Чл. 26
Директива (ЕС) 2022/2555 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 година относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза, за изменение на Регламент (ЕС) № 910/2014 и Директива (ЕС) 2018/1972 и за отмяна на Директива (ЕС) 2016/1148 (Директива МИС 2) (текст от значение за ЕИП)
Член 26 Юрисдикция и териториалност
- Субектите, попадащи в обхвата на настоящата директива, се считат за попадащи под юрисдикцията на държавата членка, в която са установени, освен в случай на:
а) доставчици на обществени електронни съобщителни мрежи или доставчици на обществено достъпни електронни съобщителни услуги, за които се счита, че попадат под юрисдикцията на държавата членка, в която предоставят своите услуги; б) доставчиците на DNS услуги, регистрите на имена на домейни от първо ниво, субектите, предоставящи услуги за регистриране на имена на домейни, доставчиците на компютърни услуги в облак, доставчиците на услуги на центрове за данни, доставчиците на мрежи за предоставяне на съдържание, доставчиците на управлявани услуги, доставчиците на управлявани услуги за сигурност, както и доставчиците на онлайн места за търговия, на онлайн търсачки или на платформи на услуги за социални мрежи, за които се счита, че попадат под юрисдикцията на държавата членка, в която се намира основното им място на установяване в Съюза съгласно параграф 2; в) органи на публичната администрация, за които се счита, че попадат под юрисдикцията на държавата членка, която ги е създала.
- За целите на настоящата директива се счита, че основното място на установяване в Съюза на субектите, посочени в параграф 1, буква б), е в държавата членка, в която преимуществено се вземат решенията относно мерките за управление на риска в областта на киберсигурността. Ако такава държава членка не може да бъде определена или ако такива решения не се вземат в Съюза, се счита, че основното място на установяване се намира в държавата членка, в която се извършват операциите в областта на киберсигурността. Ако такава държава членка не може да бъде определена, за основно място на установяване се счита държавата членка, в която съответният субект има място на установяване с най-големия брой служители в Съюза.
- Ако субект по параграф 1, буква б) не е установен в Съюза, но предлага услуги в него, той посочва представител в Съюза. Представителят трябва да е установен в една от държавите членки, в които се предлагат услугите. Счита се, че този субект е под юрисдикцията на държавата членка, в която е установен представителят. При липсата на представител в Съюза, определен съгласно настоящия член, всяка държава членка, в която субектът предоставя услуги, може да предприеме правни действия срещу него за нарушение на настоящата директива.
- Определянето на представител от страна на субект по параграф 1, буква б) не засяга правните действия, които биха могли да се предприемат срещу самия субект.
- Държавите членки, които са получили искане за взаимопомощ по отношение на субект, посочен в параграф 1, буква б), могат, в рамките на искането, да предприемат подходящи надзорни и правоприлагащи мерки по отношение на съответния субект, който предоставя услуги или който притежава мрежова и информационна система на тяхна територия.
Практика по чл. 26
0 решения, 0 цитирания
Няма налични съдебни препратки за избрания филтър.