Чл. 3

Член 3 Разходи за персонала Разходите за персонала представляват брутните разходи за труд за персонала, нает от бенефициера по един от след­

1. ните начини:

а) на пълно работно време; б) на непълно работно време с постоянен процент работни часове на месец; в) на непълно работно време с променлив брой работни часове на месец; или г) почасово. 2. Разходите за персонала се ограничават до: а) определените в трудов договор, решение за назначение (двете заедно наричани по-нататък „акт за наемане на работа“) или закон трудови възнаграждения, отнасящи се за дейностите, които организацията не би извършила, ако съответната операция не бе предприета, и свързани с отговорностите, посочени в длъжностната характеристика на съответния член на персонала; б) други разходи, пряко свързани с трудовите възнаграждения, възникнали за сметка на работодателя и платени от него, например данъците върху труда и разходите за социалноосигурителни вноски, включително за пенсии, по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета (1), при условие че тези разходи:

i) са установени в акта за наемане на работа или закон; ii) съответстват на законодателните актове, посочени в акта за наемане на работа, и на обичайната практика в държа­ вата и/или организацията, където съответният член на персонала действително работи; и iii) не се възстановяват от работодателя. Във връзка с буква а) плащанията в полза на физически лица, работещи за бенефициера по договор, който не е трудов договор, може да бъдат приравнени към трудовите възнаграждения и такъв договор да се смята за трудов договор. 3. Разходите за персонала може да бъдат възстановени по един от следните начини: i) въз основа на действителните разходи (удостоверени с акта за наемане на работа и фишовете за заплатата); или ii) по вариантите за опростени разходи съгласно член 67, параграф 1, букви б) — г) от Регламент (ЕС) № 1303/2013; или iii) по единна ставка по силата на член 19 от Регламент (ЕС) № 1299/2013. Разходите за персонала, свързани с лица, които работят на непълно работно време по операцията, се изчисляват по

1. един от следните начини:

а) като постоянен процент от брутните разходи за труд в съответствие с определен постоянен процент часове работа по операцията, без задължение за създаване на отделна система за отчитане на работното време; или б) като променлив процент от брутните разходи за труд в съответствие с броя на отработените часове по операцията, който е различен за различните месеци, въз основа на система за отчитане на работното време, обхващаща 100 % от работното време на служителя. За служителите на непълно работно време по параграф 4, буква а) работодателят издава документ за всеки служител,

1. в който се посочва процентът от времето за отработване по операцията.

За служителите на непълно работно време по параграф 4, буква б) възстановяването на разходите за персонала се

1. изчислява по почасова ставка, която се определя по един от следните начини:

i) чрез разделяне на брутните месечни разходи за труд на месечното време за отработване, определено в акта за наемане на работа; или

ii) чрез разделяне на последните документирани годишни брутни разходи за труд на 1 720 часа по реда на член 68, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Почасовата ставка се умножава по броя на действително отработените часове по операцията. (1) Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигур­ ност (ОВ L 166, 30.4.2004 г., стр. 1).

L 138/48 BG Официален вестник на Европейския съюз 13.5.2014 г.

1. Що се отнася до разходите за персонала, свързани с лица, които по силата на акта за наемане на работа се трудят почасово, тези разходи са допустими, като броят на действително отработените часове по операцията се приложи към предвидената в акта за наемане на работа почасова ставка въз основа на система за регистриране на работното време.