Определение № 140 от 12.02.2014 г. на ВКС по д. № 231/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Б. срещу разпореждане на Апелативен съд С. /АС/ по ч.гр.д. №2923/11 г. от 7.02.12 г., с което е върната частната му жалба срещу определение по същото дело от 3.10.11 г. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно разпореждане и е допустима, но неоснователна. С обжалваното разпореждане частната жалба на А. Б. срещу посоченото определение е върната на две основания: определението на АС не подлежи на обжалване от страна на частния жалбоподател и не е внесена дължимата държавна такса от 15 лв. Съображенията на АС за първото основание са правилни – ч. жалпоподател А. Б. не е легитимиран да обжалва определението на АС от 3.10.12 г., с което: по частна жалба на Р. Г. е отменено прекратяването на производството по иска й срещу Е. Р. с пр. осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и е оставена без разглеждане частната жалба на Р. Г. срещу първоинст. определение, с което не е допуснато изменение на иска й срещу А. Б.. Поради това е без значение дали жалбоподателят е внесъл държавната такса /квитанция за нея не се намира по делото/. Обжалваното въззивно разпореждане е правилно и следва да се остави в сила. Затова ВКС на РБ, трето гр. отделение