Решение № 123 от 14.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 1002/2009 г.

Решение № 123 от 14.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 1002/2009 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Любка Илиева Производството по делото е образувано по чл. 290 ГПК. Производството е образувано по повод касационна жалба от А. срещу решение № 139 от 14.07.2009 г. по в. т. д. № 273/2009 г. на Варненския апелативен съд, в частта, с която въззивният съд е потвърдил решение № 240 от 15.05.2008 г. по т. д. № 759/2004 г. на Варненския окръжен съд, с което на основание чл. 247, ал. 1 ГПК по повод молба на настоящия касатор- А., е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на основното решение № 56 от 31.01.2008 г. по т. д. № 759/2004 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която са изписани падежите на отделните разсрочени вноски, неизплатеният остатък от които възлиза на сумата 72 786.14 щатски долара - представляваща дължима от ответника "Б. - И." ООД гр. Варна, остатък от продажната цена на приватизационната сделка. Касаторът А. твърди, че обжалваното решение е неправилно, защото в него неправилно са изписани падежите на разсрочените вноски с неизплатен остатък на цената по приватизационния договор общо за сумата 72 786.14 щатски долара. Подържа, че те са посочени в противоречие с фактическото положение и правните изводи на съда. Ответникът по касационната жалба не взема становище. С определение № 221 от 24.03.2010 г. обжалваното въззивно решение на Варненския апелативен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е допуснато до касационно обжалване. Касационната жалба е неоснователна. В диспозитива на основното решение № 56 от 31.01.2008 г. по т. д. № 759/2004 г. на Варненския окръжен съд падежите на отделните вноски, по които се дължи неизплатения остатък от сума от 72 786.14 щатски долара, са посочени с дати 10.04.2003 г., 10.10.2003 г. и 10.10.2004 г., въпреки че в мотивите изрично е отбелязано, че последната вноска с падеж 10.10.2004 г. не е предмет на настоящето производство. По повод молба на А. с вх. № 10974 от 04.03. 2008 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, с допълнително решение № 240 от 15.05.2008 г. Варненският окръжен съд на основание чл. 247 ГПК след описанието на посочените падежи на вноските, е добавил израза "останали дължими след погасяване на останалите вноски от всички разсрочени вноски по договора с падежи от 10.04.2000 г. до 10.04.2004 г.", като фактически не е поправил последния описан в основното решение падеж- 10.10.2004 г., неизпълнението по който безспорно не е предмет на иска. С обжалваното решение № 139 от 14.07.2009 г. по в. т. д. № 273/2009 г. на Варненския апелативен съд е отменено първоинстанционното решение, постановено по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК /чл. 192, ал. 2 ГПК, отм./ в частта, с която първоинстанционния съд не е поправил дата на падежа на последната вноска, която вместо с падеж 10.04.2004 г., погрешно е посочена като такава с падеж 10.10.2004 г., и е постановил да се чете в смисъл, че сумата от 72 786.14 щатски долара, представляваща неизплатен остатък от дължимата на разсрочени вноски цена по приватизационния договор, след увеличението по чл. 4.3 от договора, е за вноски с падежи 10.04.2003 г., 10.10.2003 г. и 10.04.2003 г. В останалата част първоинстанционното решение за поправка на очевидна фактическа грешка е оставено в сила. В касационната жалба касаторът А. изрично посочва, че само тази част от решението е предмет на обжалване. В тази си част Варненският апелативен съд не е изложил подробни съображения, защо счита, че действителната воля на съда съответства на формулираната такава в тази обжалвана част от решението му. Но освен, че в оставената в сила част от първоинстанционното решение са описани падежите на всички разсрочени вноски, посочените падежи от въззивния съд отговарят на констатациите на първоинстанционния съд, че непогасен е остатъкът за сумата от 22 767.83 щатски долара от вноската с падеж на 10.04.2003 г., която заедно с изцяло непогасените вноски с падеж на 10.10.2003 г. в размер на 25 595.30 щатски долара и тази с падеж към 10.04.2004 г. - 25 879.76 щатски долара дори надхвърля цената на предявения иск в тази му част от 72 786.14 щатски долара. Правилността на изводите на съда за погасяване на предходните вноски от наличния аванс и плащания, не могат да бъдат проверяване в производството за поправка на очевидна фактическа грешка, а и липсва правен интерес от това, защото искът за неизплатената част от цената по приватизационната сделка е уважен в пълния предявен размер от 72 786.14 щатски долара. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд