Определение № 7309 от 03.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5578/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 вр. чл. 160, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на П. Р. П. от гр. Казанлък, [адрес], чрез процесуален представител - адв. Н. Топалова, срещу Определение № 1233 от 31.03.2025 г., по адм. дело № 131/2025 г. на Административен съд – Стара Загора, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата му против Заповед №184 от 04.02.2025 г. на кмета на Община Казанлък, с която на “ВИЛ ТАКСИ - С” ООД е отказано издаване на Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за автомобил с рег. № [рег. номер] с водач П. Р. П. и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения в полза на защитната си теза и сочи, че поради отказа на кмета на Общината да бъде издадено разрешението за 2025 г., считано от 01.01.2025 г. е останал без доходи, без осигуряване, без възможности да използва автомобила по предназначение и без възможност да упражнява професията си. В допълнение обосновава изводи, че макар да не е адресат на обжалваната заповед, за него е налице пряк и непосредствен правен интерес от оспорването на същата, произтичащ от обстоятелството, че актът засяга правната му сфера, като отнема правото му да извършва търговска дейност чрез таксиметрови превози с конкретния автомобил, а с отмяната на заповедта ще се предотврати настъпването на вредите от нея. Прави искане съдът да отмени обжалваното определение и да постанови друго, като върне делото на първоинстанционния съд с указания за разглеждане жалбата на П. П.. Ответникът – кметът на Община Казанлък, не изразява становище по частната жалба. Ответникът “ВИЛ ТАКСИ - С” ООД, изразява становище за основателност на жалбата. Излага подробни съображения в полза на тезата на жалбоподателя. Прави искане обжалваното определението да бъде отменено. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в частната жалба, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: За да постанови оспорения съдебен акт в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел, че адресат на издадената от кмета на Община Казанлък, Заповед №184 от 04.02.2025 г. е единствено дружеството “ВИЛ ТАКСИ - С” ООД, по отношение на което е отказано издаването на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, предвид което е приел, че подадената жалба от П. П. е недопустима, тъй като е подадена от лице без правен интерес от оспорването й. Съдът е обосновал изводи, че заявлението до Общината е подадено от дружеството “ВИЛ ТАКСИ - С” ООД и това е лицето, което е пряко и непосредствено засегнато от отказа да се издаде искания административен акт, поради което като процесуално недопустима на осн. чл. 159, т. 4 АПК, съдът е оставил без разглеждане жалбата на П. и е прекратил производството по отношение на него. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), таксиметровият превоз на пътници се извършва от търговец, притежаващ удостоверение за регистрация, или от включен в издаденото удостоверение водач, но от името на регистрирания субект. По силата на ал. 2 с. з. удостоверенията за регистрация по ал. 1 се издават от кметовете на общините или от оправомощени от тях длъжностни лица по адреса на управлението на търговеца, при условие, че по отношение на последния са налице описаните в нормата предпоставки. За издаване на удостоверение за регистрация и за вписване в единния таксиметров регистър (Вж.: чл. 12, ал. 4 ЗАвтП) търговецът подава заявление до кмета на общината, към което прилага документите, определени с наредбата по чл. 12а, ал. 5, както и списък на водачите, които ще извършват дейността от негово име, и списък на превозните средства, с които ще извършват дейността. Следователно титуляр на правото, което произтича от удостоверението за регистрация и което се изразява във възможност за законосъобразно осъществяване на таксиметров превоз на територията на Република България (РБ), е търговецът, т.е. субектът, който отговаря на условията, предвидени в закона, и от чието име се осъществява разглежданата правнорегламентирана дейност. Действително, ЗАвтП допуска тази дейност да се извършва и от физическо лице (но отново от името на търговеца), като в тази хипотеза, когато водачът не се идентифицира с притежателя на удостоверението за регистрация, той трябва да бъде вписан в документа по чл. 24 ЗАвтП, а именно - в разрешението от съответната община, на територията на която ще се извършва превозът, дадено по отношение на конкретния автомобил, чрез който ще се осъществява дейността. Отказът да се издаде подобно разрешение обаче не засяга водача нито лично, нито пряко и непосредствено, за да бъде той активно легитимиран да го оспорва. Същото важи и когато това лице се идентифицира със собственика на вписано в заявлението МПС. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, материалното правоотношение възниква и се развива единствено между участниците в производството, а именно – компетентният административен орган и търговецът, който е заявил издаването на разрешителния акт. Търговецът е единствената страна в административното производство по издаване на разрешението и от него зависи какви документи ще подаде, дали ще включи данните за един или друг водач или превозно средство (Сравн.: чл. 24, ал. 2, т. 3 Наредба № 34/1999 г.), както и за какъв срок ще бъде издадено разрешението – Вж.: чл. 24, ал. 3 Наредбата. Точно той е и субектът, който има възможност да предприеме действия еднолично по преустановяването на действието на разрешението, подавайки заявлението по чл. 28, ал. 1, т. 1 Наредбата. Подобно правомощие посоченият в разрешението водач и собственик на МПС няма. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. В конкретния случай това са именно оспорващото дружество “ВИЛ ТАКСИ - С” ООД, бранещо се срещу постановения по негово заявление отказ и кметът на Община Казанлък като административен орган - издател на обжалвания индивидуален административен акт. С оглед съдържанието на спорното административно правоотношение не са налице основания за участие на други лица по смисъла на чл. 153, ал. 1 АПК, извън абсолютно задължителните две страни (жалбоподател и ответник), които съдът съобразно чл. 154, ал. 1 АПК е длъжен да конституира. Останалите лица не се явяват заинтересовани страни в съдебно административното производство по оспорване на заповедта на кмета. Самият административен акт, както и евентуалното съдебно решение по спора за законосъобразността му, не рефлектират по какъвто и да е начин в правната сфера на трети лица, което да легитимира интерес от участие в делото. От изложеното следва, че и решението, постановено в производство по чл. 24а, ал. 9, вр. с ал. 4 ЗАвтП засяга пряко законните интереси и създава задължения само за лицето - негов адресат, което е инициирало и производство по чл. 24а, ал. 2 с. з., предвид което, както правилно приема и първоинстанционният съд, физическото лице П. Р. П. не е участник в административното правоотношение, развило се пред кмета на общината и адресата на акта, нито заповедта на кмета засяга пряко и непосредствено негови права и законни интереси, което обстоятелство да обуславя допустимостта на участието му във фазите на съдебния процес. Безпротиворечиво се възприема в теорията и съдебната практика, че за да бъде изпълнено законовото изискване по чл. 159, т. 4 АПК, е необходимо да се установи, че жалбоподателят има пряк и непосредствен личен правен интерес от инициираното оспорване. Интересът на жалбоподателя обаче, със сигурност не е пряк и непосредствен, каквото е едно от императивно заложените изисквания към разглеждания правен институт, доколкото според специалната регламентация (Вж.: чл. 3, ал. 3 Наредбата) правоотношенията между търговеца и водача се уреждат с писмен договор. Т.е. налице е юридически факт, опосредяващ връзката между вписването в разрешението и възможността за упражняване на таксиметрова дейност от името на търговеца, притежаващ удостоверение за регистрация, а това прави твърдяната заинтересуваност непряка (опосредена), което е самостоятелен аргумент за липса на необходимата според чл. 147, ал. 1 АПК активна процесуална легитимация като условие за допустимост на производството. Именно предвид изложеното, следва да се отбележи че за жалбоподателя Пеенчев, не са възникнали никакви права, доколкото именно дружеството “ВИЛ ТАКСИ - С” ООД, е заинтересовано от отказа за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници с автомобил с рег. № [рег. номер]. За разлика от акта, с който се прекратява действието на разрешението за таксиметров превоз и който подлежи на оспорване и от страна на водача, тъй като с него се засягат непосредствено права на водача, които са възникнали с разрешението по чл.24 ЗАвтП, то в конкретния случай с постановения отказ не се засягат непосредствено и пряко права на водача. Предвид изложеното, качеството на водач на П. Р. П. на посочения в списъка по чл. 3, ал. 2 Наредбата автомобил, не предполага лична, пряка и непосредствена заинтересованост от изхода на спора по законосъобразността на отказа за издаване на разрешение в полза на търговското дружество “ВИЛ ТАКСИ - С” ООД, която да обуслови и допустимостта на производството пред АС – Стара Загора. След като жалбоподателят в първоинстанционното производство не е окачествим като надлежна страна и засегнато по смисъла на чл. 120, ал. 2 КРБ, респ. чл. 147, ал. 1 АПК лице, при липса на сезиране от активно легитимиран субект, първоинстанционният съд, правилно е счел жалбата за недопустима и е прекратил образуваното по нея съдебно производство в тази му част. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение