Определение № 429 от 13.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3910/2019 г.

Производството е по чл.307 ал.1 ГПК. Образувано е по молба вх.№.14641/14.05.19 на „Боляри“ЕАД, гр.Варна, за отмяна на влязло в сила решение №.127/2.10.17 по г.д.№.328/17 на АС Варна - с което е потвърдено решение по г.д.№.3688/13 на ОС Варна /опр.№.110/15.02.19 по г.д.№.819/19 на ВКС, ІІІ ГО по чл.288 ГПК за недопускане на касация/. Сочи се, че към момента на постановяване на решенията на окръжния и апелативния съд вече е било налице влязло в сила решение №.8/19.01.16 по г.д.№.529/15 на АС Варна - чиято задължителна сила на пресъдено нещо е била пренебрегната. Твърди се, че по двете дела се търсят различни части на едно и също обезщетение - за действия, произтекли от едни и същи правопораждащи факти, в резултат на едни и същи противоправни действия на ответниците - поради което и решаващият съд не е имал право да пререшава въпроса за правопораждащите факти, а само да се произнесе относно доказаността на претендирания размер /ТР №.3 по тълк.д.№.3/16 ОСГТК на ВКС относно частичния иск/. Поддържа се, че в случая са налице две противоречиви решения между същите страни, за същото искане, на едно и също основание, поради което се иска отмяна на постановеното по-късно решение. Ответните страни А. Л. Н., О. Л. Н. и И. Л. М. оспорват молбата; претендират разноски. Молбата е подадена от надлежна страна - имаща право и интерес от отмяна на постановеното решение, срещу подлежащ на отмяна окончателен съдебен акт, в законоустановен срок, съдържа изложение на обстоятелства във връзка с твърдяното основание за отмяна. С оглед на изложеното, тя е допустима и следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание. Мотивиран от горното, ВКС, състав на Трето гражданско отделение,