Решение № 95 от 24.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 916/2011 г.

Решение № 95 от 24.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 916/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на К. Ц. Д. срещу Решение № 803 от 16.05.2011 г. по гр. д. № 932/2010 г. на Софийски апелативен съд в частта с която съдът е приел за неоснователен за сумата над 10 000 лв. и до 100 000 лв. предявеният от Д. срещу ЗК [фирма] иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл. 226, ал. 1 КЗ. Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно в обжалваната му част с оглед занижения размер на обезщетението, като при определянето му съставът на САС не е съобразил лимитите на отговорността на застрахователя. Ответникът по касация ЗК [фирма], чрез представен по делото писмен отговор изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. По правния въпрос по който е допуснат касационен контрол, застрахователят не е изразил становище. К. контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за произнасяне по въпроса: Релевантни ли са за критерия по чл. 52 ЗЗД, лимитите на застраховане по Наредба № 18/1997 г., издадена въз основа на отменения Закон за застраховането. Като взе предвид доводите по жалбата на основание чл. 290, ал. 2 ГПК и извърши проверка на обжалвания съдебен акт, за да се произнесе, съставът на I т. о. на ВКС взе предвид следното: Ищецът е пострадал в ПТП на 25.09.2008 г. Увреждащият лек автомобил е "Опел Вектра" с водач Й. С. П.. При произшествието, на К. Д. са били причинени телесни повреди - фрактури на I-ви и III-ти поясни прешлени, счупване на дясна срамна кост, счупване на VII ребро, контузии и хематоми по лицето. Автомобилът е бил застрахован по риска "Гражданска отговорност" при ЗК [фирма], поради което Д. е предявил иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за сумата 100000 лв. срещу него. Първоинстанционният съд е приел, че искът е основателен за сумата 10000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба. Сезиран с въззивната жалба на ищеца, съставът на САС също е приел, че за търпените от Д. болки и страдания справедливото обезщетение следва да бъде 10000 лв., като законната лихва се дължи от датата на деликта. По правния въпрос, посочен по-горе, становището на съдебния състав е следното: Преди всичко, следва да се отбележи, че по сходен, макар и не идентичен правен въпрос, състав на II т. о. се е произнесъл с Решение № 83/2009 г. по т. д. № 795/2008 г. и Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. постановени по реда на чл. 290 ГПК. С тези решения съдебният състав е приел, че при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия. Това становище на състава на II т. о. не следва да се разбира в смисъл, че размерът на лимитите представлява своеобразен ориентировъчен критерий за справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД. На първо място, критерият за справедливост при оценка на претърпените от пострадалия неимуществени вреди не би следвало да се влияе от това, кой е ответникът, дължащ обезщетение - делинквентът или неговият застраховател, а лимитите имат отношение към отговорността само на последния. На второ място, нормативно определеното ниво на застрахователно покритие не е свързано с едно застрахователно събитие или с едно увредено лице. То определя лимита на отговорността на застрахователя за срока на действие на застрахователната закрила при неограничен брой застрахователни събития и размерът му варира с оглед броя на увредените лица. Настоящият съдебен състав споделя становището на II т. о., че икономическите условия към правно релевантния момент, следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението и лимитите за отговорността на застрахователя съставляват една от проявните форми на тези условия. Но определените от съда обезщетения, следва да бъдат съобразен с действително претърпените неимуществени вреди по критериите на чл. 52 ЗЗД, а не с лимита на отговорността на застрахователя, каквато е тезата на касатора. Обезщетението, което действително се дължи, може да бъде по-ниско, а може и да надхвърля по размер нивото на застрахователна закрила в който случай би била ангажирана отговорността на делинквента за разликата над лимита - Решение № 25 от 3.04.2009 г. по т. д. № 504/2008 г. на I т. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 НК. Както бе посочено, лимитите са обективен белег за икономическите условия, които условия следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението, но те не са пряк израз на справедливия размер на обезщетението за конкретното застрахователно събитие. Поради това, отговорът на поставения правен въпрос е: При прилагането на критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне на справедлив на обезщетение за неимуществени вреди, лимитите на застраховане по Наредба № 18/1997 г., издадена въз основа на отменения Закон за застраховането, нямат самостоятелно значение. Те могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост. По същество, жалбата е частично основателна. Пътнотранспортното произшествие при което е пострадал Д. е настъпило на пешеходна пътека, която той е пресичал. От удара, пострадалият е бил качен върху капака на увреждащият лек автомобил и с тялото си е счупил стъклото му. Както бе посочено по-горе, получил е фрактури на I-ви и III-ти поясни прешлени, счупване на дясна срамна кост, счупване на VII ребро, контузии и хематоми по лицето. Заради счупените прешлени, роденият през 1934 г. Д. е бил имобилизиран с корсет, което е довело до трайно затруднение на снагата за период от 4 месеца. Десният му крак е бил обездвижен за период от около 2 месеца, заради счупването на срамната кост. За приблизително такъв период е имал и затруднения с дишането, вследствие счупването на ребро. Както сочат доказателствата по делото, болките и страданията му са продължили около 6 месеца. Пострадалият е възрастен човек, получените увреждания са му причинили значителни болки и страдания, като са му създали и затруднения в бита за период от около половин година. Настоящият съдебен състав счита, че присъденото обезщетение от 10000 лв. е занижено. Критериите за справедливост налагат присъждане на обезщетение в по-голям размер, а именно 35000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта. Списък по чл. 80 ГПК не е представен от никоя от страните, поради което на Д. ще следва да бъдат присъдени разноски, съобразно уважената част на иска и представеното адв. Пълномощно, доказващо разходи за адвокат. Ответникът ЗК [фирма] ще следва да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1000 лв. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Поради това, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.