Чл. 194 НК (Кражба): Довършеност, маловажен случай и чл. 218б
Квалификационен анализ на кражбата по чл. 194 НК за практикуващи: моментът на довършване, маловажният случай по ал. 3, границите на повторността и административният изход по чл. 218б НК.
Кражбата по чл. 194, ал. 1 НК е най-често разглежданият имуществен състав в българската наказателна практика, но именно затова споровете около нея рядко опират до самия основен текст. Той стои непроменен от ДВ, бр. 10 от 1993 г., докато рамката около него се движи: чл. 195, ал. 1, т. 11 НК е изменен с ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.01.2026 г., а Наказателният кодекс (НК) е в редакция към изм. ДВ, бр. 55 от 16 юни 2026 г.
Настоящият анализ тръгва от състава и минава през четирите въпроса, които на практика решават делото: довършено ли е деянието, маловажен ли е случаят, издържа ли квалифициращото обстоятелство и остава ли изобщо престъпление. Разгърнати са мотивите на два акта на Върховния касационен съд (ВКС) по реда на възобновяването, които почти не присъстват в свободно достъпното съдържание по темата.
❓Какъв е съставът на кражбата по чл. 194, ал. 1 НК?
Източник: Наказателен кодекс, чл. 194
Нормативна рамка: чл. 194, ал. 1-3 НК
Кражбата е систематично разположена в Глава пета, Раздел I от особената част на НК. Основният състав съдържа четири обективни признака: отнемане, чужда движима вещ, владение на другиго и липса на съгласие. Към тях законът прибавя специална цел, която е част от субективната страна и отграничава кражбата от редица съседни състави.
Наказателен кодекс
чл. 194, ал. 1-3
Основен състав, съучастие във вещта и привилегированият състав при маловажен случай. Ал. 1 стои непроменена от 1993 г., ал. 3 - от 2005 г.
„Чл. 194. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години. (2) Кражба има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния. (3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.“
Ал. 2 има самостоятелно практическо значение при съсобственост и при имуществени отношения между съпрузи: обстоятелството, че част от вещта принадлежи на дееца, не изключва състава. Санкционните рамки в НК към действащата редакция са изразени в лева, а не в евро, и следва да се цитират така, както са в закона.
до 8 години
лишаване от свобода по чл. 194, ал. 1 НК
2 МРЗ
стойностен праг за декриминализация по чл. 218б, ал. 1 НК
Моментът на довършване: кога кражбата е само опит
Разграничението между довършена кражба и опит е първият въпрос, който защитата следва да постави, и същевременно най-често подминаваният. Критерият не е дали вещта е отделена от мястото си, а дали деецът е установил собствена фактическа власт върху нея.
Наказателен кодекс
чл. 18, ал. 1
Общата разпоредба за опита, приложима към всички умишлени състави, включително кражбата.
„Чл. 18. (1) Опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление.“
В Решение № 487 от 24.02.2012 г. по н.д. № 2341/2011 г. на ВКС, трето наказателно отделение съставът приема, че квалификацията като довършено престъпление е незаконосъобразна, тъй като към момента на задържането деецът все още не е бил установил своята фактическа власт върху отнетото имущество. Ламарините са били демонтирани и подготвени за пренасяне, но деянието е разкрито преди осъденият да осъществи собствено владение. Съдът преквалифицира деянието в опит по чл. 18, ал. 1 НК.
Проверка на довършеността при кражба
Прекъсване на чуждото владение
Вещта е отделена от досегашния владелец или от мястото, където той упражнява фактическа власт. Само по себе си това не довършва деянието.
Установяване на собствена фактическа власт
Деецът получава реална възможност да се разпорежда с вещта. Това е моментът на довършване според мотивите на Решение № 487/2012 на ВКС.
Задържане преди този момент
Демонтирана и подготвена за пренасяне вещ, при задържане преди установяване на владение, обосновава опит по чл. 18, ал. 1 НК, а не довършена кражба.
Отражение върху наказанието
Недовършеността е смекчаващо обстоятелство със сериозна относителна тежест. По същото дело наказанието е намалено от две години и шест месеца на две години лишаване от свобода.
Същият акт съдържа и две указания по индивидуализацията, които се използват по-рядко, отколкото заслужават. Първото е, че начинът, по който подсъдимият упражнява предоставените му от закона права, включително правото на защита, не може да се отчита като отегчаващо обстоятелство. Второто произтича от чл. 56 НК.
Наказателен кодекс
чл. 56
Предходната съдимост, която обосновава квалификацията по повторност, не може да бъде отчетена втори път като отегчаващо обстоятелство.
„Чл. 56. Не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление.“
Характер на цитираната практика
Субективен състав: намерението за противозаконно присвояване
Кражбата се извършва при пряк умисъл, съчетан със специална цел. Деецът трябва да съзнава, че вещта е чужда, че отнема владението без съгласие, и да преследва присвояване, тоест установяване на трайна фактическа власт, каквато има собственикът.
❓Има ли кражба без намерение за присвояване?
Източник: Наказателен кодекс, чл. 194, ал. 1
Практическото значение е най-осезаемо при временно ползване на чужда вещ и при отнемане, извършено за принудително уреждане на спорно право. И в двете хипотези изследването на целта, а не на действието, определя квалификацията. Разграничението от измамата по чл. 209 НК върви по друга линия: при кражбата владението се отнема, докато при измамата то се предава доброволно от заблуден пострадал.
Маловажен случай по чл. 194, ал. 3 във връзка с чл. 93, т. 9 НК
Маловажността не е самостоятелна преценка на съда по целесъобразност, а приложение на легална дефиниция. Тя се съдържа в общата част на НК и поставя два алтернативни ориентира: липсата или незначителността на вредните последици, или наличието на други смекчаващи обстоятелства.
Наказателен кодекс
чл. 93, т. 9
Легалната дефиниция, приложима към всички състави, които предвиждат маловажен случай, включително чл. 194, ал. 3 НК.
„9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.“
Стойността на предмета не е единственият критерий. В Решение № 102 от 13.03.2014 г. по н.д. № 2093/2013 г. на ВКС, второ наказателно отделение съставът преценява съвкупността: стойност от 60 лв., връщане на вещта преди образуване на досъдебното производство, банален начин на извършване, една вещ втора употреба, самопризнание, довело до разкриването на деянието, реабилитация по право по предходното осъждане и липса на трудова заетост. Изводът е за чувствително по-ниска степен на обществена опасност по смисъла на чл. 93, т. 9 НК.
Три института често се смесват при защитата, макар да водят до различни последици. Таблицата по-долу ги разграничава.
| Критерий | чл. 194, ал. 1 НК | чл. 194, ал. 3 НК | чл. 9, ал. 2 НК |
|---|---|---|---|
| Правна природа | Основен състав | Привилегирован състав | Изключване на престъпния характер |
| Деянието е престъпление | Да | Да | Не |
| Основание | Съставомерни признаци | По-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи | Малозначителност, при която обществената опасност липсва или е явно незначителна |
| Наказание | Лишаване от свобода до осем години | Лишаване от свобода до една година, пробация или глоба от сто до триста лева | Няма наказание, деянието не е престъпно |
| Ефект върху квалифициращите обстоятелства | Няма | Отпада повторността по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК | Отпада целият състав |
Маловажен случай и малозначителност са различни институти с различен резултат.
Попитай Правко и получи отговор с цитати от закони.
Квалифициращите обстоятелства и техните граници
Чл. 195, ал. 1 НК съдържа дванадесет квалифициращи обстоятелства. Практическите спорове се концентрират върху две от тях, а трето е било изменено съвсем наскоро.
Наказателен кодекс
чл. 195, ал. 1, т. 4
Архаичната форма използувано е автентичната редакция на закона и се цитира вербатим.
„4. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) ако за извършването на кражбата е използувано моторно превозно средство, техническо средство или специален начин;“
Тълкуването на понятието техническо средство се извежда от ППВС № 6 от 26.IV.1971 г. по н.д. № 3/71 г. на Пленума на Върховния съд, раздел II, т. 11: квалификацията се прилага, когато деецът е използвал подправен ключ или ключ, непредназначен за отключване на съответното помещение. В Решение № 102/2014 ВКС отказва да приложи т. 4, защото използваният ключ е бил намерен закачен от вътрешната страна на портата и е бил предназначен именно за нейното отключване. Такъв ключ не е нито техническо средство, нито специален начин на извършване.
Наказателен кодекс
чл. 195, ал. 1, т. 7
Повторността квалифицира само в немаловажни случаи, което поставя маловажността преди повторността в реда на проверката.
„7. в немаловажни случаи, ако е извършена повторно;“
Оттук следва изводът, който носи цялото Решение № 102/2014. Квалификацията на извършеното престъпление като маловажен случай закономерно обуславя и отпадането на квалифициращото обстоятелство по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК. Съдът същевременно приема, че деянието не е малозначително по чл. 9, ал. 2 НК, тоест престъплението остава, но губи квалифициращия си признак.
Самата повторност е уредена в общата част, а условията за нейното отпадане - в отделна разпоредба, която в практиката се пропуска.
Наказателен кодекс
чл. 28, ал. 1 и ал. 2
„Чл. 28. (1) Предвиденото в особената част на този кодекс наказание за престъпление, извършено повторно, се налага, ако деецът е извършил престъпление, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление. (2) Тази разпоредба се прилага и когато се касае за еднакви по вид престъпления против обществената и личната собственост.“
Наказателен кодекс
чл. 30, ал. 1
Разпоредбата, която определя кога повторността отпада, и която изрично урежда обратното на разпространеното схващане за реабилитацията.
„Чл. 30. (1) Правилата на чл. 28 и 29 не се прилагат, ако са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди. Реабилитацията в този срок не изключва тяхното прилагане.“
Реабилитацията не изключва повторността
Отделно следва да се проследи и т. 11 на чл. 195, ал. 1 НК, която е изменена с ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.01.2026 г. Препращащата и препращаните разпоредби влизат в сила заедно, което означава, че квалификацията се прилага само към деяния, извършени след тази дата.
Наказателен кодекс
чл. 195, ал. 1, т. 11
Най-новото изменение в квалифицираните състави на кражбата. Чл. 114м, чл. 114о и чл. 114р са нови със същия ДВ, бр. 61 от 2025 г.
„11. (нова - ДВ, бр. 101 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.01.2026 г.) ако кражбата е с цел набавяне на средства за извършване на престъпление по раздел I от глава първа "а" и по чл. 114м, ал. 2 и 3 , чл. 114о, ал. 1 и 2 и чл. 114р ;“
Чл. 218б НК: кога кражбата престава да е престъпление
Чл. 218б НК урежда административен изход от наказателната отговорност при определени имуществени деяния с ниска стойност. Разпоредбата се прилага само при кумулативно наличие на положителните предпоставки по ал. 1 и при липса на всяка от отрицателните предпоставки по ал. 2.
Наказателен кодекс
чл. 218б, ал. 1
Стойностният праг се преценява към датата на извършване на деянието, а не към датата на разглеждане на делото.
„За деяния по чл. 194, ал. 3 , чл. 195, ал. 4 , чл. 204, буква "а" , чл. 206, ал. 1 и 5 и чл. 207 и за вещно укривателство във връзка с тях, когато стойността на предмета е до размера на две минимални работни заплати за страната, установени към датата на извършване на деянието, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или заместен.“
Кумулативни условия по чл. 218б НК
Изведени от текста на разпоредбата и от мотивите на Решение № 102/2014 на ВКС.
Деянието попада в изброените състави, включително кражба в маловажен случай по чл. 194, ал. 3 НК*
Стойността на предмета е до размера на две минимални работни заплати за страната към датата на извършване на деянието*
Предметът на престъплението е възстановен или заместен*
Деецът не е извършил в продължение на една година две или повече деяния с обща стойност на предмета над сто и петдесет лева*
Отрицателна предпоставка по ал. 2, т. 1
Деецът не е осъждан за такова престъпление и не му е налагано административно наказание за такова деяние, за което да не е изтекла една година от извършването му*
Отрицателна предпоставка по ал. 2, т. 2
Предметът на деянието не е оръжие, боеприпаси за огнестрелно оръжие, взривни, отровни или наркотични вещества, пиротехнически изделия, бойна и друга специална техника*
Отрицателна предпоставка по ал. 2, т. 3
* Задължителни
Санкционните последици се различават съществено според това докъде стига квалификацията. Стойностите по-долу са в лева, както са изразени в закона към действащата редакция.
Санкционни рамки при кражба на вещ с ниска стойност
чл. 194, ал. 1 НК - основен състав
лишаване от свобода до осем години
чл. 194, ал. 3 НК - маловажен случай
лишаване от свобода до една година, пробация или глоба от сто до триста лева
чл. 197, т. 2 НК - върната или заместена вещ при маловажен случай
Прилага се, ако вещта бъде върната до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд
пробация или глоба от сто до триста лева
чл. 218б, ал. 1 НК - административен ред
Деянието не е престъпление; отговорността се реализира по реда на ЗАНН
глоба от сто до триста лева
Общо
Различни състави според квалификацията
Санкциите са алтернативни и не се сумират. Сумите са цитирани в лева, както са в редакцията на НК към изм. ДВ, бр. 55 от 16 юни 2026 г.
Процесуалната последица при налични предпоставки по чл. 218б НК е оправдаване. В Решение № 102/2014 ВКС отменя присъдата и оправдава осъдения на основание чл. 425, ал. 1, т. 2, пр. 2 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда.
Наказателно-процесуален кодекс
чл. 425, ал. 1, т. 2
Правомощието на съда по възобновяването, използвано в диспозитива на Решение № 102/2014.
„2. отмени присъдата, решението или определението и да прекрати или да спре наказателното производство, а в случая на чл. 24, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда;“
Кой налага административното наказание
Статусът на тълкувателната практика по кражбата
Основният тълкувателен акт по кражбата остава ППВС № 6 от 26.IV.1971 г. по н.д. № 3/71 г. на Пленума на Върховния съд. Той е обект на честа неточност: срещат се твърдения, че постановлението е изцяло отменено. Това не е така.
Само Раздел III
частта от ППВС № 6/1971, обявена за загубила сила с ТР № 1/24.01.2022 г. по тълк. д. № 1/2018 г. на ОСНК на ВКС, раздел I, т. 16
Източник: Тълкувателно решение № 1 от 24.01.2022 г. на ОСНК на ВКС
Диспозитивът на Тълкувателно решение № 1 от 24.01.2022 г. по тълк. д. № 1/2018 г. на ОСНК на ВКС обявява за загубили сила изброени тълкувателни актове, като под № 16 е посочен Раздел III от постановлението. Раздел II остава в сила, а с него и двете точки, които имат пряко значение за кражбата: т. 7 относно маловажния случай и т. 11 относно техническото средство. Именно на тях се позовава Решение № 102/2014.
Уговорката от мотивите на ТР № 1/2022
Разграничението между видовете практика има пряко процесуално значение. Тълкувателните решения на ОСНК са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт. Решенията по конкретни дела, включително тези по възобновяването, обвързват само страните по делото и служат като аргумент, а не като основание.
Разграничения: обсебване, връщане на вещта, роднински кръг
Най-честото разграничително упражнение при имуществените престъпления е между кражба и обсебване. Решаващият критерий е фактическото положение на дееца спрямо вещта преди деянието.
Наказателен кодекс
чл. 206, ал. 1
„Чл. 206. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода от една до шест години.“
| Критерий | Кражба, чл. 194 НК | Обсебване, чл. 206 НК |
|---|---|---|
| Изходно положение | Вещта е във владение на другиго | Деецът вече владее или пази вещта |
| Изпълнително деяние | Отнемане на владението | Противозаконно присвояване |
| Съгласие на пострадалия | Липсва | Владението е получено правомерно |
| Наказание по основния състав | Лишаване от свобода до осем години | Лишаване от свобода от една до шест години |
| Приложимост на чл. 218б НК | Да, при маловажен случай по ал. 3 | Да, по ал. 1 и 5 |
Връщането на вещта има самостоятелно значение и извън чл. 218б НК. Смекчаващият режим по чл. 197 НК се прилага при по-широк кръг хипотези и е обвързан с процесуален момент.
Наказателен кодекс
чл. 197
Извадка от т. 1 и т. 2. Разпоредбата съдържа пет точки, съответстващи на отделните състави.
„Чл. 197. Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена, наказанието е: 1. в случаите на чл. 194, ал. 1 - лишаване от свобода до пет години; 2. в случаите на чл. 194, ал. 3 и 195, ал. 4 - пробация или глоба от сто до триста лева;“
Последната често пропускана хипотеза е процесуалната пречка при деяния в роднински кръг. При наличие на посочените отношения наказателното производство от общ характер е недопустимо без тъжба на пострадалия.
Наказателен кодекс
чл. 218в, т. 2
Наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. Проверката е процесуална и предхожда обсъждането на състава.
„2. за кражба, обсебване, измама и изнудване, когато предмет на престъплението е частно имущество, ако пострадалият е съпруг, възходящ, низходящ или роднина по съребрена линия до втора степен на виновния или живее с него в едно домакинство, или е настойник или попечител на виновния.“
Практически изводи за защитата
Редът на проверката не е формален. Всяка следваща стъпка има смисъл само ако предходната е дала отрицателен резултат, а обратният ред води до приемане на квалификации, които не издържат.
Ред на проверката по дело за кражба
Последователност, извлечена от структурата на закона и от мотивите на разгледаните актове.
Процесуална допустимост: попада ли пострадалият в кръга по чл. 218в, т. 2 НК и има ли тъжба*
Съставомерност: налице ли са четирите обективни признака и присвоителното намерение*
Довършеност: установил ли е деецът собствена фактическа власт върху вещта, или деянието е опит по чл. 18, ал. 1 НК*
Маловажност: изследвана ли е цялата съвкупност по чл. 93, т. 9 НК, а не само стойността*
Квалифициращо обстоятелство: какъв точно ключ или средство е използван, преди да се приеме чл. 195, ал. 1, т. 4 НК*
Повторност: изтекли ли са петте години по чл. 30, ал. 1 НК, и отделно - обуславя ли маловажността отпадане на чл. 195, ал. 1, т. 7 НК*
Реабилитацията в петгодишния срок не изключва прилагането на чл. 28 НК
Декриминализация: покрити ли са всички предпоставки по чл. 218б, ал. 1 и липсват ли отрицателните предпоставки по ал. 2*
Смекчаващ режим: приложим ли е чл. 197 НК при връщане или заместване на вещта*
Индивидуализация: не се ли отчита втори път по чл. 56 НК обстоятелство, вече взето предвид при квалификацията*
* Задължителни документи
Моментът на възстановяване на вещта
За практикуващия защитник основната стойност на разгледаните два акта е, че показват как една и съща фактическа обстановка се движи през четири последователни намаления: от квалифицирана кражба към основен състав, от основен състав към маловажен случай, от маловажен случай към административно нарушение, и при недовършеност - от довършено деяние към опит. Всяко от тези движения има самостоятелно правно основание и самостоятелна доказателствена тежест. Сходна логика на послойна проверка е приложима и при други състави от особената част, включително чл. 313 НК.
Попитай Правко и получи отговор с цитати от закони.
Правко предоставя правна информация, но не замества консултация с адвокат. За важни правни въпроси се консултирайте с лицензиран юрист.
⚠️ Важно
Правко предоставя правна информация, но не замества консултация с адвокат. За важни правни въпроси се консултирайте с лицензиран юрист.
