Определение № 4792 от 12.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3967/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на И. П. С. срещу Определение № 308 от 24.01.2025 г. по вх. № 607 от 21.01.2025 г. по адм.дело №1348/2024 г. по описа на Административния съд - Пазарджик, с което е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ. Направил е искане за отмяната на определението и постановяването на друго, с което да му бъде назначен служебен защитник. Ответникът - главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния си представител, в писмен отговор е оспорил частната жалба като неоснователна. Частната жалба като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 230 от АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съгласно чл. 229, ал. 1, от АПК, е допустима, а разгледана по същество – неоснователна. И. П. С. с „искане“ (искова молба) вх. № 94-4-346/05.09.2024 г. е предявил иск за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 5000 лв. причинени в периода от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора [населено място], а именно да му бъде връчено незабавно писмо от майка му- получено на 24.08.24 в Затвора [населено място] и връчено на ищеца на 27.08.24 г. Поискано е освобождаване от заплащане на държавна такса и предоставяне на безплатна правна помощ. С Определение № 4065 от 24.10.2024 г. по адм.дело № 1058 от 2024 г. съдът е освободил ищецът от заплащане на държавна такса, но е отказал предоставянето на правна помощ. Срещу това определение е подадена частна жалба. С Определение № 5012 от 27.12.2024 г. по адм.дело № 1348 от 2024 г. решаващият състав е оставил без разглеждане частната жалба на С., поради просрочие. И. С. е подал частна жалба и срещу това определение. С обжалваното пред настоящата инстанция Определение №308 ОТ 24.01.2025 г. по вх. № 607 ОТ 21.01.2025 Г. по адм.дело №1348/2024 г. по описа на Административния съд-Пазарджик И. С. е освободен от заплащане на държавна такса и е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ. За да постанови този резултат решаващият състав е обосновал извод, че обжалването на определението за прекратяване на производството, поради просрочие на частната жалба с която е сезиран съда, не съставлява административно правен спор, който се отличава с някаква особена фактическа или правна сложност, които да налагат непременно представителство от адвокат за защита правата и интересите на жалбоподателя. Определението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя изводите на решаващия състав на Административен съд – Пазарджик, поради което не намира за необходимо да преповтаря мотивите за взетото определение. Съгласно ЗПП безплатна правна помощ за процесуално представителство се предоставя в два случая - когато законът предвижда задължителна адвокатска защита или по преценка на съда - в останалите случаи. В производствата по ЗОДОВ не е предвидена задължителна адвокатска защита, освен това в административното правораздаване е засилено служебното начало, поради което съдът е длъжен, при надлежно сезиране, да осъществи процесуално съдействие на страната за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса, включително да събере доказателства. Поради което, в настоящия случай, предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, както и с оглед неговите правни познания. По изложените съображения, обжалваното определение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,