Определение № 4713 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1510/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Диби Бау“ ООД, чрез процесуалния си представител адв. Георгиева, срещу Определение № 13216 от 28.11.2025., постановено по дело № 305/2025г. по описа на Административен съд-Варна, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на Решение № 11357/21.10.2025г., постановено по същото дело, в частта за разноските. Частният касатор твърди, че материалният интерес по делото е 38 687, 42 лева, а не както първоинстанционният съд е посочил- 41 864, 07 лева, като в него не следва да се включва сумата, с която е намалена данъчната загуба на дружеството, тъй като тя не представлява допълнително данъчно задължение. Искането е за редуциране на присъдените в полза на НАП София разноски в размер на 3 999.12 лв. Ответникът по частната жалба – Директор на Дирекция ОДОП -Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Стефанова, в писмено становище изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба, направените в нея оплаквания и провери изцяло оспорения съдебен акт, приема следното: С обжалваното определение съдът в производство по чл. 176а, ал. 1 от АПК е отхвърлил искането на „Диби Бау“ ООД за изменение на Решение № 11357/21.10.2025г., постановено по дело № 305/2025г. по описа на Административен съд-Варна, в частта му за разноските. За да постанови този резултат решаващият състав е приел, че материалният интерес, въз основа на който е определен размерът на юрисконсултското възнаграждение е сумата от Решение № 256/24.01.2025г. на Директора на Дирекрия ОДОП- Варна при ЦУ на НАП, която включва и сумата, с която е намалена данъчната загуба на дружеството – 38 687.42 лв. + 3 176.65 лв. = 41 864.07 лв. Именно върху този материален интерес, съгласно разпоредбите на чл. 7 ал. 2 т. 4, вр. чл. 8 ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, е изчислено в размер на 3 999.12 лв. юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната страна. Така постановеното определение е правилно. Неоснователно касаторът поддържа, че материалният интерес по делото е в размер на 38 687, 42 и, че в него не трябва да се включва сумата, с която е намалена данъчната загуба на дружеството, защото тя не представлява допълнително данъчно задължение. Материалният интерес по делото и установените с ревизионния акт данъчни задължения са различни понятия. Обстоятелството, че се касае за корекция на данъчна загуба за 2022г., не обосновава извод, че същата сума трябва да се изключи от материалния интерес по делото. Законодателят е предвидил възможност за пренасяне и приспадане на данъчна загуба, като по този начин се намалява финансовия резултат, съответно се намалява и данъчната основа по чл. 19 от ЗКПО. Ето защо наведените от частния касатор оплаквания относно дължимия корпоративен данък не са съобразени със законодателното третиране на декларираната финансова загуба за съответната година и нейното отразяване в счетоводството в следващи периоди. При тези съображения вярно административният съд е счел, че намаляването с ревизионния акт на данъчната загуба за 2022 г. е част от материалния интерес по делото, върху който следва да се определят разноските, а в резултат на оспорването целият материален инетерес по делото е в размер на 41 864.07 лв. С оглед изложеното оспореното определение на административния съд следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,