Чл. 16

Член 16 Влизане в сила и прилагане Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от 26 юни 2023 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. Съставено в Брюксел на 25 май 2020 година.

За Европейския парламент

Председател

D. M. SASSOLI

За Съвета

Председател

A. METELKO-ZGOMBIĆ

(1) ОВ C 110, 22.3.2019 г., стр. 94.

(2) ОВ C 86, 7.3.2019 г., стр. 353.

(3) Позиция на Европейския парламент от 12 февруари 2019 г. (все още непубликуванa в Официален вестник) и позиция на Съвета на първо четене от 7 април 2020 г. (ОВ C 147, 4.5.2020 г., стр. 1). Позиция на Европейския парламент от 13 май 2020 г. (все още непубликувана в Официален вестник).

(4) Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).

(5) Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г. за пречистването на градските отпадъчни води (ОВ L 135, 30.5.1991 г., стр. 40).

(6) ОВ C 9 E, 15.1.2010 г., стр. 33.

(7) Директива 98/83/ЕО на Съвета от 3 ноември 1998 г. относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека (ОВ L 330, 5.12.1998 г., стр. 32).

(8) Директива 86/278/ЕИО на Съвета от 12 юни 1986 г. за опазване на околната среда, и по-специално на почвата, при използване на утайки от отпадъчни води в земеделието (ОВ L 181, 4.7.1986 г., стр. 6).

(9) Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (ОВ L 375, 31.12.1991 г., стр. 1.).

(10) Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейския орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).

(11) Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 1).

(12) Регламент (ЕО) № 183/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 12 януари 2005 г. за определяне на изискванията за хигиена на фуражите (ОВ L 35, 8.2.2005 г., стр. 1).

(13) Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 23 февруари 2005 г. относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход и за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 70, 16.3.2005 г., стр. 1).

(14) Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент за страничните животински продукти) (ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 1).

(15) Директива 2006/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2006 г. за управление качеството на водите за къпане и за отмяна на Директива 76/160/ЕИО (ОВ L 64, 4.3.2006 г., стр. 37).

(16) Директива 2006/118/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за опазване на подземните води от замърсяване и влошаване на състоянието им (ОВ L 372, 27.12.2006 г., стр. 19).

(17) Директива 2008/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. за определяне на стандарти за качество на околната среда в областта на политиката за водите, за изменение и последваща отмяна на директиви 82/176/ЕИО, 83/513/ЕИО, 84/156/ЕИО, 84/491/ЕИО, 86/280/ЕИО на Съвета и за изменение на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 84).

(18) Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 26, 28.1.2012 г., стр. 1).

(19) Регламент (ЕО) № 2073/2005 на Комисията от 15 ноември 2005 г. относно микробиологични критерии за храните (ОВ L 338, 22.12.2005 г., стр. 1).

(20) Регламент (ЕО) № 1881/2006 на Комисията от 19 декември 2006 г. за определяне на максимално допустимите количества на някои замърсители в храните (ОВ L 364, 20.12.2006 г., стр. 5).

(21) Регламент (ЕС) № 142/2011 на Комисията от 25 февруари 2011 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за прилагане на Директива 97/78/ЕО на Съвета по отношение на някои проби и артикули, освободени от ветеринарни проверки на границата съгласно посочената директива (ОВ L 54, 26.2.2011 г., стр. 1).

(22) Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета (ОВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 26).

(23) ОВ L 124, 17.5.2005 г., стр. 4.

(24) Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) (ОВ L 108, 25.4.2007 г., стр. 1).

(25) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(26) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

ПРИЛОЖЕНИЕ I ВИДОВЕ ИЗПОЛЗВАНЕ И МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ

Раздел 1

Видове използване на допълнително пречистени отпадъчни води

Напояване в селското стопанство

Напояване в селското стопанство означава напояване на следните типове култури: — хранителни култури, които се консумират сурови, което означава култури, предназначени за консумация от човека в суров или непреработен вид; — преработени хранителни култури, което означава култури, предназначени за консумация от човека след процес на обработка (т.е. сготвени или преминали през промишлена преработка); — нехранителни култури, което означава култури, непредназначени за консумация от човека (например пасищни култури и фуражни, влакнодайни, за декоративни цели, за семена, за производство на енергия и за тревни площи). Без да се засяга друго приложимо право на Съюза в областта на околната среда и на здравето, държавите членки могат да използват допълнително пречистени отпадъчни води за допълнителни видове използване, като: — повторно използване на вода за промишлени цели; и — за благоустройствени и екологични цели.

Раздел 2

Минимални изисквания

Минимални изисквания, приложими към допълнително пречистените отпадъчни води, предназначени за напояване в селското стопанство

Класовете на качеството на допълнително пречистените отпадъчни води и разрешените видове използване и методи за напояване за всеки клас са посочени в таблица 1. Минималните изисквания за качеството на водата са посочени в буква а), таблица 2. Минималната честота и целите за ефективност на мониторинга на допълнително пречистените отпадъчни води са посочени в буква б), таблица 3 (регулярен мониторинг) и в таблица 4 (мониторинг за валидиране). Културите, които спадат към дадена категория, се напояват с допълнително пречистени отпадъчни води от съответния минимален клас на качеството на допълнително пречистените отпадъчни води, съгласно посоченото в таблица 1, освен ако се използват подходящи допълнителни бариери, посочени в член 5, параграф 4, буква в), в резултат на което се постигат изискванията за качество, посочени в буква а), таблица 2. Тези допълнителни бариери могат да се основават на индикативен списък от превантивни мерки, посочени в приложение II, точка 7, или на всички други равностойни национални или международни стандарти, например стандарта ISO 16075-2.

Таблица 1 – Класове на качеството на допълнително пречистените отпадъчни води, разрешени за използване в селското стопанство, и методи за напояване

Минимален клас на качеството на допълнително пречистените отпадъчни води Категория култура (*1)

Метод за напояване А Всички хранителни култури, които се консумират сурови, при които годната за консумация част влиза в пряк контакт с допълнително пречистените отпадъчни води, и кореноплодни култури, които се консумират сурови Всички методи за напояване Б Хранителни култури, които се консумират сурови и при които годната за консумация част е над земята и не влиза в пряк контакт с допълнително пречистените отпадъчни води, преработени хранителни култури и нехранителни култури, включително култури използвани за хранене на животни, отглеждани за производство на мляко или месо Всички методи за напояване В Хранителни култури, които се консумират сурови и при които годната за консумация част е над земята и не влиза в пряк контакт с допълнително пречистените отпадъчни води, преработени хранителни култури и нехранителни култури, включително култури, използвани за хранене на животни, отглеждани за производство на мляко или месо Капково напояване (*2) или друг метод за напояване, при който няма пряк контакт с годната за консумация част на хранителната култура Г Индустриални, енергийни и семенни култури Всички методи за напояване (*3)

а) Минимални изисквания за качеството на водата

Таблица 2 – Изисквания за качеството на допълнително пречистените отпадъчни води за напояване в селското стопанство

Клас на качеството на допълнително пречистените отпадъчни води Индикативна технологична цел Изисквания за качество

E. coli

(брой/100 ml) БПК5

(mg/l) Неразтворени вещества (mg/l) Мътност (NTU) Друго А Вторично пречистване, филтруване и дезинфекция ≤ 10 ≤ 10 ≤ 10 ≤ 5

Legionella spp.: < 1 000 cfu/l, когато съществува риск от аерозолизация Чревни нематоди (яйца на хелминти): ≤ 1 яйце/l за напояване на пасищни или фуражни култури Б Вторично пречистване и дезинфекция ≤ 100 В съответствие с Директива 91/271/ЕИО (Приложение I, таблица 1) В съответствие с Директива 91/271/ЕИО (Приложение I, таблица 1) - В Вторично пречистване и дезинфекция ≤ 1 000 - Г Вторично пречистване и дезинфекция ≤ 10 000 - Допълнително пречистените отпадъчни води се считат за отговарящи на изискванията, посочени в таблица 2, когато измерванията за тези допълнително пречистени отпадъчни води отговарят на всеки един от следни критерии: — посочените стойности за E. coli, Legionella spp. и чревни нематоди са спазени в 90 % или повече от пробите; нито една от стойностите в пробите не надхвърля максималното отклонение с 1 логаритмична единица от посочената стойност за E. coli и Legionella spp. и 100 % от посочената стойност за чревни нематоди; — посочените стойности за БПК5 (биологична потребност от кислород), неразтворени вещества и мътност в клас А са спазени в 90 % или повече от пробите; нито една от стойностите в пробите не надхвърля максималното отклонение от 100 % от посочената стойност. б) Минимални изисквания за мониторинг Операторите на съоръжения за допълнително пречистване извършват редовен мониторинг, за да проверят дали допълнително пречистените отпадъчни води отговарят на минималните изисквания за качеството на водата, посочени в буква а). Редовният мониторинг е включен в процедурите за проверка на системата за повторно използване на водата. Пробите, които се използват за проверка на съответствието с микробиологичните параметри на мястото на установяване на съответствието се вземат в съответствие със стандарт EN ISO 19458 или с други национални или международни стандарти, които гарантират еквивалентно качество.

Таблица 3 – Минимална честота на регулярния мониторинг на допълнително пречистените отпадъчни води за напояване в селското стопанство

Минимална честота на мониторинга Клас на качеството на допълнително пречистените отпадъчни води

E. coli

БПК5

Неразтворени вещества Мътност

Legionella spp. (когато е приложимо) Чревни нематоди (когато е приложимо) А Веднъж седмично Веднъж седмично Веднъж седмично Непрекъснато Два пъти месечно Два пъти месечно, както е определено от оператора на съоръжението за допълнително пречистване, в съответствие с броя яйца в отпадъчните води, постъпващи в съоръжението за допълнително пречистване Б Веднъж седмично В съответствие с Директива 91/271/ЕИО (Приложение I, раздел Г) В съответствие с Директива 91/271/ЕИО (Приложение I, раздел Г) - В Два пъти месечно - Г Два пъти месечно - Мониторинг за валидиране се извършва преди въвеждането в експлоатация на дадено ново съоръжение за допълнително пречистване. Съоръженията за допълнително пречистване обаче, които вече функционират и които изпълняват изискванията за качеството на допълнително пречистените отпадъчни води, посочени в буква а), таблица 2 на 25 юни 2020 г., са освободени от това задължение за мониторинг за валидиране. Мониторинг за валидиране се извършва във всички случаи при модернизиране на оборудването и при добавянето на ново оборудване или процеси. Извършва се мониторинг за валидиране за класа, за който се прилагат най-строгите изисквания за качеството на допълнително пречистените отпадъчни води— клас А, за да се оцени дали се спазват целите за ефективност (намаляване в log10). Мониторингът за валидиране включва мониторинг на индикаторните микроорганизми, свързани с всяка група патогенни организми, а именно бактерии, вируси и протозои. Подбраните индикаторни микроорганизми са E. coli за патогенни бактерии, F-специфични колифаги, соматични колифаги или колифаги за патогенни вируси, както и спори на Clostridium perfringens или спорообразуващи сулфат-редуциращи бактерии за протозои. Целите за ефективност (намаляване в log10) по отношение на мониторинга за валидиране на подбраните индикаторни микроорганизми са посочени в таблица 4 и са изпълнени на мястото на определяне на съответствието, като се вземат предвид концентрациите в непреработените отпадъчни води, постъпващи в пречиствателната станция за градски отпадъчни води. Най-малко 90 % от пробите за валидиране достигат или надвишават целите за ефективност. Ако даден биологичен индикатор не е наличен в такова количество в непреработените отпадъчни води, че да достигне намаляването, изразено в log10, отсъствието на този биологичен индикатор в допълнително пречистените отпадъчни води означава, че изискванията за валидиране са спазени. Съответствието с целите за ефективност може да бъде установено чрез аналитичен контрол посредством добавяне на ефективността, отредена на всеки отделен етап от пречистването въз основа на научни доказателства за стандартни утвърдени процеси, като например публикувани данни от доклади за изпитания или проучвания на конкретни случаи, или изпитано в лаборатория при контролирани условия за новаторските методи за пречистване.

Таблица 4 – Мониторинг за валидиране на допълнително пречистените отпадъчни води за напояване в селското стопанство

Клас на качеството на допълнително пречистените отпадъчни води Индикаторни микроорганизми (*4)

Цели за ефективност на веригата на пречистване (намаляване в log10) А

E. coli

≥ 5,0 Общо количество колифаги/F-специфични колифаги/ соматични колифаги/колифаги (*5)

≥ 6,0 Спори на Clostridium perfringens/спорообразуващи сулфат-редуциращи бактерии (*6)

≥ 4,0 (в случай на спори на Clostridium perfringens) ≥ 5,0 (в случай на спорообразуващи сулфат-редуциращи бактерии) Методите на анализ за целите на мониторинга се валидират и документират в съответствие с EN ISO/IEC-17025 или други национални или международни стандарти, които осигуряват равностойно качество.

(*1) Ако един и същи тип напоявана култура попада в повече от една категория от таблица 1, се прилагат изискванията на най-строгата категория.

(*2) Капковото напояване (наричано също така микрооросяване) е система за микронапояване, която е в състояние да отвежда водни капки или тънки струйки до растенията, като водата капе върху почвата или директно под повърхността много бавно (2—20 литра на час) от система с пластмасови тръби с малък диаметър с поставени изводи, които се наричат капкообразуватели или дюзи.

(*3) В случаите на напоителни методи, които имитират дъжд, следва да се обърне специално внимание на опазването на здравето на работниците или намиращите се в близост лица. За тази цел се прилагат подходящи превантивни мерки.

(*4) Референтните патогенни организми Campylobacter, Rotavirus и Cryptosporidium могат също така да бъдат използвани за целите на мониторинга за валидиране вместо предложените индикаторни микроорганизми. В такъв случай се прилагат следните цели за ефективност на намаляването, изразено в log10: Campylobacter (≥ 5,0), Rotavirus (≥ 6,0) и Cryptosporidium (≥ 5,0).

(*5) Общото количество колифаги е избрано като най-подходящия показател за вируси. Ако обаче анализът на общото количество колифаги не е осъществим, се анализира поне един вид колифаги (F-специфични или соматични колифаги).

(*6) Спорите на Clostridium perfringens са избрани като най-подходящия показател за протозои. Същевременно спорообразуващите сулфат-редуциращи бактерии са възможна алтернатива, ако концентрацията на спори на Clostridium perfringens не позволява валидиране на исканото отстраняване в log10.

ПРИЛОЖЕНИЕ II А) Ключови елементи на управлението на риска Управлението на риска обхваща идентифицирането и управлението на рисковете по проактивен начин, така че да се гарантира безопасното използване и управлението на допълнително пречистените отпадъчни води, както и отсъствието на рискове за околната среда или за здравето на хората или на животните. За тези цели всеки план за управлението на риска от повторното използване на водата се изготвя въз основа на следните елементи: 1. Описание на цялата система за повторно използване на водата – от постъпването на отпадъчните води в пречиствателната станция за градски отпадъчни води до точката на използване, включително източниците на отпадъчни води, етапите и технологиите на пречистване в съоръжението за допълнително пречистване, инфраструктурата за снабдяване, разпределение и съхранение, предвиденото използване, мястото и периода на използване (например временно или ad hoc), метода за напояване, типа на културата, други водоизточници, ако е предвидено смесване, и количеството допълнително пречистени отпадъчни води, които ще се доставят. 2. Идентифициране на всички страни, участващи в системата за повторно използване на водата, и ясно дефиниране на техните роли и отговорности. 3. Определяне на потенциалните опасности, по-специално наличието на замърсители и патогенни организми, и на вероятността за настъпването на опасни събития, като например нарушаване на пречистването или непредвидени течове или замърсяване на системата за повторно използване на водата. 4. Определяне на местата и популациите, изложени на риск и на пътищата на експозиция на идентифицираните потенциални опасности, като се вземат предвид специфични фактори на околната среда като местните хидрогеоложки условия, топография, типове почви и екология, както и фактори, свързани с типовете култури и земеделските и напоителните практики. Трябва да бъдат отчетени и възможните необратими или дълготрайни отрицателни въздействия върху околната среда и здравето от дейностите по допълнително пречистване на водата, подкрепени от научни доказателства. 5. Оценка на рисковете за околната среда и за здравето на хората и животните, която отчита естеството на идентифицираните потенциални опасности, продължителността на предвидените видове използване, идентифицираните места и популации, изложени на риск от експозиция на тези опасности, и тежестта на възможните последици от опасностите предвид принципа на предпазливост, както и цялото съответно законодателство на Съюза и национално законодателство, документи с насоки и минимални изисквания във връзка с храните, фуражите и безопасността на работниците. Оценката на риска може да се основава на преглед на наличните научни изследвания и данни. Оценката на риска се състои от следните елементи: а) оценка на рисковете за околната среда, която включва всяко едно от следните действия: i) потвърждение на естеството на опасностите, включително, когато е целесъобразно, прогнозната им недействаща концентрация; ii) оценка на потенциалния обхват на експозицията; iii) характеризиране на рисковете; б) оценка на рисковете за здравето на хората и животните, която включва всяко едно от следните действия: i) потвърждаване на естеството на опасностите, включително, когато е целесъобразно, зависимостта „концентрация—ефект“; ii) оценка на потенциалния обхват на концентрацията или експозицията; iii) характеризиране на рисковете. Управлението на риска може да се извършва посредством качествена или полуколичествена оценка на риска. Количествената оценка на риска се използва, когато има достатъчно подкрепящи данни или в проекти с потенциално висок риск за околната среда или общественото здраве. Като минимум в оценката на риска се отчитат следните изисквания и задължения: а) изискването за намаляване и предотвратяване на замърсяването на водите с нитрати в съответствие с Директива 91/676/ЕИО; б) задължението защитените територии за водите, предназначени за консумация от човека, да отговарят на изискванията на Директива 98/83/ЕО; в) изискването за изпълнение на екологичните цели, определени в Директива 2000/60/ЕО; г) изискването за предотвратяване на замърсяването на подземните води в съответствие с Директива 2006/118/ЕО; д) изискването за спазване на стандартите за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители, определени в Директива 2008/105/ЕО; е) изискването за спазване на екологичните качествени стандарти за замърсители от национално значение, а именно специфични замърсители на речните басейни, определени в Директива 2000/60/ЕО; ж) изискването за спазване на стандартите за качество на водите за къпане, определени в Директива 2006/7/ЕО; з) изискванията за опазване на околната среда, и по-специално на почвата, при използване на утайки от отпадъчни води в земеделието в съответствие с Директива 86/278/ЕИО; и) изискванията относно хигиената на храните, определени в Регламент (ЕО) № 852/2004, и насоките, съдържащи се в Известието на Комисията относно Ръководство за справяне с микробиологичните рискове по отношение на пресните плодове и зеленчуци при първичното производство посредством добра хигиена; й) изискванията за хигиена на фуражите, определени в Регламент (ЕО) № 183/2005; к) изискването за спазване на съответните микробиологични критерии, посочени в Регламент (ЕО) № 2073/2005; л) изискванията относно максимално допустимите количества на някои замърсители в храните, посочени в Регламент (ЕО) № 1881/2006; м) изискванията относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи, посочени в Регламент (ЕО) № 396/2005; н) изискванията относно здравето на животните, предвидени в Регламенти (ЕО) № 1069/2009 и (ЕС) № 142/2011. Б) Условия във връзка с допълнителните изисквания 6. Отчитане на изискванията за качеството и мониторинга на водата, които са допълнителни или по-строги от посочените в приложение I, раздел 2, или и двете заедно, когато е необходимо и целесъобразно да се гарантира подходяща защита на околната среда и здравето на хората и животните, по-специално когато има недвусмислени научни доказателства, че рисковете произтичат от допълнително пречистените отпадъчни води, а не от други източници. В зависимост от резултата от оценката на риска, посочена в точка 5, такива допълнителни изисквания може по-специално да се отнасят до: а) тежки метали; б) пестициди; в) странични продукти от дезинфекция; г) лекарствени продукти; д) други вещества, които пораждат нови опасения, включително микрозамърсители и микропластмаси; е) антимикробна резистентност. В) Превантивни мерки 7. Определяне на превантивните мерки, които вече са въведени или следва да бъдат предприети с цел ограничаване на рисковете, така че всички идентифицирани рискове да могат да се управляват по подходящ начин. Обръща се специално внимание на водните обекти, използвани за извличане на вода, предназначена за консумация от човека, и на съответните охранителни зони. Такива превантивни мерки може да включват: а) контрол на достъпа; б) допълнителни мерки за дезинфекция или отстраняване на замърсители; в) специфични технологии за напояване, с които се намалява рискът от образуване на аерозоли (например капково напояване); г) специфични изисквания за напояване чрез дъждуване (например максимална скорост на вятъра, разстояния между пръскачките и чувствителните зони); д) специфични изисквания за земеделските площи (например наклон, насищане с вода на площта и карстови зони); е) подпомагане на унищожаването на патогенните организми преди прибиране на реколтата; ж) установяване на минимални безопасни отстояния (например от повърхностни води, включително места за водопой на животни, за дейности като аквакултури, рибовъдство, аквакултури с черупкови организми, за плуване и други водни дейности); з) сигнализация в напоителните площадки, указваща, че се използват допълнително пречистени отпадъчни води и че те не са годни за пиене. Конкретните превантивни мерки, които могат да бъдат приложени, са определени в таблица 1.

Таблица 1 – Конкретни превантивни мерки

Клас на качеството на допълнително пречистените отпадъчни води Конкретни превантивни мерки А — Свинете не трябва да се хранят с фураж, напояван с допълнително пречистени отпадъчни води, освен ако са налице достатъчно данни, че рисковете в конкретния случай могат да се управляват. Б — Забрана за събиране на напоявана продукция, докато е още мокра, или на паднала на земята продукция. — Недопускане на дойни млекодайни крави на пасището до изсъхването му. — Фуражът трябва да бъде изсушен или силажиран преди опаковането му. — Свинете не трябва да се хранят с фураж, напояван с допълнително пречистени отпадъчни води, освен ако са налице достатъчно данни, че рисковете в конкретния случай могат да се управляват. В — Забрана за събиране на напоявана продукция, докато е още мокра, или на паднала на земята продукция. — Недопускане на пасищни животни на пасището в продължение на пет дни след последното напояване. — Фуражът трябва да бъде изсушен или силажиран преди опаковането му. — Свинете не трябва да се хранят с фураж, напояван с допълнително пречистени отпадъчни води, освен ако са налице достатъчно данни, че рисковете в конкретния случай могат да се управляват. Г — Забрана за събиране на напоявана продукция, докато е още мокра, или на паднала на земята продукция. 8. Подходящи системи и процедури за контрол на качеството, включително мониторинг на допълнително пречистените отпадъчни води по съответните параметри, както и подходящи програми за поддръжка на оборудването. Препоръчва се операторът на съоръжението за допълнително пречистване да установи и поддържа система за управление на качеството, сертифицирана по ISO 9001 или равностоен стандарт. 9. Системи за мониторинг на околната среда, с цел да се осигури предоставянето на обратна информация от мониторинга, както и че всички процеси и процедури се валидират и документират по подходящ начин. 10. Подходящи системи за управление на инциденти и извънредни ситуации, включително процедури за информиране на всички съответни страни по подходящ начин за такива събития и редовно актуализиране на плана за спешно реагиране. Държавите членки биха могли да използват наличните международни насоки и стандарти като ISO 20426:2018 – „Насоки за оценка и управление на риска за здравето за повторното използване на непитейна вода“, ISO 16075:2015 – „Насоки за използване на пречистени отпадъчни води за проекти за напояване“ или други еквивалентни на тях международни стандарти или насоките на СЗО като инструменти за систематична идентификация на опасности и оценка и управление на рисковете посредством подход, основан на приоритетите, прилаган към цялата верига (от пречистването на градски отпадъчни води за повторно използване до разпределението и използването им за напояване в селското стопанство и контролиране на последиците) и към оценките на специфичните рискове на място. 11. Да се осигури създаването на механизми за координация между различните участници, така че да се гарантира безопасното производство и използване на допълнително пречистени отпадъчни води.