Чл. 8

Член 8 а) той заменя резултатите от финансовите активи в портфейла на АИФ с резултатите от други референтни финансови активи; Метод на задълженията за изчисляване на експозицията на АИФ

1. Изчислената по метода на задълженията експозиция на АИФ е сумата на абсолютните стойности на всички позиции, оценени в съответствие с член 19 от Директива 2011/61/ЕС и всички приети съгласно нея делегирани актове, при спазване на посочените в параграфи 2—9 критерии.

Когато изчислява експозицията на АИФ по метода на

1. задълженията, ЛУАИФ:

б) той компенсира напълно рисковете по заменените активи в портфейла на АИФ, така че резултатите на АИФ да не зависят от резултатите на заменените активи; в) в сравнение с прякото притежание на референтните финансови активи той не съдържа никакви допълнителни факултативни елементи, клаузи за използване на ливъридж или други допълнителни рискове. а) преобразува всяка позиция в дериватен инструмент в еквива­ лентна позиция в базовите активи на този дериват, като използва посочените в член 10 и параграфи 4—9 и 14 от приложение II методи на преобразуване;

1. Чрез дерогация от параграф 2 дериватен инструмент не се преобразува в еквивалентна позиция в базовия актив при изчис­ ляване на експозицията по метода на задълженията, ако изпълнява едновременно следните две условия:

б) прилага споразумения за нетиране и хеджиране; в) изчислява експозицията, създадена чрез реинвестиране на заеми, когато това реинвестиране увеличава експозицията на АИФ, както е описано в параграфи 1 и 2 от приложение I;

г) включва в изчисленията и други споразумения в съответствие с параграфи 3 и 10—13 от приложение I. а) АИФ притежава комбинация от свързан с финансов актив дериватен инструмент и парични средства, инвестирани в паричен еквивалент по член 7, буква а), която е еквивалентна на притежаването на дълга позиция в даден финансов актив; б) дериватният инструмент не създава допълнителни експозиции, ливъридж или риск. За целите на изчисляването на експозицията на АИФ по

1. метода на задълженията:
2. Споразуменията за хеджиране се вземат предвид при изчис­ ляване на експозицията на АИФ само ако изпълняват едно­ временно следните условия:

а) споразуменията за нетиране включват комбинации от сделки с дериватни инструменти или позиции от ценни книжа, които се отнасят до един и същ базов актив, независимо от датата на а) участващите в хеджирането позиции нямат за цел да генерират печалба, а общите и специфичните рискове са компенсирани;

22.3.2013 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 83/23 б) съществува доказано намаление на пазарния риск на равнище АИФ; в) евентуалните общи и специфични рискове, свързани с дери­ ватните инструменти, са компенсирани; г) споразуменията за хеджиране се отнасят за един и същ клас активи; д) те са ефективни и при неблагоприятни пазарни условия. отношение на лихвените проценти други източници на риск като например променливост. Следователно в стратегиите за лихвен арбитраж не трябва да се прилагат тези правила за нетиране.

1. Използването на тези правила за нетиране на дюрацията не трябва да води до необосновано високо равнище на ливъридж вследствие на инвестиции в краткосрочни позиции. Краткос­ рочните лихвени деривати не трябва да бъдат основният източник на печалба средносрочен АИФ, използващ правилата за нетиране на дюрацията.

за При спазване на разпоредбите по параграф 6 в изчис­ 7. лението не се включват дериватни инструменти, които са използвани за хеджиране на валута и не създават допълнителни експозиции, ливъридж или други рискове.

Лихвените деривати се преобразуват в еквивалентната им 4. позиция в базовия актив и се нетират в съответствие с приложение III. 8. ЛУАИФ нетират следните позиции: а) между дериватни инструменти, при условие че те се отнасят до един и същ базов актив, дори ако датите им на падежа се различават; б) между дериватен инструменти, чийто базов е прехвърлима ценна книга, инструмент на паричния пазар или дялове в предприятие за колективно инвестиране, както е посочено в раздел В, точки 1—3 от приложение I към Директива 2004/39/ЕО, и същия базов актив. актив ЛУАИФ, управляващи АИФ, които в съответствие със 9. своята основна инвестиционна политика инвестират предимно в лихвени деривати, могат съгласно член 11 да използват специфични правила за нетиране на дюрацията, за да бъде отчетена корелацията между падежните интервали на кривата на лихвения процент.