Решение № 640 от 21.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6999/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. К. С., чрез пълномощника адв. Х. Стойкова, против решение № 22542 от 06.11.2024 г. по адм. дело № 10522/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост– касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Подробни съображения са изложени в касационната жалба и в писмена молба. Твърди, че оспореният административен акт е издаден при неспазване на установената форма и неспазване на задължителните указания, дадени от съда. Счита, че съдът е обсъдил само назначената съдебно-техническа експертиза по искане на органа, но не е обсъдил допълнителната съдебно-техническа експертиза, назначена по искане на жалбоподателя. Счита, че административният орган не е установил фактическите основания, въз основана на които е приел като недопустими за подпомагане част от заявените парцели. Твърди, че административният орган е отказал финансово подпомагане и е наложил санкция за бъдещ период от време на правно основание, което е отменено с Регламент. Претендира разноски за двете съдебни инстанции по представен списък. Ответникът заместник изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез пълномощника му ст. юрк. Т. Цикова, оспорва касационната жалба като излага доводи за нейната неоснователност в писмен отговор и писмена молба. Иска оспореното съдебно решение да се потвърди като законосъобразен и правилен съдебен акт, а касационната жалба да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и в условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатско възнаграждение от касатора. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното първоинстанционно решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на О. К. С. против Уведомително писмо (УП) № 02-220-6500/928#9 от 04.10.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано подпомагането по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), по Схема за преразпределително плащане (СПП); по Схема за плащане на Селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - Зелени директни плащания (ЗДП) и Подмярка 13.1/HP1 „Компенсаторни плащания в планински райони” (Подмярка 13.1/HP1) в общ размер на 6 890,46 лв. и е наложена санкция за бъдещ период по СЕПП в размер на 1 598,20 лв., по СПП в размер на 1 135,92 лв. и по Подмярка 13.1/HP1 в размер на 2 067,09 лв., и са присъдени разноски. По делото е прието от фактическата, че О. С. е регистриран земеделски производител с УРН 667982, който е подал заявление за подпомагане за Кампания 2017 на 17.05.2017 г. с УИН 22/030717/87462, като е заявил за подпомагане пет парцела, находящи се в землището на Ботевград, Калугерово и Новачене, с обща площ от 10.46 ха, по схеми и мерки, част от които СЕПП, СПП, ЗДП и Подмярка 13.1/HP1. Оспореното уведомително писмо се явява второ по подаденото от О. С. заявление за подпомагане за Кампания 2017, след като с решение № 5396 от 14.08.2023 г. по адм. д. № 1943/2023 г. на АССГ е отменено Уведомително писмо № 02-220-6500/928 от 31.01.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2017, поради нарушение на изискванията за форма и мотивиране на акта, като преписката е върната за ново произнасяне. С процесното УП в Таблица 1 по отношение на СЕПП, СПП, ЗДП и Подмярка 13.1/НР1 е посочено, че след извършените проверки по чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) за три от заявените пет парцела е установено наддеклариране – парцел 05815-960-1-1 с надекларирана площ от 0.18 ха; парцел 05815-960-2-1 с надекларирана площ 0.17 ха и парцел 51946-13-1-1 с надекларирана площ 7.78 ха. Разликата между декларираната и установената площ по заявлението е в общ размер на 8.13 ха, а като причина за наддеклариране е посочено, че са площи извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2017, който е одобрен със Заповед № РД-46/428 от 13.12.2017 г. и Заповед на № РД-46-139 от 28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите. В обжалвания административен акт е посочено, че на основание чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105) и във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП, ДФЗ отказва частично или пълно плащания на основание на площ, когато кандидатът е заявил площ, попадаща извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2017. В производственото пред първоинстанционния съд са събрани доказателства, включващи представената административна преписка по заявлението, както и заключенията по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ) по искане на административния орган, както и допълнителна съдебно-техническа експертиза (ДСТЕ) по искане на жалбоподателя. Административният съд е приел за установено, че доколкото по делото липсват данни да е налице оспорване от О. С., то Заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2017 и част от заявените парцели са останали извън него, е влязла в сила и е стабилен административен акт, подлежащ на изпълнение, поради което законосъобразно ДФЗ е отказал подпомагане, действайки в условията на обвързана компетентност. Приел е, че разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП (отм.) е приложима за конкретния случай. Съдът е изложил мотиви за законосъобразни наложените санкции за бъдещ период по реда на чл. 19а от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014). Жалбата е отхвърлена като неоснователноа с мотиви, че оспореното уведомително писмо е законосъобразен акт, поставен от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, съдържащ правни и фактически основания, без да са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата на О. С. като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Обжалваното решение е обосновано. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. При вярно установена фактическа обстановка във връзка с издаването на оспорения административен акт и след подробен анализ и съобразяване с приложимата правна уредба, първоинстанционният съд обосновано е приел, че актът е постановен от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства и се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към тях. Неоснователни са доводите на касатора отнасящи се до липсата на фактически установявания и правни основания за налагане на намаление на заявената субсидия по мерки СЕПП, СПП, ЗДП и Подмярка 13.1/НР1 в процесното уведомително писмо. От съдържанието на процесния административен акт в табличен вид и пояснения към отделните колони от таблицата конкретно са отразени фактическите и правни основания за извършените намаления по заявените от О. С. схеми и мерки за финансиране за Кампания 2017. Правилни са изводите на съда относно релевантното значение на одобрения специализиран слой със заповед на министъра на земеделието, храните и горите и липсата на оспорване от страна на жалбоподателя. По делото не са налице твърдения и не са ангажирани доказателства, че касаторът се е възползвал от възможността да оспори заповедта, с която е одобрен специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2017, поради което в частта, отнасяща се до заявените от него имоти, заповедта е влязла в законна сила. По този начин заповедта е придобила стабилитет спрямо заявените от кандидата за подпомагане спорни земеделски парцели. С оглед влязлата в сила заповед, издадена на основание чл. 33а ЗПЗП (в приложимата редакция) и чл. 16г от Наредба № 105 (в приложимата редакция), Разплащателната агенция, действайки в условията на обвързана компетентност, правилно е определила площта, допустима за подпомагане, като е направила редукция на онези части от площта на завените парцели, които не попадат в одобрения специализиран слой. Тези фактически и правни обстоятелства коректно са съобразени от административния орган при издаване на оспореното уведомително писмо. Следователно правилни са изводите на решаващия съд, че са изпълнени указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решение № 3596 от 14.08.2023 г. по адм. д. № 1943/2023 г. на АССГ, и процесния административен акт съдържа мотиви от които се установяват причините (фактически и правни обстоятелства) за извършените намаления на исканите суми за финансово подпомагане по заявените за подпомагане схеми и мерки за Кампания 2017. Неоснователни са доводите на касатора за неприложимостта на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП, тъй като е отменен. Посочената разпоредба е отменена със Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, обн. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., но съгласно § 32, ал. 4 членове 38а, 38б, 43а, 43б, 43в, 44, 45, 46 и 46а се прилагат за схемите за директни плащания, които са заявени за подпомагане по реда на чл. 41 от ЗПЗП до 10 юни 2022 г. Издаденото уведомително писмо е за оторизация и финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2017, въз основа на подадено от О. С. заявление за подпомагане на 17.05.2017 г. с УИН 22/030717/87462. Следователно нормата на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП, която е посочена от административния орган като правно основание за отказ от финансиране, е приложима. От изложеното следва, че изводите на първоинстанционния съд материална законосъобразност на процесното уведомително писмо са правилни. Не се споделят доводите на касатора по отношение на извършването на проверки на подаденото заявление за подпомагане О. С. за Кампания 2017. Действително на първата страница на оспорения административен акт е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършване на задължителни административни проверки и проверки на място в съответствие с чл. 37 ЗПЗП на подаденото заявление. В допълнителните пояснения след Таблица 1 изрично е разписано, че по заявлението на кандидата не са извършвани проверки на място от ДФЗ-РА по смисъла на чл. 37, ал. 3 и ал. 4 ЗПЗП. Същото се потвърждава и от данните в таблиците, където в колоните относно установената площ след извършена проверка на място не са въвеждани стойности. В представената административна преписка не са налице документи за извършвани проверки на място на земеделския производител. От изложеното се налага извод: посочването, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършване и на проверки на място в съответствие с чл. 37 ЗПЗП, не влече след себе си незаконосъобразност на оспорения административен акт, която да води до неговата отмяна, доколкото са налице достатъчно доказателства в обратна посока. Не се споделят доводите на касационния жалбоподател по отношение на неприложимостта на чл. 19а от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014. Разпоредбата на чл. 13 от Делегиран регламент (ЕС) 2022/1172 на Комисията от 4 май 2022 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол в рамките на общата селскостопанска политика и прилагането и изчисляването на административните санкции във връзка с предварителните условия разписва отмяната на Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 от 1 януари 2023 г. В същата разпоредба е предвидено и изключението, съгласно което Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 продължава да се прилага за: а) заявленията за подпомагане за директни плащания, подадени преди 1 януари 2023 г.; б) исканията за плащане, подадени във връзка с мерки за подпомагане, които се прилагат съгласно Регламент (ЕС) № 1305/2013; в) системата за контрол и административните санкции по отношение на правилата за кръстосано съответствие. Разпоредбата на чл. 19а е въведена в Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 с Делегиран регламент (ЕС) 2016/1393 на Комисията от 4 май 2016 година за изменение на Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие и станала част от неговия текст, считано от 22 август 2016 г. С оглед изложеното нормите на Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014, в т.ч. и разпоредбите за налагане на административни санкции, са приложими към настоящия случай. В този дух са и тълкуванията на Съда на Европейския съюз в решенията по дела C-267/24 (т. 85-90) и C-466/24 (т. 77-82). По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК се установява, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно като постановено при съобразяване с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Пред настоящата инстанция ответната страна е представлявана от юрисконсулт, поради което и с оглед изхода на спора и направеното своевременно искане, има право на разноски в размер на 102,26 евро (200 лв.) на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 4, чл. 5 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Пето отделение,