Включват се следните категории: а) Лица (работещи физически или умствен труд, управленски персонал, вътрешен персонал, хора, извършващи платена производствена дейност по програми за заетост), ангажирани от работодател по силата на договор за заетост. б) Чиновници и други държавни служители, сроковете и условията за наемане на които са установени с държавен закон в) Въоръжените сили, състоящи се от лицата, постъпили на краткосрочна и дългосрочна служба, както и от наборници (включително наборниците, работещи за граждански цели) г) Свещенници, ако те са заплатени пряко от правителството или от нетърговска институция д) Собственици на корпорации и квази-корпорации, ако те работят в тези предприятия е) Студенти, които имат официално задължение, по силата на което те отдават част от своя труд като вложен в производствения процес на дадено предприятие в замяна на възнаграждение и (или) образователни услуги ж) Надомни работници, (100) ако е налице изрично споразумение, че надомният работник получава възнаграждение на базата на извършената работа, т.е. количеството труд, което той влага в съответния производствен процес з) Работници инвалиди при условие, че е налице официална или неофициална връзка между работодателя и наетото лице и) Лицата, наети от агенциите за временна заетост, които следва да бъдат отнесени към икономическата дийност на агенцията, която ги наема, а не към икономическата дийност на предприятието, за което действително работят. Но за целите на междуотрасловия анализ/баланс може да се прекласифицат тези хора и всички свързаните с тях разходи (вж. Параграф 9.51. „Междуотраслова рамка“). 11.14. Лицата, които временно не са на работа, също се считат за наети, при условие че са официално обвързани с работно място. Това обвързване трябва да бъде определено съобразно един или повече от следните критерии: а) Продължаване получаването на надница или заплата б) Уверение за завръщане на работа след края на непредвидено обстоятелство или споразумение за датата на завръщане в) Изтеклата продължителност на отсъствието от работното място, свързано с определен вид работа, може да бъде тази продължителност, за която работниците могат да получават компенсационни помощи без задължения да приемат други работи. Това обхваща лицата, които временно не са на работа поради заболяване или злополука, почивка или отпуска, стачка или уволнение, отпуск за образование или обучение, отпуск поради бременност или майчинство, намаляване на икономическата активност, временна дезорганизация или прекратяване на работата поради такива причини като лошо време, механична или електрическа повреда или недостиг на суровини или горива, или друго временно отсъствие с или без напускане. САМОЗАЕТИ ЛИЦА

Определение: Самозаетите лица се определят като лицата, които са еднолични собственици или съсобственици на некорпорирани предприятия, в които те работят, с изключение на тези некорпорирани предприятия, които са класифицирани като квази-корпорации. Самозаетите лица се класифицират тук, ако те не са заети също и срещу заплащане, което представлява тяхната основна дейност: в последния случай те се класифицират като наети. Те могат да бъдат временно да не работят по време на съответния период поради всякаква специфична причина. Компенсацията за самонаемането е смесен доход.Смесеният доход на самозаетите лица се класифицира и отчита като компенсация. 11.16. Към самозаетите лица се включват и следните категории: а) Неплатени семейни работници, включително тези, работещи в некорпорирани предприятия, ангажирани напълно или частично впазарно производство б) Надомни работници, чийто доход е функция от стойността на продукцията от даден производствен процес, за който те са отговорни, независимо от обема на вложения труд в) лицата, заети в производство на предприе изцяло за тяхно собствено крайно потребление независимо дали е индивидуално или колективно или за собствено бруто капиталообразуване. Неплатените доброволни работници се включват към самозаетите лица, ако тяхната доброволна дейност води до създаването на стоки, например построяването на жилище, църква или друга сграда. Но ако тяхната доброволна дейност води до създаването на услуги, например гледане или почистване без заплащане, те не се включват в заетостта, защото тези доброволни услуги се изключват от производството (вж. 3.08.). Няма разходи за труд в производството на услугите на жилищата заемани от собствениците им; собствениците, заемащи тези жилища като такива не се считат за самозаети лица. ЗАЕТОСТ И РЕЗИДЕНТНОСТ 11.17. Резултатите от дейността на производствените единици могат да бъдат сравнявани със заетостта само, ако последната включва както резидентите, така и нерезидентите, които работят за резидентните производствени единици. Следователно, заетостта включва и следните категории: а) Нерезидентни гранични работници, т.е. лицата, които прекосяват границата всеки ден, за да работят на икономическата територия б) Сезонни работници нерезиденти, т.е. лицата, които се преместват на икономическата територия и остават там по-малко от една година, за да работят в отрасли, които периодично изискват допълнителен труд в)

Членовете на въоръжените сили на страната, разположени в останалия свят г) Гражданите, които са част от състава на националните научни бази, установени извън географската територия на страната д) Гражданите, които са част от състава на дипломатическите мисии в чужбина е) Членовете на екипажите на риболовни кораби, други кораби, въздухоплавателни съдове и плаващи платформи, управлявани от единици резиденти ж) Местни лица наети от органи на Държавно управление, намиращи се извън икономическата територия.

11.18. От друга страна, от заетостта се изключват следните категории: а) Пребиваващите лица, които са гранични или сезонни работници, т.е. тези които работят на друга икономическа територия б) Гражданите, които са членове на екипажите на риболовни кораби, други кораби, въздухоплавателни съдове и плаващи платформи, управлявани от чуждестранни лица единици в) Местни лица, наети от чуждестранни правителствени агенции, разположени върху географската територия на страната г) Персоналът на институциите на Европейските Общности и на международните граждански организации, разположени в рамките на географската територия на страната (включително директно заетите местни лица) д) Членовете на въоръжените сили, работещи в международни военни организации, разположени на географската територия на страната е) Гражданите, работещи в чуждестранни научни бази, установени върху икономическата територия 11.19. За да бъде в състояние да осъществи прехода към концепциите, използвани най-общо в статистиката на работната сила (заетостт на национална ниво), Европейската система за сметки предвижда специално отделно посочване на следните позиции: а) наборните въоръжени сили (не се включват в статистика на работната сила, но се включват в Европейската система сметки в услугите на държавно управление) б) пребиваващите лица, които работят за нерезидентните производствени единици (включват се в статистика на работната сила, но не се включват в заетостта, както е дефинирана в Европейската система сметки) в) непребиваващите лица, които работят за резидентни производствени единици (не се включват в статистика на работната сила, но се включват в заетостта, както е дефинирана в Европейската система сметки) г) пребиваващите работници, които живеят постоянно в дадена институция д) пребиваващите работници на възраст под минималната, определена от статистика на работната сила. БЕЗРАБОТИЦА

Определение: В съответствие с нормите, установени от Международната организация на труда (XIII Международна конференция на специалистите по статистика на труда), „безработните“ включват всички лица над определена възраст, които по време на съответния период са били: а) „без работа“, т.е. не са се намирали в платена заетост или самозаетост б) „текущо на разположение за работа“, т.е. са били на разположение за платена заетост или самозаетост по време на съответния период, и в) „търсещи работа“, т.е. предприели са специфични стъпки през определения близък предходен период, в търсене на платена заетост или самозаетост Специфичните стъпки могат да включват регистрация на обществена или частна трудова борса, кандидатстване при работодатели, проверяване по местоработи, ферми, портали на фабрики, пазари и други сборни места, публикуване или отговаряне на обяви във вестници, търсене на съдействие от приятели или роднини, търсене на земя, сграда, машини или оборудване за създаване на собствени предприятия, уреждане на финансови ресурси, кандидатстване за разрешителни, лицензи и т.н.

Определение: Равнище на безработица представлява безработните лица като процент от икономически активното население. Те обикновено се изчисляват по групи пол-възраст, понякога допълнително се класифицират и по други демографски показатели като семейно положение, квалификация или националност. РАБОТИ

Определение: Работата се определя като явен или неявен договор (101) между едно лице и резидентна институционална единица за извършване на работа (102) в замяна на компенсация (103) за определен период от време или понататъшно разпореждане. В тази дефиниция се обхващат както работите на заетите лица, така и тези на самозаетите лица: т.е. имаме отношение на наемане, ако лицето принадлежи на друга институционална единица, различна от работодателя, и на самозаемане, ако лицето принадлежи на същата институционална единица като работодателя. 11.23. Понятието за работи се различава от понятието за заетост, дефинирано по-горе: а) То включва втора, трета и т.н. работа на същото лице. Тази втора, трета и т.н. работи на дадено лице могат както да следват едно след друго в рамките на разглеждания период (обикновено една седмица), така и когато някой има вечерна и дневна работа, извършвани паралелно. б) От друга страна то изключва лицата, които временно не са на работа, но които имат „официална обвързаност със своята работа“ под формата, например, на „уверение за връщане на работа или на споразумение по отношение на датата на връщане“. Такова споразумение между работодател и дадено лице, което е временно освободено от работа или отсъства за обучение, не се счита за работа в системата. РАБОТИ И ПРЕБИВАВАНЕ 11.24. Една работа на икономическата територия на страната представлява явен или неявен договор между дадено лице (което може да бъде резидент на друга икономическа територия) и институционална единица, резидент в страната. За измерването на вложения труд в икономическата дейност, отношение има единствено резидентността на производствената институционална единица, защото единствено резидентните производители допринасят за БВП. 11.25. Нещо повече: а) Работите се включват в броят на работите на икономическата територия, когато заетите лица от резидентен производител работят временно на друга икономическа територия и когато естеството и продължителността на дейността не гарантират третирането ѝ като условна резидентна единица на тази друга територия. б) Работите се изключват от броя на работите на икономическата територия, когато се извършват за институционални единици нерезиденти, т.е. за единици с център на интерес в друга страна, които нямат никакво намерение да бъдат активни на вътрешната територия за една година или повече. в) Работите на персонала на международните организации и тези на местно наетия състав, ангажиран от чуждестранни посолства, се изключват от броя, тъй като наемащите единици не са резидентни. ОБЩО ОТРАБОТЕНИ ЧАСОВЕ

Определение: Общо отработените часове представляват агрегираният брой часове, действително отработени от заето или самозаето лице през отчетния период, когато тяхната продукция е в рамките на производствената граница. Поради широките граници на дефиницията на заетите лица, която покрива лицата, които временно не са на работа, но имат официална обвързаност, и работниците на непълен работен ден, Европейската система сметки препоръчва като подходящата процедура за изчисляване производителността на труда да не бъде използване броят на заетите лица, а общо отработените часове. Общо отработените часове е предпочитаната мярка за оценка на разходите за труд в системата. 11.27. В съответствие с нормите, установени от МОТ (X Международна конференция на специалистите по статистика на заетостта), общо фактически отработените часове включват: а) действително отработените часове по време на нормалното работно време б) часовете, отработени допълнително към тези, отработени по време на нормалното работно време и обикновено заплатени по-високо от нормалното (извънреден труд) в) времето на работното място, използвано за задачи като подготовка на мястото, работа по поддръжката и ремонта, подготовката и почистването на инструментите и изготвянето на разписки, фактури, отчитане продължителността на отработеното време и други отчети г) времето, прекарано в бездействие на работното място в очакване или в готовност, поради, например, временна липса на работа, повреда на машините или инциденти, или времето прекарано на работното място през което не се извършваи никаква дейност, но за което се получава заплащане съгласно гарантиран договор за заетост д) времето, съответстващо на кратките периоди на почивка на работното място, включително почивките за освежаване. 11.28. От друга страна фактически отработени часове не включват: а) часовете, които са заплатени, но не са отработени като платени годишни отпуски, национални празници или болнични б) почивки за храна в) времето, прекарано в пътуване между дома и работното място, дори когато се заплаща (при работници в строителството). Обачеак такова пътуване, организирано във времето на работодателите се включва в часовете на работа. 11.29. Общо отработените часове са агрегираният брой часове, които са действително отработени през отчетния период в трудовите отношения на наемане и самонаемане в рамките на икономическата територия а) включва се работата извън икономическата територия за институционални единици резидентни работодатели, които нямат там център на икономически интерес б) изключва се работата за чуждестранни институционални единици работодатели, които нямат център на икономически интерес в рамките на икономическата територия. 11.30. Много изследвания на предприятия отчитат платените часове, а не отработените такива. При тези случаи трябва да бъдат оценени отработените часове за всяка групатрудови отношения като се използва цялата налична информация за платените отсъствия и т.н. 11.31. За анализа на стопанския цикъл може да бъде полезно да се корегиратбщо отработените часове чрез прилагане на стандартен брой работни дни за една година. ЕКВИВАЛЕНТ НА ПЪЛНА ЗАЕТОСТ

Определение: Еквивалент на пълна заетост, който се равнява на броя работи(работни места)на пълен работен ден, се определя като общо отработените часове се разделят на средно годишния брой отработени часове в работите на пълен работен ден в рамките на икономическата територия. 11.33. Тази дефиниция не описва непременно как се оценява понятието: тъй като продължителността на пълната заетост се променя с времето и е различна за различните отрасли, трябва да се използват методи, установяващи средното съотношение и средния брой часове, отработени при непълна заетост при всяка група от трудови отношения. Първо трябва да бъде оценена една нормална работна седмица при пълен работен ден във всяка група трудови отношения. Ако е възможно, една група трудови отношения може да бъде дефинирана в даден отрасъл съобразно пола и/или вида на дейността на хората. За наемните трудови отношения, договорените часове представляват подходящите критерии за определяне на тези числа. Еквивалентът на пълна заетост се изчислява отделно за всяка група трудови отношения, след което те се сумират. 11.34. Независимо от факта, че общо отработените часове са най-добрата мярка на разходите за труд, еквивалентът на пълна заетост има някои предимства: може да се оценява по-лесно и това благоприятства международните сравнения на страните, къдетоможе да се оценява единствено еквивалент на пълна заетост. РАЗХОДИТЕ ЗА ТРУД НА ЗАЕТИТЕ ЛИЦА В СЪПОСТАВИМА КОМПЕНСАЦИЯ

Определение: Разходите за труд на заетите лица в съпоставима компенсация измерва текущите разходи за труд, оценени на равнището на компенсация на заетите лица през избрания базисен период. 11.36. Компенсацията на заетите лица в текущи цени, разделена на разходите за труд на заетите лица в съпоставими цени, дава имплицитен ценови индекс на компенсацията, сравним с имплицитнияиндекса на изменение на цените на крайното използване. 11.37. Целта на концепцията за разходите за труд на заетите лица в съпоставима компенсация е да бъдат изразени измененията в структурата на работната сила, например, от ниско платени към високо платени работници. За да бъде ефективен, анализът трябва да бъде направен по икономически дейности.

12.09. От теоретична гледна точка няма пречки формата, използвана за тримесечните сметки, да бъде същата като тази при годишните сметки. Обаче , на практика е полезно да се опрости и агрегира тази схема с цел да се получат надеждни тримесечни данни възможно най-бързо (вж. програмата с таблици и данни, които ще трябва да бъдат предоставяни в рамките на ESA-95).

Регионални отраслови агрегати за производствените дейности:

За отраслите на въздушния и железопътния транспорт трябва да се използват методите за разпределяне на национални агрегати, които разделят националните съвкупности по региони в съответствие с подходящи индикатори. Компенсацията на заетите лица следва да се разпредели към региона, където са наети хората. Брутният опериращ излишък трябва да се отнесе към регионите, съобразно показатели, отнасящи се до активността на железопътните или въздушните маршрути. Що се касае до отраслите на съобщенията, телефонните кабини, телефонните апарати, телекомуникационните линии и пр. изпълняват единствено поддържаща функция. Ето защо, те не формират обособени единици и следва да бъдат отнесени към местната ЕВД, отговорна за управлението им. Инвестициите в инфраструктура следва също да бъдат разпределени към тези местни единици. 13.27. За отраслите на финансовото посредничество добавената стойност трябва да се разпредели съобразно метода на доходите. Компенсацията на заетите лица трябва да бъдат отнесени към местните ЕВД, в които са наети хората. Брутният опериращ излишък на кредитните институции трябва да се разпредели между местните ЕВД пропорционално на заемите и депозитите, а брутният опериращ излишък на застрахователните институции – пропорционално на получените премии. Брутното образуване на основен капитал се състои основно от сгради; ето защо, то трябва да се отнесе към региона, където те се намират. 13.28. Продукцията следва да се остойностява по базисни цени (вж. Параграф 3.47.). Продуктите, използвани за междинно потребление, трябва да се остойностяват по потребителски цени в момента, в който те влизат в процеса на производство (вж. параграф 3.72.). Вследствие на това брутната добавена стойност по отрасли се оценява по базисни цени. Брутното формиране на основен капитал се оценява по потребителски цени, включващи такси за монтаж и други разходи по прехвърлянето на собствеността. Когато е произведен за собствено потребление, той се оценява по базисни цени на подобни дълготрайни активи или по разходи за производство, ако такива цени не са налице (вж. параграф 3.113.). 13.29. Регионалният еквивалент на БВП е БВПР (брутен вътрешен продукт по региони). БВПР се оценява по пазарни цени чрез събиране на регионализираните данъци минус субсидиите върху продуктите и вноса с добавената стойност по региони по базисни цени. Сумата от БВПР по пазарни цени за регион, включително БВПР над опълнителната регионална територия, е равна на БВП по пазарни цени. СМЕТКИ ЗА ДОМАКИНСТВАТА 13.30. Брутният вътрешен продукт по региони представлява резултатът от производствените дейности на местните ЕВД, резидентни в даден регион. Процесите на разпределение и преразпределение на дохода водят до други важни балансиращи пера, а именно първичен доход и разполагаем доход. Поради съображенията, споменати в 13.10.—13.14., в регионалните сметки тези понятия за дохода се ограничават до домакинствата. 13.31. Регионалните сметки за домакинствата представляват регионална спецификация на съответните сметки на национално ниво. По практически съображения сметките се ограничават до: а) Сметка Първичен доход; б) Сметка Вторично разпределение на дохода; Казано най-общо, те са насочени предимно към измерване на първичния доход и на разполагаемия доход на домакинствата, които са резидентни в региона. 13.32. Регионалните сметки за домакинствата се основават на домакинствата, които са резидентни на дадена регионална територия. За дефиницията на домакинствата като институционални единици и за дефиницията на институционалния сектор домакинства се обръщайте към параграфи 2.13., 2.16., 2.75. и 2.76. Броят на лицата, които са членове на резидентните домакинства, е равен на съвкупното резидентно население в региона. 13.33. По принцип, правилата за определяне на резидентността на домакинствата на национално равнище, са също приложими към регионалните сметки за домакинствата. Изключение се прави при определяне резидентността на студентите, и хората, подлежащи на лечение за по продължителен период в даден регион, когато региона домакин е регион на страната. При регионалните сметки те се третират като резидентни за региона домакин, ако престояват там повече от една година. 13.34. При регионалните сметки за домакинствата трябва да се правят следните две възприемания, отнасящи се до домакинствата, притежаващи некорпорирано предприятие, земя и/или второ жилище в друг регион. а)

Домакинство, притежаващо некорпорирано предприятие (което не се разглежда като квази-корпорация на национално ниво) в друг регион. Некорпорираното предприятие се смята за резидентно (условна единица) в региона домакин. Вследствие на това смесеният доход, произтичащ от съставянето на агрегати по отрасли, е част от смесения доход на региона домакин. При все това смесеният доход, регистриран при разпределението на сметка първичен доход на домакинствата по региони, трябва да бъде равен на съвкупния смесен доход, получен от домакинствата, резидентни в даден регион, независимо от региона, в който се генерира дохода. б)

Домакинство, притежаващо земя и/или второ жилище в друг регион.

Тук, земята и/или второто жилище също се разглеждат като условни единици, резидентни в региона домакин. Вследствие на това, наемите и рентите, платими от наемателите на земята и/или жилището, се плащат на условната единица. Ако второто жилище се използва от собственика за собствено крайно потребление, стойността на наема следва да се регистрира като между-регионален износ от региона, където се намира жилището, към региона, където е резидентен собственикът. Последният регион поради това внася тази услуга и я използва за разходи за крайно потребление на домакинствата. При случая със смесения доход, опериращият излишък, произтичащ от този производствен процес, ще се различава от опериращия излишък при разпределението на сметките за първичния доход на домакинствата; за съвкупната икономика, и двата са равни.

(1) ЕSA — Европейска система от сметки.

(2) Виж глава 8 „Последователност на сметки и балансови позиции“.

(3) Виж глава 9 „Междуотраслова рамка“.

(4) Виж глава 11 „Население и разходи за труд“.

(5) Виж глава 12 „Тримесечни икономически сметки“.

(6) Виж глава 13 „Регионални сметки“.

(7) Виж глава 8 „Последователност на сметките и балансови позиции“.

(8) Виж глава 2 „Единици и групиране на единици“.

(9) Виж глава 3 „Операции с продукти“.

(10) Виж глава 4 „Разпределителни операции“.

(11) Виж глава 5 „Финансови операции“.

(12) Виж глава 6 „Други потоци“.

(13) Виж глава 6 „Други потоци“.

(14) Последствията от малки престъпления, като например кражби от магазини, могат да бъдат записани като част от промяната на запасите и следователно като операция.

(15) Виж глава 7 „Балансови таблици“.

(16) Виж глава 7 „Балансови таблици“ и глава 8 „Последователност на сметките и балансови позиции“.

(17) Виж глава 10 „Индекси за цени и обеми“.

(18) Виж глава 11 „Население и трудови разходи.“.

(19) Виж глава 9 „Медуведомствена рамка.“.

(20) Риболовните кораби, другите кораби, плуващите платформи и самолетите се разглеждат в ESA също като всяко едно подвижно оборудване, независимо от това дали са притежавани и/или експлоатирани от единици, които са резидентни на държавата, или са притежавани от нерезидентни, а експлоатирани от резидентни единици. Операциите включващи собствеността (бруто образуване на основен капитал) и използването (отдаване по наем, застраховки и други) на този вид оборудване се приписват на икономиката на държавата, на която собственика и/или респективно оператора са резидентни. В случаите на финансов лизинг се приема промяна в собствеността.

(21) Териториите, които се използват от институциите на Европейския съюз и международни организации следователно образуват териториите на страни sui generis. Отличителната характеристика на подобни Страни е тази, че единствените местни лица са самите институции (виж 2.10.е).

(22) Потреблението не е единствената възможна дейност на домакинствата. Домакинствата могат да се ангажират във всякакъв вид икономическа дейност.

(23) Само тогава, когато подобна дейност се извършва за по-малко от една година, тя не може да бъде отделяна от дейностите на производствената институционална единица. Това също може да бъде извършено и тогава, когато дейността, макар че е извършена за една или повече години, е незначителна и във всички случаи при монтажа на оборудване в чужбина. Независимо от това, обаче, дадена единица, която е резидентна в друга държава и която извършва строителни работи в държавата с продължителност по-малка от една година, се счита като имаща център на икономически интерес на икономическата територия на държавата, ако продукцията от строителната дейност представлява брутообразуване на основен капитал. Следователно подобна единица ще трябва да бъде разглеждана като условна резидентна единица.

(24) Студентите се третират винаги като резиденти, независимо от продължителността на престоя им в чужбина.

(25) По условие агенциите, регулиращи пазара, чиято единствена или основна дейност е да купуват, стопанисват и продават земеделски и друга хранителна продукция, се класифицират под S.11 (виж 2.69 и бележка 11).

(26) Включително институции финансирани от доброволни вноски с квази-фискален характер,внасяни от производители, чиято основна дейност е в замяна да предоставят услуги. Тези вноски се считат за покупки на пазарни услуги.

(27) По условие сектора S.12 включва холдинговите корпорации, които само контролират и ръководят група от филиали, които са основно ангажирани с финансово посредничество и/или със спомагателни финансови дейности (виж 2.43) и нестопански институции, които са признати за независими юридически лица обслужващи финансови корпорации (виж 2.44).

(28) Класификацията на холдинговите корпорации в рамките на финансовите корпорации се отклонява от СНС 1993 4.100 с цел да се поддържа съответствие с монетарните финансови институции за статистически цели, както те са дефинирани в ЕПИ и с официалните статистики на застрахователните корпорации.

(29) Това е отклонение от СНС 1993 4.86 и 4.101 с цел да се поддържа съвместимост с монетарните финансови институции за статистически цели, както са дефинирани в ЕПИ.

(30) По условие организациите, регулиращи пазара, които са или изключително, или основно, отделни дистрибутори на субсидии, се класифицират в S.13, подсектор централно държавно управление S.1311. Независимо от това, обаче, тези организации, които са изключително или основно ангажирани със закупуването, стопанисването и продажбата на селскостопански или хранителни продукти, се класифицират в S.11 (виж 2.21, бележка (6)).

(31) Нетърговските институции, които са контролирани и финансирани от държавно управление се класифицират в сектора държавно управление (виж 2.69.б).

(32) Включени са институциите на Европейския съюз и международните организации (виж също 2.06).

(33) С изключение на нестопански организации от маловажно значение (виж 2.88).

(34) NACE Rev.1: Статистическа класификация на икономическите дейности в Европейската общност в съответствие с Council regulation No 3037/90 от 9 октомври 1990.

(35) Местната единица по вид дейност се нарича поделение в SNA и ISIC Rev.3.

(36) Услугите за собствена крайна употреба се отнасят единствено за жилищните услуги, произведени от техните собственици и битови услуги, произведени при наемане на платен персонал (виж 3.21).

(37) Услугите за собствена крайна употреба се отнасят единствено за битови услуги произведени от притежатели-обитатели и битови услуги произведени при наемане на платен персонал (виж 3.21).

(38) CPA: Класификация на продуктите по вид дейност, в съответствие с Council Regulation No 3696/93 от 29 октомври 1993.

(39) Макар че тези приходи може да не са достатъчни да покрият 50 % от всички разходи на магазина на музея, зашото например тук се включва съшо и компенсацията на служителите на магазина на музея.

(40) За включените търговски и транспортни надбавки виж също и таблица 3.5, трета колона от втора част на таблицата.

(41) Условните социалноосигурителни вноски на работодателите включват сумата, равена на стойността на надниците и заплатите, които работодателите временно продължават да изплащат в случай на заболяване, майчинство, трудова злополука, неработоспособност, съкращения, и др. на наетите си лица, ако този размер може да бъде отделен.

(42) Субсидиите се предоставят от институциите на Европейския съюз на икономически единици – местни лица на територията на Общността.

(43) Когато обаче дадена субсидия служи както за финансирането на амортизацията на дълга, така и за едновременното плащане на лихвата по нея, и когато не е възможно да се определи пропорционалното му разпределение между двата елемента, целият размер на субсидията се третира като инвестиционна субсидия.

(44) Тази практика се различава от бизнес счетоводството на повечето страни, при които платената лихва обикновено се показва като фиксирана ставка подобно на групите производствени разходи в текущите сметки.

(45) Границата между данъците и покупката на услуги от правителството се определя в съответствие със същите критерии като тези, приложими в случая на плащания от страна на предприятия: ако лицензиите се издадават автоматично при плащане на дължимите суми, плащането им се третира като данъци. Но ако правителството използува издаването на лицензии за организиране на някаква чисто регулативна функция (като проверяване на компетентността, или професионалната квалификация на въпросното лице), направените плащания би сведвало да се разглеждат като закупуване на услуги от правителството, а не като плащане на данъци, освен ако плащанията не са ясно изразена пропорционална част от стойността на предоставените услуги.

(46) В случая на жилищно настаняване плащанията правени от публичните власти в полза на наемателите с цел да се намалят плащаните от тях наеми се третират като социални помощи, с изключение на специалните помощи, плащани от публичните власти в качеството им на работодатели.

(47) Животозастрахователните премии не се явяват като такива в системата от сметки. Те се разделят на: а) премии, представляващи социалноосигурителни вноски (те се плащат по социално-застрахователни схеми) б) индивидуални животозастрахователни премии. Първите се включват в глава Фактически социалноосигурителни вноски, а последните не се третират като разпределителни операции. Двете категории животозастрахователни премии увеличават техническите застрахователни резерви, които се явявват във финансовата сметка и в баланса.

(48) Живото-засрахователни искове не се явяват като такива в системата от сметки. Те се разделят на: а) искове, представляващи форма на социални помощи; б) индивидуални живото-застрахователни искове. Първите са включени в глава Социални помощи, които не са социални трансфери в натура, а последните не се третират като разпределителни операции. И двата вида живото-застрахователни искове намаляват техническите застрахователни резерви.

(49) Текущите трансфери в рамките на държавно управление са потоци, които са вътрешни за сектора на държавното управление и не се явяват в консолидираната сметка на сектора като цяло.

(50) Международните организации, в смисъла, в който това понятие се използува в Системата, са упълномощени или пряко от техните страни членки, или непряко от тях посредством други международни организцаии.

(51) Налозите, плащани от местни производствени единици на институциите на Европейския съюз се отчитатв сметките като данъци върху производството, платени на останалата част на света; БНП въз основа на собствен ресурс, създаден по силата на Решение на Съвета от 24 юни 1988 г. по системата на собствени ресурси на Общността, се класифицира в D.75 Разни текущи трансфери.

(52) Текущите трансфери, които институциите на Европейския съюз правят пряко към местни пазарни производители са посочени като субсидии, плащани от останалия свят.

(53) Данъците върху капиталови печалби са посочени в сметките в глава Текущи данъци върху дохода, имуществото и др.

(54) Инвестиционните субсидии, правени от останалия свят включват субсидиите, плащани директно от институциите на Европейския съюз (напр. някои трансфери, правени от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието - ФЕОГА).

(55) Инвестиционните субсидии в рамките на държавното управление са потоци, които са вътрешни за сектора на държавното управление и не се явяват в консолидирана сметка на сектора като цяло.

(56) Такива трансфери между подсектори на държавното управление са потоци в рамките на сектор държавно управление и не се явяват в консолидирана сметка за сектора като цяло.

(57) Застрахователните технически резерви (AF.6) са безусловни пасиви на застрахователни корпорации и пенсионни фондове. Насрещните финансови активи обаче на физически лица-притежатели на полици и бенефициенти са условни активи в повечето случаи.

(58) Системата на национални сметки (SNA) (11.103-11.111) използва термина „Сметка за паричен поток“.

(59) В някои случаи ценните книжа, които не са акции, емитирани от сектора на държавно управление с падеж до пет години могат да се класифицират като краткосрочни.

(60) Системата на националните сметки (SNA) от 1993 год. (11.32, 11.72 и 11.83) класифицира споразуменията за изкупуване като заеми, освен ако те не включват банкови пасиви и се класифицират в национални мерки като широки пари; в последния случай споразуменията за изкупуване се класифицират като други депозити.

(61) Членове 6.2 и 6.3 от Учредителния Протокол на Европейския паричен институт, приложен към Договора, с който се учредява Европейската общност.

(62) Член 6.1. от Учредителния протокол на Европейския паричен институт, приложен към Договора за учредяване на Европейската общност.

(63) Системата от национални сметки (SNA) от 1993 г. (11.79, 11.80 и 11.81) препоръчва опционна класификация на транзакциите в ценни книжа, които не са акции с падеж в кратък срок (F.31) и дълъг срок (F.32). Тази Система обаче представя допълнителна опционна подкласификация на транзакциите в ценни книжа, които не са акции, указвайки транзакциите с финансови деривативи отделно, когато са важни от гледна точка на анализа и политиката. Тази втора опция е възприета в ESA. Тя също така подпомага свързването на подкатегорията ценни книжа по дълг, съгласно определеното в Наръчника на баланса на плащанията от 1993 г., в който ценните книжа по дълг се разделят на облигации, уведомления, парични пазарни инструменти и финансови деривативи. Кодовете F.31 и F.32 не се използуват в ESA, за да се избегне объркване с кодовете на SNA (Системата от национални сметки) от 1993 г.

(64) Суаповете с чуждестранен обмен между централната банка и други монетарни финансови институции, тоест централната банка придобива чуждестранна валута от други монетарни финансови институции срещу депозит в централната банка и има ангажимент за резервиране на транзакцията към по-късна дата, не се класифицират в категорията заеми. Това е отклонение от SNA 1993 (11.33).

(65) Виж приложение 2 относящо се до лизинга и закупуването при наемане на дълготрайни стоки.

(66) Член 6, параграф 1, трета алинея от Учредителния протокол на Европейския паричен институт, приложен към Договора за създаване на Европейската общност.

(67) Потребителски кредит са заеми, давани на домакинства, които в случая на тези транзакции се употребяват за цели извън техния бизнес и професия. Ипотечните заеми за финансиране построяването на жилище или закупуването на такова (между другите заеми като временно финансиране) се изключват. Идеята тук е, че потребителските кредити са изключително кредити за закупуването на стоки и/или услуги, които се потребяват индивидуално от домакинствата. Националните практики могат да наложат определение в известна степен различаващо се от тук предлаганото.

(68) Ипотечните заеми са дългосрочни заеми, гарантирани с ипотека на жилище, което заемополучателят използува за собственото си настаняване. Националните практики могат да наложат определение в известна степен различаващо се от тук предлаганото.

(69) Нетните активи в случай на ликвидация се определят като размера на активите на едно предприятие минус всички пасиви, които не са пасивита към самите собственици по отношение на техния инвестиран капитал.

(70) Член 16, параграф 2 от Учредителния протокол на Европейския паричен институт, приложен към Договора за учредяването на Европейската общност.

(71) Виж приложение 3 върху застраховането за описанието на третирането на социалното застраховане и друго застраховане в Системата.

(72) Официален вестник на Европейските общности L 374 от 31 декември, 1991 г., стр. 7-31.

(73) Определението на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за чуждестранна пряка инвестиция, 3-то издание.

(74) За определението на активи виж приложение 7.1 на глава 7.

(75) За определението на активи виж приложение7.1 на глава 7.

(76) За определението на активи виж Приложение 7.1 на Глава 7.

(77) Терминът „холдингова печалба“ се използува за означаване както на холдинговите печалби, така и на загубите при ясното разбиране, че холдинговите печалби могат да бъдат както отрицателни, така и положителни. По подобен начин терминът „актив“ може да бъде използуван за покриването както на активи, така и на задължения.

(78) Системата сметки препоръчва това третиране и записване на такава лихва в статията Други сметки, подлежащи на получаване/плащане (AF.7), когато това се изисква за следване на националните практики (виж 5.125.).

(79) От бруто образуване на основен капитал са изключени два вида стоки за дълготрайна употреба, използвани от производителите: малки инструменти и някои видове военно оборудване. Следователно те нямат съответни активи В допълнение на това, транспортното оборудване и други машини и оборудване придобити от домакинства за крайно потребление не се считат за дълготрайни активи. Те са включени в резюмираща статия „потребителски стоки за дълготрайна употреба“ на баланса (виж 7.63).

(80) Застрахователните техническите резерви (AF.6) са безусловни пасиви на застрахователните компании и на пенсионните фондове. Независимо от това,, съответните финансови активи на индивидуалните притежатели на полици и бенефециенти в повечето случаи са условни активи.

(81) Резюмираща статия AN.m потребителски стоки за дълготрайна употреба.

(82) Резюмираща статия AF.m: пряка чуждестранна инвестиция.

(83) Сумата от отписаните стойности на всички дълготрайни активи, които са все още в употреба, се описва като нетен капиталов запас. Брутният капиталов запас включва стойностите на акумулираното потребление на основен капитал.

(84) Статистическа класификация на продуктите по дейности (СРА), 1993 г.

(85) Меморандумна позиция AN.m: Потребителски дълготрайни стоки

(86) Меморандумна позиция AF.m: Преки чуждестранни инвестиции AN. … и AF. … са от класификацията на активите

(87) Социалноосигурителни вноски показани в страна използване на сметка Вторично разпределение на дохода на домакинствата са нетни по отношение таксите за услуги на пенсионни фондове и другите застрахователни компании, като целите или част, от чиито ресурси са създадени от фактическите социалноосигурителни вноски.

(88) Виж глава 4 „Разпределителни операции“

(89) Виж глава 5 „Финансови операции“ и глава 4 „Други потоци“

(90) Виж глава 7 „Баланси.“.

(91) В Европейската система за сметки 1979, БНП (по пазарни цени) се изчислява чрез добавянето към брутният вътрешен продукт (БВП) (по пазарни цени) на компенсацията на заетите лица и доходът от собственост получен от останалият свят и чрез изваждане на съответните потоци платени към останалият свят.

(92) Включително придобиване минус намалението на ценности

(93) Включително придобиване минус намалението на непроизведени нефинансови активи

(94) В настоящата глава, и по-специално в таблиците, терминът „отрасъл“ трябва да се разбира като икономическа „дейност“ (точка 2.108).

(95) Глобална оценка на това понятие може да бъде необходима, когато социалните осигуровки на даден нает зависят не само от надницата и заплатата, но например и от другите приходи на наетия, възрастта и семейното положение.

(96) Понятието за домакинство се дефинира в главата „Единици и групировки пот единици“.

(97) Включително придружаващите ги членове на техните семейства.

(98) Включително придружаващите ги членове на техните семейства

(99) „Заети лица“ съответства на определението на Международната организация по труда за „платена заетост“

(100) Надомен работник е лице, което се съгласява да работи за определено предприятие или да предоставя определено количество стоки или услуги на дадено предприятие по силата на предварително споразумение или договор с това предприятие, но чието работно място не се намира в него.

(101) Явният или неявен договор се отнася до правене на разход за труд, а не до осигуряването на продукция на стока или услуга.

(102) Работа означава всяка дейност, която участва в производството на стоки или услуги в рамките на производствената граница. На практика, легалността на работата и възрастта на работниците нямат връзка.

(103) Тук компенсацията трябва да се тълкува в широк смисъл включително смесения доход на самозаетите лица.

(104) Значителен трудов ресурс в този контекст трябва да се разглежда като минимум годищния еквивалент на едно лице, работещо на половин ден.

ПРИЛОЖЕНИЕ I КОСВЕНО ИЗМЕРЕНИ УСЛУГИ НА ФИНАНСОВИТЕ ПОСРЕДНИЦИ/FISIM/ ПРОМЕНИ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ НАНЕСЕНИ В ГЛАВИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА СИСТЕМА ЗА СМЕТКИ (ESA) АКО FISIM ТРЯБВА ДА БЪДЕ РАЗПРЕДЕЛЕН

Използването на косвено измерените услуги на финансовите посредници (FISIM) сега се разпределя за секторите/отраслите потребители, вместо за номинален сектор (отрасъл). Вследствие на това използването на FISIM по правило повече не се отчита изцяло като междинно потребление, но може също така да бъде крайно потребление и износ. Тогава това предполага възможност за внос на FISIM.“

частта от косвено измерените услуги на финансовите посредници, използувани от нерезиденти;“

„Стойността на услугите, оказани от финансови посредници, разпределена между различните потребители, фактическите плащания, или приходи от лихви за или от финансовите посредници е необходимо да бъде коригирана за да се елиминират надбавките, представляващи имплицитните разходи, направени от финансовите посредници. Лихвите, платени на финансовите посредници от кредитополучателите, трябва да бъдат намалени с оценените стойности на платимите такси, докато лихвите, получени от вложителите, трябва да бъдат съответно увеличени. Стойностите на таксите се третират като плащания за услуги, оказани от финансовите посредници на техни потребители, а не като плащания на лихви.“

„Тъй като косвено измерените услуги на финансовите посредници (FISIM) са разпределени по сектори потребители, позицията „лихви“ в сметка разпределение на първичния доход съответствува на лихвите платими и получени, след като FISIM е бил намален от фактическите плащания на заемополучатели и добавен към фактически полученото от заемодателите.“

II.4. Сметка „Използване на дохода“

ПРИЛОЖЕНИЕ II ЛИЗИНГ И ПОКУПКИ НА ИЗПЛАЩАНЕ НА ДЪЛГОТРАЙНИ СТОКИ ОПРЕДЕЛЕНИЕ

1. В допълнение към пълното придобиване на дълготрайни стоки, институционалните единици могат да получат правото на ползване по няколко начина: опериращ лизинг, финансов лизинг и покупка на кредит. В трите случая институционалната единица придобива правото на ползване на дълготрайна стока, въпреки че стоката остава собственост на друга единица.

Лизинг

1. Когато една институционална единица А притежава дълготрайна стока и прехвърля правото на собственост на тази стока на друга единица Б, то А се нарича „лизингодател“, а Б „лизингополучател“. Плащанията от Б към А, за прехвърляне правата на собственост се наричат „плащания по лизинг“. Лизингодателелят може бъде идентичен с, или дъщерно образувание, на производителя или продавача на дълготрайната стока, но лизингодателя може също да бъде напълно единица, която не е свързана с производителя или продавача. Всички видове произведени дълготрайни стоки, от сгради и съоръжения до потребителски стоки за дълготрайно ползване, могат да бъдат обект на лизинг, и всяка институционална единица може да използва лизинг за получаване правата за ползване върху дълготрайни стоки. Двата вида лизинг, оперативния и финансовия се третират различно в системата.

Оперативен лизинг

1. Лизингополучателят придобива правото за ползване на дълготрайна стока за определен период от време, който може да бъде дълъг или кратък, който не е необходимо да бъде предварително установен. Когато лизинговия период изтича, лизингодателят очаква да получи своята стока обратно, в същото състояние или в по-голяма или по-малка степен различно, от това както я е отдал под наем, с изключение от нормалното износване. Лизингодателят вероятно тогава ще отдаде стоката на друг лизингополучател или ще я използва по друг начин. Така, лизинговият период не покрива цялата, или преобладаващата част от икономическия живот на стоката.

Единиците, ангажирани с оперативен лизинг имат експертно познание за видовете дълготрайни стоки, който те отдават. Те имат запаси от тези стоки и могат да ги отдават при поискване или в кратък срок. Обикновено те предлагат разнообразие от модели за избор. С цел да се запазят дълготрайните стоки в добър работно състояние, лизингодателите трябва да поддържат и ремонтират стоките, подлежащи на отдаване под лизинг. Обичайно е лизингодателят да поема отговорността за ремонт и поддържане на стоката, а също така и да подменя в случай на повреда, докато стоката е отдадена на лизингополучател. Оперативният лизинг не покрива ситуации, когато собственикът на оборудването осигурява персонал за опериране с оборудването, или отдаване на непроизводствени активи, като тези дейности са класифицирани на друго място (виж. Параграф 7). Финансов лизинг

1. Лизингополучателят придобива правото на ползване на дълготрайна стока в резултат на плащания на наем при предварително определен или продължен период. Ако всички рискове и изгоди от правото на собственост са прехвърлени от лизингодателя към лизингополучателя, то лизингът е финансов. Във финансовия лизинг, лизинговия период покрива целия или почти целия икономически живот на дълготрайната стока. Накрая на лизинговия период лизингополучателят често има възможност да купи стоката по номинална цена. Лизингодателят не е необходимо да има някакъв опит относно стоката. Той не предлага услуги на лизингополучателя като поправяне, поддържане или заменяне. Обикновено, стоката се избира от лизингополучателя и му се доставя директно от производителя или продавача. Правото на лизингодателя е чисто финансово.

ESA приема икономическата реалност на финансовия лизинг като запис както следва: лизингодателя осигурява лизингополучателя със заем, даващ правото на лизингополучателя да придобие дълготрайна стока, на която лизингополучателя става собственик. Така, системата третира дълготрайната стока като придобита от наемателя от началото на лизинговия период. Действително платените ренти от наемателя към наемодателя трябва да бъдат разделени като основно изплатена сума и лихвени плащания свързани със заема. Покупка на изплащане

1. Дълготрайната стока е продадена на купувача в замяна на сигурни бъдещи плащания. Купувачът поема притежанието на стоката незабавно, въпреки че съгласно закона собствеността остава на продавача или финансиращия като гарант, докато всички плащания бъдат направени. Придобиването обикновено се ограничава до потребителски стоки, като повече от купувачите са домакинства. Финансиращите този тип договори за придобиване, обикновено са отделни институционални единици, работещи в близко сътрудничество с продавачите на дълготрайни стоки.

ТРЕТИРАНЕ В СМЕТКИТЕ Оперативен лизинг

1. Дълготрайна стока, придобита от лизингодателя с цел лизинг е част от бруто образуване на основен капитал на наемодателя (P.51) и е показана като дълготраен материален актив (AN.III) в баланса на лизингодателя през целия ѝ икономически живот. Следователно потреблението на капитал (K.1) за съответната дълготрайната стока се записва в сметките на лизингодателя

Плащанията на рента получавани от лизинаемодателя са показани в неговата производствена сметка като продукция (P.1) от лизингови услуги. Ако наемателят е производител, плащанията на рентата са част от неговото междинно потребление (P.2). Когато наемателят е домакинство, действащо като краен потребител, плащанията на рентата са част от неговите крайни потребителски разходи (P.3).

1. В NACE Rev. 1, опериращия лизинг от недвижими имущество се класифицира в клас 70.20 „Даване под наем на собствено имущество“. Опериращият лизинг на други дълготрайни стоки се класифицира в част 71 „Даване под наем на машини и оборудване без оператор и лични и домакински стоки“. Опериращият лизинг не включва дадените под наем машини и оборудване с оператор, които се класифицират според предоставените от оборудването услуги и персонала. Например, придобиването на камион със шофьор се класифицира в клас 60.24 „Пътен транспорт“. Институционално, корпорациите с опериращ лизинг се класифицират в сектор S.11 „Нефинансови корпорации“, но функциониращи наемодатели могат също да бъдат намерени в сектор S.14 „Домакинства“.

Ако лизингодателят е резидент, докато лизингополучателят е не- резидент, плащанията на рентата са показани като износ на услуги (P.62). Тъй като лизинговата стока остава в баланса на резидентната единица (лизингодателя), стоката не се появява в от сметките на останал свят. Ако лизингодателят е не-резидент, докато лизингополучателят е резидент, плащанията на наем се записват като внос на услуги (P.72). В този случай стоката не се счита за влязла на икономическата територия (само услугите са внос). Така заетата стока не се появява нито в сметка останал свят нито в някоя друга сметка. Финансов лизинг

1. Ако лизингополучателят е производител, дълготрайната стока се показва като бруто образуване на основен капитал (P.51) за лизингополучателя в началото на лизинговия период. През лизинговия период (освен когато лизингополучателят пропуска да плаща рента) стоката се показва като дълготраен материален актив (AN.III) в баланса на лизингополучателя. Последващо потребление на основен капитал (K.1) се показва в сметките на наемателя. В края на лизинговия период, лизингополучателят i) или купува стоката по остатъчна стойност, като тя продължава да съществува в неговия баланс, или ii) стоката се връща на наемодателя, като тя се показва като намаляване на бруто образуване на основен капитал за лизингополучателя и излиза от баланса на наемателя, и може да влезе в баланса на лизингодателя или в трети баланс, когато лизингодателят я продава.

1. Ако лизингополучателят е домакинство, действащо като краен потребител, дълготрайната стока се третира като купена от лизингополучателя с цел крайно потребление в началото на лизинговия период. Това означава, че цената на придобиване на отдадената под наем стока е част от крайните потребителски разходи на наемателя (P.3) в началото на лизинговия период и стоката се появява само като дълготрайно потребление в неговия баланс.

Заемът (F.4) се приписва от лизингодателя на лизингополучателя. Главницата на този заем е цената на придобиване на отдадените стоки плюс разходите за трансфер (ако има). Неизплатеният приписан заем (AF.4) се показва в баланса на наемодателя и наемателя респективно като финансов актив и пасив. Плащанията на рента се отчитат по два елемента, основно платена главница (F.4) и лихва (D.41), с крайно плащане съответстващо на прекратяването на лизинга.

1. Лихвеният процент по приписания заем се определя имплицитно, така че акумулираните плащания през лизинговия период са точно равни на главницата. Когато наемът остава постоянна от период за период, лихвената част от наема ще намалява през времето, докато частта на оставащата за плащане сума ще нараства съответно, като заемът се плаща на равни вноски. Когато главницата, наемът и дължината на лизинговия период са известни за всеки договор, лихвеният процент, лихвените плащания и оставащите плащания могат да бъдат лесно калкулирани, използвайки стандартни формули. Когато точната дата на лизинговия договор не е на лице, което е чест случай в практиката, разумно е да се направи допускане с цел извършване на тези изчисления. В много страни бизнес счетоводството третира финансовия лизинг по подобен начин както е описано тук, което улеснява за наличието на данни.

1. Производствената дейност на финансови наемодатели е финансово посредничество. Обикновено лизингополучателите не таксуват отделно техните посреднически услуги. Тяхната продукция е основно или специално финансово-посреднически услуги условно измерени (FISIM), изчислени както при другите финансови посредници: полученият доход от собственост минус платената лихва, с изключение на друг получен доход от собственост от инвестиране на техните собствени фондове (1). Някои финансови лизингодатели правят задължения към други независими единици, когато платената лихва е значима и калкулирането на FISIM е точно определено. Други финансови лизингодатели правят задължения само към техните дъщерни дружества платимата лихва трудно може да бъде предвидена. В последния случай може би е необходимо да се оцени размера платимата лихва чрез използване на апроксимиращ лихвен процент.

Корпорациите, занимаващи се с финансов лизинг се класифицират в институционалния подсектор S.123 „Други финансови посредници с изключение на застрахователните корпорации и пенсионните фондове“. Класификацията на дейностите е NACE Rev. 1 клас 65.21 „Финансов лизинг“.

1. ESA третира финансовия лизинг, предполагайки че отдадената под лизинг стока не се появява в никоя сметка на лизингодателя като за третирането на стоката няма значение дали лизингодателят е резидент или нерезидент. Ако производителят или продавачът на стоката е резидент, докато лизингополучателят нерезидент, отдадената под лизинг стока се третира като износ (P.61), когато лизингодателят поема собствеността върху стоката, т.е. в началото на лизинговия период. Ако производителят/продавачът е нерезидент, а лизингополучателят е резидент, то стоката се счита за внос (P.71) когато лизинговият период започва.

Ако лизингодателят е резидент, докато лизингополучателят не е, заемът (F.4/AF.4) се приписва от резидентната единица (лизингодателя) към нерезидентната единица (лизингополучателя). Ако лизингодателят е нерезидент, а лизингополучателят е резидент, то заемът се приписва от нерезидентната единица (лизингодателя) към резидентната (лизингополучателя). В случая, когато лизинговите операции са между резиденти, плащанията на наема са разделени на лихвени (D.41) и плащания на главница (F.4). Придобиване на изплащане

1. Дълготрайната стока се отчита ако е купена от купувача в деня, когато той я придобива по цена, която купувач би платил при кеш покупка. Купувачът получава един условен заем (F.4/AF.4) по еквивалентна стойност. ESA разделя плащанията от купувача към финансиращия на главница (F.4) и лихвени плащания (D.41), използвайки същия метод, приложен при финансовия лизинг.

Производствената дейност, извършена от финансиращия за сключване на договори за придобиване на изплащане е финансово посредничество. Като обикновено те не вземат отделна такса за техните услуги, тяхната цялостна продукция са условно измерените услуги на финансовото посредничество (FISIM), изчислени като доход от собственост, намален с платените лихви, изключвайки всеки доход от собственост от собствени фондове. В случая на финансов лизинг, сумата на лихвените плащани трудно се наблюдава, тя трябва да бъде оценена.

1. В NACE Rev.1, договорите на финансистите за придобиване се класифицират в клас 65.22 „Други отпуснати кредити“. Придобиващите корпорации се класифицират в институционален подсектор S.123 „Други финансови посредници с изключение на застрахователните компании и пенсионни фондове“, финансистите на договорите за придобиване могат също да бъдат срещнати в сектор S.14 „Домакинства“.

Ако купувачът е нерезидент, докато финансиращият е резидент, стока се третира като износ (Р.61), когато купувачът поема правото на собственост. В този случай, финансиращият осигурява нерезидентната единица (купувача) със заем (F.4/AF.4). Ако купувачът е резидентна единица, а финансиращият не е, стоката се третира като внос (Р.71), когато се доставя на купувача, който в същото време получава заем (F.4/AF.4) от нерезидентния финансист. Плащанията по главницата (F.4) и лихвените плащания (D.41) се третират по същия начин както при финансовия лизинг, включващ нерезидентните единици.

(1) За повече информация виж глава 3, параграф 3.63.

ПРИЛОЖЕНИЕ III ЗАСТРАХОВАНЕ ВЪВЕДЕНИЕ

1. Има два основни вида застраховане: социално застраховане и друго застраховане.

Социалното застраховане може да бъде подразделено на: а) Социално осигурителни схеми на правителството, б) Частни фондови социално застрахователни схеми, и в) Нефондови социално застрахователни схеми, управлявани от работодателите. Другото застраховане може да бъде подразделено на: а) Друго животозастраховане, и б) Друго общо застраховане Спомагателните презастрахователни и застрахователни дейности се разглеждат в отделни части на настоящото приложение. Тези проблеми се отнасят предимно до другото застраховане, но те могат също така да засягат и социалното застраховане. ДЕФИНИЦИИ Социално застраховане

1. Социалнозастрахователните схеми са схемите, при които социалните вноски се плащат от заетите лица или други индивиди, или от работодателите от името на наетите от тях лица, за да се осигури правото на социално застрахователни помощи за заетите лица, други вносители, икономически зависими от тях лица, или други наследници. Социалнозастрахователните схеми покриват социални рискове или потребности (1) За разлика от социалните помощи социалнозастрахователните помощи са условни в зависимост от участието в дадена схема.

1. Социалнозастрахователните схеми често са организирани колективно, така че участниците да не са задължени да получават индивидуални застрахователни полици на техните собствени имена. Някои социално застрахователни схеми обаче могат да позволят или дори да изискват издаване на поименни полици на участниците. Индивидуалните полици се третират като част от социално застрахователната схема, ако те покриват социални рискове или потребности/ нужди и ако отговарят поне на едно от следните три условия:

а) участието в схемата е задължително или по закон или съгласно условията за наемане на работа, б) схемата се управлява от името на дадена група и е ограничена до нейните членовете, или в) работодателят прави вноска в схемата от името на наето лице. Социалноосигурителни схеми на правителството

1. Тези схеми се наложени, контролирани и финансирани от правителствени единици и покриват цялото общество или големи групи от него. Социално осигурителните схеми на правителството могат да бъдат фондови или нефондови. Когато отделните фондове могат да бъдат идентифицирани, те остават собственост на правителството, а не на бенефициентите на схемите. Постъпленията в социално осигурителните схеми се състоят главно от вноски, платени от отделните лица или от работодателите от името на наетите от тях лица, но те могат също така да включват трансфери и от други правителствени единици. Участието в социално осигурителните схеми обикновено е, макар и невинаги, задължително. Помощите, изплатени на отделни лица, не се определят задължително в зависимост от размера на предварително платените вноски.

Следва да се отбележи, че социално застрахователните схеми, организирани от правителствените единици за наетите от тях лица не се класифицират като социално осигурителни схеми, а като частни фондови или нефондови социално застрахователни схеми. Частни фондови социално застрахователни схеми

1. Тези схеми се подразделят на две категории. Първата включва схеми, при които социалните вноски се плащат в застрахователни предприятия или автономни пенсионни фондове, които са отделни институционални единици както от работодателите така и от заетите лица. Застрахователните предприятия или автономните пенсионни фондове отговарят за управление на формиралите се фондове и изплащането на социалните помощи. Втората категория се състои от схеми, при които работодателите поддържат специални резерви, за да заплащат социалните помощи. Тези резерви са отделени от другите резерви на работодателите, но не представляват самостоятелни институционални единици отделно от работодателя и се отнасят като неавтономни пенсионни фондове.

Нефондови социално застрахователни схеми, управлявани от работодатели

1. При тези схеми работодателите изплащат социални помощи на своите заети лица, бивши заети лица или на икономически зависимите лица от техните заети от свои собствени източници, без да създават специални резерви за тази цел.

Друго застраховане

1. Другото застраховане покрива отделните институционални единици, изложени на определени рискове, с финансова защита срещу последиците от настъпването на специфични събития. То също така е и форма на финансово посредничество, при което фондовете са събрани от притежателите на полици и са инвестирани във финансови или други активи, които се държат като технически резерви за посрещане на бъдещи искове, произтичащи от настъпване на събития, определени в застрахователните полици.

Другите застрахователни полици, притежавани от домакинства, могат да покриват същите рискове или потребности като онези, покрити от социално застрахователните схеми. Другите застрахователни полици, притежавани от домакинствата, обаче се различават от социално застрахователните полици по това, че те са издадени по собствена инициатива на индивидуални домакинства и за тяхна собствена полза, независимо от техните работодатели или правителството. Друго животозастраховане

1. Притежателите на полици за друго животозастраховане са изключително домакинства, местни или чуждестранни лица. Притежателят на полица извършва регулярни плащания на застраховател, срещу които последният гарантира предоставянето на обезщетение на съответна дата или преди това, ако притежателят на полицата междувременно почине. Ако притежателят на полицата я отмени преди уговорения падеж, той има право на частично обезщетение от застрахователя. По този начин обезщетението винаги се плаща на притежателя на полицата или на неговите наследници. Полици, които осигуряват обезщетение в случаи на смърт в определен период, но не и при други обстоятелства, обикновено наричани срочни застраховки, не се разглеждат като друго животозастраховане, а като друго общо застраховане. На практика, поради начина, по който застрахователните корпорации водят своите сметки, невинаги е възможно да се отдели срочната застраховка от другото животозастраховане. При тези обстоятелства срочната застраховка може би трябва да се третира по същия начин както животозастраховането поради чисто практически съображения.

Обезщетение по животозастраховане може да бъде платено изцяло или като анюитет. Обезщетението може да бъде фиксирано или да се променя с оглед отразяване на дохода, получен от инвестиране на премиите през периода, за който е валидна полицата (полици „с печалба“). Специален вид полица с печалба е полицата свързана с дадена единица, при която обезщетението се променя съобразно стойността на отделения фонд. Друго общо застраховане

1. Всички видове институционални единици могат да бъдат притежатели на полици за друго общо застраховане. Другото общо застраховане включва срочната застраховка и застраховка срещу всички рискове освен смърт, т. е. произшествия, заболяване или пожар. Обикновено исковете се заплащат наведнъж като цяла сума, но могат също така да бъдат платени на части като анюитети. Обезщетенията невинаги се изплащат на основание на всяка полица за друго общо застраховане. Характерно е, че броят на ищците е много по-малък отколкото броят на притежателите на полици. За индивидуалните притежатели на полици определено не съществува връзка между платените премии и получените обезщетения дори в дългосрочен аспект.

Презастраховане

1. Едно застрахователно предприятие, извършващо застраховка с притежатели на полици, често прехвърля някои от поетите рискове на други застрахователни предприятия. Тези операции между застрахователните предприятия се наричат презастраховане.

В презастрахователните операции са включени както застрахователи по животозастраховане, така и по общо застраховане. Застрахователните предприятия, които приемат презастраховане, могат да бъдат заети едновременно както с презастраховане, така и със застраховане на притежатели на полици, или могат да бъдат специализирани презастрахователи. Спомагателни застрахователни единици

1. Спомагателните застрахователни единици са ангажирани в дейности, тясно свързани със застраховането, но самите те не поемат рискове. Спомагателните застрахователни единици включват по-конкретно:

а) застрахователни брокери, б) частни нетърговски организации, обслужващи застрахователните предприятия и пенсионни фондове, в) единици, чиято основна дейност е да функционират като надзорни органи на застрахователните предприятия и пенсионните фондове и на застрахователните пазари. ТРЕТИРАНЕ В СМЕТКИТЕ

1. За улеснение на изложението, следващите описания на различните видове застраховане се концентрират върху случаи, в които са включени само единици резиденти. В края на всеки раздел се разглеждат особеностите на случаите, включващи се до единици нерезиденти.

Социално застраховане Социално осигурителни схеми на държавно управление

1. Продукцията на лицата, управляващи тези схеми, е част от продукцията на държавното управление, оценена чрез сумата на разходите за производство. Следователно, за услугата на социалноосигурителните схеми на държавно управление не се начислява такса.

Вноските на работодателите в социалноосигурителните схеми на държавно управление (D.121) се третират като част от компенсацията на заетите лица, показана като платена от сектора на работодателя в сметка „Формиране на дохода“ и получена от сектор „Домакинства“ в сметка „Разпределение на първичния доход“. Вноските на работодателите се появяват отново в сметка „Вторично разпределение на дохода“ като част от фактическите социално осигурителни вноски на работодателите (D.6111), платени от сектор „Домакинства“ и получени от държавно управление. Вноските на заетите лица (D.6112) както и вноските на самонаети и незаети лица (D.6113) са отчетени също в сметка „Вторично разпределение на дохода“, като платени от сектор „Домакинства“ и получени от държавно управление. Социалноосигурителните помощи в брой (D.621) са показани в сметка „Вторично разпределение на дохода“ като платени от държавно управление и получени от домакинствата, а социално осигурителните помощи в натура са показани като позиция D.6311 и D.6312, платени от държавно управление и получени от домакинствата в сметка „Преразпределение на дохода в натура“.

1. Единиците, управляващи социалноосигурителните схеми на държавно управление са класифицирани в подсектор S.1314 „Социално осигурителни фондове“. Класификацията на дейността според Класификацията на отраслите и икономическите дейности Ревизия 1 /NACE Rev.1/ е клас 75.30 „Дейности по задължителното социално осигуряване“.

Когато резидент работи за работодател нерезидент, вноските на работодателя са посочени като платени от останалия свят във външната сметка на първичните доходи и текущи трансфери. Ако заетото лице участвува и в социално осигурителна схема, управлявана от държавно управление нерезидент, всички вземания и задължения, обикновено отнасящи се до сектор „Държавно управление“ са получени или платими от останалия свят, отчетени във външната сметка на първичните доходи и текущи трансфери. Обаче, социалните трансфери в натура според ESA се извършват само между единици резиденти. Всякакви помощи от нерезидентни социално осигурителни схеми предназначени за резиденти, следователно по дефиниция са „Социални помощи, различни от социалните трансфери в натура“ (D.62). Когато нерезидент работи за работодател резидент, вноските на работодателя се отчитат като получени от останалия свят във външната сметка на първичните доходи и текущи трансфери. Ако наетото лице нерезидент е обхванато в резидентна социалноосигурителна схема, операциите между наетото лице и сектор държавно управление се отчитат във външната сметка на първичните доходи и текущи трансфери. По дефиниция, всякакви помощи за наето лице нерезидент са социални помощи различни от социалните трансфери в натура (D.62). Един пример на потоците, отчетени за социално осигурителните схеми на държавното управление, е посочен в таблица А.III.1. Частни фондови социално застрахователни схеми

1. Схемите, финансирани от автономни фондове, се третират различно от схемите, финансирани от неавтономни фондове. За автономните фондове таксата за услугата се изчислява като (А):

всички фактически получени вноски

плюс

всички допълнителни вноски

минус

дължимите помощи

минус

увеличението (плюс намалението) на резервите в пенсионния фонд

1. И четирите позиции се отчитат без холдингови печалби или загуби. Общата сума на допълнителните вноски е идентична с дохода от собственост, приписан на притежателите на полици, който е доход, получен от частните социално застрахователни фондове чрез инвестиране на техните технически и пенсионни резерви. ESA разглежда тези резерви като собственост на притежателите на полици, които затова получават доход, формиран от тези резерви. Таксата за услуга се отчита като продукция (P.1) за автономните фондове и като крайни потребителски разходи (Р. 3) за сектор „Домакинства“.

За неавтономните фондове не се изчислява такса за услугата. Разходите по управление на тези фондове са включени с другите елементи на разходите в сметка „Производство“ на работодателите.

1. Останалите операции се прилагат както за автономните, така и за неавтономните фондове. Фактическите социалноосигурителни вноски на работодателите (D.121) са посочени като част от компенсацията на заети лица, платена от сектора на работодателя в сметка „Формиране на дохода“ и получена от наетите домакинства в сметка „Разпределение на първичния доход“. Секторът на работодателя може да бъде всеки институционален сектор, включително държавно управление и домакинства (като работодатели). Доходът от собственост, приписан на притежателите на полици (част от D.4) е показан в сметка „Разпределение на първичния доход“ като платен от сектора на фонда и като получен от сектор „Домакинства“. Автономни местни фондове се намират в подсектор застрахователни предприятия и пенсионни фондове (S.125). Неавтономните фондове очевидно принадлежат към един и същи сектор със съответния работодател. Класификацията на отраслите и икономическите дейности Рев.1 /NACE Rev.1/ класифицира дейността на пенсионните фондове в клас 66.02 „Пенсионни фондове“.

1. Фактическите вноски на работодателите са отчетени отново в сметка „Вторично разпределение на дохода“ а като част от D.6111, платена от домакинствата и получена от сектора на фонда. Вноските на заетите лица (D. 6112) и вноските на самозаетите и незаети лица (D 6113) също се отчитат в сметка „Вторично разпределение на дохода“ като платени от сектор домакинства и получени от сектора на фонда. Вноските, направени от заетите лица, самозаетите и незаетите лица, се равняват на направените преки плащания плюс дохода от собственост приписан на притежателите на полици минус таксата за услугата (последната е нулева за неавтономните фондове). Частните фондови социални помощи, включително пенсиите, са показани в сметка „Вторично разпределение на дохода“ като платени от фондовете и получени от домакинствата. По дефиниция всички частни фондови социални помощи са част от D.62, социални помощи различни от социалните трансфери в натура.

1. Вписването във финансовата сметка съдържа два елемента:

а) предплащания на застрахователни премии и резерви за висящи плащания (F.62), което обхваща всяка разлика между платимите и получени вноски и, както и между дължимите помощи и помощите, подлежащи на плащате (2). По условие този елемент е показан като изменение (отрицателно, ако е необходимо) на задълженията на фондовете и на активите на домакинствата. б) нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове (F 612) също е показана като изменение (отрицателно, ако е необходимо) в задълженията на фондовете и в резервите на домакинствата. Този елемент се равнява на вноските на работодателите и на заети лица по отношение на пенсиите, както е отчетен в сметка „Вторично разпределение на дохода“, минус платимите пенсии.

1. Вследствие на вписването във финансовата сметка, F.612 и F.62 се появяват в баланса на сектор „Домакинства“ (като актив) и във сектора на фонда (като задължение).

В сметка „Използване на разполагаемия доход“, коректив за изменението на нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове (D.8) се отчита като получен от домакинствата и платен от фондовете. Този запис е равен на вторият елемент от вписването във финансовата сметка. Работодателите и държавно управление понякога извършват извънредни плащания на частни социално застрахователни фондове с оглед увеличаване резервите на тези фондове. Такива плащания се отчитат в сметка „Капитал“ като други капиталови трансфери (D.99), платими от сектора на работодателите и от сектор държавно управление и като получени от сектора на фонда. Тъй като резервите на социално застрахователните фондове се третират като собственост на сектор „Домакинства“, се изисква съпровождаща корекция между сектора на фонда и сектор „Домакинства“. Тази корекция се отчита като други капиталови трансфери (D.99), платими от сектора на фонда и получени от сектор „Домакинства“.

1. Ако заето лице резидент работи за работодател нерезидент, фактическите вноски на работодателя (D 121) се отчитат като част от компенсацията на заетите лица, платима от останалия свят и получена от домакинствата. Когато работодателят е нерезидент всеки неавтономен социално застрахователен фонд ще бъде също нерезидент, докато един автономен фонд може да бъде резидент или нерезидент. Ако наетото лице е обхванато в нерезидентен фонд, всички потоци между сектор „Домакинства“ и сектора на фонда се показват като операции между сектор „Домакинства“ и останалия свят. Таксата за услуга (в случая на автономни фондове нерезиденти) се показват като внос на услуги (P.72). Изменението в нетната стойност на застрахователните технически резерви (F.6) се показва във финансовата сметка на останалия свят, докато останалите потоци са показани във външната сметка на първичните доходи и текущи трансфери.

1. Ако заето лице нерезидент работи за работодател резидент, фактическите вноски на работодателя (D.121) представляват част от компенсацията на заетите лица, платима от сектора на работодателя и получена от останалия свят. Ако наетото лице нерезидент е обхванато в социално застрахователен фонд резидент, всяка такса за услуга се отчита като износ на услуги (Р. 62). Всички останали потоци между фонда и наето лице се показват като отношение между сектора на фонда и останалия свят.

Особено когато са включени единици нерезиденти, невинаги са налице необходимите данни. Понякога изчисленията на някои от позициите, които следва да се отчетат, трябва да бъдат основани на предположения. Един пример на отчетените потоци за частните фондови социално застрахователни схеми е показан в таблица А.III.2. Нефондови социално застрахователни схеми, управлявани от работодателите

1. По подобие на схемите, финансирани от неавтономните фондове, разходите за управление на нефондовите социално застрахователни схеми са включени с другите елементи на разходите в производствената сметка на работодателя. По такъв начин не се изчислява такса за услугата.

Тъй като нефондовите социално застрахователни схеми не формират отделни институционални единици извън работодателите, които ги управляват, всички операции са между сектора на работодателя и сектор „Домакинства“.

1. ESA счита работодателя, управляващ нефондова схема, като правещ условна вноска в схемата от името на своите заети лица. Тази условна вноска (D.122) е част от компенсацията на заетите лица и е показана като платима от работодателя в сметка „Формиране на дохода“ и получена от домакинствата в сметка „Разпределение на първичния доход“. Условната вноска на работодателя се показва отново в сметка „Вторично разпределение на дохода“ като позиция D.612, платима от домакинствата и получена от работодателя. Сумата на тази вноска трябва да бъде определена съгласно бъдещите задължения на работодателя за предоставяне на помощи. Всъщност обаче, вноската обикновено се установява равна на платените през текущия период помощи, платими (минус социално осигурителните вноски на заетите лица).

1. Фактическите вноски на заетите лица, ако има такива, се показват като част от D. 6112, платими от домакинствата и получени от сектора на работодателя. Сметка „Вторично разпределение на дохода“ показва също пенсиите и другите помощи като част от D.62, получени от домакинствата и платими от работодателя.

Нефондовите социално застрахователни схеми очевидно принадлежат към същия институционален сектор, както съответния работодател. Класификацията на икономическите дейности, Рев.1 (NACE Rev.1) ги счита за спомагателна дейност.

1. Ако резидент работи за работодател нерезидент, управляващ нефондова социалнозастрахователна схема, всички операции са между сектор домакинства и останалия свят и се отчитат във външната сметка за първичните доходи и текущи трансфери. Ако нерезидент работи за работодател резидент, управляващ такава схема, всички операции са между останалия свят и сектора на работодателя посочени във външната сметка за първичните доходи и текущи трансфери.

Пример за потоците, отчетени за нефондовите социално застрахователни схеми, управлявани от работодателите, е показан в таблица А.III.3. Друго застраховане

1. Продукцията на услугите на другото застраховане, както животозастраховане, така и общо застраховане, се изчислява както следва (В):

получени фактически премии

плюс

допълнителни премиите

минус

дължимите обезщетения

минус

увеличения (плюс намаления) в техническите резерви срещу непокрити рискове и технически резерви за застраховки с печалба.

1. Получените фактически премии са фактическите премии, които покриват рискове, поети през текущия период. Получените фактически премии, обикновено не се равняват на вземанията по фактически премии, тъй като последните често покриват рискове, поети както през текущия, така и през следващи периоди.

Допълнителните премии са идентични с дохода от собственост приписан на притежателите на полици, който представлява целия доход получен от застрахователните предприятия чрез инвестиране на техните застрахователни технически резерви, като се изключва всякакъв доход от инвестиране на собствените фондове на застрахователните предприятия. Застрахователните технически резерви съдържат два елемента: (а) предплащания на застрахователни премии и резерви за висящи (неуредени) искове, произтичащи от разликата между получените премии и вземанията по премии, както и между платимите обезщетения и дължимите искове, и (б) технически резерви срещу неизплатени искове и технически резерви за застраховки с печалба. Последният елемент се отнася само за животозастраховането. Застрахователните технически резерви обикновено се инвестират във финансови активи, които носят доход във формата на лихва или дивиденти. Тези резерви обаче могат да бъдат инвестирани и в недвижима собственост например, като в този случай доходът се получава като опериращ излишък.

1. Дължимите обезщетения покриват събития, настъпили през текущия период. Често, исковете не стават дължими до настъпването на по-късен период, когато събитието се появява. Следователно, дължимите искове не са равни на платимите обезщетения.

Измененията в техническите резерви срещу непокрити рискове и техническите резерви за застраховки с печалба, се състоят в разпределение на техническите резерви срещу непокрити рискове и резерви за застрахователни полици с печалба да създадат капиталови суми, гарантирани от тези полици. Тези резерви се отнасят само до животозастраховането. Всичките четири позиции в уравнение (Б) трябва да бъдат оценени без холдингови печалби и загуби. Друго животозастраховане

1. Общата продукция на другото животозастраховане е изчислена съгласно равенството (Б) и показана като позиция Р.1 в производствената сметка на подсектор застрахователни предприятия и пенсионни фондове. Ако не бъде потребена от домакинства нерезиденти, продукцията на друго животозастраховане се използва изцяло като крайно потребление от домакинства резиденти. Продукцията на услугите на животозастраховането трябва да се разпредели между сектор домакинства и останалия свят пропорционално на премиите, платими от домакинствата от местни и чуждестранни лица. Услугите по животозастраховането, потребени от резиденти, са показани като част от разходите на домакинствата за крайно потребление (Р 3) докато услугите потребени от чуждестранни лица са част от износа на услуги (Р.62).

1. Две последващи операции са отчетени като друго животозастраховане. В сметка „Разпределение на първичния доход“, доходът от собственост, приписан на притежателите на полици (част от D.4) е показан като платим от сектора на застрахователните предприятия и получен от домакинствата. Във финансовата сметка позицията нетна стойност на активите на домакинствата в животозастрахователните резерви е показана като изменение (ако е необходимо отрицателно), в активите на домакинствата и задълженията на животозастрахователните предприятия,. Изменението в нетната стойност на активите на домакинствата се дължи на изменението в животозастрахователните резерви, които са техническите резерви срещу непокрити рискове и техническите резерви за застраховки с печалба (F.611). Следователно изменението в нетната стойност се равнява на фактическите премии, платими (не получените) плюс допълнителните премии минус вземанията по искове (които не са дължими) и минус таксата за услуги.

1. Поради този запис във финансовата сметка, F.611 също е показан в баланса на сектор домакинства (като актив) и в сектора на застрахователя (като задължение).

Както при таксата за услуга, доходът от собственост, приписан на притежателите на полици (= допълнителните премии), трябва да бъде разпределен между сектор домакинства и останалия свят пропорционално на премии. Институционално животозастрахователните предприятията се класифицират в S.125 „Застрахователни корпорации и пенсионни фондове“. Класифицирането на дейността съгласно Класификацията на икономическите дейности, Рев.1 (NACE Rev.1) е клас 66.01 „Застраховка живот“.

1. Когато животозастрахователно предприятие резидент предоставя услуги на домакинства нерезиденти, таксата за услуга се отчита като износ на услуги (Р.62). Доходът от собственост, приписан на притежателите на полици, е показан като платим от застрахователния сектор и получен от останалия свят във външната сметка на първичните доходи и текущи трансфери. Изменението в нетната стойност на домакинствата чуждестранни лица в животозастрахователните резерви е показано във финансовата сметка на останалия свят като изменение в активите на останалия свят и задълженията на застрахователния сектор.

Когато покупката на домакинство резидент е покрита от животозастраховател нерезидент, процедурата по принцип е съвсем ясна: таксата за услуга се отчита като внос на услуги (Р.72), приписаният доход от собственост е показан във външната сметка на първичните доходи и текущи трансфери като платим от останалия свят и като получен от домакинствата, а изменението в нетната стойност на активите е показана като изменение в активите на домакинствата и задълженията на останалия свят. Необходимите данни за изчисляване на тези позиции обаче, обикновено не са налични - известни са само дължимите премии. Поради това са необходими предположения т.е. прилагане на съотношенията на таксата за услуга към премиите и приписания доход от собственост към премиите за животозастрахователя резидент към премиите, платени от местни домакинства на чуждестранното животозастрахователно предприятие. Пример на потоците, отчетени за друго животозастраховане, е показан в таблица А.III.4. Друго общо застраховане

1. Продукцията (Р.1) на друго общозастрахователно предприятие се изчислява съгласно равенство (Б) и е показано в производствената сметка на подсектор застрахователни предприятия и пенсионни фондове. Услугите на общото застраховане могат да бъдат използвани като междинно потребление (Р. 2) от всеки сектор резидент, като крайно потребление на сектор домакинства, когато те са част от разходите на домакинствата за крайно потребление (Р.3) или като износ (Р.62). Услугите по общо застраховане, използвани като междинно потребление, трябва да бъдат разпределени по отрасли.

Равенство (Б) трябва да се използва за оценяване на общата стойност на продукцията на общото застраховане. Продукцията трябва да бъде разпределена между секторите и отраслите потребители пропорционално на фактическите премии, платими от всеки сектор. Докато всички местни сектори с изключение на домакинствата използват услугите на общото застраховане само за междинно потребление, сектор домакинства ги използва както за крайно така и за междинно потребление. Използването на услугите на общото застраховане от домакинствата трябва да бъде разпределено на междинно и крайно потребление пропорционално на фактически платимите премии. Премиите, които са ясно свързани с производствената дейност на некорпорираните предприятия трябва да се разглеждат като свързани с междинното потребление, докато останалите премии, платени от домакинствата, трябва да се разглеждат като свързани с крайното потребление.

1. В сметка „Разпределение на първичния доход“, доходът от собственост, приписан на притежателите на полици, се отчита като част от D.4, платим от застрахователния сектор и получен от секторите, притежатели на полици. Теоретично, доходът от собственост, приписан на притежателите на полици следва да бъде разпределен между секторите пропорционално на резервите, приписани на всеки сектор притежател на полици, но това е почти непостижимо на практика. Доходът от собственост, приписан на притежателите на полици, следователно трябва да бъде разпределен пропорционално на фактически платените премии от всеки сектор притежател на полици.

1. В сметка „Вторично разпределение на дохода“ получените нетни премии са показани като платими от всички сектори притежатели на полици и като получени от застрахователния сектор. Получените нетни премии се изчисляват като фактически получените премии плюс дохода от собственост, приписан на притежателите на полици, минус стойността на потребените услуги. Според равенство (Б) получените нетни премии се равняват на подлежащите на плащане обезщетения (3). Сметка „Вторичното разпределение на дохода“ също показва дължимите обезщетения като платими от застрахователния сектор и получени от всички сектори притежатели на полици. Получените нетни премии и дължимите обезщетения са част от позиция D.7, „Други текущи трансфери“.

Някои искове се предявяват поради щета или повреда, които притежателя на полица е причинил на собственост, лица, или трети страни. В такива случаи валидните искове се отчитат като пряко платими от застрахователното предприятие на засегнатите лица, а не косвено посредством притежателя на полицата.

1. Във финансовата сметка нетната стойност на актива на притежателите на полици по общозастрахователни резерви е показан като изменение в активите на секторите, притежатели на полици и като изменение в задълженията на застрахователния сектор. Изменението в нетната стойност на активите, класифицирано като F.62, се дължи на предплащания на премии и резерви срещу висящи искове. F.62 се появява и като задължение в баланса на застрахователите по общо застраховане и като актив в баланса на притежателите на полици.

Общозастрахователните предприятия принадлежат към клас 66.03, „Общо застраховане“ на Класификацията на икономическите дейности, Рев.1 (NACE Rev.1). Техният институционален сектор е S.125 „Застрахователни корпорации и пенсионни фондове“.

1. Когато покупката на единици чуждестранни лица се покрива от застрахователи местни лица таксата за услуги е показана като износ на услуги (Р.62). Доходът от собственост, приписан на притежателите на полици, получените нетни премии и дължимите обезщетения се отчитат във външната сметка на първичните доходи и текущи трансфери, докато нетната стойност на актива на притежателите на полици на резерви по общо застраховане е показана във финансовата сметка на останалия свят. В този случай изчисленията за останалия свят не са по-трудни отколкото изчисленията за който и да е резидентен сектор притежатели на полици.

Когато единиците местни лица са застраховани от чуждестранни лица застрахователи по общо застраховане проблемът с данните е далеч по-труден. Нормално само данните за платени премии и получени обезщетения са налице. Затова се използва опростен метод, игнориращ резервите по общо застраховане и съответния им доход от собственост. Таксата за услуга, която се отчита като внос на услуги (Р.72), се изчислява като платими премии минус получените обезщетения (4). Платимите нетни премии се изчисляват като платими премии минус таксата за услугата като това се равнява на получените обезщетения. Както платимите нетни премии така и получените обезщетения се показват във външната сметка на първичните доходи и текущи трансфери. Пример за потоците, отчетени при другото общо застраховане е показан в таблица АIII.5. Презастраховане

1. ESA отчита презастрахователните операции по по-прост начин в сравнение с преките застрахователни операции (последното означава операциите между застрахователни предприятия и обикновените притежатели на полици). Вместо да показва включените потоци (получени премии, дължими обезщетения, комисионни и др.), поотделно, презастрахователните операции са показани като услуга, оказана от презастраховател на пряк застраховател. Стойността на тази услуга се оценява като салдо между всички потоци, възникващи между презастраховател и пряк застраховател.

За застрахователните предприятия местни лица по общо и животозастраховане произведените презастрахователни услуги са показани като продукция (Р.1), докато получените презастрахователни услуги са показани като междинно потребление (Р.2). Оказаните презастрахователни услуги от презастрахователи местни лица на застрахователи чуждестранни лица се показват като износ на услуги (Р.62), докато услугите, оказани от презастрахователи чуждестранни лица на застрахователи местни лица се отчитат като внос на услуги (Р.72).

1. За застрахователните предприятия местни лица данните за продукцията и за междинното потребление на презастрахователни услуги могат да бъдат получени от статистика на застраховането. Изчисляването на вноса и на износа на презастрахователни услуги може да бъде по-трудно в зависимост главно от наличността и качеството на данните от платежния баланс. Външният баланс на презастрахователните услуги, обаче може лесно да бъде получен от статистика на застраховането.

Презастрахователните операции между местните застрахователни предприятия често са консолидирани. Обаче, за да бъде в съответствие с директивите по застраховането на Европейската общност, ESA препоръчва презастрахователните услуги да бъдат отчитани без консолидиране. Консолидирането или неконсолидирането на презастрахователните услуги между резидентите засяга равнището на продукцията на застрахователните услуги, но балансиращите позиции като добавена стойност, опериращ излишък и спестявания не са засегнати. Спомагателни застрахователни дейности

1. Продукцията на спомагателните застрахователни услуги се оценява на базата на платените такси или комисионни. В случаите на НТИОД, опериращи като бизнес асоциации за застрахователни предприятия и пенсионни фондове, тяхната продукция се оценява чрез сумите на членските вноски, платени от членовете на тези асоциации. Тази продукция се ползва като междинно потребление от членовете на съответните асоциации.

Институционалните единици, заети основно в спомагателни застрахователни дейности, се класифицират в S.124 „Спомагателни финансови дейности“. Класифицирането на дейността според Класификацията на икономическите дейности, Рев.1 е клас 67.20 „Спомагателни дейности по застраховането и пенсионните фондове“. ЗАСТРАХОВАНЕ: ЛИФРОВ ПРИМЕР ЗА ЗАСТРАХОВАНЕ A.III.1 — Социалноосигурителни схеми на правителството

Използване

Ресурс

Общо Съответстващи записи във: S.1 Общо за икономиката S.15 НТООД S.14 Домакинства S.13 Държавно управление S.12 Финансови корпорации S.11 Нефинансови корпорации Операции и балансови позиции S.11 Нефинансови корпорации S.12 Финансови корпорации S.13 Държавно управление S.14 Домакинства S.15 НТООД S.1 Общо за икономиката Съответстващи записи във: Общо Сметка „Стоки и услуги“ Сметка „Останал свят“ Сметка „Останал свят“ Сметка „Стоки и услуги“

Сметка „Формиране на дохода“

155

0 155 8 0 45 4 98 D.121 Фактически социалноосигурителни вноски на работодатела

Сметка „Първично разпределение на дохода“

D.121 Фактически социалноосигурителни вноски на работодателая

155

155 0

155

Сметка „Вторично разпределение на дохода“

155

0 155

155

D.6111 Фактически социалноосигурителни вноски на работодатела

155

155 0

155 76

0 76

76

D.6112 Фактически социалноосигурителни вноски на заетите лица

76

76 0

76 32

32

32

D.6113 Социалноосигурителни вноски на самозаетите и незаети лица

32

32 0

32 232

0 232

232

D.621 Социалноосигурителни помощи в брой

232

232 0

232

Сметка „Преразпределение на дохода в натура“

78

78

78

D.6311 Социалноосигурителни помощи в натура, изплатени

78

78

78 65

65

65

D.6312 Други социалноосигурителни помощи в натура

65

65

65

A.III.2 — Частни фондови социалнозастрахователни схеми

Използване

Ресурс

Общо Съответстващи записи във: S.1 Общо за икономиката S.15 НТООД S.14 Домакинства S.13 Държавно управление S.12 Финансови корпорации S.11 Нефинансови корпорации Операции и балансови позиции S.11 Нефинансови корпорации S.12 Финансови корпорации S.13 Държавно управление S.14 Домакинства S.15 НТООД S.1 Общо за икономиката Съответстващи записи във: Общо Сметка „Стоки и услуги“ Сметка „Останал свят“ Сметка „Останал свят“ Сметка „Стоки и услуги“

Външна сметка

0

0

P.6 Износ на стоки и услуги

0 0 0 0

P.7 Внос на стоки и услуги

0

0

Производствена сметка

3 3

P.1 Продукция

3

3

3

Сметка „Формиране на дохода“

19

0 19 2 0 3 0 14 D.121 Фактически социалноосигурителни вноски на работодатела в частни фондови схеми

Сметка „Разпределение на първичния доход“

D.121 Фактически социалноосигурителни вноски на работодатела в частни фондови схеми

19

19 0

19 12

0 12

12

D.44 Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици

12

12 0

12

Сметка „Вторично разпределение на дохода“

19

0 19

19

D.121 Фактически социалноосигурителни вноски на работодатела в частни фондови схеми 1 18 0 0 0 19 0

19 21

0 21

21

D.6112 Нетни социалноосигурителни вноски на заетите лица 1 20 0 0 0 21 0

21 29

0 29 0 0 0 28 1 D.622 Социални помощи от частни фондове

29

29 0

29

Сметка „Използване на разполагаемия доход“

0 3

3

3

0 P.3 Крайни потребителски разходи

3 3 11

0 11 0

0 10 1 D.8 Корекция в изменението на нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове

11

11 0

11

Финансова сметка

11

11

11

F.612 Нетна стойност на активите на домакинствата в в резервите на пенсионните фондове 1 10 0

0 11 0

11 1

1

1

F.62 Предплащания на застрахователни премии и резерви за висящи плащания

1

1

1

A.III.3 — Нефондови схеми управлявани от работодателя

Използване

Ресурс

Общо Съответстващи записи във: S.1 Общо за икономиката S.15 НТООД S.14 Домакинства S.13 Държавно управление S.12 Финансови корпорации S.11 Нефинансови корпорации Операции и балансови позиции S.11 Нефинансови корпорации S.12 Финансови корпорации S.13 Държавно управление S.14 Домакинства S.15 НТООД S.1 Общо за икономиката Съответстващи записи във: Общо Сметка „Стоки иуслуги“ Сметка „Останалсвят“ Сметка „Останал свят“ Сметка „Стоки и услуги“

Сметка „Формиране на дохода“

19

0 19 1 0 5 1 12 D.122 Условни социалноосигурителни вноски на работодателя

Сметка „Първично разпределение на дохода“

D.122 Условни социалноосигурителни вноски на работодателя

19

19 0

19

Сметка „Вторично разпределение на дохода“

19

0 19

19

D.612 Условни осигурителни вноски 12 1 5 0 1 19 0

19 19

0 19 1 0 5 1 12 D.623 Нефондови социални помощи на заетите лица

19

19 0

19

A.III.4 — Друго животозастраховане

Използване

Ресурс

Общо Съответстващи записи във: S.1 Общо за икономиката S.15 НТООД S.14 Домакинства S.13 Държавно управление S.12 Финансови корпорации S.11 Нефинансови корпорации Операции и балансови позиции S.11 Нефинансови корпорации S.12 Финансови корпорации S.13 Държавно управление S.14 Домакинства S.15 НТООД S.1 Общо за икономиката Съответстващи записи във: Общо Сметка „Стоки и услуги“ Сметка „Останал свят“ Сметка „Останал свят“ Сметка „Стоки и услуги“

Външна сметка

0

0

P.6 Износ на стоки и услуги

0 0 0 0

P.7 Внос на стоки и услуги

0

0

Производствена сметка

4 4

P.1 Продукция

4

4

4

Сметка „Първично разпределение на дохода“

7

7

7

D.44 Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици

7

7 0

7

Сметка „Използване на разполагаемия доход“

4

0 4

4

P.3 Крайни потребителски разходи

4 4

Финансова сметка

22

0 22

22

F.611 Нетна стойност на активите на домакинствата в животозастрахователните резерви

22

22 0

22

A.III.5 — Друго общо застраховане

Използване

Ресурс

Общо Съответстващи записи във: S.1 Общо за икономиката S.15 НТООД S.14 Домакинства S.13 Държавно управление S.12 Финансови корпорации S.11 Нефинансови корпорации Операции и балансови позиции S.11 Нефинансови корпорации S.12 Финансови корпорации S.13 Държавно управление S.14 Домакинства S.15 НТООД S.1 Общо за икономиката Съответстващи записи във: Общо Сметка „Стоки и услуги“ Сметка „Останал свят“ Сметка „Останал свят“ Сметка „Стоки и услуги“

Външна сметка

0

0

P.6 Износ на стоки и услуги

0 0 0 0

P.7 Внос на стоки и услуги

0

0

Производствена сметка

6 6

P.1 Продукция

6

6

6 4

0 4 0 3 0 0 1 P.2 Междинно потребление

4 4

Сметка „Първично разпределение на дохода“

6

6

6

D.44 Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици 5 0 0 1 0 6 0

6

Сметка „Вторично разпределение на дохода“

45

2 43 0 31 4 0 8 D.71 Нетни премии по общо застраховане

45

45

45 45

0 45

45

D.72 Обезщетения по общо застраховане 6 0 1 35 0 42 3

45

Сметка „Използване на разполагаемия доход“

2

2

2

P.3 Крайни потребителски разходи

2 2

Финансова сметка

2

0 2 0 2 0 0 0 F.62 Предплащания на застрахователни премии и резерви за висящи плащания

2

2

2

(1) Виж глава IV, пар.4.83-4.86 за определение на социални рискове или потребности.

(2) Фактическите получените вноски, които покриват рискове поети през текущия период, обикновено се различават от фактически платимите вноски. Последните често покриват рискове както през текущия така и през последващите периоди. По същия начин, дължимите социални помощи невинаги се равняват на платимите социални помощи. Социалните помощи, дължими за едно събитие, настъпващо в един отчетен период, могат да станат платими в по-късен период.

(3) Подлежащи на плащане обезщетения представляват сумите, които трябва да бъдат преведени на ищците. В такъв случай дължимите обезщетения не са равни на „поетите обезщетения“ в сметките на застрахователните предприятия, доколкото последните включват също и разходите по управление на обезщетенията, които в националните сметки са част или от междинното потребление или от компенсацията на заетите лица.

(4) Ако са налични, трябва да бъдат използвани данните за получените премии и дължимите обезщетения вместо платимите премии и получените обезщетения.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV КЛАСИФИКАЦИИ И СМЕТКИ ЧАСТ I. КЛАСИФИКАЦИИ А. Класификация на институционалните сектори (S)

S.1

Общо за икономиката

S.11

Нефинансови корпорации

S.11001 Публични нефинансови корпорации S.11002 Национални частни нефинансови корпорации S.11003 Нефинансови корпорации с чуждестранен контрол

S.12

Финансови корпорации

S.121 Централна банка S.122 Други парични финансови институции S.12201 Публични S.12202 Национални частни S.12203 С чуждестранен контрол S.123 Други финансови посредници, без застрахователни корпорации и пенсионни фондове S.12301 Публични S.12302 Национални частни S.12303 С чуждестранен контрол S.124 Спомагателни финансови единици S.12401 Публични S.12402 Национални частни S.12403 С чуждестранен контрол S.125 Застрахователни корпорации и пенсионни фондове S.12501 Публични S.12502 Национални частни S.12503 С чуждестранен контрол

S.13

Държавно управление

S.1311 Централно държавно управление S.1312 Федерално държавно управление S.1313 Местно държавно управление S.1314 Социално-осигурителни фондове

S.14

Домакинства

S.141 + S.142 Работодатели (включително работници на собствена сметка) S.143 Заети лица S.144 Получатели на доходи от собственост и от трансфери S.1441 Получатели на доходи от собственост S.1442 Получатели на пенсии S.1443 Получатели на други трансферни доходи S.145 Други домакинства

S.15

Нетърговски организации обслужващи домакинства

S.2

Останал свят

S.21 Европейски съюз S.211 Държави-членки на Европейския съюз S.212 Институции на Европейския съюз S.22 Трети страни и международни организации В. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОПЕРАЦИИТЕ И ДРУГИТЕ ПОТОЦИ

1. Операции със стоки и услуги (продукти) (Р)

Р.1

Продукция

Р.11 Пазарна продукция Р.119 Косвено измерени услуги на финансовите посредници (FISIM) Р.12 Продукция за собствено крайно използване Р.13 Друга непазарна продукция

Р.2

Междинно потребление

Р.3

Крайни потребителски разходи

Р.31 Индивидуални разходи за крайно потребление Р.32 Колективни разходи за крайно потребление

Р.4

Фактическо крайно потребление

Р.41 Фактическо индивидуално потребление Р.42 Фактическо колективно потребление

Р.5

Бруто образуване на капитал

Р.51 Бруто образуване на основен капитал Р.511 Придобиване минус намаление на дълготрайни материални активи Р.5111 Придобиване на нови дълготрайни материални активи Р.5112 Придобиване на съществуващи дълготрайни материални активи Р.5113 Намаление на съществуващи дълготрайни материални активи Р.512 Придобиване минус намаление на дълготрайни нематериални активи Р.5121 Придобиване на нови дълготрайни нематериални активи Р.5122 Придобиване на съществуващи дълготрайни нематериални активи Р.5123 Намаление на съществуващи дълготрайни нематериални активи Р.513 Увеличение на стойността на непроизведените нефинансови активи Р.5131 Основни подобрения на непроизведените нефинансови активи Р.5132 Разходи по прехвърляне на собственост на непроизведени нефинансови активи Р.52 Изменение на запасите Р.53 Придобиване минус намаление на ценности

Р.6

Износ на стоки и услуги

Р.61 Износ на стоки Р.62 Износ на услуги

Р.7

Внос на стоки и услуги

Р.71 Внос на стоки Р.72 Внос на услуги

1. Разпределителни операции (D)

D.1

Компенсация на заети лица

D.11 Надници и заплати D.12 Социалноосигурителни вноски на работодателите D.121 Фактически социалноосигурителни вноски на работодателите D.122 Условни социалноосигурителни вноски на работодателите

D.2

Данъци върху производството и вноса

D.21 Данъци върху продуктите D.211 Данъци от типа на данък добавена стойност (ДДС) D.212 Данъци и мита върху вноса с изключение на ДДС D.2121 Мита върху вноса D.2122 Данъци върху вноса с изключение на ДДС и мита върху вноса D.214 Данъци върху продуктите без ДДС и данъци върху вноса D.29 Други данъци върху производството

D.3

Субсидии

D.31 Субсидии върху продуктите D.311 Субсидии върху вноса D.319 Други субсидии върху продуктите D.39 Други субсидии върху производството

D.4

Доход от собственост

D.41 Лихва D.42 Разпределен доход на корпорациите D.421 Дивиденти D.422 Разпределена печалба на квазикорпорациите D.43 Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции D.44 Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици D.45 Рента

D.5

Текущи данъци върху дохода, имуществото и други

D.51 Данъци върху дохода D.59 Други текущи данъци

D.6

Социалноосигурителни вноски и помощи

D.61 Социалноосигурителни вноски D.611 Фактически социалноосигурителни вноски D.6111 Фактически социалноосигурителни вноски на работодателите D.61111 Задължителни фактически социалноосигурителни вноски на работодателите D.61112 Доброволни фактически социалноосигурителни вноски на работодателите D.6112 Социалноосигурителни вноски на заетите лица D.61121 Задължителни социалноосигурителни вноски на заетите лица D.61122 Доброволни социалноосигурителни вноски на заетите лица D.6113 Социалноосигурителни вноски на самозаетите и незаетите лица D.61131 Задължителни социалноосигурителни вноски на самозаетите и незаетите лица D.61132 Доброволни социалноосигурителни вноски на заетите лица и незаетите лица D.612 Условни социалноосигурителни вноски D.62 Социални помощи без социални трансфери в натура D.621 Социално осигурителни помощи в брой D.622 Частни фондови социални помощи D.623 Нефондови социални помощи на заетите лица D.624 Помощи за социално подпомагане в брой D.63 Социални трансфери в натура D.631 Социални помощи в натура D.6311 Социалноосигурителни помощи в натура, изплатени D.6312 Други социалноосигурителни помощи в натура D.6313 Помощи за социално подпомагане в натура D.632 Трансфери на индивидуални непазарни стоки и услуги

D.7

Други текущи трансфери

D.71 Нетни премии по общо застраховане D.72 Обезщетения по общо застраховане D.73 Текущи трансфери между държавни органи D.74 Текущи международни трансфери D.75 Разни текущи трансфери

D.8

Корекция в изменението на нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове

D.9

Капиталови трансфери

D.91 Данъци върху капитала D.92 Ивестиционни субсидии D.99 Други капиталови трансфери

1. Операции с финансови инструменти (F) (Нетно придобиване на финансови активи/нетно поемане на задължения)

F.1

Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs)

F.11 Монетарно злато F.12 Специални права на тираж (SDRs)

F.2

Валута и депозити

F.21 Валута F.22 Прехвърляеми депозити F.29 Други депозити

F.3

Ценни книжа различни от акции

F.33 Ценни книжа различни от акции с изключение на финансови деривативи F.331 Краткосрочни ценни книжа различни от акции с изключение на финансови деривативи F.332 Дългосрочни ценни книжа различни от акции, с изключение на финансови деривативи F.34 Финансови деривативи

F.4

Заеми а (1)

F.41 Краткосрочни заеми F.42 Дългосрочни заеми

F.5

Акции и други нетни активиа (1)

F.51 Акции и други нетни активи, изключващи акциите на взаимните фондове F.511 Котирани акции F,512 Некотирани акции F.513 Други нетни активи F.52 Акции на взаимни фондове

F.6

Застрахователни технически резерви

F.61 Нетна стойност на активите на домакинствата в животозастрахователните резерви и резервите на пенсионните фондове F.611 Нетна стойност на активите на домакинствата в животозастрахователните резерви F.612 Нетна стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове F.62 Предплащане на застрахователни премии и резерви за висящи плащания

F.7

Други сметки подлежащи на получаване/плащанеа (1)

F.71 Търговски кредити и аванси F.79 Други сметки подлежащи на получаване/плащане с изключение на търговски кредити и аванси

1. Други записи по натрупването (К)

К.1

Потребление на основен капитал

К.2

Придобиване минус намаление на нефинансови непроизведени активи

К.21 Придобиване минус намаление на земя и други материални непроизведени активи К.211 Придобиване на земя и други материални непроизведени активи К.212 Намаление на земя и други айни материални непроизведени активи К.22 Придобиване минус намаление на нематериални непроизведени активи К.221 Придобиване на нематериални непроизведени активи К.222 Намаление на нематериални непроизведени активи

К.3

Икономическо появяване на непроизведените активи

К.4

Икономическо появяване на произведените активи

К.5

Естествен прираст на некултивирани биологически ресурси

К.6

Икономическо изчезване на непроизведените активи

К.61 Изчезване на естествени икономически активи К.62 Друго икономическо изчезване на непроизведените активи

К.7

Катастрофални загуби

К.8

Некомпенсирани конфискации

К.9

Други изменения в обема на нефинансовите активи некласифицирани другаде

К.10

Други изменения в обема на финансовите активи и пасиви некласифицирани другаде

К.11

Номинални холдингови печалби/загуби

К.11.1 Неутрални холдингови печалби/загуби К.11.2 Реални холдингови печалби/загуби

К.12

Промени в класификациите и структурата

К.12.1 Промени в класификацията на сектора и структурата К.12.2 Промени в класификацията на активите и задълженията К.12.21 Монетизация/демонетизация на златото К.12.22 Промени в класификацията на активите или задълженията, които не са монетизация/демонетизация на злато С. КЛАСИФИКАЦИЯ НА БАЛАНСОВИТЕ ПОЗИЦИИ (2) (В)

В.1

Добавена стойност/В.1* Вътрешен продукт

В.2

периращ излишък

В.3

Смесен доход

В.4

Предприемачески доход

В.5

Баланс на първични доходи/В.5* Национален доход

В.6

Разполагаем доход

В.7

Коригиран разполагаем доход

В.8

Спестяване

В.9

Нето предоставени/нето получени заеми

В.10

Изменение в нетната стойност

В.10.1 Изменение в нетната стойност, дължащо се на спестявания и капиталови трансфери (3) (4)

В.10.2 Изменения в нетната стройност, дължащи се на изменения в обема на активите В.10.3 Изменения в нетната стройност, дължащи се на номинални холдингови печалби/загуби В.10.31 Изменения в нетната стойност, дължащи се на неутрални холдингови печалби/загуби В.10.32 Изменения в нетната стойност, дължащи се на реални холдингови печалби/загуби

В.11

Външно салдо стоки и услуги

В.12

Текущо външно салдо

В.90

Нетна стойност

ВF.90

Нетни финансови активи

D. КЛАСИФИКАЦИЯ НА АКТИВИТЕ (А)

1. Нефинансови активи (AN)

AN.1

Произведени активи

AN.11 Дълготрайни актививи AN.111 Материални дълготрайни активи AN.1111 Жилищни сгради AN.1112 Други сгради и съоръжения AN.11121 Нежилищни сгради AN.11122 Други съоръжения AN.1113 Машини и оборудване AN.11131 Транспортно оборудване AN.11132 Други машини и съоръжения AN.1114 Култивирани активи AN.11141 Продуктивни и работни животни AN.11142 Лозя, овощни градини и други дървесни насаждения даващи многократен добив AN.112 Нематериални дълготрайни активи AN.1121 Геологопроучвателни работи AN.1122 Компютърен софтуер AN.1123 Развлекателни, литературни или артистични оригинали AN.1129 Други нематериални дълготрайни активи AN.12 Запаси AN.121 Материали и доставки AN.122 Незавършено производство AN.1221 Незавършено производство на култивираните активи AN.1222 Друго незавършено производство AN.123 Готова продукция AN.124 Стоки за препродажба AN.13 Ценности AN.131 Скъпоценни метали и камъни AN.132 Антикварни и други произведения на изкусвото AN.139 Други ценности

AN.2

Непроизведени активи

AN.21 Материални непроизведени активи AN.211 Земя AN.2111 Земя под сгради и съоръжения AN.2112 Земя в процес на култивиране AN.2113 Земя за отдих и развлечения и прилежащите водни повърхности AN.2119 Друга земя и прилежащи водни повърхности AN.212 Подпочвени активи AN.2121 Находища на въглища, нефт и природен газ AN.2122 Метални минерални ресурси AN.2123 Неметални минерални ресурси AN.213 Некултивирани биологични ресурси AN.214 Водни ресурси AN.22 Нематериални непроизведени активи AN.221 Обекти на патентното право AN.222 Лизинг и други прехвърляеми договори AN.223 Закупена положителна репутация AN.229 Други нематериални непроизведени активи

1. Финансови активи/пасиви (AF)

AF.1

Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs)

AF.11 Монетарно злато AF.12 Специални права на тираж (SDRs)

AF.2

Валута и депозити

AF.21 Валута AF.22 Прехвърляеми депозити AF.29 Други депозити

AF.3

Ценни книжа различни от акции

AF.33 Ценни книжа различни от акции с изключение на финансови деривативи AF.331 Краткосрочни ценни книжа различни от акции с изключение на финансови деривативи AF.332 Дългосрочни ценни книжа различни от акции с изключение на финансови деривативи AF.34 Финансови деривативи

AF.4

Заеми (5)

AF.41 Краткосрочни заеми AF.42 Дългосрочни заеми

AF.5

Акции и други нетни активие (5)

AF.51 Акции и други нетни активи, изключващи акциите на взаимните фондове AF.511 Котирани акции AF.512 Некотирани акции AF.513 Други нетни активи AF.52 Акции на взаимни фондове

AF.6

Застрахователни технически резерви

AF.61 Нетна стойност на активите на домакинствата в животозастрахователните резерви и резервите на пенсионните фондове AF.611 Нетна стойност на активите на домакинствата в животозастрахователните резерви AF.612 Нетна стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове AF.62 Предплащане на застрахователни премии и резерви за висящи плащания

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване/плащане

AF.71 Търговски кредити и аванси AF.79 Други сметки подлежащи на получаване/плащане с изключение на търговски кредити и аванси Е. ПРЕГРУПИРАНЕ И КОДИРАНЕ ПО ОТРАСЛИ (А), ПРОДУКТИ (P) И ИНВЕСТИЦИИ (I) (БРУТООБРАЗУВАНЕ НА ОСНОВЕН КАПИТАЛ) (РI) А60

Код

Описание

Съответствие Nace, Rev.1

01 Селско и ловно стопанство и свързани с тях услуги 01 02 Горско стопанство, дърводобив и свързани с тях услуги 02 05 Рибно стопанство и свързани с него услуги 05 10 Добив на въглища и торф 10 11 Добив на суров нефт и природен газ; услуги, свързани с добива на нефт и газ, без проучвателните работи 11 12 Добив на уранови и ториеви руди и техните концентрати 12 13 Добив на метални руди 13 14 Добив на неметални материали и суровини 14 15 Производство на хранителни продукти и напитки 15 16 Производство на тютюневи изделия 16 17 Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло 17 18 Производство на облекло, вкл. кожено; обработка на кожухарски кожи 18 19 Производство на обработени кожи без косъм; производство на изделия за пътуване, сарашки изделия и обувки 19 20 Производство на дървен материал и изделия от него, без мебели 20 21 Производство на дървесна маса, хартия, картон и изделия от хартия и картон 21 22 Издателска и полиграфическа дейност; възпроизвеждане на записани носители 22 23 Производство на кокс, рафинирани нефтопродукти и ядрено гориво 23 24 Производство на химични продукти 24 25 Производство на изделия от каучук и пластмаси 25 26 Производство на продукти от други неметални минерални суровини 26 27 Производство и леене на метали 27 28 Производство на метални изделия, без машини и оборудване 28 29 Производство на машини, оборудване и домакински уреди 29 30 Производство на канцеларска и електронно-изчислителна техника 30 31 Производство на електрически машини и апарати, некласифицирани другаде 31 32 Производство на радио-, телевизионна и далекосъобщителна техника 32 33 Производство на медицински, прецизни и оптични апарати и инструменти; производство на часовници 33 34 Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета 34 35 Производство на превозни средства, без автомобили 35 36 Производство на мебели; производство, некласифицирано другаде 36 37 Рециклиране на отпадъци 37 40 Производство и разпределение на електрическа енергия, газообразни горива и топлинна енергия 40 41 Събиране, пречистване и разпределение на вода 41 45 Строителство 45 50 Търговия, техническо обслужване и ремонт на автомобили и мотоциклети, части и принадлежности за тях; търговия на дребно с горива и смазочни материали 50 51 Търговия на едро и търговско посредничество, без търговия с автомобили и мотоциклети 51 52 Търговия на дребно, без търговията на дребно с автомобили и мотоциклети; ремонт на лични вещи и стоки за домакинството 52 55 Хотели и ресторанти 55 60 Сухопътен транспорт, вкл. тръбопроводния 60 61 Воден транспорт 61 62 Въздушен транспорт 62 63 Спомагателни дейности в транспорта; дейности на туристически агенции 63 64 Поща и далекосъобщения 64 65 Финансово посредничество, без застраховане и осигуряване чрез самостоятелни фондове 65 66 Застрахователна дейност и дейности на самостоятелни осигурителни фондове, без задължителното обществено осигуряване 66 67 Спомагателни дейности по финансово посредничество 67 70 Операции с недвижими имоти 70 71 Даване под наем на превозни средства, машини и друга техника, без оператор, на домакински и лични вещи 71 72 Дейности в областта на компютърните технологии 72 73 Научно-изследователска и развойна дейност 73 74 Други бизнесуслуги 74 75 Държавно управление и отбрана; задължително обществено осигуряване 75 80 Образование 80 85 Здравеопазване и социални дейности 85 90 Събиране и третиране на отпадъци, почистване и възстановяване 90 91 Дейности на професионални, синдикални, политически, религиозни и обществени организации 91 92 Дейности в областта на културата, спорта и развлеченията 92 93 Други услуги за населението 93 95 Дейности на домакинства като работодатели на домашен персонал 95 99 Екстериториални организации и служби 99 А31

Код

Описание

Съответствие Nace, Rev.1

АА Селско, ловно и горско стопанство А ВВ Рибно стопанство В СА Добив на енергийни суровини СА СВ Добив, без добива на енергийни суровини СВ DA Производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия DA DB Производство на текстил и изделия от текстил; производство на облекло DB DC Производство на обработени кожи без косъм и изделия от тях DC DD Производство на дървен материал и изделия от него, без мебели DD DE Производство на дървесна маса, хартия, картон и изделия от хартия и картон; издателска и полиграфическа дейност DF DF Производство на кокс, рафинирани нефтопродукти и ядрено гориво DE DG Производство на химични вещества, продукти и влакна DG DH Производство на изделия от каучук и пластмаси DH DI Производство на продукти от други неметални минерални суровини DI DJ Металургия и производство на метални изделия, без производство на машини и оборудване DJ DK Производство на машини и оборудване, без класифицираните в подсектор DL DK DL Производство на електро-, оптично и друго оборудване DL DM Производство на превозни средства DM DN Преработваща промишленост, некласифицирана другаде DN EE Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода E EF Строителство F GG Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството G HH Хотели и ресторанти H II Транспорт, складиране и съобщения I JJ Финансово посредничество J KK Операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнесуслуги K LL Държавно управление и отбрана; задължително обществено осигуряване L MM Образование M NN Здравеопазване и социални дейности N OO Други дейности, обслужващи обществото и личността O PP Дейности на домакинства P QQ Екстериториални организации и служби Q А17

Код

Описание

Съответствие Nace, Rev.1

А Селско, ловно и горско стопанство А B Рибно стопанство B C Добивна промишленост C D Преработваща промишленост D E Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода E F Строителство F G Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството G H Хотели и ресторанти H I Транспорт, складиране и съобщения I J Финансово посредничество J K Операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнесуслуги K L Държавно управление и отбрана; задължително обществено осигуряване L M Образование M N Здравеопазване и социални дейности N O Други дейности, обслужващи обществото и личността O P Дейности на домакинства P Q Екстериториални организации и служби Q Р60

Код

Описание

Съответствие CPA

01 Продукти на селското и ловното стопанство и свързаните с тях услуги 01 02 Продукти на горското стопанство, дърводобива и свързаните с тях услуги 02 05 Риба и други водни животни; услуги, свързани с рибното стопанство 05 10 Въглища и торф 10 11 Суров нефт и природен газ; услуги, свързани с добива на нефт и газ, без проучването 11 12 Уранови и ториеви руди и техните концентрати 12 13 Метални руди 13 14 Неметални материали и суровини 14 15 Хранителни продукти и напитки 15 16 Тютюневи изделия 16 17 Текстил и изделия от текстил, без облекло 17 18 Облекло, вкл. кожено; кожухарски кожи 18 19 Обработени кожи без косъм; изделия за пътуване; сарашки изделия и обувки 19 20 Дървен материал и изделия от него, без мебели 20 21 Дървесна маса, хартия, картон и изделия от хартия и картон 21 22 Продукти на издателската и полиграфическата дейност; записани носители 22 23 Кокс, рафинирани нефтопродукти и ядрено гориво 23 24 Химични продукти 24 25 Изделия от каучук и пластмаси 25 26 Продукти от други неметални минерални суровини 26 27 Продукти на металургията и на леенето на метали 27 28 Метални изделия, без машини и оборудване 28 29 Машини, оборудване и домакински уреди 29 30 Канцеларска и електронно-изчислителна техника 30 31 Електрически машини и апарати, некласифицирани другаде 31 32 Радио-, телевизионна и далекосъобщителна техника 32 33 Медицински, прецизни и оптични апарати и инструменти; часовници 33 34 Автомобили, ремаркета и полуремаркета 34 35 Превозни средства, без автомобили 35 36 Мебели; продукти на производството, некласифицирани другаде 36 37 Суровини от рециклирани отпадъци 37 40 Електрическа енергия, газообразни горива и топлинна енергия 40 41 Събрана и пречистена вода; услуги, свързани с разпределение на вода 41 45 Строителни и монтажни работи 45 50 Търговски услуги по продажби, техническо обслужване и ремонт на автомобили и мотоциклети, части и принадлежности за тях; търговски услуги по продажби на дребно на горива и смазочни материали 50 51 Търговски услуги по продажби на едро и търговско посредничество, без тези с автомобили и мотоциклети 51 52 Търговски услуги по продажби на дребно, без тези с автомобили и мотоциклети; услуги по ремонт на лични вещи и стоки за домакинството 52 55 Услуги на хотели и ресторанти 55 60 Услуги на сухопътния транспорт, вкл. тръбопроводния 60 61 Услуги на водния транспорт 61 62 Услуги на въздушния транспорт 62 63 Спомагателни услуги в транспорта; услуги на туристически агенции 63 64 Услуги на пощата и далекосъобщенията 64 65 Услуги по финансово посредничество, без застраховане и осигуряване чрез самостоятелни фондове 65 66 Услуги по застраховане и услуги на самостоятелни осигурителни фондове, без задължително обществено осигуряване 66 67 Спомагателни услуги по финансово посредничество 67 70 Услуги, свързани с недвижими имоти 70 71 Услуги по даване под наем на превозни средства, машини и друга техника, без оператор, на домакински и лични вещи 71 72 Продукти и услуги в областта на компютърните технологии 72 73 Научни изследвания и експериментални разработки 73 74 Други бизнесуслуги 74 75 Услуги на държавното управление и отбраната; услуги по задължително обществено осигуряване 75 80 Образователни услуги 80 85 Услуги на здравеопазването и социалните дейности 85 90 Услуги по събиране и третиране на отпадъци; услуги по почистване и възстановяване 90 91 Услуги на професионални, синдикални, политически, религиозни и обществени организации 91 92 Услуги в областта на културата, спорта и развлеченията 92 93 Други услуги за населението 93 95 Услуги на домакинства като работодатели на домашен персонал 95 99 Услуги на екстериториални организации и служби 99 Р31

Код

Описание

Съответствие CPA

АA Продукти на селското, ловното и горското стопанство A ВB Риба и други водни животни; услуги, свързани с рибното стопанство B СА Енергийни суровини CA CB Продукти на добива, без енергийните суровини CB DA Хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия DA DB Текстил и изделия от текстил; облекло DB DC Обработени кожи без косъм и изделия от тях DC DD Дървен материал и изделия от него, без мебели DD DE Дървесна маса, хартия, картон и изделия от хартия и картон; издания, продукти и услуги на полиграфията DE DF Кокс, рафинирани нефтопродукти и ядрено гориво DF DG Химични вещества, продукти и влакна DG DH Изделия от каучук и пластмаси DH DI Продукти от други неметални минерални суровини DI DJ Изделия на металургията и метални изделия, без машини и оборудване DJ DK Машини и оборудване, без класифицираните в подсектор DL DK DL Електро-, оптично и друго оборудване DL DM Превозни средства DM DN Продукти на преработващата промишленост, некласифицирани другаде DN EE Електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода E FF Строителни и монтажни работи F GG Търговски услуги по продажби, техническо обслужване и ремонт на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и стоки за домакинството G HH Услуги на хотели и ресторанти H II Услуги на транспорта, складирането и съобщенията I JJ Услуги по финансово посредничество J KK Услуги по операции с недвижими имоти, наемодателни и бизнесуслуги K LL Услуги на държавното управление и отбраната; услуги по задължително обществено осигуряване L MM Образователни услуги M NN Услуги на здравеопазването и социалните дейности N OO Други услуги за обществото и личността O PP Услуги на домакинства P QQ Услуги на екстериториални организации и служби Q Р17

Код

Описание

Съответствие CPA

A Продукти на селското, ловното и горското стопанство A B Риба и други водни животни; услуги свързани с рибното стопанство B C Продукти на добивната промишленост C D Продукти на преработващата промишленост D E Електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода E F Строителни и монтажни работи F G Търговски услуги по продажби, техническо обслужване и ремонт на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и стоки за домакинството G H Услуги на хотели и ресторанти H I Услуги на транспорта, складирането и съобщенията I J Услуги по финансово посредничество

J K Услуги по операции с недвижими имоти, наемодателни и бизнесуслуги K L Услуги на държавното управление и отбраната; услуги по задължително обществено осигуряване L M Образователни услуги M N Услуги на здравеопазването и социалните дейности N O Други услуги за обществото и личността O P Услуги на домакинства P Q Услуги на екстериториални организации и служби Q A6—A3 А6

Код

Описание

Съответствие Nace, Rev.1

1 Селско, ловно и горско стопанство Рибно стопанство A + B 2 Добивна промишленост Преработваща промишленост Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода C + D + E 3 Строителство F 4 Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството Хотели и ресторанти Транспорт, складиране и съобщения G + H + I 5 Финансово посредничество Операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнесуслуги J + K 6 Държавно управление и отбрана; задължително обществено осигуряване Образование Здравеопазване и социални дейности Други дейности, обслужващи обществото и личността Дейности на домакинства L до Р

А3

Код

Описание

Съответствие Nace, Rev.1

1 Селско, ловно и горско стопанство Рибно стопанство A + B 2 Добивна промишленост Преработваща промишленост Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода Строителство C + D + E + F 3 Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството Хотели и ресторанти Транспорт, складиране и съобщения Финансово посредничество Операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнесуслуги Държавно управление и отбрана; задължително обществено осигуряване Образование Здравеопазване и социални дейности Други дейности, обслужващи обществото и личността Дейности на домакинства G до P P6—P3 Р6

Код

Описание

Съответствие CPA

1 Продукти на селското, ловното и горското стопанство Риба и други водни животни; услуги свързани с рибното стопанство A + B 2 Продукти на добивната промишленост Продукти на преработващата промишленост Електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода C + D + E 3 Строителни и монтажни работи F 4 Търговски услуги по продажби, техническо обслужване и ремонт на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и стоки за домакинството Услуги на хотели и ресторанти Услуги на транспорта, складирането и съобщенията G + H + I 5 Услуги по финансово посредничество Услуги по операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнесуслуги J + K 6 Услуги на държавното управление и отбраната; услуги по задължително обществено осигуряване Образователни услуги Услуги на здравеопазването и социалните дейности Други услуги за обществото и личността Услуги на домакинства L до P

Р3

Код

Описание

Съответствие CPA

1 Продукти на селското, ловното и горското стопанство Риба и други водни животни; услуги свързани с рибното стопанство A + B 2 Продукти на добивната промишленост Продукти на преработващата промишленост Електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода Строителни и монтажни работи C + D + E + F 3 Търговски услуги и продажби, техническо обслужване и ремонт на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството Услуги на хотели и ресторанти Услуги на транспорта, складирането и съобщенията Услуги по финансово посредничество Услуги по операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнесуслуги Услуги на държавното управление и отбраната; услуги по задължително обществено осигуряване Образователни услуги Услуги на здравеопазването и социалните дейности Други услуги за обществото и личността Услуги на домакинства G до P Pi6—Pi3 Pi6

Код

Описание

Съответствие CPA

1 Продукти на селско, горско и рибно стопанство и аквакултура 01 + 02 + 05

Оборудване — 2 Метални продукти и машини 28 of 33 + 36 3 Транспортни съоръжения 34 + 35

Строителство: 45 4 в това число жилищно — 5 в това число друго строителство — 6 Други продукти Останалите раздели

Pi3

Код

Описание

Съответствие CPA

1 Метални продукти и машини, транспортни съоръжения 28 до 36 2 Строителство 45 3 Други продукти Останалите раздели F. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ИНДИВИДУАЛНОТО ПОТРЕБЛЕНИЕ ПО ЦЕЛИ (Coicop) (6)

(Едно- или дву-цифрови нива) 01 Храни, напитки и тютюн 01.1 Храни 01.2 Напитки 01.3 Тютюн 02 Облекло и обувки 02.1 Облекло 02.2 Обувки 03 Жилища, вода, електричество, газ и други горива 03.1 Брутни наеми

03.2 Редовна поддръжка и ремонт на жилище 03.3 Други услуги, свързани с жилището 03.4 Електричество, газ и други горива 04 Жилищно обзавеждане, домакинско оборудване и обичайно поддържане на дома

04.1 Мебели, покъщнина и украса за дома, килими и други подови настилки и поправки 04.2 Домакински текстилни изделия 04.3 Домакински електроуреди и отоплителни уреди; хладилници, миялни машини и подобни основни домакински уреди, включително принадлежности и поправка 04.4 Стъклария, сервизи и прибори за хранене и домакински принадлежности 04.5 Инструменти и оборудване за дома и градината 04.6 Стоки и услуги за обичайното поддържане на дома 05 Здравеопазване

05.1 Медицински и фармацевтични продукти и уреди и оборудване за терапия 05.2 Извънболнични медицински и парамедицински услуги 05.3 Болнични услуги 05.4 Застрахователни услуги при болест и нещастен случай 06 Транспорт

06.1 Покупка на превозни средства 06.2 Опериране с лични превозни средства 06.3 Транспортни услуги 07 Отдих, развлечения и култура

07.1 Оборудване и принадлежности, включително поправката им 07.2 Услуги в областта на развлеченията и културата 07.3 Вестници, книги и канцеларски принадлежности 08 Образование

08.1 Услуги в областта на образованието 08.2 Материали за целите на образованието 08.3 Помощни услуги в областта на образованието 09 Хотели, кафенета и ресторанти 09.1 Кетъринг 09.2 Услуги по настаняване 10 Разнообразни стоки и услуги 10.1 Лична хигиена

10.2 Лични вещи, некласифицирани другаде 10.3 Комуникации 10.4 Социални услуги 10.5 Финансови услуги, некласифицирани другаде 10.6 Други услуги, некласифицирани другаде G. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ФУНКЦИИТЕ НА ДЪРЖАВНОТО УПРАВЛЕНИЕ (Cofog) ()

01 Общофункционални обществени услуги

01.1 Органи на изпълнителната и законодателната власт, финансови и фискални въпроси, външни работи, различни от чуждестранната помощ 01.2 Чуждестранна икономическа помощ 01.3 Фундаментални научни изследвания 01.4 Общи услуги 01.5 Общофункционални публични услуги, некласифицирани другаде 02 Въпроси и услуги, свързани с отбраната

02.1 Управление и функциониране на военната и гражданската защита 02.2 Чуждестранна военна помощ 02.3 Приложна научноизследователска дейност и експериментално развитие в областта на отбраната 02.4 Въпроси, свързани с отбраната, некласифицирани другаде 03 Въпроси относно публичния ред и сигурността

03.1 Услуги по полицейска и противопожарна безопасност 03.2 Съдилища 03.3 Управление и функциониране на затворите 03.4 Въпроси, свързани с обществения ред и сигурността, некласифицирани другаде 04 Въпроси в областта на образованието и услугите

04.1 Въпроси и услуги в областта на предучилищното и начално образование (нива Isced 0 и 1) 04.2 Въпроси и услуги в областта на гимназиалното обучение (нива Isced 2 и 3) 04.3 Въпроси и услуги в областта на университетското образование (нива Isced 5, 6 и 7) 04.4 Услуги в областта на образованието, които не могат да бъдат определени чрез ниво (ниво Isced 9) 04.5 Субсидиарни услуги за образованието 04.6 Услуги и въпроси в областта на образованието, некласифицирани другаде 05 Въпроси и услуги в областта на здравеопазването

05.1 Болнични въпроси и услуги 05.2 Лекари, практикуващи клинични, медицински, зъботехнически и парамедицински услуги 05.3 Въпроси и услуги, свързани с общественото здраве 05.4 Медикаменти, протези, медицинско оборудване и уреди или други предписани продукти, свързани със здравето 05.5 Приложна научноизследователска дейност и експериментално развитие, свързано със системата за осигуряване на здравни и медицински грижи 05.6 Въпроси и услуги, свързани със здравеопазването, некласифицирани другаде 06 Въпроси и услуги в областта на социалното осигуряване и благоденствие

06.1 Въпроси и услуги, свързани със социалното осигуряване 06.2 Въпроси и услуги, свързани с благоденствието 06.3 Въпроси и услуги в областта на социалното осигуряване и благоденствие, некласифицирани другаде 07 Въпроси в областта на жилищното настаняване и местата за отдих и култура на Общността

07.1 Жилищно настаняване и развитие на Общността 07.2 Въпроси и услуги в областта на водоснабдяването 07.3 Санитарни въпроси и услуги, включително борба с и контрол на замърсяването 07.4 Въпроси и услуги в областта на уличното осветление 07.5 Въпроси в областта на жилищното настаняване и местата за отдих и култура на Общността, некласифицирани другаде 08 Въпроси и услуги в областта на развлеченията, културата и религията

08.0 Въпроси и услуги в областта на развлеченията, културата и религията 09 Въпроси и услуги в областта на горивата и енергията

09.1 Въпроси и услуги в областта на горивата 09.2 Електричество и други енергийни източници 09.3 Въпроси и услуги в областта на горивата и енергията, некласифицирани другаде 10 Въпроси и услуги в областта на земеделието, горското стопанство, лова и рибарството

10.1 Въпроси и услуги в областта на земеделието 10.2 Въпроси и услуги в областта на горското стопанство 10.3 Въпроси и услуги в областта на лова и рибарството 10.4 Научноизследователска дейност и експериментално развитие в областта на земеделието, некласифицирани другаде 10.5 Въпроси и услуги в областта на земеделието, горското стопанство, лова и рибарството, некласифицирани другаде

1. Услуги и въпроси в областта на минното дело и минералните ресурси, различни от гориво; въпроси и услуги в областта на производството и строителството

11.1 Услуги и въпроси в областта на минното дело и минералните ресурси, различни от гориво 11.2 Услуги и въпроси в областта на производството 11.3 Услуги и въпроси в областта на строителството 11.4 Въпроси и услуги в областта на минното дело и минералните ресурси, некласифицирани другаде; услуги и въпроси в областта на производството, некласифицирани другаде и услуги и въпроси в областта на строителството, некласифицирани другаде 12 Въпроси и услуги в областта на транспорта и комуникациите

12.1 Въпроси и услуги в областта на шосейния транспорт 12.2 Въпроси и услуги в областта на водния транспорт 12.3 Въпроси и услуги в областта на железопътния транспорт 12.4 Въпроси и услуги в областта на въздушния транспорт 12.5 Въпроси и услуги в областта на транспортирането по тръбопроводи и други системи за транспорт 12.6 Въпроси и услуги в областта на транспорта, некласифицирани другаде 12.7 Въпроси и услуги в областта на комуникацията 12.8 Въпроси и услуги в областта на транспорта и комуникацията, некласифицирани другаде 13 Други икономически въпроси и услуги

13.1 Въпроси и услуги в областта на разносната търговия, включително съхранение и складиране, въпроси и услуги в областта на хотелиерството и ресторантьорството 13.2 Въпроси и услуги в областта на туризма 13.3 Въпроси и услуги, свързани с многоцелевото развитие 13.4 Общи икономически и търговски въпроси, различни от общите въпроси, свързани с труда 13.5 Общи въпроси и услуги, свързани с труда 13.6 Други икономически въпроси и услуги, некласифицирани другаде 14 Разходи, некласифицирани в по-големи групи

14.0 Разходи, некласифицирани в по-големи групи ЧАСТ II. СМЕТКИ Table A.IV.1 Сметка 0: Сметка „Стоки и услуги“

Ресурс

Използване

P.1 Продукция 3 595 P.2 Междинно потребление 1 904 P.11 Пазарна продукция 3 048

P.12 Продукция за собствено потребление 171 P.3/P.4 Крайни потребителски разходи/Фактическо крайно потребление 1 371

P.31/P.41 Индивидуално потребление/Фактическо ивидуално потребление 1 215 P.13 Друга непазарна продукция 376 P.32/P.42 Колективно потребление/ Фактическо колективно потребление 156 D.21 Данъци върху продуктите 141

D.31 Субсидии върху продуктите –8 P.51 Бруто образуване на основен капитал 376

P.511 Придобиване минус намаление на дълготрайни материални активи 303 P.7 Внос на стоки и услуги 497 P.5111 Придобиване на нови дълготрайни материални активи 305 P.71 Внос на стоки 392 P.5112 Придобиване на съществуващи дълготрайни материални активи 11 P.72 Внос на услуги 105 P.5113 Намаление на съществуващи дълготрайни материални активи –13

P.512 Придобиване минус намаление на дълготрайни нематериални активи 51

P.5121 Придобиване на нови дълготрайни нематериални активи 53

P.5122 Придобиване на съществуващи дълготрайни нематериални активи 6

P.5123 Намаление на съществуващи дълготрайни нематериални активи –8

P.513 Надбавки към стойността на непроизведените нефинансови активи 22

P.5131 Основни подобрения на непроизведените нефинансови активи 5

P.5132 Разходи по прехвърляне на собственост на непроизведени нефинансови активи 17

P.52 Изменение на запасите 28

P.53 Придобиване минус намаление на ценности 10

P.6 Износ на стоки иуслуги 536

P.61 Износ на стоки 462

P.62 Износ на услуги 74 Таблица A.IV.2 Пълна последователност на сметките общо за икономиката I: Сметка „Производство“

Използване

Ресурс

P.2 Междинно потребление 1 904 P.1 Продукция 3 595

P.11 Пазарна продукция 3 048

P.12 Продукция за собствено крайно потребление 171

P.13 Друга непазарна продукция 376

D.21-D.31 Данъци минус субсидии върху продуктите 133 B.1*g

Брутен вътрешен продукт

1 824

K.1 Потребление на основен капитал 222

B.1*n

Нетен вътрешен продукт

1 602

II: Сметки за разпределение и използване на дохода II.1: Сметка „Първично разпределение на дохода“ II.1.1:

Използване

Ресурс

D.1 Компенсация на заетите лица 762 B.1* Вътрешен продукт 1 602 D.11 Надници и заплати 569

D.12 Социалноосигурителни вноски от работодателите 193

D.121 Фактически социалноосигурителни вноски от работодателите 174

D.122 Условни социалноосигурителни вноски от работодателите 19

D.2 Данъци върху производството и вноса 235

D.21 Данъци върху продуктите 141

D.211 Данъци от типа на данък добавена стойност (ДДС) 121

D.212 Данъци и мита върху вноса с изключение на ДДС 17

D.2121 Мита върху вноса 17

D.2122 Данъци върху вноса с изключение на ДДС и митата върху вноса 0

D.214 Данъци върху продуктите без ДДС и данъци върху вноса 3

D.29 Други данъци върху производството 94

D.3 Субсидии -44

D.31 Субсидии върху продуктите -8

D.311 Субсидии върху вноса 0

D.319 Други субсидии върху продуктите -8

D.39 Други субсидии върху производството -36

B.2

Опериращ излишък

217

B.3

Смесен доход

432

II.1.2: Сметка „Разпределение на първичния доход“

Използване

Ресурс

D.4 Доход от собственост 380 B.2

Опериращ излишък

217 D.41 Лихви 206 B.3

Смесен доход

432 D.42 Разпределен доход на корпорациите 84

D.421 Дивиденти 60 D.1 Компенсация на заетите лица 766 D.422 Разпределена печалба на квазикорпорациите 24 D.11 Надници и заплати 573 D.43 Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции 0 D.12 Социалноосигурителни вноски от работодателите 193 D.44 Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици 25 D.121 Фактически социалноосигурителни вноски от работодателите 174 D.45 Рента 65 D.122 Условни социалноосигурителни вноски от работодателите 19

D.2 Данъци върху производството и вноса 235

D.21 Данъци върху продуктите 141

D.211 Данъци от типа на данък добавена стойност (ДДС) 121

D.212 Данъци и мита върху вноса с изключение ДДС 17

D.2121 Мита върху вноса 17

D.2122 Данъци върху вноса с изключение на ДДС и митата върху вноса 0

D.214 Данъци върху продуктите без ДДС и данъци върху вноса 3

D.29 Други данъци върху производството 94

D.3 Субсидии -44

D.31 Субсидии върху продуктите -8

D.311 Субсидии върху вноса 0

D.319 Други субсидии върху продуктите -8

D.39 Други субсидии върху производството -36

D.4 Доход от собственост 407

D.41 Лихви 200

P.119 Корекция за FISIM 0

D.42 Разпределен доход на корпорациите 103

D.421 Дивиденти 46

D.422 Разпределена печалба на квазикорпорациите 57

D.43 Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции 14

D.44 Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици 25

D.45 Рента 65 B.5*

Национален доход

1 633

II.1.2.1: Сметка „Предприемачески доход“

Използване

Ресурс

D.4 Доход от собственост 217 B.2

Опериращ излишък

217 D.41 Лихви 147 B.3

Смесен доход

432 D.44 Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици 25

D.45 Рента 45 D.4 Доход от собственост 247

D.41 Лихви 150

P.119 Корекция за FISIM 0

D.42 Разпределен доход на корпорациите 37

D.421 Дивиденти 37

D.422 Разпределена печалба на квазикорпорациите 0

D.43 Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции 11

D.44 Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици 5

D.45 Рента 44 B.4

Предприемачески доход

679

II.1.2.2: Сметка „Разпределение на друг първичен доход“

Използване

Ресурс

D.4 Доход от собственост 163 B.4

Предприемачески доход

679 D.41 Лихви 59

D.42 Разпределен доход на корпорациите 84 D.1 Компенсация на заетите лица 766 D.421 Дивиденти 60 D.11 Надници и заплати 573 D.422 Разпределена печалба на квазикорпорациите 24 D.12 Социалноосигурителни вноски от работодателите 193 D.43 Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции 0 D.121 Фактически социалноосигурителни вноски от работодателите 174 D.45 Рента 20 D.122 Условни социалноосигурителни вноски от работодателите 19

D.2 Данъци върху производството и вноса 235

D.21 Данъци върху продуктите 141

D.211 Данъци от типа на данък добавена стойност (ДДС) 121

D.212 Данъци и мита върху вноса с изключение ДДС 17

D.2121 Мита върху вноса 17

D.2122 Данъци върху вноса с изключение на ДДС и митата върху вноса 0

D.214 Данъци върху продуктите без ДДС и данъци върху вноса 3

D.29 Други данъци върху производството 94

D.3 Субсидии -44

D.31 Субсидии върху продуктите -8

D.311 Субсидии върху вноса 0

D.319 Други субсидии върху продуктите -8

D.39 Други субсидии върху производството -36

D.4 Доход от собственост 160

D.41 Лихви 50

D.42 Разпределен доход на корпорациите 66

D.421 Дивиденти 9

D.422 пределена печалба на квазикорпорациите 57

D.43 Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции 3

D.44 Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици 20

D.45 Рента 21 B.5*

Национален доход

1 633

II.2: Сметка „Вторично разпределение на дохода“

Използване

Ресурс

D.5 Текущи данъци върху дохода, имуществото и други 212 B.5*

Национален доход

1 633 D.51 Данъци върху дохода 203

D.59 Други текущи данъци 9 D.5 Текущи данъци върху дохода, имуществото и други 213

D.51 Данъци върху дохода 204 D.61 Социалноосигурителни вноски 322 D.59 Други текущи данъци 9 D.611 Фактически социалноосигурителни вноски 303 D.61 Социалноосигурителни вноски 322 D.6111 Фактически социалноосигурителни вноски на работодателя 174 D.611 Фактически социалноосигурителни вноски 303 D.61111 Задължителни фактически социалноосигурителни вноски на работодателя 160 D.6111 Фактически социалноосигурителни вноски на работодателя 174 D.61112 Доброволни фактически социалноосигурителни вноски на работодателя 14 D.61111 Задължителни фактически социалноосигурителни вноски на работодателя 160 D.6112 Социалноосигурителни вноски на заетите лица 97 D.61112 Доброволни фактически социалноосигурителни вноски на работодателя 14 D.61121 Задължителни социалноосигурителни вноски на заетите лица 85 D.6112 Социалноосигурителни вноски на заетите лица 97 D.61122 Доброволни социалноосигурителни вноски на заетите лица 12 D.61121 Задължителни социалноосигурителни вноски на заетите лица 85 D.6113 Социалноосигурителни вноски на самозаетите и незаети лица 32 D.61122 Доброволни социалноосигурителни вноски на заетите лица 12 D.61131 Задължителни социалноосигурителни вноски на самозаетите и незаети лица 22 D.6113 Социалноосигурителни вноски на самозаетите и незаети лица 32 D.61132 Доброволни социалноосигурителни вноски на самозаетите и незаети лица 10 D.61131 Задължителни социалноосигурителни вноски на самозаетите и незаети лица 22 D.612 Условни социалноосигурителни вноски 19 D.61132 Доброволни социалноосигурителни вноски на самозаетите и незаети лица 10

D.612 Условни социалноосигурителни вноски 19 D.62 Социални помощи без социални трансфери в натура 332

D.621 Социалноосигурителни помощи в брой 232 D.62 Социални помощи без социални трансфери в натура 332 D.622 Частни фондови социални помощи 29 D.621 Социалноосигурителни помощи в брой 232 D.623 Нефондови социални помощи на заетите лица 19 D.622 Частни фондови социални помощи 29 D.624 Помощи за социално подпомагане в брой 52 D.623 Нефондови социални помощи на заетите лица 19

D.624 Помощи за социално подпомагане в брой 52 D.7 Други текущи трансфери 269

D.71 Нетни премии по общо застраховане 43 D.7 Други текущи трансфери 239 D.72 Обезщетения по общо застраховане 45 D.71 Нетни премии по общо застраховане 45 D.73 Текущи трансфери между държавни органи 96 D.72 Обезщетения по общо застраховане 42 D.74 Текущи международни трансфери 31 D.73 Текущи трансфери между държавни органи 96 D.75 Разни текущи трансфери 54 D.74 Текущи международни трансфери 1

D.75 Разни текущи трансфери 55 B.6

Разполагаем доход

1 604

II.3: Сметка „Преразпределение на дохода в натура“

Използване

Ресурс

D.63 Социални трансфери в натура 219 B.6

Разполагаем доход

1 604 D.631 Социални помощи в натура 162

D.6311 Социалноосигурителни помощи в натура, изплатени 78 D.63 Социални трансфери в натура 219 D.6312 Други социалноосигурителни помощи в натура 65 D.631 Социални помощи в натура 162 D.6313 Помощи за социално подпомагане в натура 19 D.6311 Социалноосигурителни помощи в натура, изплатени 78 D.632 Трансфери на индивидуални непазарни стоки и услуги 57 D.6312 Други социалноосигурителни помощи в натура 65

D.6313 Помощи за социално подпомагане в натура 19

D.632 Трансфери на индивидуални непазарни стоки и услуги 57 B.7

Коригиран разполагаем доход

1 604

II.4: Сметка „Използване на дохода“ II.4.1: Сметка „Използване на разполагаемия доход“

Използване

Ресурс

P.3 Крайни потребителски разходи 1 371 B.6

Разполагаем доход

1 604 P.31 Индивидуални разходи за крайно потребление 1 215

P.32 Колективни разходи за крайно потребление 156 D.8 Корекция в изменението на нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове 11 D.8 Корекция в изменението на нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове 11

B.8

Спестяване

233

II.4.2: Сметка „Използване на коригирания разполагаем доход“

Използване

Ресурс

P.4 Фактическо крайно потребление 1 371 B.7

Коригиран разполагаем доход

1 604 P.41 Фактическо индивидуално потребление 1 215

P.42 Фактическо колективно потребление 156 D.8 Корекция в изменението на нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове 11 D.8 Корекция в изменението на нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове 11

B.8

Спестяване

233

III: Акумулиращи сметки III.1: Сметка „Капитал“ III.1.1: Сметка „Изменение в нетната стойност, дължащо се на спестявания и капиталови трансфери“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

B.10.1

Изменения в нетната стоност, дължащи се на спестявания и капиталови трансфери

230 B.8n

Спестяване, нето

233

D.9 Капиталови трансфери, получени 62

D.91 Данъци върху капитала 2

D.92 Инвестиционни субсидии 23

D.99 Други капиталови трансфери 37

D.9 Капиталови трансфери платими -65

D.91 Данъци върху капитала -2

D.92 Инвестиционни субсидии -27

D.99 Други капиталови трансфери -36 III.1.2: Сметка „Придобиване на нефинансови активи“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

P.51 Бруто образуване на основен капитал 376 B.10.1

Изменения в нетната стоност, дължащи се на спестявания и капиталови трансфери

230 P.511 Придобиване минус намаление на дълготрайни материални активи 303

P.5111 Придобиване на нови дълготрайни материални активи 305

P.5112 Придобиване на съществуващи дълготрайни материални активи 11

P.5113 Намаление на съществуващи дълготрайни материални активи -13

P.512 Придобиване минус намаление на дълготрайни нематериални активи 51

P.5121 Придобиване на нови дълготрайни нематериални активи 53

P.5122 Придобиване на съществуващи дълготрайни нематериални активи 6

P.5123 Намаление на съществуващи дълготрайни нематериални активи -8

P.513 Увеличение на стойността на непроизведените нефинансови активи 22

P.5131 Основни подобрения на непроизведените нефинансови активи 5

P.5132 Разходи по прехвърляне на собственост на непроизведени нефинансови активи 17

K.1 Потребление на основен капитал

• 222

P.52 Изменение на запасите 28

P.53 Придобиване минус намаление на ценности 10

K.2 Придобиване минус намаление на непроизведени нефинансови активи

0

K.21 Придобиване минус намаление на земя и други материални непроизведени активи 0

K.22 Придобиване минус намаление на нематериални непроизведени активи 0

B.9

Нето предоставени (+)/ Нето получени (-) заеми

38

III.2: Финансова сметка

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

F Нето придобиване на финансови активи 641 F Нето поемане на пасиви 603 F.1 Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs) -1

F.2 Валута и депозити 119 F.2 Валута и депозити 132 F.21 Валута 34 F.21 Валута 35 F.22 Прехвърляеми депозити 62 F.22 Прехвърляеми депозити 65 F.29 Други депозити 23 F.29 Други депозити 32 F.3 Ценни книжа различни от акции 138 F.3 Ценни книжа различни от акции 123 F.4 Заеми 244 F.4 Заеми 217 F.41 Краткосрочни заеми 83 F.41 Краткосрочни заеми 76 F.42 Дългосрочни заеми 161 F.42 Дългосрочни заеми 141 F.5 Акции и други нетни активи 44 F.5 Акции и други нетни активи 43 F.6 Застрахователни технически резерви 36 F.6 Застрахователни технически резерви 36 F.61 Нетна стойност на активите на домакинствата в живото-застрахователните резерви и резервите на пенсионните фондове 33 F.61 Нетна стойност на активите на домакинствата в живото-застрахователните резерви и резервите на пенсионните фондове 33 F.611 Нетна стойност на активите на домакинствата в животозастрахователните резерви 22 F.611 Нетна стойност на активите на домакинствата в животозастрахователните резерви 22 F.612 Нетна стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове 11 F.612 Нетна стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове 11 F.62 Предплащане на застрахователни премии и резерви за висящи плащания 3 F.62 Предплащане на застрахователни премии и резерви за висящи плащания 3 F.7 Други сметки подлежащи на получаване 61 F.7 Други сметки подлежащи на плащане 52 F.71 Търговски кредити и аванси 18 F.71 Търговски кредити и аванси 18 F.79 Други сметки подлежащи на получаване с изключение натърговските кредити и аванси 43 F.79 Други сметки подлежащи на плащане с изключение на търговските кредити и аванси 34

B.9

Нето предоставени(+)/Нето получени (-) заеми

38 III.3: Сметки „Други изменения в активите“ III.3.1: Сметка „Други изменения в обема на активите“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

AN Нефинансови активи 10 AF Пасиви -2 AN.1 Произведени активи -7 K.7 Катастрофални загуби 0 K.4 Икономическо появяване на произведените активи 3 K.8 Некомпенсирани конфискации 0 K.7 Катастрофални загуби -9 K.10 Други изменения в обема на финансовите активи и нетни пасиви некласифицирани другаде -2 K.8 Некомпенсирани конфискации 0 K.12 Промени в класификациите и структурата 0 K.9 Други изменения в обема на нефинансовите активи некласифицирани другаде 1 K.12.1 Промени в класификацията на сектора и структурата 0 K.12 Промени в класификациите и структурата -2 K.12.2 Промени в класификацията на активите и пасивите 0 K.12.1 Промени в класификацията на сектора и структурата 0 K.12.22 Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато 0 K.12.2 Промени в класификацията на активите и пасивите -2

K.12.21 Монетизация/демонетизация на златото -2 от тях: AF.2 Валута и депозити 0 K.12.22 Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато 0 AF.3 Ценни книжа различни от акции 0

AF.4 Заеми -4

AF.5 Акции и други нетни активи 0 от тях: AN.11 Дълготрайни активи -4

AN.12 Запаси -1 AF.6 Застрахователни технически резерви 2 AN.13 Ценности -2 AF.7 Други сметки подлежащи на плащане 0 AN.2 Непроизведени активи 17

K.3 Икономическо появяване на непроизведените активи 24

K.5 Естествен приръст на некултивирани биологически ресурси 4

K.6 Икономическо изчезване на непроизведените активи -9

K.61 Изчезване на естествени икономически активи -8

K.62 Друго икономическо изчезване на непроизведените активи -1

K.7 Катастрофални загуби -2

K.8 Некомпенсирани конфискации 0

K.9 Други изменения в обема на нефинансовите активи некласифицирани другаде 0

K.12 Промени в класификациите и структурата 0

K.12.1 Промени в класификацията на сектора и структурата 0

K.12.2 Промени в класификацията на активите и пасивите 0

K.12.22 Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато 0

от тях: AN.21 Материални непроизведени активи 17

AN.22 Нематериални непроизведени активи 0

AF Финансови активи 5

K.7 Катастрофални загуби 0

K.8 Некомпенсирани конфискации 0

K.10 Други изменения в обема на финансовите активи и пасиви некласифицирани другаде 3

K.12 Промени в класификациите и структурата 2

K.12.1 Промени в класификацията на сектора и структурата 0

K.12.2 Промени в класификацията на активите и пасивите 2

K.12.21 Монетизация/демонетизация на златото 2

K.12.22 Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато 0

от тях: AF.1 Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs) 7

AF.2 Валута и депозити 0

AF.3 Ценни книжа различни от акции 0

AF.4 Заеми -4

AF.5 Акции и други нетни активи 0

AF.6 Застрахователни технически резерви 2

AF.7 Други сметки подлежащи на получаване 0

B.10.2

Изменения в нетната стойност, дължащи се на други изменения в в обема на активите

17 III.3.2: Сметка „Преоценка“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

K.11 Номинални холдингови печалби (+)/загуби (-):

K.11 Номинални холдингови печалби (-)/загуби (+):

AN Нефинансови активи 280 AF Пасиви 76 AN.1 Произведени активи 126 AF.2 Валута и депозити 0 AN.11 Дълготрайни активи 111 AF.3 Ценни книжа различни от акции 42 AN.12 Запаси 7 AF.4 Заеми 0 AN.13 Ценности 8 AF.5 Акции и други нетни активи 34 AN.2 Непроизведени активи 154 AF.6 Застрахователни технически резерви 0 AN.21 Материални непроизведени активи 152 AF.7 Други сметки подлежащи на плащане 0 AN.22 Нематериални непроизведени активи 2

AF Финансови активи 84

AF.1 Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs) 12

AF.2 Валута и депозити 0

AF.3 Ценни книжа различни от акции 40

AF.4 Заеми 0

AF.5 Акции и други нетни активи 31

AF.6 Застрахователни технически резерви 0

AF.7 Други сметки подлежащи на получаване 0

B.10.3

Изменения в нетната стойност, дължащи се на номинални холдингови печалби/загуби

288 III.3.2.1: Сметка „Неутрални холдингови печалби/загуби“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

K.11.1 Неутрални холдингови печалби (+)/загуби (-):

K.11.1 Неутрални холдингови печалби (-)/загуби (+):

AN Нефинансови активи 198 AF Пасиви 126 AN.1 Произведени активи 121 AF.2 Валута и депозити 29 AN.11 Дълготрайни активи 111 AF.3 Ценни книжа различни от акции 26 AN.12 Запаси 5 AF.4 Заеми 29 AN.13 Ценности 5 AF.5 Акции и други нетни активи 28 AN.2 Непроизведени активи 78 AF.6 Застрахователни технически резерви 7 AN.21 Материални непроизведени активи 76 AF.7 Други сметки подлежащи на получаване 6 AN.22 Нематериални непроизведени активи 1

AF Финансови активи 136

AF.1 Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs) 15

AF.2 Валута и депозити 30

AF.3 Ценни книжа различни от акции 25

AF.4 Заеми 28

AF.5 Акции и други нетни активи 26

AF.6 Застрахователни технически резерви 7

AF.7 Други сметки подлежащи на получаване 5

B.10.31

Изменения в нетната стойност, дължащи се на неутрални холдингови печалби/загуби

208 III.3.2.2: Сметка „Реални холдингови печалби/загуби“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

K.11.2 Реални холдингови печалби (+)/загуби (-):

K.11.2 Реални холдингови печалби (-)/загуби (+):

AN Нефинансови активи 81 AF Пасиви -50 AN.1 Произведени активи 5 AF.2 Валута и депозити -29 AN.11 Дълготрайни активи 0 AF.3 Ценни книжа различни от акции 16 AN.12 Запаси 3 AF.4 Заеми -29 AN.13 Ценности 2 AF.5 Акции и други нетни активи 6 AN.2 Непроизведени активи 77 AF.6 Застрахователни технически резерви -7 AN.21 Материални непроизведени активи 76 AF.7 Други сметки подлежащи на получаване -6 AN.22 Нематериални непроизведени активи 1

AF Финансови активи -52

AF.1 Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs) -3

AF.2 Валута и депозити -30

AF.3 Ценни книжа различни от акции 15

AF.4 Заеми -28

AF.5 Акции и други нетни активи 5

AF.6 Застрахователни технически резерви -7

AF.7 Други сметки подлежащи на получаване -5

B.10.32

Изменения в нетната стойност, дължащи се на реални холдингови печалби/загуби

80 IV: Баланс IV.1: Начален баланс

Активи

Пасиви и нетна стойност

AN Нефинансови активи 9 922 AF Пасиви 6 298 AN.1 Произведени активи 6 047 AF.2 Валута и депозити 1 471 AN.11 Дълготрайни активи 5 544 AF.3 Ценни книжа различни от акции 1 311 AN.12 Запаси 231 AF.4 Заеми 1 437 AN.13 Ценности 272 AF.5 Акции и други нетни активи 1 406 AN.2 Непроизведени активи 3 875 AF.6 Застрахователни технически резерви 371 AN.21 Материални непроизведени активи 3 809 AF.7 Други сметки подлежащи на получаване 302 AN.22 Нематериални непроизведени активи 66

AF Финансови активи 6 792

AF.1 Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs) 770

AF.2 Валута и депозити 1 482

AF.3 Ценни книжа различни от акции 1 263

AF.4 Заеми 1 384

AF.5 Акции и други нетни активи 1 296

AF.6 Застрахователни технически резерви 370

AF.7 Други сметки подлежащи на получаване 227

B.90

Нетна стойност

10 416 IV.2: Изменения в баланса

Активи

Пасиви и нетна стойност

Общо изменения в активите

Общо изменения в пасивите

AN Нефинансови активи 482 AF Пасиви 677 AN.1 Произведени активи 289 AF.2 Валута и депозити 132 AN.11 Дълготрайни активи 239 AF.3 Ценни книжа различни от акции 165 AN.12 Запаси 34 AF.4 Заеми 213 AN.13 Ценности 16 AF.5 Акции и други нетни активи 77 AN.2 Непроизведени активи 193 AF.6 Застрахователни технически резерви 38 AN.21 Материални непроизведени активи 191 AF.7 Други сметки подлежащи на плащане 52 AN.22 Нематериални непроизведени активи 2

AF Финансови активи 730

AF.1 Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs) 18

AF.2 Валута и депозити 119

AF.3 Ценни книжа различни от акции 178

AF.4 Заеми 240

AF.5 Акции и други нетни активи 75

AF.6 Застрахователни технически резерви 38

AF.7 Други сметки подлежащи на получаване 61

B.10

Изменения в нетната стойност, общо дължащи се на: 535

B.10.1

Спестявания и капиталови трансфери

230

B.10.2

Други изменения в обема на активите

17

B.10.3

Номинални холдингови печалби/загуби

288

B.10.31 Неутрални холдингови печалби/загуби 208

B.10.32 Реални холдингови печалби/загуби 80 IV.3: Баланс в края на периода

Активи

Пасиви и нетна стойност

AN Нефинансови активи 10 404 AF Пасиви 6 975 AN.1 Произведени активи 6 336 AF.2 Валута и депозити 1 603 AN.11 Дълготрайни активи 5 783 AF.3 Ценни книжа различни от акции 1 476 AN.12 Запаси 265 AF.4 Заеми 1 650 AN.13 Ценности 288 AF.5 Акции и други нетни активи 1 483 AN.2 Непроизведени активи 4 068 AF.6 Застрахователни технически резерви 409 AN.21 Материални непроизведени активи 4 000 AF.7 Други сметки подлежащи на получаване 354 AN.22 Нематериални непроизведени активи 68

AF Финансови активи 7 522

AF.1 Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs) 788

AF.2 Валута и депозити 1 601

AF.3 Ценни книжа различни от акции 1 441

AF.4 Заеми 1 624

AF.5 Акции и други нетни активи 1 371

AF.6 Застрахователни технически резерви 408

AF.7 Други сметки подлежащи на получаване 288

B.90

Нетна стойност

10 951 Таблица A.IV.3 Пълна последователност на сметките за сектор „Нефинансови корпорации“ I: Сметка „Производство“

Използване

Ресурс

P.2 Междинно потребление 881 P.1 Продукция 1 753

P.11 Пазарна продукция 1 722

P.12 Продукция за собствено крайно потребление 31 B.1g

Добавена стойност, бруто

872

K.1 Потребление на основен капитал 137

B.1n

Добавена стойност, нето

735

II: Сметки за разпределение и използване на дохода II.1: Сметка „Първично разпределение на дохода“ II.1.1: Сметка „Формиране на дохода“

Използване

Ресурс

D.1 Компенсация на заетите лица 545 B.1n

Добавена стойност, нето

735 D.11 Надници и заплати 421

D.12 Социалноосигурителни вноски от работодателите 124

D.121 Фактически социалноосигурителни вноски от работодателите 112

D.122 Условни социалноосигурителни вноски от работодателите 12

D.29 Други данъци върху производството 86

D.39 Други субсидии върху производството -35

B.2

Опериращ излишък

139

II.1.2: Сметка „Разпределение на първичния доход“

Използване

Ресурс

D.4 Доход от собственост 145 B.2

Опериращ излишък

139 D.41 Лихви 66

D.42 Разпределен доход на корпорациите 48 D.4 Доход от собственост 78 D.421 Дивиденти 24 D.41 Лихви 25 D.422 Разпределена печалба на квазикорпорациите 24 D.42 Разпределен доход на корпорациите 3 D.43 Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции 0 D.421 Дивиденти 3 D.45 Рента 31 D.422 Разпределена печалба на квазикорпорациите 0

D.43 Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции 4

D.44 Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици 5

D.45 Рента 41 B.5

Баланс на първичните доходи

72

II.1.2.1: Сметка „Предприемачески доход“

Използване

Ресурс

D.4 Доход от собственост 97 B.2

Опериращ излишък

139 D.41 Лихви 66

D.45 Рента 31 D.4 Доход от собственост 78

D.41 Лихви 25

D.42 Разпределен доход на корпорациите 3

D.421 Дивиденти 3

D.422 Разпределена печалба на квазикорпорациите 0

D.43 Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции 4

D.44 Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици

5

D.45 Рента 41 B.4

Предприемачески доход

120

II.1.2.2: Сметка „Разпределение на друг първичен доход“

Използване

Ресурс

D.4 Доход от собственост 48 B.4

Предприемачески доход

120 D.42 Разпределен доход на корпорациите 48

D.421 Дивиденти 24

D.422 Разпределена печалба на квазикорпорациите 24

D.43 Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции 0

B.5

Баланс на първичните доходи

72

II.2: Сметка „Вторично разпределение на дохода“

Използване

Ресурс

D.5 Текущи данъци върху дохода, имуществото и други 24 B.5

Баланс на първичните доходи

72 D.51 Данъци върху дохода 20

D.59 Други текущи данъци 4 D.61 Социалноосигурителни вноски 14

D.611 Фактически социалноосигурителни вноски 2 D.62 Социални помощи без социални трансфери в натура 13 D.6111 Фактически социалноосигурителни вноски на работодателя 1 D.622 Частни фондови социални помощи 1 D.61111 Задължителни фактически социалноосигурителни вноски на работодателя 1 D.623 Нефондови социални помощи на заетите лица 12 D.61112 Доброволни фактически социалноосигурителни вноски на работодателя 0

D.6112 Социалноосигурителни вноски на заетите лица 1 D.7 Други текущи трансфери 11 D.61121 Задължителни социалноосигурителни вноски на заетите лица 1 D.71 Нетни премии по общо застраховане 8 D.61122 Доброволни социалноосигурителни вноски на заетите лица 0 D.75 Разни текущи трансфери 3 D.612 Условни социалноосигурителни вноски 12

D.7 Други текущи трансфери 10

D.72 Обезщетения по общо застраховане 6

D.75 Разни текущи трансфери 4 B.6

Разполагаем доход

48

II.4: Сметка „Използване на дохода“ II.4.1: Сметка „Използване на разполагаемия доход“

Използване

Ресурс

D.8 Корекция в изменението на нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове 0 B.6

Разполагаем доход

48 B.8

Спестяване

48

III: Акумулиращи сметки III.1: Сметка „Капитал“ III.1.1: Сметка „Изменение в нетната стойност, дължащо се на спестявания и капиталови трансфери“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

B.10.1

Изменения в нетната стоност, дължащи се на спестявания и капиталови трансфери

65 B.8n

Спестяване, нето

48

D.9 Капиталови трансфери, получени 33

D.92 Инвестиционни субсидии 23

D.99 Други капиталови трансфери 10

D.9 Капиталови трансфери платими -16

D.91 Данъци върху капитала 0

D.99 Други капиталови трансфери -16 III.1.2: Сметка „Придобиване на нефинансови активи“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

P.51 Бруто образуване на основен капитал 250 B.10.1

Изменения в нетната стоност, дължащи се на спестявания и капиталови трансфери

65 P.511 Придобиване минус намаление на дълготрайни материални активи 209

P.5111 Придобиване на нови дълготрайни материални активи 211

P.5112 Придобиване на съществуващи дълготрайни материални активи 4

P.5113 Намаление на съществуващи дълготрайни материални активи -6

P.512 Придобиване минус намаление на дълготрайни нематериални активи 21

P.5121 Придобиване на нови дълготрайни нематериални активи 21

P.5122 Придобиване на съществуващи дълготрайни нематериални активи 1

P.5123 Намаление на съществуващи дълготрайни нематериални активи -1

P.513 Увеличение на стойността на непроизведените нефинансови активи 20

P.5131 Основни подобрения на непроизведените нефинансови активи 3

P.5132 Разходи по прехвърляне на собственост на непроизведени нефинансови активи 17

K.1 Потребление на основен капитал

• 137

P.52 Изменение на запасите 26

P.53 Придобиване минус намаление на ценности 2

K.2 Придобиване минус намаление на непроизведени нефинансови активи -7

K.21 Придобиване минус намаление на земя и други материални непроизведени активи -6

K.22 Придобиване минус намаление на нематериални непроизведени активи -1

B.9

Нето предоставени (+)/Нето получени (-) заеми

-69

III.2: Финансова сметка

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

F Нето придобиване на финансови активи 71 F Нето поемане на пасиви 140 F.2 Валута и депозити 17 F.2 Валута и депозити 0 F.21 Валута 5 F.22 Прехвърляеми депозити 0 F.22 Прехвърляеми депозити 10 F.29 Други депозити 0 F.29 Други депозити 2

F.3 Ценни книжа различни от акции 6 F.3 Ценни книжа различни от акции 18

F.4 Заеми 71 F.4 Заеми 27 F.41 Краткосрочни заеми 16 F.41 Краткосрочни заеми 16 F.42 Дългосрочни заеми 55 F.42 Дългосрочни заеми 11

F.5 Акции и други нетни активи 26 F.5 Акции и други нетни активи 2

F.6 Застрахователни технически резерви 0 F.6 Застрахователни технически резерви 0 F.61 Нетна стойност на активите на домакинствата в живото-застрахователните резерви и резервите на пенсионните фондове 0 F.62 Предплащане на застрахователни премии и резерви за висящи плащания 0 F.612 Нетна стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове 0 F.7 Други сметки подлежащи на получаване 7 F.7 Други сметки подлежащи на плащане 37 F.71 Търговски кредити и аванси 6 F.71 Търговски кредити и аванси 8 F.79 Други сметки подлежащи на получаване с изключение на търговските кредити и аванси 1 F.79 Други сметки подлежащи на плащане с изключение на търговските кредити и аванси 29

B.9

Нето предоставени (+)/Нето получени (-) заеми

-69 III.3: Сметки „Други изменения в активите“ III.3.1: Сметка „Други изменения в обема на активите“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

AN Нефинансови активи 12 AF Пасиви -3 AN.1 Произведени активи -2 K.7 Катастрофални загуби 0 K.4 Икономическо появяване на произведените активи 0 K.8 Некомпенсирани конфискации 0 K.7 Катастрофални загуби -5 K.10 Други изменения в обема на финансовите активи и нетни пасиви некласифицирани другаде -4 K.8 Некомпенсирани конфискации -1 K.12 Промени в класификациите и структурата 1 K.9 Други изменения в обема на нефинансовите активи некласифицирани другаде 1 K.12.1 Промени в класификацията на сектора и структурата 1 K.12 Промени в класификациите и структурата 3 K.12.2 Промени в класификацията на активите и пасивите 0 K.12.1 Промени в класификацията на сектора и структурата 3 K.12.22 Промени в класификацията на активите или пасивите, 0 K.12.2 Промени в класификацията на активите и пасивите 0

от тях: K.12.22 Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато 0 AF.2 Валута и депозити 0

AF.3 Ценни книжа различни от акции 0

AF.4 Заеми -3 от тях: AN.11 Дълготрайни активи -1

AN.12 Акции и други нетни активи 0 AF.5 Запаси -1 AN.13 Застрахователни технически резерви 0 AF.6 Ценности 0 AN.2 Непроизведени активи 14 AF.7 Други сметки подлежащи на плащане 0 K.3 Икономическо появяване на непроизведените активи 24

K.5 Естествен приръст на некултивирани биологически ресурси 0

K.6 Икономическо изчезване на непроизведените активи -7

K.61 Изчезване на естествени икономически активи -6

K.62 Друго икономическо изчезване на непроизведените активи -1

K.7 Катастрофални загуби 0

K.8 Некомпенсирани конфискации -4

K.9 Други изменения в обема на нефинансовите активи некласифицирани другаде 0

K.12 Промени в класификациите и структурата 1

K.12.1 Промени в класификацията на сектора и структурата 1

K.12.2 Промени в класификацията на активите и пасивите 0

K.12.22 Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато 0

от тях: AN.21 Материални непроизведени активи 14

AN.22 Нематериални непроизведени активи 0

AF Финансови активи 2

K.7 Катастрофални загуби 0

K.8 Некомпенсирани конфискации 0

K.10 Други изменения в обема на финансовите активи и пасиви некласифицирани другаде 0

K.12 Промени в класификациите и структурата 2

K.12.1 Промени в класификацията на сектора и структурата 2

K.12.2 Промени в класификацията на активите и пасивите 0

K.12.22 Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато 0

от тях: AF.2 Валута и депозити 0

AF.3 Ценни книжа различни от акции 0

AF.4 Заеми 0

AF.5 Акции и други нетни активи 2

AF.6 Застрахователни технически резерви 0

AF.7 Други сметки подлежащи на получаване 0

B.10.2

Изменения в нетната стойност, дължащи се на други изменения в в обема на активите

17 III.3.2: Сметка „Преоценка“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

K.11 Номинални холдингови печалби (+)/загуби (-):

K.11 Номинални холдингови печалби (-)/загуби (+):

AN Нефинансови активи 144 AF Пасиви 18 AN.1 Произведени активи 63 AF.2 Валута и депозити 0 AN.11 Дълготрайни активи 58 AF.3 Ценни книжа различни от акции 1 AN.12 Запаси 4 AF.4 Заеми 0 AN.13 Ценности 1 AF.5 Акции и други нетни активи 16 AN.2 Непроизведени активи 81 AF.6 Застрахователни технически резерви 0 AN.21 Материални непроизведени активи 80 AF.7 Други сметки подлежащи на плащане 0 AN.22 Нематериални непроизведени активи 1

AF Финансови активи 8

AF.2 Валута и депозити 0

AF.3 Ценни книжа различни от акции 3

AF.4 Заеми 0

AF.5 Акции и други нетни активи 5

AF.6 Застрахователни технически резерви 0

AF.7 Други сметки подлежащи на получаване 0

B.10.3

Изменения в нетната стойност, дължащи се на номинални холдингови печалби/загуби

134 III.3.2.1: Сметка „Неутрални холдингови печалби/загуби“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

K.11.1 Неутрални холдингови печалби (+)/загуби (-):

K.11.1 Неутрални холдингови печалби (-)/загуби (+):

AN Нефинансови активи 101 AF Пасиви 36 AN.1 Произведени активи 60 AF.2 Валута и депозити 1 AN.11 Дълготрайни активи 58 AF.3 Ценни книжа различни от акции 1 AN.12 Запаси 2 AF.4 Заеми 18 AN.13 Ценности 1 AF.5 Акции и други нетни активи 14 AN.2 Непроизведени активи 41 AF.6 Застрахователни технически резерви 0 AN.21 Материални непроизведени активи 40 AF.7 Други сметки подлежащи на плащане 3 AN.22 Нематериални непроизведени активи 1

AF Финансови активи 18

AF.2 Валута и депозити 8

AF.3 Ценни книжа различни от акции 2

AF.4 Заеми 1

AF.5 Акции и други нетни активи 4

AF.6 Застрахователни технически резерви 1

AF.7 Други сметки подлежащи на получаване 3

B.10.31

Изменения в нетната стойност, дължащи се на неутрални холдингови печалби/загуби

82 III.3.2.2: Сметка „Реални холдингови печалби/загуби“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

K.11.2 Реални холдингови печалби (+)/загуби (-):

K.11.2 Реални холдингови печалби (-)/загуби (+):

AN Нефинансови активи 43 AF Пасиви -18 AN.1 Произведени активи 3 AF.2 Валута и депозити -1 AN.11 Дълготрайни активи 0 AF.3 Ценни книжа различни от акции 1 AN.12 Запаси 3 AF.4 Заеми -18 AN.13 Ценности 0 AF.5 Акции и други нетни активи 3 AN.2 едени активи 40 AF.6 Застрахователни технически резерви 0 AN.21 Материални непроизведени активи 40 AF.7 Други сметки подлежащи на плащане -3 AN.22 Нематериални непроизведени активи 0

AF Финансови активи -10

AF.2 Валута и депозити -8

AF.3 Ценни книжа различни от акции 1

AF.4 Заеми -1

AF.5 Акции и други нетни активи 1

AF.6 Застрахователни технически резерви -1

AF.7 Други сметки подлежащи на получаване -3

B.10.32

Изменения в нетната стойност, дължащи се на реални холдингови печалби/загуби

51 IV: Баланс IV.1: Начален баланс

Активи

Пасиви и нетна стойност

AN Нефинансови активи 5 041 AF Пасиви 1 817 AN.1 Произведени активи 3 001 AF.2 Валута и депозити 40 AN.11 Дълготрайни активи 2 878 AF.3 Ценни книжа различни от акции 44 AN.12 Запаси 85 AF.4 Заеми 897 AN.13 Ценности 38 AF.5 Акции и други нетни активи 687 AN.2 Непроизведени активи 2 040 AF.6 Застрахователни технически резерви 12 AN.21 Материални непроизведени активи 1 989 AF.7 Други сметки подлежащи на плащане 137 AN.22 Нематериални непроизведени активи 51

AF Финансови активи 897

AF.2 Валута и депозити 382

AF.3 Ценни книжа различни от акции 90

AF.4 Заеми 50

AF.5 Акции и други нетни активи 200

AF.6 Застрахователни технически резерви 25

AF.7 Други сметки подлежащи на получаване 150

B.90

Нетна стойност

4 121 IV.2: Изменения в баланса

Активи

Пасиви и нетна стойност

Общо изменения в активите

Общо изменения в пасивите

AN Нефинансови активи 290 AF Пасиви 155 AN.1 Произведени активи 182 AF.2 Валута и депозити 0 AN.11 Дълготрайни активи 150 AF.3 Ценни книжа различни от акции 7 AN.12 Запаси 29 AF.4 Заеми 68 AN.13 Ценности 3 AF.5 Акции и други нетни активи 42 AN.2 Непроизведени активи 108 AF.6 Застрахователни технически резерви 0 AN.21 Материални непроизведени активи 108 AF.7 Други сметки подлежащи на плащане 37 AN.22 Нематериални непроизведени активи 0

AF Финансови активи 81

AF.2 Валута и депозити 17

AF.3 Ценни книжа различни от акции 21

AF.4 Заеми 27

AF.5 Акции и други нетни активи 9

AF.6 Застрахователни технически резерви 0

AF.7 Други сметки подлежащи на получаване 7

B.10

Изменения в нетната стойност, общо дължащи се на: 216

B.10.1

Спестявания и капиталови трансфери

65

B.10.2

Други изменения в обема на активите

17

B.10.3

Номинални холдингови печалби/загуби

134

B.10.31 Неутрални холдингови печалби/загуби 82

B.10.32 Реални холдингови печалби/загуби 51 IV.3: Баланс в края на периода

Активи

Пасиви и нетна стойност

AN Нефинансови активи 5 331 AF Пасиви 1 972

AF.2 Валута и депозити 40 AN.1 Произведени активи 3 183 AF.3 Ценни книжа различни от акции 51 AN.11 Дълготрайни активи 3 028 AF.4 Заеми 965 AN.12 Запаси 114 AF.5 Акции и други нетни активи 729 AN.13 Ценности 41 AF.6 Застрахователни технически резерви 12 AN.2 Непроизведени активи 2 148 AF.7 Други сметки подлежащи на плащане

174 AN.21 Материални непроизведени активи 2 097

AN.22 Нематериални непроизведени активи 51

AF Финансови активи 978

AF.2 Валута и депозити 399

AF.3 Ценни книжа различни от акции 111

AF.4 Заеми 77

AF.5 Акции и други нетни активи 209

AF.6 Застрахователни технически резерви 25

AF.7 Други сметки подлежащи на получаване 157

B.90

Нетна стойност

4 337 Таблица A.IV.4 Пълна последователност на сметките за сектор „Финансови корпорации“ I: Сметка „Производство“

Използване

Ресурс

P.2 Междинно потребление 29 P.1 Продукция 102

P.11 Пазарна продукция 102

P.12 Продукция за собствено крайно потребление 0 B.1g

Добавена стойност, бруто

73

K.1 Потребление на основен капитал 10

B.1n

Добавена стойност, нето

63

II: Сметки за разпределение и използване на дохода II.1: Сметка „Първично разпределение на дохода“ II.1.1: Сметка „Формиране на дохода“

Използване

Ресурс

D.1 Компенсация на заетите лица 15 B.1n

Добавена стойност, нето

63 D.11 Надници и заплати 10

D.12 Социалноосигурителни вноски от работодателите 5

D.121 Фактически социалноосигурителни вноски от работодателите 4

D.122 Условни социалноосигурителни вноски от работодателите 1

D.29 Други данъци върху производството 3

D.39 Други субсидии върху производството 0

B.2

Опериращ излишък

45

II.1.2: Сметка „Разпределение на първичния доход“

Използване

Ресурс

D.4 Доход от собственост 138 B.2

Опериращ излишък

45 D.41 Лихви 77

D.42 Разпределен доход на корпорациите 36 D.4 Доход от собственост 160 D.421 Дивиденти 36 D.41 Лихви 125

P.119 Корекция за FISIM -48 D.422 Разпределена печалба на квазикорпорациите 0 D.42 Разпределен доход на корпорациите 25 D.43 Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции 0 D.421 Дивиденти 25 D.44 Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици 25 D.422 Разпределена печалба на квазикорпорациите 0 D.45 Рента 0 D.43 Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции 7

D.44 Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици 0

D.45 Рента 3 B.5

Баланс на първичните доходи

19

II.1.2.1: Сметка „Предприемачески доход“

Използване

Ресурс

D.4 Доход от собственост 102 B.2

Опериращ излишък

45 D.41 Лихви 77

D.44 Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици 25 D.4 Доход от собственост 160 D.45 Рента 0 D.41 Лихви 125

P.119 Корекция за FISIM -48

D.42 Разпределен доход на корпорациите 25

D.421 Дивиденти 25

D.422 Разпределена печалба на квазикорпорациите 0

D.43 Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции 7

D.44 Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици 0

D.45 Рента 3 B.4

Предприемачески доход

55

II.1.2.2: Сметка „Разпределение на друг първичен доход“

Използване

Ресурс

D.4 Доход от собственост 36 B.4

Предприемачески доход

55 D.42 Разпределен доход на корпорациите 36

D.421 Дивиденти 36

D.422 Разпределена печалба на квазикорпорациите 0

D.43 Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции 0

B.5

Баланс на първичните доходи

19

II.2: Сметка „Вторично разпределение на дохода“

Използване

Ресурс

D.5 Текущи данъци върху дохода, имуществото и други 10 B.5

Баланс на първичните доходи

19 D.51 Данъци върху дохода 7

D.59 Други текущи данъци 3 D.61 Социалноосигурителни вноски 39

D.611 Фактически социалноосигурителни вноски 38 D.62 Социални помощи без социални трансфери в натура 29 D.6111 Фактически социалноосигурителни вноски на работодателя 18 D.622 Частни фондови социални помощи 28 D.61111 Задължителни фактически социалноосигурителни вноски на работодателя 15 D.623 Нефондови социални помощи на заетите лица 1 D.61112 Доброволни фактически социалноосигурителни вноски на работодателя 3

D.6112 Социалноосигурителни вноски на заетите лица 20 D.7 Други текущи трансфери 46 D.61121 Задължителни социалноосигурителни вноски на заетите лица 15 D.71 Нетни премии по общо застраховане 0 D.61122 Доброволни социалноосигурителни вноски на заетите лица 5 D.72 Обезщетения по общо застраховане 45 D.612 Условни социалноосигурителни вноски 1 D.75 Разни текущи трансфери 1

D.7 Други текущи трансфери 49

D.71 Нетни премии по общо застраховане 45

D.72 Обезщетения по общо застраховане 0

D.75 Разни текущи трансфери 4 B.6

Разполагаем доход

22

II.4: Сметка „Използване на дохода“ II.4.1: Сметка „Използване на разполагаемия доход“

Използване

Ресурс

D.8 Корекция в изменението на нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове 11 B.6

Разполагаем доход

22 B.8

Спестяване

11

III: Акумулиращи сметки III.1: Сметка „Капитал“ III.1.1: Сметка „Изменение в нетната стойност, дължащо се на спестявания и капиталови трансфери“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

B.10.1

Изменения в нетната стоност, дължащи се на спестявания и капиталови трансфери

4 B.8n

Спестяване, нето

11

D.9 Капиталови трансфери, получени 0

D.92 Инвестиционни субсидии 0

D.99 Други капиталови трансфери 0

D.9 Капиталови трансфери платими -7

D.91 Данъци върху капитала 0

D.99 Други капиталови трансфери -7 III.1.2: Сметка „Придобиване на нефинансови активи“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

P.51 Бруто образуване на основен капитал 9 B.10.1

Изменения в нетната стоност, дължащи се на спестявания и капиталови трансфери

4 P.511 Придобиване минус намаление на дълготрайни материални активи 8

P.5111 Придобиване на нови дълготрайни материални активи 7

P.5112 Придобиване на съществуващи дълготрайни материални активи 1

P.5113 Намаление на съществуващи дълготрайни материални активи 0

P.512 Придобиване минус намаление на дълготрайни нематериални активи 1

P.5121 Придобиване на нови дълготрайни нематериални активи 1

P.5122 Придобиване на съществуващи дълготрайни нематериални активи 0

P.5123 Намаление на съществуващи дълготрайни нематериални активи 0

P.513 Увеличение на стойността на непроизведените нефинансови активи 0

P.5131 Основни подобрения на непроизведените нефинансови активи 0

P.5132 Разходи по прехвърляне на собственост на непроизведени нефинансови активи 0

K.1 Потребление на основен капитал -10

P.52 Изменение на запасите 0

P.53 Придобиване минус намаление на ценности 0

K.2 Придобиване минус намаление на непроизведени нефинансови активи 0

K.21 Придобиване минус намаление на земя и други материални непроизведени активи 0

K.22 Придобиване минус намаление на нематериални непроизведени активи 0

B.9

Нето предоставени (+)/Нето получени (-) заеми

5

III.2: Финансова сметка

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

F Нето придобиване на финансови активи 237 F Нето поемане на пасиви 232 F.1 Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs) -1

F.2 Валута и депозити 15 F.2 Валута и депозити 130 F.21 Валута 15 F.21 Валута 35 F.22 Прехвърляеми депозити 0 F.22 Прехвърляеми депозити 63 F.29 Други депозити 0 F.29 Други депозити 32 F.3 Ценни книжа различни от акции 53 F.3 Ценни книжа различни от акции 53 F.4 Заеми 167 F.4 Заеми 0 F.41 Краткосрочни заеми 63 F.41 Краткосрочни заеми 0 F.42 Дългосрочни заеми 104 F.42 Дългосрочни заеми 0 F.5 Акции и други нетни активи 3 F.5 Акции и други нетни активи 13 F.6 Застрахователни технически резерви 0 F.6 Застрахователни технически резерви 36 F.62 Предплащане на застрахователни премии и резерви за висящи плащания 0 F.61 Нетна стойност на активите на домакинствата в живото-астрахователните резерви и резервите на пенсионните фондове 33

F.611 Нетна стойност на активите на домакинствата в животозастрахователните резерви 22 F.7 Други сметки подлежащи на получаване 0 F.612 Нетна стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове 11 F.71 Търговски кредити и аванси 0 F.62 Предплащане на застрахователни премии и резерви за висящи плащания 3 F.79 Други сметки подлежащи на получаване с изключение на търговските кредити и аванси 0

F.7 Други сметки подлежащи на плащане 0

F.71 Търговски кредити и аванси 0

F.79 Други сметки подлежащи на плащане с изключение на търговските кредити и аванси 0

B.9

Нето предоставени (+)/Нето получени (-) заеми

5 III.3: Сметки „Други изменения в активите“ III.3.1: Сметка „Други изменения в обема на активите“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

AN Нефинансови активи -2 AF Пасиви 2 AN.1 Произведени активи -2 K.7 Катастрофални загуби 0 K.4 Икономическо появяване на произведените активи 0 K.8 Некомпенсирани конфискации 0 K.7 Катастрофални загуби 0 K.10 Други изменения в обема на финансовите активи и нетни пасиви некласифицирани другаде 2 K.8 Некомпенсирани конфискации 0 K.12 Промени в класификациите и структурата 0 K.9 Други изменения в обема на нефинансовите активи некласифицирани другаде 0 K.12.1 Промени в класификацията на сектора и структурата 0 K.12 Промени в класификациите и структурата -2 K.12.2 Промени в класификацията на активите и пасивите 0 K.12.1 Промени в класификацията на сектора и структурата 0 K.12.22 Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато 0 K.12.2 Промени в класификацията на активите и пасивите -2

K.12.21 Монетизация/демонетизация на златото -2 от тях: AF.2 Валута и депозити 0 K.12.22 Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато 0 AF.3 Ценни книжа различни от акции 0

AF.4 Заеми 0

AF.5 Акции и други нетни активи 0 от тях: AN.11 Дълготрайни активи 0

AN.12 Запаси 0 AF.6 Застрахователни технически резерви 2 AN.13 Ценности -2 AF.7 Други сметки подлежащи на плащане 0 AN.2 Непроизведени активи 0

K.3 Икономическо появяване на непроизведените активи 0

K.5 Естествен приръст на некултивирани биологически ресурси 0

K.6 Икономическо изчезване на непроизведените активи 0

K.61 Изчезване на естествени икономически активи 0

K.62 Друго икономическо изчезване на непроизведените активи 0

K.7 Катастрофални загуби 0

K.8 Некомпенсирани конфискации 0

K.9 Други изменения в обема на нефинансовите активи некласифицирани другаде 0

K.12 Промени в класификациите и структурата 0

K.12.1 Промени в класификацията на сектора и структурата 0

K.12.2 Промени в класификацията на активите и пасивите 0

K.12.22 Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато 0

от тях: AN.21 Материални непроизведени активи 0

AN.22 Нематериални непроизведени активи 0

AF Финансови активи 0

K.7 Катастрофални загуби 0

K.8 Некомпенсирани конфискации -3

K.10 Други изменения в обема на финансовите активи и пасиви некласифицирани другаде 1

K.12 Промени в класификациите и структурата 2

K.12.1 Промени в класификацията на сектора и структурата 0

K.12.2 Промени в класификацията на активите и пасивите 2

K.12.21 Монетизация/демонетизация на златото 2

K.12.22 Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато 0

от тях: AF.1 Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs) 7

AF.2 Валута и депозити 0

AF.3 Ценни книжа различни от акции -3

AF.4 Заеми -4

AF.5 Акции и други нетни активи 0

AF.6 Застрахователни технически резерви 0

AF.7 подлежащи на получаване 0

B.10.2

Изменения в нетната стойност, дължащи се на други изменения в в обема на активите

-4 III.3.2: Сметка „Преоценка“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

K.11 Номинални холдингови печалби (+)/загуби (-):

K.11 Номинални холдингови печалби (-)/загуби (+):

AN Нефинансови активи 4 AF Пасиви 51 AN.1 Произведени активи 2 AF.2 Валута и депозити 0 AN.11 Дълготрайни активи 2 AF.3 Ценни книжа различни от акции 34 AN.12 Запаси 0 AF.4 Заеми 0 AN.13 Ценности 0 AF.5 Акции и други нетни активи 17 AN.2 Непроизведени активи 2 AF.6 Застрахователни технически резерви 0 AN.21 Материални непроизведени активи 1 AF.7 Други сметки подлежащи на плащане 0 AN.22 Нематериални непроизведени активи 0

AF Финансови активи 57

AF.1 Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs) 11

AF.2 Валута и депозити 0

AF.3 Ценни книжа различни от акции 30

AF.4 Заеми 0

AF.5 Акции и други нетни активи 16

AF.6 Застрахователни технически резерви 0

AF.7 Други сметки подлежащи на получаване 0

B.10.3

Изменения в нетната стойност, дължащи се на номинални холдингови печалби/загуби

10 III.3.2.1: Сметка „Неутрални холдингови печалби/загуби“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

K.11.1 Неутрални холдингови печалби (+)/загуби (-):

K.11.1 Неутрални холдингови печалби (-)/загуби (+):

AN Нефинансови активи 3 AF Пасиви 68 AN.1 Произведени активи 2 AF.2 Валута и депозити 26 AN.11 Дълготрайни активи 2 AF.3 Ценни книжа различни от акции 21 AN.12 Запаси 0 AF.4 Заеми 0 AN.13 Ценности 0 AF.5 Акции и други нетни активи 14 AN.2 Непроизведени активи 1 AF.6 Застрахователни технически резерви 7 AN.21 Материални непроизведени активи 1 AF.7 Други сметки подлежащи на получаване 0 AN.22 Нематериални непроизведени активи 0

AF Финансови активи 70

AF.1 Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs) 14

AF.2 Валута и депозити 0

AF.3 Ценни книжа различни от акции 19

AF.4 Заеми 24

AF.5 Акции и други нетни активи 13

AF.6 Застрахователни технически резерви 1

AF.7 Други сметки подлежащи на получаване 0

B.10.31

Изменения в нетната стойност, дължащи се на неутрални холдингови печалби/загуби

5 III.3.2.2: Сметка „Реални холдингови печалби/загуби“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

K.11.2 Реални холдингови печалби (+)/загуби (-):

K.11.2 Реални холдингови печалби (-)/загуби (+):

AN Нефинансови активи 1 AF Пасиви -17 AN.1 Произведени активи 0 AF.2 Валута и депозити -26 AN.11 Дълготрайни активи 0 AF.3 Ценни книжа различни от акции 13 AN.12 Запаси 0 AF.4 Заеми 0 AN.13 Ценности 0 AF.5 Акции и други нетни активи 3 AN.2 Непроизведени активи 1 AF.6 Застрахователни технически резерви -7 AN.21 Материални непроизведени активи 1 AF.7 Други сметки подлежащи на плащане 0 AN.22 Нематериални непроизведени активи 0

AF Финансови активи -13

AF.1 Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs) -3

AF.2 Валута и депозити 0

AF.3 Ценни книжа различни от акции 11

AF.4 Заеми -24

AF.5 Акции и други нетни активи 3

AF.6 Застрахователни технически резерви -1

AF.7 Други сметки подлежащи на получаване 0

B.10.32

Изменения в нетната стойност, дължащи се на реални холдингови печалби/загуби

5 IV: Баланс IV.1: Начален баланс

Активи

Пасиви и нетна стойност

AN Нефинансови активи 144 AF Пасиви 3 384 AN.1 Произведени активи 104 AF.2 Валута и депозити 1 281 AN.11 Дълготрайни активи 99 AF.3 Ценни книжа различни от акции 1 053 AN.12 Запаси 0 AF.4 Заеми 0 AN.13 Ценности 5 AF.5 Акции и други нетни активи 715 AN.2 Непроизведени активи 40 AF.6 Застрахователни технически резерви 335 AN.21 Материални непроизведени активи 37 AF.7 Други сметки подлежащи на плащане 0 AN.22 Нематериални непроизведени активи 3

AF Финансови активи 3 508

AF.1 Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs) 690

AF.2 Валута и депозити 0

AF.3 Ценни книжа различни от акции 950

AF.4 Заеми 1 187

AF.5 Акции и други нетни активи 651

AF.6 Застрахователни технически резерви 30

AF.7 Други сметки подлежащи на получаване 0

B.90

Нетна стойност

268 IV.2: Изменения в баланса

Активи

Пасиви и нетна стойност

Общо изменения в активите

Общо изменения в пасивите

AN Нефинансови активи 1 AF Пасиви 285 AN.1 Произведени активи -1 AF.2 Валута и депозити 130 AN.11 Дълготрайни активи 1 AF.3 Ценни книжа различни от акции 87 AN.12 Запаси 0 AF.4 Заеми 0 AN.13 Ценности -2 AF.5 Акции и други нетни активи 30 AN.2 Непроизведени активи 2 AF.6 Застрахователни технически резерви 38 AN.21 Материални непроизведени активи 1 AF.7 Други сметки подлежащи на плащане 0 AN.22 Нематериални непроизведени активи 0

AF Финансови активи 294

AF.1 Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs) 17

AF.2 Валута и депозити 15

AF.3 Ценни книжа различни от акции 80

AF.4 Заеми 163

AF.5 Акции и други нетни активи 19

AF.6 Застрахователни технически резерви 0

AF.7 Други сметки подлежащи на получаване 0

B.10

Изменения в нетната стойност, общо дължащи се на: 10

B.10.1

Спестявания и капиталови трансфери

4

B.10.2

Други изменения в обема на активите

-4

B.10.3

Номинални холдингови печалби/загуби

10

B.10.31 Неутрални холдингови печалби/загуби 5

B.10.32 Реални холдингови печалби/загуби 5 IV.3: Баланс в края на периода

Активи

Пасиви и нетна стойност

AN Нефинансови активи 145 AF Пасиви 3 669 AN.1 Произведени активи 103 AF.2 Валута и депозити 1 411 AN.11 Дълготрайни активи 100 AF.3 Ценни книжа различни от акции 1 140 AN.12 Запаси 0 AF.4 Заеми 0 AN.13 Ценности 3 AF.5 Акции и други нетни активи 745 AN.2 Непроизведени активи 42 AF.6 Застрахователни технически резерви 373 AN.21 Материални непроизведени активи 38 AF.7 Други сметки подлежащи на плащане 0 AN.22 Нематериални непроизведени активи 3

AF Финансови активи 3 802

AF.1 Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs) 707

AF.2 Валута и депозити 15

AF.3 Ценни книжа различни от акции 1 030

AF.4 Заеми 1 350

AF.5 Акции и други нетни активи 670

AF.6 Застрахователни технически резерви 30

AF.7 Други сметки подлежащи на получаване 0

B.90

Нетна стойност

278 Таблица A.IV.5 Пълна последователност на сметките за сектор „Държавно управление“ I: Сметка „Производство“

Използване

Ресурс

P.2 Междинно потребление 246 P.1 Продукция 434

P.11 Пазарна продукция 74

P.12 Продукция за собствено крайно потребление 0

P.13 Друга непазарна продукция 360 B.1g

Добавена стойност, бруто

188

K.1 Потребление на основен капитал 30

B.1n

Добавена стойност, нето

158

II: Сметки за разпределение и използване на дохода II.1: Сметка „Първично разпределение на дохода“ II.1.1: Сметка „Формиране на дохода“

Използване

Ресурс

D.1 Компенсация на заетите лица 140 B.1n

Добавена стойност, нето

158 D.11 Надници и заплати 87

D.12 Социалноосигурителни вноски от работодателите 53

D.121 Фактически социалноосигурителни вноски от работодателите 48

D.122 Условни социалноосигурителни вноски от работодателите 5

D.29 Други данъци върху производството 2

D.39 Други субсидии върху производството 0

B.2

Опериращ излишък

16

II.1.2: Сметка „Разпределение на първичния доход“

Използване

Ресурс

D.4 Доход от собственост 46 B.2

Опериращ излишък

16 D.41 Лихви 39

D.42 Разпределен доход на корпорациите 0 D.2 Данъци върху производството и вноса 235 D.422 Разпределена печалба на квазикорпорациите 0 D.21 Данъци върху продуктите 141 D.43 Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции 0 D.211 Данъци от типа на данък добавена стойност (ДДС) 121 D.45 Рента 7 D.212 Данъци и мита върху вноса с изключение на ДДС 17

D.2121 Мита върху вноса 17

D.2122 Данъци върху вноса с изключение на ДДС и митата върху вноса 0

D.214 Данъци върху продуктите без ДДС и данъци върху вноса 3

D.29 Други данъци върху производството 94

D.3 Субсидии -44

D.31 Субсидии върху продуктите -8

D.311 Субсидии върху вноса 0

D.319 Други субсидии върху продуктите -8

D.39 Други субсидии върху производството -36

D.4 Доход от собственост 30

D.41 Лихви 12

D.42 Разпределен доход на корпорациите 18

D.421 Дивиденти 5

D.422 Разпределена печалба на квазикорпорациите 13

D.43 Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции 0

D.44 Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици 0

D.45 Рента 0 B.5

Баланс на първичните доходи

191

II.1.2.1: Сметка „Предприемачески доход“

Използване

Ресурс

D.4 Доход от собственост 9 B.2

Опериращ излишък

16 D.41 Лихви 2

D.45 Рента 7 D.4 Property income 4

D.41 Interest 0

D.42 Разпределен доход на корпорациите 4

D.421 Дивиденти 4

D.422 Разпределена печалба на квазикорпорациите 0

D.43 Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции 0

D.44 Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици 0

D.45 Рента 0 B.4

Предприемачески доход

11

II.1.2.2: Сметка „Разпределение на друг първичен доход“

Използване

Ресурс

D.4 Доход от собственост 37 B.4

Предприемачески доход

11 D.41 Лихви 37

D.2 Данъци върху производството и вноса 235

D.21 Данъци върху продуктите 141

D.211 Данъци от типа на данък добавена стойност (ДДС) 121

D.212 Данъци и мита върху вноса с изключение ДДС 17

D.2121 Мита върху вноса 17

D.2122 Данъци върху вноса с изключение на ДДС и митата върху вноса 0

D.214 Данъци върху продуктите без ДДС и данъци върху вноса 3

D.29 Други данъци върху производството 94

D.3 Субсидии -44

D.31 Субсидии върху продуктите -8

D.311 Субсидии върху вноса 0

D.319 Други субсидии върху продуктите -8

D.39 Други субсидии върху производството -36

D.4 Доход от собственост 26

D.41 Лихви 12

D.42 Разпределен доход на корпорациите 14

D.421 Дивиденти 1

D.422 Разпределена печалба на квазикорпорациите 13 B.5

Баланс на първичните доходи

191

II.2: Сметка „Вторично разпределение на дохода“

Използване

Ресурс

D.5 Текущи данъци върху дохода, имуществото и други 0 B.5

Баланс на първичните доходи

191 D.59 Други текущи данъци 0

D.5 Текущи данъци върху дохода, имуществото и други 213 D.62 Социални помощи без социални трансфери в натура 289 D.51 Данъци върху дохода 204 D.621 Социалноосигурителни помощи в брой 232 D.59 Други текущи данъци 9 D.622 Частни фондови социални помощи 0

D.623 Нефондови социални помощи на заетите лица 5 D.61 Социалноосигурителни вноски 268 D.624 Помощи за социално подпомагане в брой 52 D.611 Фактически социалноосигурителни вноски 263

D.6111 Фактически социалноосигурителни вноски на работодателя 155 D.7 Други текущи трансфери 139 D.61111 Задължителни фактически социалноосигурителни вноски на работодателя 144 D.71 Нетни премии по общо застраховане 4 D.61112 Доброволни фактически социалноосигурителни вноски на работодателя 11 D.73 Текущи трансфери между държавни органи 96 D.6112 Социалноосигурителни вноски на заетите лица 76 D.74 Текущи международни трансфери 31 D.61121 Задължителни социалноосигурителни вноски на заетите лица 69 D.75 Разни текущи трансфери 8 D.61122 Доброволни социалноосигурителни вноски на заетите лица 7

D.6113 Социалноосигурителни вноски на самозаетите и незаети лица 32

D.61131 Задължителни социалноосигурителни вноски на самозаетите и незаети лица 22

D.61132 Доброволни социалноосигурителни вноски на самозаетите и незаети лица 10

D.612 Условни социалноосигурителни вноски 5

D.7 Други текущи трансфери 108

D.72 Обезщетения по общо застраховане 1

D.73 Текущи трансфери между държавни органи 96

D.74 Текущи международни трансфери 1

D.75 Разни текущи трансфери 10 B.6

Разполагаем доход

352

II.3: Сметка „Преразпределение на дохода в натура“

Използване

Ресурс

D.63 Социални трансфери в натура 206 B.6

Разполагаем доход

352 D.631 Социални помощи в натура 162

D.6311 Социалноосигурителни помощи в натура, изплатени 78

D.6312 Други социалноосигурителни помощи в натура 65

D.6313 Помощи за социално подпомагане в натура 19

D.632 Трансфери на индивидуални непазарни стоки и услуги 44

B.7

Коригиран разполагаем доход

146

II.4: Сметка „Използване на дохода“ II.4.1: Сметка „Използване на разполагаемия доход“

Използване

Ресурс

P.3 Крайни потребителски разходи 362 B.6

Разполагаем доход

352 P.31 Индивидуални разходи за крайно потребление 206

P.32 Колективни разходи за крайно потребление 156

D.8 Корекция в изменението на нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове 0

B.8

Спестяване

-10

II.4.2: Сметка „Използване на коригирания разполагаем доход“

Използване

Ресурс

P.4 Фактическо крайно потребление 156 B.7

Коригиран разполагаем доход

146 P.42 Фактическо колективно потребление 156

D.8 Корекция в изменението на нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове 0

B.8

Спестяване

-10

III: Акумулиращи сметки III.1: Сметка „Капитал“ III.1.1: Сметка „Изменение в нетната стойност, дължащо се на спестянания и капиталови трансфери“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

B.10.1

Изменения в нетната стоност, дължащи се на спестяванияи капиталови трансфери

-38 B.8n

Спестяване, нето

-10

D.9 Капиталови трансфери, получени 6

D.91 Данъци върху капитала 2

D.92 Инвестиционни субсидии 0

D.99 Други капиталови трансфери 4

D.9 Капиталови трансфери платими -34

D.91 Данъци върху капитала 0

D.92 Инвестиционни субсидии -27

D.99 Други капиталови трансфери -7 III.1.2: Сметка „Придобиване на нефинансови активи“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

P.51 Бруто образуване на основен капитал 37 B.10.1

Изменения в нетната стоност, дължащи се на спестяванияи капиталови трансфери

-38 P.511 Придобиване минус намаление на дълготрайни материални активи 23

P.5111 Придобиване на нови дълготрайни материални активи 24

P.5112 Придобиване на съществуващи дълготрайни материални активи 1

P.5113 Намаление на съществуващи дълготрайни материални активи -2

P.512 Придобиване минус намаление на дълготрайни нематериални активи 12

P.5121 Придобиване на нови дълготрайни нематериални активи 12

P.5122 Придобиване на съществуващи дълготрайни нематериални активи 2

P.5123 Намаление на съществуващи дълготрайни нематериални активи -2

P.513 Увеличение на стойността на непроизведените нефинансови активи 2

P.5131 Основни подобрения на непроизведените нефинансови активи

P.5132 Разходи по прехвърляне на собственост на непроизведени нефинансови активи 0

K.1 Потребление на основен капитал -30

P.52 Изменение на запасите 0

P.53 Придобиване минус намаление на ценности 3

K.2 Придобиване минус намаление на непроизведени нефинансови активи 2

K.21 Придобиване минус намаление на земя и други материални непроизведени активи 2

K.22 Придобиване минус намаление на нематериални непроизведени активи 0

B.9

Нето предоставени (+)/Нето получени (-) заеми

-50

III.2: Финансова сметка

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

F Нето придобиване на финансови активи 120 F Нето поемане на пасиви 170 F.1 Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs) 0

F.2 Валута и депозити 7 F.2 Валута и депозити 2 F.21 Валута 2 F.21 Валута 0 F.22 Прехвърляеми депозити 4 F.22 Прехвърляеми депозити 2 F.29 Други депозити 1 F.29 Други депозити 0 F.3 Ценни книжа различни от акции 26 F.3 Ценни книжа различни от акции 64 F.4 Заеми 45 F.4 Заеми 94 F.41 Краткосрочни заеми 1 F.41 Краткосрочни заеми 32 F.42 Дългосрочни заеми 44 F.42 Дългосрочни заеми 62 F.5 Акции и други нетни активи 36 F.5 Акции и други нетни активи 0 F.6 Застрахователни технически резерви 0 F.6 Застрахователни технически резерви 0 F.62 Предплащане на застрахователни премии и резерви за висящи плащания 0 F.61 Нетна стойност на активите на домакинствата в живото-застрахователните резерви и резервите на пенсионните фондове

0

F.612 Нетна стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове 0 F.7 Други сметки подлежащи на получаване 6

F.71 Търговски кредити и аванси 1 F.7 Други сметки подлежащи на плащане 10 F.79 Други сметки подлежащи на получаване с изключение на търговските кредити и аванси 5 F.71 Търговски кредити и аванси 6

F.79 Други сметки подлежащи на плащане с изключение на търговските кредити и аванси 4

B.9

Нето предоставени (+)/Нето получени (-) заеми

-50 III.3: Сметки „Други изменения в активите“ III.3.1: Сметка „Други изменения в обема на активите“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

AN Нефинансови активи 0 AF Пасиви -1 AN.1 Произведени активи -3 K.7 Катастрофални загуби 0 K.4 Икономическо появяване на произведените активи 3 K.8 Некомпенсирани конфискации 0 K.7 Катастрофални загуби -4 K.10 Други изменения в обема на финансовите активи и нетни пасиви некласифицирани другаде 0 K.8 Некомпенсирани конфискации 1 K.12 Промени в класификациите и структурата -1 K.9 Други изменения в обема на нефинансовите активи некласифицирани другаде 0 K.12.1 Промени в класификацията на сектора и структурата -1 K.12 Промени в класификациите и структурата -3 K.12.2 Промени в класификацията на активите и пасивите 0 K.12.1 Промени в класификацията на сектора и структурата -3 K.12.22 Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато 0 K.12.2 Промени в класификацията на активите и пасивите 0

K.12.21 Монетизация/демонетизация на златото 0 от тях: AF.2 Валута и депозити 0 K.12.22 Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато 0 AF.3 Ценни книжа различни от акции 0

AF.4 Заеми -1

AF.5 Акции и други нетни активи 0 от тях: AN.11 Дълготрайни активи -3

AN.12 Запаси 0 AF.6 Застрахователни технически резерви 0 AN.13 Ценности 0 AF.7 Други сметки подлежащи на плащане 0 AN.2 Непроизведени активи 3

K.3 Икономическо появяване на непроизведените активи 0

K.5 Естествен приръст на некултивирани биологически ресурси 4

K.6 Икономическо изчезване на непроизведените активи -2

K.61 Изчезване на естествени икономически активи -2

K.62 Друго икономическо изчезване на непроизведените активи 0

K.7 Катастрофални загуби -2

K.8 Некомпенсирани конфискации 4

K.9 Други изменения в обема на нефинансовите активи некласифицирани другаде 0

K.12 Промени в класификациите и структурата -1

K.12.1 Промени в класификацията на сектора и структурата -1

K.12.2 Промени в класификацията на активите и пасивите 0

K.12.22 Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато 0

от тях:AN.21 Материални непроизведени активи 3

AN.22 Нематериални непроизведени активи 0

AF Финансови активи 1

K.7 Катастрофални загуби 0

K.8 Некомпенсирани конфискации 3

K.10 Други изменения в обема на финансовите активи и пасиви некласифицирани другаде 0

K.12 Промени в класификациите и структурата -2

K.12.1 Промени в класификацията на сектора и структурата -2

K.12.2 Промени в класификацията на активите и пасивите 0

K.12.21 Монетизация/демонетизация на златото 0

K.12.22 Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато 0

от тях: AF.1 Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs) 0

AF.2 Валута и депозити 0

AF.3 Ценни книжа различни от акции 3

AF.4 Заеми 0

AF.5 Акции и други нетни активи -2

AF.6 Застрахователни технически резерви 0

AF.7 Други сметки подлежащи на получаване 0

B.10.2

Изменения в нетната стойност, дължащи се на други изменения в в обема на активите

2 III.3.2: Сметка „Преоценка“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

K.11 Номинални холдингови печалби (+)/загуби (-):

K.11 Номинални холдингови печалби (-)/загуби (+):

AN Нефинансови активи 44 AF Пасиви 7 AN.1 Произведени активи 20 AF.2 Валута и депозити 0 AN.11 Дълготрайни активи 18 AF.3 Ценни книжа различни от акции 7 AN.12 Запаси 1 AF.4 Заеми 0 AN.13 Ценности 1 AF.5 Акции и други нетни активи 0 AN.2 Непроизведени активи 23 AF.6 Застрахователни технически резерви 0 AN.21 Материални непроизведени активи 23 AF.7 Други сметки подлежащи на плащане 0 AN.22 Нематериални непроизведени активи 0

AF Финансови активи 2

AF.1 Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs) 1

AF.2 Валута и депозити 0

AF.3 Ценни книжа различни от акции 0

AF.4 Заеми 0

AF.5 Акции и други нетни активи 0

AF.6 Застрахователни технически резерви 0

AF.7 Други сметки подлежащи на получаване 0

B.10.3

Изменения в нетната стойност, дължащи се на номинални холдингови печалби/загуби

38 III.3.2.1: Сметка „Неутрални холдингови печалби/загуби“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

K.11.1 Неутрални холдингови печалби (+)/загуби (-):

K.11.1 Неутрални холдингови печалби (-)/загуби (+):

AN Нефинансови активи 32 AF Пасиви 14 AN.1 Произведени активи 20 AF.2 Валута и депозити 2 AN.11 Дълготрайни активи 18 AF.3 Ценни книжа различни от акции 4 AN.12 Запаси 1 AF.4 Заеми 7 AN.13 Ценности 1 AF.5 Акции и други нетни активи 0 AN.2 Непроизведени активи 12 AF.6 Застрахователни технически резерви 0 AN.21 Материални непроизведени активи 12 AF.7 Други сметки подлежащи на плащане 0 AN.22 Нематериални непроизведени активи 0

AF Финансови активи 8

AF.1 Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs) 2

AF.2 Валута и депозити 3

AF.3 Ценни книжа различни от акции 0

AF.4 Заеми 2

AF.5 Акции и други нетни активи 0

AF.6 Застрахователни технически резерви 0

AF.7 Други сметки подлежащи на получаване 0

B.10.31

Изменения в нетната стойност, дължащи се на неутрални холдингови печалби/загуби

26 III.3.2.2: Сметка „Реални холдингови печалби/загуби“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

K.11.2 Реални холдингови печалби (+)/загуби (-):

K.11.2 Реални холдингови печалби (-)/загуби (+):

AN Нефинансови активи 12 AF Пасиви -7 AN.1 Произведени активи 0 AF.2 Валута и депозити -2 AN.11 Дълготрайни активи 0 AF.3 Ценни книжа различни от акции 3 AN.12 Запаси 0 AF.4 Заеми -7 AN.13 Ценности 0 AF.5 Акции и други нетни активи 0 AN.2 Непроизведени активи 12 AF.6 Застрахователни технически резерви 0 AN.21 Материални непроизведени активи 12 AF.7 Други сметки подлежащи на плащане 0 AN.22 Нематериални непроизведени активи 0

AF Финансови активи -6

AF.1 Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs) 0

AF.2 Валута и депозити -3

AF.3 Ценни книжа различни от акции 0

AF.4 Заеми -2

AF.5 Акции и други нетни активи 0

AF.6 Застрахователни технически резерви 0

AF.7 Други сметки подлежащи на получаване 0

B.10.32

Изменения в нетната стойност, дължащи се на реални холдингови печалби/загуби

12 IV: Баланс IV.1: Начален баланс

Активи

Пасиви и нетна стойност

AN Нефинансови активи 1 591 AF Пасиви 687 AN.1 Произведени активи 1 001 AF.2 Валута и депозити 102 AN.11 Дълготрайни активи 913 AF.3 Ценни книжа различни от акции 212 AN.12 Запаси 47 AF.4 Заеми 328 AN.13 Ценности 41 AF.5 Акции и други нетни активи 4 AN.2 Непроизведени активи 590 AF.6 Застрахователни технически резерви 19 AN.21 Материални непроизведени активи 578 AF.7 Други сметки подлежащи на плащане 22 AN.22 Нематериални непроизведени активи 12

AF Финансови активи 396

AF.1 Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs) 80

AF.2 Валута и депозити 150

AF.3 Ценни книжа различни от акции 0

AF.4 Заеми 115

AF.5 Акции и други нетни активи 12

AF.6 Застрахователни технически резерви 20

AF.7 руги сметки подлежащи на получаване 19

B.90

Нетна стойност

1 300 IV.2: Изменения в баланса

Активи

Пасиви и нетна стойност

Общо изменения в активите

Общо изменения в пасивите

AN Нефинансови активи 56 AF Пасиви 176 AN.1 Произведени активи 25 AF.2 Валута и депозити 2 AN.11 Дълготрайни активи 20 AF.3 Ценни книжа различни от акции 71 AN.12 Запаси 1 AF.4 Заеми 93 AN.13 Ценности 4 AF.5 Акции и други нетни активи 0 AN.2 Непроизведени активи 30 AF.6 Застрахователни технически резерви 0 AN.21 Материални непроизведени активи 30 AF.7 Други сметки подлежащи на плащане 10 AN.22 Нематериални непроизведени активи 0

AF Финансови активи 123

AF.1 Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs) 1

AF.2 Валута и депозити 7

AF.3 Ценни книжа различни от акции 29

AF.4 Заеми 45

AF.5 Акции и други нетни активи 34

AF.6 Застрахователни технически резерви 0

AF.7 Други сметки подлежащи на получаване 6

B.10

Изменения в нетната стойност, общо дължащи се на: 2

B.10.1

Спестявания и капиталови трансфери

-38

B.10.2

Други изменения в обема на активите

2

B.10.3

Номинални холдингови печалби/загуби

38

B.10.31 Неутрални холдингови печалби/загуби 26

B.10.32 Реални холдингови печалби/загуби 12 IV.3: Баланс в края на периода

Активи

Пасиви и нетна стойност

AN Нефинансови активи 1 647 AF Пасиви 863 AN.1 Произведени активи 1 026 AF.2 Валута и депозити 104 AN.11 Дълготрайни активи 933 AF.3 Ценни книжа различни от акции 283 AN.12 Запаси 48 AF.4 Заеми 421 AN.13 Ценности 45 AF.5 Акции и други нетни активи 4 AN.2 Непроизведени активи 620 AF.6 Застрахователни технически резерви 19 AN.21 Материални непроизведени активи 608 AF.7 Други сметки подлежащи на плащане 32 AN.22 Нематериални непроизведени активи 12

AF Финансови активи 519

AF.1 Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs) 81

AF.2 Валута и депозити 157

AF.3 Ценни книжа различни от акции 29

AF.4 Заеми 160

AF.5 Акции и други нетни активи 46

AF.6 Застрахователни технически резерви 20

AF.7 Други сметки подлежащи на получаване 25

B.90

Нетна стойност

1 302 Таблица A.IV.6 Пълна последователност на сметките за сектор „Домакинства“ I: Сметка „Производство“

Използване

Ресурс

P.2 Междинно потребление 694 P.1 Продукция 1 269

P.11 Пазарна продукция 1 129

P.12 Продукция за собствено крайно потребление 140 B.1g

Добавена стойност, бруто

575

K.1 Потребление на основен капитал 42

B.1n

Добавена стойност, нето

533

II: Сметки за разпределение и използване на дохода II.1: Сметка „Първично разпределение на дохода“ II.1.1: Сметка „Формиране на дохода“

Използване

Ресурс

D.1 Компенсация на заетите лица 39 B.1n

Добавена стойност, нето

533 D.11 Надници и заплати 39

D.12 Социалноосигурителни вноски от работодателите 0

D.121 Фактически социалноосигурителни вноски от работодателите 0

D.122 Условни социалноосигурителни вноски от работодателите 0

D.29 Други данъци върху производството 3

D.39 Други субсидии върху производството -1

B.2

Опериращ излишък

60

B.3

Смесен доход

432

II.1.2: Сметка „Разпределение на първичния доход“

Използване

Ресурс

D.4 Доход от собственост 44 B.2

Опериращ излишък

60 D.41 Лихви 17 B.3

Смесен доход

432 D.45 Рента 27

D.1 Компенсация на заетите лица 766

D.11 Надници и заплати 573

D.12 Социалноосигурителни вноски от работодателите 193

D.121 Фактически социалноосигурителни вноски от работодателите 174

D.122 Условни социалноосигурителни вноски от работодателите 19

D.4 Доход от собственост 134

D.41 Лихви 33

D.42 Разпределен доход на корпорациите 57

D.421 Дивиденти 13

D.422 Разпределена печалба на квазикорпорациите 44

D.43 Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции 3

D.44 Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици 20

D.45 Рента 21 B.5

Баланс на първичните доходи

1 348

II.1.2.1: Сметка „Предприемачески доход“

Използване

Ресурс

D.4 Доход от собственост 7 B.2

Опериращ излишък

60 D.41 Лихви 0 B.3

Смесен доход

432 D.45 Рента 7

D.4 Доход от собственост 5

D.41 Лихви 0

D.42 Разпределен доход на корпорациите 5

D.421 Дивиденти 5

D.422 Разпределена печалба на квазикорпорациите 0

D.44 Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици 0 B.4

Предприемачески доход

490

II.1.2.2: Сметка „Разпределение на друг първичен доход“

Използване

Ресурс

D.4 Доход от собственост 37 B.4

Предприемачески доход

490 D.41 Лихви 17

D.45 Рента 20 D.1 Компенсация на заетите лица 766

D.11 Надници и заплати 573

D.12 Социалноосигурителни вноски от работодателите 193

D.121 Фактически социалноосигурителни вноски от работодателите 174

D.122 Условни социалноосигурителни вноски от работодателите 19

D.4 Доход от собственост 129

D.41 Лихви 33

D.42 Разпределен доход на корпорациите 52

D.421 Дивиденти 8

D.422 Разпределена печалба на квазикорпорациите 44

D.43 Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции 3

D.44 Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици 20

D.45 Рента 21 B.5

Баланс на първичните доходи

1 348

II.2: Сметка „Вторично разпределение на дохода“

Използване

Ресурс

D.5 Текущи данъци върху дохода, имуществото и други 178 B.5

Баланс на първичните доходи

1 348 D.51 Данъци върху дохода 176

D.59 Други текущи данъци 2 D.61 Социалноосигурителни вноски 0

D.611 Фактически социалноосигурителни вноски 0 D.61 Социалноосигурителни вноски 322 D.6111 Фактически социалноосигурителни вноски на работодателя 0 D.611 Фактически социалноосигурителни вноски 303 D.61111 Задължителни фактически социалноосигурителни вноски на работодателя 0 D.6111 Фактически социалноосигурителни вноски на работодателя 174 D.61112 Доброволни фактически социалноосигурителни вноски на работодателя 0 D.61111 Задължителни фактически социалноосигурителни вноски на работодателя

160 D.6112 Социалноосигурителни вноски на заетите лица 0 D.61112 Доброволни фактически социалноосигурителни вноски на работодателя 14 D.61121 Задължителни социалноосигурителни вноски на заетите лица 0 D.6112 Социалноосигурителни вноски на заетите лица 97 D.61122 Доброволни социалноосигурителни вноски на заетите лица 0 D.61121 Задължителни социалноосигурителни вноски на заетите лица 85

D.61122 Доброволни социалноосигурителни вноски на заетите лица 12 D.62 Социални помощи без социални трансфери в натура 332 D.6113 Социалноосигурителни вноски на самозаетите и незаети лица 32 D.621 Социалноосигурителни помощи в брой 232 D.61131 Задължителни социалноосигурителни вноски на самозаетите и незаети лица 22 D.622 Частни фондови социални помощи 29 D.61132 Доброволни социалноосигурителни вноски на самозаетите и незаети лица 10 D.623 Нефондови социални помощи на заетите лица 19 D.612 Условни социалноосигурителни вноски 19 D.624 Помощи за социално подпомагане в брой 52 D.62 Социални помощи без социални трансфери в натура 0 D.7 Други текущи трансфери 36 D.622 Частни фондови социални помощи 0 D.72 Обезщетения по общо застраховане 35

D.75 Разни текущи трансфери 1 D.7 Други текущи трансфери 71

D.71 Нетни премии по общо застраховане 31

D.75 Разни текущи трансфери 40

B.6

Разполагаем доход

1 145

II.3: Сметка „Преразпределение на дохода в натура“

Използване

Ресурс

B.6

Разполагаем доход

1 145

D.63 Социални трансфери в натура 219

D.631 Социални помощи в натура 162

D.6311 Социалноосигурителни помощи в натура, изплатени 78

D.6312 Други социалноосигурителни помощи в натура 65

D.6313 Помощи за социално подпомагане в натура 19

D.632 Трансфери на индивидуални непазарни стоки и услуги 57 B.7

Коригиран разполагаем доход

1 364

II.4: Сметка „Използване на дохода“ II.4.1: Сметка „Използване на разполагаемия доход“

Използване

Ресурс

P.3 Крайни потребителски разходи 996 B.6

Разполагаем доход

1 145 P.31 Индивидуални разходи за крайно потребление 996

D.8 Корекция в изменението на нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове 11 B.8

Спестяване

160

II.4.2: Сметка „Използване на коригирания разполагаем доход“

Използване

Ресурс

P.4 Фактическо крайно потребление 1 215 B.7

Коригиран разполагаем доход

1 364 P.41 Фактическо индивидуално потребление 1 215

D.8 Корекция в изменението на нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове 11 B.8

Спестяване

160

III: Акумулиращи сметки III.1: Сметка „Капитал“ III.1.1: Сметка „Изменение в нетната стойност, дължащо се на спестянания и капиталови трансфери“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

B.10.1

Изменения в нетната стоност, дължащи се на спестявания и капиталови трансфери

178 B.8n

Спестяване, нето

160

D.9 Капиталови трансфери, получени 23

D.92 Инвестиционни субсидии 0

D.99 Други капиталови трансфери 23

D.9 Капиталови трансфери платими -5

D.91 Данъци върху капитала -2

D.99 Други капиталови трансфери -3 III.1.2: Сметка „Придобиване на нефинансови активи“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

P.51 Бруто образуване на основен капитал 61 B.10.1

Изменения в нетната стоност, дължащи се на спестявания и капиталови трансфери

178 P.511 Придобиване минус намаление на дълготрайни материални активи 49

P.5111 Придобиване на нови дълготрайни материални активи 50

P.5112 Придобиване на съществуващи дълготрайни материални активи 4

P.5113 Намаление на съществуващи дълготрайни материални активи -5

P.512 Придобиване минус намаление на дълготрайни нематериални активи 12

P.5121 Придобиване на нови дълготрайни нематериални активи 9

P.5122 Придобиване на съществуващи дълготрайни нематериални активи 3

P.5123 Намаление на съществуващи дълготрайни нематериални активи 0

P.513 Увеличение на стойността на непроизведените нефинансови активи 0

P.5131 Основни подобрения на непроизведените нефинансови активи 0

P.5132 Разходи по прехвърляне на собственост на непроизведени нефинансови активи 0

K.1 Потребление на основен капитал -42

P.52 Изменение на запасите 2

P.53 Придобиване минус намаление на ценности 5

K.2 Придобиване минус намаление на непроизведени нефинансови активи 4

K.21 Придобиване минус намаление на земя и други материални непроизведени активи 3

K.22 Придобиване минус намаление на нематериални непроизведени активи 1

B.9

Нето предоставени (+)/Нето получени (-) заеми

148

III.2: Финансова сметка

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

F Нето придобиване на финансови активи 181 F Нето поемане на пасиви 33 F.2 Валута и депозити 68 F.2 Валута и депозити 0 F.21 Валута 10 F.22 Прехвърляеми депозити 0 F.22 Прехвърляеми депозити 41 F.29 Други депозити 0 F.29 Други депозити 17

F.3 Ценни книжа различни от акции 0 F.3 Ценни книжа различни от акции 29

F.4 Заеми 28 F.4 Заеми 5 F.41 Краткосрочни заеми 11 F.41 Краткосрочни заеми 3 F.42 Дългосрочни заеми 17 F.42 Дългосрочни заеми 2

F.7 Други сметки подлежащи на плащане 5 F.5 Акции и други нетни активи 3 F.71 Търговски кредити и аванси 4

F.79 Други сметки подлежащи на плащане с изключение на търговските кредити и аванси 1 F.6 Застрахователни технически резерви 36

F.61 Нетна стойност на активите на домакинствата в живото-застрахователните резерви и резервите на пенсионните фондове 33

F.611 Нетна стойност на активите на домакинствата в животозастрахователните резерви 22

F.612 Нетна стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове 11

F.62 Предплащане на застрахователни премии и резерви за висящи плащания 3

F.7 Други сметки подлежащи на получаване 40

F.71 Търговски кредити и аванси 11

F.79 Други сметки подлежащи на получаване с изключение на търговските кредити и аванси 29

B.9

Нето предоставени (+)/Нето получени (-) заеми

148 III.3: Сметки „Други изменения в активите“ III.3.1: Сметка „Други изменения в обема на активите“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

AN Нефинансови активи 0 AF Пасиви 0 AN.1 Произведени активи 0 K.7 Катастрофални загуби 0 K.4 Икономическо появяване на произведените активи 0 K.8 Некомпенсирани конфискации 0 K.7 Катастрофални загуби 0 K.10 Други изменения в обема на финансовите активи и нетни пасиви некласифицирани другаде 0 K.8 Некомпенсирани конфискации 0 K.12 Промени в класификациите и структурата 0 K.9 Други изменения в обема на нефинансовите активи некласифицирани другаде 0 K.12.1 Промени в класификацията на сектора и структурата 0 K.12 Промени в класификациите и структурата 0 K.12.2 Промени в класификацията на активите и пасивите 0 K.12.1 Промени в класификацията на сектора и структурата 0 K.12.22 Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато 0 K.12.2 Промени в класификацията на активите и пасивите 0

K.12.21 Монетизация/демонетизация на златото 0 от тях: AF.2 Валута и депозити 0 K.12.22 Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато 0 AF.3 Ценни книжа различни от акции 0

AF.4 Заеми 0

AF.7 Други сметки подлежащи на плащане 0 от тях: AN.11 Дълготрайни активи 0

AN.12 Запаси 0

AN.13 Ценности 0

AN.2 Непроизведени активи 0

K.3 Икономическо появяване на непроизведените активи 0

K.5 Естествен приръст на некултивирани биологически ресурси 0

K.6 Икономическо изчезване на непроизведените активи 0

K.61 Изчезване на естествени икономически активи 0

K.62 Друго икономическо изчезване на непроизведените активи 0

K.7 Катастрофални загуби 0

K.8 Некомпенсирани конфискации 0

K.9 Други изменения в обема на нефинансовите активи некласифицирани другаде 0

K.12 Промени в класификациите и структурата 0

K.12.1 Промени в класификацията на сектора и структурата 0

K.12.2 Промени в класификацията на активите и пасивите 0

K.12.22 Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато 0

от тях: AN.21 Материални непроизведени активи 0

AN.22 Нематериални непроизведени активи 0

AF Финансови активи 2

K.7 Катастрофални загуби 0

K.8 Некомпенсирани конфискации 0

K.10 Други изменения в обема на финансовите активи и пасиви некласифицирани другаде 2

K.12 Промени в класификациите и структурата 0

K.12.1 Промени в класификацията на сектора и структурата 0

K.12.2 Промени в класификацията на активите и пасивите 0

K.12.22 Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато 0

от тях: AF.2 Валута и депозити 0

AF.3 Ценни книжа различни от акции 0

AF.4 Заеми 0

AF.5 Акции и други нетни активи 0

AF.6 Застрахователни технически резерви 2

AF.7 Други сметки подлежащи на получаване 0

B.10.2

Изменения в нетната стойност, дължащи се на други изменения в в обема на активите

2 III.3.2: Сметка „Преоценка“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

K.11 Номинални холдингови печалби (+)/загуби (-):

K.11 Номинални холдингови печалби (-)/загуби (+):

AN Нефинансови активи 80 AF Пасиви 0 AN.1 Произведени активи 35 AF.2 Валута и депозити 0 AN.11 Дълготрайни активи 28 AF.3 Ценни книжа различни от акции 0 AN.12 Запаси 2 AF.4 Заеми 0 AN.13 Ценности 5 AF.7 Други сметки подлежащи на плащане 0 AN.2 Непроизведени активи 45

AN.21 Материални непроизведени активи 45

AN.22 Нематериални непроизведени активи 0

AF Финансови активи 16

AF.2 Валута и депозити 0

AF.3 Ценни книжа различни от акции 6

AF.4 Заеми 0

AF.5 Акции и други нетни активи 10

AF.6 Застрахователни технически резерви 0

AF.7 Други сметки подлежащи на получаване 0

B.10.3

Изменения в нетната стойност, дължащи се на номинални холдингови печалби/загуби

96 III.3.2.1: Сметка „Неутрални холдингови печалби/загуби“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

K.11.1 Неутрални холдингови печалби (+)/загуби (-):

K.11.1 Неутрални холдингови печалби (-)/загуби (+):

AN Нефинансови активи 56 AF Пасиви 6 AN.1 Произведени активи 34 AF.2 Валута и депозити 0 AN.11 Дълготрайни активи 28 AF.3 Ценни книжа различни от акции 0 AN.12 Запаси 2 AF.4 Заеми 3 AN.13 Ценности 4 AF.5 Акции и други нетни активи 0 AN.2 Непроизведени активи 22 AF.7 Други сметки подлежащи на плащане 2 AN.21 Материални непроизведени активи 22

AN.22 Нематериални непроизведени активи 0

AF Финансови активи 36

AF.2 Валута и депозити 17

AF.3 Ценни книжа различни от акции 4

AF.4 Заеми 0

AF.5 Акции и други нетни активи 8

AF.6 Застрахователни технически резерви 6

AF.7 Други сметки подлежащи на получаване 1

B.10.31

Изменения в нетната стойност, дължащи се на неутрални холдингови печалби/загуби

87 III.3.2.2: Сметка „Реални холдингови печалби/загуби“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

K.11.2 Реални холдингови печалби (+)/загуби (-):

K.11.2 Реални холдингови печалби (-)/загуби (+):

AN Нефинансови активи 24 AF Пасиви -6 AN.1 Произведени активи 1 AF.2 Валута и депозити 0 AN.11 Дълготрайни активи 0 AF.3 Ценни книжа различни от акции 0 AN.12 Запаси 0 AF.4 Заеми -3 AN.13 Ценности 1 AF.7 Други сметки подлежащи на плащане -2 AN.2 Непроизведени активи 22

AN.21 Материални непроизведени активи 22

AN.22 Нематериални непроизведени активи 0

AF Финансови активи -20

AF.2 Валута и депозити -17

AF.3 Ценни книжа различни от акции 2

AF.4 Заеми 0

AF.5 Акции и други нетни активи 2

AF.6 Застрахователни технически резерви -6

AF.7 Други сметки подлежащи на получаване -1

B.10.32

Изменения в нетната стойност, дължащи се на реални холдингови печалби/загуби

9 IV: Баланс IV.1: Начален баланс

Активи

Пасиви и нетна стойност

AN Нефинансови активи 2 822 AF Пасиви 289 AN.1 Произведени активи 1 698 AF.2 Валута и депозити 10 AN.11 Дълготрайни активи 1 423 AF.3 Ценни книжа различни от акции 2 AN.12 Запаси 97 AF.4 Заеми 169 AN.13 Ценности 178 AF.7 Други сметки подлежащи на плащане 108 AN.2 Непроизведени активи 1 124

AN.21 Материални непроизведени активи 1 124

AN.22 Нематериални непроизведени активи 0

AF Финансови активи 1 819

AF.2 Валута и депозити 840

AF.3 Ценни книжа различни от акции 198

AF.4 Заеми 24

AF.5 Акции и други нетни активи 411

AF.6 Застрахователни технически резерви 291

AF.7 Други сметки подлежащи на получаване 55

B.90

Нетна стойност

4 352 IV.2: Изменения в баланса

Активи

Пасиви и нетна стойност

Общо изменения в активите

Общо изменения в пасивите

AN Нефинансови активи 110 AF Пасиви 33 AN.1 Произведени активи 61 AF.2 Валута и депозити 0 AN.11 Дълготрайни активи 47 AF.3 Ценни книжа различни от акции 0 AN.12 Запаси 4 AF.4 Заеми 28 AN.13 Ценности 10 AF.7 Други сметки подлежащи на плащане 5 AN.2 Непроизведени активи 49

AN.21 Материални непроизведени активи 48

AN.22 Нематериални непроизведени активи 1

AF Финансови активи 199

AF.2 Валута и депозити 68

AF.3 Ценни книжа различни от акции 35

AF.4 Заеми 5

AF.5 Акции и други нетни активи 13

AF.6 Застрахователни технически резерви 38

AF.7 Други сметки подлежащи на получаване 40

B.10

Изменения в нетната стойност, общо

дължащи се на: 276

B.10.1

Спестявания и капиталови трансфери

178

B.10.2

Други изменения в обема на активите

2

B.10.3

Номинални холдингови печалби/загуби

96

B.10.31 Неутрални холдингови печалби/загуби 87

B.10.32 Реални холдингови печалби/загуби

9 IV.3: Баланс в края на периода

Активи

Пасиви и нетна стойност

AN Нефинансови активи 2 932 AF Пасиви 322 AN.1 Произведени активи 1 759 AF.2 Валута и депозити 10 AN.11 Дълготрайни активи 1 470 AF.3 Ценни книжа различни от акции 2 AN.12 Запаси 101 AF.4 Заеми 197 AN.13 Ценности 188 AF.7 Други сметки подлежащи на плащане 113 AN.2 Непроизведени активи 1 173

AN.21 Материални непроизведени активи 1 172

AN.22 Нематериални непроизведени активи 1

AF Финансови активи 2 018

AF.2 Валута и депозити 908

AF.3 Ценни книжа различни от акции 233

AF.4 Заеми 29

AF.5 Акции и други нетни активи 424

AF.6 Застрахователни технически резерви 329

AF.7 Други сметки подлежащи на получаване 95

B.90

Нетна стойност

4 628 Таблица A.IV.7 Пълна последователност на сметките за сектор „Нетърговски организации обслужващи домакинствата“ I: Сметка „Производство“

Използване

Ресурс

P.2 Междинно потребление 6 P.1 Продукция 37

P.11 Пазарна продукция 21

P.12 Продукция за собствено крайно потребление 0

P.13 Друга непазарна продукция 16 B.1g

Добавена стойност, бруто

31

K.1 Потребление на основен капитал 3

B.1n

Добавена стойност, нето

28

II: Сметки за разпределение и използване на дохода II.1: Сметка „Първично разпределение на дохода“ II.1.1: Сметка „Формиране на дохода“

Използване

Ресурс

D.1 Компенсация на заетите лица 23 B.1n

Добавена стойност, нето

28 D.11 Надници и заплати 12

D.12 Социалноосигурителни вноски от работодателите 11

D.121 Фактически социалноосигурителни вноски от работодателите 10

D.122 Условни социалноосигурителни вноски от работодателите 1

D.29 Други данъци върху производството 0

D.39 Други субсидии върху производството 0

B.2 Опериращ излишък 5

II.1.2: Сметка „Разпределение на първичния доход“

Използване

Ресурс

D.4 Доход от собственост 7 B.2

Опериращ излишък

5 D.41 Лихви 7

D.42 Разпределен доход на корпорациите 0 D.4 Доход от собственост 5 D.422 Разпределена печалба на квазикорпорациите 0 D.41 Лихви 5 D.43 Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции 0 D.42 Разпределен доход на корпорациите 0 D.44 Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици 0 D.421 Дивиденти 0 D.45 Рента 0 D.422 Разпределена печалба на квазикорпорациите 0

D.43 Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции 0

D.44 Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици 0

D.45 Рента 0 B.5

Баланс на първичните доходи

3

II.1.2.1: Сметка „Предприемачески доход“

Използване

Ресурс

D.4 Доход от собственост 2 B.2

Опериращ излишък

5 D.41 Лихви 2

D.45 Рента 0 D.4 Доход от собственост 0

D.41 Лихви 0

D.42 Разпределен доход на корпорациите 0

D.421 Дивиденти 0

D.422 Разпределена печалба на квазикорпорациите 0 B.4

Предприемачески доход

3

II.1.2.2: Сметка „Разпределение на друг първичен доход“

Използване

Ресурс

D.4 Доход от собственост 5 B.4

Предприемачески доход

3 D.41 Лихви 5

D.45 Рента 0 D.4 Доход от собственост 5

D.41 Лихви 5

D.42 Разпределен доход на корпорациите 0

D.421 Дивиденти 0

D.422 Разпределена печалба на квазикорпорациите 0

D.43 Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции 0

D.44 Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици 0

D.45 Рента 0 B.5

Баланс на първичните доходи

3

II.2: Сметка „Вторично разпределение на дохода“

Използване

Ресурс

D.5 Текущи данъци върху дохода, имуществото и други 0 B.5

Баланс на първичните доходи

3 D.59 Други текущи данъци 0

D.61 Социалноосигурителни вноски 1 D.62 Социални помощи без социални трансфери в натура 1 D.611 Фактически социалноосигурителни вноски 0 D.622 Частни фондови социални помощи 0 D.6111 Фактически социалноосигурителни вноски на работодателя 0 D.623 Нефондови социални помощи на заетите лица 1 D.61111 Задължителни фактически социалноосигурителни вноски на работодателя 0

D.6112 Социалноосигурителни вноски на заетите лица 0 D.7 Други текущи трансфери 2 D.61121 Задължителни социалноосигурителни вноски на заетите лица 0 D.71 Нетни премии по общо застраховане 0 D.61122 Доброволни социалноосигурителни вноски на заетите лица 0 D.75 Разни текущи трансфери 2 D.612 Условни социалноосигурителни вноски 1

D.7 Други текущи трансфери 36

D.72 Обезщетения по общо застраховане 0

D.75 Разни текущи трансфери 36 B.6

Разполагаем доход

37

II.3: Сметка „Преразпределение на дохода в натура“

Използване

Ресурс

D.63 Социални трансфери в натура 13 B.6

Разполагаем доход

37 D.631 Социални помощи в натура 0

D.6313 Помощи за социално подпомагане в натура 0

D.632 Трансфери на индивидуални непазарни стоки и услуги 13

B.7

Коригиран разполагаем доход

24

II.4: Сметка „Използване на дохода“ II.4.1: Сметка „Използване на разполагаемия доход“

Използване

Ресурс

P.3 Крайни потребителски разходи 13 B.6

Разполагаем доход

37 P.31 Индивидуални разходи за крайно потребление 13

D.8 Корекция в изменението на нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове 0

B.8

Спестяване

24

II.4.2: Сметка „Използване на коригирания разполагаем доход“

Използване

Ресурс

D.8 Корекция в изменението на нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове 0 B.7

Коригиран разполагаем доход

24 B.8

Спестяване

24

III: Акумулиращи сметки III.1: Сметка „Капитал“ III.1.1: Сметка „Изменение в нетната стойност, дължащо се на спестянания и капиталови трансфери“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

B.10.1

Изменения в нетната стоност, дължащи се на спестявания и капиталови трансфери

21 B.8n

Спестяване, нето

24

D.9 Капиталови трансфери, получени 0

D.92 Инвестиционни субсидии 0

D.99 Други капиталови трансфери 0

D.9 Капиталови трансфери платими -3

D.91 Данъци върху капитала 0

D.99 Други капиталови трансфери -3 III.1.2: Сметка „Придобиване на нефинансови активи“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

P.51 Бруто образуване на основен капитал 19 B.10.1

Изменения в нетната стоност, дължащи се на спестявания и капиталови трансфери

21 P.511 Придобиване минус намаление на дълготрайни материални активи 14

P.5111 Придобиване на нови дълготрайни материални активи 13

P.5112 Придобиване на съществуващи дълготрайни материални активи 1

P.5113 Намаление на съществуващи дълготрайни материални активи 0

P.512 Придобиване минус намаление на дълготрайни нематериални активи 5

P.5121 Придобиване на нови дълготрайни нематериални активи 10

P.5122 Придобиване на съществуващи дълготрайни нематериални активи 0

P.5123 Намаление на съществуващи дълготрайни нематериални активи -5

P.513 Увеличение на стойността на непроизведените нефинансови активи 0

P.5131 Основни подобрения на непроизведените нефинансови активи 0

P.5132 Разходи по прехвърляне на собственост на непроизведени нефинансови активи 0

K.1 Потребление на основен капитал -3

P.52 Изменение на запасите 0

P.53 Придобиване минус намаление на ценности 0

K.2 Придобиване минус намаление на непроизведени нефинансови активи 1

K.21 Придобиване минус намаление на земя и други материални непроизведени активи 1

K.22 Придобиване минус намаление на нематериални непроизведени активи 0

B.9

Нето предоставени (+)/Нето получени (-) заеми

4

III.2: Финансова сметка

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

F Нето придобиване на финансови активи 32 F Нето поемане на пасиви 28 F.2 Валута и депозити 12 F.2 Валута и депозити 0 F.21 Валута 2 F.22 Прехвърляеми депозити 0 F.22 Прехвърляеми депозити 7 F.29 Други депозити 0 F.29 Други депозити 3

F.3 Ценни книжа различни от акции 0 F.3 Ценни книжа различни от акции 12

F.4 Заеми 24 F.4 Заеми 0 F.41 Краткосрочни заеми 17 F.41 Краткосрочни заеми 0 F.42 Дългосрочни заеми 7 F.42 Дългосрочни заеми 0

F.5 Акции и други нетни активи 4 F.5 Акции и други нетни активи 0 F.6 Застрахователни технически резерви 0 F.6 Застрахователни технически резерви 0 F.61 Нетна стойност на активите на домакинствата в живото-застрахователните резерви и резервите на пенсионните фондове 0 F.62 Предплащане на застрахователни премии и резерви за висящи плащания 0 F.612 Нетна стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове 0 F.7 Други сметки подлежащи на получаване 8 F.7 Други сметки подлежащи на плащане 0 F.71 Търговски кредити и аванси 0 F.71 Търговски кредити и аванси 0 F.79 Други сметки подлежащи на получаване с изключение на търговските кредити и аванси 8 F.79 Други сметки подлежащи на плащане с изключение на търговските кредити и аванси 0

B.9

Нето предоставени (+)/Нето получени (-) заеми

4 III.3: Сметки „Други изменения в активите“ III.3.1: Сметка „Други изменения в обема на активите“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

AN Нефинансови активи 0 AF Пасиви 0 AN.1 Произведени активи 0 K.7 Катастрофални загуби 0 K.4 Икономическо появяване на произведените активи 0 K.8 Некомпенсирани конфискации 0 K.7 Катастрофални загуби 0 K.10 Други изменения в обема на финансовите активи и нетни пасиви некласифицирани другаде 0 K.8 Некомпенсирани конфискации 0 K.12 Промени в класификациите и структурата 0 K.9 Други изменения в обема на нефинансовите активи некласифицирани другаде 0 K.12.1 Промени в класификацията на сектора и структурата 0 K.12 Промени в класификациите и структурата 0 K.12.2 Промени в класификацията на активите и пасивите 0 K.12.1 Промени в класификацията на сектора и структурата 0 K.12.22 Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато 0 K.12.2 Промени в класификацията на активите и пасивите 0

K.12.22 Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато 0 от тях: AF.2 Валута и депозити 0

AF.3 Ценни книжа различни от акции 0

AF.4 Заеми 0 от тях: AN.11 Дълготрайни активи 0

AN.12 Запаси 0 AF.5 Акции и други нетни активи 0 AN.13 Ценности 0 AF.6 Застрахователни технически резерви 0 AN.2 Непроизведени активи 0 AF.7 Други сметки подлежащи на плащане 0 K.3 Икономическо появяване на непроизведените активи 0

K.5 Естествен приръст на некултивирани биологически ресурси 0

K.6 Икономическо изчезване на непроизведените активи 0

K.61 Изчезване на естествени икономически активи 0

K.62 Друго икономическо изчезване на непроизведените активи 0

K.7 Катастрофални загуби 0

K.8 Некомпенсирани конфискации 0

K.9 Други изменения в обема на нефинансовите активи некласифицирани другаде 0

K.12 Промени в класификациите и структурата 0

K.12.1 Промени в класификацията на сектора и структурата 0

K.12.2 Промени в класификацията на активите и пасивите 0

K.12.22 Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато 0

от тях: AN.21 Материални непроизведени активи 0

AN.22 Нематериални непроизведени активи 0

AF Финансови активи 0

K.7 Катастрофални загуби 0

K.8 Некомпенсирани конфискации 0

K.10 Други изменения в обема на финансовите активи и пасиви некласифицирани другаде 0

K.12 Промени в класификациите и структурата 0

K.12.1 Промени в класификацията на сектора и структурата 0

K.12.2 Промени в класификацията на активите и пасивите 0

K.12.22 Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато 0

от тях: AF.2 Валута и депозити 0

AF.3 Ценни книжа различни от акции 0

AF.4 Заеми 0

AF.5 Акции и други нетни активи 0

AF.6 Застрахователни технически резерви 0

AF.7 Други сметки подлежащи на получаване 0

B.10.2

Изменения в нетната стойност, дължащи се на други изменения в в обема на активите

0 III.3.2: Сметка „Преоценка“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

K.11 Номинални холдингови печалби (+)/загуби (-):

K.11 Номинални холдингови печалби (-)/загуби (+):

AN Нефинансови активи 8 AF Пасиви 0 AN.1 Произведени активи 5 AF.2 Валута и депозити 0 AN.11 Дълготрайни активи 5 AF.3 Ценни книжа различни от акции 0 AN.12 Запаси 0 AF.4 Заеми 0 AN.13 Ценности 0 AF.5 Акции и други нетни активи 0 AN.2 Непроизведени активи 3 AF.6 Застрахователни технически резерви 0 AN.21 Материални непроизведени активи 3 AF.7 Други сметки подлежащи на плащане 0 AN.22 Нематериални непроизведени активи 0

AF Финансови активи 1

AF.2 Валута и депозити 0

AF.3 Ценни книжа различни от акции 1

AF.4 Заеми 0

AF.5 Акции и други нетни активи 1

AF.6 Застрахователни технически резерви 0

AF.7 Други сметки подлежащи на получаване 0

B.10.3

Изменения в нетната стойност, дължащи се на номинални холдингови печалби/загуби

10 III.3.2.1: Сметка „Неутрални холдингови печалби/загуби“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

K.11.1 Неутрални холдингови печалби (+)/загуби (-):

K.11.1 Неутрални холдингови печалби (-)/загуби (+):

AN Нефинансови активи 6 AF Пасиви 2 AN.1 Произведени активи 5 AF.2 Валута и депозити 1 AN.11 Дълготрайни активи 5 AF.3 Ценни книжа различни от акции 0 AN.12 Запаси 0 AF.4 Заеми 1 AN.13 Ценности 0 AF.5 Акции и други нетни активи 0 AN.2 Непроизведени активи 2 AF.6 Застрахователни технически резерви 0 AN.21 Материални непроизведени активи 2 AF.7 Други сметки подлежащи на плащане 1 AN.22 Нематериални непроизведени активи 0

AF Финансови активи 3

AF.2 Валута и депозити 2

AF.3 Ценни книжа различни от акции 1

AF.4 Заеми 0

AF.5 Акции и други нетни активи 0

AF.6 Застрахователни технически резерви 0

AF.7 Други сметки подлежащи на получаване

0

B.10.31

Изменения в нетната стойност, дължащи се на неутрални холдингови печалби/загуби

8 III.3.2.2: Сметка „Реални холдингови печалби/загуби“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

K.11.2 Реални холдингови печалби (+)/загуби (-):

K.11.2 Реални холдингови печалби (-)/загуби (+):

AN Нефинансови активи 2 AF Пасиви -2 AN.1 Произведени активи 0 AF.2 Валута и депозити -1 AN.11 Дълготрайни активи 0 AF.3 Ценни книжа различни от акции 0 AN.12 Запаси 0 AF.4 Заеми -1 AN.13 Ценности 0 AF.5 Акции и други нетни активи 0 AN.2 Непроизведени активи 2 AF.6 астрахователни технически резерви 0 AN.21 Материални непроизведени активи 2 AF.7 Други сметки подлежащи на плащане -1 AN.22 Нематериални непроизведени активи 0

AF Финансови активи -2

AF.2 Валута и депозити -2

AF.3 Ценни книжа различни от акции 0

AF.4 Заеми 0

AF.5 Акции и други нетни активи 0

AF.6 Застрахователни технически резерви 0

AF.7 Други сметки подлежащи на получаване 0

B.10.32

Изменения в нетната стойност, дължащи се на реални холдингови печалби/загуби

2 IV: Баланс IV.1: Начален баланс

Активи

Пасиви и нетна стойност

AN Нефинансови активи 324 AF Пасиви 121 AN.1 Произведени активи 243 AF.2 Валута и депозити 38 AN.11 Дълготрайни активи 231 AF.3 Ценни книжа различни от акции 0 AN.12 Запаси 2 AF.4 Заеми 43 AN.13 Ценности 10 AF.5 Акции и други нетни активи 0 AN.2 Непроизведени активи 81 AF.6 Застрахователни технически резерви 5 AN.21 Материални непроизведени активи 81 AF.7 Други сметки подлежащи на плащане 35 AN.22 Нематериални непроизведени активи 0

AF Финансови активи 172

AF.2 Валута и депозити 110

AF.3 Ценни книжа различни от акции 25

AF.4 Заеми 8

AF.5 Акции и други нетни активи 22

AF.6 Застрахователни технически резерви 4

AF.7 Други сметки подлежащи на получаване 3

B.90

Нетна стойност

375 IV.2: Изменения в баланса

Активи

Пасиви и нетна стойност

Общо изменения в активите

Общо изменения в пасивите

AN Нефинансови активи 25 AF Пасиви 28 AN.1 Произведени активи 21 AF.2 Валута и депозити 0 AN.11 Дълготрайни активи 21 AF.3 Ценни книжа различни от акции 0 AN.12 Запаси 0 AF.4 Заеми 24 AN.13 Ценности 0 AF.5 Акции и други нетни активи 4 AN.2 Непроизведени активи 4 AF.6 Застрахователни технически резерви 0 AN.21 Материални непроизведени активи 4 AF.7 Други сметки подлежащи на плащане 0 AN.22 Нематериални непроизведени активи 0

AF Финансови активи 33

AF.2 Валута и депозити 12

AF.3 Ценни книжа различни от акции 13

AF.4 Заеми 0

AF.5 Акции и други нетни активи 1

AF.6 Застрахователни технически резерви 0

AF.7 Други сметки подлежащи на получаване 8

B.10

Изменения в нетната стойност, общо дължащи се на: 31

B.10.1

Спестявания и капиталови трансфери

21

B.10.2

Други изменения в обема на активите

0

B.10.3

Номинални холдингови печалби/загуби

10

B.10.31 Неутрални холдингови печалби/загуби 8

B.10.32 Реални холдингови печалби/загуби 2 IV.3: Баланс в края на периода

Активи

Пасиви и нетна стойност

AN Нефинансови активи 349 AF Пасиви 149 AN.1 Произведени активи 264 AF.2 Валута и депозити 38 AN.11 Дълготрайни активи 252 AF.3 Ценни книжа различни от акции 0 AN.12 Запаси 2 AF.4 Заеми 67 AN.13 Ценности 10 AF.5 Акции и други нетни активи 4 AN.2 Непроизведени активи 85 AF.6 Застрахователни технически резерви 5 AN.21 Материални непроизведени активи 85 AF.7 Други сметки подлежащи на плащане 35 AN.22 Нематериални непроизведени активи 0

AF Финансови активи 205

AF.2 Валута и депозити 122

AF.3 Ценни книжа различни от акции 38

AF.4 Заеми 8

AF.5 Акции и други нетни активи 23

AF.6 Застрахователни технически резерви 4

AF.7 Други сметки подлежащи на получаване 11

B.90

Нетна стойност

406

(1) Меморанлумна лозилия: F.m. лреки чуждестранни инвестилии.

(2) Всички балансови позиции могат да бъдат измервани бруто или нето от потреблението на основен капитал. Кодът на брутната балансова позиция се образува от кода на позицията плюс буквата „g“. По същия начин буквата „n“ прибавена към кода, означава нетната стойност.

(3) „Измененията в нетната стойност, дължащи се на спестявания и капиталови трансфери“, не е балансова позиция в структурата на Системата Тя представлява общата сума от дясната страна на капиталовата сметка. Като важен компонент на изменението в нетната стойност, обаче то се кодира с другите компоненти на последната.

(4) „Измененията в нетната стойност, дължащи се на спестявания и капиталови трансфери“ за останалия свят се отнася до измененията в нетната стойност, дължащи се на текущото външно салдо и капиталовите трансфери.

(5) Меморандумна лозиция: F.m. лреки чуждестранни инвестиции.

(6) Настоящата класификация понастоящем сеț преразглежда.

ПРИЛОЖЕНИЕ Б ПРОГРАМА ЗА ПРЕДАВАНЕ НА ДАННИ ОТ НАЦИОНАЛНИТЕ СМЕТКИ Общ преглед на таблиците Първо предаване Забавяне t + месец Предаване за години Предмет на таблиците Таблица № 1999 4 95-98 Главни агрегати, годишно 1 1999 4 95-98 Главни агрегати, на тримесечие 1 1999 8 95-98 Главни агрегати на държавното управление 2 2000 9 95-99 Таблици по отрасли 3 2000 9 95-99 Износ и внос от ЕС/трети страни 4 2000 9 95-99 Разходи за крайно потребление на домакинствата по цели 5 2000 9 95-99 Финансови сметки по сектори (операции) 6 2000 9 95-99 Счетоводни баланси за финансовите активи и пасиви 7 2000 12 95-99 Нефинансови сметки по сектори 8 2000 12 95-99 Подробни данни за данъчните приходи по сектори 9 2000 24 95-98 Таблици по отрасли и по региони, NUTS II, A17 10 2001 12 95-00 Разходи на държавното управление по функции 11 2001 24 95-99 Таблици по отрасли и по региони, NUTS III, A3 12 2001 24 95-99 Сметки на домакинствата по региони, NUTS II 13 2001 24 95-99 Дълготрайни активи за цялата икономика и по продукти, Pi3 14 2002 36 95-99 Таблица за предлагането по базисни цени, включително преобразуване в цени на купувача, A60 x P60 15 2002 36 95-99 Таблица за използването по цени на купувача, A60 x P60 16 2002 36 95 (1)

Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база 17 2002 36 95 (1)

Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вътрешната продукция по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база 18 2002 36 95 (1)

Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вноса по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база 19 2003 36 00 Кръстосана класификация на дълготрайните активи по отрасли и по продукти, A31 x Pi3, на петгодишна база 20 2003 36 00 Кръстосана класификация на сметка „Производство“ по отрасли и по сектори, A60 x (S11, S12, S13, S14, S15), на петгодишна база 21 2003 36 00 Кръстосана класификация на брутообразуването на основен капитал по отрасли и по продукти, A31 x P60, на петгодишна база 22 Вижте таблицата Вижте таблицата Вижте таблицата Изчисления за минали периоди 23 T референтна година. Таблица 1 — Главни агрегати, тримесечно и годишно представяне Код Списък на променливите Разбивка + Текущи цени Постоянни цени Добавена стойност и брутен вътрешен продукт B.1g

1. Брутна добавена стойност по базисни цени

A6 х х D.21-D.31

1. Данъци минус субсидии за продукти

х х P.119

1. Косвено измерени услуги на финансовите посредници (Fisim)

х х B1*g

1. Брутен вътрешен продукт по пазарни цени

х х Разходи за брутния вътрешен продукт P.3

1. Общи разходи за крайно потребление

х х P.3

1. (а) Разходи за крайно потребление на домакинствата (вътрешна концепция)

х х P.3

1. (б) Разходи за крайно потребление на домакинствата (национална концепция)

х х P.3

1. Разходи за крайно потребление на NPISHs

х х P.3

1. Разходи за крайно потребление на държавното управление

х х P.31 (а) Разходи за индивидуално потребление

х х P.32 (б) Разходи за колективно потребление

х х P.4

1. Разходи за действително крайно потребление на домакинствата

х х P.41 (а) Действително индивидуално потребление

х х P.5

1. Брутообразуване на основен капитал

х х P.51 (а) Брутообразуване на основен капитал Pi6 х х P.52 (б) Промени в материалните запаси

х х P.53 (в) Придобивания минус разпореждания с ценности

х х P.6

1. Износ на стоки (ФОБ) и услуги

х х P.7

1. Внос на стоки (ФОБ) и услуги

х х Доход, спестяване и нетно кредитиране B.5

1. Салдо на основен доход с останалия свят

х х B.5*g

1. Брутен национален доход по пазарни цени

х (х) K.1

1. Потребление на основен капитал

х х B.5*n

1. Нетен национален доход по пазарни цени

х х D.5, D6, D.7

1. Нетни текущи трансфери с останалия свят

х

B.6n

1. Разполагаем доход, нетен

х (х) B.8n

1. Национално спестяване, нетно

х

D.9

1. Нетни капиталови трансфери с останалия свят

х

B.9

1. Нетно кредитиране или нетни получени заеми на нацията

х

Население, заетост, компенсация на заетите лица

1. Данни за населението и заетостта

(а) Общо население (1 000)

(б) Безработни лица (1 000)

(в) Заетост, национална и вътрешна концепция (1 000)

— самонеати лица A6**

— заети лица A6**

D.1

1. Компенсация на заетите лица, национална и вътрешна концепция

A6** х

D.11 (а) Брутни надници и заплати A6** х

+ Ако не е посочена разбивка, това означава цялата икономика. ** A6 само за вътрешната концепция. (х) В реално изражение. Таблица 2 — Главни агрегати на държавното управление P.1 Продукция P.11 + P.12 — Пазарна продукция и продукция за собствено използване P.13 — Друга непазарна продукция P.2 Междинно потребление

B.1g

Добавена стойност, брутна

K.1 Потребление на основен капитал

B.1n

Добавена стойност, нетна

D.1 Компенсация на заетите лица, платена D.29-D.39 Други платени данъци върху производството — други получени субсидии за производството

B.2n

Оперативен излишък, нетен

D.2 Данъци върху производството и вноса, получени D.4 Доход от собственост, получен D.3 Субсидии, платени D.4 Доход от собственост, платен D.41 — лихви D.42 + D.43 + D.44 + D.45 — други

B.5n

Салдо на основни доходи, нетни

D.5 Текущи данъци върху дохода и богатството, получени D.61 Социалноосигурителни вноски, получени D.611 — Действителни социалноосигурителни вноски D.612 — Условни социалноосигурителни вноски D.7 Други текущи трансфери, получени D.5 Текущи данъци върху дохода и богатството, платени D.62 Социалноосигурителни плащания, различни от трансфери в натура, платени D.7 Други текущи трансфери, платени

B.6n

Разполагаем доход, нетен

P.3 Разходи за крайно потребление P.31 (а) Разходи за индивидуално потребление P.32 (б) Разходи за колективно потребление D.8 Корекция за промяната в нетния акционерен капитал на домакинствата в пенсионни фондове

B.8

Спестяване, нетно

K.1 Потребление на основен капитал D.9 Капиталови трансфери, получени D.91 — Капиталови данъци D.92 + D.99 — Други D.9 Капиталови трансфери, платени P.5 Брутообразуване на основен капитал P.51 — Брутообразуване на основен капитал P.52 + P.53 + K.2 — Промени в материалните запаси и придобиванията минус разпорежданията с ценности и придобивания на невъзпроизводими нефинансови активи

B.9

Нетно кредитиране (+)/нетни получени заеми (–)

Таблица 3 — Таблици по отрасли - годишно представяне Код Списък на променливите Разбивка + Текущи цени Постоянни цени Добавена стойност P.1

1. Продукция по базисни цени по отрасли

A31 х

P.2

1. Междинно потребление по цени на купувача по отрасли

A31 х

B.1g

1. Брутна добавена стойност по базисни цени по отрасли

A31 х х K.1

1. Потребление на основен капитал по отрасли

A31 х х Формиране на капитал P.5

1. Формиране на брутен капитал по отрасли

P.51 (а) Брутообразуване на основен капитал по отрасли A31 х х P.52 (б) Промени в материалните запаси по отрасли A31 х х P.53 (в) Придобивания минус разпореждания с ценности по отрасли A31 х х Заетост и компенсация на заетите лица, вътрешна концепция

1. Заетост по отрасли (1 000)

(а) самоосигуряващи се лица по отрасли A31

(б) заети лица по отрасли A31

(в) отработени часове по отрасли (2)

A31

D.1

1. Компенсация на заетите лица по отрасли

A31 х

D.11 (а) Надници и заплати по отрасли A31 х

Таблица 4 — Внос и износ от ЕС/трети страни Код Списък на променливите Разбивка + Текущи цени Постоянни цени P.6

1. Износ на стоки и услуги

Цяла Таикономика х х (а) Държави-членки на ЕС х х (б) Трети страни х х P.7

1. Внос на стоки и услуги

х х (а) Държави-членки на ЕС х х (б) Трети страни х х Таблица 5 — Разходи за крайно потребление на домакинствата по цели Код Списък на променливите Разбивка + Текущи цени Постоянни цени P.3 Разходи за крайно потребление на домакинствата по цели COICOP цифри 2 x x Таблица 6 — Финансови сметки по сектори (сделки), консолидирани и неконсолидирани

Таблица 7 — Счетоводни баланси на финансови активи и задължения, консолидирани и неконсолидирани

Таблица 8 — Нефинансови сметки по сектори

Таблица 9 — Детайлни данъчни приходи по сектори Код на SNA (SNA) Държавно управление Централно управление Щатско управление Местно управление Социалноосигурителни фондове Институциите на ЕС Общо

Детайлни данъчни приходи по сектори

D.5 Текущи данъци върху дохода, богатството и пр.

—

D.51 Данъци върху дохода

—

D.51a Данъци върху дохода на физическите лица или домакинствата

—

…

D.51б Корпоративни данъци

—

…

—

D.51в Данъци върху прираста на капитала

—

…

—

D.51г Данъци върху печалбите, спечелени на лотарии или хазарт

—

…

—

D.59 Други текущи данъци

—

D.59.1 Текущи данъци върху капитала

—

D.59.1а Текущи данъци върху земя и сгради

…

—

D.59.1б Текущи данъци върху собствен капитал

…

—

D.59.1в Текущи данъци върху други активи

—

…

—

D.59.2 Разни текущи данъци

—

D.59.2а Поголовни данъци

—

…

—

D.59.2б Данъци върху разходите

—

…

—

D.59.2в Плащания от домакинствата за получаване на определени лицензи/разрешителни

…

—

D.59.2г Данъци върху международни сделки

—

…

—

D.2 Данъци върху производството и вноса

D.21 Данъци върху продуктите

D.211 Данъци от вида на данък върху добавената стойност

…

D.212 Данъци и мита върху вноса, без ДДС

D.2121 Вносни мита

…

D.2122 Данъци върху вноса, без ДДС и мита

D.2122а Общи данъци върху продажбите или оборота

…

D.2122б Акцизи

…

D.2122в Данъци върху специфични услуги

…

D.2122г Печалби на вносни монополи

…

D.2122д Данъци в резултат на многобройни парични курсове

…

D.214 Данъци върху производството, без ДДС и данъци върху вноса

D.214а Общи данъци върху продажбите и оборота

…

D.214б Акцизи

…

D.214в Данъци върху специфични услуги

…

D.214г Данъци върху финансови и капиталови сделки

….

D.214д Печалби на фискални монополи

…

D.29 Други данъци върху производството

D.29а Данъци, удържани при източника по ведомост и за работната сила

…

D.29б Текущи данъци върху земя, сгради и други конструкции

…

D.29в Лицензи за стопанска и професионална дейност

…

D.29г Данъци върху използването на дълготрайни активи или други дейности

…

D.29д Гербови налози

…

D.29е Данъци върху замърсяване

…

D.29ж Данъци върху международни сделки

…

D.91 Капиталови данъци

—

D.91а Капиталови налози

—

…

—

D.91б Данъци върху капиталови трансфери

—

…

—

Общо данъчни приходи

D.611 Действителни социалноосигурителни вноски

—

D.6111 — Действителни социалноосигурителни вноски за сметка на работодателите

—

D.6112 — Социалноосигурителни вноски за сметка на работодателите

—

D.6113 Социалноосигурителни вноски на самоосигуряващи се и незаети лица

—

Общо приходи от данъци и социалноосигурителни вноски

Таблица 10 — Таблица по отрасли и по региони (NUTS II), текущи цени Код Списък на променливи Разбивка T + месец B.1g

1. Брутна добавена стойност по базисни цени

A17 24 B.1g

1. Брутна добавена стойност по базисни цени

— 18 D.1

1. Компенсация на заетите лица

A17 24 P.51

1. Формиране на брутен основен капитал

A17 24

1. Заетост

— обща A17 24

— заети лица A17 24 Таблица 11 — Разходи на държавното управление по функции

Таблица 12 — Таблица по отрасли и по региони (NUTS III), текущи цени

Код

Списък на променливи

Разбивка

T + месец B.1g

1. Брутна добавена стойност по базисни цени

A3 24

1. Заетост

— обща A3 18

— заети лица A3 18 Таблица 13 — Сметки на домакинствата по региони (NUTS III), текущи цени Сметка „Разпределение на основен доход“ на домакинствата

Използване

Ресурси

D.4 Доход от собственост B.2/B.3 Оперативен излишък/смесен доход

D.1. Компенсация на заетите лица B.5 Основен доход D.4. Доход от собственост

Сметка Вторично разпределение на дохода на домакинствата

Използване

Ресурси

D.5 Текущи данъци върху дохода, богатството и пр. B.5 Основен доход D.61 Социалноосигурителни вноски D.62 Социалноосигурителни плащания, различни от социални плащания в натура D.7 Други текущи трансфери D.7 Други текущи трансфери B.6 Разполагаем доход

Таблица14 — Дълготрайни активи за цялата икономика и по продукти, Pi3 Код Списък на променливи Разбивка AN.11 Дълготрайни активи Pi3 Таблица 15 — Таблица за предлагане по базисни цени, включително трансформиране в цени на купувача

Отрасли (NACE) 1 2 3 4 … n Σ(1) Внос на база СИФ Общо предлагане по базисни цени Търговски и транспортни надбавки Данъци минус субсидии за продукти Общо предлагане по цени на купувача (1)

(2)

(3)

(4)

(5)

(6)

(7) Продукти (CPA) 1

(1) Продукция по продукти и по отрасли по базисни цени

(а) Вътре в ЕС (б) извън ЕС

2

3

4

.

.

.

.

.

m

(Коригиращи позиции)

Σ(1)

(2) Цялата продукция по отрасли

0

Общо, от които:

(3)

Пазарна продукция

За собствено използване

0

0

Друга непазарна продукция

0

0

Таблица 16 — Таблица за използването по цени на купувача

Отрасли (NACE) 1 2 3 4 … …n Σ(1) Крайно използване (а) (b) (c) (d) (e) (f) Σ(3) Σ(1) + Σ(3)

(1)

(2)

(3)

(4)

(5) Продукти (CPA) 1

(1) Междинно потребление по цени на купувача и по отрасли

Крайно използване по цени на купувача:

Разходи за крайно потребление: (a) от домакинства (b) от NPISH (t + 12 заедно с (а)) (c) от държавата

Формиране на брутен капитал: (d) формиране на брутен капитал и ценности (e) промени в материалните запаси (f) износ — вътре ЕС — извън ЕС

2

3

.

.

.

.

.

M

(Коригиращи позиции)

Σ(1)

(2) Общо междинно потребление по отрасли

Общо крайно използване по видове

Общо използване Компенсация на заети лица

(3) Компоненти на добавената стойност по по отрасли

Социалноосигурителни вноски, внасяни от работодателите

Други нетни данъци върху производството

Потребление на основен капитал

Оперативен излишък, нетен

Σ(3)

(4) Добавена стойност по отрасли

Σ(1) + Σ(3)

(5) Продукция по базисни цени по отрасли

Таблица 17 — Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ по базисни цени (продукт по продукти)

Отрасли (CPA) 1 2 3 4 … …n Σ(1) Крайно използване (а) (b) (c) (d) (e) (f) Σ(3) Σ(1) + Σ(3)

(1)

(2)

(3)

(4)

(5) Продукти (CPA) 1

(1) Междинно потребление по базисни цени (продукт по продукти)

Крайно използване по базисни цени

Разходи за крайно потребление (a) от домакинства (б) от NPISH (в) от държавата

Брутообразуване на капитал: (г) брутообразуване на капитал и ценности (д) промени в материалните запаси (е) износ — вътре в ЕС — извън ЕС

2

3

.

.

.

.

.

N

Σ(1)

(2) Общо междинно потребление по базисни цени по продукти

Крайно използване по базисни цени по видове

Общо използване по базисни цени Данъци върху продукти Субсидии за продукти (–)

(3) Нетни данъци върху продукти, по продукти

Нетни данъци за продукти за крайно използване

Общо нетни данъци върху продукти Σ(1) + (3)

(4) Общо междинно потребление по цени на купувача по продукти

Общо крайно използване по видове по цени на купувача

Общо нетни данъци по цени на купувача Компенсация на заети лица Други нетни данъци върху производството Потребление на основен капитал Оперативен излишък, нетен

(5) Компоненти на добавената стойност по Продукти

Σ (5)

(6) Добавена стойност по продукти

Σ(1) + (3) + (5)

(7) Продукция по базисни цени по продукти

Внос

(8) Внос на база СИФ по продукти

(7) + (8)

(9) Предлагане по базисни цени по продукти

Формиране на основен капитал Собствен акц.капитал Трудови ресурси

(10)

Таблица 18 — Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вътрешна продукция по базисни цени (продукт по продукти)

Отрасли (CPA) 1 2 3 4 … …n Σ(1) Крайно използване (а) (b) (c) (d) (e) (f) Σ(3) Σ(1) + Σ(3)

(1)

(2)

(3)

(4)

(5) Продукти (CPA) 1

(1) За вътрешна продукция: Междинно потребление по базисни цени по продукт и по продукти

За вътрешна продукция: Крайно използване по базисни цени:

Разходи за крайно потребление (a) от домакинства (б) от NPISH (в) от държавата

Брутообразуване на капитал: (г) Брутообразуване на капитал и ценности (д) промени в материалните запаси (е) износ — вътре в ЕС — извън ЕС

2

3

.

.

.

.

.

N

Σ(1)

(2) Общо междинно потребление на вътрешна продукция по продукти

Крайно използване на вътрешна продукция

Общо вътрешна продукция Използване на вносни продукти

(3) Общо междинно потребление на вносните продукти по продукти,СИФ

Крайно използване на вносни продукти, СИФ

Общо внос Нетни данъци върху продукти

(4) Нетни данъци върху продукти за междинно потребление по продукти

Нетни данъци върху продукти за крайно използване

Общо нетни данъци върху продукти Σ(1) + (3) + (4)

(5) Общо междинно потребление по цени на купувача по продукти

Общо крайно използване по видове по цени на купувача

Общо използване Компенсация на заети лица Други нетни данъци върху производството Потребление на основен капитал Оперативен излишък, нетен

(6) Компоненти на добавената стойност по продукти

Σ(6)

(7) Добавена стойност по продукти

Σ(1) + (3) + (4) + Σ(6)

(8) Продукция по базисни цени по продукти

Формиране на основен капитал Собствен акц.капитал Трудови ресурси

(9)

Таблица 19 — Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вноса по базисни цени (продукт по продукти), СИФ

Продукти (CPA) 1 2 3 4 … …n Σ(1) Крайно използване (а) (b) (c) (d) (e) (f) Σ(3) Σ(1) + Σ(3)

(1)

(2)

(3)

(4)

(5) Продукти (CPA) 1

(1) За вносните продукти: Междинно потребление по базисни цени (продукт по продукти)

За вносните продукти: крайното използване по базисни цени

Разходи за крайно потребление: (а) от домакинства (б) от NPISH (в) от държавата

Формиране на брутен капитал: (г) Формиране на брутен основен капитал и ценности (д) промени в материалните запаси (е) износ — вътре в ЕС — извън ЕС

2

3

.

.

.

.

.

n

Σ(1)

(2) Общо междинно потребление на внос по базисни цени по продукти

Общо крайно използване на внос по базисни цени

Общо внос Таблица 20 — Кръстосана класификация на дълготрайни активи по отрасли и по продукти Отрасли: A31 NACE Rev. 1 Продукти: Pi3 CPA Променливи: Дълготрайни активи, брутно Дълготрайни активи, нетно Цени: Текуща възстановителна стойност Стойност на придобиване Постоянна възстановителна стойност Таблица 21 — Кръстосана класификация на сметка „Производство“ по отрасли и по сектори Отрасли: A60 NACE Rev.1 Сектори: S.11 S.12 S.13 S.14 S.15 Променливи: Продукция — пазарна — за собствено крайно използване — друга непазарна Междинно потребление Брутна добавена стойност — Компенсация на заетите лица — Други данъци минус субсидии за производството — Оперативен излишък, нетен — Потребление на основен капитал Цени: Текущи Таблица 22 — Напречна класификация на формиране на брутен основен капитал по отрасли и по продукти Отрасли: A31 NACE Rev.1 Продукти: P60 CPA Променливи: Формиране на брутен основен капитал Цени: Текущи и постоянни Таблица 23 — Изчисления за минали периоди Таблици, предвидени за преизчисляване Годишни Тримесечни Периоди Предаване Периоди Предаване Таблица 1: Главни агрегати 88-94 Април 99 88-94 април 99

70-87 декември 99 80-87 декември 99 Таблица 2: Главни агрегати на държавното управление 70-94 декември 99

Таблица 3: Таблици по отрасли 70-94 декември 00

Таблица 5: Разходи за крайно потребление на домакинствата по цели 80-94 декември 00

Таблица 8: Сметки „Нефинансови активи“ по сектори 90-94 декември 99

80-89 декември 00

Таблица 11: Разходи на държавното управление по функции 90-94 декември 01

ЧАСТИЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ВЪВ ВРЪЗКА С ТАБЛИЦИТЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПРЕДСТАВЯНИ В РАМКИТЕ НА ВЪПРСНИКА „ESA-95“ ПО СТРАНИ

1. АВСТРИЯ

1.1. Частично освобождаване от задължението във връзка с таблиците Таблица № Таблица Частично освобождаване от задължението До 1 Главни агрегати, годишни Забавяне: t + 9 месеца 1999 г. 1 Главни агрегати, годишни Изчисления за минали периоди: данните за годините 88-94 трябва да бъдат представени през декември 2000 г. 2000 г. 1 Главни агрегати, годишни Изчисления за минали периоди: данните за годините 70-87 не трябва да бъдат преизчислявани 2005 г. 1 Главни агрегати, тримесечни Забавяне: t + 12 месеца 1999 г. 1 Главни агрегати, тримесечни Изчисления за минали периоди: данните за годините 88-94 трябва да бъдат представени през декември 2000 г. 2000 г. 1 Главни агрегати, тримесечни Изчисления за минали периоди: данните за годините 80-87 не трябва да бъдат преизчислявани 2005 г. 2 Главни агрегати на държавното управление Забавяне: t + 9 месеца 1999 г. 2 Главни агрегати на държавното управление Изчисления за минали периоди: преизчисляват се данните само за годините 88-94 2005 г. 3 Таблици по отрасли Забавяне: t + 12 месеца 1999 г. 3 Таблици по отрасли Изчисления за минали периоди: преизчисляват се данните само за годините 88-94 2005 г. 5 Разходи за крайно потребление на домакинствата по цели Изчисления за минали периоди: преизчисляват се данните само за годините 88-94 2005 г. 11 Разходи на държавното управление по функции Изчисления за минали периоди: данните за годините 90-94 не трябва да бъдат преизчислявани 2005 г. 12 Таблици по отрасли и по региони, NUTS III, A3 Първо предаване 2002 г. 2002 г. 13 Сметки на домакинствата по региони, NUTS II Първо предаване 2005 г. 2005 г. 15 Таблица за предлагане по базисни цени, включително трансформиране в цени на купувача, A60 x P60 Първо предаване 2003 г. и само двугодишни данни 2003 г. 16 Таблица за използване по цени на купувача, A60 x P60 Първо предаване 2003 г. и само двугодишни данни 2003 г. 17 Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база Първо предаване 2003 г. 2003 г. 18 Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вътрешна продукция по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база Първо предаване 2003 г. 2003 г. 19 Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вноса по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база Първо предаване 2003 г. 2003 г. 1.2 Частично освобождаване от задължението за представяне на данните за единични променливи/сектори в таблиците Таблица № Таблица Променливи/сектор Частично освобождаване от задължението До 1 Главни агрегати, тримесечни Разходи за индивидуално потребление Не трябва да се изчисляват 2005 г. 1 Главни агрегати, тримесечни Разходи за колективно потребление Не трябва да се изчисляват 2005 г. 1 Главни агрегати, тримесечни Действителни разходи за индивидуално потребление Не трябва да се изчисляват 2005 г. 1 Главни агрегати, тримесечни Придобивания минус разпореждания с ценности Не трябва да се изчисляват 2005 г. 1 Главни агрегати, тримесечни Общо население Забавяне: t + 9 месеца 2005 г. 1 Главни агрегати, годишни Разходи за индивидуално потребление Забавяне: t + 12 месеца 2005 г. 1 Главни агрегати, годишни Разходи за колективно потребление Забавяне: t + 12 месеца 2005 г. 1 Главни агрегати, годишни Действително индивидуално потребление Забавяне: t + 12 месеца 2005 г. 1 Главни агрегати, годишни Придобивания минус разпореждания с ценности Първо предаване 2003 г. 2003 г. 1 Главни агрегати, годишни Общо население Забавяне: t + 9 месеца 2005 г. 3 Таблици по отрасли Потребление на основен капитал по отрасли или сектори Първо предаване 2002 г. 2002 г. 8 Нефинансови сметки по сектори

8 Нефинансови сметки по сектори Разбивка на корпорациите по собственици Първо предаване 2005 г. 2005 г. 8 Нефинансови сметки по сектори Разбивка на корпорациите по групи Първо предаване 2005 г. 2005 г. 16 Таблица за използването по цени на купувача, A60 x P60 Потребление на основен капитал по отрасли Първо предаване 2003 г. 2003 г. 18 Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вътрешната продукция по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база

1. ДАНИЯ

2.1 Частично освобождаване от задължението във връзка с таблиците Таблица № Таблица Частично освобождаване от задължението До 6 Финансови сметки по сектори (сделки) Забавяне: t + 13 месеца 2005 г. 7 Счетоводни баланси за финансовите активи и задължения Забавяне: t + 13 месеца 2005 г. 20 Кръстосана класификация на дълготрайните активи по отрасли и по продукти, A31 x Pi3, на петгодишна база Първо предаване 2005 г. 2005 г. 2.2. Частично освобождаване от задължението за представяне на данните за единичните променливи/сектори в таблиците Таблица № Таблица Променливи/сектор Частично освобождаване от задължението До 1 Главни агрегати, годишни и тримесечни Заетост Само за вътрешната концепция 2005 г. 3 Таблици по отрасли Заплати и надници по отрасли Не трябва да се докладват 2005 г. 3 Таблици по отрасли Потребление на основен капитал по отрасли Забавяне: t + 36 месеца 2005 г. 3 Таблици по отрасли Формиране на брутен основен капитал по отрасли Забавяне: t + 36 месеца 2005 г. 3 Таблици по отрасли Промени в материалните запаси по отрасли Забавяне: t + 36 месеца 2005 г. 3 Таблици по отрасли Придобивания минус разпореждане с ценности по отрасли Забавяне: t + 36 месеца 2005 г. 3 Таблици по отрасли Самозаети лица по отрасли Забавяне: t + 36 месеца 2005 г. 3 Таблици по отрасли Заети лица по отрасли Забавяне: t + 36 месеца 2005 г. 3 Таблици по отрасли Отработени часове по отрасли Забавяне: t + 36 месеца 2005 г. 3 Таблици по отрасли Компенсация на заетите лица по отрасли Забавяне: t + 36 месеца 2005 г. 9 Детайлни данни за данъчните приходи по сектори Общо данъци върху продажбите или оборота (данъци върху вноса) Общо данъци върху продажбите или оборота (данъци върху продуктите) Двете променливи заедно 2005 г. 9 Детайлни данни за данъчните приходи по сектори Акцизи (данъци върху вноса) Акцизи (данъци върху продукти) Двете променливи заедно 2005 г. 9 Детайлни данни за данъчните приходи по сектори Данъци върху специфични услуги (данъци върху вноса) Данъци върху специфични услуги (данъци върху продукти) Двете променливи заедно 2005 г. 17 Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база Потребление на основен капитал, оперативен излишък, нетен Двете променливи заедно по P60 2005 г. 18 Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вътрешната продукция по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база

19 Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вноса по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база

21 Кръстосана класификация за сметка „Производство“ по отрасли и по сектори, A60 x (S11, S12, S13, S14, S15), на петгодишна база

17 Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база Формиране на брутен основен капитал Само P31 2005 г. 18 Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вътрешната продукция по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база

19 Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вноса по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база

17 Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база Основен акционерен капитал Не трябва да се докладва 2005 г. 18 Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вътрешната продукция по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база

19 Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вноса по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база

21 Кръстосана класификация за сметка „Производство“ по отрасли и по сектори, A60 x (S11, S12, S13, S14, S15), на петгодишна база Сектор Частни домакинства Сектор NPISHs Двата сектора заедно 2005 г.

1. ГЕРМАНИЯ

3.1. Частично освобождаване от задължението във връзка с таблиците Таблица № Таблица Частично освобождаване от задължението До 1 Главни агрегати, тримесечни Изчисления за минали периоди: преизчисляват се само годините 91-94 2005 г. 1 Главни агрегати, годишни Изчисления за минали периоди: преизчисляват се само годините 91-94 2005 г. 2 Главни агрегати на държавното управление Изчисления за минали периоди: преизчисляват се само годините 91-94 2005 г. 3 Таблици по отрасли Изчисления за минали периоди: преизчисляват се само годините 91-94 2005 г. 3 Таблици по отрасли t + 9 месеца само A17, A31 само при забавяне t + 12 месеца 2005 г. 5 Разходи на домакинствата за крайно потребление по цели Изчисления за минали периоди: преизчисляват се само годините 91-94 2005 г. 5 Разходи на домакинствата за крайно потребление по цели Частично само едноцифрените позиции 2005 г. 8 Нефинансови сметки по сектори Изчисления за минали периоди: преизчисляват се само годините 91-94 2005 г. 9 Детайлни данни за данъчните приходи по сектори Без буквени позиции в края на кода 2005 г. 10 Таблици по отрасли и по региони, NUTS II, A17 Само NUTS I и A6 2005 г. 11 Държавното управление по функции Изчисления за минали периоди: преизчисляват се само годините 91-94 2005 г. 12 Таблици по отрасли и по региони, NUTS III, A3 Забавяне: t + 30 месеца, само двугодишни 2005 г. 13 Сметки „Домакинства“ по региони, NUTS II Забавяне: t + 30 месеца, само NUTS I 2005 г. 15 Таблица за предлагане по базисни цени, включително трансформиране в цени на купувача, A60 x P60 Само на двегодишна база 2005 г. 16 Таблица за използване по цени на купувача, A60 x P60 Само на двегодишна база 2005 г. 21 Кръстосана класификация на сметка „Производство“ по отрасли и по сектори, A60 x (S11, S12, S13, S14, S15), на петгодишна база Без постоянни цени 2005 г. 3.2. Частично освобождаване от задължението за представяне на данните за единичните променливи/сектори в таблиците Таблица № Таблица Променливи/сектор Частично освобождаване от задължението До 1 Главни агрегати, годишни и тримесечни Формиране на брутен основен капитал Pi6: без тримесечни данни, годишни Забавяне: t + 12 месеца 2005 г. 1 Главни агрегати, годищни и тримесечни Общо население Забавяне: t + 12 месеца 2005 г. 3 Таблици по отрасли Придобивания минус разпореждания с ценности по отрасли Промени в материалните заласи ло отрасли Двете променливи заедно, без отрасли 2005 г. 6 Финансови сметки по сектори (сделки) Сектор Държавно управление S.1311/S.1312 и S.1313 Само заедно 2005 г. 7 Счетоводни баланси за финансови активи

10 Таблици по отрасли и по региони, NUTS II, A17 Формиране на брутен основен капитал Забавяне: t + 30 месеца 2005 г.

1. ГЪРЦИЯ

4.1. Частично освобождаване от задължението във връзка с таблиците Таблица № Таблица Частично освобождаване от задължението До 1 Главни агрегати, тримесечни Първо предаване 2000 г. 2000 г. 1 Главни агрегати, тримесечни Изчисления за минали периоди: данните за годините 88-94 трябва да бъдат представени през декември 2000 г. 2000 г. 1 Главни агрегати, тримесечни Изчисления за минали периоди: данните за годините 80-87 не трябва да бъдат преизчислявани 2005 г. 1 Главни агрегати, годишни Забавяне: t + 9 месеца 2005 г. 1 Главни агрегати, годишни и тримесечни Първо предаване 2000 г. 2000 г. 2 Главни агрегати на държавното управление Забавяне: t + 9 месеца 2005 г. 3 Таблици по отрасли Изчисления за минали периоди: преизчисляват се данните само за годините 88-94 2005 г. 5 Разходи за крайно потребление на домакинствата по цели Изчисления за минали периоди: преизчисляват се данните само за годините 88-94 2005 г. 6 Финансови сметки по сектори (сделки) Първо предаване: понастоящем отговорът не е ясен 2005 г. 6 Финансови сметки по сектори (сделки) Забавяне: понастоящем отговорът не е ясен 2005 г. 7 Счетоводни баланси за финансови активи и задължения Първо предаване: 2005 г. 2005 г. 8 Нефинансови сметки по сектори Изчисления за минали периоди: преизчисляват се само годините 88-94 2005 г. 8 Нефинансови сметки по сектори Изчисления за минали периоди: да не се преизчисляват годините 80-89 2005 г. 11 Разходи на държавното управление по функции Изчисления за минали периоди: преизчисляват се само годините 88-94 2005 г. 20 Кръстосана класификация на дълготрайните активи по отрасли и по продукти, A31 x Pi3, на петгодишна база Първо предаване 2005 г. 2005 г. 4.2. Частично освобождаване от задължението за представяне на данните за единичните променливи/сектори в таблиците Таблица № Таблица Променливи/сектор Частично освобождаване от задължението До 3 Таблици по отрасли Придобивания минус разпореждания с ценности по отрасли Първо предаване 2005 г. 2005 г. 3 Таблици по отрасли Отработени часове по отрасли Първо предаване 2005 г. 2005 г. 8 Нефинансови сметки по сектори Разбивка на корпорациите по собственици Първо предаване 2005 г. 2005 г. 8 Нефинансови сметки по сектори Разбивка на частните домакинства по групи Първо предаване 2005 г. 2005 г.

1. ИСПАНИЯ

5.1. Частично освобождаване от задължението във връзка с таблиците Таблица № Таблица Частично освобождаване от задължението До 11 Държавното управление по функции Забавяне: t + 21 месеца 2005 г. 5.2. Частично освобождаване от задължението за представяне на данните за единичните променливи/сектори в таблиците Таблица № Таблица Променливи/сектор Частично освобождаване от задължението До 1 Главни агрегати, тримесечни Разходи за крайно потребление на NPISHs Не трябва да се представят 2005 г. 1 Главни агрегати, тримесечни Разбивка на разходите за крайно потребление на държавното управление на индивидуални и колективни Не трябва да се представят 2005 г. 1 Главни агрегати, тримесечни Действително крайно потребление Не трябва да се представят 2005 г. 1 Главни агрегати, тримесечни Действително индивидуално потребление Не трябва да се представят 2005 г. 1 Главни агрегати, тримесечни Придобивания минус разпореждания с ценности Заедно с промените в материалните запаси 2005 г. 1 Главни агрегати, годишни Разходи за крайно потребление на NPISHs Забавяне: t + 9 месеца 2005 г. 1 Главни агрегати, годишни Разбивка на разходите за крайно потребление на държавното управление на индивидуално и колективно Потребление Забавяне: t + 9 месеца 2005 г. 1 Главни агрегати, годишни Действително крайно потребление Забавяне: t + 9 месеца 2005 г. 1 Главни агрегати, годишни Действително индивидуално потребление Забавяне: t + 9 месеца 2005 г. 1 Главни агрегати, годишни Придобивания минус разпореждания с ценности Първо предаване 2005 г. 2005 г. 3 Таблици по отрасли Потребление на основен капитал по отрасли Първо предаване 2005 г. 2005 г. 3 Таблици по отрасли Придобивания минус разпореждания с ценности Първо предаване 2005 г. 2005 г. 3 Таблици по отрасли Отработени часове по отрасли Първо предаване 2005 г. 2005 г. 8 Нефинансови сметки по сектори Придобивания минус разпореждания с ценности Първо предаване 2005 г. 2005 г. 9 Детайлни данни за данъчните приходи по сектори Разбивка на текущите данъци върху дохода, богатството и пр., данъците и митата върху вноса, без ДДС и други данъци върху производството за подсекторите щатско управление (S1312) и местно управление (S1313) Забавяне: t + 21 месеца 2005 г. 16 Таблица за използването по цени на купувача, A60 x P60 Потребление на основен капитал (A60) Първо предаване 2005 г. 2005 г. 17 Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база Потребление на основен капитал (P60) Първо предаване 2005 г. 2005 г. 18 Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вноса по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база

19 Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вноса по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база

17 Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база Салда на дълготрайни материални активи (P60) Първо предаване 2005 г. 2005 г. 18 Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вътрешна продукция по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база

19 Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вноса по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база

1. ФРАНЦИЯ

6.1. Частично освобождаване от задължението във връзка с таблиците Таблица № Таблица Частично освобождаване от задължението До 10 Таблици по отрасли и по региони, NUTS II, A17 Забавяне: t + 36 месеца 2005 г. 12 Таблици по отрасли и по региони, NUTS III, A3 Забавяне: t + 36 месеца 2005 г. 13 Сметки „Домакинства“ по региони, NUTS II Забавяне: t + 42 месеца 2005 г. 6.2. Частично освобождаване от задължението за представяне на данните за единичните променливи/сектори в таблиците Таблица № Таблица Променливи/сектор Частично освобождаване от задължението До 3 Таблици по отрасли Всички променливи Разбивката по браншове трябва да бъде изчислена за хомогенни браншове 2005 г. 10 Таблици по отрасли и по региони, NUTS II, A17

12 Таблици по отрасли и по региони, NUTS III, A3

15 Таблица за предлагане по базисни цени, включително трансформиране в цени на купувач, A60 x P60

16 Таблица за използването по цени на купувач, A60 x P60

20 Кръстосана класификация на дълготрайните активи по отрасли и по продукти, A31 x Pi3, на петгодишна база

21 Кръстосана класификация на сметка „Производство“ по отрасли и по сектори, A60 x (S11, S12, S13, S14, S15), на петгодишна база

22 Кръстосана класификация на формиране на брутен основен капитал по отрасли и по продукти, A31 x P60 на петгодишна база

1. ИРЛАНДИЯ

7.1. Частично освобождаване от задължението във връзка с таблиците Таблица № Таблица Частично освобождаване от задължението До 1 Главни агрегати, тримесечни Първо предаване 2002 г. 2002 г. 1 Главни агрегати, тримесечни Изчисления за минали периоди: данните за годините 88-94 не трябва да бъдат преизчислявани 2005 г. 1 Главни агрегати, тримесечни Изчисления за минали периоди: данните за годините 80-87 не трябва да бъдат преизчислявани 2005 г. 1 Главни агрегати, годишни Забавяне: t + 6 месеца 2002 г 1 Главни агрегати, годишни Изчисления за минали периоди: преизчисляват се данните само за годините 85-94 2005 г. 2 Главни агрегати на държавното управление Изчисления за минали периоди: преизчисляват се данните само за годините 85-94 2005 г. 3 Таблици по отрасли Първо предаване 2005 г. 2005 г. 3 Таблици по отрасли Изчисления за минали периоди: данните за годините 70-94 не трябва да се преизчисляват 2005 г. 5 Разходи за крайно потребление на домакинствата по цели Изчисления за минали периоди: преизчисляват се данните само за годините 85-94 2005 г. 6 Финансови сметки по сектори Първо предаване 2005 г. 2005 г. 7 Счетоводни баланси за финансови активи и задължения Първо предаване 2005 г. 2005 г. 8 Нефинансови сметки по сектори Първо предаване 2005 г. 2005 г. 8 Нефинансови сметки по сектори Изчисления за минали периоди: данните за годините 90-94 не трябва да бъдат преизчислявани 2005 г. 8 Нефинансови сметки по сектори Изчисления за минали периоди: данните за годините 80-89 не трябва да бъдат преизчислявани 2005 г. 15 Таблица за предлагане по базисни цени, включително трансформиране в цени на купувача, A60 x P60 Първо предаване 2005 г. 2005 г. 16 Таблица за използване по цени на купувача, A60 x P60 Първо предаване 2005 г. 2005 г. 17 Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база Първо предаване 2005 г. 2005 г. 18 Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вътрешна продукция по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база Първо предаване 2005 г. 2005 г. 19 Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вноса по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база Първо предаване 2005 г. 2005 г. 20 Кръстосана класификация на дълготрайните активи по отрасли и по продукти, A31хPi3, на петгодишна база Първо предаване 2005 г. 2005 г. 21 Кръстосана класификация на сметка „Производство“ по отрасли и по сектори, A60 x (S11, S12, S13, S14, S15), на петгодишна база Първо предаване 2005 г. 2005 г. 22 Кръстосана класификация на формиране на брутен основен капитал по отрасли и по продукти, A31 x P60 на петгодишна база Първо предаване 2005 г. 2005 г. 7.2 Частично освобождаване от задължението за представяне на данните за единичните променливи/сектори в таблиците Таблица № Таблица Променливи/сектор Частично освобождаване от задължението До 1 Главни агрегати, годишни и тримесечни Разходи за крайно потребление на NPISHs Не трябва да се представя 2005 г. 2 Главни агрегати на държавното управление P52 + P53 + K2 Не трябва да се представя 2003 г.

1. ИТАЛИЯ

8.1. Частично освобождаване от задължението във връзка с таблиците Таблица № Таблица Частично освобождаване от задължението До 1 Главни агрегати, тримесечни Забавяне: t + 6 месеца 1999 г. 1 Главни агрегати, тримесечни Изчисления за минали периоди: данните за годините 80-87 трябва да бъдат представени през декември 2000 г. 2000 г. 1 Главни агрегати, годишни Изчисления за минали периоди: данните за годините 70-87 трябва да бъдат представени през декември 2000 г. 2000 г. 2 Главни агрегати на държавното управление Изчисления за минали периоди: данните за годините 70-94 не трябва да се представят 2005 г. 2 Главни агрегати на държавното управление Изчисления за минали периоди: данните за годините 80-94 трябва да бъдат представени през декември 2001 г. 2001 г. 2 Главни агрегати на държавното управление Забавяне: t + 6 месеца 2005 г. 20 Кръстосана класификация на дълготрайните активи по отрасли и по продукти, A31 x Pi3, на петгодишна база Не трябва да се изчислява 2005 г. 22 Кръстосана класификация на формиране на брутен основен капитал по отрасли и по продукти, A31 x P60 на петгодишна база Първо предаване 2005 г. 2005 г. 8.2 Частично освобождаване от задължението за представяне на данните за единичните променливи/сектори в таблиците Таблица № Таблица Променливи/сектор Частично освобождаване от задължението До 1 Главни агрегати, тримесечни Държавни разходи за индивидуално потребление Забавяне: t + 16 месеца 2005 г. 1 Главни агрегати, тримесечни Разходи за колективно потребление Забавяне: t + 16 месеца 2005 г. 1 Главни агрегати, тримесечни Действително крайно потребление Забавяне: t + 16 месеца 2005 г. 1 Главни агрегати, тримесечни Действително Индивидуално потребление Забавяне: t + 16 месеца 2005 г. 1 Главни агрегати, тримесечни Придобивания минус разпореждания с ценности Заедно с промените в материалните запаси 2005 г. 1 Главни агрегати, тримесечни Потребление на основен капитал Първо предаване през декември 2001 г. 2001 г. 1 Главни агрегати, тримесечни Национален доход, нетен Първо предаване през декември 2001 г. 2001 г. 1 Главни агрегати, годишни Държавни разходи за индивидуално потребление Забавяне: t + 9 месеца 2005 г. 1 Главни агрегати, годишни Разходи за колективно потребление Забавяне: t + 9 месеца 2005 г. 1 Главни агрегати, годишни Действително крайно потребление Забавяне: t + 9 месеца 2005 г. 1 Главни агрегати, годишни Действително индивидуално потребление Забавяне: t + 9 месеца 2005 г. 1 Главни агрегати, годишни Придобивания минус разпореждания с ценности Заедно с промените в материалните запаси 2005 г. 3 Таблици по отрасли Потребление на основен капитал по отрасли Разбивка A17, първо предаване 2002 г. 2002 г. 3 Таблици по отрасли Потребление на основен капитал по отрасли Разбивка A31, първо предаване 2005 г. 2005 г. 3 Таблици по отрасли Придобивания минус разпореждания с ценности по отрасли Заедно с промените в материалните запаси 2005 г. 8 Нефинансови сметки по сектори Придобивания минус разпореждания с ценности по отрасли Заедно с промените в материалните запаси 2005 г.

1. ЛЮКСЕМБУРГ

9.1. Частично освобождаване от задължението във връзка с таблиците Таблица № Таблица Частично освобождаване от задължението До 1 Главни агрегати, тримесечни Изчисления за минали периоди: данните за годините 95-98 не трябва да бъдат преизчислявани 2005 г. 1 Главни агрегати, тримесечни Изчисления за минали периоди: данните за годините 88-94 не трябва да бъдат преизчислявани 2005 г. 1 Главни агрегати, тримесечни Изчисления за минали периоди: данните за годините 80-87 не трябва да бъдат изчислявани 2005 г. 1 Главни агрегати, годишни Изчисления за минали периоди: преизчисляват се данните само за годините 80-87 2005 г. 2 Главни агрегати на държавното управление Изчисления за минали периоди: преизчисляват се данните само за годините 90-94 2005 г. 3 Таблици по отрасли Изчисления за минали периоди: преизчисляват се данните само за годините 80-94 2005 г. 6 Финансови сметки по сектори (сделки) Първо предаване през 2005 г. 2005 г. 7 Счетоводни баланси за финансови активи и задължения Първо предаване през 2005 г. 2005 г. 8 Нефинансови сметки по сектори Изчисления за минали периоди: данните за годините 90-94 не трябва да бъдат преизчислявани 2005 г. 8 Нефинансови сметки по сектори Изчисления за минали периоди: данните за годините 80-89 не трябва да бъдат преизчислявани 2005 г. 10 Таблици по отрасли и по региони, NUTS II, A17 Не трябва да се изчислява 2005 г. 11 Държавното управление по функции Изчисления за минали периоди: данните за годините 90-94 не трябва да бъдат преизчислявани 2005 г. 12 Таблици по отрасли и по региони, NUTS III, A3 Не трябва да се изчислява 2005 г. 13 Сметки „Домакинства“ по региони, NUTS II Не трябва да се изчислява 2005 г. 9.2 Частично освобождаване от задължението за представяне на данните за единичните променливи/сектори в таблиците Таблица № Таблица Променливи/сектор Частично освобождаване от задължението До 1 Главни агрегати, годишни Формиране на брутен основен капитал Разбивка Pi3 2005 г. 1 Главни агрегати, годишни Салдо на основен доход при останалия свят Забавяне: t + 9 месеца 2005 г. 1 Главни агрегати, годишни Брутен национален доход по пазарни цени Забавяне: t + 9 месеца 2005 г. 1 Главни агрегати, годишни Потребление на основен капитал Забавяне: t + 9 месеца 2005 г. 1 Главни агрегати, годишни Нетен национален доход по пазарни цени Забавяне: t + 9 месеца 2005 г. 1 Главни агрегати, годишни Нетни текущи трансфери с останалия свят Забавяне: t + 9 месеца 2005 г. 1 Главни агрегати, годишни Разполагаем доход, нетен Забавяне: t + 9 месеца 2005 г. 1 Главни агрегати, годишни Национално спестяване Забавяне: t + 9 месеца 2005 г. 1 Главни агрегати, годишни Нетни капиталови трансфери с останалия свят Забавяне: t + 9 месеца 2005 г. 1 Главни агрегати, годишни Нетно кредитиране или нетни получени заеми на нацията Забавяне: t + 9 месеца 2005 г. 1 Главни агрегати, годишни Придобивания минус разпореждания с ценности Първо предаване 2005 г. 2005 г. 1 Главни агрегати, тримесечни Формиране на брутен основен капитал Без разбивка Pi3 2005 г. 1 Главни агрегати, тримесечни Потребление на основен капитал Първо предаване 2005 г. 2005 г. 1 Главни агрегати, тримесечни Нетен национален доход по пазарни цени Първо предаване 2005 г. 2005 г. 1 Главни агрегати, тримесечни Нетни текущи трансфери с останалия свят Първо предаване 2005 г. 2005 г. 1 Главни агрегати, тримесечни Разполагаем доход, нетен Първо предаване 2005 г. 2005 г. 1 Главни агрегати, тримесечни Национално спестяване Първо предаване 2005 г. 2005 г. 1 Главни агрегати, тримесечни Нетни капиталови трансфери с останалия свят Първо предаване 2005 г. 2005 г. 1 Главни агрегати, тримесечни Нетно кредитиране или нетни получени заеми на нацията Първо предаване 2005 г. 2005 г. 1 Главни агрегати, тримесечни Придобивания минус разпореждания с ценности Първо предаване 2005 г. 2005 г. 3 Таблици по отрасли Формиране на брутен основен капитал Забавяне: t + 36 месеца 2005 г. 3 Таблици по отрасли Придобивания минус разпореждания с ценности Първо предаване 2005 г. 2005 г. 8 Нефинансови сметки по сектори S11, S12, S14 + 45, S211, S212 Първо предаване 2005 г. 2005 г. 20 Кръстосана класификация на дълготрайните активи по отрасли и по сектори, A60 x (S11, S12, S13, S14, S15) на петгодишна база Таблица по стойности на придобиването Първо предаване 2005 г. 2005 г.

1. НИДЕРЛАНДИЯ

10.1. 9.1. Частично освобождаване от задължението във връзка с таблиците Таблица № Таблица Частично освобождаване от задължението До 1 Главни агрегати, тримесечни Изчисления за минали периоди: данните за годините 86-94 трябва да бъдат предадени през октомври 2001 г. 2001 г. 1 Главни агрегати, тримесечни Изчисления за минали периоди: данните за годините 80-85 трябва да бъдат предадени през март 2002 г. 2002 г. 1 Главни агрегати, годишни Изчисления за минали периоди: данните за годините 86-94 трябва да бъдат предадени през юли 2001 г. 2001 г. 1 Главни агрегати, годишни Изчисления за минали периоди: данните за годините 70-85 трябва да бъдат предадени през декември 2001 г. 2001 г. 2 Главни агрегати на държавното управление Изчисления за минали периоди: данните за годините 86-94 трябва да бъдат предадени през юли 2002 г. 2001 г. 2 Главни агрегати на държавното управление Изчисления за минали периоди: данните за годините 70-85 трябва да бъдат предадени през декември 2001 г. 2001 г. 3 Таблици по отрасли Изчисления за минали периоди: данните за годините 86-94 трябва да бъдат предадени през юли 2001 г. 2001 г. 3 Таблици по отрасли Изчисления за минали периоди: данните за годините 70-85 трябва да бъдат предадени през декември 2001 г. 2001 г. 5 Разходи за крайно потребление на домакинства по цели Изчисления за минали периоди: данните за годините 86-94 трябва да бъдат предадени през юли 2001 г. 2001 г. 5 Разходи за крайно потребление на домакинства по цели Изчисления за минали периоди: данните за годините 80-85 трябва да бъдат предадени през декември 2001 г. 2001 г. 7 Счетоводни баланси за финансови активи и задължения Забавяне: t + 19 месеца 2003 г. 8 Нефинансови сметки по сектори Изчисления за минали периоди: данните за годините 86-94 трябва да бъдат предадени през юли 2001 г.; данните за годините 80-85 трябва да бъдат предадени през декември 2001 г. 2001 г. 10 Таблици по отрасли и по региони, NUTS II, A17 Забавяне: t + 30 месеца 2005 г. 13 Сметки „Домакинства“ по региони, NUTS II Забавяне: t + 36 месеца 2005 г. 10.2 Частично освобождаване от задължението за представяне на данните за единичните променливи/сектори в таблиците Таблица № Таблица Променливи/сектор Частично освобождаване от задължението До 10 Таблици по отрасли и по региони, NUTS II, A17 Формиране на брутен основен капитал по региони Изчисления за минали периоди: Не трябва да се изчислява 2005 г. 10 Таблици по отрасли и по региони, NUTS II, A17 Общо заетост по региони Изчисления за минали периоди:Не трябва да се изчислява 2005 г. 12 Таблици по отрасли и по региони, NUTS III, A3

1. ПОРТУГАЛИЯ

11.1. Частично освобождаване от задължението във връзка с таблиците Таблица № Таблица Частично освобождаване от задължението До 1 Главни агрегати, годишни Изчисления за минали периоди: данните за годините 88-94 трябва да бъдат предадени през декември 1999 г. 1999 г. 1 Главни агрегати, годишни Изчисления за минали периоди: преизчисляват се само годините 77-87, данните трябва да бъдат представени през декември 2000 г. 2005 г./2000 г. 2 Главни агрегати на държавното управление Изчисления за минали периоди: преизчисляват се само годините 77-94, данните трябва да бъдат представени през декември 2000 г. 2005 г./2000 г. 3 Таблици по отрасли Изчисления за минали периоди: преизчисляват се само годините 77-94 2005 г. 5 Разходи за крайно потребление на домакинства по цели Забавяне: t + 12 месеца 2005 г. 5 Разходи за крайно потребление на домакинства по цели Изчисления за минали периоди:Не трябва да се изчислява 2005 г. 6 Финансови сметки по сектори (сделки) Забавяне: t + 12 месеца 2005 г. 7 Счетоводни баланси за финансови активи и задължения Забавяне: t + 12 месеца 2005 г. 8 Нефинансови сметки по сектори Изчисления за минали периоди: данните за годините 90-94 трябва да бъдат предадени през декември 1999 г. 1999 г. 11 Държавното управление по функции Изчисления за минали периоди: не трябва да се преизчисляват 2005 г.

1. ФИНЛАНДИЯ

12.1. Частично освобождаване от задължението във връзка с таблиците Таблица № Таблица Частично освобождаване от задължението До 2 Главни агрегати на държавното управление Изчисления за минали периоди: преизчисляват се само годините 75-94 2005 г. 3 Таблици по отрасли Изчисления за минали периоди: преизчисляват се само годините 75-94 2005 г. 12.2. Частично освобождаване от задължението за представяне на данните за единичните променливи/сектори в таблиците Таблица № Таблица Променливи/сектор Частично освобождаване от задължението До 1 Главни агрегати, тримесечни Разходи за индивидуално потребление Не трябва да се изчисляват 2005 г. 1 Главни агрегати, тримесечни Разходи за колективно потребление Не трябва да се изчисляват 2005 г. 1 Главни агрегати, тримесечни Действително индивидуално потребление Не трябва да се изчисляват 2005 г. 1 Главни агрегати, тримесечни Действително крайно потребление Не трябва да се изчисляват 2005 г. 1 Главни агрегати, тримесечни Промени в материалните запаси Не трябва да се изчисляват 2005 г. 1 Главни агрегати, годишни и тримесечни Придобивания минус разпореждания с ценности Не трябва да се изчисляват 2005 г. 3 Таблици по отрасли Придобивания минус разпореждания с ценности Не трябва да се изчисляват 2005 г. 15 Таблица за предлагане по базисни цени, включително трансформиране в цени на купувача, A60 x P60 Всички Разбивката A31и P31 само по текущи цени 2005 г. 16 Таблица за използването по цени на купувача, A60 x P60 Всички

17 Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база Всички

18 Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вътрешна продукция по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база Всички

19 Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вноса по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база Всички

21 Кръстосана класификация на сметка „Производство“ по отрасли и по сектори, A60 x (S11, S12, S13, S14, S15), на петгодишна база Всички Разбивката A31 2005 г.

1. ШВЕЦИЯ

13.1. Частично освобождаване от задължението във връзка с таблиците Таблица № Таблица Частично освобождаване от задължението До 2 Главни агрегати на държавното управление Изчисления за минали периоди: преизчисляват се само годините 80-94 2005 г. 3 Таблици по отрасли Забавяне: t + 12 месеца 2005 г. 3 Таблици по отрасли Изчисления за минали периоди: преизчисляват се само годините 80-94 2005 г. 6 Финансови сметки по сектори (сделки) Забавяне: t + 12 месеца 2005 г. 7 Счетоводни баланси за финансови активи и задължения Забавяне: t + 12 месеца 2005 г. 11 Държавното управление по функции Забавяне: t + 16 месеца 2005 г. 13.2. Частично освобождаване от задължението за представяне на данните за единичните променливи/сектори в таблиците Таблица № Таблица Променливи/сектор Частично освобождаване от задължението До 1 Главни агрегати, годишни и тримесечни Придобивания минус разпореждания с ценности Първо предаване 2005 г. 2005 г. 1 Главни агрегати, годишни и тримесечни Разбивка на държавните разходи за крайно потребление на индивидуално и колективно потребление Забавяне: t + 16 месеца 2005 г. 1 Главни агрегати, годишни и тримесечни Действително крайно потребление на домакинствата Забавяне: t + 16 месеца 2005 г. 1 Главни агрегати, годишни и тримесечни Действително индивидуално потребление Забавяне: t + 16 месеца 2005 г. 2 Главни агрегати на държавното управление Придобивания минус разпореждания с ценности Първо предаване 2005 г. 2005 г. 2 Главни агрегати на държавното управление Разбивка на държавните разходи за крайно потребление на индивидуално и колективно потребление Забавяне: t + 16 месеца 2005 г. 2 Главни агрегати на държавното управление Действително крайно потребление на домакинствата Забавяне: t + 16 месеца 2005 г. 2 Главни агрегати на държавното управление Действително индивидуално потребление Забавяне: t + 16 месеца 2005 г. 3 Таблици по отрасли Придобивания минус разпореждания с ценности Първо предаване: 2005 г. 2005 г. 3 Таблици по отрасли Разбивка A31 Забавяне: t + 12 месеца 2005 г. 8 Нефинансови сметки по сектори Придобивания минус разпореждания с ценности Първо предаване: 2005 г. 2005 г. 8 Нефинансови сметки по сектори Разбивка на държавните разходи за крайно потребление на индивидуално и колективно потребление Забавяне: t + 16 месеца 2005 г. 8 Нефинансови сметки по сектори Действително крайно потребление на домакинствата Забавяне: t + 16 месеца 2005 г. 8 Нефинансови сметки по сектори Действително индивидуално потребление Забавяне: t + 16 месеца 2005 г.

1. ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО

14.1. Частично освобождаване от задължението във връзка с таблиците Таблица № Таблица Променливи/сектор Частично освобождаване от задължението До 1 Главни агрегати, годишни и тримесечни Придобивания минус разпореждания с ценности и износ и внос на стоки и услуги Изключват се сделки на ПФИ с злато за съхраняване богатството 2005 г. 3 Таблици по отрасли Придобивания минус разпореждания с ценности Изключват се сделки на ПФИ с злато за съхраняване богатството 2005 г. 4 Износ и внос от ЕС/трети страни Износ и внос от ЕС/трети страни Изключват се сделки на ПФИ с злато за съхраняване богатството 2005 г. 6 Финансови сметки по сектори (сделки) Монетарно злато и СПТ Включват се сделки на ПФИ с злато за съхраняване на богатството 2005 г. 6 Финансови сметки по сектори (сделки) Спомагателни финансови посредници Да бъдат включени в нефинансовите корпорации 2002 г. 7 Счетоводни баланси за финансови активи и задължения Монетарно злато и СПТ Включват се сделки на ПФИ с злато за съхраняване на богатството 2005 г. 7 Счетоводни баланси за финансови активи и задължения Спомагателни финансови посредници Да бъдат включени в нефинансовите корпорации 2002 г. 8 Нефинансови сметки по сектори Придобивания минус разпореждания с ценности и износ и внос на стоки и услуги Изключват се сделки на ПФИ с злато за съхраняване на богатството 2005 г. 10 Таблици по отрасли и по региони, NUTS II, A17 БВП За NUTS II, само A17 2001 г.

(1) Таблицата на петгодишна база за 2000 г. трябва да бъде предадена през 2003 г.

(2) До 2003 г.: по избор