Чл. 135 ЗЗД (Павлов иск): Предпоставки, ВКС практика и тактика 2026

Павловият иск (actio Pauliana) по чл. 135 ЗЗД остава едно от най-търсените и най-сложни средства за защита на кредитора срещу недобросъвестни разпоредителни действия на длъжника. Всеки практикуващ в облигационното, търговското и несъстоятелността сектори рано или късно се сблъсква с него, а тяснотата на процедурата по обезпечаване и вписване често оставя на адвоката броени дни за реакция.

Свободно достъпните ресурси по темата обаче са или академични прегледи на остарели периоди, или повърхностни блог публикации без позоваване на ВКС практика. Платените бази държат най-полезните анотации зад абонамент. В настоящия анализ обединяваме нормативната рамка по четирите алинеи на чл. 135 ЗЗД, релевантните Тълкувателни решения на ОСГТК на ВКС (ТР № 2/2017 и ТР № 2/2019), актуалната касационна практика 2018-2025 г., както и практически чеклисти за защита на кредиторския интерес и за стратегията на третото лице.

Нормативна рамка: Чл. 135 ЗЗД по алинеи

Чл. 135 ЗЗД урежда т.нар. относителна недействителност, при която атакуваното действие остава валидно между страните по него, но е непротивопоставимо на кредитора, в чиято полза е обявена недействителността. Институтът има дълбок римскоправен корен — носи името на римския юрист Юлий Павел, който формулира action Pauliana като средство срещу обезщетителни прехвърляния на длъжника. В българското право той е общото средство за охрана на удовлетворителния интерес на кредитора, на което се противопоставят специалните искове в несъстоятелността и публичните принудителни производства.

Институтът трябва да се чете в системна връзка с чл. 134 ЗЗД (сурогаторния иск, чрез който кредиторът упражнява права на длъжника вместо него) и с чл. 136, т. 1 ЗЗД (привилегията за разноски по запазването и реализирането на имуществото). Когато действието е извършено в производство по несъстоятелност, паралелно приложение намират специалните искове по чл. 645–647 ТЗ. При публични държавни и общински вземания специален ред въвежда чл. 216, ал. 1 ДОПК.

Фактически състав по чл. 135, ал. 1 ЗЗД (възникнало вземане)

Класическата хипотеза на Павловия иск изисква вземането на кредитора да е възникнало преди увреждащото действие. Обективният елемент — увреждането — може да се прояви като намаляване, осребряване или укриване на имущество, обременяване с тежести или създаване на привилегия в полза на друг кредитор. Достатъчно е, че действието затруднява или прави невъзможно удовлетворяването на кредитора, без да се изисква пълна несъстоятелност на длъжника.

Изречение трето на ал. 1 въвежда защита на третото добросъвестно лице, придобило възмездно права преди вписването на исковата молба. Тази защита не действа спрямо безвъзмездните приобретатели и спрямо лицата, придобили след вписването — поради което незабавното вписване на исковата молба в Агенцията по вписванията е първостепенна процесуална задача за адвоката на кредитора.

Презумпция по чл. 135, ал. 2 ЗЗД — обхват и оборване

Алинея 2 въвежда оборима законова презумпция за знание на третото лице, когато то е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Презумпцията облекчава доказателствената тежест на кредитора при възмездни сделки в близкия семеен кръг, но изброяването е изчерпателно и не се прилага по аналогия за други категории свързани лица — например братовчеди, съдружници в търговско дружество или фактически съжителстващи партньори.

Презумпцията се обори с обратно доказване. На третото лице се възлага тежестта да докаже, че въпреки родството не е знаело за увреждащия характер на сделката — например, че договарящият с него длъжник е декларирал чисто имуществено състояние, или че сделката е била сключена задочно, без знание за актуалните задължения. В практиката съдилищата изискват конкретни обстоятелства, а не общи твърдения за добросъвестност.

Чл. 135, ал. 3 ЗЗД — увреждащо действие преди възникване на вземането

Когато действието е извършено преди да е възникнало вземането на кредитора, режимът е значително по-строг за ищеца. Изисква се не просто знание, а намерение за увреждане едновременно у длъжника и у третото лице. Това превръща ал. 3 в най-трудния фактически състав за доказване в практиката, защото вътрешното психическо отношение трябва да се установи към бъдещ, още непроявен кредитор.

Тактическата последица за адвоката на кредитора е, че при всеки случай първо следва да се установи точният момент на възникване на вземането и момента на увреждащото действие. Хронологията може да измести делото от ал. 1 към ал. 3 и да направи иска практически безперспективен. Затова при заемни и кредитни отношения е особено важно да се провери дали вземането съществува към дата X, когато е сключена атакуваната сделка, дори при съществуващи рамкови договори или открити кредитни линии.

Тълкувателни решения на ОСГТК на ВКС по чл. 135 ЗЗД

Системата на Павловия иск се изгражда в значителна степен от тълкувателната практика на ВКС. Две решения имат основополагащо значение и трябва да са в инструментариума на всеки адвокат, работещ с чл. 135 ЗЗД.

Принципът, изведен от ТР № 2/2019, е практически важен за пазара на вземания. Цесионерът, който закупува вземане от първоначалния кредитор (цедента), наследява и възможността да атакува увреждащи сделки, извършени между момента на възникване на вземането и момента на цесията. Прехвърлянето на правото на иск следва съдбата на главното вземане — решение, което дава съществено допълнително право на дружествата за изкупуване на дългове и на синдиците в производство по несъстоятелност.

Актуална касационна практика (2018-2025)

След ТР № 2/2017 ВКС постанови серия решения по конкретни въпроси, които очертават приложното поле на иска и съотношението му със специалните искове в несъстоятелността и в публичните производства.

Други ключови решения за практиката включват Решение № 241 от 20.02.2018 г. по т. д. № 985/2017 г., II т. о. на ВКС, което квалифицира пасивната солидарност като вид лично обезпечение и има отражение върху проучването на кредиторския интерес при множество съдлъжници, и Решение № 238 от 15.01.2019 г. по т. д. № 2668/2017 г., I т. о., което уточнява приложното поле на чл. 647, ал. 1 ТЗ относно обезпечителните сделки в несъстоятелността. На конституционно равнище Решение № 4 от 11.03.2014 г. по конст. д. № 12/2013 г. на КС утвърждава института на относителната недействителност като конституционно допустима форма на защита на кредитора.

Съотношение с другите искове за попълване на масата

Чл. 135 ЗЗД е общото средство, но в специални процедури законодателят е предвидил по-силни и/или по-облекчени искове. Кредиторът трябва тактически да избере подходящия ред с оглед качеството си (синдик, публичен взискател, обикновен граждански кредитор) и характеристиките на сделката.

В производство по несъстоятелност специалните искове по чл. 645–647 ТЗ дават по-облекчена доказателствена тежест и по-широки фактически състави, но са обвързани с подозрителни периоди. Държавните и общинските взискатели разполагат със чл. 216, ал. 1 ДОПК, но той е приложим само при наличие на конкретно установено публично задължение. За кредитор, който не попада в специалните режими, чл. 135 ЗЗД остава единственият общ инструмент за защита — и често е предпочитан, защото няма ограничителни срокове за периода на атакуваната сделка.

Процесуални особености: подсъдност, давност и вписване

Процесуалната рамка на иска е поне толкова важна, колкото и материалноправната. Грешка в реда води до отхвърляне или до загуба на приоритета спрямо последващи добросъвестни приобретатели.

Особено внимание трябва да се отдели на вписването на исковата молба. То не е процесуална формалност — именно от датата на вписването кредиторът става защитен спрямо последващи добросъвестни приобретатели. Закъснялото вписване често превръща Павловия иск в декоративен документ срещу вече осребрено имущество.

Практически чеклист за адвоката на кредитора

Защита на третото лице — стратегии за ответника

Адвокатът на третото лице разполага с няколко защитни линии. Изборът зависи от това дали сделката попада в хипотезата на ал. 1 или ал. 3 и дали е възмездна или безвъзмездна.

Заключение и ключови изводи

Чл. 135 ЗЗД е инструмент с универсална приложимост, чиято тежест и ефективност зависят от прецизната хронология и навременната процесуална реакция. Основополагащите ТР № 2/2017 и ТР № 2/2019 на ОСГТК на ВКС, заедно с касационната практика 2018-2025 г., оформят ясна доктрина: общото средство по чл. 135 ЗЗД не отстъпва пред специалните искове, освен в строго разписаните хипотези на несъстоятелност и публични задължения, а цесионерът е активно легитимиран в широк период преди прехвърлянето на вземането. Презумпцията по ал. 2 остава тясно тълкувана, а ал. 3 изисква почти невъзможно за пряко доказване намерение.

За адвоката на кредитора практическият извод е тройнен: проверка на хронологията преди класифициране на иска, незабавно вписване на исковата молба в Агенцията по вписванията и ранен избор между общия и специалните искове. За адвоката на третото лице ключът е в защитата на добросъвестността и в погасителната давност. Институтът, чиято история започва от Юлий Павел в Древния Рим, продължава да е едно от най-живите средства в съвременното българско облигационно право.

За допълнителен контекст по давностните аспекти препоръчваме нашия анализ на абсолютната давност по чл. 112 ЗЗД, а за по-широк поглед върху ВКС практиката — обзора ни на тълкувателните дела на ВКС за 2026 г.

Правко предоставя правна информация, но не замества консултация с адвокат. За важни правни въпроси се консултирайте с лицензиран юрист.