Чл. 180

Чл. 180.(1) Установените при периодичните и извънредните проверки несъответствия се регистрират в техническото досие на мълниезащитната уредба почл. 175и се предприемат съответните мерки за отстраняването им в най-кратки срокове. (2) Техническото досие на мълниезащитната уредба в експлоатация се допълва със:

1. докладите за резултатите от периодичните и извънредните проверки;
2. данни за извършените промени и ремонти.

Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на наредбата:

1. "Мълниезащита" е комплекс от технически мероприятия и средства за защита от опасни и вредни въздействия на мълнии, с които се осигурява безопасността на хората и на домашните животни, както и опазването на сградите, съоръженията, машините, материалите и др. от разрушаване, пожари, взривове и други увреждания (щети).
2. "Пряко попадение на мълния" е непосредствен контакт на мълнията с даден обект, съпроводен с протичане на тока на мълнията през обекта.
3. "Непряко (индиректно) попадение на мълния" е попадение на мълнията в близост до защитавания обект или върху мрежи за обществени услуги, навлизащи в защитавания обект, или върху земята.
4. "Точка на срещане" ("точка на попадение") е точка, в която мълнията среща земята, сградата, съоръжението или мълниезащитната уредба.
5. "Удар на мълния" е единичен електрически разряд по време на разряд на мълния към земята.
6. "Плътност на попаденията" ("плътност на поразяване от мълния") е средногодишният брой на срещанията на 1 km2.
7. "Интензивност на мълниеносната дейност" е средногодишният брой на мълниите на 1 km2.
8. "Ток на мълнията" е токът, протичащ в точката на попадение на мълнията.
9. "Електромагнитна индукция" е допълнително въздействие на мълнията, обусловено от индуктиране на напрежение в токопроводими части на обекта, при пряко попадение на мълнията в близост до обекта.
10. "Електростатична индукция" е допълнително въздействие на мълнията, обусловено от индуктирането на статични електрически заряди в надземни обекти, което може да предизвика искрене или опасни потенциали с електрически разряд.
11. "Внасяне на опасни потенциали" е пренасяне на причинени от мълния високи потенциали в обекта по външни метални комуникации (естакади, монорелси, тръбопроводи, електрически кабели с метални обвивки и др.).
12. "Мълниезащитна уредба" (абревиатурата на английски език е LPS) е комплектна уредба, която осигурява защитата на сградата, външното съоръжение или откритото пространство срещу въздействията на мълнии. Тя се състои от външна мълниезащитна уредба, която осигурява защита при преки попадения на мълния, и вътрешна мълниезащитна уредба, която осигурява защита от вторични явления, свързани с попадения на мълнии.
13. "Изолирана външна мълниезащитна уредба" е външна мълниезащитна уредба, чиито елементи (мълниеприемник и токоотвод) са разположени по такъв начин, че пътят на тока на мълнията да няма контакт със защитавания обект.
14. "Неизолирана външна мълниезащитна уредба" е външна мълниезащитна уредба, чиито елементи са разположени по такъв начин, че пътят на тока на мълнията може да бъде в контакт със защитавания обект.
15. "Конвенционален мълниеприемник" е устройство за приемане на пряко попадение на мълния от типа на метален прът, въже или мрежа.
16. "Мълниеприемник с изпреварващо действие" е устройство за приемане на пряко попадение на мълния, оборудвано със система за изпреварваща йонна емисия, чието изпреварващо действие се определя чрез сравняване с действието на конвенционален мълниеприемник, поставен при същите условия.
17. "Изпреварване на привличането" е определена експериментално средна стойност на разликата между моментите на привличане на възходящ лидер за мълниеприемник с изпреварващо действие по отношение на обикновен прътов мълниеприемник. Изразява се вms.
18. "Токоотвод" е част от външна мълниезащитна уредба, предназначена да отвежда тока на мълнията от мълниеприемника до заземителната уредба (заземителя).
19. "Заземителна уредба (заземител)" е част от външна мълниезащитна уредба, предназначена да отвежда и разпределя тока на мълнията в земята.
20. "Заземителен електрод" е елемент или съвкупност от елементи на заземителя, които осигуряват пряк електрически контакт със земята.
21. "Съпротивление на заземител" е електрическото съпротивление между измервателна клема и земя. То е равно на отношението на повишението на потенциала на измервателната клема спрямо потенциала на безкрайно отдалечена точка и тока, който протича през заземителя.
22. "Измервателна клема" е устройство за разединяване на заземител от останалата част на мълниезащитната уредба при измерване на съпротивлението на заземителя спрямо земя.
23. "Мълниеотвод" е система, състояща се от мълниеприемник, токоотвод и заземител.
24. "Външно съоръжение" е самостоятелно разположено наземно съоръжение, например водоохладителна кула, силозна кула, мачта с прожектори за осветление на стадиони, антенна мачта на радио- или телевизионен предавател.
25. "Външни (достъпни) токопроводими части" са метални части, входящи във или изходящи от защитавания обект, като инсталации, метални елементи на кабели, метални тръби и др., през които може да протича част от тока на мълния.
26. "Метални конструкции" са метални части на защитавания обект, които могат да създадат път на тока на мълнията, като тръбопроводи, стълбища, направляващи релси на елеватори и асансьори, пилони, вентилационни и отоплителни тръби и тръби на климатична инсталация, непрекъсната стоманена арматура и др.
27. "Мълниезащитна зона" (абревиатурата на английски език е LPZ) е зона, в която електромагнитната окръжаваща среда е определена, при това границите на мълниезащитната зона не са непременно физическите граници, например стени, под или таван.
28. "Изравняване на потенциалите за мълниезащита" е взаимно свързване на метални части на мълниезащитната уредба чрез директни връзки или чрез устройства за защита от пренапрежения с цел намаляване на разликите в потенциалите, предизвикани от тока на мълнията.
29. "Магнитен екран" е затворена метална мрежа или непрекъснат екран, обхващащ защитавания обект или част от него, с цел намаляване на отказите в захранващите и информационните мрежи.
30. "Безопасно разстояние" е минималното разстояние между две токопроводими части в рамките на защитавания обект, при което няма опасно образуване на искри.
31. "Разделително разстояние" е разстоянието между две токопроводими части, при което не може да настъпи опасно искрообразуване.
32. "Устройство за защита от пренапрежения" (абревиатурата на английски език е SPD) е устройство, предназначено да ограничава преходните пренапрежения и да отклонява импулсните токове на претоварване между две части, като искров разрядник, арестер.
33. "Ниво на мълниезащита" (означението на английски език NP) е способ за изразяване на ефективността на мълниезащитните уредби съобразно вероятността проектните минимални и максимални стойности на параметрите на тока на мълния да не бъдат надхвърлени при естествено възникващи мълнии. Нивата на мълниезащита се означават с римски цифри от I до IV.
34. "Клас на мълниезащитна уредба" е способ за класифициране на мълниезащитните уредби според нивото на мълниезащита, за което са проектирани. Означенията на класовете са както на нивата на мълниезащита.
35. "Електрозахранваща мрежа" е мрежа, включваща компоненти със захранване ниско напрежение, а в някои случаи и електронни компоненти.
36. "Електронна мрежа" е мрежа, включваща чувствителни електронни компоненти, като комуникационно оборудване, компютри, контролно-измервателни прибори, радиосистеми, електронни захранващи устройства и др.
37. "Комуникационна мрежа" е мрежа, предназначена за комуникация между оборудване, което може да е разположено в отделни сгради и външни съоръжения, например телефонни линии, линии за обмен на данни.
38. "Отказ на електрозахранващи, електронни и комуникационни мрежи" е трайно повреждане на електрически, електронни и комуникационни мрежи, дължащо се на електромагнитните ефекти на мълния.
39. "Мрежи за обществени услуги" са мрежи, които осъществяват физически връзки между:

а) трансформаторен пост и сграда на потребител - за електрозахранваща мрежа; б) сграда за телекомуникация и сграда на потребител или между две сгради на потребители - за комуникационна мрежа; в) сграда за телекомуникация или сграда на потребител и разпределителен възел, или между два разпределителни възела - за комуникационна мрежа;

1. "Сгради и външни съоръжения, опасни заоколната среда" са сгради и външни съоръжения, които могат да излъчат биологични, химични или радиоактивни емисии вследствие на попадение на мълния.

Преходни и Заключителни разпоредби § 2. Наредбата се издава на основание§ 18, ал. 1от заключителните разпоредби във връзка счл. 169, ал. 1от Закона за устройство на територията.

§ 3. Наредбата отменяНаредба № 8 от 2004 г. за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства(обн., ДВ, бр. 6 от 2005 г.; изм., бр. 35 от 2010 г.).

§ 4. (1) Започналите производства по одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж се довършват по досегашния ред. (2) За започнато производство по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се счита датата на внасяне на инвестиционния проект за одобряване от компетентния орган.

§ 5. Наредбата е преминалапроцедурата за обмен на информация в областта на техническите регламенти по реда наПостановление № 165 на Министерския съвет от 2004 г.за организацията и координацията на обмена на информация за технически регламенти и правила за услуги на информационното общество и за установяване на процедурите, свързани с предлагането на някои национални технически правила за продукти, законно предлагани на българския пазар (обн., ДВ, бр. 64 от 2004 г.; посл. изм., бр. 48 от 2009 г.), с което е въведенаДиректива 98/34/ЕС, изменена с Директива 98/48/ЕС.

Приложение № 1 къмчл. 8, ал. 2

Приложение № 2 къмчл. 8, ал. 3 Карта за райониране на територията на страната в зависимост от интензивността на мълниеносната дейност в часове за година

Приложение № 3 къмчл. 58, ал. 4,чл. 63, ал. 2,чл. 76,чл. 116, ал. 3,чл. 124, ал. 2ичл. 132, ал. 2 (1) Горещо- или галванично покалаена с дебелина на покритието най-малко 1 µm. (2) Покритието да бъде гладко, непрекъснато и без механични остатъци от подготвителни вани, с минимална дебелина 50 µm. (3) Приложима само за пръти. За приложения, при които не са критични механични въздействия, като вятър. Може да се използва като мълниеприемник с диаметър 10 mm и максимална дължина 1 m с допълнително закрепване. (4) Приложима само за преходен заземителен елемент (земя/въздух). (5) Хром > 16%, никел > 8%, въглерод < 0,07%. (6) За неръждаема стомана, положена в бетон, и/или в пряк контакт с горими материали се препоръчва да се увеличат размерите на 78 mm2(при диаметър 10 mm) за кръгла плътна стомана и на 75 mm2(при минимална дебелина 3 mm) за плоска плътна стомана. (7) За някои случаи, когато механичните въздействия не са от значение, се допуска намаляване на сечението 50 mm2(при диаметър 8 mm) до 28 mm2(при диаметър 6 mm). Препоръчително е в такива случаи да се намали разстоянието между елементите за закрепване. (8) Когато термичните и механичните съображения са определящи, размерите могат да бъдат увеличени до 60 mm2за плоска плътна и 78 mm2за кръгла плътна форма на материала. (9) За специфична енергия 10 000 kJ/W минималното сечение за избягване на стопяване е 16 mm2мед, 25 mm2алуминий, 50 mm2стомана и 50 mm2неръждаема стомана. (10) Дебелината, широчината и диаметърът са с допустими отклонения ± 10%. (1) Покритието да бъде гладко, непрекъснато и без механични остатъци от подготвителни вани, с минимална дебелина 50 µm за кръгла и 70 µm за плоска форма на материала. (2) Резбите трябва да са изпълнени преди поцинковането. (3) Могат да бъдат и калайдисани. (4) Подходящо е медта да бъде свързана със стоманата по неразрушим начин, например помедняване. (5) Допуска се само ако е напълно покрита с бетон. (6) Допуска се в частите на фундамента, които са в непосредствен контакт със земята, само когато на интервали, най-много през всеки 5 m е сигурно свързана към стоманената арматура (на фундамента). (7) Хром і 16 %, никел і 5 %, молибден і 2 %, въглерод < 0,08 %. (8) В обосновани случаи се допуска диаметър 12 mm. (9) Възможно е използване на преходни заземителни електроди за прехода земя/въздух между заземител и токоотвод.

Приложение № 4 къмчл. 94, ал. 1 Опростенапроцедураза изчисляване на риска от мълнии

1. Общи положения

1.1. Област на приложение Процедурата е разработена въз основа на френското ръководство UTE C 17-108, което е одобрено на 19 юни 2006 г. от Комисия UF81 "Защита на сгради и външни съоръжения от мълнии" и Комисия 37AB "Компоненти и устройства за защита от пренапрежения". Използвани са възприетите в нашата страна термини, като в случаите на някои нови за нормативната ни уредба величини и техните означения, за които досега няма официални преводи на български език, са приети означенията на английски език, които се различават от означенията в аналогични текстове на френски или немски език. Процедурата е свързана с опростена оценка на риска от мълнии, тъй като включва само ограничен брой параметри в сравнение с пълния набор от инструменти за оценка на риска при попадения на мълнии, описан в специализираните стандарти. Процедурата може да се прилага за оценка на риска при попадения на мълнии върху:

• сгради и външни съоръжения;
• мрежи за обществени услуги (електрозахранващи, тръбопроводни и други подобни мрежи), свързани със сгради и външни съоръжения.

Процедурата е приложима за сгради и външни съоръжения, за които рискът от пожар е:

• нисък или нормален, независимо от риска от паника, или
• висок, но рискът от паника е нисък.

Процедурата не е приложима за сгради и външни съоръжения, които съдържат експлозивни атмосфери или материали, както и за такива, представляващи опасност заоколната среда. Процедурата не се отнася за оценка на риска, пораждан за електрическите уредби и за оборудването, свързано към мрежите за обществени услуги. След като бъде определена границата на максималния допустим риск,процедурата подпомага избора на подходящи защитни мерки с цел намаляване на риска до стойност, по-малка или равна на допустимата стойност. 1.2. Използвани термини и определения За целите напроцедурата се използват термините и техните определения, дадени в допълнителната разпоредба на наредбата. За улеснение при ползването на процедурата са дадени пояснения към някои термини, както следва: 1.2.1. Вреди и загуби Токът на мълнията е източник на вреди и загуби, които се разглеждат като резултат от въздействия върху:

• сгради и външни съоръжения;
• мрежи за обществени услуги, свързани със сгради и външни съоръжения.

1.2.2. Риск и компоненти на риска Риск (R) е стойността на вероятните средногодишни загуби. За всеки вид загуби, които могат да възникнат в сгради и външни съоръжения, трябва да бъде оценен съответният риск:

• R1- риск от загуба на човешки живот;
• R2- риск от загуба на услуги от мрежи за обществени услуги;
• R3- риск от загуба на културно наследство.

Всеки риск R е сума от компонентите на риска RDи RI. RDе компонент на риска, отнасящ се до физическите вреди в резултат на опасно искрене в сгради и външни съоръжения, водещо до пожар или пълно или частично разрушаване на сградите и външните съоръжения. RIе компонент на риска, отнасящ се до физически вреди (пожар или пълно или частично разрушаване) в резултат на опасно искрене между вътрешната инсталация и металните части, които обикновено са разположени при входната точка (въвода) на линията в сгради и външни съоръжения), възникващи от токовете от мълнии, пренасяни през или по входящите в сградите и външните съоръжения мрежи за обществени услуги. 1.2.3. Състав на компонентите на риска: R1- Риск от загуба на човешки живот R1= RD1+ RI1(1); R2- Риск от загуба на услуги от мрежи за обществени услуги R2= RD2+ RI2(2); R3- Риск от загуба на културно наследство R3= RD3+ RI3(3).

1. Оценка на риска

2.1. Оценката на риска се извършва в следната последователност: 2.1.1. идентификация на обекта, подлежащ на защита, и на неговите характеристики, включително съществуващи мълниезащитни уредби; 2.1.2. идентификация на всички рискове, разглеждани за този обект (от R1до R3); 2.1.3. оценка на разглежданите рискове (от R1до R3); 2.1.4. оценка на необходимостта от защита чрез сравняване на получените рискове (от R1до R3) с допустимия риск RT. 2.2. Допустимият риск RTе еквивалентен на 10-5- за риск R1, и на 10-3- за рискове R2и R3. 2.3. Оценка на необходимостта от мълниезащита За всеки от разглежданите рискове трябва да се изпълнят следните етапи на оценка:

• идентификация на компонентите на риска RDи RI;
• идентификация на общия риск R;
• идентификация на допустимия риск RT;
• сравняване на риска R с допустимия риск RT.

2.4. Когато R Ј RT, не е необходима мълниезащита (когато сградата или външното съоръжение вече има инсталирана мълниезащита, не се налага допълнителна защита). Когато R > RT, трябва да се предприемат защитни мерки (мълниеотводи и/или устройства за защита от пренапрежения на въвода на мрежите за обществени услуги в защитавания обект), за да се осигури R Ј RTза всички рискове, на които е подложен обектът.

1. Определяне на компонентите на риска за сгради и външни съоръжения

3.1. Основно уравнение Всеки компонент на риска (RD, RI) може да се изрази посредством следното общо уравнение: RD= NDPDLD(4), RI= NIPILI(5), където: ND или Iе броят на опасните събития (приложение А); PD или I- вероятността за възникване на вреда вследствие на опасно събитие (приложение Б); LD или Iса загубите вследствие на възникналата вреда (приложение В). Броят ND или Iна опасните събития зависи от интензивността на мълниеносната дейност и от физическите характеристики на защитавания обект, от неговото обкръжение и от земята. Вероятността за възникване на вреда PD или Iзависи както от характеристиките на защитавания обект, така и от използваните защитни мерки. Загубите LD или Iзависят от предназначението и функциите, които обектът изпълнява, от наличието на хора, от вида на мрежите за обществени услуги и стойността на компонентите им, засегнати от вредата, и от мерките, предприети с цел намаляване на евентуалните загуби. За риск 1, LD= LIе равно на h rfLf; за риск 2, LD= LIе равно на rfLfи за риск 3, LD= LIе равно на rfLf, където rfи h са определени в приложение В, съответно в табл. В.1 и В.2. 3.2. Обобщаване на компонентите на риска за сгради и външни съоръжения Компонентите на риска за сгради и външни съоръжения са обобщени в следната таблица: Компоненти на риска за сгради и външни съоръжения Приложение А Оценка на средногодишния брой n на опасните събития A.1. Общи положения Интензивността на мълниеносната дейност Ngсе определя като брой попадения на мълнии на 1 km2за една година. Изчислява се по опростената формула Ng. 0,1 Nk, където Nkе средногодишният брой на дните с мълниеносна дейност (кероничното ниво). A.2. Оценка на средногодишния брой попадения на мълнии (плътността на попаденията) върху сгради и външни съоръжения (ND) NDсе изчислява по формулата: ND= NgAdCd10-6(А.1). Сгради и външни съоръжения с правоъгълна форма За самостоятелно разположени сгради и външни съоръжения с правоъгълна форма и с дължина L, широчина W и височина H, разположени на равен участък земя, еквивалентната изложена площ на повърхността е равна на: Ad= LW + 6 H (L + W) + 9p (H)2(А.2). L, W и H се задават в метри и са съответните размери на сградата или външното съоръжение, за което се прави изчислението. Фигура A1 - Еквивалентна изложена площ на повърхността Adза самостоятелно разположена сграда и външно съоръжение Сгради и външни съоръжения с кула За сгради и външни съоръжения с кула приблизителната изчислителна стойност на еквивалентната изложена площ на повърхността Adе по-голямото число между стойността, изчислена без кулата, и 9p(Hp)2, където Hpе височината на кулата. A.3. Относително разположение на сгради и външни съоръжения Относителното разположение на сгради и външни съоръжения се определя от заобикалящите ги обекти или от съответното излагане на сградите и външните съоръжения на мълнии и се взема под внимание посредством параметъра за разположението Cd(табл. A.1). Таблица A.1 Параметър за разположението Cd A.4. Оценка на средногодишния брой на попаденията върху мрежи за обществени услуги (NI) NIсе изчислява по формулата: NI= NgAICd10-6(А.3), където: Ngе плътността на попаденията на мълнии (брой попадения на km2за една година); AI- еквивалентната изложена площ на повърхността, където може да попадне мълния върху мрежи за обществени услуги, m2(табл. A.2); Cd- параметърът на разположението за мрежи за обществени услуги (табл. A.2); този параметър обикновено се приема за равен и за мрежи за обществени услуги, и за сгради и външни съоръжения. Таблица A.2 Еквивалентни изложени площи AIкато функция на характеристиките на мрежите за обществени услуги Приложение Б Оценка на вероятността за вреди по сгради и външни съоръжения Б.1. Вероятност PD, че попадението на мълния върху сгради и външни съоръжения ще доведе до физически вреди. Стойностите на вероятностите PDкато функция на нивата на мълниезащита са дадени в табл. Б.1. Таблица Б.1 Стойности на вероятностите PD като функция на нивата на мълниезащита Б.2. Вероятност PI, че попадението на мълния върху мрежи за обществени услуги ще доведе до физически вреди. Стойностите на вероятностите PIза физически вреди поради попадение върху входяща мрежа за обществени услуги зависят от инсталираното при въвода устройство за защита от пренапрежения, което трябва да осигурява изравняване на потенциалите. Когато няма специални изисквания, е задължително поставянето на устройство за защита от пренапрежения от клас I. Стойностите на вероятностите PIкато функция на нивата на мълниезащита и наличието на устройство за защита от пренапрежения са дадени в табл. Б.2. Таблица Б.2 Стойности на вероятностите PIкато функция на нивата на мълниезащита и наличие на устройство за защита от пренапрежения Устройството за защита от пренапрежения спомага за намаляване на риска в зависимост от това, какъв ток на мълния може да понесе, и в зависимост от нивото на мълниезащита, за което е проектирана мълниезащитната уредба. За еднополюсно устройство за защита от пренапрежения с Iimpі 12,5 kA се избира P = 0,03, независимо от стойността на NP. Ако това не е достатъчно, за да се намали рискът и е необходима вероятност PI< 0,03, трябва да се изчисли оразмеряването на еднополюсното устройство за защита от пренапрежения посредством следните формули: NPI: Iimp= 100/(m x n) (Б.1), NPII: Iimp= 75/(m x n) (Б.2), където: m е броят на електрическите линии (без комуникационните линии) и металните тръби, свързани към мълниезащитната уредба; n - броят на проводниците във всяка линия. Приложение В Оценка на загубите L в сгради и външни съоръжения В.1. Загуба на човешки живот (риск R1) LD= LI= h rfLf(В.1). Стойностите на rfса дадени в табл. В.1, на h - в табл. В.2, и на Lf- в табл. В.3. Таблица В.1 Стойности на rf Таблица В.2 Стойности на h Таблица В.3 Стойности на Lfза риск R1 В.2. Недопустими загуби на мрежи за обществени услуги (риск R2) LD= LI= rfLf(В.2). Стойностите на rfса дадени в табл. В.1, а на Lf- в табл. В.4. Таблица В.4 Стойности на Lfза риск R2 В.3. Невъзстановими загуби на културно наследство (риск R3) LD= LI= rf10-1(В.3). Стойностите на rfса дадени в табл. В.1. Приложение Г Практически пример С този пример се показва как се пресмята само риск R1(загуба на човешки живот) за сграда с кула. Примерът не може да се отнесе за исторически паметник, защото в такъв случай би било необходимо да се вземе под внимание и да се изчисли и риск R3. За целите на примера се използват следните данни: Ng= 2 попадения на km2средногодишно. Размери на сградата: L = 30 m, W = 15 m, H = 10 m. Височина на кулата - 40 m. Еквивалентната изложена площ на повърхността, изчислена в съответствие с приложение А: Ad= 45 239 m2(т. A.2). Cd= 1 за самостоятелен обект (табл. A.1). Въз основа на горното: ND= 9,05 10-2в съответствие с формулата по т. A.2. Няма свързани линии (NI= 0); rf= 10-2(обикновен пожарен риск в съответствие с табл. В.1 на приложение В); h = 2 (ниско ниво на паника в съответствие с табл. В.2 на приложение В); Lf= 10-1(за сгради и външни съоръжения в нормално населена територия в съответствие с табл. В.3 на приложение В). След това се правят няколко стъпки, за да се стигне до подходящ избор на ниво на мълниезащита с цел спазване на съотношенията по т. 2.4 на опростената процедура. Първа стъпка. Не е необходима защита при преки попадения (PD= 1 съгласно табл. Б.1 на приложение Б). Изчислява се RD1= NDPDh rfLf= 18,1 10-5(таблицата от приложение № 4). Това е повече от допустимия риск, който е равен на 10-5(т. 2.2 на опростената процедура). Следователно е необходима мълниезащита, тъй като е налице директен риск RD. Втора стъпка. Необходима е мълниезащита. Опитва се с прилагане на най-ниското ниво на защита - ниво IV, за което се променя стойността на PD= 0,2. Това, при равни други условия, води до ново пресмятане на стойността на RD1= 3,62 10-5. Резултатът все още е незадоволителен, тъй като тази стойност е по-голяма от стойността на допустимия риск. Трета стъпка. Опитва се с мълниезащита с ниво III, което е по-високо от ниво IV. За това се променя стойността на PD= 0,1, на която съответства RD1= 1,81 10-5. Резултатът все още е незадоволителен, тъй като тази стойност е по-голяма от стойността на допустимия риск. Четвърта стъпка. Опитва се с мълниезащита с ниво II. За това се променя стойността на PD= 0,05, на която съответства RD1= 0,9 10-5. Този резултат вече е задоволителен. Заключение. За защита при директни попадения на мълнии на разглежданата сграда е достатъчно инсталиране на мълниезащитна уредба с ниво на мълниезащита II. Препоръки:

1. Не е необходимо във всички случаи непременно да се преминава последователно през всички описани стъпки. С натрупване на практически опит изчисленията ще могат да започват с ниво на мълниезащита, близко до необходимото.
2. Когато към сградите и външните съоръжения има присъединени мрежи за обществени услуги, се прилага същата методология, но трябва да се изчислят също и NI, както и RI1, и да се варира със стойността на P с цел да се намали общият риск до стойност, по-малка от допустимата.

Приложение № 5 къмчл. 110, ал. 2 Минимално защитно разстояние при изолирана мълниезащитна уредба

1. Чрез минималното защитно разстояние се осигурява защита на хора и на домашни животни от образуването на опасни електрически искри при пряко попадение на мълния върху мълниезащитната уредба, както и защита на обектите от разрушения и пожар.
2. Минималното защитно разстояние (S) се определя по формулата:

където: kiе коефициент на електромагнитната индукция в зависимост от избрания клас на мълниезащитната уредба; стойностите на kiса дадени в табл. 1; Таблица 1 km- коефициент, който зависи от материала на изолиращата среда в мястото на изолирането; стойностите на kmса дадени в табл. 2; Таблица 2 kc- коефициент, който зависи от разпределението на тока на мълнията при оттичането му в земята; kcсе определя съгласно т. 3; L(m) са разстоянията между точките на свързване в мълниезащитната уредба (мълниеприемници, токоотводи и заземители) и точките за изравняване на потенциалите; разстоянията L(m) се определят, както следва:

• между заземителя и токоотводите и между токоотводите и мълниеприемника/ците, когато няма междини пръстеновидни проводници за изравняване на потенциалите (фиг. 2), като за тези случаи L = h;
• между заземителя и първия пръстеновиден проводник за изравняване на потенциалите, между два съседни пръстеновидни проводници за изравняване на потенциалите и между последния пръстеновиден проводник за изравняване на потенциалите и мълниеприемника/ците (фиг. 3), като за тези случаи LI= hi.

1. Коефициентът kcсе определя в зависимост от:

• вида на мълниеприемника, като обхватите на стойностите са дадени в табл. 3;

Таблица 3

• наличието на пръстеновидни проводници за изравняване на потенциалите.

1. При мълниеприемен проводник (въже) коефициентът kcсе определя съгласно фиг. 1.

Фиг. 1. Определяне на коефициента kcпри мълниеприемно въже

1. При мълниеприемна мрежа коефициентът kcсе определя съгласно формулата на фиг. 2.

Фиг. 2. Определяне на коефициента kcпри мълниеприемна мрежа без пръстеновидни проводници за изравняване на потенциалите

1. При наличие на пръстеновидни проводници за изравняване на потенциалите коефициентът kcсе определя съгласно формулата на фиг. 3.

Фиг. 3. Определяне на коефициента kcпри наличие на пръстеновидни проводници за изравняване на потенциалите Потенциалната разлика между елементите на сградата или нейната конструкция, от една страна, и токоотводите - от друга, близо до повърхността на терена (заземителя), е равна на нула, от което следва, че и минималното защитно разстояние S е равно на нула. С нарастване на разстоянието от заземителя във височина потенциалната разлика между всеки по-висок хоризонтален контур за изравняване на потенциалите или метален елемент от конструкцията на сградата и токоотвода се увеличава, поради което трябва да се увеличава и минималното защитно разстояние, както е показано на фиг. 4. Фиг. 4. Увеличаване на минималното защитно разстояние S в зависимост от нарастването на потенциалната разлика във височина