Определение № 892 от 23.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 1273/2025 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Съдът е сезиран с молба от адв. И. З. - пълномощник на ответника в касационното производство едноличен търговец „Орион – Весела Николова“ /н/, за изменение на постановеното по делото определение №3302/22.11.2025 г. в частта за разноските, като претендира да му бъде присъдена допълнително сумата 4 854.96 лева - адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за касационното производството. Счита, че дължимото възнаграждение е в размер 6 354.96 лева, определено по реда на чл.7 от Наредба №1 от 09.07.2004г., като при присъждане на сумата 1 500 лева съдът не е съобразил материалния интерес по делото и липсата на възражение от ответната страна по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът по молбата Р. Д. Я., чрез адв. Б.Ж. излага доводи за неоснователността на искането по чл.248 ГПК, като счита, че определеното от съда възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Настоящият съдебен състав констатира, че молбата за изменение в частта за разноските на постановеното определение е подадена в законоустановения 1-месечен срок от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледано по същество искането е неоснователно. С постановеното по настоящото дело определение №3302/22.11.2025 г. не е допуснато касационно обжалване на решение №78 от 29.10.2024 г., постановено по в.т.д. №120/2024 г. по описа на Апелативен съд- Бургас, с което е потвърдено решение №66 от 01.03.2024 г., постановено по т.д. №398/2022г. по описа на Окръжен съд- Бургас и е осъден, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Р. Д. Я., ЕГН [ЕГН] да плати на адв. И. К. З.- процесуален представител на ответника в касационното производство, сумата 1 500 лева - адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, пр.2 ЗА. Неоснователно е възражението на молителя, че в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗА, следва да бъде направено възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК, за да бъде намалено като прекомерно претендираното адвокатско възнаграждение. Определянето на възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА е изключително правомощие на съда, който следва да съобрази множество фактори, вкл. фактическата и правна сложност на делото, цената на иска, извършените от страните процесуални действия, броя на съдебните заседания. Съдът не е обвързан от посочения от самия адвокат в списъка по чл.80 ГПК размер, тъй като в случая не е налице договорено и изплатено адвокатско възнаграждение от страната, а оказване на безплатна правна помощ в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Неоснователно е и възражението на молителя, че съдът не може да определи възнаграждение в по-малък размер от предвидените в Наредба №1 от 09.07.2004 г. Съгласно изричната разпоредба на чл.38, ал.2 ЗА, във вр. чл.36 ЗА /в приложимата редакция на ДВ, бр.17 от 2021 г./, съдът определя възнаграждението на адвоката в размер, не по-нисък от предвидения в Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /предишно наименование Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/, дължим от насрещната страна, съобразно правилата на чл.78 ГПК. Въведеното правило, че съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2, т.е. че не може да определи по-нисък размер от определения с Наредба №1 от 09.07.2004г. представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. По изложените съображения нормата на чл.38, ал.2 ЗА в частта, препращаща към чл.36 ЗА, респ. към Наредба №1/2004г. не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Адвокатското възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА се определя след преценка на съвкупност от фактори, включително фактическата и правна сложност на спора, цената на иска, спецификата на производството, обема и сложността на извършените процесуални действия и др. В конкретния случай следва да се съобрази не само материалния интерес, но преди всичко обстоятелството, че спорът не се отличава със значителна фактическа и правна сложност. При определянето на размера на дължимото адвокатско възнаграждение, следва да се отчетат и обстоятелствата, че от страна на касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени основно процесуалноправни въпроси за задълженията на въззивния съд във връзка с приемане на нови доказателства и за мотивиране на въззивното решение; че касационното производство е приключило с определение по чл. 288 ГПК за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което извършената работа от упълномощения адвокат се изчерпва с изготвянето на отговор на касационната жалба, без явяване в съдебно заседание. С оглед изложеното, съдът намира, че присъденото адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 1 500 е правилно определено, а искането по чл.248 ГПК за неговото увеличаване е неоснователно. Предвид изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение