Определение № 548 от 11.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 319/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на А. П. Д. от [населено място] срещу определение № 185 от 21.01.2011 г. по ч. гр. д. № 1063/2010 г. на Бургаски окръжен съд, с което по реда на чл.192, ал.4 от ГПК /отм./ частният жалбоподател е осъден да заплати на [фирма] деловодни разноски /адвокатско възнаграждение/ в размер на сумата 120 лв. Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение по съображения, относими към правилността на предходно определение по същото дело на Бургаски окръжен съд - определение № 1119/19.07.2010 г., по повод на което е предприето производството по чл.192, ал.4 от ГПК /отм./. Ответникът [фирма] - [населено място], е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на частната жалба. В отговора е заявено искане за присъждане на разноски за настоящото производство. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С определение № 1119/19.07.2010 г. по ч. гр. д. № 1063/2010 г. Бургаски окръжен съд е потвърдил постановеното от Бургаски районен съд определение от 20.04.2010 г. по ч. гр. д. № 1052/2010 г., с което е оставено без разглеждане като недопустимо подаденото от А. Д., в качеството му на длъжник по изп. дело № 20092120400173 по описа на ДСИ при Бургаски районен съд, възражение по чл.250 от ГПК /отм./. С определение № 21/11.01.2011 г. по ч. т. д. № 819/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., въззивното определение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила. На 28.07.2010 г. ответникът по частната жалба [фирма] е сезирал Бургаски окръжен съд с искане за изменение на постановеното определение по реда на чл.192, ал.4 от ГПК /отм./ с присъждане на разноски по чл.64, ал.2 от ГПК /отм./ в размер на сумата 120 лв. - платено адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция. Въззивният съд е изменил определението от 19.07.2010 г. и н основание чл.192, ал.4 от ГПК /отм./ е осъдил частния жалбоподател да заплати на [фирма] претендираното възнаграждение след като е констатирал, че искането за присъждането му е направено своевременно с отговора на частната жалба, а заплащането на възнаграждението е доказано с приложен към отговора договор за правна защита и съдействие. Обжалваното определение е правилно. В разпоредбата на чл.64, ал.2 от ГПК /отм./, приложима към конкретното дело по силата на § 2 от ПЗР на ГПК от 2007 г., е признато право на ответника на разноски в случай на отхвърляне на иска. За да се присъдят, разноските следва да са поискани и доказани по размер от страната, която ги претендира. Производството по ч. гр. д. № 1063/2010 г. на Бургаски окръжен съд е приключило благоприятно за ответника [фирма], с оглед на което за дружеството е възникнало право на разноски по чл.64, ал.2 от ГПК /отм./. Разноските са поискани своевременно с отговора на частната жалба и са доказани по основание и размер с необходимите доказателства. Пропускът на въззивния съд да се произнесе по искането на ответника за разноски е поправен с постановеното по реда на чл.192, ал.4 от ГПК /отм./ определение от 21.01.2011 г., което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника по частната жалба следва да се присъдят разноски в размер на сумата 120 лв. - адвокатско възнаграждение, изплатено съгл. фактура № 78/30.03.2011 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,