Определение № 154 от 04.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3110/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 268133/16.06.2021 г. на Н. П. Й., чрез адв. Г. И., срещу въззивно решение № ІV- 28/28.04.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 150/2021 г. на Окръжен съд- Бургас, с което е потвърдено решение № 260078/17.11.2020 г. по гр. д. № 561/2020 г. на Районен съд – Несебър. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора против Д. В. Й. и А. Л. Ц.-Й. искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за признаване за установено, че обективираната в нотариален акт № 36, томVII, рег. № 7598, дело 1119 от 18.06.2018 г. на нотариус С. А. сделка за покупко-продажба на недвижим имот, в частта й относно Ѕ идеална част от апартамент № 2, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.503.232.2.2 по КККР на [населено място], находящ се в [населено място],[жк], ет. 2, ап. 2, с площ от 33,59 кв. м., с предназначение „жилищен апартамент“, ведно със 7,19 кв. м. прилежащи части от общите части на сградата, ведно със съответния процент от правото на строеж върху поземления имот, е нищожна поради сключването й в противоречие на добрите нрави; и с правно основание чл. 34 ЗЗД за връщане на Ѕ идеална част от апартамент № 2, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.503.232.2.2 по КККР на [населено място]. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си жалбоподателката сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1) следва ли една гражданскоправна сделка за покупко-продажба да бъде обявена за нищожна поради противоречие с добрите нрави, ако е сключена между роднини, при занижена в пъти пазарна продажна цена на недвижимия имот, при условие, че това не е единственият критерий и има други обуславящи фактори, водещи до нищожност; 2) налице ли е нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, ако страните по сделката използват тежкото неравностойно положение на наследник-социално, здравословно, финансово, психично и материално неравностойно положение, за да се облагодетелстват имотно и при условие, че са наясно с тежкото здравословно състояние на продавача; 3) следва ли при преценка на една гражданскоправна сделка за нищожност поради накърняване на добрите нрави, да се взема предвид имущественото състояние на бившите съпрузи след бракоразводното дело, като се има предвид, че оспорващ сделка е низходящ наследник на съпруга, чиито наследствени права са нарушени, а не неговия бивш брачен партньор; 4) законосъобразно ли е правно поведение между роднини при покупко-продажба на недвижими имоти, ако продажните цени са в пъти занижени, под данъчните им оценки и това обуславящ фактор ли е, за да бъде обявена такава сделка за нищожна, поради противоречие с добрите нрави, при условие, че има и други релевантно доказани обстоятелства по делото в тази насока; 5) следва ли въззивният съд да направи съпоставка на приетата по делото експертиза с останалите доказателства, като прецени всички в тяхната цялост, а не изолирано само свидетелските показания и доводите на едната страна; 6) задължен ли е въззивният съд да изложи самостоятелни свои обосновани мотиви в съдебното решение по същество на спора, когато на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Сочи се практика на ВКС, на която според страната въззивното решение противоречи. Ответниците по жалбата – Д. В. Й. и А. Л. Ц.-Й., чрез адв. Р. О., в писмен отговор изразяват становище за становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендират разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че ищцата Н. Й. е дъщеря и наследник по закон на П. В. Й., а ответникът Д. Й. е негов брат. Наследодателя на ищцата страдал от онкологично заболяване и починал на 27.06.2018 г. Преди смъртта си, на 18.06.2018 г. Пл. Й., представляван от ответницата А. Й. – съпруга на другия ответник, е прехвърлил с договор за покупко-продажба по нот. акт № 36/2018 г. правото на собственост на процесния апартамент на брат си – ответника Д. Й. за сумата 9 900 лв. От тази цена, съгласно представена по делото разписка, сумата 5 000 лв. била заплатена през 2017 г., а остатъкът от 4 900 лв. бил платен в брой при сключване на сделката. Приетата по делото оценителна експертиза е дала заключение, че пазарната стойност на жилищния имот към датата на продажбата е 38 150 лв. За да приеме, че в случая оспорената сделка не е нищожна като сключена в противоречие с добрите нрави, въззивният съд е посочил, че не се установява да е налице нееквивалентност на престациите. В облигационните отношения действа принципа на свободата на договаряне (чл. 9 ЗЗД) и страните са свободни да определят вида и размера на насрещните си престации, стига това да не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Накърняване на добрите нрави е налице единствено при прекрачване на разумната граница на свободата на договаряне, респ. при такава съществена нееквивалентност на насрещните престации, при която едната от тях е пренебрежимо малка в сравнение с другата – дотолкова, че с това се нарушават общоприети морални норми, въплъщаващи общественото понятие за справедливост. Преценката за това не се ограничава единствено до количествено сравняване на насрещните престации по договора, а обхваща и всички останали обстоятелства, установени по конкретното дело, които са от значение за изясняване на действителните отношения между страните, включително – близки родствени връзки, отношения на привързаност и грижи между продавача и купувача, интересите на прехвърлителя и мотивите да сключи договора. В случая, страните по сделката са близки роднини – братя, между които са съществували отношения на разбирателство, привързаност и подкрепа; процесният апартамент е закупен през 2012 г. със средства, предоставени от майка им; ответникът е оказвал помощ и полагал грижи за наследодателя на ищцата по време на тежкото заболяване и до смъртта му; намерението за продажбата е формирано много по-рано, а сключването на договора в последните дни преди смъртта на прехвърлителя, изразява волята на лице, болно от тежко заболяване, да довърши всички свои поети ангажименти. Обстоятелството, че починалият има дете, не може да се тълкува като намерение за обезнаследяването му чрез процесната сделка, тъй като от доказателствата по делото се установява, че след прекратяване на брака между майката на ищцата и наследодателя през 1994 г., семейното жилище (по постигнато между съпрузите споразумение) е поставено в дял на съпругата, а присъдената равностойност на дела на съпруга не е била заплащана и не е била претендирана от него. Освен това, след 2000 г. той вече е съжителствал на съпружески начала с друга жена и апартаментът в [населено място] е закупен с цел да имат самостоятелно жилище, където да живеят заедно. Обсъждайки в съвкупност всички събрани по делото доказателства, установените правнорелевантни факти и обстоятелства, доводите и възраженията на страните, съдът е приел, че оспорената сделка не е нищожна и със сключването й не се накърняват добрите нрави. В заключение е направен извод за неоснователност на предявените искове. При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице. Първите четири въпроса не са разрешени от въззивния съд в противоречие, а в съответствие с установената съдебна практика, включително и сочената от жалбоподателката. Съгласно тази практика, при преценката дали една сделка противоречи на добрите нрави, се съобразява дали крайният резултат на сделката е съвместим с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. За нищожни като противни на морала се приемат тези сделки, в които нееквивалентността на престациите е „съществена“ (в т.см. - решение № 128/17.01.2019 г. по гр. д. № 3170/2017 г., І г.о., решение № 615/15.10.2010 по гр. д. № 1208/2009 г., ІІІ г.о., решение № 24/09.02.2016 г. по гр. д. № 2419/2015 г., III г.о., решение № 834/26.10.2009 г. по гр. д. № 136/2009 г., I г. о. и др.). Нарушаване на добрите нрави има само при прекрачване на разумната граница на свободата на договаряне, при такава съществена нееквивалентност, при която не може да се предположи, че договор би бил сключен – при пренебрежимо малка, почти нулева насрещна престация. Така, при договори за продажба на имоти практиката се е ориентирала към разлика над десет, двадесет и повече пъти между договорената цена и действителната пазарна или данъчна оценка на имота, за да се приеме нарушаване на добрите нрави, докато в настоящия случай е установено, че тази разлика е под четири пъти. Същевременно, наличието на установения от практика критерий за нееквивалентност, обосноваваща нищожност, поради нарушение на установените норми, а именно - наличието на прекомерна разлика в престациите - се преценя от съда съобразно конкретните установени по делото обстоятелства. Когато продажбата е сключена между близки роднини, еквивалентността се преценява наред с други морално етични съображения и имуществени отношения. Безспорно е, че в пазарното общество свободата на договаряне е от основно значение и че страните, изхождайки от своите интереси, могат да се договарят, определяйки цени под пазарната и данъчната оценка. Само по себе си наличието на нееквивалентност на насрещните престации не е основание за нищожност. То става такова само когато от всички установени по делото обстоятелства, следва извод, че нееквивалетността е явна и значителна. Освен това, при преценка действителността на двустранните възмездни договори относно това дали са накърнени добрите нрави, съдът следва да преценява действителната воля на страните съобразно чл. 20 ЗЗД - в това число и целта на сделката, която най-често е свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните. В случая, с обжалваното решение въззивната инстанция е извършила такава преценка. В допълнение следва да се посочи, че собственикът разполага с признато му от закона право да се разпорежда с имота си и не е длъжен да го пази за наследниците, поради което един договор за покупко-продажба по правило не може да е нищожен като противоречащ на морала само по причина, че поставя всички или част от наследниците на отчуждителя в невъзможност в един бъдещ момент да придобият права на собственост върху вещта, предмет на договора. Несъгласието на жалбоподателката с крайния резултат по спора и изложените в тази връзка доводи в изложението касаят обосноваността на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, която не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. По последните два поставени въпроса, касаещи задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, доводите и възраженията на страните, е създадена задължителна за съобразяване от съдилищата практика на ВКС, на която обжалваното решение не противоречи. Съгласно приетото по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС след обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията на страните, въззивният съд трябва да направи заключение за основателността или неоснователността на исковата претенция и въз основа на него да сравни крайния резултат по спора с този на първостепенния съд, като съответно оставя в сила, отменя или изменя първоинстанционното решение. В случая, мотивите на въззивната инстанция са ясни, подробни и формирани в резултат на собствената й решаваща дейност по оценка и анализ на събраните по делото доказателства и обсъждане на доводите на страните, вкл. и чрез направеното препращане по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първата инстанция. Обстоятелството, че жалбоподателката не е съгласна с крайния резултат от въззивната проверка и в тази връзка излага аргументи за неправилност на изводите на решаващия съд, не обуславя селектирането на жалбата. Ответните страни са направили искане за присъждане на разноски, което е основателно и доказано за сумата от 1 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение