Определение № 10689 от 23.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9354/2022 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по две частни жалби, подадени от 1. П. Петров от гр.София, чрез адв.Д. Павлова и 2. „Камико“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.София, чрез Д. Павлова, срещу определение № 5654 от 15.07.2022 г., постановено по адм. дело №3126/2022 г. по описа на Административен съд – София град, с което са оставени без разглеждане жалбите на Петров и „Камико“ ООД срещу т.1 на решение № 715/28.10.2021г. на Столичен общински съвет /СОС/ и е прекратено производството по делото. В частните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на определението, като се излагат доводи за наличие на правен интерес на двамата оспорващи, поради прякото им и непосредствено засягане от оспорената т.1 на решението на СОС. Твърди се, че определението е постановено в противоречие с влезли в сила съдебни актове, с които по оспорване от същите жалбоподатели е отменено предходно решение на СОС/ решение № 363 от 14.06.2018г. / с абсолютно идентично съдържание на процесното решение. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество със законните последици. Ответникът Столичен общински съвет не ангажира становище по частните жалби. Ответникът „Скай хоум“ ЕАД, чрез адв. В. Александрова, в срока по чл. 232 от АПК изразява становище, за неоснователност на частните жалби и моли за оставяне в сила на обжалваното определение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частните жалби са подадени в срока по чл. 230 от АПК и от надлежни страни, намира същите за процесуално допустими, а разгледани по същество - неоснователни. За да постанови обжалваното определение Административен съд – София град е приел, че жалбоподателите не са от кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК ,тъй като не са участници в административното производство, не са адресати на решението на СОС, което не поражда задължения за тях и не ограничава правата им. С подробни мотиви е обосновано, че оспореното решение не засяга правната сфера пряко и непосредствено и на двамата жалбоподатели, тъй като изпълнението по договора за концесия за добив от находище Локорско не е започнало и няма одобрен СПУП, т.е. твърдяното засягане правната сфера на оспорващия „Камико“ ООД е опосредено от евентуално настъпване на вредни последици в бъдеще. По отношение активната процесуална легитимация на оспорващия Петров е прието, че решението на СОС не засяга собственият му имот, който е земеделска земя, а възраженията му съставляват изразено несъгласие с предвижданията на влезлия в сила ОУП. Определението е правилно, обосновано и законосъобразно. Допустимостта на съдебното производство по оспорване законосъобразността на индивидуален административен акт е обвързана съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК с наличието на правен интерес за жалбоподателите, който в конкретния случай, обратно на твърденията на оспорващите, произтича от характера на решението на СОС в неговата цялост, независимо,че се оспорва само т.1 от решението, поради което правния интерес се извлича и от специалната норма на чл.131 ЗУТ. Съответен на изяснената фактическа обстановка по делото е решаващият правен извод на административният съд за липса на изискуемата активна процесуална легитимация за оспорване за „Камико“ ООД, тъй като е установено по безспорен начин по делото, че няма одобрен СПУП за концесионната територия, т.е. правният интерес на дружеството е обвързан с евентуално, бъдещо засягане на интересите му, които се позовават изцяло на ограничения в производствения процес, който към момента не се осъществява. Неоснователно е позоваването в частната жалба на предходно проведено съдебно производство по оспорване на идентичен акт на СОС / решение № 363 от 14.06.2018г. на СОС, с което на основание чл. 15 от ЗУЗСО и чл. 108 ал. 5, чл. 110 ал. 1 т. 1, чл. 124а ал. 1, 5 и 7, чл. 124б от ЗУТ, чл. 16 и чл. 16а от ЗУТ е допуснато устройството и застрояването преди 2025г. въз основа на план за регулация и застрояване на същите имоти с идентификатори № 44224.5775.27, 44224.5774.76 и 44224.5768.630./, приключило с произнасяне по същество с решение №4806 от 09.07.2019г. по адм.д.№9185/2018г. по описа на Административен съд- София град, оставено в сила с решение №4735 от 14.04.2021г. по адм.д.№11748/2020г. на ВАС. В това съдебно производство е признато наличието на правен интерес за „Камико“ ООД от оспорване на решението по чл.15, ал.2 ЗУЗСО по смисъла на чл.147, ал.1 АПК във връзка с чл.131,ал.5 ЗУТ, но в приложимата редакция на ал.5 /ДВ, бр. 82 от 2012 г./ Към настоящият момент и към момента на подаване на жалбата на „Камико“ ООД срещу процесното решение на СОС е действаща нова редакция на тази норма /ДВ, бр. 25 от 2019./ и именно тази редакция е релевантна за преценката на наличие на активна процесуална легитимация на този жалбоподател. Съгласно тази норма, която е със стеснен обхват в сравнение с предходната й редакция, непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти са „имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване“. Безспорно е по делото обстоятелството, че имота, предоставен на концесия на „Камико“ ООД не е предмет на допуснатата разработка на плана по чл.16 и чл.16а от ЗУТ, поради което не е налице правен интерес за дружеството. Не е установено, а такива доводи не се въвеждат и от самия жалбоподател, че с допускане изработване на ПУП за описаните в процесното решение на СОС имоти се влошава режима на ползване на концесионната територия. Доводите са в обратен смисъл. С оглед на горното се явява неоснователно възражението по частната жалба на „Камико“ ООД за постановяване на оспореното определение в противоречие с влезли в сила съдебни актове / решение №4806 от 09.07.2019г. по адм.д.№9185/2018г. по описа на Административен съд- София град, оставено в сила с решение №4735 от 14.04.2021г. по адм.д.№11748/2020г. на ВАС/, тъй като същите се позовават досежно правния интерес на дружеството на изменена в последствие норма. Доводите по частната жалба на П. Петров за незаконосъобразност на определението, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата му срещу процесното решение на СОС, поради произнасяне на административният съд в противоречие с влязлото в сила определение №14321 от 21.11.2018г. по адм.д.№13635/2018г. на Върховен административен съд, второ отделение са неоснователни, тъй като активната му процесуална легитимация е призната в това предходно производство, поради допуснато изменение на съществуващата улична регулация, каквото изменение не е допуснато с процесното решение. Видно от мотивите на цитираното определение на ВАС с отмененото по съдебен ред предходно решение на СОС /решение № 363 от 14.06.2018г. на Столичен общински съвет/ на основание чл. 15 от ЗУЗСО и чл. 108 ал. 5, чл. 110 ал. 1 т. 1, чл. 124а ал. 1, 5 и 7, чл. 124б от ЗУТ, чл. 16 и чл. 16а от ЗУТ е:1. допуснато устройството и застрояването преди 2025г. въз основа на план за регулация и застрояване на имоти с идентификатори № 44224.5775.27, 44224.5774.76 и 44224.5768.630, м. „Попов път“, землището на [населено място], район „Нови Искър“ и новопредвидена до тях улична регулация, попадаща в територия, определена с ОУП за далекопереспективно развитие; 2. разрешено изработването на подробен устройствен план /ПУП/ за имоти с идентификатори № 44224.5775.27, 44224.5774.76 и 44224.5768.630, по КККР гр. Нови Искър“; изменение план за улична регулация между о.т. 300 до о.т. 32 и от о.т. 282 – о.т. 283 до о.т. 284 и по о.т. 282 до о.т. 395 за продължаването им с план за нова улична регулация… ВАС е обосновал наличието на правен интерес от оспорване на решението на СОС по следния начин: „Видно от цитирания диспозитив на т. 2 от решението на СОС е, че е допуснато и изработването на проект за изменение на улична регулация в посочени в него части, поради и което и в тази част не може да се приеме, че се касае за решение по чл. 124а от ЗУТ, което е необжалваемо. От съдържанието и на тази точка може да се направи извод, че е разрешено да се изработи проект за изменение на ПУП в част от улична регулация и тъй като разрешението за изработване на изменение спира прилагането на действащите устройствени планове в частите, за които се отнася, то с това се засягат права на собствениците или носителите на ограничени вещни права, непосредствено засегнати от предвижданията на плана, какъвто посочва, че е частния жалбоподател“. От изложеното следва,че признатата в предходното съдебно производство активна процесуална легитимация на Петров се базира на допуснатото с решение № 363 от 14.06.2018г. на СОС изработване на проект за изменение на описаната част от съществуващата улична регулация. Такова разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП-ПУР не е постановено с процесното решение на СОС, поради което не е налице противоречие на обжалваното определение с влязъл в сила съдебен акт. Видно от оспореното от Петров в настоящето производство решение № 715/28.10.2021г. на СОС, с него на основание чл. 15 от ЗУЗСО и чл. 108 ал. 5, чл. 110 ал. 1 т. 1, чл. 124а ал. 1, 5 и 7, чл. 124б от ЗУТ, чл. 16 и чл. 16а от ЗУТ е допуснато по т.1 устройството и застрояването преди 2025г. въз основа на план за регулация и застрояване на имоти с идентификатори № 44224.5775.27, 44224.5774.76 и 44224.5768.630, м. „Попов път“, землището на [населено място], район „Нови Искър“ и новопредвидена за осигуряване достъп до тях улична регулация, попадаща в територия, определена с ОУП за далекопереспективно развитие, като териториалният обхват на плана по чл.16а /т.2.1/ е само за План за улична регулация от о.т.303 по плана на [населено място] до о.т.507 – о.т.492- о.т 426 - о.т.424 –о.т.150. Освен това следва да се маркира, че заинтересовани страни при оспорване на акт, с който се допуска/разрешава изработване на проект за изменение на ПУП са собствениците на имоти в обхвата на плана, чието действие се спира с разрешеното изменение, а имотът на оспорващия Петров не е урегулиран, т.е. по отношение на него не се спира приложението на действащ план. Неоснователни са и доводите, касаещи целта на нормата на чл.15 ЗУЗСО, а именно: да се запазят максимално земеделските земи по предназначение. Следва да се има предвид, че предназначението на имотите се променя едва след одобряване на плана с крайния акт, а не към момента на допускане/разрешаване да се изработи проект за ПУП, с какъвто характер е процесното решение на СОС. Акта, с който се Допуска /разрешава изработване на план съставлява „първа фаза“ на производството, което може да приключи с одобрен план с различни от първоначално заложените параметри и предвиждания. От друга страна замисълът на нормата на чл.15 ЗУЗСО е различен от твърдения в частната жалба на Петров и е във връзка с чл.6 ЗУЗСО, като предвиденото обособяване на територии за далекоперспективно развитие в околоградския район на София / територията, попадаща между границите на гр. София и административно-териториалните граници на Столичната община/ е с оглед поетапното изграждане от общината на необходимата инфраструктура. Именно в тази връзка е предвидено и изключението по ал.2 на чл.15 ЗУЗСО от законодателят, при което инвестицията в изграждане на съответната инфраструктурата не е на общината. С оглед на изложеното, обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, а частните жалби – без уважение като неоснователни. Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,