Определение № 60377 от 29.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2241/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. И. С. срещу разпореждане № 158 от 9. 06. 2021 г. по в. ч. т. д. № 236/2021 г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което е върната подадената от частния жалбоподател жалба вх. № 1094 от 26. 05. 2021 г. срещу определение № 62 от 16. 04. 2021 г. по същото дело, с което е потвърдено протоколно определение от 16. 03. 2021 г. по т. д. № 1776/2014 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на С. за предоставяне на правна помощ по делото. В частната жалба се поддържа, че атакуваният акт е нищожен, недопустим и неправилен и се прави искане за отмяната му. Изразява се становище, че преди постановяването му е следвало да бъде разгледана жалбата на С. С. срещу отказа на съда за разглеждане на делото по общия исков ред. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени доводите на частния жалбоподател и данните по делото, прие следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да върне подадената частна касационна жалба с обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел, че жалбата е недопустима, тъй като съгласно чл. 95, ал. 6 ГПК актовете на въззивния съд, постановени по частна жалба срещу отказ за предоставяне на правна помощ, са окончателни. Посочил е, че с произнасянето на въззивния съд по частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд, с което се отказва правна помощ, е изчерпан предвиденият в закона съдебен контрол в разглеждания случай. Разпореждането е валидно, допустимо и правилно. Съгласно теорията и съдебната практика нищожни са съдебните актове, които са постановени от ненадлежен орган или в ненадлежен съдебен състав, извън правораздавателната власт на съда, както и тези, които не са изготвени в писмена форма, неподписани са или са абсолютно неразбираеми. В случая не е налице нито един от посочените пороци, които могат да обусловят нищожност на обжалваното разпореждане – същото е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е, като волята на съда е изразена ясно и разбираемо. Оплакванията на частния жалбоподател за неразбираемост на волята на първоинстанционния съд в обжалваното пред Варненски апелативен съд определение за отхвърляне на искането му за предоставяне на правна помощ нямат отношение към акта, предмет на контрол в настоящото производство. Атакуваното разпореждане на въззивния съд е допустимо, доколкото произнасянето му е в рамките на правомощията му по чл. 286, ал. 1 ГПК, приложим на основание чл. 274, ал. 3 ГПК. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че апелативният съд не е бил компетентен да се произнесе по допустимостта на подадената частна касационна жалба, тъй като липсва постановен акт по жалбата му срещу отказа за разглеждане на делото по общия исков ред. Произнасянето по възражение по чл. 369, ал. 1 ГПК няма отношение към осъществяваната от съда преценка за допустимост на подадената частна касационна жалба съобразно правилото на чл. 95, ал. 6 ГПК. Същевременно, видно от данните по делото с влязло в сила /определението е потвърдено с определение № 621 от 27. 10. 2017 г. по ч. т. д. № 572/2017 г. на Варненски апелативен съд, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 522 от 17. 12. 2018 г. по ч. т. д. № 2396/2018 г. на ВКС, І т. о./ определение от 28. 06. 2017 г. по т. д. № 1776/2014 г. на Варненски окръжен съд е оставено без разглеждане възражението по чл. 369, ал. 1 ГПК на С. С. като направено извън срока по посочената разпоредба. Правилна е извършената преценка от въззивния съд, че подадената частна касационна жалба следва да бъде върната като недопустима. Производството по предоставяне на правна помощ е двуинстанционно. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 95, ал. 6 ГПК. Когато по искането за предоставяне на правна помощ се е произнесъл първоинстанционният съд и го е отхвърлил, компетентен да се произнесе по частната жалба срещу отказа е съответният въззивен съд, чийто акт не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол. Следва да се изтъкне, че частният жалбоподател не излага конкретни доводи за неправилност на атакуваното разпореждане. По изложените съображения обжалваното разпореждане на въззивния съд следва да бъде потвърдено. На основание чл. 77 ГПК частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 15 лв. за частната жалба, основание за образуване на настоящото производство, която не е събрана предварително по целесъобразност. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение