Решение № 5126 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11213/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на М. М., подадена чрез пълномощник адвокат А. Тинчев, срещу решение № 20524/13.06.2025 г., постановено по адм. дело № 11886/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Изложени са съображения за неправилно, незаконосъобразно и необосновано решение, постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да се отмени оспореното решение, както и административният акт. Претендират се разноските по делото пред двете съдебни инстанции, включително адвокатски хонорар. Ответникът по касационната жалба - Директорът на ТП на НОИ София-град в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуален представител Д. Йорданова, оспорва касационната жалба и излага подробни съображения по съществото на спора. Моли да се отхвърли същата като неоснователна и недоказана, и да се потвърди оспореното решение като правилно и законосъобразно. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на пълномощника на касатора. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е основателна. С решение № 20524/13.06.2025 г., постановено по адм. дело № 11886/2024 г., Административен съд София-град е отхвърлил оспорването на М. М. срещу Решение № 3305-40-44 от 01.08.2024 г. на Управителя на НОИ, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане [номер], изх. № 3107-50-95 от 08.04.2024 г., издадено от длъжностното лице в дирекция „Европейски регламенти и международни договори“, с което на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, отпуснатата пенсия за инвалидност поради общо заболяване е прекратена, считано от 02.11.2023 г.. Приел е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е неправилно. По делото е установено, че на 02.10.2018 жалбоподателката М. е подала заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, чрез австрийската осигурителна институция, постъпило в НОИ на 24.10.2018 г., вх. № 2213-50-4781. Въз основа на представената медицинска документация, е постановено експертно решение (ЕР) на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) № 2793 от 24.11.2020 г., с което на лицето са определени 75 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, дата на инвалидизиране - 24.11.2020 г. и срок на инвалидността -01.11.2023 г. С разпореждане [номер], изх. № 2213-50-4781 #27 от 26.04.2022 г. и е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО, във връзка с Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, считано от 24.11.2020 г. дата на инвалидизиране, до определения от ТЕЛК срок на инвалидността — 01.11.2023 г. След установяване на точната продължителност на българските и австрийските осигурителни периоди, с разпореждане [номер], изх. № 2202-50-861 #2 от 20.09.2022 г., на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, във връзка с Регламент (ЕО) № 883/2004, пенсията на лицето е изменена от датата на отпускането - 24.11.2020 г., при зачетен български осигурителен стаж до дата на инвалидизиране - 05 години, 09 месеца и 02 дни и потвърден австрийски осигурителен стаж до дата на инвалидизиране за придобиване право на пенсия - 19 години, 06 месеца и 02 дни и за изчисляване на нейния размер - 24 години, 06 месеца и 00 дни. Във връзка с изтичане срока на определената с ЕР на ТЕЛК инвалидност и предвид обстоятелството, че лицето не е представило актуална медицинска документация за здравословното си състояние, въз основа на която ТЕЛК да се произнесе с ново експертно решение относно процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, дата на инвалидизиране и срок на инвалидността, с разпореждане [номер], изх. № 3107-50- 95 от 08.04.2024 г., на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, отпуснатата пенсия за инвалидност поради общо заболяване е прекратена, считано от 02.11.2023 г. Постъпила е жалба по реда на чл. 117, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) от жалбоподателката, срещу разпореждане [номер], изх. № 3107-50-95 от 08.04.2024 г., издадено от длъжностното лице в дирекция „Европейски регламенти и международни договори“, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни договори и европейски регламенти за координация на системите за социална сигурност за лица с постоянен адрес в чужбина. С Решение № 3305-40-44 от 01.08.2024 г. на Управителя на НОИ е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане [номер], изх. № 3107-50-95 от 08.04.2024 г., издадено от длъжностното лице в дирекция „Европейски регламенти и международни договори“. Видно от писмо изх.№ 1030-50-3229#2 17.10.2024 г. на главен експерт в дирекция „Европейски регламенти и международни договори“, на Регионална картотека на медицинските експертиза към Столична регионална здравна инспекция са изпратени постъпили на 04.10.2024 г. медицински документи на М. М. за преосвидетелстване. В оспореното решение Административен съд – София-град, от правна страна приел, че съгласно чл. 73 от КСО правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането и се отпуска за срока на инвалидността. Едно от основанията за прекратяване на пенсията съгласно чл. 96, ал. 1 от КСО било отпадане на основанието за получаването й, каквото безспорно било изтичане на срока, за който е определена инвалидността. Срокът на определения процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане изтичал на 01.11.2023 г., т.е. основанието за получаване на пенсия за инвалидност по българското законодателство за жалбоподателката било отпаднало и правилно пенсията била прекратена, считано от 02.11.2023 г. Посочил, че НОИ не е административен орган, който е ангажиран с медицинската експертиза (издаването на ЕР), а само препращал постъпилата медицинска документация към Регионалната картотека на медицинската експертиза (РКМЕ) към Столичната регионална здравна инспекция във връзка с освидетелстване/преосвидетелстване на лицата. Разпоредбата на чл. 101б, ал. 1 от 33, не била относима за лица, които живеят в чужбина, доколкото същите не представяли заявление-декларация в ТЕЛК, а изпращали чужди медицински документи, съответно за тях бил предвиден друг ред за освидетелстване/преосвидетелстване. От заинтересованото лице не били представени медицинска документация, заявление или друг вид активни действия не само до изтичане на срока на инвалидността - 01.11.2023 г., за който била определена пенсия и за който лицето било уведомено с издадените индивидуални административни актове за отпускане и изменение на пенсията, а и за период след това - до издаване на 08.04.2024 г. на разпореждането за прекратяване на пенсията. До изтичане на определения с ЕР на ТЕЛК срок на инвалидността - 01.11.2023 г., както и към датата на постановяване на процесиите разпореждане и решение на Управителя на НОИ, не било постъпило ново експертно решение на ТЕЛК. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението в тази му част по реда на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира атакувания съдебен акт за валиден и допустим. Първоинстанционният съд вярно е установил фактическата обстановка, релевантна за правния спор по делото. При правилно установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е извел правни изводи, които не съответстват на материалния закон. В случая получаваната от касатора лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване е била прекратена с разпореждане [номер], изх. № 3107-50- 95 от 08.04.2024 г., на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, считано от 02.11.2023 г. съобразно изтичането на срока за които с ЕР на ТЕЛК е определен процента на трайно намалена работоспособност (вид и степен на увреждане). Съгласно чл. 101а ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) срокът на решението за степента на трайно намалена работоспособност се определя в наредбата по чл. 101, ал. 7 в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване на работоспособността. Според чл.69 ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) срокът на инвалидността е от една до три години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване. Действително ЕР на ТЕЛК № 2793 от 24.11.2020 г. представлява влязъл в сила административен акт, поради което на основание чл.113 ал.3 от ЗЗ следва да бъде съобразен от НОИ при определяна правото на пенсия по чл.74 ал.1 във вр. с чл.72 и чл.73 от КСО. За да се приеме обаче, че е отпаднало основанието за получаването на пенсия за инвалидност, то следва да се установи, че трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане на освидетелстваното лице е под 50 на сто след извършено преосвидетелстване и само в този случай би било налице основанието за прекратяване на пенсията за инвалидност по чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО. Съгласно чл.30 ал.3 изр.първо от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) (отм. но действала към момента на издаване на оспорените актове) преосвидетелстването на лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане се извършва до изтичането на срока, за който е отпусната пенсията, след служебно повикване. А съгласно ал.4 на същия текст (в относимата редакция) когато лицето не се е явило пред ТЕЛК по неуважителни причини и преосвидетелстването е извършено след изтичането на срока, до който е отпусната пенсията, пенсията се възстановява в същия размер, увеличава се или се намалява от датата на освидетелстването, а се прекратява от датата, до която е била отпусната. При тази законова регламентация, относима към момента на издаването на административния акт съгласно чл.142 ал.1 от АПК, следва, че прекратяването на пенсия за инвалидност на лице с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане е обусловено от служебно повикване за преосвидетелстване и неявяването му пред ТЕЛК по неуважителни причини. В тази връзка е и разпоредбата на чл.96 ал.1 т.5 от КСО според която пенсията се прекратява когато пенсионерът не се яви за преосвидетелстване от органите на експертизата на работоспособността, след като е служебно повикан. Именно този текст от закона е приложим за случая - предмет на настоящото дело, тъй като липсват данни, че пенсионерът не отговаря на изискванията на чл.74 ал.1 във вр. с чл.72 от КСО т.е. е лице с трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане под 50 на сто. Действително актуалната нормативна уредба към момента на изтичане на срока на ЕР на ТЕЛК, както и към момента на издаване на обжалваните административни актове, не предвижда явяване на лицето за преосвидетелстване. Съгласно чл.101б ал.1 от ЗЗ РЗИ уведомява служебно лицата за необходимостта от редовно преосвидетелстване не по-късно от 4 месеца преди изтичане на определения в експертното решение срок на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.56 ал.2 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Призоваване на освидетелстваното лице за преглед е предвидено само в изрично посочени случаи (чл.39 ал.2, чл.40 ал.2, чл.41 ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ) и то във връзка със започнала процедура за освидетелстване/преосвидетелстване. Тази процедура започва с постъпване на заявление декларация от лицето или медицинските документи, получени от държава, с която се прилага международен договор за социална сигурност или европейски регламенти за координация на системите за социална сигурност. (чл.56 ал.1 и чл.5а от ПУОРОМЕРКМЕ). В случая документите чл.5а от ПУОРОМЕРКМЕ са подадени от касатора едва на 04.10.2024 г. т.е след издаването на оспорените от нея административни актове. Следователно към този момент не е съществувало задължение на органите за медицинска експертиза да призовават касатора за извършване на преглед. Независимо от това обаче към момента на издаването на оспорените административни актове са действали разпоредбите на чл.30 ал.3 и ал.4 от НПОС (в посочените по-горе редакции) и за да прекрати пенсията административния орган е следвало да установи, че касатора е била уведомена за необходимостта от преосвидетелстване, както и че то не е осъществено по неуважителни причини. Съгласно чл. 69, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) когато преосвидетелстването е извършено след крайната дата на срока на инвалидизиране, в решението си ТЕЛК отбелязва закъснението и причините за това. Тази разпоредба обаче не съдържа изрично изискване ТЕЛК да се произнася относно вината на лицето, респективно да преценява дали има уважителни причини за неявяването. Компетентен в случая е пенсионният орган, който съгласно изискването на чл. 30, ал. 3, предл. 3 от НПОС (отм.) е следвало да съобрази дали закъснялото преосвидетелстване е по вина на лицето или не е. В чл. 30, ал. 4 от НПОС се съдържа изразът "неуважителни причини", като единствено мотивираното им наличие би било условие за прилагане на разпоредбата. В този смисъл действително не е задължение на пенсионните органи да уведомяват лицата подлежащи на преосвидетелстване за неговата необходимост, но в тяхно задължение е да преценят дали такова е осъществено. Като не са изследвали наличието на надлежно уведомяване по реда на чл. 101б, ал. 1 от ЗЗ, респективно чл. 56, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, пенсионният орган и Управителя на НОИ са постановили актовете си без да изяснят всички обстоятелства от значение за конкретния случай, в нарушение на изискването по чл. 35 от АПК. Последното от своя страна е довело до извеждане на неправилен извод, че са налице основания за прекратяване на отпуснатата на касатора пенсия. Предвид изложеното решението на административният съд като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени решението на управителя на НОИ и потвърденото с него разпореждане. С оглед изхода на спора претенцията за присъждане на разноски за двете инстанции от страна на касатора е основателна. Съгласно представените списъци се претендират разноските, както следва: 30 лева държавна такса (15,34 евро) и 1200 лева (613,55 евро) адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 07.07.2025 г. пред касационната инстанция и 1188,89 лева (610 евро) пред първата инстанция. Във връзка с направеното възражение на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, то следва да се направи извод, че същото е основателно. Съгласно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по Кодекса за социално осигуряване – минималното адвокатско възнаграждение е 500 лв. (255,65 евро) (чл.8 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа). Следователно претендираните суми значително надхвърлят този размер, поради което на основание чл.144 от АПК във вр. с чл.78 ал.5 от ГПК съдът следва да присъди адвокатско възнаграждение в размер на 600 евро за двете съдебни инстанции, която сума съответства на фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение