Определение № 3023 от 24.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2968/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Уийднес СБД България“ ЕООД, с ЕИК 207178274, представлявано от Б. В. В., чрез адв. Н. Андреева, срещу Определение № 28424 от 30.12.2024 г., постановено по адм. д. № 12140 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2024 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане предявената от настоящия частен жалбоподател жалба срещу мълчалив отказ на директора на Агенция „Митници“ и е прекратено производството по адм. д. № 12140 по описа на АССГ за 2024 г. Частният жалбоподател поддържа становище за неправилност на обжалваното определение. Оспорва възприетата от първоинстанционния съд липса на подлежащ на оспорване акт. Аргументира становището си с доводи, основани на хронологията на задържането на „търговска пратка“, която е собственост на дружеството – частен жалбоподател, от Агенция „Митници“, ТП София. Моли отмяната на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът оспорва частната жалба в представен по делото писмен отговор. Моли оставяне в сила на обжалваното определение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на първо отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, която има право и интерес от оспорването като насочена към акт, който прегражда развитието на производството по предявената частна жалба. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е съобразил отправеното на 24.10.2024 г. от „Уийднес СБД България“ ЕООД до директора на Агенция „Митници“ искане. Приел, че в случая не е налице мълчалив отказ, доколкото не е налице непроизнасяне от страна на компетентен административен орган в определените от закона срокове. Аргументирал становище, че за директора на Агенция „Митници“ не е възникнало задължение да предостави исканата информация и документи, а предоставянето на информация и документи за продължилото една година задържане на стоката, е в компетентността на прокуратурата. По тези съображения и поради липсата на годен предмет на оспорване, съдът постановил определението, предмет на проверка, на основание чл. 159, т. 1 АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правилна е направената от първоинстанционния съд преценка за наличие на основание по чл. 159, т. 1 АПК за оставяне без разглеждане на предявената от „Уийднес СБД България“ ЕООД жалба и за прекратяване на съдебното производство. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд обосновано на доказателствата по делото е съобразил, че не е налице годен предмет на оспорване. При липсата на основано на закона искане от страна на настоящия частен жалбоподател до директора на Агенция «Митници», правилен е направеният от съда извод, че административният орган не е имал задължение да се произнесе с административен акт по отправеното до него от искане. Следователно, както правилно е прието от съда, мълчанието му не формира мълчалив отказ, който да бъде предмет на съдебен контрол. Изложените в обжалваното определение съображения в тази насока изцяло се споделят от настоящия състав, поради което като е достигнал до заключение за процесуална недопустимост на подадената жалба срещу мълчалив отказ на директора на Агенция «Митници» и е прекратил производството по делото, съставът на АССГ е постановил съдебен акт в съответствие със закона. Не са налице релевираните в частната жалба пороци за неговата отмяна. По изложените съображения, обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Предвид направеното искане в отговора на частната жалба, на Агенция „Митници“ следва да се присъди сума в размер на 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Възраженията срещу такова искане, направени в частната жалба, са неоснователни по аргумент от разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, изр. първо, предл. първо АПК, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение