Определение № 1742 от 20.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1673/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от К. Н. К., чрез пълномощник адв. Р. Василева, против определение № 654 от 22.01.2025г., постановено по адм. дело № 1951/2024г. по описа на Административен съд Бургас. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалба, подадена от К. Н. К., против отказ, обективиран в писмо рег. № ЕД-3829-/1/ от 26.08.2024г. на директора на Дирекция „Управление на общинската собственост“ при община Бургас, да бъде възстановен внесен депозит в размер на 3969 лв. за участие в тръжна процедура за продажба на недвижим имот – общинска собственост, и е прекратено производството по делото. В частната жалба са наведени доводи, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че изводите на съда за просрочие на жалбата не са съобразени с приложимата в случая норма на чл. 140, ал. 1 АПК. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – директор на Дирекция „УОС“ при община Бургас не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба, подадена от К. Н. К., против отказ, обективиран в писмо рег. № ЕД-3829-/1/ от 26.08.2024г. на директора на Дирекция „Управление на общинската собственост“ при община Бургас, да бъде възстановен внесен депозит в размер на 3969 лв. за участие в тръжна процедура за продажба на недвижим имот – общинска собственост. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане, като просрочена, жалбата против посочения акт и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорващият е редовно уведомен за издаденото писмо на 26.08.2024г. на посочен от него електронен адрес, докато жалбата против същото писмо е подадена директно в Административен съд Бургас на 28.10.2024г., след изтичане на преклузивния 14-дневен срок за обжалване. Определението е неправилно. Съгласно чл. 140, ал. 1 АПК, когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. В случая е приложим именно визираният срок за обжалване, а не общият 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 АПК, тъй като в оспореното писмо-отказ не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба. От данните по делото е видно, че жалбоподателят е уведомен за издадения акт по електронен път на 26.08.2024г., при което двумесечният срок за обжалване е бил до 26.10.2024г. – събота, неприсъствен ден, т.е. по аргумент от чл. 60, ал. 6 ГПК във вр. с чл. 144 АПК е изтекъл в първия работен ден – 28.10.2024г., на която дата е входирана жалбата в Административен съд Бургас, вх. № 11376/28.10.2024г. Освен това, жалбата реално е изпратена до адреса на Административен съд Бургас още на 26.10.2024г., видно от приложена към същата обратна разписка от куриер Speeedy с бар код 1 - 000 5 163 326 152 5 – 003 000 084 28 1 3. От изложеното е видно, че оспорващият е спазил двумесечният срок за обжалване на акта, поради което съдът не е имал основание да остави без разглеждане жалбата му на основание чл. 159, т. 5 АПК и да прекрати производството по делото. Определението е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Единствено за пълнота следва да бъде отбелязано, че съдът е обвързан от заявения предмет на оспорване, поради което обстоятелството, че по същото искане е постановен и отказ от кмета на община Бургас, не го освобождава от задължението му да се произнесе по вече определения предмет на делото, в каквато насока е и изричното изявление на процесуалния представител на оспорващия, направено в съдебно заседание на 08.01.2025г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,