Определение № 60252 от 22.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1783/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба на Д. В. С. срещу определение от 05.04.2021 г. по в. гр. д. № 5525/2019 г. на Софийски апелативен съд, 14-ти граждански състав, с което са оставени без уважение исканията ѝ по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавна такса в общ размер на 45 лв., заявени с молба вх. № 75976/30.10.2020 г. по подадената касационна жалба против решение № 11997/16.09.2020 г. по гр. д. № 5525/2019 г. на Софийски апелативен съд и с молба вх. № 31659/22.02.2021 г. по подадената частна жалба против определение № 10041/26.01.2021 г., постановено по същото дело. Частната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Видно от представената декларация за материално и гражданско състояние Д. С. е неомъжена, не заплаща издръжката на непълнолетни членове на семейството ѝ, не притежава недвижимо имущество, МПС, влогове на нейно име, не получава доходи от наеми, рента и аренда на земеделски земи, не получава пенсия, няма участие в търговски дружества и не е регистрирана като едноличен търговец, получава трудово възнаграждение в размер на 609,61 лв. Не декларира данни за наличие на здравословни проблеми, обуславящи извършването на допълнителни разходи. Поради това следва да се сподели изводът на апелативния съд, че жалбоподателката разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса от 30 лв. по подадената касационна жалба и от 15 лв. по подадената частна жалба. Във връзка с оплакванията, че жалбоподателката вече е освобождавана от задължение за внасяне на държавна такса в производството следва да се посочи, че с разпореждане № 5186/09.02.2018 г., постановено гр. д. № 7374/2016 г. на СГС, С. е била освободена от държавна такса, но е настъпила промяна в обстоятелствата, констатирана в определение № 108/26.03.2021 г. по ч.гр.д. № 778/2021 г. на ВКС, III г.о., а именно – подобряване на здравословното ѝ състояние и положителна промяна в материално ѝ състояние. Освен това неоснователни са оплакванията за неправилно определяне на дължимите държавни такси с оглед предвидените в чл. 2а ТДТССГПК размери. Съгласно чл. 9а, ал.1 ЗОДОВ за делата, разглеждани по този закон, се събира проста държавна такса в размер, определен с тарифа, приета от Министерския съвет. В случая са приложими разпоредбите на чл. 18, ал. 2, т. 1 ТДТССГПК за фазата по селекция на касационните жалби и на чл. 19 ТДТССГПК за разглеждане на частната жалба, като не е предвидено изключение от тези правила по отношение на производството по 288 ГПК и частните производства, свързани с исковете по ЗОДОВ. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,