Определение № 8023 от 27.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6073/2024 г.

Производството пред Върховния административен съд е с правно основание чл. 229, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Ц. В. З. подадена чрез процесуален представител адв. И. Георгиева от АК – Благоевград против определение № 3772/10.04.2024 г., постановено по адм. дело № 2310/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата на Ц. В. З., срещу писмо на кмета на район „Люлин”, Столична община с изх. № РЛН23-ГР94-3542-2/01.12.2023 г., с което З. е уведомена, че няма да бъде издадена заповед за настаняването ѝ в конкретно посочено от нея общинско жилище, находящо се в [жк], [адрес] и е прекратено производството по адм. дело № 2310/2024 г. на Административен съд София-град. В тази частна жалба са наведени доводи и касационно-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК във връзка с чл. 236 АПК за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост, поради които се претендира отмяна на определението. Ответникът по частната жалба - кметът на район „Люлин”, Столична община, не представя писмен отговор на частната жалба в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови определение № 3772/10.04.2024 г. по адм. дело № 2310/2024 г. Административен съд София-град е приел, че в приложимата Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НУРУРОЖТСО), приета с Решение № 466 по Протокол № 53 от 14.07.2005 г., изм. с Наредба за цените при сделки с недвижими имоти на Столична община - приета с Решение № 81 по Протокол № 7 от 28.02.2008 г., изм. с Решение № 500 по Протокол № 73 от 23.09.2010 г., Решение № 578 по Протокол № 51 от 24.10.2013 г., Решение № 320 по Протокол № 54 от 31.05.2018 г., Решение № 2817 от 24.04.2019 г., по адм. дело № 716/2019 г., VI тричленен състав по описа на Административен съд - София-град, Решение № 2817 от 24.04.2019 г. на Административен съд - София-град по адм. дело № 716 /2019 г., ІV тричленен състав и Решение № 10556/30.07.2020 г. на ВАС по адм. дело № 9415/2019 г., на основание чл. 45а, чл. 47, ал. 2 и § 78 от Закона за общинската собственост, чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация липсва норма, която да задължава кмета да се произнесе със заповед за настаняване в общинско жилище, като издаде заповед за настаняване в определен срок. В настоящия случай, по образувана картотечна преписка № К-19-96/2018 г., с протокол № 1 от 26.02.2021 г. на комисията по чл. 10 от НУРУРОЖТСО Ц. В. З. била включена в картотеката на нуждаещите се от жилище в район „Люлин“, като ѝ е определена пета група по чл. 8 от Наредбата. Като крайнонуждаещ се гражданин, включен в списъка по чл. 15, ал. 6 от НУРУРОЖТСО, на З. е предлагано три пъти настаняване под наем в общинско жилище – в [жк], [адрес], което тя е отказала писмено със заявление № РЛН21-ГР94-3520/15.10.2021 г.; в [жк], [адрес], съгласно протокол от 25.01.2022 г. и в [жк], [адрес], което тя е отказала писмено със заявление № РЛН23-ГР94-3542/23.10.2023 г. По отношение общинското жилище, находящо се в [жк], [адрес] на 28.01.2022 г. З. се съгласила да бъде настанена в него под условие, че след това бъде разместена с наемателя на общинското жилище, находящо се в [жк], [адрес]. С протокол № 2 от 25.02.2022 г. на комисията по чл. 10 от НУРУРОЖТСО Ц. В. З. отново била включена в картотеката на нуждаещите се от жилище в район „Люлин“, като ѝ е определена пета група по чл. 8 от Наредбата. С писмо от 29.03.2022 г. на заместник-кмета на район „Люлин“, Столична община, З. била уведомена, че няма основание да бъде разместена с наемателя на общинското жилище, находящо се в [жк], [адрес]. След писмения отказ със заявление № РЛН23-ГР94-3542/23.10.2023 г., кметът на район „Люлин“ издал заповед от 20.10.2023 г. и настанил в общинското жилище в [жк], [адрес] следващото по ред картотекирано семейство Обжалваното определение е правилно. До този резултат административният съд е стигнал, като с оглед доказателствата по делото е приел за установено, че за да се формира годен за оспорване отказ за издаване на акт, подлежащ на съдебен контрол, е необходимо за съответния административен орган да съществува разписано в закон задължение да издаде акт с определено съдържание и в определен срок, и след изтичането му да не го е издал. Правилно е посочил, че в приложимата в случая нормативна база - Закона за общинската собственост и НУРУРОЖТСО, е уредена процедура по произнасяне по подадените от нуждаещите се граждани заявления за настаняване в жилища от общинския жилищен фонд, която не е необвързана със срок, а с предварително категоризиране на заявителите и наличие на свободни жилища от общинския жилищен фон, и че при липса на някоя от тези предпоставки, няма как да се издаде акт за настаняване. Следва да бъде изрично посочено, че НУРУРОЖТСО не съдържа разпоредба, която да задължава административният орган да вземе предвид желанието на заявителите да бъдат настанени в конкретно жилище. За издаването на законосъобразна настанителна заповед е достатъчно да бъдат преценени правилно жилищните нужди на лицата, при съобразяване на нормите по чл. 17 от Наредбата. Жалбоподателката не е загубила настанителни права, независимо от разпоредбата на чл. 21 от НУРУРОЖТСО, доколкото липсва изричен акт в този смисъл. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци, което налага да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение