Чл. 13

НАРЕДБА № 4 ОТ 23 СЕПТЕМВРИ 2020 Г. ЗА НАДЗОР И МОНИТОРИНГ НА ЗООНОЗИТЕ ПРИ ПРОФИЛАКТИКАТА, ОГРАНИЧАВАНЕТО И ЛИКВИДИРАНЕТО ИМ

НаредбаРаздел VI

Чл. 13.(1) Министърът на здравеопазването определя със заповед национални референтни лаборатории в структурата на НЦЗПБ за диагностика на зоонозите и техните причинители и на антимикробната им резистенстност. (2) Директорът на НЦЗПБ изпраща информация за лабораториите по ал. 1 на Европейската комисия.

Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на тази наредба:

  1. "Антимикробна резистентност" е способността на някои микроорганизми да оцеляват и/или да се размножават на определена концентрация на антимикробен агент, който е достатъчен да задържи размножаването им или да ги убие.
  2. "Взрив от хранително заболяване" е инцидент по смисъла на§ 1, т. 2 от допълнителната разпоредба на Наредба № 9 от 2011 г. за реда за съобщаване, проучване и регистриране на взрив от хранително заболяване и реда за вземане на проби при провеждане на епидемиологичното проучване.
  3. "Епидемиологичен анализ" е проучване на разпространението на заразни болести сред хората с цел установяване на тенденциите в тяхното разпространение и предприемане на мерки за тяхната профилактика, ограничаване и ликвидиране.
  4. "Епизоотологичен анализ" е проучване на разпространението на заразни болести в популациите от животни с цел установяване на тенденциите в тяхното разпространение и предприемане на мерки за тяхната профилактика, ограничаване и ликвидиране.
  5. "Зоонози" са болести по смисъла на§ 1, т. 40 от допълнителните разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейност.
  6. "Мониторинг" е система за събиране, анализ и разпространяване на данни относно появата на зоонози, причинители на зоонози и свързаната с тях антимикробна резистентност.
  7. "Надзор" са дейностите по контрол на заразните болести по смисъла наглава втора, раздел V от Закона за здравето.
  8. "Причинители на зоонози" са вируси, бактерии, гъбички, паразити или други биологични видове, които може да причинят зооноза.
  9. "Първично производство" са етапите от агрохранителната верига, свързани с производството на растения, животни, хидробионти и други, получени при изкуствено отглеждане или от природата, служещи за храна или като суровини за производството на храни.

§ 2. За целите на тази наредба се използват и дефинициите наРегламент (ЕО) № 178/2002на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните.

§ 3. Наредбата въвеждаДиректива 2003/99/ЕОна Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно мониторинга на зоонозите и заразните агенти, причиняващи зоонози, за изменение на Решение 90/424/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 92/117/ЕИО на Съвета (специално българско издание: глава 03, том 51).

Заключителни разпоредби § 4. Тази наредба се издава на основаниечл. 125, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

§ 5. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник".

Приложение № 1 къмчл. 4, ал. 2, т. 1 и 2 Зоонози и техните причинители, на които се извършва мониторинг А. Зоонози и техните причинители, на които се извършва постоянен мониторинг:

  1. бруцелоза и причинители на бруцелоза;
  2. кампилобактериоза и причинители на кампилобактериоза;
  3. веротоксигенни щамове на E. Coli;
  4. листериоза и причинители на листериоза;
  5. салмонелоза и причинители на салмонелоза;
  6. туберкулоза, причинявана от Mycobacterium bovis;
  7. трихинелоза и причинители на трихинелоза;
  8. ехинококоза и причинители на ехинококоза.

Б. Зоонози и техните причинители, на които се извършва мониторинг в зависимост от епизоотологичната и/или епидемиологичната обстановка:

  1. Зоонози, причинявани от вируси:

а) калицивируси; б) вируси, причинители на хепатит А; в) вируси, причинители на грипа (influenza virus); г) вирус на беса; д) вируси, предавани чрез артроподи.

  1. Зоонози, причинявани от бактерии и/или техните токсини:

а) борелиоза и причинители на борелиоза; б) ботулизъм и причинители на ботулизъм; в) лептоспироза и причинители на лептоспироза; г) пситакоза и причинители на пситакоза; д) туберкулоза, причинявана от туберкулозни бактерии, различни от Mycobacterium bovis; е) вибриоза и причинители на вибриоза; ж) йерсиниоза и причинители на йерсиниоза.

  1. Зоонози, причинени от паразитни агенти:

а) анизакидоза и причинители на анизакидоза; б) криптоспоридиоза и причинители на криптоспоридиоза; в) цистицеркоза и причинители на цистицеркоза; г) токсоплазмоза и причинители на токсоплазмоза.

  1. Други зоонози и причинители на зоонози.

Приложение № 2 къмчл. 6, ал. 3 Изисквания за съдържанието на координирани програми

  1. Цел на програмата.
  2. Продължителност на програмата.
  3. Географско и административно обозначение на територията, където ще се прилага програмата.
  4. Зоонози и/или причинители на зоонози, включени в програмата.
  5. Видове проби за лабораторно изследване и друга информация, свързана с тях.
  6. Минимален брой на вземаните проби.
  7. Използвани лабораторни методи.
  8. Задачи на компетентните органи.
  9. Административен капацитет и лабораторно осигуряване.
  10. Необходимо финансово осигуряване и разпределение на средствата.
  11. Начини и периодичност при отчитане на резултатите.

Приложение № 3 къмчл. 8, ал. 1 Изисквания към системата за мониторинг на антимикробна резистентност на причинители на зоонози А. Общи изисквания Информация, която включва мониторингът:

  1. видове животни, включени в мониторинга;
  2. видове бактерии и/или щамове, причинители на зоонози;
  3. схеми за вземане на проби;
  4. антимикробни средства, включени в мониторинга;
  5. лабораторни методи за установяване на антимикробна резистентност;
  6. лабораторни методи за изолиране на причинителите на зоонози;
  7. методи за събиране на данните.

Б. Специфични изисквания Компетентните органи събират информация за представителен брой изолати на Salmonella spp., Campylobacter jejuni и Campylobacter coli от преживни животни, свине, птици и суровини и храни от животински произход, добити от тези видове животни.

Приложение № 4 къмчл. 10, ал. 2 Изисквания към съдържанието на доклада почл. 10, ал. 2 А. Информация, включена в първоначалния доклад: а) системи за мониторинг - вид, периодичност и схеми за вземане на проби за лабораторно изследване, описание на случаите на възникнали зоонози, използвани диагностични методи; б) стратегия при прилагането на имунопрофилактика и други профилактични мерки; в) мерки за контрол и програми за тяхното прилагане; г) мерки при установяване на зоонози и изолиране на техните причинители при хранителни взривове при епидемично и спорадично разпространение; д) информационни системи за обявяване на възникнали зоонози; е) ретроспективен епидемиологичен и епизоотологичен анализ на съответните зоонози. Б. Всеки ежегоден доклад съдържа информация за: а) съответната популация животни, възприемчиви към дадена зооноза (към датата на изготвяне на доклада), като се представят данни за броя на стадата, броя на животните и начина на отглеждането им; б) брой на лабораториите и видовете изследвания, които се извършват в тях, и административните звена, които осъществяват мониторинга. В. Всеки ежегоден доклад включва информация за причинителите на зоонози, както следва: а) промени в прилаганите системи за мониторинг; б) промени в използваните методи; в) резултати от проведени в лабораториите изследвания, типизиране или други методи за микробиологична характеристика на причинителите на зоонози (поотделно за всеки вид причинител); г) оценка на епизоотичната и епидемичната обстановка, оценка на тенденциите в разпространението на зоонозите и характеристика на източниците на заразяване; д) значение на причинителя за здравето на животните; е) значимост за възникване на случаи на зоонози при хора и честота на изолиране от животни и от храни; ж) приети стратегии за профилактика или ограничаване предаването на причинители на зоонози на хора; з) други мерки за контрол, прилагани в Република България, свързани с епизоотичната и епидемичната обстановка, и предложения за общи действия с държавите членки. Г. Докладване на резултатите от изследванията В резултатите от изследванията се посочват броят на изследваните епизоотологични и епидемиологични единици (стада, брой животни, вид и брой на пробите, партиди храни) и броят на положителните проби, свързани с всеки случай на зооноза. Когато е необходимо, се представя информация за географското разпространение на зоонозите и техните причинители. Д. Информацията за взривове от хранително заболяване, включва: а) брой на взривове от хранително заболяване за годината; б) брой на заболелите лица, заболеваемост и смъртност при взривове по буква "а"; в) описание на изолираните причинители на зоонозите при взривове от хранително заболяване, определяне на серотипа и други епидемиологични и биологични особености, а когато не е възможна идентификацията на причинителите - посочване на причината за това; г) хранителни продукти, причинили взривове от хранително заболяване, и други потенциални фактори за разпространение на взривове от хранително заболяване; д) местата, където храните по буква "г" са произведени, предлагани, закупени или консумирани; е) фактори, способствали за възникване на взривове от хранително заболяване, например нарушение на хигиенните изисквания при преработката на храни. Информацията по букви "А", "Б", "В" и "Г" се отнася за мониторинга почл. 4 - 8. В буква "Д" е включена информация за мониторинга почл. 9.

Практика по чл. 13

0 решения, 0 цитирания

Няма налични съдебни препратки за избрания филтър.