Определение № 60216 от 15.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 549/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 260167 от 11.І.2021 г. на Националната здравноосигурителна каса, подадена чрез неин гл. юрисконсулт от РЗОК-гр. П. против решение № 260100 на Пловдивския апелативен съд, ТК, ІІІ-и с-в, от 30.ХІ.2020 г., постановено по т. д. № 564/2020 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 102/31.VІІ.2020 г. на ОС-Пазарджик по т. д. № 259/2019 г.: за осъждането - на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – на настоящия касатор /НЗОК/ да заплати на „Многопрофилната болница за активно лечение /МБАЛ/ „Велинград-Здраве“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ следните четири суми: 1./ В размер на 1 020 лв. (хиляда и двадесет лева), представляваща стойността на извършена медицинска дейност през м. февруари 2017 г.; 2./ В размер на 48 373 лв. (четиридесет и осем хиляди, триста седемдесет и три лева), представляваща стойността на извършена медицинска дейност за м.март 2017 г. по Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 13/РД-29-430/25.ІІ.2015 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на завеждане на делото (27.ХІ.2019 г.) и до окончателното й изплащане; 3./ В размер на 276.27 лв. (двеста седемдесет и шест лева и двадесет и седем стотинки), представляваща мораторна лихва за забавено изпълнение върху първата главница от 1 020 лв. в периода 23.ІІІ.2017 г. - 27.ХІ.2019 г.; 4./ В размер на 12 698.93 лв. (дванадесет хиляди, шестстотин деветдесет и осем лева и деветдесет и три стотинки), представляваща мораторна лихва за забавено изпълнение върху втората главница от 48 373 лв. в периода 22.ІV.2017 г. – 27.ХІ.2019 г. Общият размер на тези вземания на велинградския търговец ищец срещу Касата настоящ касатор възлиза на 62 368.20 лева. С молба (вх. № 64444 от 18.Х.2021 г. по описа на ВКС) ответното по касация „Многопрофилна болница за активно лечение „Здраве-Велинград“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/, подписана от процесуалния представител на търговеца по пълномощие от АК-П., е направено изявление за отказ от предявените срещу Касата осъдителни искове, включващ отказ от претенцията за заплащане на мораторна лихва върху претендирана главница от 49 393 лв, за периода посочен в исковата молба с крайна дата до завеждането на т. дело № 259/2019 г. пред ОС-Пазарджик, отказ от претенцията за законна лихва върху същата сума за времето от завеждане на делото и до окончателното й изплащане, както и отказ от претенцията за присъждане на разноски, „направени в съдебното производство“. Към молбата е представено надлежно изрично пълномощно за адв. Й. Н. от АК-П. „да прави отказ от иска“, подписано от управителя на МБАЛ „Здраве – Велинград“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/. Три са обстоятелствата, които настоящият състав на ВКС взе предвид при удовлетворяване на искането на търговеца ответник по касация за прекратяване на делото: 1./ По аргумент за противното от текста на чл. 232, изр. 1-во ГПК, при отказ от иска съгласие на ответника /т.е. на НЗОК настоящ касатор/ не се изисква; 2./ Ирелевантен за валидността на това изявление на дружеството за прекратяване на делото /поради десезирането на съда/ се явява мотивът, заради който то е направено: постигнатото в процесния случай извънсъдебно споразумение между страните по спора от датата 14 октомври 2021 г.; 3./ Процесуалноправните последици от това, че отказът от иска се прави пред касационната инстанция /в производството по чл. 288 ГПК/ се проявяват в обезсилване не само на атакуваното въззивно решение, но и на потвърденото с него решение на първостепенния съд. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение