Чл. 8

Член 8 Средства в рамките на средносрочния преглед

1. С оглед отпускането на посочената в член 6, параграф 1, буква в) сума, до 1 юни 2017 г. Комисията взема предвид тежестта за държавите членки при управлението на границите, включително издирвателните и спасителните дейности, които могат да възникват по време на операции по наблюдение на морските граници, и докладите за оценка, изготвяни като част от механизма за оценка и наблюдение на Шенген, и степените на заплаха по външните граници за периода 2017—2020 г., както и факторите, повлияли на сигурността по външните граници в периода 2014—2016 г. Тази сума се разпределя между държавите членки въз основа на следното претегляне за различните категории граници, като се взема предвид параграф 6 от настоящия член:

а) 45 % за външните морски граници; б) 38 % за външните сухопътни граници; в) 17 % за летищата.

1. За външните морски и сухопътни граници изчисляването на размера на сумата се основава на дължината на участъка от външната граница, умножена по степента на заплаха (минимална, нормална, средна, висока) за всеки граничен участък, както следва:

а) коефициент 0,5 за минимална заплаха; б) коефициент 1 за нормална заплаха; в) коефициент 3 за средна заплаха; г) коефициент 5 за висока степен на заплаха.

1. За летищата разпределението се изчислява за всяка държава членка, както следва:

а) 50 % въз основа на броя на лицата, преминаващи външните граници; б) 50 % въз основа на броя граждани на трети държави, получили отказ за влизане на външните граници.

1. В съответствие с анализа на риска в доклада на агенция Frontex и след консултация с агенцията Frontex и когато това е целесъобразно — и с други агенции на Съюза, Комисията определя равнища на заплаха за всеки участък от външна граница на държавите членки за периода 2017—2020 г. Равнищата на заплаха се основават на следните фактори:

а) тежестта на граничното управление на външните граници; б) фактори, които засягат сигурността на външните граници на държавите членки в периода 2014—2016 г.; в) промени в политиките на Съюза, например визовите политики; г) възможни бъдещи тенденции в миграционните потоци и рискове от незаконни дейности, свързани с незаконно преминаване на лица през външните граници; и д) възможни промени в политически, икономически и социален план в трети държави, и по-специално в съседни държави. Преди да издаде доклада си, в който определя степените на заплаха, Комисията провежда обмен на мнения с държавите членки.

1. За целите на разпределението на ресурсите съгласно параграф 1:

а) демаркационната линия между зоните, посочени в член 1 от Регламент (ЕО) № 866/2004 (29), но не и морската граница северно от тази демаркационна линия, се взема предвид, макар да не представлява външна сухопътна граница, докато е приложим член 1 от Протокол № 10 относно Кипър към Акта за присъединяване от 2003 г.; б) изразът „външни морски граници“ означава външната граница на териториалното море на държавите членки, както е определена в съответствие с член 4 и член 16 от Конвенцията на ООН по морско право. В случаите обаче, когато е необходимо провеждане на регулярни широкомащабни операции с оглед предотвратяване на неразрешеното преминаване на граници, този израз означава външната граница на зоните с висока степен на заплаха. Тези външни граници се определят, като се вземат под внимание съответните данни за тези операции в периода 2014—2016 г., предоставени от въпросните държави членки.

1. Освен това, след покана от Комисията в срок до 1 юни 2017 г., държавите членки могат да получат допълнителни средства, при условие че те са заделени като такива в националната програма и трябва да се използват за осъществяване на специфични действия, които ще бъдат определени, като се отчетат приоритетите на Съюза в този момент.

1. Допълнителните суми по настоящия член се отпускат на съответните държави членки с индивидуални решения за финансиране, с които се одобряват или преработват националните им програми в съответствие с процедурата, предвидена в член 14 от Регламент (ЕС) № 514/2014.