Определение № 5203 от 28.10.2026 г. на ВКС по д. № 4301/2025 г.

Производството е по чл.282, ал.5 ГПК. Постъпила е молба от „Б. М. г.“ ЕАД за връщане на внесеното с пл. нареждане от 30.10.25 г. парично обезпечение в размер на 13 210, 90 лв. за спиране на изпълнението на обжалваното от молителя въззивно решение на СГС по гр.д. №10887/21 г. Молителят твърди и прилага доказателства, че обезпеченото с гаранцията вземане е изцяло погасено чрез плащане и образуваното за събирането му изпълнително дело №232/25 г. на ЧСИ Ст. С. е прекратено. Ответникът по молбата Г. В. в дадения му срок не е възразил срещу исканото връщане на обезпечението. ВКС намира молбата за основателна: Делото е приключило с определение по чл.288 ГПК от 8.07.26 г. Присъденото с недопуснатото до касационно обжалване въззивно решение вземане е погасено от молителя, видно от приложените към молбата му доказателства – платежно нареждане за изплащане на сумата по изпълнително дело №232/25 г., образувано за събиране на вземането / видно от опр. от 3.11.25 г. по ч.гр.д. №4212/25 г./ и разпореждане на ЧСИ Ст. С. за приключване на изп. дело поради пълно издължаване. Поради изложеното внесената и налична по сметката за обезпечения на ВКС сума 13 210,90 лв. / л.2,3 от ч.гр.д. №4212/25 г. на второ г.о. на ВКС/, равностойна на 6 754, 63 евро следва да се върне на молителя, като се преведе по посочената в молбата му вх. №17948/25.08.26 г. банкова сметка. Затова ВКС на РБ, трето г.о.