Определение № 668 от 23.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7961/2024 г.

Производството образувано е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. С касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, приподписана от юриск. Г. Димитрова е обжалвано решение № 894/26.06.2024 г., постановено по адм. дело № 306/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Смолян, с което по оспорване от „Акрима Лайт“ ООД (понастоящем ЕООД) е изменен РА № Р-16001621002113-091-001/29.06.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с решение № 416/ 14.09.2022 г. на директора на посочената дирекция за задължения по ЗКПО за периода 2015 г., като е определен корпоративен данък за внасяне 0,00 лв. главница и лихви и за 2016 г. корпоративен данък, определен в размер на14 508,97 лв. и лихви -7 339,60 лв. Установено е по делото, че ревизираният период е 2014 г., 2015 г. и 2016 г., като с решение № 11950/05.12.2023 г. по адм. дело № 5702/2023 г. тричленен състав на ВАС, Първо отделение е отменил първоинстанционно решение № 54/02.03.2023 г., постановено по адм. дело № 301/2022 г. на Административен съд – гр. Смолян и е върнал делото за ново разглеждане на същия съд от нов съдебен състав. С решението си при първоначалното разглеждане на делото първостепенният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на ревизираното дружество за установения с ревизионния акт корпоративен данък за 2016 г. в размер на 4 762,22 лв., респ. е потвърден ревизионният акт със същата сума. С решението е отменен ревизионния акт за корпоративен данък за 2015 г. в размер на 40 150,59 лв. и лихви - 25 442,99 лв., както и за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 18 480,24 лв. с прилежащи лихви. Установено е по делото, че с молба в хода на първоинстанционното дело при първоначалното разглеждане на делото, дружеството е заявило, че оттегля жалбата си в частта за определените задължения за 2014 г. в размер на 892,94 лв. и съответните лихви и за 2016 г. в размер на 16 769,21 лв. и съответните лихви, като молба в същия смисъл е депозирана и с вх. № 3495/ 24.11.2022 г. По така подадените молби за оттегляне на жалбата в посочените части първата касационна инстанция е установила, че няма произнасяне от страна на първоинстанционния съд и е дала указания след отмяната на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, същият да се произнесе по молбата за частично оттегляне на жалбата – изцяло за корпоративния данък за 2014 г., изменен с решението при административното обжалване на ревизионния акт и частично за същия данък за 2016 г. Касационната инстанция е установила и, че липсва произнасяне по доводите на приходния орган за преобразуване на финансовия резултат за двата данъчни периода, в това число следва ли да се преобразува финансовия резултат на дружеството със сумите получени като финансова помощ от ДФ „Земеделие“, за представянето на новосъздадени доказателства, както и съставлява ли изграденият масив с „Пауловния“ амортизируем актив, съответно ако съставлява, какъв следва да бъде годишния процент на амортизация. При новото разглеждане на делото съдът е установил, че с процесния ревизионен акт на „Акрима Лайт“ ООД (понастоящем ЕООД) са определени задължения за корпоративен данък по периоди и размери, както следва: за 2014 г.- главница 40 231,75 лв. и лихви 29 590,87 лв.; за 2015 г. – главница 40 150,59 лв. и лихви 25 442,99 лв. и за 2016г. – главница 21 531,43 лв. и лихви 11 460,42 лв. С решението на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив РА е потвърден в частта за задълженията за 2015 г. и 2016 г., а за 2014 г. е изменен - главницата е намалена от 40 231,75 лв. на 892,94 лв., а лихвите от 29 590,87 лв. на 656,77 лв. С молба от 22.01.2024 г. при новото разглеждане на делото дружеството е потвърдило оттеглянето, направено при първоначалното му разглеждане, като изрично е посочило, че оттегля жалбата за сумата от 892,94 лв. корпоративен данък за 2014 г. и лихва в размер на 656, 77 лв., както и за сумата от 16 769, 21 лв. корпоративен данък за 2016 г., ведно със съответните лихви. С определение № 101/22.01.2024 г., постановено по адм. дело № 306/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Смолян, на основание чл. 159, т. 8 АПК, производството по делото е прекратено в частите, в които е направено оттегляне на жалбата. Така постановеното определение е изменено по реда на чл. 248 ГПК с определение № 448/28.03.2024 г., постановено по същото дело. Първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото е приел, че предмет на жалбата са установените с РА задължения за 2015 г. в размер на 40 150,59 лв. главница и лихви 25 442,99 лв. и за 2016 г. в размер на 4 762,22 лв. главница и лихви в размер на 2 534,75 лв. С обжалваното пред настоящата инстанция решение първоинстанционният съд е изменил оспорения РА, като е определил корпоративен данък за внасяне, както следва - за 2015 г. – 0,00 лв. главница и 0,00 лв. лихва и за 2016г. - 14 508,97 лв. главница и 7 339,60 лв. лихва за периода 01.04.2017 г.- 29.06.2022 г. Съдът не е отчел, макар изрично да е отразил в решението си, че жалбоподателят е оттеглил жалбата освен за 2014 г. изцяло и частично за 2016 г. в размер на 16 769,21 лв. и съответните лихви, поради което в мотивите правилно е посочено, че обжалваемият интерес пред съда при повторното му разглеждане е корпоративен данък за 2016 г. в размер на 4 762,22 лв. и лихви – 2 534,75 лв.- разликата между определения от ревизиращите органи в размер на 21 531,43 лв. и лихви – 11 460,42 лв., а не главница за 2016 г. в размер на 14 508,97 лв. и лихви - 7 339,60 лв., които суми за корпоративен данък за 2016 г. са определени в допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза и тези суми фигурират в диспозитива на обжалваното решение, т.е. като дължим корпоративен данък за 2016 г. Предвид изложеното изрично с молба във връзка с разпореждане № 991/16.07.2024 г. на първоинстанционния съд, който администрира тази жалба, касационният жалбоподател е уточнил, че предмет на жалбата е в отменената част за корпоративен данък за 2015 г. в размер на 40 150,59 лв. и лихви – 25 442,99 лв. и за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 4 762,22 лв. и лихви – 2 534,75 лв., т.е. касаторът е възприел, че за посочената сума за 2016 г. също е отменен ревизионния акт и затова обжалва съдебното решение в тази му част. Мотивите на съда сочат на такъв резултат предвид, че съдът е приел за правилни доводите на ревизираното дружество, а не констатациите в ревизионния акт. В този смисъл следва да се приеме, че с касационната жалба се твърди наличие на несъответствие между мотивите и диспозитива на обжалваното решение пред настоящата касационна инстанция относно размера на изменените от съда задължения за корпоративен данък за 2016 г., поради което ще следва да се отмени хода по същество по касационното съдебно производство, което следва да бъде прекратено и изпратено на първоинстанционния съдебен състав, който да постанови поправка на очевидна фактическа грешка между мотивите и диспозитива на решението си относно ревизираната 2016 г. След постановяване на решение по чл. 175 АПК, делото следва да бъде върнато на настоящата касационна инстанция за произнасяне по касационната жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение